Станислав Янков

Проблемът, ако започнем да използваме измерения дори и там, където ги няма е, че по такъв начин ще пропуснем да забележим и няма да обясним важни процеси, които стават в рамките на измеренията и не са част от нови, допълнителни измерения. Диаграмата и конусите на Минковски също не представят четири измерения, а само две, което е пределът на всяка рисунка върху лист хартия (върху компютърен или какъвто и да било друг екран). Диаграмата дава само дължината по посока на движението х и времето t, а конусите дават дължината по посока на движението х, широчината у и времето t. Същото и с гледането на филм върху телевизионен, компютърен и кино-екран (пък и въобще с нашето зрително възприятие) - три измерения се представят през двуизмерен екран. Ясно е, че изображенията на Пенроуз представят само част от повечето измерения (по неговите сметки) и той е уточнявал това на съответните места с изображенията.

Имаш късмет! Попадна на човека, който може да ти каже защо - аз! Защото Лоренц-факторът ти е достатъчен да пресметнеш буквално ВСИЧКО, включително и релативистката маса, в която явно си се влюбил на живот и смърт. Затова и мъдрите релативисти са поставили водещия акцент върху Лоренц-фактора, а не чак толкова мъдрите форумници се чешат по главите и не могат да разберат нищо. Когато разбереш, защо предпочиташ един телефон, вместо цял куп отделни джунджурии, които тежат и струват купища пари поотделно, докато всичките тези отделни неща са натъпкани в единия-единствен телефон - ще разбереш и защо мъдрите релативисти са отдали предпочитанията си на Лоренц-фактора.

Запазването на импулса е вярно, защото така става на практика. Формулите само следват практиката. Я ми покажи, къде точно във формулата за определянето на Лоренц-фактора е тая маса, щото аз никъде не мога да я видя?! Или ти имаш предвид някаква физика от паралелна реалност - друг свят, който живее само в твоята глава?! Ясно-ясно! Сега нещата си дойдоха точно на мястото!

Проблемът не е с условията на задачата, а с начина, по който си мислиш, че я решаваш. Не за първи път "решенията" ти нямат общо не само със СТО, но и със съвсем обичайната, класическа физика. Ти дори не решаваш цялостно една и съща задача за една и съща инерциална система в покой! Ако вземеш краката на един човек и торса на друг човек - как ще получиш точните особености на който и да било от двамата?!!!

Може би е добре първо да свикнеш с правилната работа относно "покой" и "движение". Имай предвид, че не можеш да си сменяш просто така позицията, от която се правят наблюденията, а трябва да запазваш една и съща позиция през цялото време. Когато имаш "две частици с еднаква маса - червена и синя - които в стационарната система се движат със скорост 0,5с една към друга, в момент t=0 те се удрят еластично и сменят посоките си на 180° и започват да се отдалечават една от друга" - значи ти си наблюдател от "стационарната система", който наблюдава отстрани движението на двете частици и така трябва да остане при всички сметки, отначало-докрай. Ако ти си наблюдател, базиран неподвижно върху едната частица - тогава другата частица идва към теб, удря се в теб и отскача в противоположната посока, докато ти през цялото време си оставаш неподвижен, в покой, върху едната частица и нещата се смятат по този начин през цялото време. А ако ти си наблюдател, базиран неподвижно върху другата частица - тогава едната частица идва към теб, удря се в теб и отскача в противоположната посока, докато ти през цялото време си оставаш неподвижен, в покой, върху другата частица и нещата се смятат по този начин през цялото време. Няма филми - да смяташ до половината нещата от едната частица като неподвижна, а после изневиделица да се телепортираш на другата частица и следващата половина от сметките да правиш от другата частица като неподвижна. От началото, до края на сметките остава неподвижна една и съща система - едната от движещите се частици, другата от движещите се частици или страничен неподвижен наблюдател, спрямо когото и двете частици се движат. Ако искаш пълна картина - правиш ПЪЛНИТЕ сметки за всяка различна система, приемана като неподвижна. Дано да съм уцелил вярно проблема ти, заради който не успяваш да разбереш толкова прости неща, защото изглежда, че имаш много проблеми и то - със съвсем обичайната, класическа физика!

