Станислав Янков

И къде в твоята система на време като отношение на останалите три измерения се намира движението? Защото това отношение между само трите пространствени измерения е една замръзнала във вечността (в един миг) точка от пространството.

Именно! Поради това, няма причина ние да разглеждаме времето като нещо различно от съвсем пълноценно пространствено измерение, като всички останали. Обаче, в действителност ние търпим много ограничения по времевото измерение. Не само не можем да се връщаме назад по него, но и не можем да си избираме всякакви негови съчетания с останалите три пространствени измерения. Докато в останалите три пространствени измерения, като обща съвкупност, ние можем да си изберем промяна на движението или на положение ни във всякакви посоки (само в една посока, но от възможности навсякъде, в рамките на светлинния конус), то при съчетанията на времето с останалите три измерения въобще не е такава богата възможността за избор. Всичко това ме кара да мисля, че стават изключително много важни за макронивото неща в това четвърто измерение, тоест - то най-вероятно е водещото, основното, централното, първото (не четвъртото) измерение.

Интересен момент: На макрониво ние можем да се движим само в една посока през пространство-времето в един и същи момент - или само напред, или само назад, или само настрани и т.н. Дори при времето (орязано наполовина пространствено измерение, както се опитвам да го разглеждам), диаграмите на Минковски показват, че когато движението е изцяло през пространството, спира хода по времевата компонента (скоростта на светлината), а когато движението е само през времето (състояние на относителен покой, с относителна неподвижност през пространството, състояние на инерция, без никакви ускорения и разтърсвания) - спира пространственото преместване. Няма вариант, при който да се движим едновременно и напред, и назад или пък и назад, и настрани в абсолютно същото време. Винаги се движим или само напред, или само настрани, или само по диагонал, но никога в две различни посоки едновременно. Интересно, дали на квантовите нива (микронивата) не съществува възможност за движение по повече от една посока едновременно, освен че там времевото измерение най-вероятно си е пълноценно (с възможност за движение както напред, така и назад по линията на времето)? Примерно, електронът и позитронът да са една и съща частица, която обаче едновременно се движи в две различни посоки (включително по линията на времето). Нещо като известните предположения на Дейвид Бом.

Не го знаех, благодаря! Може да се окаже нещо полезно, ако се разчопли по-задълбочено. Освен това много често във формулите се ползва деленето на две (например - една втора от Планковата константа). Тази нужда от делене наполовина на много места би могла да има някаква връзка с проявата само на половината от времевото измерение.

Ако приемем времето като “орязано” четвърто пространствено измерение (а не би имало причина да не го приемем, защото усещането за време е също толкова “безплътно”, както усещането за “празно” пространство - още една свобода на движение, но “изрязана” наполовина), това води до няколко интересни възможности. Базовото предположение е, че на някакво равнище във фундамента на Вселената това четвърто пространствено измерение си е съвсем пълноценно, с характерната и за останалите три измерения възможност за движение в две срещуположни посоки. Но между квантовите равнища и макро-средата се случват някакви неща, заради които на макро-ниво възможността за движение в противоположната посока на четвъртото пространствено измерение се губи и заради това него ние го възприемаме като еднопосочно време (единствено може да се деформира като дължина на интервала, отрязъка си, както и останалите три измерения, но не може да става връщане назад по него, за разлика от останалите три). Естествено, на квантовите равнища за това пълноценно, двупосочно пространствено измерение важат същите правила за неопределеност, които си важат и за останалите три пространствени измерения. На такава основа са възможни три последващи предположения: 1) По протежението на четвъртото измерение стават твърде много неща, особено на квантовите равнища и това води до “изчезването” на възможността за връщане обратно по четвъртото измерение на макро-ниво. 2) Повечето неща стават стават по протежението на обичайните три пространствени измерения, затова четвъртото пространствено измерение е пълноценно на квантовите равнища, на губи половината от характеристиките си на макро-ниво. 3) Четвъртото пространствено измерение представлява нещо като централна ос на цялото макроскопично мироздание (на квантови равнища нещата да са разпределени по-балансирано между всичките четири пространствени измерения) и това да води до възможност на възприемане и проява на всичко макроскопично само по едната посока на това четвърто (всъщност първо, основно, базово) пространствено измерение.

