Станислав Янков

Работата е в друго. Само отделна, по-специална същност на времето (от сорта на допълнително пространствено измерение) позволява по-логичното обяснение на наличието на ограничението С (скоростта на светлината, която от своя страна обяснява куп други неща и константи, като започнеш от планковите стойности и стигнеш дори до курпускулярно-вълновия дуализъм). Без това нещо (разликата между реално съществуващо и отделно време, различно от три-пространството) не можеш да обясниш наличието на С, а трябва да го постулираш без никакво обяснения - практиката показва, че го има и толкова!

Не съм против да ми посочиш, какво изпускам, след като на теб ти е ясно. Защото просто преименоването на времето на числов ред не е обяснение. Започват, че употребата на часовниците е материална промяна, тоест - движение в пространството. Благодарение на подобни синхронични промени (работата на часовниците) е установен пределът на скоростта, с която може да се осъществява материалната промяна/движението в пространството (С - скоростта на светлината). Така стигаме до разбирането, че съчетанието между времето и пространството е сравнение между едно поведение/промяна/движение на материята (тиктакането на часовниците) с друго поведение/промяна/движение на материята (предметът на измерване на времетраенето му, спрямо който се употребява тиктакането на часовниците). Много добре, но как всичко това гарантира, че не съществува никаква възможност за обяснение на връзката между време и пространство по никакви други начини, сред които и този като допълнително, четвърто пространствено измерение? Аз просто не успях да откроя моментите в статията, които показват, че е категорично невъзможно обяснението на времето като четвърто пространствено измерение (не казвам, че няма такива, а че аз не успях да ги забележа). Не става въпрос за това, да може времето да не е четвърто пространствено измерение - може да не е. Въпросът е, къде точно статията доказва най-безусловно, че НЕ може времето да е четвърто пространствено измерение? Какво толкова пропускам? Кой е аргументът-убиец на времето като четвърто пространствено измерение, който не може да намери никакво възможно от гледна точка на актуалните физични знания алтернативно обяснение?

Само че те (и ти също) имат един МНОГО СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ - не са в състояние да обяснят, как точно движенията на материята само по три пространствени измерения водят до формирането на времевите ефекти. Времето е ключов, незаобиколим фактор във физиката, съчетанието на различните пространствено-времеви съотношения лежи в основата на СТО и ОТО, а може да се заподозре фундаментална, макар и различна в сравнение с макросвета, роля на времето и при КМ. Какви по-конкретно поведения на материята през само три пространствени измерения довеждат до формирането на така наречения в статията времеви числов ред t0 ,t1 ,t2 ,...,tn? Защото просто да преименоваш времето на "числов ред" е същото, като да наречеш един автомобил - "машина". Това не обяснява нищо, камо ли пък да е безусловно доказателство, че времето не е четвърто измерение.

За всички, които искат да отрекат реалността на времето - ето как се подхожда по-научно към подобен опит: https://phys.org/news/2011-04-scientists-spacetime-dimension.html

Съгласен съм, че темата се изчерпа - въртим всеки в своето си и така няма напредък за никого. Време е отново да поогранича писането. За финал - геометричните представяния са само една от многото форми на представяне на всичко и сложните геометрии, чиито алгебрични форми са по-достъпни за опериране от изкуствени интелекти, също са вариант, но масовият човек като мен търси по-опростените представяния на нещата (разделя се нещо сложно на по-прости части и се обяснява чрез тях) и за мен лично съвкупност от по-опростени геометрични представяния на нещо по-сложно ми помага по-лесно да разбера какво се има предвид (очевидно аз не съм математически гений, на който да му стигат само формули за всичко и колкото по-сложни - толкова по-добре). Съчетанието между процеси, които да протичат по малко увито измерение (четвърто, пето или все едно колко повече) с такива, които протичат по големи разтеглени измерения твърде много прилича на курпускулярно-вълновия дуализъм. Също някога съм подпитвал тук, дали условните “вълни на неопределеността” при КМ не може да са някакъв вид реални вълни. Задавал съм също въпроса, дали при електромагнитните вълни не може да има някакво въртене на на електрическата и магнитната им компонента по спирала. Допускането на наличието на допълнително пространство, формирано чрез четвърто пространствено измерение, придава съвсем друга форма на тези въпроси (както и на въпроса за енергията на масивно тяло в покой, произхождаща от знаменитата формула на Айнщайн). Чао за известно време!

