Станислав Янков

Не тълкувай толкова превратно нещата, Гравити или Скенер не са срещу теб, не искат нещо да те спират или да ти пречат. Да, понякога са прекалено резки и радикални - например моето, а както сам признаваш и твоето ниво на знанията са доста под техните и не е особено интересно за тях да отговарят на някой много под техните възможности, който дори не успява да разбере значителна част от това, което са му написали. Това ги прави малко по-резки и груби от нужното. Независимо от това - Гравити, Скенер и други ти посочват места в представите ти, които представляват реални слабости в твоите разработки и/или познания. Можеш да подходиш по два начина - или да отричаш слабостите и да очакваш другите да се включат в разработването на различните ти от общоприетите представи (това не е реалистично, защото другите си имат собствени представи, а по-запознатите и не вярват в това, което на теб ти се струва възможно и интересно и очакването да се ангажират по подобен начин няма особено основание), или да ползваш изложената критика като насока къде да четеш повече, за да преодолееш в някой момент критичното отношение (ако си бил прав и насоката ти е перспективна - когато успееш да обясниш още по-ясно предимствата, това след един момент няма да може да се отрече). Ти избираш по кой от двата пътя да вървиш - отричането че конструкциите (и познанията) ти имат слабости за преодоляване и формирането на представа, че другите се опитват да ти попречат и да те спрат или да допълваш знания, след което да развиваш концепциите ти в опити да преодоляваш критичните точки, които са ти били отбелязани.

Ето в каква последователност е най-добре да се прегледат материалите на ван Линден, за да се придобие достатъчно добра представа за неговата версия на Евклидовата относителност (основните няколко души, които разработват тази тема - Монтанус, Алмейда, Гирстин, Фонтана, ван Линден, - имат собствени подходи, които само донякъде се съчетават един с друг и материалите на Монтанус са в значителна степен недостъпни): 1) Relativity Simplified: relativitysimplified-rfjvl.pdf 2) Minkowski versus Euclidean 4-vectors: 4vectors-rfjvl.pdf 3) Dimensions in Special Relativity. An Euclidean Interpretation: dimensionssrt-rfjvl.pdf 4) The Universe as a Multi-Dimensional Fractal: The Universe as a Multi-Dimensional Fractal

Ето пак ван Линден за Евклидовата относителност, но този път - математиката: https://www.euclideanrelativity.com/pdf/4vectors-rfjvl.pdf Оттук-нататък това ще е базиса, който ще надграждам с моя стремеж към изцяло пространствени измерения (не мога да се примиря с тоя джендър-подход и във физиката - да бъдат наричани "измерения" всякакви неща, които не са с идентично естество). Още отдавна допусках, че биха могли да се съставят подходи с произволен, до безкраен брой измерения (тогава ми се струваше, че такава особеност може да присъства преди всичко в квантовия свят) и тази особеност с фракталността при ван Линден ми идва точно на място!

Отлично обяснение от Роб ван Линден на релативистките ефекти през призмата на Евклидовата относителност: https://euclideanrelativity.com/pdf/relativitysimplified-rfjvl.pdf Както и на гравитацията: https://euclideanrelativity.com/pdf/fractaluniverse2017-rfjvl.pdf

Еми - всичко добро! На мен също отдавна ми е омръзнало отношението тип "болен идиот, който не може да се спре с глупостите си", така че - нежеланието е взаимно, макар и да си полезен.

Коментарът ми е ограничен само до първото ти изречение и до това, което си цитирал от текста ми във връзка с него. След "дискусии" си пропуснал да добавиш ",които водих със себе си"! От така цитираното и отговореното от теб впечатлението ми е, че не приемаш твърдението ми, че сте съгласни, че диаграмата на Епщайн е правилна, макар по-напред и двамата с Гравити да споменавахте, че диаграмата е правилна (сега не ми се търси да ви цитирам, макар да мога да го направя, ако държите), а проблемите на Евклидовата относителност са другаде. Естествено - твърдиш и че аз не се съобразявам с написаното от вас, макар още доста назад да признах, че забележките и Скенер, и на Гравити, и твоите да имат основание и затова пристъпих към постепенно изграждане на моя версия на Евклидовата относителност (с реално четвърто пространствено измерение, но приемано от нас като 3D+1D проекция, вместо 4D-конформната форма в основата). Ако няма проблем с диаграмата на Епщайн и проблемите са другаде - защо просто не цитираш онази част от коментара ми, която считаш за проблемната и да не включваш нещата, където не считаш, че има проблем?! Гарантирам ти, че такъв начин на комуникация (да се цитира нещо, което не се счита за проблемно, в критичен контекст) не е от най-смислените! Също назад (в разговор с Гравити) се съгласих, че "Евклидовата" относителност не е евклидова в действителност, въпреки названието си (по-скоро е някакъв вид риманово многообразие, макар да не съм съвсем сигурен какво точно, когато държим да представим нещата не чрез утвърдения подход на Минковски). Не е достатъчно знаците по диагонала на матрицата на метричния тензор (пряката връзка с броя употребявани измерения) да са положителни и да се ползва завъртане по евклидов вместо по хиперболичен кръг, за да се каже, че един подход е наистина евклидов. Това явно ти не си го чел и не си му обърнал никакво внимание. Както и да е! През уикенда ще прегледам по-внимателно написаното.

