Станислав Янков

Изглежда не разбираш, че с твоята хипотеза предлагаш нарушаване на доказани от практиката физически закономерности, каквото не се наблюдава. Пак даваш примери с електрически заредени частици (електронно лъчевата тръба и електроните в нея) и изпускаш, че има и диелектрици, които не се поддават на въздействие на електромагнитни полета (споменатия въглерод под формата на диамант, но не само, както и куп други химически елементи и вещества). Защо в Големия адронен колайдер, който безспорно е супер-мощен (най-мощния ускорител на частици), не се ускоряват диелектрици, а само частици и вещества (там има и други проекти освен протонния, свързани и с антиматерия и прочее), които са електрически заредени? Нещо повече! Има цяла група електро-неутрални частици - неутриното (въобще не разглеждаме бозоните на взаимодействията, част от които също са електро-неутрални помежду си). Ако неутриното беше също с електромагнитно естество, което ти предлагаш за елементарните частици, неговата скорост по инерция също трябваше да се влияе от електромагнитните лъчения на обкръжаващата среда, а въобще не е така, както и в другите случаи (минимум, защото едни електромагнитни вълни не могат да взаимодействат с други електромагнитни вълни и така да им влияят - електромагнитните вълни не си влияят една на друга, колкото и да е наситено с тях дадено общо пространство). Или хипотезата ти има наистина много голям пропуск, или трябва някак си да докажеш невалидността на потвърдени от практиката физически закономерности.

Казваш, атомните часовници нямали скорост. ЕМ-радиацията, с която се облъчват и която излъчват атомите (това са кванти електромагнитно лъчение) въобще не се движи със скоростта на светлината С! Не! ЕМ-радиацията е съвършено неподвижна... Хем специално уточних в предния си коментар, че дори и светлината (електромагнитните вълни) с нейните честоти си има скорост и - следва поредната ти тъпотия тук!!! Еми, кажи, човече - не си ли ... ужасно-ужасно несъобразителен (казано много меко и дипломатично)?!!! На всичкото отгоре, частта със самите излъчвания на избрания химичен елемент се използва само за периодичен контрол на точността на кварцов часовник, като последният е снабден със специално радиотехническо устройство, което има задача да сравнява трептенията на кварцовия генератор с електромагнитните трептения, излъчвани или поглъщани от атомите на дадено вещество. При най-малкото отклонение от атомното „точно време" това устройство автоматично коригира хода на часовника. Всичкото това са скорости, скорости, скорости, скорости и не можеш да избягаш от тях, защото (погледни последните въпроси на Скенер към теб, които въобще не са случайни, както винаги) цикличния интервал, който е избран за еталон и е успял да се наложи масово като такъв (например - секундата) е нещо свободно избрано (този интервал можеше да бъде всякакъв друг, ако беше успяло да се наложи нещо друго, като най-смислена е употребата на планковото време като първа фундаментална времева единица и нагоре) и по тази причина той не е нещо реално съществуващо като материална, обективна форма. Това е просто еталонен цикличен процес, чиято задача е да проектира цикли с еднакви интервали както във всяка отделна инерциална система (секундите, които следват една след друга, да са с еднаква продължителност), така и във всички останали инерциални системи (часовниковите цикли или осцилации ако щеш, да могат да се синхронизират между различните инерциални системи и така да са с еднакви параметри във всички инерциални системи, където е приложена синхронизация на часовниците). И макар това да се води (ако игнорираме СТО и ОТО) универсален и общовалиден часовников параметър - то не може да се появява от нищото, просто така, магически, а ВИНАГИ се формира посредством различни материални часовникови механизми (ето ти го къде се крие механизма, за който толкова питаше, обаче сега, когато най-накрая ти се посочва - ти пък не щеш да го припознаеш като правилен!!! ), които понеже неизбежно са свързани с реални материални движения, също така неизбежно си имат една, а най-често и повече от една скорости. В тази връзка, ако искаш да ползваш някаква форма на скорост в онези уравнения, от статиите на тримата - първо трябва да преработиш всички възможни скорости до една-единствена обща скорост, както при диаграмите на Минковски понякога трите пространствени координати се съвместяват, посредством съответното уравнение, в единствената, обща пространствена координата надясно (а пък времевата координата става нагоре, на мястото на височината преди обединяването на пространствените координати до една-единствена). Не можеш да ползваш номиналната скорост на разглеждания обект просто така, още по-малко пък, без да вземеш под внимание и скоростта/скоростите на часовниковия механизъм, който е избран да произвежда еталонния цикличен времеви процес. Онези уравнения са зле премислени и изпускат важни неща. Сега вече съгласен ли си, че при замерването на скоростта на даден обект неизбежно говорим за минимум две различни скорости - на часовниковия механизъм, без който не може да се формира избраната еталонна часовникова цикличност (секунда, минута, час и т.н.) и на подвижния обект, чиято скорост замерваме посредством избрания еталонен цикъл, който цикъл реално представлява съответстваща еталонна скорост и така опосредствано се сравнява съотношението между две скорости (всички скорости на часовниковия механизъм могат да се ограничат до крайната или пък средна скорост, която формира избрания еталонен цикличен процес - при механичните часовници това е ъгловата скорост на стрелките им)? Или пак нещо си не си съгласен?!!! И кажи на онова ... много-много ниско съобразително същество Джереми, че атомните часовници, дори и да бяха податливи на някакви външни влияния (а те не са) - то създателите им специално са се погрижили да ги изолират от всички такива влияния (затова и въпросните часовници са толкова сложни и обемисти устройства). Дори в Космоса, с неговите агресивни радиационни лъчения, часовниковите устройства са специално защитени от тях, защото иначе например всички лунни мисии с хора в миналото щяха да завършат много-много трагично без максимално предпазени и най-точно функциониращи атомни часовници (неслучайно в космическите мероприятие се ползват точно атомни часовници). Не знам защо Джереми си е въобразил, че едни от най-високоплатените и умни инженери на света пасат патки като него!