Принципно под “научна реалност” се приемат най-вече онези неща, които когато ги осъществяваш по един и същи начин - дават ВИНАГИ един и същи резултат (блъскаш един и същи стол, разположен на един и същи под, с еднаква сила и в една и съща област на стола и стола ВИНАГИ ще се преобръща назад). Това ВИНАГИ налично повторение на една и съща последователност дава УВЕРЕНОСТ, че всички следващи пъти, когато правиш съответната последователност по точно същия начин - ВИНАГИ ще получаваш точно същия резултат. Казва се (и правилно), че елементарните частици не са нито вълни, нито частици, а нещо трето. Помисли над възможността четирите пространствени измерения (поведението на материята, която ги обосновава) да не са нито само малки и увити, нито само разтегнати и прави, а нещо трето…

Покоят не е реален (освен, че реално ние никога не спираме да се движим през пространство-времето и даже само през пространството с времето, също така и всичко в тялото ни - течности, клетки, атоми - непрекъснато се движи и трепти), ние само условно присвояваме на реално непрекъснато движещи се неща "неподвижни" координатни системи с центрове в "покой", спрямо които координатни системи да оценяваме другите неща. Но защо движението, което реално е налично винаги (Епщайн и създателите на Евклидовата относителност дори приемат, че има постоянно движение през времето, когато нещо не изглежда да се движи спрямо друго нещо в пространството), да не е реално, а да са реални само въздействието, взаимодействието, може би и промяната, която идва като следствие от тях?! Да, аз допускам в един от своите начини на разсъждение за реалността, че НИЩО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ не е реално и дори представата за наличието на мозък със съответстващи функции, в основата си е мисловна конструкция, в която по ред причини сме безусловно убедени и така все пак може да се получи някаква логична и взаимосвързана концепция за всичко. Ти обаче приемаш за реални едни неща, които играят една физична роля и не приемаш за реални други неща, които играят друга физична роля, а и в двата случая не става дума просто за координатни системи, които да присвояваме по наш избор. Все едно да кажеш, че изгарянето, което усещаш по рецепторите на тялото ти, е реално, обаче сигналите за него, които нервните връзки носят към мозъка ти, не са реални! Защо? Каква е логиката, която застъпваш за подобни заключения? Взаимодействията са само четири - силно, слабо, електромагнитно и гравитационно. Всичко друго е само модифициране на тяхна база, в зависимост от това, кой научен клон го ползва (биологията например е физика и химия, а пък химията е физика в основата си и всичко това са различни градежи на човешкия мозък).

А съществува ли въобще реален (не привиден) покой?! Особено като имаш предвид, че дори когато си лежиш неподвижно в леглото - Европейската разломна плоча се движи, планетата се върти около оста си и около Слънцето, Слънцето се движи в галактическия ръкав, галактиката се движи в местния куп и т.н. и т.н. и т.н. Съществува ли въобще реален покой (условен, привиден винаги може да се формулира, чрез избора на правилните инерциални отправни системи и неподвижните точки в центъра на графиките)?!

За същите физици ли говорим, които приемат "измамата СТО" за истина?! Значи вече и ти си релативист, след като вече признаваш правото на физиците?! Разгеле! Време беше и ти да започнеш да мислиш рационално най-накрая!

