Станислав Янков

Празно пространство значи НИЩО! След като знаеш, че навсякъде във Вселената, където има галактики, има и реликтово лъчение (онова нещо, дето шумеше при старите аналогови телевизори, когато не им беше настроена антената на някой канал) и го има и в най-далечните периферии на Вселената, където дори няма галактики, защото електромагнитните лъчения се разпространяват най-бързо от всичко друго - къде точно е това "НИЩО"? Или според тебе и електромагнитните вълни са НИЩО?!

А

Протяжността между две точки А и В, които не се припокриват една с друга (отсечката АВ с някаква, произволна дължина, отстояние, интервал) не е ли пространство?! Въобще, пространството играе ли каквато и да било роля във физиката, ако е просто някаква наша илюзия?! Квантово-механичните флуктуации на вакуума са доказани както теоретично, така и практически (чрез резултатите от тяхното въздействие върху елементарните частици). А квантови флуктуации (че и разширение на Вселената) в “празно” пространство не може да има. Пространство означава материя (каква форма на материя - това е отделен въпрос) и обратното!

Вече го доказах - не си в състояние да ми демонстрираш случай на чисто пространство, без никаква материя. Атмосферата не става, защото реално е запълнена с въздух, нищо че ти не можеш да го видиш (но го дишаш), нито пък става вакуума, защото в него протича голяма активност (квантово-механичните флуктуации) и дори в областите с изключително ниска концентрация на масивна материя/енергия (клоняща към нулата гравитация) протича разширението на Вселената. А активност, от каквото и да било естество, не може да протича в празно пространство, без никаква материя, нали? Това е, защото пространството е характеристика на материята. Точно както цветовете са характеристика на обектите (МАТЕРИАЛНИ), които ги излъчват/отразяват и не може да съществува някакъв цвят сам по себе си, без материален обект, от който да произхожда. Да не споменаваме, че електромагнитните вълни, които пренасят (чрез честотите си) цветовете от материалните обекти, които ги излъчват/отразяват, също са форма на материя… И относно часовниците и еталоните - еталонът е час (минута, секунда, ден, месец, година, век, хилядолетие и всички останали производни), а часовникът е инструмента, който отмерва еталона (човекът пък анализира резултатите). Абсолютно същото е с линийките - те са инструментите на еталона метър (сантиметър, милиметър, километър и всички останали производни). Това - по отношение на Младенов, който не обича Гугъл или Уикипедия за проверката дори на такива елементарни неща. Дали ще наричаш циферблата на часовника и разграфяването на линийката интервали, отстояния, продължителности, протяжности, честоти, поредности които се редуват периодично. Както часовника отчита върху циферблата си честоти и поредности във времето, така и линийката отчита честоти, равни интервали в дадено направление на пространството - линийката също като часовника си има собствени интервали, синхронизирани с други интервали като еталони. Всичко това е едно и също в същността си, макар да е различно в детайлите (има три различни прави посоки и едно “вътрешно” въртене, което протича “извън” обхвата на трите посоки, като всичките тези четири различни направления се пресичат перпендикулярно едно на друго). И най-важното - часовникът продължава да се “върти”, времето продължава да си “тече” дори тогава, когато дадена линийка не се движи, а си лежи на едно място - безусловно потвърждение, че времето е нещо различно, отделно от дължината, от широчината или от височината (както и дължината не е широчина, височина или време и т.н.).

Пространството е материя - ти не можеш да посочиш и един случай на съществуване на пространство само по себе си, без никаква материя. Пространството е свойство на материята, както движението е свойство на автомобила и теченето надолу е свойство на реката. Ключовият момент е - кои свойства на материята са по-фундаментални йерархично. При кои свойства на материята с по-малък брой особености могат да бъдат обяснени много по-голям брой неща. Точно както с малко над 100 химически елемента можеш да обясниш хиляди форми на вещества или с 24 елементарни частици и с по-малко от 10 частици на взаимодействията (бройката се качва основно заради бозоните на слабото взаимодействие, като и бозоните също имат нещо като анти-частици) можеш да обясниш всичките малко над 100 химични елемента.

