Станислав Янков

Продължение от предишните ми три поста на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на основите на квантовата физика: График полураспада(видео 21)| Квантовая физика | Физика Доказательство формулы экспоненциального закона полураспада (видео 22)| Квантовая физика | Физика Решение задачи на закон полураспада (видео 23)| Квантовая физика | Физика Ещё несколько задач на закон распада(видео 24)| Квантовая физика | Физика Экспоненциальный распад и полулогарифмический график (видео 25)| Квантовая физика | Физика

Продължение от предишните ми два поста на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на основите на квантовата физика: Квантовые числа для первых четырёх оболочек (видео 15) | Квантовая физика | Физика Дефект массы и энергия связи(видео 16) | Квантовая физика | Физика Стабильность ядра и уравнения ядерных реакций(видео 17) | Квантовая физика | Физика Виды ядерного распада(видео 18) | Квантовая физика | Физика Уравнения ядерных реакций для разных видов распада (видео 19)| Квантовая физика | Физика Период полураспада и радиоуглеродный анализ (видео 20)| Квантовая физика | Физика

Продължение от предишния ми пост на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на основите на квантовата физика: Поглощение и излучение (видео 11) | Квантовая физика | Физика Спектр излучения водорода (видео 12) | Квантовая физика | Физика Принцип неопределённости Гейзенберга (видео 13) | Квантовая физика | Физика Квантовые числа (видео 14) | Квантовая физика | Физика

Ето най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на основите на квантовата физика: Энергия фотона (видео 1) | Квантовая физика | Физика Импульс фотона (видео 2) | Квантовая физика | Физика Фотоэффект (видео 3) | Квантовая физика | Физика Волна де Бройля (видео 4) | Квантовая физика | Физика Волновая функция (видео 5) | Квантовая физика | Физика Энергетические уровни атома (видео 6) | Квантовая физика | Физика Радиусы в Боровской модели. Часть 1(видео 7) | Квантовая физика | Физика Радиусы в Боровской модели. Часть 2(видео | Квантовая физика | Физика Энергетические уровни в Боровской модели. Часть 1(видео 9) | Квантовая физика | Физика Энергетические уровни в Боровской модели. Часть 2 (видео 10) | Квантовая физика | Физика

Всичките тези пластове би трябвало да са квантово-механичните полета. Тоест, различните квантово-механични полета може да са различни пластове от различни скорости спрямо възприятието по СТО, които са насложени един в друг в цялата Вселена и взаимодействията помежду им дават цялата сложност на наблюдаемия от нас свят.

Ако електромагнитните вълни са във форма, която ние не сме в състояние да възприемаме, то не стоят така нещата с условно празното пространство (условно, защото навсякъде има не само всевъзможни електромагнитни лъчения, но още повече и квантовомеханични флуктуации). Не само условно празното пространство е НЕЩО, а не НИЩО, но и от гледна точка на СТО то се движи спрямо нашето възприятие с възможно най-ниската скорост, каквото и да значи това. И не само това, ами тази скорост продължава непрекъснато да се забавя все повече и повече, поради което от гледна точка на нашето възприятие пространство-времето се разширява. Обаче на места има области, в които това движение спрямо възприятието ни се ускорява и там ние възприемаме разните масивни обекти. А когато скоростта се ускори до тази на светлината - ние преставаме да възприемаме получените по този начин електромагнитни вълни. И всички тези прояви представляват един или повече пласта в онзи пласт на постоянно разширяващото се (с ускорение) пространство-време на Вселената.

Откъде идва тая сметка за безкрайната енергия?! На масивните частици енергията се определя от масата им, умножена по квадрата на скоростта на светлината, а на фотоните - от честотата им, умножена по планковата константа. В нито един от двата случая не участва размер! И никой не отрича, че фермионите и бозоните (каквито са фотоните) са доста различни неща - неслучайно е нужно да анихилират частица и античастица, за да се превърнат от фермиони в бозони (фотони).

