Станислав Янков

Още не успява да разбере, че не търси механизми (особености) през три измерения, а точни геометрични особености (характеристики) на пространството през четири измерения (хиперболични неевклидови при СТО и сферични/елиптични неевклидови при ОТО). А сам пише (очевидно без разбиране), че Минковски говорел за хиперболична ротация през четири пространствени измерения при СТО! И после - все едно въобще не го е написал (ясно е, че никак не го е разбрал)!

Случва се, защото става дума за процеси по допълнително, четвърто измерение (виж предния ми коментар). Както трите измерения са характерни за цялата Вселена, по същия начин е характерно за цялата Вселена и четвъртото измерение, затова съотношенията на материалните движения през четирите пространствени измерения (особеностите на СТО и ОТО) са налични в цялата Вселена (те са повсеместни, навсякъде и неизбежни като смъртта ). Току-що си изработих признанието от Младенов, че съм гений! .

Ето ти го простичко - защото движението на часовниците е свързано с движение през четвърто измерение. Виж следващото изображение: Ако избереш втората скала (0 градуса отляво и 180 градуса отдясно) - когато се движиш по направление от центъра към нулата (наляво), ти не се движиш през всички останали градуси до 180 (реално е сфера и ти не се движиш през никое от останалите направления в сферата, освен през едното-единствено, което си избрал, в случая - нулата = 360 градуса). Колкото повече се движиш към 90 градуса (направо) - толкова по-малко се движиш към 0 градуса. Същото е и при часовниците. Колкото по-бързо се движиш през трите пространствени измерения - толкова по-бавно се движиш през четвъртото времево измерение (скоростта на часовниците се забавя). ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗМЕРЕНИЕ! Естествено - не го пиша за теб, защото пак ще се направиш, че не разбираш, само показвам, какви елементарни неща се унижаваш да се правиш на неразбрал, все едно си бавноразвиващ (не ми се вярва да си чак толкова зле реално, по-вероятно само се правиш на малоумен, по известни само на теб причини).

Мъчи се, щом ти е забавно, но имай предвид, че той не иска да разбере нещата и е против, само за да е напротив. Дава вид, сякаш не може да разбере съвсем прости неща: колкото повече се движиш наляво (примерно), толкова по-малко се движиш направо и по същия начин - колкото по-бързо се движиш през пространството, толкова по-бавно се движиш през времето. След като и такова нещо се прави, че уж не може да разбере - значи целта му не е да разбере...

Всъщност - приложи към себе си съветите, дето охотно раздаваш на другите и гарантирано ще станеш по-успешен! Ти можеш да се движиш само по едно направление през пространство-времето в един и същи момент. Например, когато се движиш само наляво - няма как едновременно да се движиш и надясно, напред, назад, нагоре или надолу. Можеш да се движиш само наляво. По същия начин - с колкото по-голяма скорост се движиш спрямо някой в пространството, с толкова по-малка скорост се движиш спрямо неговия ход на часовниците в покой. Тази недвусмислена зависимост ти е първи признак, че времевия ефект има нещо общо с четвърта координата на измерение. И на картинката със спиралата можеш да видиш, че ако увиващото се около оста нагоре двумерно пространство всъщност е триизмерно - значи оста нагоре, около която то се вие, представлява ново, четвърто измерение (цитираната от самия теб по-рано хиперболична ротация през четири пространствени измерения). И те така...

Ето ти една възможност: Само трябва да имаш предвид, че двуизмерната спирала, която се увива около оста на вертикалното измерение, реално е триизмерна, както е триизмерен, а не двуизмерен и възпринятийния екран отдолу (плоскостта със синята точка, която всъщност е планковата размерност - най-малкия възможен пространствен интервал, до който може да се достигне). Наслагването на различните местоположения на точка по всяка извивка на спиралата върху съвкупния екран отдолу дава квантовата неопределеност на местоположението на точката, разглеждана върху екрана. Определен брой такива спирални извивки, насложени съвместно една върху друга, дава минималния отрязък на планковото време (смяната на кадрите на Вселената планков отрязък - след планков отрязък - след планков отрязък...). Друг вариант пък е стереографския, даден в книгата на Пенроуз (можеш да видиш, как точката Z се проектира стереографски върху PT+): Въобще - варианти на обяснение да искаш! Само трябва да четеш и мислиш повече!