Релативистката формула се базира на промяната на скоростта на обектите един спрямо друг и това е главния определящ фактор, който формира (заедно със скоростта на светлината) Лоренц-фактора. Всичко друго се определя чрез формирания по споменатия начин Лоленц-фактор. Нещата са изключително логични и дори не са чак толкова трудни за разбиране, но тънкостите са доста и трябва да се научат добре, за да стане по-лесно разбирането на взаимовръзките. Аз например вече започнах да поразбирам някои неща, но понеже не съм изучил повечето детайли - това мое разбиране е непълно и не идва лесно.

Допълнителни измерения не могат да се въвеждат произволно, за каквото ни хрумне. При СТО и ОТО съвсем ясно можем да заподозрем огъвания/кривини и някои процеси, които се случват в четвърто, допълнително пространствено измерение, което се проявява като връзката между времето и пространството в СТО и ОТО. Ако няма такова четвърто пространствено измерение - тогава времето ще трябва да бъде обяснено чрез някакъв начин на взаимодействие на материята през трите пространствени измерения, но това ще бъде доста сложно, предвид факта, че с промяната на скоростта и на интервалите на часовниците при СТО, протичат съответни промени само при дължината по посока на движението и не се променя нищо при широчината и височината по посока на движението. В други случаи, например при следващото изображение, се ползва теорията на Ньотер (и други, доста сложни съображения): На горното изображение Пенроуз определя проективното нулево туистърно пространство PN с пет реални измерения (пет степени на свобода по теоремата на Ньотер, реално 5-многообразие) и то се явява диаметъра на риманова сфера R ("небесната сфера" на светлинните лъчи в точката на събиране на времевата и пространствената координата в пространство-времето на Минковски, което е моментът СЕГА - пълното зрително поле на наблюдател, който се намира в центъра СЕГА на диаграмата на Минковски). Риманова сфера е комплексно едномерно пространство, комплексна крива. При интерпретирането на светлинните лъчи като безмасови частици със СПИН (спиралност) и енергия се получава се шест-измерно пространство PT, комплексно пространство с три комплексни измерения, представлява съдържанието, вътрешността на римановата сфера, чийто диаметър се явява PN. Горната и долната част PT+ и PT- са горната и долната част на римановата сфера и представляват две комплексни многообразия (3-многообразия), които представят безмасовите частици с положителна и отрицателна спиралност (СПИН). Както се вижда, дори в най-сложните теории въобще не се подхожда произволно към въпроса с броя и естеството на измеренията, а всичко се базира на доста сложна и взаимосвързана логика.

Лиренц-факторът, както и всички останали сметки в СТО, можеш да получиш чрез две незаобиколими стойности - скоростта на движение между обектите v и скоростта на светлината с. Останалото, свързано с получаването на Лоренц-фактора (квадратни корени и повдигания на квадрат) е просто аритметика. По същия начин, абсолютно всичко друго, включително и релативисткия импулс, можеш да получиш и само с масата в покой. Ако много държиш - можеш да получиш и релативистката маса и да я ползваш тук и там, но всичко извън релативистката маса можеш да получиш и без нея, но всичко извън релативистката маса, както и самата нея, НЕ можеш да получиш без скоростта на движение между обектите v, скоростта на светлината с и масата в покой (също и размерите в покой, за да можеш да оперираш с разликите на дължината по посока на движението). Шашма/стъкмистика или не - СМЕТКИТЕ ИЗЛИЗАТ! Докато при класическата физика сметките НЕ ИЗЛИЗАТ! Ти кое ще предпочетеш - система на разходи, която ти позволява да изкараш с месечната ти заплата цял месец (даже ако разни форумни специалисти я определят като шашма/стъкмистика) или друга система на разходи, при която парите ти свършват преди да си получиш следващата заплата (в едни случаи малко преди да си получиш следващата заплата, но в други случаи много преди да си я получиш, с едно общо нещо във всички случаи - сметките ВИНАГИ НЕ ТИ ИЗЛИЗАТ)?

