Станислав Янков

Вдъхнових се от теб и Младенов, с вашата "нереалност" на времето!

Добре, но покажи, къде точно статиите доказват по безусловен начин, че е точно така, както твърдят? Както е съвсем ясно, че не съществува начин да превърнеш един тон кравешка тор в един тон злато (доже и да продадеш торта и да купиш за получените пари злато - златото, което ще успееш да купиш, ще бъде доста под тон).

Джереми не може да съществува реално, това не може да е реален човек - имаме само някакъв правоъгълник с кафяви контури, в който пише разни неща със съмнителна логичност. Или говорим за някакъв изкуствен интелект, който тепърва се обучава, или някакъв цифров бот пейства разни предварително подготвени неща, които класифицира като най-близки до коментираните теми. Едно е сигурното - гарантирано не става дума за реален човек, който да се изявява зад ник-а "Джереми", защото "Джереми" не съществува реално, нали?

Добре е да правиш разлика между 4 измерения и 3+1 измерения. Няма голям смисъл от четири идентични измерения (движение на материята по всичките четири измерения по еднакъв начин), защото това не може да обясни наличието на предел на движенията до скоростта на светлината С и останалите вече споменавани по-нагоре. Неслучайно вариантите на Калуца-Клайн (4+1 или по-скоро 3+2, когато четвъртото измерение е "увито", компактифицирано до оклопланков размер) не работят добре. А 3+1 (различно от 4) означава нещо много важно - едното измерение, времевото, се различава по някакви несимволични начини от останалите три измерения. Две са по-вероятните обяснения (според мен) - или говорим за три големи и четвърто малко пространствено измерение (резултат от съответни форми на движение на вселенската материя), или говорим за предложението от статиите за три пространствени измерения и числов ред на материалните промени (друг начин за дефиниране на Стрелата на времето и на ентропията), като числовия ред на материалните промени има своето място за употреба и при 3+1 измерения. Аз тепърва ще обмислям, как точно авторите на материалите се опитват да потвърдят варианта само с три измерения и с числов ред вместо време, но понеже ти най-категорично се изказваш в полза на този вариант - пак трябва да те попитам, какви са твоите безусловни доказателства в полза точно и само на този модел?

Това, че не регистрираш времето директно като такова не значи, че не съществува, иначе би било същото като да кажа, че коментаторът Джереми тук също не съществува, понеже не се вижда нищо друго, освен само някакви квадратни правоъгълници с текст в тях. Това няма как да е човек, значи "Джереми" не съществува. А ти защо си тръгнал да мериш времето на Луната с пясъчен часовник?! Вземи си Ролекс и ще забравиш за тези пясъчни глупости, слънчеви часовници (забити в земята пръчки) и други подобни първобитни неща.

Ако беше така - нямаше да съществува описваната от СТО и ОТО връзка между темпа на часовниците и скоростта/гравитационния потенциал (СТО/ОТО). За да се каже, че не съществува четвърто измерение, представяно като времева координата, трябва да се покаже, какви процеси по координатите на трите пространствени измерения водят до промяната в темповете на часовниците вследствие на скоростта и на гравитацията. Неслучайно Младенов и анти-релативистите толкова истерично отричат не-абсолютността на времето...

Така казано, значи няма и три измерения - всичко това, отначало-докрай, е наша, човешка измислица. Времето е твърде обширно понятие, обхваща много неща, всяко от които ти лично изживяваш и това значи само едно - ВРЕМЕТО Е РЕАЛНО, точно както и пространството е реално (и двете неща ти ги изживяваш конкретно и недвусмислено). Друг е въпросът, че не можеш да регистрираш времето директно, като обширното философско понятие "време", а боравиш с циклични интервали (тиктакания на часовници) на промените (движенията) на материята, която също не регистрираш директно, защото и това, като времето, е много обширно философско понятие... Разбери нещо не чак толкова трудно за осъзнаване - ИЛИ ДВИЖЕНИЯТА НА МАТЕРИЯТА ПО ВСИЧКИТЕ ЧЕТИРИ КООРДИНАТИ НА ИЗМЕРЕНИЯ СЪЩЕСТВУВАТ РЕАЛНО, ИЛИ ПО ВСИЧКИТЕ ЧЕТИРИ КООРДИНАТИ НА ИЗМЕРЕНИЯ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ РЕАЛНО! Дори в един от предните коментари Скенер ти е обяснил най-ясно и последователно, с коректната научна терминология (независими параметри, демек степени на свобода, симетрии, закони за запазване...), защо измеренията, описващи релативистките ефекти, трябва да са четири. Още не съм започнал по-сериозния преглед на статиите на тримата, с предложението им само за три пространствени измерения и числов ред на материалните промени, все още "драскам" само "отгоре-отгоре", но засега ми изглежда много по-вероятна реалност с четири пространствени измерения и числов ред на материалните промени. За да регистрираш на такива фундаментални нива във Вселената подсветлинни скорости, стрели на времето, ентропии, маси, ограничения до скоростта на светлината, курпускулярно-вълнови дуализми - на теб ти трябва един много голям масив от движението (промените) на материята във Вселената (движението по четвъртото, времево измерение), който да се движи различно от друг много голям масив от движението (промените) на материята във Вселената (движението по трите обичайни пространствени измерения). Трябва ти ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА В ГИГАНТСКИ МАЩАБИ, която да лежи във фундамента на Вселената! И за финал (че не ми се спори излишно, когато видимо никой от двама ни не променя доводите и разбиранията си и така не можем да стигнем до съгласие) - не пропускай, че под числовия ред на материалните промени може би не се има предвид времето като цяло, а най-вероятно конкретно Стрелата на времето (със съпътстващите ентропии и т.н.) и също, че не могат да разглеждат местоположения и движения на отделни фотони, както се опитват в материала за Зенон, защото не могат да избягат от квантовите ефекти.