Забавянето на часовниците от скоростта (СТО) и от гравитационния потенциал (ОТО) са отделни ефекти - всеки действа за себе си и се изчисляват самостоятелно. Например, при сателитите в Космоса веднъж се изчислява намалената гравитация, в която пребивават (ускоряване на часовниците) и втори път, отделно, се изчислява релативисткото забавяне на часовниците заради движението им спрямо повърхността на Земята. Чак накрая забавянето се вади от ускоряването или обратното (което там е по-малкото, се изважда от по-голямото, за да се намери крайния ефект).

Значи аз съм по-умният, защото ти казвам Лека нощ!

Въпросът е - защо ти беше необходимо чак толкова време (същото, дето уж го нямаше и беше нереално), за да стигнеш до този отдавна установен и най-логичен извод?! Но все пак - важното е, че ти поне достигна до него! Защото, явно, Джереми ще продължи още да си се върти в мелачката на глупостите...

Щом продължаваш да пишеш тези глупости, без да мога да ти изключа времето на стоп-пауза - това съвсем недвусмислено показва, че времето е реално и го има, работи си...

Ти какъв реален обект си възприел ДИРЕКТНО, В НЕГОВИТЕ ПЪЛНИ СВОЙСТВА?! Нали ако всяка твоя представа за нещо "реално" беше наистина реална - щеше да се превръща в "реалност" абсолютно всяка глупост, която си помислиш, без изключение?! НИЩО не е реално, а е само по-големи или по-малки (или никакви в твоя случай) мозъчни приближения до реалността. Щом всичко се движи, през времето, а не стои на стоп-пауза (добра функция, ако можехме да спираме на пауза, в реално безвремие, всички писачи на глупости) - как така няма реално време и времето е нищо?!

А какво щеше да стане с всичките ти тези описания, ако времето не беше реално и го нямаше, ако беше нищо? Изведнъж процесът, който така последователно обясняваш, щеше да замръзне на вечна пауза, на едно и също място в трите пространствени измерения и както налягането се увеличава - ще престане да се увеличава, намалява, променя, в каквото и да било направление в пространството, за веки веков... Успяваш ли да осъзнаеш, каква глупост се опитваш да пробуташ с твърдението ти, че движението по трите пространствени измерения е реално, а това по времевото измерение - нереално?!!! Самият факт, че го изписваш това нещо, във времето, показва, че има време и че то е съвсем реално - ти не си в безвремева стоп-пауза.

Абсолютно всяко човешко съждение, от всяко естество, даже и наглед най-най-най-супер-дупер-"сигурното", е формално. Цялата продукция на човешкия мозък е именно това - въображаеми, мисловни конструкции (визуалните картини са същото - те не показват дори инфрачервените и ултравиолетовите отражения/лъчения, макар това да са си съвсем пълноценни електромагнитни вълни, заедно с видимия спектър), които изграждат някаква картина (не винаги научна) на света и на съществуването и вземат решения и провокират действия въз основа на мисловната личност. Изчакай две нереалности (два часа) и си пусни един студен душ - да се поосвестиш малко и по някакво чудо мозъка да позаработи малко по-чевръсто, че сега едва движи, стърже, скърца, хлопа... Я кажи, щом времето е нищо, нереално - защо продължава да протича с неговите интервали, дори и когато не се местиш по никоя от трите пространствени координати (например - седиш си отпуснат във фотьойла в стаята и си дремваш)? Когато едно нещо е нереално, то не може да протича със съответните отрязъци, даже и когато не се движиш (илюзорно) през пространството, защото то е НИЩО, НЕРЕАЛНО! Нищото, нереалността не се движат, камо ли пък непрекъснато, нали?