Оценката на потенциалното състояние на Вселената преди Големия взрив може да се определи и чрез достатъчно добър теоретичен инструмент. Не знам, как си решил, че си достатъчно компетентен специалист по психичните състояния на хората, но дори и да беше такъв (а не си - ако аз имах нужда от някаква психологична или психоаналитична консултация, ти, с твоя агресивен и дразнещ подход, щеше да си последния, към когото бих се обърнал за помощ) - физическата тематика в този форум едва ли е най-подходящото място, да ни демонстрираш подобни познания и умения. Това гарантирано не е годен подход за конструктивна дискусия. Допълнително четвърто измерение, чрез което да се формира допълнително пространство извън трите обичайни и точно в такова допълнително пространство да протичат движенията, които дават енергията на масивно тяло в покой чрез формулата за енергията на Айнщайн, е най-добрия вариант за обяснението на наличието на енергия при масивни обекти и при елементарни частици в покой и спокойно позволява последните да се представят в триизмерността като идеални точки, без никаква вътрешна структура или движения в триизмерното пространство.

Температурата на повърхността на Слънцето се дава като 5772 К. Каква точно експериментална проверка потвърждава точно тази цифра (всяко устройство за измерване на температура ще се разтопи много преди да е достигнало повърхността на Слънцето и да измери точната температура там) или и тази информация на НАСА не преминава твоя критерий за наука и НАСА също страда от cognitive biases и делюзии, в които е повярвала? Вземаш се прекалено насериозно, като последна инстанция, която да определя кое е научно и кое не е. Знаеш повече от мен, но повярвай ми - не знаеш всичко, за да се позволяваш чак толкова категорични отрицания на чужди мнения. За да твърдиш, че нечие мнение БЕЗУСЛОВНО не е вярно - ти си този, който трябва да докаже, че категорично не е така, а не, че в момента няма теоретични и практически условия това да се докаже. Докато все още няма условия да се провери безусловно - значи може и да не е така, но може и да е така. Болшинството неща доста логично могат да се опишат като съответно съотношение между пространствени и времево измерение и някои смущаващи неща в СТО, в ОТО и в КМ могат доста логично да се опишат чрез пространство, формирано от съчетанието на четвърто измерение с останалите три. А пък когато говориш за религиозност - опитай да обясниш нерелигиозно, къде се крие огромната енергия по формулата за енергията в покой на Айнщайн (оная с масата в покой и скоростта на светлината на квадрат) - известно е, че точно тази енергия не е някакви процеси в триизмерността (движенията в триизмерното пространство се калкулират отделно, като кинетична, потенциална енергия, енергия на връзката на атомните ядра и т.н.).

Когато някой не иска да приеме сериозно дадено чуждо предположение и без приказка, той няма да го приеме сериозно като каквато и да било приказка, така че - няма никакво значение, като каква приказка ще бъдат представени нещата, след като при всички положения няма да се приемат сериозно. Сигурен съм, че няма да се приема като сериозно и алтернативното представяне като “езеро” (коментара ми до Младенов точно над твоя), така че - всичко си върви точно според очакванията ми! Аналогията с пластилиновото топче преди размазването му има връзка със състоянието на Вселената преди Големия взрив (съвършено-симетрична по всички четири измерения, които са изцяло равностойни помежду си, без никое по-малко или по-голямо от другите). Феноменът на светлината е просто едно от безбройните различни съотношения между трите пространствени измерения и четвъртото времево и е една от множеството разновидности на материята след Големия взрив (след смачкването на едното от четирите измерения до много малко или дори до точково и заедно с това разтягането на останалите три до безкрайни или почти безкрайни).