Времето (интервалите на цикличните процеси под формата на часовникови тик-так-ания) може да се формира единствено посредством материални процеси с техните скорости (въртенето на Земята със скорост около оста ѝ за денонощие и с друга скорост около Слънцето за година, движението на Слънцето по небосвода със скорост при слънчевите часовници и движението на пясъка със скорост при пясъчните часовници, въртенето на зъбните колела на механичните часовници с множество скорости, както и на часовниковите стрелки с множество скорости, съобразно размерите им, ъгловата скорост на които дава интервалите на секундите, минутите и часовете, което си е вече точно истински механизъм, скоростите на електроните в процесорите и схемите на електронните изчислителни устройства, като дори кратковременно неподвижните означения на цифровите изображения по дисплеите на на електронните часовници се формират чрез движения с разни скорости на материални частици и т.н. и т.н. и т.н.) - огромен брой всевъзможни скорости, чрез които се сравнява поведението в пространството на огромен брой материални обекти, всички от които също имат огромен брой всевъзможни скорости (няма в реалността съвършено синхронни процеси, без никакви поне минимални разлики, така че практически скоростите на всичко на макрониво могат да се считат направо за уникални във всеки отделен случай)… Това НЯМА КАК ДА БЪДЕ САМО ЕДНА СКОРОСТ, пък била тя часовникова, даже и на най-точните за момента атомни часовници! Винаги при определянето на скоростта на нещо имаш минимум две различни скорости - скоростта на нещото и скоростта на часовниковия механизъм, чрез който се замерва скоростта на нещото. Няма никаква възможност да формираш часовникови цикли (пулсации, тик-так-ания) без материален процес с неговата скорост/скорости. Дори и светлината с нейните честоти се движи със скоростта на светлината С. В реалността винаги сравняваш съотношения на скорости - тази на замервания обект и тази на процесите, които формират часовниковите цикли (тик-так-ания). Моята постановка не работи само с една скорост, тази на часовника, защото минимум има и друга скорост, която е различна от скоростта на часовника - тази на замервания обект. Какво по-нататъка искаш да ти казвам, след като не можем да постигнем съгласие дори за нещо толкова елементарно като горното?!!!

Младенов, съгласи ли се вече, че при замерване на скорост на даден обект, ние имаме две различни скорости - скоростта на обекта, който замерваме и скоростта на материалните процеси, които създават еталонния цикличен темп на часовника (честотата на тик-так-ане), който часовников темп се стремим да бъде с еднакви интервали във всички инерциални системи (универсалното време при Нютон)? Мислим ли вече еднакво по този въпрос?