Какво са дължината, широчината и височината на произволен обект? Това са размерите на обема в пространството, в който се проявяват при взаимодействия множеството точкови местоположения на елементарните частици, които ние считаме, че изграждат въпросния обект. В допълнение на това, ние не сме в състояние да регистрираме електромагнитните вълни - те се движат спрямо нас със скоростта на светлината. Ние регистрираме единствено фотоните, които взаимодействат с нашите очи и от там се опитваме да си представим, какво би трябвало да представляват електромагнитните вълни, ако някак си можехме да ги виждаме. Същото е и с полетата (ние регистрираме само взаимодействията вследствие на тях) и даже и със звуковите вълни (ние ги регистрираме само, когато въздействат на ушите ни).

Ако неточкови (с размери) частици дават потвърдено неверни резултати при употребата им като такива в различните сметки, а точкови (безразмерни) частици дават потвърдено верни резултати при употребата им като такива в различни сметки - уместно е да продължим да ги ползваме в предположенията си като точкови, докато не докажем неоспоримо, че не са точкови (засега не съществува такова доказателство). Предния ми коментар не е много добър! Ако всичко протичаше само по оста на времето - щяхме да можем да кажем, че дадена частица е налична в даден момент от времето и отсъства в друг момент от времето, но нямаше да можем да кажем, къде точно в пространството се разполага тя, нищо че е безразмерна. Горното ми съждение за времето беше малко прибързано.

Защо елементарните частици са безизмерни/безразмерни за нашето възприятие? Защото ако въобще има нещо свързано с тях, което ние да не сме способни да възприемем - то се движи спрямо нас със скоростта на светлината и в трите пространствени измерения. При взаимодействие елементарна частица се регистрира само чрез времето, затова има само точково местоположение в пространството в съответния времеви момент. (Означава ли последното, че без взаимодействие дадена частица не разполага спрямо нас нито с пространствени измерения, нито с времево такова?!)

Единственото, което дефинира вида на частиците и въобще тяхното съществуване, това са взаимодействията, в които те участват. Ако една частица не взаимодейства с абсолютно нищо, по абсолютно никакъв начин - тя все едно въобще не съществува! Имаме четири вида взаимодействия между фундаменталните частици - силно, слабо, електромагнитно и гравитационно, като последното освен с особеностите на гравитацията и гравитоните също се описва и от механизма на Хигс. Самото естество на взаимодействията се определя само от три форми - привличане/свиване, отблъскване/разширение и липса на всякакво взаимодействие. Относно релативистките ефекти - имаме добре изяснена обвързаност между пространство (три пространствени измерения) и времето. Това, което се пропуска много често е, че имаме и резултиращи взаимодействия от всичко това - релативистките обяснения за привличането или отблъскването на заредени частици от проводници с течащ ток по тях и даже самото възникване на магнитното поле при движение на заредена частица спрямо наблюдател/регистратор. Големият въпрос - възможно ли е описването на всичките взаимодействия между частиците чрез една достатъчно сложна система от релативистки ефекти на няколко равнища (поне три - гравитационно, електромагнитно и на макро-ниво), достатъчно сложни преплитания на различни плоскости, планове на пространство-времето на Вселената, които да дават и холографското подобие на частиците, и взаимодействията между тях.

Очевидно има нещо същностно, което досега упорито убягва от усилията на физиците, затова и не могат да обединят пълноценно общата относителност и квантовата механика. Обаче не може обяснението да отрича постигнатото досега. За да е годно, работещо обяснение, то трябва да обяснява всичко достигнато досега и да го допълва с нови неща. Затова не можеш отново да се връщаш към едностранно определяне на частиците само като вълни, при условие, че през това вече е минато и е установено, че не са само вълни, а са и вълни в едни ситуации, и частици в други ситуации. Виж например това, което аз пробвам с холографията! Аз не отричам квантово-механичните заключения. Аз ги приемам и се опитвам да ги надградя във форма, която да задълбочи картината. Множеството интерференчни холографски изображения на дадена частица навсякъде, като при непроявявана холографска плака, съвпадат с вероятното разположение на частицата навсякъде, когато не е регистрирана, съгласно квантовата механика. Кой е проявяващия лазер в случая с частиците? Това са взаимодействията им помежду им. Всяка една елементарна частица от всичките 30 в невзаимодействащата и’ форма, когато не е точково местоположение, е холографска форма с разположение навсякъде. Това дава възможност при сближаване между някои частици - едната да се окаже холографската плака, а другата да се окаже проявяващия лазер. В други случаи сближаващи се частици нямат подходящите характеристики да станат плака и лазер и поради това си се разминават без никакво взаимодействие помежду си. Всеки колапс на частици е свързан с взаимодействие между тях под различни форми и в крайна сметка всичко това води до феномените, наблюдавани на макрониво.