Имаш едно огромно езеро. За да можем да си представим по-лесно нещата - изключваме едно измерение (четвъртото) и езерото има огромни широчина и дължина, но много малка дълбочина и се движи във всички посоки със скоростта на светлината. Понеже по широчината и дължината скоростта на светлината трябва да изминава огромни пространствени разстояния, а по дълбочината много малко такова - езерото няма нормална, голяма, протяжна дълбочина, както е при широчината и дълбочината, а макроскопичната му дълбочина е нарязана като един огромен самун и макроскопичното време представлява огромен брой насложени един върху друг тънки резени, всеки от които е нов и нов и нов кадър (фрагмент) на цялото езеро - едно върху друго, едно след друго… На места по повърхността на езерото се образуват водовъртежи, които не се движат по теченията му със скоростта на светлината, а се въртят на място със скоростта на светлината, през измерението на дълбочината, а друг път се движат, но с подсветлинни скорости и само в едно направление. В някои случаи нещата са на границата между водовъртеж и празно езеро (участъците във Вселената без масивна материя) и тогава се получават светлинни лъчи със скоростта на светлината само по едно направление. Покоят и движението с подсветлинни скорости на водовъртежите е нютоновата механика, а светлината, езерото и водовъртежите във връзка с малката дълбочина (четвъртото пространствено измерение) са СТО, ОТО и КМ.

Само ми е странно, защо не се обръща никакво внимание на онази част от коментарите ми, където пиша: Принципно човешката психика се дели (много преди Фройд и Юнг, които вече я изграждат като наука) на съзнателна (осъзната) и подсъзнателна (трудноосъзнавана и въобще неосъзнавана) част и логично потенциален консенсус за включване (раждането) и изключване (смъртта) на отделно, индивидуално съзнание в така наречената колективна въображаема взаимо-свързана и причинно-следствена матрица би следвало да се случва на недостъпните подсъзнателни нива. И всичко това са представи, които очевидно не са доказани (но и не могат да се отхвърлят като категорично невъзможен подход, защото имат своите основания и механизъм за напасване с всичко, което знаем, наблюдаваме и доказваме най-научно). Още по-забавно става, как всички сякаш изведнъж забравиха за другите ми допускания (временни, докато не разбера по-добре нещата и да ги потвърдя или отрека), че има фундаментална диспропорция между микроскопично четвърто пространствено измерение и трите гигантски обичайни (говорим за съответстващи съвкупни състояния и движения на материята по съответните измерения, които придават и характера на въпросните измерения като цяло - малки, големи, прави, извити, крайни, безкрайни и т.н.). В основата на подобен подход лежи съвършено-симетрична четири-измерна пространствено хипер-сфера, която непрекъснато се върти със скоростта на светлината във всички възможни посоки едновременно, но около един и същи център. Най-различни деформации, най-различни съотношения между тези четири пространствени измерения и особено между трите пространствени и четвъртото времево дават всички най-различни проявления на реалността, като започнем от състоянието на Вселената преди Големия взрив/нейното раждане (гореспоменатото супер-симетрично състояние на хипер-сферата малко по-рано), материалните частици и полета и цялото базово пространство-време на самата Вселена и завършим с всяка персонална, индивидуална координатна система в покой, за която ни хрумне, включително и нашата собствена. Обхватът на едновременно възприемане/регистриране на множество различни пространствено-времеви съотношения се ограничава от вълните на неопределеността на Дьо Бройл. Между другото, при такъв подход на разглеждане (три големи и четвърто малко измерение) микросвета ще се доближава до размера на микроскопичното четвърто измерение там процесите на микрочастиците, свързани с времето, може да са доста по-различни в сравнение с наблюдаваното в макросвета. Там може да има и движения към миналото във връзка с античастиците (Скенер беше споменавал веднъж някакъв опит на Файнман или на Дирак ли беше, античастиците да се разглеждат като движещи се към миналото, но по-късно този подход бил изоставен). Защото изглежда доста логично обясняването на подсветлинните скорости като прескоци на движение/въртене към миналото на околопланкови дължини (от съвсем условно казано скок със 100 % напред във времето, последван от скок с 50 % назад или въртене със скоростта на светлината по спирала, която се движи напред с подсветлинна скорост в триизмерността, до скок със 100 % напред във времето и връщане със същите 100 % назад или въртене в кръг и движение в триизмерността със скоростта на светлината).