Тук ти описваш електромагнитни въздействия върху електрически заредени обекти (елементарните частици не са само електромагнитни форми, техния електрически заряд, когато го имат, е само една от техните над двадесетина основни характеристики). Аз имам предвид, че ако беше прав за електромагнитно въздействие на средата върху обекти с електромагнитен характер (каквито са всички съществуващи обекти, след като всички елементарни частици са от електромагнитно естество) - тогава мощни електромагнитни полета щяха да променят скоростта по инерция дори и на диелектрици. Например, изстрелваме с еднаква скорост два еднакви диаманта (диелектрици) в две тръби една до друга в Космоса, в едната тръба създаваме много мощно електромагнитно поле, а другата е фарадеев кафез, изолиран от всякакви електромагнитни лъчения. Ако ти беше прав - диамантът в тръбата с мощно електромагнитно поле щеше да забавя скоростта си по инерция, докато диамантът във фарадеевия кафез щеше да си се движи с еднаква скорост по инерция през цялото време на полета си през тръбата. Такива ефекти реално не са наблюдавани, включително и при различни от диаманти незаредени материали в среди със силни електромагнитни полета.

Въпросът ми е - защо не регистрираме намаляване на скоростта по инерция при движение през електромагнитни полета с много висока интензивност, след като При това положение, много мощни електро-магнитни лъчения без проблеми щяха да променят скоростта по инерция дори на масивни обекти (електро-магнитното взаимодействие въздейства по еднакъв начин както на елементарни частици като електроните, така и на атомните ядра, така и на многоатомни макроскопични тела, когато електромагнитното поле е достатъчно силно), което не се наблюдава на практика. Въобще, според теб елементарните частици представляват изцяло електромагнитна енергия, а практиката показва, че електромагнитните лъчения не си влияят едно на друго (не си взаимодействат) и така излиза, че с такова обяснение отричаш установени физични закономерности.

Джереми, ща не идеш в някое форумче за 5-годишни - ще можеш да дискутираш с хора на твоето равнище и много по-лесно ще се разбирате?

Малоум, ако имаме две еднакви тела (някакви еднакви микроскопични, незаредени електромагнитно топчета, с микрометров размер, съставени от множество атоми от един и същи химически елемент, достатъчни да се избегнат силни квантови неопределености) и тези еднакви топчета си летят в Космоса по инерция, с една и съща скорост, по прави направления, но едното минава през най-ниската възможна интензивност на космическото реликтово лъчение (някъде в дълбокия Космос, извън галактиката), а другото минава през област от Космоса с лъчение, десетки и стотици пъти по-интензивно от това на реликтовото лъчение (примерно - някъде по-близо до звезда, но много по-далече и от най-минималните ѝ гравитационни ефекти, с което равномерното праволинейно движение си се запазва със същата скорост) - не трябваше ли многократно по-високата електромагнитна интензивност в единия спрямо другия случай да води да промяна в инерционните скорости на двете тела едно спрямо друго, което не се наблюдава на практика? И всичко това, на фона на потвърдения опитно факт, че електромагнитните вълни не си влияят една на друга по никакъв начин, както и да се пресичат!

Той вече каза, че има само скоростта на колата, все едно стрелките на часовника не се въртят със собствена скорост, която няма нищо общо със скоростта на колата (естествено, тук още по-важна е ъгловата скорост, защото размери на стрелки и от там скорости на часовници - разни!). Сега или трябва да признае правотата ми (че при регистрирането на скоростта на колата става дума за сравнението на изминатия от колата път с еталонния темп или скорост на часовниците, което си е две различни скорости отвсякъде), или може само да се прави на ударен...

Знам, че те е страх! Усещаш, как накрая сам ще потвърдиш онова, от което всячески бягаш, като ощипана мома, затова и подхождам с това разбиране към теб... Имахме противоречие за двете скорости (ти още си под въздействието на оня материал на тримата) и проверявам, дали вече разрешихме това противоречие?

Ако ми отговориш - може и най-накрая да разбереш! Вече съгласен ли си, че имаме две различни скорости, когато регистрираме примерно скоростта на една кола спрямо нас - скоростта на колата и еталонната скорост на часовника, която очевидно е различна от тази на колата? Чрез сравняването на изминавания от колата път спрямо скоростта на часовниковите циклични промени определяме скоростта на колата. Скоростта на часовника не е същата като тази на колата, той си се движи със своя собствена скорост - имаме две скорости при регистрирането на скоростта на колата.