Нека кажем така! Дължината по посока на движението на подвижен обект се променя от гледна точка на условно неподвижен наблюдател, когато разглеждания от този наблюдател обект започва да се движи спрямо него, защото плоскостта на подвижния обект от гледна точка на неподвижния наблюдател започва да се завърта все повече по диагонал спрямо неговата условно неподвижна плоскост на възприятие чрез времето и дължината, колкото повече расте скоростта на движение на подвижния обект спрямо налюдателя. Промяната на скоростта на движение води до промяна на дължината на измерението по посока на движението. Понеже липсва промяна на скоростта на движението по линиите на широчината и на височината - те не се променят. Обаче въобще наличието на размерности, различни от нула, както при дължината, така и при широчината, и при височината, и при времето, също така показва, че по всичките тези четири различни направления има неща, които се движат със скорости, по-ниски от скоростта на светлината, спрямо възприятието на условно неподвижния наблюдател. Още нещо! Всички елементарни частици, които изграждат всички атоми, които регистрираме, са просто огромен брой местоположения на точки без размери, които непрекъснато са бомбардирани от всякакви взаимодействия и затова трудно пребивават в невзаимодействените си състояния на непроявени холографски изображения. Затова, когато някой обект се движи, скъсяват се по посока на движението не неговите съставни елементарни частици (те са точкови местоположения без размери), а само разстоянията между отделните безразмерни точки на местоположенията на взаимодействащите му частици.

Нека разгледаме нещата така! Имаме два квадрата ABCD и A‘B‘C‘D‘, които са плоскостите на възприятие на двама неподвижни един спрямо друг наблюдатели, застанали на точка А и А’ съответно. Да кажем, че това са Бойко и Побойко, които разгорещено спорят, дали Айнщайн е прав за светлината или нещо се е заблудил... Квадратът ABCD е плоскостта на възприятие на Бойко, а квадратът A‘B‘C‘D‘ е плоскостта на възприятие на Побойко. Двата квадрата са плътно наложени един върху друг, защото Бойко и Побойко са неподвижни един спрямо друг. Страната АВ е наложена върху страната А’В’ и това е координатата на времето t или на скоростта на светлината по времето сt, ако мерките на тази координата са преобразувани на светлинни метри. Страната АD е наложена върху страната А’D’ и това е координатата на дължината (изминатото разстояние) х или на скоростта на светлината по дължината сх, ако мерките на тази координата са преобразувани на светлинни секунди. Времето е съвсем равностойна координата на пространствената координата х или на която и да било от останалите две пространствени координати (широчина и височина), защото и то си е линейно и с периодични отрязъци, по същия начин като тях. В един момент Побойко, според когото Айнщайн греши, започва да осъзнава, че губи спора, обаче не иска да си признае загубата, затова се ядосва и отива при колата си, пали я и я засилва с 400 км/ч (колата е Бугати Чирон), за да прегази Бойко, който продължава да стои в точка А, защото смята, че Побойко ще се върне да си продължат спора. В момента, в който Побойко започва да ускорява колата си и да се движи с все по-голяма скорост спрямо очакващия го неподвижно Бойко, неговия квадрат на плоскостта му на възприятие А’В’С’D‘ започва да се върти от гледна точка на Бойко около оста АС (тя през цялото време си остава наложена без промяна върху А’С‘ - това е отсечката под 45 градуса на скоростта на светлината в диаграмата на Минковски). По същия начин от гледната точка на Побойко неговата собствена плоскост на възприятието си остава квадрат като плоскостта на Бойко АВСD, защото всеки от двамата счита себе си за неподвижен, но според всеки от двамата плоскостта на възприятие на другия се завърта около оста АС=А’С’ и това довежда до все по-голямо приближаване на координатите до онази линия под 45 градуса на скоростта на светлината в диаграмата на Минковски, при което на тази линия отрязъка на времето на другия и дължината по посока на движението на другия се зануляват.