Не е необходимо, само ако не съществува никаква възможност за това (както е засега в квантовата механика). Когато съществува подобна възможност - няма смисъл да не се ползват по-интуитивните и свързани с човешкото ежедневие подходи (каквато е декартовата система). Колкото по-близки до ежедневието неща ползваш - толкова по-лесно те ще се усвояват в училищата и в университетите. Базовият проблем със СТО, ОТО и декартовата координатна система е този, че декартовата система е евклидова и там няма причина да се налага ограничение на скоростите до тази на светлината. Наличието на това ограничение прави геометриите неевклидови (хиперболични при СТО и сферични или по-скоро елиптични при ОТО). Това ще рече, че за връзката между времето като четвърто пространствено измерение и пространството не може да се използва декартово геометрично представяне, а други форми, при които има някакви огъвания/кривини (хиперболичните и сферичните/елиптичните неевклидови форми). През времевото измерение цялата материя се движи по някакъв различен начин в сравнение с начините, по които се движи през обичайните три пространствени измерения и затова това четвърто измерение има някаква по-различна форма в сравнение с трите останали. Например, може това измерение да е малко и увито, докато трите са огромни и прави. Подобно на влак, който гледаш отпред и широчината и височината му са големи, но краят му в далечината се събира до точка, макар в действителност задната му част да е също толкова голяма, колкото и предната, когато гледаш нея отблизо. Ето това е целия проблем с декартовата координатна система и неевклидовата форма на връзка между времево и пространствени измерения - наличието на скоростта на светлината като пределна. Аз засега наричам това “деформация на Големия взрив” или “стереографска деформация”. Ако знаехме как да преформатираме четирите измерения така, че да увеличим размера и радиуса на огъване на четвъртото времево измерение (да намалим огъването, да поизправим четвъртото измерение) и едновременно да намалим размера и увеличим огъването на трите пространствени измерения, докато всички четири измерения станат еднакви - ще загубим стрелата на времето, масата и подсветлинните скорости, но ще добием представа за състоянието на Вселената преди Големия взрив.

И за да няма объркване със следното: Имам предвид само релативистките формули, свързани с дължините и хода на часовниците, не тези за импулси, енергии и други показатели. Относно разликите между СТО и класическата механика - всеки отделен параметър си има своя специфика (затова и ясното разбиране на разликите е толкова сложно).

Тук обаче има един много голям проблем - блоковата диаграма и табличното/матрично представяне не могат да обяснят пълноценно макроскопичните възприятия и начин на мислене, особено визуалните, докато декартовата координатна система ги обяснява много добре и много нагледно. Една различна от декартовата система би трябвало да бъде по-добра от последната, да я съдържа и надгражда, а твоето предложение заменя проблемите на декартовото представяне с проблемите на табличното/матричното представяне. Вместо надграждане става от трън - та на глог!

Аз имам предвид като цяло, не конкретно за импулса (затова и пиша "формули" в множествено число). Защото, ако задълбаем твърде много - написаното от мен пак не е вярно, понеже има случаи в покой, при които релативистките формули дават различни резултати от класическите. Например - енергията на тяло в покой. Според класическите представи, щом едно тяло не се движи - то не съдържа енергия. Да, но според формулата за енергията на Айнщайн дори масивно тяло в покой съдържа енергия, при това - направо огромна (знаменитата формула за енергията, равна на масата в покой по скоростта на светлината на квадрат).

Релативистките формули при нулева скорост между обекти (покой) дават същия резултат, като класическите формули (при ненулева скорост - вече не дават еднакви резултати). Валидни във всички случаи са само релативистките формули, включително и в покой, но понеже при малки скорости разликите в резултатите на релативистките и класическите формули са пренебрежимо малки (но ги има) - някои предпочитат да си спестят малко по-сложното (но винаги вярно, включително и при сметки със системи в покой) смятане чрез релативистките формули. Релативистките формули ВИНАГИ дават верен резултат, включително и при нулеви скорости (покой), а класическите формули дават верен резултат само при покой и дават все по-неверен резултат с нарастването на скоростта на движение между два обекта. При скорости, близки до тази на светлината, класиката се издънва драматично.

За мен знаеш, че съм приел това отдавна, още когато със Шпага за първи път ми споменахте за същите материали на Окун. Интересува ме с какво са започнали, преди да се откажат от коректността на релативистката маса, за да разбера по-добре описанията в Окун, които са ги принудили да се откажат. Това може да има някаква полза относно потенциално по-добро геометрично разбиране на СТО и ОТО.