Понеже няма никакъв смисъл да си губим времето пълни глупости - да опитам нещо малко по различно... Евклидовата геометрия е приложима към обичайните три пространствени измерения, ако игнорираме разглеждането на времето. Това е обичайната трилъчева декартова координатна система, при която трита лъча излизат от общ център и са разположени всеки под ъгъл 90 градуса спрямо всички останали. Когато включим времето като четвърто измерение и ограничението до скоростта на светлината - геометрията вече става четиримерна неевклидова (в случая с диаграмите на Минковски - хиперболична). Ако съотношенията между времевото и пространствените измерения бяха обичайни евклидови, с линейни пропорции помежду им - щяхме да имаме обичайна декартова координатна система, но с допълнителен прав лъч и за четвъртото измерение, който също излиза от общия център на останалите и който също е разположен под ъгъл от 90 градуса спрямо всички останали лъчи на подобна координатна система. Хиперболичното неевклидово естество на връзката между времето и пространството означава не само, че тази връзка не е линейна (не е с линейна зависимост между времето и пространството), но също така означава и че геометрично тя не може да се представи само чрез прави, линейни координати (от тук идва и нелинейното, хиперболично естество на пропорциите между пространството и времето). Ако искаме да представим времето и пространството като четири неевклидови измерения, но по по-интуитивен и лесен за разбиране начин, може би най-удачни изглеждат следващите два еквивалентни геометрични начина: И в двата случая игнорираме едно от трите обичайни пространствени измерения, за да представим на негово място четвъртото измерение е така да облекчим иначе твърде сложното и неестествено представяме. На първото изображение четвъртото времево измерение е представено като права ос (координата), около която се вие спираловидно (с всички произтичащи от това деформации) промяната с времето на триизмерното пространство на Вселената (както вече беше споменато - на изображението едното от трите обичайни пространствени измерения е игнорирано и са представени само две). Ако искаме да представим същото нещо по много по-близък до нашето ежедневие начин, но който да е напълно еквивалентен на първия - ще трябва да "изправим" трите пространствени измерения, които при прав лъч на четвъртото измерение се вият около него като спирала, до обичайната евклидова триизмерна декартова координатна система, но тогава пък координатата на четвъртото измерение ще изгуби своя прав характер и ще придобие спиралоподобна кривина, с всички произтичащи от това деформации на връзката между нея и трите обичайни, вече изправени евклидово измерения (второто изображение, с триизмерни отрязъци пространство през планкови интервали време. Именно тази разлика на проявите на материята между трите пространствени и четвъртото времево измерение води до хиперболичното естество на връзката между пространството и времето, защото както и да се деформира/прегъва/увива връзката между трите пространствени и четвъртото времево измерение - тази връзка не може да се скъса и винаги ще се проявява пред нашите човешки възприятия и разбирания като пространство-време.

Демонстрирай ни, как йоносферата ти влияе? Започваш да пишеш още повече глупости или? Или поне някой научен труд, как по-точно йоносферата променя работата на най-точните в света атомни часовници, които са най-точни, точно защото не се влияят от нищо... Патологията при теб ще се окаже доста тежка, пич! А беше достатъчно само да прочетеш Уикито за атомните часовници, за да разбереш, че НЕ СЕ ВЛИЯЯТ от такива неща! Обаче - Чукча писаль, Чукча не читатель... Ние бистрим има ли механизъм/механика/взаимодействие/разход на енергия или няма и причината да няма разход на енергия/взаимодействие/механизъм при праволинейно равномерно движение с произволни скорости до С по световна линия, както при ускорение по геодезична линия, в основата си е една и съща - онова, което Скенер и Гравити се мъчат да ви накарат двамата с Младенов да прочете и понаучите, но както вече стана ясно - Чукча писатель, Чукча не читатель... Ако не можех да мисля с главата (както ти очевидно не можеш) - задължително щях да опитвам да ползвам часовник, който не може да се ползва за решаването на поставената задача и после щях да плача тука, че няма решение. След като си падаш по малоумието - предлагам ти да скочиш от най-високата сграда в София (оная, скандалната на Артекс), за да провериш, дали пясъчен часовник ще работи нормално, докато си летите надолу, както когато е на масата в кухнята (ето ти най-смислената употреба на пясъчния часовник, щом ти умееш да ползваш само него)... С егати и отчаяните глупаци бил пълен света!!!