Принципно, от гледна точка на представянето му върху графика, четвъртото времево измерение не би имало никакви проблеми да се представя и като обичайно четвърто пространствено измерение. Подобно на останалите три пространствени измерения, четвъртото времево също променя дължините на своите интервали при идентични условия (размер на скорост на движение спрямо наблюдател или размер на гравитационен потенциал). Голямата разлика с останалите три пространствени измерения е тази, че за разлика от тях, при четвъртото времево измерение ние имаме непреодолима пречка на макро-ниво да се връщаме назад по него, в обратната му посока. Би могло да се каже, че четвъртото измерение е нещо като "закърняло", недоразвито пространствено измерение, поради което него ние не го възприемаме като още едно нормално пространствено измерение, а като силно ограниченото времево такова. Твоята посока с времето като физически параметър също е интересна като опит да се доразвие и да видим, дали ще има някакъв по-голям или по-малък съвпад с реалността, която възприемаме.

Пак ще припомня долното видео, което вече съм го слагал тук преди месеци. Като цяло то не е добро - въобще не включва квантовите процеси (неопределеностите), ами опитва да разглежда елементарните частици като твърди топчета, но може би напипва нещо по-вярно при представянето на един възможен процес на прескоци към миналото при масивните частици с досветлинни скорости. Подобни неща може да протичат на планкови дължини и при планково време. Например, при частиците с нулеви маси и със скорост на светлината интервалите на планковата дължина и планковото време да съвпадат помежду си, особено като посока, докато при масивните частици с подсветлинни скорости гравитационното огъване за маса на частицата да нарушава този съвпад на посоката, а може би и на интервала на планковата дължина спрямо планковото време и онова, което преди това е било два фотона със светлинни скорости, да е станало на частица и на нейната античастица, с описаните в клипа прескоци назад във времето. При анихилация съвпадът да се възстановява (кривината да изчезва в този вид) и да се възстановява формата на фотони със светлинни скорости.

Ти веднъж спомена за някаква книжка на Файнман, ако не се лъжа, където се говори за възможност антиматерията да се движи назад във времето (не съм сигурен, дали си спомням съвсем точно, защото тогава ми се стори твърде радикална мисъл и не обърнах достатъчно внимание на този твой коментар). Освен това, дълго време се е мислело за така нареченото "море на Дирак" (което по-късно е изменено на "океан на Хигс"), където също се допуска възможността античастиците да са със сменена посока на времето в сравнение с частиците. Явно, времеви аномалии не просто с много различни интервали на единицата време, ами и въобще със смени на посоката на хода на времето напред-назад въобще не са чак такава ерес в квантовия свят! Антиматерията, с която се надяваме да стигнем до Марс (offnews.bg)

Бидейки елементарните частици точкови, възниква въпросът, защо те не се държат съобразно очертаните от ОТО параметри на микроскопични черни дупки. Наред с други съображения, заради които не можем да ги приемем като типични микроскопични черни дупки, описвани чрез ОТО, дори и да са с голи сингулярности, Роджър Пенроуз имал възражение и за нарушения на причинно-следствената връзка. Възможно ли е на микроскопично ниво, около планковите дължини, да се проявяват един вид прескоци на хода на времето напред-назад, които да не са хаотични или поне да не са изцяло хаотични (само с някакъв частичен дял на неопределеност)? Благодарение на тези прескоци напред-назад във времето, частици, които иначе се движат със скоростта на светлината, да се превръщат в масивни частици с подсветлинни скорости спрямо макро-наблюдатели (то, други освен макро-наблюдателите едва ли може да има). Това обаче да е процес, който съществува само на микро-ниво, около планковите дължини и който е нерегистрируем на макро-ниво, въобще не се проявява на това ниво, а вместо това на макро-ниво се проявява само стрелата на времето с ентропията и всичко си се описва съвсем адекватно (за макро-нивото) от ОТО и СТО.

Имах предвид нееднородностите на микровълновото фоново (реликтовото) лъчение, но в момента фокуса ми е над други неща и не бях особено точен (написах всичко, без да проверявам подробностите, надве-натри). А и вече споменах, че не съм задълбочено подготвен спрямо нивото ти и това на Скенер и Гравити, доста импровизирам с ограничените си знания, макар да имам някакво усещане (вероятно лъжовно), че сякаш съм на път да напипам нещо по-значимо като разбиране. Както написах вече, клиповете и някои от останалите неща ще коментирам отделно, когато ги разуча доколкото мога по-задълбочено. Определено си струва!