Аз винаги съм обръщал внимание на СТО, просто не владея достатъчно добре нито относителностите, нито неопределеносттите, за да стигам по-лесно до по-сложните концепции. Преди бях започнал да цикля, да въртя само на едно място, без да мога да спомена нищо ново и по-различно и затова за малко спрях с писането. Няма нужда да повтарям по петстотин пъти едно и също нещо без никакъв напредък. Нищо масивно не може да достигне скоростта на светлината без да се промени в някакви безмасови бозони (фотони, глуони или гравитони). Електрони, неутрино, дори протоните в Големия адронен колайдер успяват да бъдат ускорени максимално до 99,99+ процента от скоростта на светлината, но никога не могат да я достигнат.

На мен ми се струва, че всичкото това е една много сложна плетеница от релативистки ефекти на множество равнища (нива, плоскости), сложно пресечени едни с други, в резултат на множество разнообразни деформации на вселенското пространство-време. Например, нека си зададем поредния важен въпрос, защо при движение на произволен масивен обект спрямо условно неподвижен наблюдател - от гледна точка на наблюдателя намалява само дължината по посока на движението? Защо не намаляват и широчината и височината (тогава при движение със скоростта на светлината подвижния обект буквално щеше да изчезне от възприятието на условно неподвижния наблюдател)? Какво е особеното на всичките сплетени перспективи на възприятие на условно неподвижния наблюдател, че широчината и височината да са толкова различни от дължината по посока на движението и поради това да не изчезват, за разлика от случая с размерите на елементарните частици, където всичките три пространствени измерения липсват? И на всичкото отгоре с времето също има някаква подобна сложна игра...

Потвърждават се изводите на квантовата механика, но по съвсем различен от всички досегашни експерименти. Когато се съберат и анализират всички такива различни видове експерименти - това може да помогне за някое ново ключово прозрение, което да придвижи нещата напред. Имам чувството, че нещата са много близо до някакъв следващ по-значим напредък, но нужното за целта ключово прозрение постоянно успява да се промуши извън полезрението. В основата на всичко е пространство-времето на Вселената и сложни негови деформации, може да има дори разни преплитания и пресичания, които дават на първо място разликите, нееднородностите, благодарение на които има наблюдаваните от нас сложни прояви на света. Да вземем например частиците. Както се вижда от всички тези опити - за нас те са безизмерни/безразмерни и ние можем само да регистрираме при определени условия тяхно точково местоположение в пространството. В останалите случаи частиците са разположени навсякъде, абсолютно подобно на непроявено хологравско изображение, което на всичкото отгоре се и движи някак си. Една частица взаимодейства по множество различни начини (електромагнитно, гравитационно и силно - слабото взаимодействие и във връзка с Хигс-бозона са повече преходни взаимодействия, при които частици преминават от едни форми в други през времето). Разсъжденията могат да продължат и нататък в много интересни насоки...

