Станислав Янков

Съгласен съм! Всичко е фантазия, мисъл, мозъчни модели, които се опитват да представят аспекти на материята/реалността пред нашата осъзнатост, така че - защо да не се съглася?! Съгласен съм! Айде - лека нощ (или лекар с нож - както дойде )!

Най-актуалния и най-добре работещия геометричен модел, свързан със СТО, е модела на Минковски. Остави старите неща (по времето на Нютон дори не са знаели за всички ефекти, описвани чрез СТО и ОТО, а преди Нютон не са знаели и за нютоновите закономерности и са обяснявали всичко с богове, ангели, демони, джинове и т.н.) и състави по-добър модел от този на Минковски (експерименталните потвърждения на твоя по-добър модел няма да оставят никакво съмнение в неговото преимущество над досегашните разработки).

Обясни детайлно и безспорно, защо с промяната на скоростта на движение между теб и други обекти се променя и темпа на осцилациите, които броиш при твоя и при техните часовници? Каква е причината да съществува и да се отчита експериментално тази взаимозависимост, след като по Нютон не би трябвало да съществува? Кое е по-доброто обяснение от това на Минковски (отричането на експериментално потвърдения ефект не е обяснение)?

Никакви! Просто - ти си глупак!

Разбери нещо! НИЩО от това, което виждаш, чуваш, усещаш, разбираш и т.н. не е ДЕЙСТВИТЕЛНАТА реалност (до нея никой няма пълен достъп, освен може би Бог, ако съществува). Дори ако вземеш зрението - ВСИЧКО е твои мозъчни, мисловни конструкции, които ти формираш въз основа на светлинните дразнения, предавани чрез очите (и това също е модел, абстракция, по която си мислим, че стават нещата), но НИЩО от всичко това НЕ Е действителната реалност, до която никой от нас няма пряк достъп. Щом се налага степен на свобода, по която материята да се проявява, за да опишеш смислено проявлението, до което е успяло да достигне съзнанието ти в днешно време - това е четвърто измерение и е като всички други измерения, дори когато има разни разлики в детайла. И без проблеми може да се представи като някакъв геометричен модел (видим или невидим за нашите очи и други сетива, както не виждаме инфрачервената и ултравиолетовата светлина). Ние използваме всякакви модели - геометрични (който така иска), математически (който така иска), други (който така иска), комбинирани в най-различни съчетания (който така иска) - но всичко това са ПРОСТО МИСЛОВНИ МОДЕЛИ и НЕ Е ДЕЙСТВИТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ.

А въз основа на какво решаваш, че зрителната (геометричната) интерпретация е по-важна или по-маловажна от математическата интерпретация?! Всичко това са различни средства за осъзнаване от човешкия интелект (осъзнатост) на различните проявления на материалните особености. Дали ще избереш зрителна, геометрична, графична, математическа интерпретация - няма никакво значение, след като всяка от тези различни форми ти помага да си формираш някакви модели на проявлението на вселенската материя пред твоето съзнание! Зрителните ти възприятия също са абстракция (зрителна) и не са действителната реалност, до която никой няма пълен достъп (ти дори не улавяш инфрачервената и ултравиолетовата светлина, какво остава пък за неизвестния брой други неща от реалността, за които дори не можем и да се досетим).

Ти бълнуваш ли нещо, човече?! Къде го виждаш това пътуване в бъдещето, особено пък когато не съм спирал да пиша, че ние перманентно се намираме само в настоящето (като осъзнатост/мозъчни процеси на съзнанието)?! Явно вече забрави за конусите на миналото и на бъдещето на Минковски, с точката на настоящето в центъра им! Последните дни, нещо, съвсем си свалил нивото - до смущаващи дъна!!!

