Станислав Янков

Между другото, на мен вече ми се струва, че на суперструнната теория (тя широко използва представите на Калуца-Клайн), както и на всички останали, които се опитват да опишат пълноценно гравитацията (и не само нея), основният проблем идва от това, че се мъчат да продължат напред, като продължават да ползват осакатената представа за времето като нещо като измерение, ама не съвсем (само условно измерение, със силно окастрени възможности). Това нещо е по подобен начин и при СТО и ОТО, и при всички останали опити за техни продължения, включително и суперструнната М-теория. Навсякъде времето се приема като полу-измерение или казано по друг начин, че пространство-времето не е точно четири-мерно, ами нещо като 3,5 мерно. А пък приемането на времето за съвсем пълноценно пространствено измерение въобще не отрича СТО и ОТО, а само ги допълва и доразвива, точно както и самите СТО и ОТО допълват и доразвиват, а не отричат Нютоновата механика. Ако всичко се разглежда като време-точка (всички тримерни пространствени диаграми се правят за само един конкретен момент от времето и времевата ос изисква отделно чертаене, за да се представят промените по нея) - всичко си е точно така, както си го описват СТО и ОТО.

Някъде в края на по-миналата година в този форум нашироко дискутирахме въпроса за повече от три пространствени измерения (ето от тук и следващите няколко страници: От дискусията там аз се убедих, че бидейки четиримерни време-пространствени, ние не сме в състояние да си представим живо и вярно повече от три пространствени измерения едновременно (с времевото - четири) и поради това всяко допълнително измерение (например четвърто пространствено, което би било пето пространствено-времево) се налага да описваме на отделна координатна система, която да изключва поне едно от останалите измерения и така за нас всичко да си остава в достъпната ни четиримерна пространствено-времева форма. Пример за преминаване на петмерна (пространствено-времево) хиперсфера през нашето четиримерно пространствено-времево възприятие - на долното видео, след 1:30 минути:

Че, аз да не съм ти тука някой гений - едва вчера се сетих за такава възможност и днес вече да пренаписвам всички области на физиката! Въпреки това - ето ти нещо: Всяко добавяне на допълнително измерение увеличава в пъти обемите пространство, в които могат да стават всякакви неща, в сравнение с по-малкото с един брой измерения преди това. Значи, ако времевото измерение не е просто точка, а е съвсем пълноценно пространствено измерение, свързано с останали три по същия начин, както и те помежду им, тогава в онова, което ние наричаме точка на масата на елементарна частица, както и точка на сингулярността в центъра на черна дупка се крият огромни неподозирани от нас пространства (когато някой се чуди, какво се случва с огромната материя на черната дупка, ако достига все някога до самия и’ център). И основният играч в цялото това нещо е гравитацията...

Нямаше ли галактики, които са така завъртени към нас, че черните им дупки в центъра да са с насочени към нас струи от лъчението им? Ако не греша, бях чел някъде за някакви подобни изследвания чрез разни телескопи.

Придаваш много голяма тежест в разсъжденията ти на твои предположение в области, които не разбираш добре (например начина на работа с ОТО), след което пренасяш тези грешки към неща, които ги има отдавна и безспорно описани, без да ги проверяваш предварително (например - за концентрацията на галактическите маси главно около центъра на галактиките, който резултат се получава най-точно именно чрез ОТО). Имай предвид, че идеалната или почти идеалната точка в центъра на масата, за която споменава понякога Скенер, въобще не значи липса на концентрация на масите към този център веднага извън нея. Освен това тази точка непрекъснато се мести, заради непрекъснатата динамика на процесите извън нея...