За момента аз не изключвам възможността, да става дума за изпаряване на свръхмасивна черна дупка, след цели, невъобразими вечности на съществуване, при което смисъла на понятието "време" се е загубил. При един подобен сценарий на възникването на нашата Вселена, в сингулярността на такава изпарена черна дупка понятията време и пространство може да се определят и като несъществуващи, обаче извън нея, на мястото, където тя е възникнала, време може и да си е имало, през всичките невъобразими вечности, необходими на подобно невъобразимо чудовище да се изпари изцяло най-накрая. Друга възможност е тази наша Вселена да се намира във вътрешността на черна дупка, да се изгражда от "рециклираната" погълната материя/енергия някъде извън нея. Това би могло да се случва било някъде около центъра на масата на черната дупка, било в областта на хоризонта на събитията на черната дупка. Когато към черната дупка започне да постъпва някаква материя, погълната "отвън", да започва разширение на нейния хоризонт на събитията (разширението на нашата Вселена), а на този хоризонт, на холографски принцип да се образуват всички прояви, наблюдавани и ненаблюдавани (все още непознати) в нашата Вселена. (Зная, че холографският модел във физиката представлява нещо съвсем различно, което няма общо с моята лаическа интерпретация). Естествено, третият вариант е началото на Вселената ни (Големият взрив) да няма нищо общо с черните дупки и това да е съвсем различен, уникален процес, но засега аз не съм срещнал безусловни аргументи, които категорично да отричат всякаква възможност за каквото и да е сходство между началото на нашата Вселена и краят или пък "вътрешните" процеси в черна дупка.

В тая връзка (за ускоряването на Земята към ябълката) има един много добър клип (долния, като и останалите клипове на този ютубър са много добри). На другия ти коментар ще ти отговарям по-късно, защото очевидно си добре подготвен в материята човек, за разлика от мен (аз започнах някакво подобряване на разбиранията ми относно всички тези най-сложни материи от физиката едва с идването ми в този форум и определено съм много далече от нивото на Скенер, на Гравити, а явно и на теб) и първо искам да прегледам текста ти по-внимателно и да опитам да го разбера по-добре.

Позволи ми да те цитирам самия теб: "Едно основно положение, което ти трябва да схванеш и приемеш, е че кривината на пространство-времето е въображаема. Как знаем? Ами много просто: няма начин да измерим тази кривина директно, за да сме сигурни, че тя наистина съществува. Когато една Нютонова ябълка пада на земята, ние можем директно да измерим нейната скорост, ускорение и маса. Тъй като това са директно измерими величини, ние преспокойно можем да приемем, че те са реални (физически-съществуващи). Защо ябълката пада, обаче, не се знае. Според Нютон тя пада защото и действа сила, а според Айнщайн тя пада, защото следва кривината на пространство-времето около земята. Проблемът е, че ние не можем да измерим директно нито Нютоновата сила, нито Айнщайновото изкривяване. Тоест, това не са директно-измерими величини, а изчисляеми величини, които ние изчисляваме въз основа на диретно-измеримите величини маса и ускорение на ябъката. След като Нютоновата сила и Айнщайновото изкривяване не са диретно-измерими величини, ние не можем да твърдим, че те са реално съществуващи." "Няма силометър, с който да измерим силата. Мерим масата и ускорението и с тях изчисляваме силата като F = ma. Ускорението е проявление на силата и ние така разбраме за нея. Но самата сила няма как да я измерим." "Объркващо е, защото ние съдим за дадени величини по техните измерими проявления. Ускорението е измеримо проявление на силата и така човек остава с впечатлението, че когато мерим ускорение, ние мерим сила." И на фона на всичките тия твои пространни разяснения, кои неща са реални и кои са нереални и защо едни са реални (понеже могат да се регистрират, измерят директно), а други нереални (понеже трябва да се изчисляват индиректно, на базата на директните замервания), изведнъж (пак цитат от теб): "Гравитацията не е въображаема (?!?!?!?!?!) ... но причината за нея е все още е неизвестна." Последното създава ясното впечатление, че след като само директно-измеримите неща са реални, не въображаеми, а невъзможните за директно измерване неща, които трябва да се изчисляват опосредствано, са нереални, въображаеми и в същото време гравитацията не е въображаема - значи ти можеш да мериш директно, инструментално самата гравитация, не да установяваш присъствието ѝ по косвени признаци и аз съм изключително любопитен, с какъв точно инструмент мериш самата гравитация и какво представлява скалата, на която този инструмент показва гравитационните стойности?! Като "гравитация 1", "гравитация 2", "гравитация 3" ли или как точно е разграфено?! Иначе - всичкото това е просто спор за глупости. И кривините на пространство-времето си ги има съвсем реално, и гравитацията си я има съвсем реално (не на последно място, защото кривините са гравитацията), защото ако ги нямаше съвсем реално - нямаше да потъваш с ускорение по геодезичните линии към повърхността на земята през наглед празното пространство над земната повърхност. Щом всичко това се случва, щом потъваш по геодезичните линии - кривините/гравитацията си ги има съвсем реално, макар да не ги виждаш. Каква по-конкретно е същността на пространство-времето - това вече е съвсем друг въпрос, с отговор за нобелова премия. Едно е съвсем сигурно - нещата очевидно са много по-сложни, отколкото подозираме на пръв поглед... Жокер - ОГРОМНА роля играе твоето съзнание, начина на възприемане чрез твоето тяло и мозъчните ти процеси, свързани с обработката на всички външни дразнители през сетивата и с мисленето.