Тъпият си ти, след като не можеш да осъзнаеш дори представяне, което е най-близко до масовата интуитивност и опит - зрителното! Ето ти процеса на завъртане в динамика (много лесно се вижда и как се стига до "разтягането": File:Cylinder - hyperboloid - cone.gif - Wikipedia

Това не е задължително и дори обратното! Виждал ли си тръба, на която отвора в единия край е много голям, можеш даже да се разхождаш в него, а в другия край е много малък, толкова малък, че и карфица не можеш да промушиш (но го има)? Нищо не забранява и такова обяснение (нали самия Младенов казва, че лоренцовите трансформации могат да се интерпретират по много начини?)! Самият Младенов казва, че Минковски дефинира хиперболична ротация в четиримерно пространство. Ако всичко с движението на материята по четири измерения беше обичайно - щяхме да имаме най-обикновена евклидова, обичайна кръгова ротация през споменатите четири измерения и линейни, а не хиперболични зависимости (по-специално - пропорции). Да, но ротацията е хиперболична (хиперболичен кръг) и това е свързано с редица ефекти, сред които и огъване на правите линии, както и така да се каже "разтягане" (понеже могат да се правят всякакви "манипулации" с измеренията, в зависимост от формите и скоростите на движение на съвкупната материя през тях, но връзките между измеренията не могат да се "разкъсат"), а причината е някаква диспропорция между движенията на материята по измеренията, която при това не се отнася само до трите и четвъртото, а може да се отнася до всички четири измерения едно спрямо друго (между трите измерения помежду им диспропорциите са нерегистрируемо по-малки от диспропорциите между трите и четвъртото измерение). Помисли си само, как е възможно енергията на една масивна елементарна частица, произтичаща от формулата на Айнщайн за масата и енергията, да е "затворена" в пространство с точков (нулев или максимум планков) размер. Ето едно изображение, което бях поставил по едно време (иде реч на "завъртане", "разтягане", хиперболична ротация на координатните системи на движещи се с някаква досветлинна скорост обекти един спрямо друг):

Материалът е достъпен както за разглеждане директно на страницата, така и за изтегляне в PDF-формат (горе-вдясно).

В повечето случаи (както и в предходния ти пост) има редица неща, които не разбирам достатъчно добре и няма нужда да отговарям на всяка цена - ще се получи пак като в предишни пъти, където ти си повтаряш твоите неща, които аз не разбирам правилно, аз си повтарям моите неща и на практика няма дискусия. Кратък пример: Помниш кога за пръв път спомена тук за многообразията (манифолдите). Чак сега започнах да поразбирам нещо от смисъла им (най-вече благодарение на книгата на Пенроуз и купищата изображения там) и пак не разбирам нещата достатъчно детайлно, за да ги дискутирам смислено и пълноценно. Най-големият ми проблем е липсата на време. Сега едва намирам време да отговоря нещо, докато съм на работа, а след работа и през уикенда имам и куп други неща… Физиката ми е донякъде хоби, не основно занимание (което въобще не значи, че не трябва да напредвам и да подобрявам разбиранията си). Аз базирам разсъжденията си на долния коментар на Скенер (не ги пиша като негови, защото той изглежда има предвид нещо малко по-различно, затова ги слагам в категорията - лично моя, лаическа интерпретация): Сложил съм втория материал в два мои коментара тук - по-назад и доста по-назад. Ще го сложа още веднъж, но в следващия ми коментар до теб, за да го намеря къде назад беше.

Имаш ли мнение по последния ми коментар преди този (точно преди твоя, който е цитиран тук)? Например - ти да считаш, че авторите не допускат никаква грешка и че всичко с уравненията им си е наред, за разлика от моето твърдение или нещо друго?

Струва ми се, че са допуснали следната грешка. Когато нещо се движи с някаква скорост през пространството и когато ние, като условно неподвижен наблюдател, измерваме времевите параметри на това движение с някакъв часовник, което също е някакво материално движение (на стрелките на часовника) в пространството - те са сметнали, че това е едно и също нещо (и принципно действително е едно и също нещо). Когато стигнем до формулите обаче, има съществена разлика между скоростта на обекта и скоростта на часовника (сходната като цяло материална промяна в пространството). В двата случая не става дума за един и същ скоростен параметър, а за два различни. Скоростта на часовника (на материалната промяна в пространството) на неподвижния наблюдател е една и съща през цялото време и еднаква със скоростта на идентичен часовник на подвижния обект, когато последния е в покой спрямо неподвижния наблюдател. И докато скоростта на часовника на неподвижния наблюдател трябва да е винаги една и съща, то с часовника могат да се замерват най-различни скорости на един и същ и/или на различни обекти. Двете скорости не са едни и същи или поне константни, каквато е константата С, където можем да имаме С на квадрат (С се умножава по самото себе си) и затова се налага да дефинираме една скорост V на обекта и втора скорост V на часовника - тук двата параметъра V са с различни стойности и имаме V на движещия се обект, умножено по различната стойност V на часовника, което не е едно и също V, умножено по себе си (V на квадрат, подобно на С на квадрат). Затова и Скенер определя логиката Х/t=V, която авторите прилагат, като грешна - защото тя наистина е грешна (V на подвижния обект, умножено по V на часовника, не дава същия резултат като V на квадрат).