Какво забранява да оценяваме пространството и неговите особености, като не забравяме, че това винаги е свързано с различни особености на материята?! Това, че всевъзможните материали във Вселената се състоят от стотина химични елемента забранява ли обсъждането на химичните елементи и поставянето им в основата на най-различните вещества?! Така че - каква е пречката четирите измерения на пространството да са в основата на всевъзможните форми на материята?!

А къде има "празно" пространство, без НИКАКВА форма на материята?! Какъв обем от пространството заемат елементарните частици (представят се като идеални точки без размери и то само при замерване на местоположението им)? ВСИЧКО е конструкт, на въображението ти (и Пенроуз, още в началото на книгата си, полу-шеговито обяснява смисъла на идеализираната математика, когато тя се развива заради самата себе си, а не за да описва различни аспекти на заобикалящия свят, като част от платоновия свят на идеите, а според Платон и древните гърци съществували три свързани помежду си свята - платонично-математически, материален и мисловен). Не можеш да елиминираш съзнанието от играта, защото то винаги участва под някаква форма - например, когато решаваш, как да промениш скоростта ти на движение и направлението ти през пространство-времето (естествено, със съответстващото усилие и разход на енергия, разбира се, но дори и така - ти приемаш съвсем съзнателно решение за правенето на съответните промени, които можеш и да се откажеш да направиш, пак съзнателно). Всичко е взаимосвързано по някакви начини. Значи - трябва да избираш, на йерархичен принцип, кои конструкти са в основата и кои конструкти са последващи. Като при автомобилите, където заводът за автомобили и изграждането им в него са предхождащи, а самият автомобил и употребата му са последващи - йерархия, формирана на времева основа... Материите с най-разнообразни свойства са безбройни, но всички те могат да се опишат от най-различните съчетания на само четири измерения. Кое е по-ключово за описването на света - неизброимото разнообразие на формите на материя, по-ограничения брой химически елементи, 24-те елементарни частици, плюс няколкото на взаимодействията или само четирите измерения на макрониво, чиито най-разнообразни съчетания на протичането на материята по тях описват ВСИЧКО макроскопично?

Реално погледнато, не е чак толкова сложно да се досетиш, че щом има нарушение на характерното състояние - значи става дума за допълнително измерение. Забелязваш, как неща, които са с доста по-големи размери, когато са около тебе (планините, сградите, дърветата, стълбовете), на горното изображение изглеждат нехарактерно малки и се досещаш, че има и дълбочина (трето измерение), освен широчината и височината. Забелязваш, как при изключена височина и още повече при изключени височина и широчина, иначе характерната за ежедневието евклидова среда се деформира по ново измерение, което именно дава хиперболичния характер на пространствено-времевата диаграма на Минковски и се досещаш, че има и четвърто пространствено измерение - времевото. На всичкото отгоре хиперболичната геометрия показва наличието на някакво огъване, кривина - четвъртото пространствено/времево измерение не само е допълнително, отделно от трите, но също така е и огъната, за разлика от трите, които и да имат някаква закръгленост, то тя е прекалено трудна за регистрация и затова изглеждат (или са) евклидови. Да, преди да разбереш достатъчно добре неевклидовите геометрии, въобще не успяваш да схванеш за какво точно иде реч и се въртиш в “обратни пропорционалности”, “отрицателни измерения" и други подобни объркващи неща - усещаш общата посока и за какво в по-общи линии би могло да иде реч, но ограничените ти знания ти пречат ясно да обясниш, какво точно се опитваш да кажеш. Когато обаче успееш да разбереш по-добре неевклидовите геометрии - изведнъж всичко сякаш си идва по местата…

Относно дали материята не може да разделя материя - какво ще кажеш за две акули (материя) в океана, които са разделени от океанската вода (пак материя)? Или аквариум с вода (материя) и рибки (материя), който чрез стъклото (материя) разделя водата и рибките в нея от атмосферата (материя) извън аквариума? Може би е по-точно да кажем, че материи с различни свойства се разделят (или пък се проникват, в зависимост от свойствата им) една-друга, а различните свойства на материята се определят от различните съчетания между четирите измерения помежду им.