В 3D-пространството сферата е 2-сфера, в 2D-пространството е 1-окръжност, в 4D-пространството е 3-сфера. Полусферата е ясна - едната половина от сферата. В това изречение имаш предвид 4-полусфера от 4D+1D пространство-време или имаш предвид 3-полусфера от 3D+1D пространство-време?

Това ще го обсъдим по-нататък, включително твоите и на Гравити потвърждения някъде по-назад в темата, че диаграмите на Епщайн (които се използват при повечето версии на "Евклидови относителности") принципно са верни (и няма как да е иначе, след като при тях "завъртането" на подвижната спрямо неподвижната координатна система с промяната на скоростта се случва по обичаен евклидов, вместо по хиперболичен кръг, както е при диаграмите на Минковски - Евклидовата относителността е просто еквивалентна пространствено-времева концепция, базирана на собственото време Тау, вместо на координатните времеви показатели, на които се базира концепцията на Минковски и няма някаква кой знае колко драматична разлика, включително това не е четиримерна пространствено концепция, за разлика от заявленията на някои нейни поддръжници). Първо обаче ще те помоля да прегледаш по-внимателно следващия линк (той е същият от предходния ми коментар, на който си отговорил) и да ми кажеш, как оценяваш написаното там (то изключително много се доближава до моите представи, макар и да не съвпада напълно с тях): https://www.preprints.org/manuscript/202207.0399/v96

След всички дискусии може да се каже, че диаграмата на Епщайн е правилна, тя е пълен аналог на диаграмата на Минковски, с единствената разлика, че за представянето на релативистките особености на СТО се използва не хиперболично въртене между координатните системи като при диаграмите на Минковски, а въртене по обичаен евклидов кръг. Освен това и двете диаграми са пространствено-времеви (по едната координата се представя пространство, а по другата - време). Евклидовата относителност (Euclidean relativity) ползва диаграмата на Епщайн, за да развие концепция, при която се опитва да приравни собственото време на наблюдавания обект в движение спрямо неподвижен наблюдател с четвърто пространствено измерение. Наречена е "евклидова", понеже ползва сигнатура на метриката +1+1+1+1, вместо използваната при Минковски сигнатура на псевдометриката +1-1-1-1 (или -1+1+1+1). Ето материал в тази връзка - Natural Concepts Unify Cosmology and Quantum Mechanics[v96] | Preprints.org Вече изложих своето мнение, че така доста прибързано се налага четвърто пространствено измерение и отговорът на основателните забележки срещу Евклидовата относителност в сегашната ѝ форма не е убедителен. Предложих малко по-сложен подход, който въвежда реалното четвърто пространствено измерение w по малко по-различен начин. Сега тази много първоначална версия на реална четиримерна пространствено геометрия може да бъде допълнена с още малко детайли, преди да се премине към първите опити за включване в тази картина и на гравитацията. Следва един по-внимателен анализ на особеностите на времето, представени от гледната точка на този по-различен подход.

Е-де! Ти си умен и добре запознат с физиката човек (доста по-добре я разбираш от мен) - разбираш смисъла на аналогията и че става дума само за увеличаването на пространствения обем (отстоянията между веществото), а привнасянето като значими на особеностите по бухването на тестото като въздух, вода и т.н. са излишни (нещо като търсенето от мен на устройство на идеални часовници ).

Данните от Джеймс Уеб доста разбъркват представите за периодите при досегашните концепции (галактиките се оказват много по-стари от очакваното), но базовите моменти на Големия взрив още си стоят (реликтовото лъчение никой не го е и не може да го отмени, а то е доста категорично свидетелство в полза на модела). https://en.m.wikipedia.org/wiki/Cosmic_inflation

Към това имаха отношение моделите с полето на Хигс и инфлатонното поле. https://blog.lukmaanias.com/2025/01/15/higgs-boson-and-higgs-field/ https://en.m.wikipedia.org/wiki/Inflaton

Шпага, а сигурно ли е, че балонът ще се спука? Ако разширението на Вселената е навсякъде - да, в един момент то ще достигне такива стойности, че ще разцепи дори атомите (рано или късно). Но ако е само в областите с достатъчно ниски концентрации на материята/енергията - тогава просто галактиките, които не са свързани в купове/свръхкупове и отделни независими галактики просто ще останат сами в Космоса, защото всичко друго ще се разширява с надсветлинен темп и светлината от нищо друго няма да може да достига до тях. Ще им изглежда, че са единственото нещо във Вселената.