Ето и втория материал на тримата автори: (PDF) New insights into the special theory of relativity (researchgate.net)

Не той, практиката показва така. Така го е измислила природата.

Ако времето не беше реално - ти нямаше да можеш да бъдеш жив Х години време (или щеше да живееш безкрайно, или нулево, тоест - въобще нямаше да те има, а предполагам поне приемаш, че те има реално, че реално съществуваш и живееш). Ако приемаш обясненията в статията, която дискутираме с теб, за верни - те значат, че оценяваш продължителността на едни материални процеси чрез цикличността на други материални процеси, че всичко постоянно се движи (няма реален покой, а само илюзия за покой, през който всичко продължава да си се движи, но човешките сетива и мозъчни процеси не могат да регистрират това постоянно движение). Ако не искаш да приемеш тези детайли - трябва да се откажеш от числовия ред на материалните промени, който се предлага в статията, защото там всичко се оценява посредством постоянни движения и промени.

Значи, когато тези уравнения се употребят за практически цели - нещата да функционират точно според очакванията, формирани от резултатите по тези формули (сателити да се свързват със Земята и да комуникират успешно, ускорители на частици и сензори за резултати от сблъсъци да работят успешно и въобще - всяка практическа област, където се налага употребата на СТО и ОТО, да функционира успешно и без засечки, което се дължи на точните формули на СТО и ОТО).

Принципно имаше конкретна формула за разпространението на звуковите вълни във въздух, но тук неизбежно трябва да играят роля специфичните особености в дадена област (каквато се явява и вътрешността на самолета) - състав, налягане (гъстота), движение (въздушно течение, циркулация, вятър)… За съжаление ме мързи да проверявам точната формула за разпространението на звуковите вълни в атмосферата (не ми е достатъчно интересно, а си имам и важни работи), иначе - формулата показва всички участващи фактори.

В Конкорд, който се движи със свръхзвукова скорост, се поддържа собствена, специфична въздушна среда, различна от външната (за да не изпитват пътниците дискомфорта на разредения въздух отвън). Звукови вълни вътре в Конкорд-а ще се разпространяват със скоростта, характерна за особеностите на вътрешната атмосфера на самолета, а външните звуци ще се разпространяват съобразно особеностите на външната среда. От тук идва цялата разлика вътре и вън.

Не забравяй, че скоростта на вълните зависи от особеностите на средата, в която се разпространяват (вода, въздух и т.н.). Имаше си конкретни формули за всеки вид среда (сега не ми се проверява, за да съм по-точен, че си имам по-важни неща в момента).

Извинявай за грешния ми преден коментар, видях къде пише за 3D-формализъм (ти си цитирал от статията, която постнах аз, а аз търся в оригиналния материал, сложен от Скенер).

Всичко, което не се движи със скоростта на светлината (включително и вълни, различни от светлинните), се поддава на до голяма степен точно описание чрез събирането на скоростите на Галилей. Муха, която е стояла неподвижно върху стъкло, стена, маса, седалка, под на влак, докато влака се ускорява/спира, когато излети след края на ускорението/спирането на влака, се описва сравнително точно от събирането на скоростите на Галилей. Не се възползва от ускорението/спирането на власа само муха, която лети във влака, когато той осъществява ускоряването или спирането си (такава муха е отделна инерциална система). Има голяма разлика между регистрирането на светлина и на обекти, които се движат с подсветлинни скорости, защото последните се наблюдават чрез отразена от тях светлина и така нещата стават малко по-сложни (опосредствани).