Как точно усещаш и регистрираш гравитацията, ако си в космическа капсула без прозорци и започнеш да пропадаш по геодезична линия към повърхността на Земята? Как и по коя скала ще премериш (не изчислиш) гравитацията?

Тя и гравитацията е въображаема по тази логика! Ти даже и не усещаш, когато пропадаш към планета. Ако нямаш илюминатори на капсулата ти и не можеш да гледаш навън - спокойно ще си се носиш в безтегловност и ще си мислиш, че си в открития Космос, докато всъщност летиш все по-бързо към повърхността, до разбиването ти в нея. Накратко - и гравитацията не съществува, защото не можеш да я видиш, да я пипнеш, да я измериш, да я регистрираш (капсулата без прозорци)! Нищо не каза!

А защо и материята, и пространството и времето да не са продукт на начина, по който функционира човешкото съзнание (средствата за възприятие от човешкото тяло на околната среда и начина на функциониране на човешкия мозък като неврони и техните начини на свързване?! ЧНГ и от мен!

Имаме квантовата механика и имаме общата теория и те не се съчетават успешно (нужни са пренормировки). Едното работи на микрониво и позволява гравитони, а другото работи на макрониво и няма нужда от гравитони. Имаш проводник с електрически ток, при който магнитното поле се завърта около проводника по правилото на дясната ръка и имаш намотка от проводник (бобина), при която магнитното поле спазва същите базови принципи, но вече има много по-различен вид и детайли в сравнение със случая с проводника. Кое от двете е по-вярното? И двете, нали? Само трябва да знаеш по-фундаменталните закономерности на електро-магнетизма (СТО и Максуел). Гравитацията на микрониво (КМ) е проводника, гравитацията на макрониво (ОТО) е намотката (бобината) - и двете са верни в своята зона, но трябва да намериш по-фундаменталните закономерности, които обясняват, защо на микрониво е така, а макрониво е онака и които все още не са намерени. Как да няма никакво обяснение?! Тука това обяснение го има купища пъти, аз от тука, Скенер, Гравити и още двама-трима други, успях да го разбера! Когато има огромна площ от относително по-близки една до друга прашинки/атоми (основно водород и хелий, а когато се премине през няколко експлозии на звезди, идват и останалите по-тежки елементи), тогава се образува някаква кривина/гравитация на пространство-времето и всички тези масивни частици (прашинки, атоми) започват да се движат по геодезичните линии на кривината едни към други. Колкото повече се доближават прашинките една към друга, толкова по-изразена, по-огъната става кривината/гравитацията на пространство-времето около тях и колкото по-изразена, по-огъната става кривината/гравитацията на пространство-времето около тях - толкова повече прашинките започват да се сближават една с друга. Това продължава, докато атомите не се доближат до толкова, че вече започват да действат електромагнитните сили на отблъскване между тях и се получават разните хубави неща като Земята, Слънцето, останалите планети и други тела в Слънчевата система, нашата и останалите галактики... Ако концентрираната маса е твърде голяма - дори електромагнитните сили на отблъскване между атомите не могат да устоят на смачкването и тогава всичко срива или до неутронна звезда, или даже до черна дупка. Какво по-ясно обяснение от това можеш да искаш?! То идва именно от формулите на Айнщайновата ОТО и го има на много места. Само трябва да се потрудиш да го намериш, научиш и разбереш (това, естествено, е по-сложната част и тя иска усилие, което мнозина ги мързи да положат и тогава го удрят на отричане и на безсмислени спорове).