Измерено: В експеримента с двойния процеп всяка частица поема и по двата пътя едновременно (offnews.bg) ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 юни 2022 в 00:01 Интерференчната картина при експеримента с двойния процеп показва, че квантовите частици могат да се държат и като частици, и като вълна. Снимка: Wikimedia Commons Благодарение на технологичния напредък важен принцип на квантовата механика е потвърден чрез вариант на мисловен експеримент, предложен от Айнщайн. Изследователите предоставят доказателства за квантовата суперпозиция, използвайки отделни частици, а не статистически техники. Група учени извършва експеримента с двойния процеп, използвайки неутрони, добавяйки оборудване за измерване на спина, за да изследва траекторията, по която минава всеки неутрон с точност, която предишните поколения физици не са си и представяли. В списанието Physical Review Research авторите докладват резултат, който показва, че са измерили неутроните, преминаващи и през двата процепа, без измерването да унищожи характерната картина на интерференция. Д-р Щефан Шпонар (Stephan Sponar) от Атомния институт към Технологичния университет във Виена (TU Wien) и колеги използват стандартен разделител на лъча, така че неутроните да могат да минават по два възможни пътя. Те прилагат магнитно поле само върху единия път и след това измерват ефекта върху спина на всеки неутрон. „Резултатите показват, че отделните частици изпитват специфична част от магнитното поле, приложено в един от пътищата, което показва, че част от частицата е присъствала на пътя, преди да бъде регистрирана интерференцията на двата пътя“, пишат изследователите в статията. „Полученото присъствие на пътя [...] не е статистическа средна стойност, а се отнася за всеки отделен неутрон.“ Работата потвърждава твърдението на физиците от почти век, но чрез метод, който мнозина смятат за невъзможен. Въведението в курсовете по квантова физика обикновено включва експеримента с два процепа, при който светлината осветява две тесни пролуки в панел, преди да стигне екран отзад. Знаем, че водата, преминаваща през два процепа като този, създава интерференчен модел, създаден от взаимодействието на двете вълни. Междувременно твърди предмети, като топчета, ще преминат през единия или другия процеп и няма да интерферират едно с друго след това. Светлината и субатомните частици комбинират и двете поведения - на топчета, и на вълна. „В класическия експеримент с двоен процеп се създава интерференчен модел зад двойния процеп“, разказва Шпонар. "Частиците се движат като вълна през двата отвора едновременно и двете частични вълни след това интерферират една с друга. На някои места те се подсилват, на други места взаимно се гасят." http://www.interferencerotics.hunterlonge.com/images/Doubleslit3Dspectrum_bw2.gifЕкспериментът с двойния процеп демонстрира един от основните принципи на квантовата физика - че точковите частици също са вълни. В стандартната версия на експеримента, частиците преминават през два процепа в непроницаема бариера. На екрана от другата страна се появява интерференчна картина, типична за вълните. Гребенитe и падините, излизащи от всеки прорез, взаимно се подсилват или гасят, докато се припокриват като създават на екрана редуващи се ленти с висока и ниска плътност на частиците. http://bgchaos.com/wp-content/uploads/OTO/Slits.gifИлюстрацията от fr.wikipedia показва промяната на вълновата функция на електрона при преминаването му през двата процепа. Степента на сивото представя плътността на вероятността на присъствието на електрона. Действителният размер на електрона всъщност много по-малък от областта на вероятността от присъствието му. Вижда се ясно, че електронът “интерферира със себе си”: интерференчните ленти са ясно забележими при преминаването през двата процепа както след преградата, така и преди нея. Това е демонстрация как на квантово ниво обектите могат да бъдат както частици, така и вълни. Физиците демонстрират този ефект в продължение на десетилетия, намалявайки светлината, излъчвана от източник до толкова ниско ниво, че само единичен фотон достига панела с процепите. Когато това се случи, фотонът интерферира сам със себе си, сякаш има множество фотони, някои преминаващи през единия процеп, а други през другия, доказвайки своята двойнствена природа. Фотонът, преминаващ през двата процепа едновременно, е пример за квантова суперпозиция - един обект е на две места едновременно. Тези неща не са толкова трудни за разбиране, но има друга странност. Ако се измери преминаването на фотона, суперпозицията се губи. Актът на наблюдение променя резултата. За да се избегне това и да се разкрие суперпозицията в действие, бе необходимо да се използва статистически анализ на това къде на екрана попадат