Да, бях изпуснал цялата отсечка между началната и крайната точка.

Нямаше ли предвид това:

Тук сигурно си имал предвид два интервала (отсечките между последователност от точки са с една по-малко от броя на точките). Разбирам смисъла, това е препратка към разлагането (диференцирането) на произволна линия (особено - крива) на безкрайно-малки (но различни от нула) фрагменти (същите, които после се интегрират).

Да, не може да е интервала, защото собственото време се получава, като се раздели интервала на скоростта на светлината.

Да, тук движението е разделено на два участъка. Двата интервала не се ли съчетават по някакъв начин (например - да се събират или да се вадят, в зависимост от знаците пред стойностите) и така да се стига до определяне дължината на цялата мирова линия на обекта? Ако не е правилно дължината на мировата линия да се нарича пространствено-времеви интервал (макар принципно да се изчислява по същата формула като интервала, но като се вземат под внимание и чупките) - има ли друго правилно название, освен "дължина на мировата линия"?

Дължината на отсечката е разстоянието, изминато от обекта "наблюдател" (щом е права линия - не е "моториста"). Точките и молива са само пособия (математически и материални) за намиране на търсения отговор, свързан с разглеждания обект - дължината на отсечката, която той е изминал. Говорим конкретно за този случай, а не, че може да има и задачи с различни условия. Когато двете събития са свързани с поведението на един обект (неговото местоположение, а от там и скорост в два различни момента и т.н.) - ние описваме този обект и намираните характеристики са неговите характеристики (в случая - пространствено-времеви характеристики).

Имаме някаква спирка и неподвижни на нея, един до друг, наблюдател и мотоциклетист - два обекта. На всеки от двата обекта се присвоява декартова координатна система (това са две различни координатни системи, макар да са с общ център - координатите на основната са перпендикулярни една на друга, а примовите координати на втората система са под ъгъл, по-малък от 90 градуса). Мотористът тръгва с някаква скорост, после обръща, връща се към неподвижния през цялото време наблюдател на спирката и спира на старото си място до него. Има няколко събития - тръгването и спирането след връщането на моториста (едната координатна система) според неподвижния през цялото време наблюдател на спирката (втората координатна система) и тръгването, обръщането и връщането (спирането) според моториста. Да опростим нещата и да приемем, че мотористът е тръгвал, обръщал и спирал мигновено, без никакви неинерциалности. Събитията са моментите на тръгването, обръщането и връщането (спирането), а мировите линии са на моториста и на наблюдателя. Защо да не може да се каже, че мировите линии и интервалите (дължините на мировите линии) са на двата обекта? Събитията в случая не са ли моментите на тръгване, обръщане и връщане (спиране) на моториста, което не пречи и на двата обекта да са се придвижили през пространство-времето и да си имат мирови линии с дължини и от там и интервали?

Аз по принцип това го изразявам като параметри на събития, отбелязани (параметрите) върху координатите на някакви координатни системи. Координати на събития ме объркваше досега, преди да изясним този детайл.

Дължините на мировите линии в единия и в другия случай (които се различни), не се ли определят и като интервали? Особено, след като се изчисляват по формулата на интервала?

Стори ми се, че става дума за приписване на координатна система на събитията. Наясно съм, че не съм разбрал правилно и в действителност не се има предвид такова нещо. И друг път съм се объркал по подобен начин (когато се напише "събитията/точки имат координати" вместо "събитията/точки имат параметри по координатите на системите, които ги отчитат"). Проблемът е в мен - не съм свикнал с всички жаргони. Струва ми се, че сега вече го разбирам по-добре. Никога преди не съм обсъждал ситуация със събития/точки, сегашния е първия и последен път, в който го правя. С изключение на този случай, във всички останали случаи съм обсъждал два обекта с приложени към тях координатни системи, които са били заедно, след това единия е тръгнал с някаква скорост нанякъде, върнал се е обратно при другия и са си сравнили показателите. В тези ситуации трябва да има разлики между дължините на мировите линии на двата обекта, от там и между пространствено-времевите интервали на единия и на другия обект, които интервали те отчитат след срещата им (дължините на мировите линии трябва да са интервалите). След като дължините на мировите линии са различни и се определят чрез формулата на интервала - значи интервалите на двата обекта в този случай се различават.

За никакъв. Може би не сте прочели написаното след първото изречение.