На мен също не са ми чужди опитите да представя пораждането на реалността (Вселената) като започваща от идеална точка без размери, която прераства в едно пространствено измерение, от него някак (чрез усукване на микроскопични нива) да се формира второ измерение, а от тези две измерения да станат четири и т.н., но развиването на подобен подход до някакво по-завършено и годно за употреба състояние изисква отмятането на много повече работа от това, което имам до момента. Засега най-пълноценно и най-добре разработено е приемането за налични на четирите измерения и търсенето на какви съчетания на движенията на материята през тях - какви проявени, материални, осезаеми феномени пораждат. А ако се мъчиш да докараш нещата до представянето на всичко съществуващо като въображаем продукт (някаква форма на Вселената и на всичко в нея като колективна мисъл-форма, със значителни участия на съзнанието и на подсъзнанието в описанието на нещата) - това е възможно, но трябва ясно да обясняваме, че в случая става дума повече за психологически, вместо за физически подход. Ако искаме да разглеждаме нещата като Физика - започва се с измеренията, те са минимум четири, категорично се различават едно от друго (дължината определено не е височина, широчина или време и т.н.), но същевременно са и много подобни в общото им описание.

То, ако следваме подхода на Младенов - пространството също е нищо, като времето. Интервалът, отстоянието между два обекта в пространството е точно същия измерител, като интервала, отстоянието между два периодични процеса във времето (затова и времето се приравнява на измерение - подобието му с пространствените измерения е прекалено голямо). Така много просто и елегантно отричаме и разширението на Вселената (то се случва именно заради участъците в нея с най-ниски концентрации на маса/енергия), и квантовомеханичните флуктуации на вакуума, въобще - всичко, което си поискаме…

А какво е?! Времето така, както го ползваме обичайно, не е ли някаква продължителност (интервал) на периодични процеси (повече или по-малко еднакви един спрямо друг) и ако не е - тогава какво точно е?! Въобще, за да изкараш времето "нищо" или поне нещо по-маловажно от трите пространствени измерения - трябва да покажеш, че спокойно можем да съществуваме и без време или поне, че времето произхожда, на някакъв вторичен, последващ етап, от разни процеси, свързани с измеренията. Аз лично не мога да постигна нито едно от тия две неща и затова считам времето за равностойно на трите пространствени измерения и незаобиколимо при анализ на реалността, но кой знае - може пък ти да успееш да основеш някаква съвсем нова, друга физика, в която параметъра на времето не е толкова важен, колкото в настоящата физическа наука и даже да може и въобще без него...

Ако трябва да избирам, дали да следя циферблат на часовник или да гледам, как лъв лови газела - ще избера второто. Или има нещо специално във времевите интервали, което ги прави нещо различно от трите пространствени измерения (например - четвърто увито такова ) и равно-важно на тях, или няма специална нужда да се занимавам със следенето на някакви стрелки по циферблат и гарантирано бих избрал някакво друго, много по-интересно занимание...

И за какво ми е това въртене на стрелката по разграфената скала? Аз си имам движение напред, назад, настрани, нагоре, надолу - всевъзможни комбинации между тях... Имам си също интересни облаци, шарени къщички... За какво ми е някакво въртене на стрелка по разграфена скала?! Мога да си следя подскоци на риби във вода! Ако интервалите време не вършат някаква специална работа, която трите пространствени измерения и другите неща не могат да свършат без интервалите време - за какво да се занимавам с интервалите време?!

Поне приживе можеш да се оплачеш от всичко друго, само не и от това, че няма нищо около теб!

Периодичен процес на какво точно? На разстояние, на тегло, на цветове... На какво точно? Ако часовникът не мери нещо самостоятелно - от кое точно произлиза онова "нищо", което прави часовника "периодичен процес" по думите ти?