фотоните. Вероятността за измерване на частицата зад двойния процеп на много специфично място зависи от този модел на интерференция: когато квантовата вълна се усилва, вероятността за измерване на частицата е висока. Там, където квантовата вълна е анулирана, вероятността е малка. Разбира се, това разпределение на вълните не може да се види, като се разглежда една частица. Само когато експериментът се повтаря многократно, моделът на вълната става все по-разпознаваем точка по точка и частица по частица. „И така, поведението на отделните частици се обяснява въз основа на резултати, които стават видими само чрез статистическото изследване на много частици“, разказва Холгер Хофман (Holger Hofmann) от Университета в Хирошима, който разработва теорията зад експеримента. "Разбира се, това не е напълно задоволително. Затова обмислихме как феноменът на двупроцепната интерференция може да бъде доказан въз основа на детектирането на една отделна частица." Експериментът Сега изследователите заменят фотона с неутрон и твърдят, че са измервали неутроните, без измерването да унищожи суперпозицията. Неутроните се изпращат към кристал, който разделя квантовата вълна на неутрона на две частични вълни, много подобни на класическият експеримент с двоен процеп. Двете частични неутронни вълни се движат по два различни пътя и се рекомбинират отново. Те интерферират и след това се измерват. Освен това обаче се използва още едно свойство на неутрона: спинът му - ъгловият импулс на частицата. Той може да бъде повлиян от магнитни полета, така че ъгловият импулс на неутрона след това да сочи в различна посока. Ако спинът на неутрона сочи определената за един от двата пътя посокка, е възможно да се определи след това кой път е поел. След това обаче интерференчният модел също би трябвало да изчезне като следствие от "колапса на вълновата функция" според Копенхагенската интерпретация на квантовата механика. „Затова завъртаме спина на неутрона само малко“, обяснява Хартмут Лемел (Hartmut Lemmel), водещ автор на настоящата публикация. "Тогава моделът на интерференция остава, защото може да се получи макар и малко информация за пътя. За да се получи все пак точна информация за пътя, това "слабо" измерване се повтаря много пъти в конвенционалните експерименти. Тогава обаче получаваме само статистически резултат за целия ансамбъл от неутрони и може да каже малко за всеки отделен неутрон." Схема на експеримента. Стандартен експеримент с два процепа, но с неутрони, а не протони и магнитно поле на един път, за да се промени спинът на неутрона. Кредит: Lemmel et al./Physical Review Research Обръщане на въртенето Ситуацията е различна, ако след сливането на двете вълни на неутронните частици се използва друго магнитно поле, за да върне спина обратно. Чрез проба и грешка се определя ъгълът на въртене, който е необходим, за да се върне спинът на насложеното състояние обратно в първоначалната посока. Силата на това завъртане е мярка за това колко силно е присъствал неутронът във всяка от траекториите. Ако е поел само пътя, по който спинът е завъртян, щеше да е необходим пълният ъгъл на въртене, за да го завърти обратно. Ако е поел само по другия път, изобщо нямаше да е необходимо обратно въртене. В експеримента, проведен с помощта на специален асиметричен лъчев разделител, ше показано, че неутроните присъстват до една трета в единия път и до две трети в другия. Чрез подробни изчисления екипът успява да покаже: Тук не се открива само средна стойност за съвкупността от всички измерени неутрони, а твърдението се отнася за всеки отделен неутрон. Необходими са много неутрони, за да се определи оптималният ъгъл на въртене, но веднага щом е зададен, присъствието на пътя, определено от него, се прилага за всеки един регистриран неутрон. Следователно усъвършенстваното оборудване на авторите успява да определи колко се е промененил спинът на всеки неутрон от магнитното поле, без да се изкривяват резултатите. „При измерване на една частица нашият експеримент показва, че тя би трябвало да е минала по два пътя едновременно. Експериментът ни количествено определя недвусмислено съответните пропорции“, разказва Спонар. Експериментът, ако бъде потвърден, ще сложи край на опитите за обяснение на резултатите от предишни експерименти с двоен процеп, без да се прибягва до суперпозиция." Справка: Quantifying the presence of a neutron in the paths of an interferometer Hartmut Lemmel, Niels Geerits, Armin Danner, Holger F. Hofmann, and Stephan Sponar Phys. Rev. Research 4, 023075 – Published 27 April 2022, DOI: 10.1103/PhysRevResearch.4.023075 Източници: One particle on two paths: Quantum physics is right, Vienna University of Technology Neutrons In The Double-Slit Experiment Really Do Individually Take Both Paths, IFL Scienc