Скенер, ако не греша, релативисткия импулс може да се получи както от умножаването на масата в покой с релативистката скорост, така и от умножаването на релативистката маса с обичайната скорост, а също и от умножаването на обичайния импулс с Лорец-фактора, нали? И в трита случая ще се получи един и същи резултат на релативисткия импулс, нали?

Не сме в спорове, защото аз просто ще те оставя да си пишеш твоите неща, а аз ще си пиша моите. Като това: Човекът формира картината на света в мозъка си и своите действия вследствие на това на основата на остаряла информация. Когато говорим за зрението, не само е нужно някакво време за достигането на дразнението от светлината по очната ретина през нервите до мозъка, да бъде обработена от мозъка и чак тогава да се формира съответното визуално изображение в съзнанието ни. Освен това светлината, която попада в очните ни ретини е загубила допълнително време, за да достигне до ретините ни през пространството до нейния източник/отразител. Дразненията през кожата могат да се считат за по-преки, топлинните стимули са директно до рецепторите на кожата (вкусовите такива са директно на рецепторите на езика, докато пък слуха е подобен на зрението). Във всички случаи обаче остава пътят/времето на дразненията през нервите и времето, необходимо на мозъка да обработи постъпващата информация. Затова и при диаграмите на Минковски моментът "сега" в центъра на пресичането на координатите всъщност е момент от миналото и ако искаме да представяме по-вярно нещата - по-добре би било да ги даваме стерографски от точка в миналото, състоянието на която се проектира, през диска на Поанкаре в действителното настояще, към бъдещето на графиката на Минковски.

Хич няма! Последно Abramowicz и Bajtlik въобще не са обяснили парадокса с близнаците в изкривено пространство-време! Това или пак го е разработил Айнщайн (само го е предал телепатично на двамата през 2009 година, от Отвъдното) или пак не е вярно, ако те слушаме (или четем) тебе... Отдавна се нуждаеш от дълбока актуализация на файловете, приятел! Не Ъпдейт, ами пълен Ъпгрейд! Така, както си сега - нищо не знаеш! Дори и аз зная повече от теб!

Преди 1905 година Айнщайн въобще не е говорил нищо за никаква СТО. Значи, по тази ти логика, можем да спрем споровете тук - СТО не съществува и ти можеш вече да се успокоиш. Ето това имах предвид, че си съчиняваш разни неща, дето нямат нищо общо с днешното състояние на СТО и поради това не върви смислена дискусия с теб. Днес не можеш да разглеждаш пълноценно СТО без Минковски, а има и доста специфични детайли, които са доразвити след Минковски.

И къде точно ти казваш, че времето според подхода на СТО и ОТО е четвърто (не пространствено - аз търся варианти да потвърдя, че е пространствено) измерение? Конформна хиперболична геометрия ли е връзката между времето и трите обичайни измерения или стереографска и защо е съответната? Дори липсата на отговор от твоя страна на тези два въпроса ясно показва, че каквото и да си мислиш ти, че цитираш - със сигурност не е Айнщайн (и Минковски - двамата вървят в комплект при по-добро разбиране на СТО, както и Айнщайн и Риман при ОТО). Например, разбираш ли достатъчно ясно, че ние обработваме и живеем въз основа на неактуална, остаряла информация?

Проблемът при критиците като тебе е, че си измисляш неща, които СТО и ОТО никъде не твърдят и след това на тази измислена от теб база ги критикуваш. И аз не знам много, но приемам, че имам още много за научаване и по-добро разбиране и копая за повече знания и по-добро разбиране. Аз също съм мощно критикуван, чак и обиждан понякога (Кипен дори искаше да ме пъди от физическия раздел по едно време), но това не ми пречи да приемам забележките на онези, дето ме критикуват/обиждат, когато успея да ги разбера точно. Даже и от тебе съм черпил полезни неща (например - разни добри изображения, които правиш понякога във връзка със СТО). Както писах и на Джереми - всички се досещат, че СТО, ОТО и КМ се нуждаят от допълнително развитие, но няма смисъл от съчиняването на "проблеми", каквито те нямат, след като съвсем точно се знае, къде се намират и с какво са свързани проблемите със съчетаването им.