Да, чрез ОТО. Това няма нищо общо с твойте пълни измишлизми, дето отрекоха цялата квантова механика, а ОТО - ти и нея отричаш, макар да е обяснението! Съществува ли някакъв дял от физиката, който ти да признаваш като приложим към твоя алтернативен свят или нищо от физиката не се прилага при теб? После отиди да си изпиеш хапчетата...

Може да се дължи и на извънземните, и на полета на щъркелите, и на всякакви други неща, но статията съвсем ясно ти казва, че се дължи на СТО и ОТО и без тях не се получава системата и това е доказано от практиката. И как всички тези неща влияят на функционирането на самия атом, което се ползва в атомните часовници (използва се в тези часовници вътрешното функциониране на атома и атомните часовници са най-точните, точно понеже всички тези неща НЕ ВЛИЯЯТ на вътрешното функциониране на атома - прочети поне базовите неща от квантовата механика)? Хора, пригответе се - ще ни разясняват чисто нова физика, която няма общо с учебниците отгоре-додолу!!! Обясни ми тогава, физико, къде е ускорението при РАВНОМЕРНО праволинейно движение - единственото инерциално (дори движението по окръжност е с ускорение и не е инерциално)? То и аз съм лаик, ама някои са направо цирк, който клони към пълна идиотия!!!

Тоест, имаме две различни скорости, както аз твърдя - тази на колата и тази на часовника, с чиито циклични промени измерваме скоростта на колата (скоростта на часовника не е същата като тази на колата, той си се движи със своя собствена скорост - имаме две скорости).

Как точно часовника си взаимодейства с гравитацията на Земята, по какъв механизъм? Гравитацията не въздейства осезаемо на вътрешното функциониране на атомите (ако все пак има някакво въздействие - то е толкова слабо, че все още не е открито дори и теоретично) и даже и гравитоните все още не са потвърдени (но дори и да бяха - въпросите пак стават повече от отговорите, предвид тяхното виртуално естество при взаимодействие).

Когато една кола мине по улицата покрай теб - как знаеш с точност скоростта ѝ, без да я замериш? Тука започва да става много интересно, нещата започват да отиват към баба Ванга!

Вероятно е било пореден експеримент, свързан с проверка на ОТО - това само е потвърдило общата теория на Айнщайн, че при по-слаба гравитация (по-високо над земната повърхност) часовника отмерва по-къс интервал време ("ускорява" се).

А! Тука вече успя да ме изненадаш! Очаквах да не се съгласиш, защото според пред-релативистките (така наречените "нютонови") представи не само времето, но и пространството ("празното") е отделен от материалните взаимодействия феномен и по твоята предишна логика, "празното" пространство трябва да е "нищо" и "нереално" по същия начин, по който е "нищо" и "нереално" и времето. Чак след основаването на СТО и ОТО (изчислимото обвързване между пространството, времето и скоростта на движение) започват научните разработки за Големия взрив и налагането на научните представи, че и времето, и пространството са продукт на особеностите на материалните движения/промени (особеностите, аспектите на проявите на материята). Веднага щях да те попитам КАК ТОЧНО става това, ако беше написал, че пак някакъв механизъм на взаимодействия между обектите в пространството е отговорен и вече щеше да трябва да отговаряш ти, защото според мен за това е отговорна геометрията на пространство-времето (в тази дискусия се ограничаваме само до пространството, без да се занимаваме с времето, а само като три пространствени измерения, без участието на времето, пространството е триизмерно евклидово) и различните обекти просто следват неговата геометрия. Добре! Значи така много по-лесно от очакваното ще се разберем за следващото! Съгласен ли си, че когато говорим за движение само по едно-единствено направление през трите пространствени измерения, ние ВИНАГИ говорим за движение с две скорости, които се съчетават една с друга - скоростта на преместване на наблюдавания обект спрямо еталонна скорост на промяна на часовниковите цикли (часовниковото тик-так-ане)? Направление на движение през пространството не може да става без сравняването на тези две скорости, защото не съществува движение, което да протича без никаква скорост (липсата на скорост означава покой). Направление на движение през триизмерното пространство = сравнение между две скорости (на подвижния обект и на часовника, с който се отмерват циклите - пясъчен, слънчев, махалов, механичен, електронен, атомен, все едно какъв).