То е обяснявано, много пъти, от няколко души тук. Само трябва да се чете с разбиране, а не как непрекъснато да се спори. Какво става, когато попаднеш в река? Голяма, бърза, силна река! Без да правиш нищо, без въобще да мърдаш и да хабиш каквато и да било енергия - реката те носи със себе си. Друг начин! Имаш един хубав, чист, отлично заравнен плаж, с приятен пясък (например - на Малдивите). Тъкмо се е оттеглила поредната вълна, която отново е намокрила и заравнила пясъка около теб, но понеже ти си пакостливо човече - носиш си с теб камък и хвърляш с всички сили този камък в пясъка. Тежестта на хвърления камък сплесква пясъка и прави в него дупка. Сега, ако пуснеш някое топче по периферията на тази дупка - то ще се търколи до камъка в дъното. Сплескването, смачкването, концентрацията на материята/енергията огъва плоското пространство/време, прави един вид "дупка", образува кривина, която е гравитацията. Така всичко наоколо се носи като по реката към центъра на масата, както топчето се търколва в дупката на пясъка, докато не стигне камъка (центъра на масата или в много голяма близост до него). От една гледна точка това може да е огъване на пространство-времето, по което огъване ти се насочваш към центъра на масата по инерция, макар и с ускорение, без да усещаш нищо. В безтегловност, все едно си в Космоса. От друга гледна точка - може да е гравитационно поле със сила, но поради финия характер на гравитоните, които предават взаимодействието, всичко става изключително равномерно и ти не можеш да усетиш никакви смущения. Какво точно е - ще покаже бъдещата квантова гравитация, когато се разработи успешно. Извън всичко това, аз си представям нещата по следния начин: Всичко, Вселената, е множество пластове, слоеве, полета, които се движат един в друг, едновременно, с различни скорости, както и в различни посоки (основно перпендикулярно един на друг, в три базови посоки - трите измерения). В едни случаи, в едни места, тези пластове/полета се подсилват един-друг, както вълните, когато са във фаза, а в други случаи/места пластовете се елиминират един-друг, както вълните, когато са в противофаза. Могат да стават множество миксове между всички тези различни пластове, с различни скорости и посоки и тези миксове дават всички особености на Вселената - "празно" пространство, електромагнитни прояви, масивни прояви, черни дупки, ВСИЧКО! Всяко образуване на съчетание на пластове по един начин в едни места води до образуването на съчетание на пластовете по друг, противоположен начин на други места. Ако имаш две кутии с еднакво количество пари в тях (всичко си има числов измерител) и преместиш парите на едната кутия в другата - едната кутия ще се напълни с още повече пари, а другата ще се изпразни. Ако концентрираш маса/енергия на едно място и така огънеш в гравитация пространство-времето там - на друго, непроизволно място пространство-времето ще се изглади до плоско.

Тогава защо познава?! И защо класическата механика не познава (СТО познава за всичко, за което познава и КМ, а КМ не познава някои неща, които СТО познава)? И защо ОТО да познава неща, които Нютоновата теория не познава, ама да е по-лоша от ОТО?!!! Признавам, че ме дразни непрекъснато да бягаш от отговори и да баламосваш с всевъзможни глупости. Кога ще отговориш за прецесиите и за акреционните дискове (защо Нютоновата гравитация не познава, а ОТО познава, ама второто било по-лошото от първото)? Лека!

След като не можеш да дадеш по-добър отговор от този на СТО и ОТО - за какво си губим времето с подобен разговор с теб?! Трябва ти къща, иначе ще те брулят стихиите на природата. Ти лично не можеш да си построиш къща, всичките предложения на разните строители не ти харесват, заради едно, друго, трето, пето и десето и - искаш от нас и ние да живеем без къща, подобно на теб! Понеже ти не искаш да разбереш и ползваш СТО и ОТО и понеже видимо са несъвършени - всички трябва да се откажем от явните предимства и прогрес, който носят, макар и да не са съвършени и да се върнем още по-назад, към още по-лошите и ограничени варианти! Понеже нямам състояние от милион - да се откажа и от половин милион и да се самоогранича до хилядарка! Не става, пич! Светът трябва да продължи да върви напред, колкото и да не ти се иска на теб! Лека!