Всички физически закони (включая нютоновите) правят точно същото. И са си били екстра много дълго време, преди да бъдат заменени от релативистките зависимости (не изцяло - някои нютонови положения си работят без замяна и до ден днешен). Те самите са заменили Боговете, ангелите, демоните, въобще - "небесните сили", които според човечеството дотогава управлявали ВСИЧКО! Още по-готиното е, че няма алгебрична зависимост, на която да не можеш да съставиш геометрична форма като аналог. Това са две тясно свързани и взаимопроникнати аналитични форми, които могат да се присвоят буквално на всичко (включително и на изцяло въображаемото - като глава и рамене и другите графични фигури във форекса, за които споменах в по-ранен коментар тук). Всичко, което можеш да опишеш алгебрично - можеш да опишеш и чрез някаква подходяща геометрия и въпросът е само в намирането на най-подходящата и най-добре пасваща геометрия...

Как трябва да гадаете?! Механизма са лоренцовите трансформации - ясни, конкретни, точни, работят безотказно!

Има ограничение за измеренията - не може да са повече или по-малко от налаганото от теоремата на Ньотер. Няма нищо произволно и случайно тука.

Ако не можем да се съгласим - значи някой от двама ни бърка и е нужен безпристрастен арбитър, който са останалите тук. Просто те питам за аргумент, защо времевата координата да е по-нереална от нереалните пространствени координати? Това не е някакъв драматичен конфликт или нещо подобно, само си изясняваме - кой какво точно има предвид. Решавам го, защото когато измервам дължина - измервам първа измерност, когато измервам широчина - измервам втора измерност и когато измервам височина - измервам трета измерност. Когато измервам времева продължителност - измервам нещо различно от останалите три случая, затова значи измервам четвърта измерност. Температурата е резултат на поведението на излъчващите материали и на излъчваните от тях електромагнитни вълни (те са температурното въздействие) в пространство-времето (четирите измерения). Температурата е последващ продукт на поведението на материята по четирите измерения на пространство-времето и няма смисъл да е допълнително измерение - не дава допълнителна степен на свобода.

Добре, де! Решихме, че трите пространствени измерения не са реални, а са само описателно пособие на реалността (същото е и приемането на времевата координата като измерение). По това вече няма спор - този момент е приключен. Въпросът е - въз основа на какво твърдим, че нереалното времево измерение е по-нереално от нереалните три пространствени измерения (които са само геометричен/математически модел за описание на реалността)? Между другото - снимката също е нереална, колкото и да се доближава до реалността, която заснема, защото е само изображение, а не е самата реалност…

Добре! Значи точната дефиниция е, че измеренията (координатите на измеренията) не са реални, а са само геометрични/математически похвати/средства/модели за описание на реалността. Тук мисля не само аз, но и всички останали ще се съгласят. Сега - следващия въпрос! Ако трите пространствени измерения (координатите им) не са реални - как решаваме, че координатата на четвъртото времево измерение е по-нереална от координатите на трите нереални пространствени измерения?! Няма нужда излишно да уточняваме, че и представата за пространствени измерения, и представата за стрела на времето, са продукт (по-вярно или по-невярно дефинирани аспекти) на материята и на начините, по които материята се движи/променя - това се приема, че се подразбира.

Да не кажеш, че не си го писал.

Младенов, искаш ли първо да престанем да шаткаме в твърденията и да уеднаквим и стабилизираме понятията? В няколко различни твои поста ти твърдиш за едни и същи неща противоположни работи. Веднъж твърдиш, че трите пространствени измерения са реални (не са - и те са виртуални като времевото, защото не можеш да покажеш на Скенер някое от трите пространствени измерения, което да си препуска сам-самичко нанякъде), а втори път твърдиш, че геометричните/математическите измерения (пространствените са също такива, както и времевото) са модел на реалността, а не самата реалност. Кога си прав? Когато твърдиш, че трите пространствени измерения са реални или когато твърдиш, че всички измерения, включително и трите пространствени, не са самата реалност, а са само геометричен/математически модел на реалността?!