Има и друг начин - таблетка с цианкалий (или произволна друга бърза отрова)...

Относно измеренията - имаш право, твоето изразяване е по-точно, но вече ти писах по-рано, че не мога за изкореня отведнъж начини на изразяване и мислене, които са формирани у мен от десетилетия и дори когато съм наясно с наличието на по-правилна форма - няма да започна да я употребявам отведнъж. Не защото не искам, а защото неточностите в изразяването ми са много на брой и не мога да коригирам всичко отведнъж. Малко по малко… Темпа на разлика не се ли получава и чрез хиперболичната зависимост (геометрично), посредством лоренцовите трансформации (математически)? Какво различно ни представя този подход с разделянето на времето, което да не получаваме от лоренцовите трансформации? Защото, ако става дума за случаи, в които няма връзка между темпа на промяна по времевата координата и скоростта през пространството, както твърди Младенов - аз се съмнявам да има подобни случаи на макрониво.

Да, точно за това нещо питах - на каква логика се базират при съставянето на тези явно различни уравнения! И изглежда ползват точно напипаната от теб логика като базова, защото тази замяна на делението с умножение (звездичката не може да значи нищо друго) се ползва както за формулите им, свързани с времето, така и за тези, свързани с пространствената координата Х1: Обаче заключението отдолу, че t и t’ не са самите координати Х4 и Х4‘ на дадено разположение на събитие по четвърто пространствено измерение имат основание. Времевата координата t при Минковски е безусловно свързана с движението с някаква скорост през пространството, но вместо да се определя пряко като координата на четвърто пространствено измерение (както се мъчех да правя аз по едно време), може би е по-добре да се разглежда като макроскопичен продукт на движението на материята през четири (или повече, но минимум четири) пространствени измерения. Защото много неща налагат да има разлика между движението на материята през трите обичайни пространствени измерения и движението по четвъртото (или още повече, ако има) измерение. А най-близка до ума е разликата, при която цялото такова движение да е свито в микроскопичен от наша гледна точка размер. И понеже връзката между времето и движението с някаква скорост през пространството е хиперболична, а не евклидова - значи координатата на това измерение не би трябвало да е права (линейна пропорция между три големи и четвърто или повече малки измерения), а по-вероятно да е огъната, да има някаква кривина (трите обичайни измерения също могат да имат някаква кривина, но поради огромната им протяжност спрямо нашите мащаби, ние да не можем да я регистрираме). Тоест, предположението за четвърто и даже за пето пространствено измерение, но в някаква компактифицирана форма от първия материал, също може да има някакво основание (Пенроуз в книгата си пише за шест реални и даже за осем измерения). Концепцията на двата материала явно е погрешна, но може да има някои употребими моменти.

Не е ли по-правилно да попиташ: Ако практиката показва, че времето се влияе от скоростта през пространството, какъв е смисъла да отричаме ЛТ и Минковски?!

А какво е, когато спирачката е повредена и не работи? Катастрофа (в преносен и в пряк смисъл)!

Щом ти започна да задаваш въпроси - значи не можеш да отговориш. Имам няколко проблема с разбирането на написаното. Първо: Тези две неща всъщност са едно и също нещо. Звездичката означава умножение (навсякъде в двата материала се ползва като знак за подчертаване на умножение) и дали ще умножиш 4 по 3 или ще умножиш 3 по 4 - все ще получиш резултат 12 (при деленето очевидно има разлика, дали ще разделиш 12 на 3 или ще разделиш 3 на 12). По-странното е, че тази формула не е идентична с обичайните релативистки формули, които се дават: Откъде идват тези необичайни формули в материала на тримата? От условието на задачата ли или са нещо ново, съставено за пръв път от тях (или от Selleri, на който се позовават в тази част от материала си)? За теб тези разлики може да са без значение, след като там пише онова, което искаш да чуеш (аз също съм донякъде доволен, че наглед се потвърждава доста критикуваното в началото, включително и от теб, мое твърдение за липса на време и че регистрирането на стрела на времето и особено на релативистките ефекти в СТО и ОТО се дължи на някакъв вид движения на материята през повече от три пространствени измерения), обаче аз винаги съм предпочитал да подобрявам разбирането си за описваните физически закономерности, вместо просто да приемам всичко на доверие, само защото пише точно това, което ми се ще да чуя.