И тук идва въпросът - тогава какво е празното пространство? Как възниква и какво представлява? Какво е запълването на празното пространство с маса? Ами какво точно са електромагнитните вълни? Как точно Нютоновата теория обяснява всичко това?

Прецесиите са очевиден проблем на Нютоновата теория. И са съвсем потвърдени инструментално, реално съществуващи, точно като черните дупки (не си отговорил на Скенер за разликата при акреционния диск по Нютоновата гравитация, за тъмната звезда и по ОТО, черната дупка). И Нютоновата теория се проваля с прецесиите (и с акреционния диск на тъмните звезди), а ОТО ги дава точно (както и акреционните дискове на черни дупки). Като повдигна на въпрос - как точно Нютоновата теория разреши въпроса с въртенето на галактиките, тъмната материя? Кога беше потвърден като безспорно решение споменатия от теб МОНД (щеше да има Нобел за разрешаването на въпроса с тъмната материя)? Защото без нужда от потвърждение, аз мога да ти намеря хиляди всякакви твърдения без безусловно потвърждение, според които Нютон за нищо не е прав. Впрочем - и Айнщайн коригира Нютон с ОТО и тази корекция е даже общоприета... (Ето това е най-забавното - ти сам ми даваш аргументите против Нютоновата гравитация! ) Айнщайн днес ВСЕКИ се мъчи да модифицира, включително и ти, с МОНД, който очакваш да повали ОТО. Даже и аз! Защото - Айнщайн е КОЛОС!

Никой не е отрекъл категорично гравитоните, само все още не са потвърдени и са хипотетични. Накрая е една лекция на Леонард Стрингфийлд за струните (основна теория за съществуването на гравитоните, но непотвърдена и с много проблеми), където той дава един много интересен теоретичен подход, според който движението с голяма скорост/импулс по една пространствена ос не пречи по никакъв начин на обичайните прояви при много ниски скорости по останалите две перпендикулярни оси, включително не пречи и на точковото представяне на елементарните частици. Защото например, ако едно нещо има някакви комплексни, взаимосвързани движения, които от позицията на обичаен наблюдател са със скоростта на светлината и по трите оси на тримерното ни пространство - в това наше тримерно пространство (което може да е и три перпендикулярни едно на друго полета, които се движат изключително бавно според всеки различен от безмасови частици наблюдател и така дават "празното" пространство) въпросното движение със скоростта на светлината и по трите пространствени оси ще ни изглежда като идеална точка (ще сме наясно, че има нещо, има маса, ама не можем да отчетем размери). Знаем, че енергията на всички неща се определя чрез формули, които включват скоростта на светлината. Скоростта на светлината участва и при определянето енергията на фотоните (когато енергията им се определя не чрез честотата им, а чрез импулса на фотоните). При една такава сложна плетеница и игра на много пластове, планове, полета, сложно слетени едно в друго, с най-различни скорости (от много бавни спрямо възприятията, до такива със скоростта на светлината) - нещата може да са изключително сложни и нееднозначни... Толкова много обяснения и разяснения, свързани с формулите на СТО и ОТО има, буквално навсякъде, че - от липса на обяснения да се оплакваш! Толкова много са всевъзможните обяснения, че незапознат (като мен) човек трудно може да открои верните от фалшивите обяснения и интерпретации! Едва наскоро открих добре изградени обяснения, че гравитацията е кривината, равнозначно на кривината е гравитацията и какъв е точния смисъл на всичко това.

Нека си пише и вярва, явно е, че няма да има развитие... Ще отговарям, докато ми е забавно, след това ще престана (неизбежно ще се отегча)... Само планирам да го попитам и, как Нютоновата теория обяснява потвърденото от червеното преместване разширение на Вселената (ОТО дава обяснение и също показва, защо надсветлинни скорости на това разширение по периферията от наша позиция не противоречи на СТО). Естествено, няма да получа адекватни, детайлни отговори (каквито даваш например ти или пък късите, но точни и конкретни на Гравити), камо ли пък признание за достойнствата на ОТО.

Хубаво! Тогава - Нютоновата теория не предсказва добре прецесиите на орбитите на планетите (има такава например при орбитата на Меркурий), а ОТО ги описва точно. Значи - Нютон в кофата за боклук! Или няма прецесии и те пак са дефект на ОТО?! Става все по-смешно!