Младенов, къде на тебе ти се привидя, че статията говори за 3D-пространство, след като там става дума за 4D-пространство (иначе няма как да се обяснят ефектите на СТО и ОТО)?! Статията казва, че времето може да бъде заменено с числов ред на материалните промени на 4D-пространство. Практически става дума точно за това, което аз се опитвам да кажа през цялото време, но не успявам да го направя както трябва, понеже не разполагам с нужните знания. Тази статия ми става любима!

Това е единствения подход, човек да успее да разбере нещо от реалностите с повече от три измерения - изключване на едно или повече измерения. Когато две измерения (дължина и широчина) са плоски, като равнина, поведението на две точки, които се движат успоредно една до друга е едно, а когато плоскостта на същите две измерения има някаква кривина в третото измерение височина (особеностите на СТО и ОТО, но в четвърто измерение, което обаче е много по-трудно за разбиране в сравнение с по-интуитивните само три измерения) - тогава същото успоредно движение на същите две точки ще изглежда по съвсем различен начин, включително и като наблюдение от всяка от двете им позиции помежду им. Тук предизвикателството е да си представиш точно, какво се случва, когато не си някакъв страничен наблюдател от третото измерение, а си някоя от двете точки по двуизмерната плоскост, без достъп до третото измерение по друг начин, освен като време. Какво ще рече това? Нещата биха били много подобни на огромен флипбук - две широки, протяжни измерения, по които можеш да се местиш във всички желани посоки и едно много малко, свито измерение (времевото), по което не можеш да се местиш наникъде, включително и назад, защото е твърде малко и поради малкия си размер се сменя прекалено бързо (светлината изминава цялото малко измерение много бързо, докато през двете протяжни измерения може да измине много по-малък дял от тях с константната си скорост, защото те са много по-разтегнати). Отминалите кадри (комбинации, числови стойности, проекции) не могат да се върнат обратно в точно същата форма (в точно същото съотношение), в което вече са отминали (вече са се случили, вече са били преживени). Въпреки тази принципна, фундаментална разлика (две огромни и едно микроскопично измерение), съотношението между двете и третото измерение би могло да бъде различно, не винаги едно и също (особеностите на СТО и ОТО, но в триизмерно, а не в четириизмерно представяне), макар и в много малки граници (но при скорости, доста близки до скоростта на светлината или при размери, много близки до планковите, границите на изменение на съотношението между двете големи и едното малко измерение могат много да се доближат значително една спрямо друга).

По кое нереално време ти написа този твой коментар? В 21:00 часа или в някой друг нереален момент на времето? След като самото време е нереално, значи и отделните времеви моменти tn също са нереални, а всичко това означава, че и коментарът ти е нереален - пишеш пълни глупости...

Ами, показва го с това, че така го е измислила природата!

Няма редуване, "пиковете" и "спадовете" на електромагнитните вълни си се движат неизменни със скоростта на светлината. "Редуване" има само при преминаването на вълната през определен участък от пространството, през който преминава. Но дори и така - кое забранява това редуване да има различна продължителност и скоростта на светлината да бъде 7,389 х С (7,389 пъти С)? А защо да не може различните вълни да имат различни продължителности на редуванията си и от там да имат и различни скорости? Как точно наличието на времева продължителност налага наличието на константна скорост С и при това - точно тази, която наблюдаваме?

Има пряка връзка. При само три пространствени измерения така, както ги познаваме (еднакви, безкрайни или нещо като безкрайни, прави или нещо като прави) - няма никаква причина да съществува ограничението на движенията през подобно пространство само до скоростта на светлината С, нито има причина да съществува и времето (Стрелата на времето, ентропията и т.н.). Всичко е еднакво, всичко може да си се движи с всякакви скорости (дори и сто пъти над С) напред-назад и такива неща като С и време няма за какво да съществуват. Движението на една електромагнитна вълна в празния Космос, в област, където пред нея няма нито галактики, нито нищо (достатъчно напред Вселената ще се разширява с надсветлинна скорост и подобна електромагнитна вълна може би никога няма да се сблъска с нищо пред себе си) - какъв ограничен, конкретен период от време, различен от безкрайност, може да продължи? Как точно продължителностите на процесите обясняват крайната скорост на светлината?! Една кола се движи от София до Кюстендил за 1,5 часа. Как това обяснява крайната скорост на светлината С?!