Large hadron collider (LHC) е ОГРОМЕН (и ужасно скъп), в прекия и преносен смисъл, експеримент - та дрънка! Телескопът Джеймс Уеб - също! Всичко това е продукт на съвместното действие (доколкото е възможно на базата на досегашните непълни знания) на КМ, СТО и ОТО. Практиката - в пълно действие, на макс! Без КМ, СТО и ОТО LHC, Джеймс Уеб, дори и Хъбъл, както и безброй куп други неща, щяха да са практически невъзможни. Неслучайно по времето на Нютон, както и много след това, не е имало нито GPS-и, нито споменатите свръх-сложни (и свръх-скъпи) експерименти. Роджър Пенроуз (чиято книга "Пътят към реалността" продължавам да чета и в момента - страшно е полезна!) смята, че проблемът в съчетаването на КМ с ОТО се крие в несъвършенства на КМ.

Значи - спираш употребата на СТО, ОТО, КМ и нютоновата механика (тя също е доказано невярна) и отиваш на село, да въртиш мотиката в народно земеделие, както е било преди Нютон! Някои от вас са слепи и поради този си недъг не могат да видят доказателствата, дори когато последните преминават с хиляди покрай тях. Някои плувате във вода и плачете от жажда, понеже по някаква причина не успявате да зацепите, че можете да пиете от водата, в която плувате. И аз не съм съвършен, трябваше ми твърде много време (наистина при несистемни занимания с физическата тема - имам си прекалено много друга работа, но все пак) да разбера по-ясно неевклидовите геометрии, които разкриват страшно много, когато са разбирани достатъчно добре. Обаче поне вървя напред и има смисъл - неевклидовите геометрии поставят страшно много нещо по местата им и по-нататък ще отбележа нови пробиви, с още по-дори разбирания на иначе безспорно сложни моменти (не само тензорите и въпросът с преплитането на разните многообразия, но и операторите и останалите детайли около КМ, неопределеностите и симетриите). Ти плачи, че си жаден, докато плуваш панически в търсене на вода...

Да, но това означава, че потенциално развитие на теориите ще обяснява и надгражда СТО, ОТО и КМ, както трите изброени обясняват и надграждат нютоновата механика. Не значи, че СТО (и/или която и да било от останалите две) е невярна, след като за момента трите изброени дават най-точните резултати и засега няма нищо по-добро. Всички сме наясно, че има нещо потенциално невярно, след като трите теории не съвпадат и не могат да се съчетаят успешно, но може да се каже, че са неверни и няма смисъл да се използват, чак след като бъде представена по-вярната от тях теория, която дава по-точни и ясни резултати и която ги обяснява и надгражда.

Гледам, че точно преди моя отговор линкът, който съм поставил вече е коментиран. Принципно, всички сметки могат да се правят без никаква употреба на релативистичната маса, но който държи и така му изглежда по-удобно и разбираемо - може да я ползва, стига да е по правилните начини. В статията релативистката маса се ползва като аналог на релативисткия импулс, в смисъл, че за достигането на някаква много по-сериозна скорост спрямо предишното ти състояние, ти трябва да изразходваш много повече гориво/енергия, аналогично на постигането на по-голям импулс/по-голяма маса от тази в покой, в сравнение с резултата по нютоновите формули (тоест - нютоновите формули са неверни и верния резултат го получаваш от айнщайновите формули). Нуждата да осигуриш енергия като за по-голям импулс от получавания чрез нютоновите формули е еквивалентна на нуждата да задвижиш от покой по-голяма маса от масата в покой. Ето и кой коментар на Кирен имах предвид по-горе (оказа се в различна тема): “By grouping γ with v in the expression for relativistic momentum p, proper velocity also extends the Newtonian form of momentum as mass times velocity to high speeds without a need for relativistic mass.[8] Не е трудно да се сетиш, че се ползва в изчисленията на енергиите на частиците при ускорителите на елем.частици. Избягват се етапите на смятането през релативистката маса, глупендър! Гуруто ти написа, че "тази скорост е физически безсмислена" и ти запомни "безсмислена", нали великане?!??”

Ето ти тука малко неща за разликата между масата в покой и релативистичната маса, след като ти е чак толкова важно! Това не е едно и също нещо и двете се ползват по различен начин в едни и същи ситуации. Нещата са подобни на дължината в покой и лоренцовото скъсяване при движение. https://nauka.offnews.bg/fizika/relativistichno-uvelichavane-na-masata-energiata-e-m-c2-1241.html