Става дума за това, че няма нито едно сетивно дразнение, което да не се “обработва” от мозъка, преди да се представи като съответна илюзия (въображаем продукт). Зрително, вкусово, звуково, обонятелно - всичко без изключение първо се обработва от мозъка до някакво въображаемо представяне. И разбиранията ни за устройството на света, вселената, реалността са абсолютно същите илюзорни, въображаеми продукти - човек с човек няма, който да си представя реалността точно така, както произволен друг човек. Неслучайно хората са чак толкова податливи на всякакви въздействия на техния така наречен “вътрешен свят” (нещо, което не се наблюдава при дървета, камъни, руди и всякаквите други подобни неща от неживата природа, които реагират само на външни, физически въздействия). Всички проверими научно закономерности могат да се представят и като консенсусно участие в сложна и взаимосвързана по определени начини въображаема, илюзорна матрица и този подход няма как да бъде изключен изцяло, като гарантирано невъзможен (обаче и все още не е безусловно доказан, дори ако това представяне е вярно).

Докажи, че "виждаш" пряко действителността, без мозъка ти да превежда дразнителите от сетивата (в случая - очите), чрез въображението ти, до съответната зрителна и друга картина и ще разбереш и ти на какви...

Поне разбра ли метафората с пластилиновото топче или споменаването на потенциална роля на въображението в последния ми коментар е изключила всяка възможност за по-сериозно обсъждане на написаното?

Ние, хората, сме тези, които имаме нужда от пространственото ограничение, за да можем да имаме илюзията, че се движим през пространствените измерения (понеже времевото измерение е много малко - него го изминаваме, цялото, със скоростта на светлината, прекалено бързо, за да успеем да се движим през него напред-назад и дори в една секунда вече са се сменили огромен брой версии/кадри на Вселената, докато същата скорост на светлината се движи много по-различно през огромните три обичайни измерения). Реално пространство няма, както няма и стрела на времето, а ВСИЧКО (наистина ВСИЧКО, без изключение) е продукт на въображението ни. И понеже става дума за колективното въображение на всички ни - отделен индивид не може да "пробие" просто така "масата", "тежестта", "енергията" на съвкупното, интегрирано на подсъзнателно ниво въображение на всички ни. Не ли?!

След като се наложи такъв тренд - и аз ще драсна тук една приказка (моята ще е по-кратичка)! Имало едно време едно зло, гадно момче. Нека да го наречем малкия Путлерчо. Веднъж майката на Путлерчо решила да го разнообрази малко от постоянните му занимания с бойни изкуства и с побоища със съучениците му и направила едно голямо, красиво, много симетрично топче от пластилин - перфектна триизмерна сфера. Когато Путлерчо се прибрал у дома, отново с разкървен нос след поредния бой, майка му му казала, че има изненада за него и го завела до масата в кухнята, където стояло старателно направеното, много симетрично и красиво пластилиново топче. Путлерчо, който очаквал някакъв нож или пък бокс, направо побеснял, когато видял пластилиновото топче. Развикал се, в първичен бяс, какви са тези глупости, с които го занимава майка му и с всички сили ударил с разтворената си длан топчето. От силния удар триизмерното пластилиново топче се разплескало и целия му размер от височината му се смачкал до много много тънък диск, а загубената височина увеличила дължината и широчината на смазания диск няколко пъти. След сравнително кратко време обаче, Путлерчо с голямо притеснение установил, че нещо не е наред! Изведнъж не само топчето, но и всичко останало започнало да му се вижда сплескано и плоско! Всъщност, реално той въобще не успял да уцели топчето в яда си, ами вместо това бясното състояние, в което изпаднал, довело до увреждане на зрението и усещанията му, като така страхотното и много симетрично триизмерно топче, заедно с всичко останало, започнало да му изглежда като огромна двуизмерна шайба, разплескана върху също толкова плоската маса в кухнята. Това, което Путлерчо не знаел било, че целия му свят всъщност бил четириизмерна хиперсфера, чието четвърто измерение някой брутално бил размазал до невъобразимо плоски и тънки отрязъци време, а "загубените" по този начин размери по четвъртото измерение се "пренесли" като ОГРОМНИ три обичайни измерения...