Аз лично още не съм решил дали е нещо такова (модифициран солипсизъм) или е Вселената, но с опция за надграждане (например - ако се окаже Магавселена с безброй малки “вселенки” като нашата в нея или пък някакво мега-същество, на което галактиките да са органели, съдържание на клетките му... ). Сигурен съм само в едно - не понасям умишленото, непровокираното ЗЛО и за мен изрод като Путин не само не може да бъде възприеман като Бог (нито пък който и да било друг човек, различен от мен, ако е първия вариант), ами даже и не може да се доближи най-далече до моето равнище... Естествено, има си и нещастници, които вече го обожествяват - с тях също не искам да имам нищо общо! Аз държа да избягвам негативното - има си предостатъчно и негативни, и неутрални (които не се смущават да си взаимодействат и с добри хора, и със зли чудовища)...

Значи - започваме да си мерим, чий Бог е повече Бог от тоя на другия... Някакви форми на насилие позволени ли са (гилотини, разпъване на кръстове, рязане на глави, клади - подобни работи) или ще е само текстови сблъсък тука? Обаче - нещо по същество: Който иска да разгадае начина на възникване и функциониране на елементарните частици, без да включва в картината Вселената и нейната еволюция - прави си много-много криви сметки... Като вземеш електромагнитните вълни, гравитационните вълни, фотоните, другите бозони и фермиони - абсолютно всичко това е свързано с глобални процеси на цялата Вселена (особено, ако тя е разширяващ се и едновременно с това въртящ се хоризонт на събитията на невъобразимо гигантска черна дупка). Холографията тук играе много широка роля, обаче - големият въпрос е, какви точно са детайлите... Доста интересно е внимателното разглеждане на разликите между гравитационните, електромагнитните вълни и отделните фотони. Също детайлно сравнение с кварк-глуонната плазма, от която тръгва цялата материя.

Още по-парадоксално е - нищо не се е случвало, преди АЗ ДА СЕ РОДЯ! Ти, де... Всичко започва с твоето раждане, когато твоето съзнание И ПОДСЪЗНАНИЕ изгражда ВСИЧКО ТОВА! Изгражда ти историята за родителите ти, за родилното отделение, детството - ВСИЧКО! Всичко останало продължава да се наслагва и развива като още и още следващи истории, които твоето съзнание (И ПОДСЪЗНАНИЕ) обработва и подбира, като така формира абсолютно целия ти светоглед и поведение, до най-малките детайли... ВСИЧКО! Нали си даваш сметка, че едва ли не колкото хора има - толкова са и представите, какво е Бог? За едни е майка им, за други жена им/мъжа им, за трети Путин, за четвърти Слънцето, черната дупка в центъра на галактиката ни (някои го наричат "Черното Слънце"), Вселената, извънземни, човешката същност, за някои даже НИЩО (атеисти - няма Бог и затова скрито, без да го признават, обожествяват особености на живота - парите, покупките, собствеността, парадирането, насилието, войните и какво ли още не - каквото се сетиш и каквото не се сетиш)... Защо ако някой вярва най-убедено, че Бог е слънцето, а пък ти вярваш най-убедено, че е нещо друго (или пък, че дори го няма) - ти да си по-прав от него или пък обратното?! Ако той смята за най-важно в цялото му съществуване (НЕГОВОТО) Слънцето, а пък ти смяташ за най-важното в цялото ти съществуване (ТВОЕТО) нещо друго - за него да не е Бог Слънцето, а пък за теб - нещо друго, което ти цениш много повече и дори най-много?!

Успял ли си да наблюдаваш това събитие или в един момент от живота ти ти си научил различни сведения за тази представа, усвоил си ги чрез зрението и слуха ти, откъдето по сетивните връзки (нервите) целия този комплекс от дразнители е достигнал до мозъка ти, там всичко е било калкулирано и оценено, чрез него, от съзнанието ти и ти си решил, че всичко това е достатъчно вероятно, за да е вярно? Отново ще те попитам - откъде си сигурен, че има дори и едно-единствено нещо, което да става извън твоето съзнание (дори за ролята на мозъка ти ти си изградил тази представа в съзнанието ти)? За да сме още по-точни - абсолютно всичко, цялата Вселена и абсолютно всичко ставащо се изгражда от МОЕТО съзнание, но понеже в разговор това ще е трудно за разбиране и може да спорим за глупости - затова аз давам примера, че е уж твоето.

Помисли внимателно в детайл. Как е устроен твоя организъм? С какво мислиш и с кое изграждаш цялата картина на твоите представи за света и как да действаш в този свят?

За кое?!

И между другото, нали всички осъзнаваме, че не съществува и едно нещо, което да става извън нашето собствено съзнание? Резултати от възприятия, стичане на потоци от всякакви стимули (зрение, вкус, осезание, мирис, всичко), обработка на всичко, мислене - абсолютно всичко се изгражда като картина на света в нашия мозък, от нашето съзнание. Абсолютно нищо не става извън нашето собствено съзнание, затова някои твърдят, че Бог е нашето съзнание и подсъзнание и той/те създават и контролират абсолютно всичко, включително и нашето поведение до последната подробност.