Пак не отговаряш това, което те питам! Лоренц факторът и бета са ясни, в цитираните уравнения от материала Лоренц факторът се ползва навсякъде, а бета (като другия начин на представяне на Лоренц фактора) се ползва в уравненията 9, 10 и 11. Аз те питам съвсем друго! От примера с дължината по посока на движението се вижда, че когато от позицията на координатната система в покой К търсиш дължината по посока на движението L` в подвижната система K`, тогава делиш дължината в покой L на подвижната система K` на Лоренц фактора. Ако имаш стойността на дължината L` на подвижната система K` и търсиш дължината в покой L на подвижната система K` - тогава умножаваш L` по Лоренц фактора. Когато разглеждаш нещата от K` като неподвижна - тогава L и L` си разменят местата по отношение на деленето и умножаването с Лоренц фактора. Попитах те - с какво точно подобни математически манипулации в материала, но този път с времето, потвърждават по безусловен начин, че времето не е координата на измерение и липсва зависимостта му от пространството, както се твърди в материала? И значи ли употребата на подобни формули по отношение на дължината по посока на движението, че и тя не е пространствено измерение и липсва нейна връзка с времето?

Ще ти го напиша по друг начин. Защо това нещо, което е от обичайните Лоренцови трансформации, да си е съвсем обичайно: А пък това нещо от материала на тримата да е някакво по-различно и уникално:

Добре де, но как точно достигат до този извод (като безспорен)? Като принципно заявление е ясно! И още нещо! Това тук, звездичката, деление ли значи или умножение: Защото, ако значи умножение - това въобще не е оригиналната формула за релативистка трансформация на времето и ми става още по-неясно, какво и как точно се мъчат да докажат чрез тези уникални (различни от общоприетите) подходи (това било заимствано от някакъв Selleri)!

Това за седмата формула е ясно, сложил съм я за контекст (да се започне от нещо познато). Тези две неща (първото от които е седмата формула): са тези две неща от оригиналните Лоренцови трансформации: Останалите неща просто преразказваш от статията. Моят въпрос е за малко по-обширно обяснение, как разделянето на двете страни на времето (числовия ред по авторите) и достигането до осмата формула води точно до изводите, които авторите са направили въз основа на тази процедура? Каква е същността на доказателството чрез този подход, казано стегнато и с малко думи (но малко повече от просто повтарянето на текста в материала)?

Някой бърка, но вече не съм аз (по-рано и аз бърках, при това доста по-често от сега). Относно физическите явления без продължителност, дето ги нямало - каква е продължителността на ефекта върху втората частица, когато двете частици са заплетени и ти замериш СПИН-а на едната (парадокса Айнщайн-Подолски-Розен)?

Сигурен съм, че никъде в последните ми два коментара (а и в мнозина преди тях) няма да откриеш изречение: "измеренията са РЕАЛНИ". Написал съм, че споменавания от авторите брой измерения в материала са четири или пет и никъде не пишат, че са само три. Просто си спестявам протяжния ритуал, всеки път да повтарям следното: "движението/промяната на материята във Вселената (поне в достъпната за нас част от нея) налага ние да я оценяваме чрез онзи брой измерения (координати), който се определя от степените на свобода в съчетание със законите за запазване (теоремата на Ньотер) за съответната ситуация". Не мога да повтарям всеки път такова нещо, ако ще и да се опиташ да ме убиеш! Много по-странно ми стана нещо друго! Не успях достатъчно ясно да разбера логиката, която се ползва за съставянето на следващите уравнения (определено тези уравнения са донякъде различни от оригиналните Лоренцови трансформации, само по измеренията y и z очаквано няма никакви разлики):