Аз вече съм споменавал по-рано, че съм склонен да отрека реалното съществуване на всичките четири измерения, барабар с материята, на която са характеристика. Всичко да е просто колективна мисъл-форма, изграждана от колективното въображение. Естествено - не бързам да застъпвам тази представа като факт, преди да съм намерил безусловно доказателство в нейна подкрепа, но се получава много интересна взаимо-зависимост в това, че ние заключаваме по купища външни признаци, че съзнанието се помещава в мозъка, обаче цялата картина на вселената и всички чувства, които изживяваме, са въображаем продукт на същия този мозък, включително и неговите “биологични форма и естество”… Иначе, връзките между времето и пространството са прекалено подобни, направо идентични с връзките между самите пространствени измерения помежду им и “условно” време може да се обясни и като различно (“малко”, за разлика от останалите “големи”) пространствено измерение.

Материята и нейните свойства определят всички особености на проявлението, включително и особеностите като четири координати на измерения (пространство-времето) или колкото са там в действителност (по-малко или повече). Но какво се случва, ако задълбаем малко повече в детайл? Нашите ръце, крака, торс, части от главата (очи, език), дори самата глава се движат отвреме-навреме спрямо нашата координатна система в покой (остаряват по-бавно, часовниците им се въртят по-бавно), следователно нашата лична координатна система в покой, която е винаги, перманентно налична, представлява част от някакъв специфичен мозъчен процес. Естествено, това е и универсално, фундаментално свойство на тази Вселена, чрез което стават възможни подсветлинните скорости, масата и стрелата на времето, но в нашия биологичен организъм то се “помещава” като някакъв мозъчен процес.

Нямаме никаква нужда да си измисляме нищо - когато сме били маймуни, сме си живели десетки и стотици хиляди години и без време. Животните днес, както и дърветата и всичко останало, различно от човека, продължават да си живеят без време и днес. Ние виждаме с очите си, че една кола се движи по улицата и променя местоположението си и по тази причина въвеждаме пространствени координати. "Ние виждаме с очите си, че космическите тела непрекъснато се движат и променят и по тази причина въвеждаме време..." И? Къде тук е разликата като цяло (не в детайлите - в детайл нито една от координатите на измеренията не съвпада с останалите, защото всичките са перпендикулярни една на друга, включително и времевата координата е перпендикулярна на пространствената в диаграмите на Минковски)?

Времето не е реално съществуващо според теб, но без време няма как да опишем смислено реалността. Когато нещо не съществува реално - то няма никаква роля в реалността и спокойно можем и без него. Например - без някоя въображаема измислица за чудодеен Феникс можем, защото реално това не обяснява нищо, но без дефинирането на цвят, на дължина, без закаляване на стомана и други подобни реални неща не можем. Няма логика да смятаме времето, причинно-следствената последователност на събитията, за неизбежно при описанието на реалността, обаче то да не съществувало реално. Ако не съществува реално - няма никаква роля в реалността. Ако има роля в реалността и чак е необходимо за нейното описание - значи съществува съвсем реално и трябва да се обясни, какво точно го предизвиква. Ако не е реално четвърто пространствено измерение (да, различно - материята по него се движи по различен начин от начина, по който се движи през останалите три измерения, както два съвсем еднакви локомотива в двата края на дълъг влак изглеждат съвсем различно, когато наблюдаваме влака от единия му край) - как тогава се формира от поведението на материята през трите пространствени измерения, какво предизвиква ентропията, която лежи в основата на описанието на стрелата на времето? Дори и като пространствено измерение, при определени обстоятелства (в определено състояние) времето, ходът на часовниците, може да се държи така, както се регистрира в действителността. Добре, че Бургас (място в пространството) си съществува без ние да го описваме - щях много да се изненадам, ако Бургас разполагаше с някакви конкретни GPS-координати... Кое е това нещо, което е реално съществуващо във времевото измерение? Еми - Вселената! Как точно материята съществува само в трите пространствени измерения, без да съществува по линията (стрелата, координатата) на времето?! Сам казваш, че не можеш да опишеш пълноценно нищо, без да включиш и времевия параметър в него, пък материята не била съществувала във времето! Ние не сме ли материя?! Нямаме ли продължителност на нашия живот във времето?! Ти не измерваш ли с часовници, кога се е случило едно, друго или трето нещо, което те интересува?! Твърде много си противоречиш сам на себе си, за твърде много неща и всичкото това меле - в един-единствен коментар!