Времето е съвсем реален продукт - ти го изпитваш съвсем реално, точно както и придвижването през другите три пространствени измерения. Ако времето не е реално - тогава и останалите три измерения, пространствените, не са реални! Обаче ако не са реални - защо ги изпитваме съвсем реално?! Да, имаме преход от пълна симетрия на четири или повече измерения, когато всички те се движат само със скоростта на светлината и всичките са с планков или с нулев размер и това е Вселената преди Големия взрив. След Големия взрив имаме нарушение на тази тотална симетрия и еднаквост - три от измеренията се разтварят и стават прави (или почти прави) и огромни, а четвъртото измерение си остава увито или дори се увива и смалява още повече (до планкови или до околопланкови размери). Именно тази диспропорция позволява да се формират всички разлики и нееднородности, които изграждат живота и реалността. И нека подчертая - РЕАЛНОСТТА!

Можем да подходим малко по-различно. Можем да се запитаме: Ако часовникът не мери интервали на дължина, на широчина и на височина (за всичко това се употребяват еталони за разстояние - метър, фут, миля и т.н.) - тогава какво точно мери? Ако интервалите на времето не са измерение - как точно произтичат от трите пространствени измерения, като техен продукт, а не като нещо различно от тях? Ако се вгледаме внимателно в различните подходи, които опитват да обяснят съчетанието между пространството и времето - всички смислени от тях подхождат много близко и подобно, твърде много си приличат един на друг. Дори цилиндъра на Айнщайн се върти в същата логическа полоса като диаграмата на Минковски, АДС-ЦФТ-кореспонденцията, усилията на Пенроуз и всичко останало, което е успяло да се задържи като по-траен физически подход.

Е, ако часовниците не са измервателни уреди - циферблата (скалата за измерване) за какво им е?! Аз засега с повече от четири пространствени измерения не се занимавам. Само не изключвам ПОТЕНЦИАЛНОТО наличие на повече от четири измерения на много малки (околопланкови) дължини, но сега това не е сериозен въпрос за обсъждане. Първо ще опитам да извлека максимума като разбиране, на който съм способен до момента, относно СТО и хиперболичното естество на диаграмите на Минковски, да видя как точно се стига до диска на Поанкаре в сфера на Риман, които Пенроуз ползва (детайлите около диаграмата на Минковски показват еквивалентната ситуация с едно право и три увити измерения, но реалната ситуация е с три прави и едно увито измерение и трябва точно да разбера, по каква логика се стига от диска на Поанкаре в риманова сфера до осезаемата реалност с три пространствени и едно времево измерение). После ще опитам да разчовъркам повече нещата с ОТО и чак след това, евентуално, ако съм успял да постигна някакво по-напреднало разбиране за нещата от настоящото ми - тогава може и да се пробвам по-настойчиво с микросвета...

Часовник нямаш ли, той не е ли инструмент, не измерва ли времето, така не измерваш ли инструментално четвъртото измерение? Ето ти потвърждение - та дрънка!

Изображенията на ултравиолетовите и инфрачервените устройства са фалшиви - поради грешка, обикновена светлина е сметната като ултравиолетови и инфрачервени излъчвания. И понеже всички тези устройства се произвеждат по една и съща грешна технология до днес - ние все още си въобразяваме, че има ултравиолетови и инфрачевени лъчи, въпреки че не можем да ги видим с очите си и значи реално не съществуват. Ето това е твоето "опровержение" на СТО, преведено като "опровержение" на реалното съществуване на ултравиолетовото и инфрачервеното лъчение.

Експериментът на Майкелсън и Морли също е измерим, както и потвърден. Значи - СТО е съвсем вярна! Току-що призна валидността на СТО!

По тази ти логика и инфрачервените и ултравиолетовите електромагнитни вълни не съществуват, понеже и те са недостъпни за нас (има някакви устройства, за които се твърди, че уж улавяли нещо си такова, но ние не ги виждаме тези вълни с очите си, а устройствата, дето уж ги ловели, включително и инфрачервените камери, може да са поредната глобална супер-конспирация, която цели да ни излъже, че съществуват инфрачервени и ултравиолетови лъчи).

Или казано по друг начин - недостъпни за нас, неосезаеми (увити на околопланкови дължини, компактифицирани), като само четвъртото (времето) е частично достъпно за нашето осезание, за разлика от напълно достъпните обичайни три. Останалите обаче (десет, ако съдим по степените на свобода или дори още повече) най-вероятно играят много съществена роля в света на елементарните частици…