Лъжеш! Всичко това са ИЗЦЯЛО твои измислици - отгоре-додолу! Въображението ти е прекалено развинтено и твърде много си си повярвал, за всичко! Фантазьор!

Докажи, че пространствените размери са реални (щом времето според теб е измислено, макар да го мериш с часовника, значи и пространствените размери са измислени, макар да ги мериш с измерителни линийки - линийките са точно като часовниците).

На следващото изображение е дадена функция върху окръжност (това е част от разлагане на ред на Фурие - многообразията са още по-сложни от това): Отдолу имаме двуизмерна плоскост с кръг, който обаче върху цилиндър по трето измерение всъщност се оказва много по-сложна форма. Ограниченото двуизмерно възприятие пречи да се възприеме по-сложното триизмерно представяне по по-различен начин от правилен кръг. На следващото изображение е даден условен начин на "разтягане" на двуизмерната повърхност на триизмерна сфера като две плоски, разтегнати измерения. Който може - да направи аналогия с четиримерна хиперсфера, три от измеренията на която са разтегнати до трите плоски, прави, разгънати, безкрайни пространствени измерения на познатата ни Вселена. На следващото изображение са дадени две измерения, навити на спирала, които се представят припокрити като едно нещо върху двуизмерния плосък екран отдолу: Червената точка прави големи кръгове по спиралата, като на всяка следваща намотка е съвсем леко изместена спрямо предишната и голям брой намотки по третото измерение нагоре са натрупани в едно "макроскопично" синьо изображение на точка върху плоския екран отдолу. Сега можем да си дадем сметка, че двете измерения, които се увиват по спирала и насложени дават плоския екран отдолу, са всъщност три пространствени измерения, а височината на третото измерение, по което се увиват спираловидно двете други пространствени измерения, всъщност е четвъртото пространствено измерение на Минковски (времето), по което се увиват трите обичайни пространствени измерения на Вселената. Понеже нашето човешко съзнание не е с достатъчна разделителна способност - ние не можем да възприемем отделните навивки на трите пространствени измерения нагоре, по четвъртото измерение, а ги възприемаме като определено количество насложени една върху друга, под формата на плоския екран с макроскопичната точка отдолу. Понеже реално при всяка следваща намотка червената точка е леко изместена в сравнение с всяка предходна точка, което е извън нашата разделителна способност - ние приемаме този детайл като вълни на неопределеността на макроскопичната синя точка върху насложения екран отдолу. Способността на разделителната способност (теоретичната) да отрази преместване по макроскопичния триизмерен екран отдолу (броя насложени една върху друга по четвъртата ос на времето намотки, които се "порожектират" в един и същи момент, като планкови размерности, върху триизмерния екран на вселенското пространство отдолу) се определя чрез вълните на неопределеността на Де Бройл. Това е моята представа за момента относно четирите измерения на пространство-времето (естествено - ще търпи развитие и усъвършенстване в бъдеще). Кой разбрал - разбрал! Който не разбира - да си спори, колко си ще!

Може би не работят пълноценно всички мозъчни неврони... Например, когато търгуваме форекс на различните пазари, практиката при техническия анализ от много години е доказала, че най-добре боравим с визуална информация - представяне на поведението на цената с времето върху графика, с графични фигури (двойни, тройни върхове и дъна, триъгълници, глави и рамене и обърнати глави и рамене, клинове, флагове и други подобни). Дау-теория, вълнова теория, прайс-екшън - ВСИЧКО тука е графични фигури на цената с времето върху визуални диаграми! Да, ама кога реално сме виждали цената на някой търгуван на борсите продукт под формата, примерно, на глава и рамене?! Никога и никога и няма да го видим, което не ни пречи да представим поведението на цената върху графика в подобна форма в някои случаи и това поведение е било съвсем реално, след като е отчетено по този начин на графиката. Ето затова такива като Младенов нямат никакви шансове на глобалните борси и моментално ще фалират - тежък интелектуален недостиг!!!