Никой не е виновен, че не разбираш от майтап. В момента има голяма неяснота относно измеренията, най-вече относно техния брой. Дори да приемем, че времето е фиктивно измерение, определяно като измерение само за удобство при изчисленията - липсва обяснение, какви точно процеси и взаимодействия на материята по трите измерения формират времето и най-вече неговата стрела. Ако някой тръгне да хитрува, че това е свързано с ентропията - добре, да се обясни пълноценно формирането на ефекта на ентропията чрез процесите и взаимодействията по осите на трите обичайни пространствени измерения. Намесването на ентропията само отклонява нуждата от по-ясно обяснение на стрелата на времето към нуждата от по-ясно обяснение на ентропията и на нейната връзка с поведението на материята по координатите на трите обичайни пространствени измерения. Няма никакъв проблем местоположението на обект/точка да се определя по четири пространствени координати и времевата координата да е четвъртата. Ти не можеш да определиш местоположението на точка с по-малко от три координати (има отделни ситуации, при които могат да се игнорират едно или повече измерения като маловажни, защото по тях не настъпват някакви важни промени, но това не означава, че стойностите по игнорираните координати престават да съществуват - стойностите на точка по всички три пространствени измерения продължават да си съществуват, дори когато ние ги считаме за маловажни относно дадена задача). Точно същото е и определянето на стойността по координатата на времето - тя е неотделима от дефинирането на местоположението на точка в пространство-времето по същия начин, както са неотделими и стойностите по останалите три координати, били те важни или маловажни съобразно различните задачи. В предишния ми коментар вече показах, че всичко, което може да се представи посредством хиперболичната неевклидова диаграма на Минковски, без никакъв проблем може да бъде представено и чрез евклидов способ - Евклидовата теория на относителността. Обаче и двете представяния не са пряко съотносими към реалното поведение на материята през четири пространствени координати. И в двата случая говорим само за условни, диаграмни представяния. Реално едва ли ще сгрешим твърде много, ако предположим, че има някакво въртене с винаги постоянна, една и съща ъглова скорост, което се намира или в допълнителните пространства, формирани посредством потенциално четвърто пространствено измерение, или във връзката между четвъртото и трите обичайни, разтегнати, макроскопични пространствени измерения. В настоящите ни разбирания едно такова "скрито" въртене с постоянна ъглова скорост се представлява от ограничението до скоростта на светлината. Можем да предположим и наличието на ефект на лещата (подобно на оптичната или гравитационна леща), благодарение на който нещо много малко ни изглежда като увеличено (преди всичко времевите ефекти, но няма причина това да не се отнася и за трите обичайни пространствени измерения и всъщност те да са много малки и увити и да се "прожектират" като големи чрез право /проявяващ лъч/, удължено четвърто измерение/време). По подобен начин - регистрирането на точково местоположение на елементарна частица при конкретното замерване много прилича на "просветване" фокусна точка от ефект на лещата. Първото изображение под това с лещите вече съм го поставял тук няколко пъти, то е от книгата на Пенроуз "Пътят към реалността". Второто изображение е от следващия PDF-документ: EUCLIDEANRELATIVITY.pdf

Няма проблеми! Аз затова съм тук - да слагам периодично по нещо точно за измеренията! Ето нещо много детайлно за Епщайн и неговия скоростомер, който се оказа свързан с така наречената Евклидова теория на относителността (имало детайлни разработки не само по отношение на СТО, но и на ОТО): https://www.relativity.li/en/epstein2/read