Айнщайн и етера какво общо имат със статията, която коментираме и въпроса, който задавам? Има безусловни доказателства, че един тон кравешка тор не може да се превърне в един тон злато, независимо че няма сто-процентова гаранция, че все пак не съществува някакъв супер-чудодеен, свръх-сложен и недостижим за човека, магически начин (чрез философския камък или нещо подобно), тон кравешки тор все пак да се превърне в тон злато. Казваш, че няма време и четвърто пространствено измерение - обясни тогава, какво се случва през трите пространствени измерения, за да регистрираме всичките пространствено-времеви ефекти, които регистрираме? Например - какви са тия движения на материята през координатите на трите пространствени измерения, които водят до числовия ред на материалните промени, който се предлага в статията? Няма нужда от страшни сложнотии, просто докажи, че представата за време се формира от еди кои си, еди кои си и еди кои си движения на материята през едно, през две или през всичките три пространствени измерения, подобно на доказването, че тон кравешки тор не може да се превърне в тон злато и - ГОТОВО!

Вече съм писал, че начините на движение и прояви на материята формират човешката представа за измерения, приел съм критиките, че не може да говорим за измерения сами по себе си, без съответно поведение на материята, съгласен съм с правилността на тези критики и не това е същността на съмненията ми относно представата за реалността като продукт на движението на материята през само три пространствени измерения и нищо повече. Много десетилетия преди въобще да започна да пиша в този форум, аз съм формирал у себе си масовите (мейнстриймовите) изразни средства за време, пространство, измерения и т.н. и на сегашната ми възраст няма как отведнъж да престана да “огъвам” измерения и други подобни и всичките ми писания да са най-стриктно съставени съобразно научните критерии, съжалявам! За това ще си продължиш да ме критикуваш и в бъдеще, защото когато важният смисъл не е свързан с това - няма да престана да използвам такива “фриволни” от гледна точка на най-строгата физика изрази. Проблемът ми е, че числовите стойности, проекциите (дано това вече ти хареса!) като координати на само три пространствени измерения, които координати са еднакви и без реално време, а при такова само под имагинерна форма, не дават никаква яснота, защо съществува числовата стойност, проекцията на ограничението на скоростта на светлината (от там и планковото време, планковата дължина, които активно се ползват в материала, както и куп други константи, за чието съществуване също може да се заподозре причината за наличието на ограничението до скоростта на светлината във вакуум). При такова описание (координатите на трите измерения така, както се представят в момента) няма причина да съществува ограничението на скоростта на светлината - никакво поведение на материята през координатите на така описваните три пространствени измерения (еднакви, безкрайни или граничещи с безкрайното, прави или с нищожна, недостижима дори по теоретичен път кривина) не налага наличието на подобно ограничение във Вселената, както и не налага наличието на имагинерно или фиктивно (числов ред на материалните промени) време. Още по-сложно става, когато трябва да обясним със сега-приетата представа за трите пространствени измерения, без отделна физическа реалност на времето като подобно на пространствено измерение, ефектите, отбелязани от СТО и ОТО. Никакви извинения няма да получаваш - знаеш доста и дискусия с теб не е безполезна, но някои от писанията ти са излишно груби, излишно свързани с личностни оценки на другите и нямат нищо общо с добронамерена и толерантна дискусия (не можем всички тук да сме нобелови лауреати, за да отговорим на космическите ти претенции, дори отвъд твоите собствени знания). Едва се сдържаш за що-годе прилична комуникация единствено със Скенер и Гравити, които очевидно знаят и разбират повече от теб. При такова отношение към другите - приеми като извинение, че въобще някой, различен от Скенер и Гравити, продължава да ти отговаря. Относно мене - благодари се, че аз признавам твоите по-напреднали знания в областта на физиката (отношението ти провокира това да не ти бъде признавано).

Какъв е проблема да съществува безвремево четириизмерно пространство? Това не отрича твърдението (същността на статията според теб), че времето не съществува, съществува само безвремево пространство (четириизмерно). По-важното, което питам - коя е БЕЗУСЛОВНАТА аргументация в статията, която безалтернативно отрича наличието на четири измерения така, както са представяни от Минковски и са тълкувани като четири пространствени измерения (със или без време като пети параметър)? На първо четене (в близко бъдеще пълната статия, намерена от Скенер, ще ми стане често четиво, заедно с книгата на Пенроуз и материала за подходите на Епщайн, към който препратих по-рано) - аз не забелязах нещо безусловно отричащо наличието на четвърто пространствено измерение, главно се предлага замяната на представата за “време” с числов ред на материалните промени и в това има някакъв смисъл.