За гравитацията видяхме, че не влияе на функционирането на атомите така, както ти си въобразяваш (затова и все още не е открита квантовата теория на гравитацията). Сега да поразчоплим малко и новия бисер - как точно ускорението, на каквото и да било, включително на самите атоми, влияе на вътрешното функциониране на атома (от там - и на атомните часовници)?!!! Тука вече ще тръшнеш на бунището и Ръдърфорд, и Бор, и Фейнман, и Дирак, и Уайнбърг, и всичко, що се е водило квантов физик досега...

Да, влияе, но не влияе на вътрешното функциониране на атома, което сие използва в атомните часовници (ако твърдиш обратното - значи си открил толкова търсената квантова теория на гравитацията и ще се радвам да ни споделиш тука откритието си и после да си получиш Нобеловата награда), а влияе съгласно ОТО.

Инерционното движение е равномерно-праволинейно движение (отбележи си най-специално - РАВНОМЕРНО). Каква енергия и откъде получава дадено тяло, за да пропада с ускорение (НЕравномерно движение) към Земята? Когато, след няколкостотин години (ако все още си жив), започнеш да осъзнаваш донякъде, какво ти се е писало тук - ще започнеш да зацепваш, че става дума за ГЕОМЕТРИЯ НА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО и не става дума за никакви въздействия, взаимодействия, механики, механизми, енергии... Дотогава ще си повтаряш като папагал глупостите тука, докато Скенер и Гравити се мъчат да ти налеят малко физическо познание в главата и ще си въобразяваш, че отново си им отговорил много духовито.

Я, че ми стана страшно интересно - на какво и как точно са чувствителни атомните часовници, след като НАЙ-СПЕЦИАЛНО пише за тях: "Друго важно изискване към атомните часовници (както и към всеки един часовник) е да е възможно най-нечувствителен към външни влияния (температура, налягане, надморска височина, магнитни и електрични полета и т.н.)." "При другите методи за измерване на време влияние оказват промените в околоосното въртене на Земята, които са известни на учените от векове. През отделните сезони Земята се върти различно и промяната е около една хилядна от секундата. Това прави отклонение от около пет секунди за едно десетилетие. Промените в околоосното въртене не се подчиняват на никакви закони и трудно могат да бъдат предсказани и предвидени. Неравномерността във въртенето на Земята води до отклонение на хода на астрономическите часовници и периодически се налагат поправки във времето, измервано чрез тях. За разлика от тях атомният часовник не зависи от въртенето на Земята." "Точността им е огромна. За много хиляди години те ще се отклонят само с части от секундата. Но дори и тези малки отклонения се дължат по-скоро на несъвършенството и конструкцията, отколкото на промяна в атомната секунда." Атомен часовник – Уикипедия (wikipedia.org) Много ясно, че ще използват атомни часовници за проверка на СТО и ОТО - това е най-точното и най-неподатливо на никакви смущения и въздействия устройство на света, еталон за честота и точност, както е написано. С какво друго искаш да проверяват СТО и ОТО, освен с най-точните часовници?! Ти да не би да си от някоя паралелна вселена, където когато ти пишат, че атомния часовник е най-нечувствителния към външни въздействия и най-точен инструмент - това значи, че ти трябва да твърдиш точно наопаки?! Обикновено това са шизофренни състояния, с тежки халюцинация, до усещане за пълно пребиваване в "паралелни реалности" и се нуждаят от спешно и най-стриктно психиатрично лечение (в някои случаи такива хора могат да бъдат опасни за себе си и околните). И поредното потвърждение, че нещо не ти е наред - пак приписваш на другите (в случая - на мен) твоето повсеместно невежество, не само от областта на физиката, но и въобще от ежедневния живот. Ти когато подкараш колата ти, промениш ѝ състоянието в покой с нулева скорост, не трябва ли непрекъснато да натискаш газта (да изразходваш гориво/енергия), за да поддържаш дори и някаква най-ниската постоянна скорост (например - 5 км/ч)? А защо в Космоса и когато се движиш по инерция с 5 км/ч, и когато се движиш по инерция с 200 км/ч - и в двата случая не изразходваш никаква енергия, за разлика от движението с каквато и да било скорост с колата ти на Земята? Защото ГЕОМЕТРИЯТА НА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО Е ТАКАВА! Това е направо отчайващо невежество и ментални трудности! Съветвам те да вземеш някакви по-сериозни мерки, защото работата въобще не изглежда на добре...

Я, разтегни тук формулите, как това (кое по-конкретно от всичко описано, защото в тази статия са написани много детайли за много неща) се получава от йоносферата?