За всеки обект на макрониво (тоест - съставен от много частици), който искаме да разгледаме, координатата на времето представлява точка в центъра, когато са дадени всичките три други пространствени координати. Всеки обект, който се движи с някаква скорост спрямо страничен наблюдател, си има собствена координатна система от гледна точка на този страничен наблюдател, която координатна система според страничния наблюдател е деформирана съобразно скоростта на движението на обекта, докато от гледната точка на самия обект собствената му координатна система винаги е обичайна координатна система в покой. Във всички случаи, при едновременно дадени три пространствени координати, времевата координата винаги е точка в центъра на диаграмата (всичко по трите пространствени координати се представя като само един отделен момент от времето). За да представим успешно поведението на обекта през времето, на нас ни се налага или да правим нови тримерни координати за всеки следващ момент, или да представим времевата координата отделно, а обекта като точка по едномерна линия, или да заменим някоя от трите пространствени координати като времева такава и да представим отношенията на останалите една или две пространствени координати спрямо тази вече пълноценна пространствено времева координата. Няма интуитивна възможност за едновременно представяне, на една и съща диаграма, на трите пространствени координати, заедно с времевата координата (копието, което лети с оста си директно срещу нас, стрелата на времето, която лети директно срещу нас). Преди, когато обсъждахме евентуално пето пространствено измерение (четвърто плюс времето), при условие, че ние не можем да го регистрираме, за разлика от останалите три пространствени измерения от ежедневието ни, тогава установихме, че когато петмерен обект, например хиперсфера (или пък хиперкуб) преминава през областта на регистрираните от нас три измерения, в някаква точка пред нас - при неговото преминаване през нашите три пространствени измерения ние ще наблюдаваме, как от "нищото" първо започва да нараства с все по-голям размер напълно обичайна триизмерна сфера (триизмерен куб), а след достигането на някакъв размер от него (неговият пълен размер), започва обратното намаляване на размерите, докато обектът не се свие отново в "нищото". Това е положението с навлизането на някакви обекти от допълнителни неосезаеми за нас измерения в нашето четиримерно пространство-време. Очевидно при времето не е точно така, като въобще да не го усещаме - регистрираме придвижване през времето, макар и силно орязано на макрониво. Тоест, макар и времето да е точка за нас при диаграма с дадени три пространствени измерения, в тази точка протичат регистрируеми от нашето възприятие процеси (има движение по ос напред "вътре в точката", с различни дължини на отрязъците при диаграмите на различните обекти, но без възможност за връщана назад по оста на макрониво, при съставени от множество частици обекти). Това налага завъртане на 90 градуса на всички процеси от останалите три пространствени измерения, когато трябва да бъдат оценени по оста на времето. Значи все пак изглежда, че именно различното, неперпендикулярно, директно разположение на оста на времевото измерение, за разлика останалите три измерения с перпендикулярно разположение на осите спрямо нас, е причината за коренно различния от всичко останало, "завъртян" начин на проявата на гравитацията спрямо нашите възприятия.

Какво предположение, след като се установява лъчението на Хокинг от центровете на галакатиките - изключително мощно лъчение на огромна черна дупка?! А когато не е черна дупка - тогава в центъра е все още неизчерпала горивото си супергигантска звезда (някои от най-ранните квазари), след чийто доста кратък живот се образува черната дупка. Има някаква празнина в голям радиус около черната дупка, защото в този голям радиус тя е изсмукала всичката материя още дори преди образуването си. Прочети по-внимателно, какво представляват галактиките, това не е някаква недостъпна информация. Сякаш си започнал да придобиваш неприятна черта на Младенов, да си измисляш нови физика и космология, без да четеш нищо за повече подоробности (поне разбираш много по-бързо от него някои неща и за разлика от него преставаш да ги повтаряш, след като ги разбереш и запомниш ). Ако не си съгласен - покажи ми описание на галактика, която да не е с черна дупка или гигантска звезда (квазар) в средата, особено пък и след следващия цитат в Уикипедия: "Последните изследвания и наблюдения дават основание да се счита, че в центъра на повечето, ако не и на всички, галактики има масивни черни дупки." Галактика – Уикипедия (wikipedia.org)

В центровете на галактиките най-често има свръхмасивни черни дупки. Винаги, при всички галактики без изключение, най-големите струпвания на маса са около центровете им. Не съществуват галактики като "понички" (празно в центъра и масивни струпвания по перифериите).

Как ще обясниш няколкото открити галактики без тъмна материя (малко са на брой, но ги има)? Те също се въртят (именно чрез въртенето им при тях не е установено наличието на тъмна материя).

Всичко си е както досега! Четвъртото измерение време, което е съвсем пълноценно пространствено измерение, си подлежи на всички квантови особености, на които си подлежат и всички останали пространствени измерения. То е съвсем равностойно на тях. Което може да определя квантовата механика досега - може да продължи да си го определя по същия начин и отсега-нататък (само импулса, само точковото местоположение и така нататък). Струва ми се, че подходът с времево измерение, което не е половин измерение, както досега (свят с измерност 3,5 измерения!), а си е съвсем пълноценно пространствено измерение, има потенциала да осветли доста неща и особено намеква за възможно съществуване на един цял скрит свят от процеси, за които не подозираме (тези по дължината на четвъртото измерение, които нашите възприятия са неспособни да регистрират), обаче не само няма да обясни абсолютно всичко неясно до момента (като неопределеностите по принцип, които може да се дължат и на това, че потенциално са възможни безкраен брой допълнителни измерения), ами даже ще разтвори нови, допълнителни въпроси за разрешаване.

Това с водещата позиция на времевото измерение вече отпадна. Осъзнах по-ясно за какво може да иде реч (толкова се мъчех с онова проклето “завъртане на перспективата на 90 градуса” при гравитацията, а сега изведнъж всичко си дойде по местата, само трябваше времевото измерение да се приеме за съвсем пълноценно пространствено измерение като всички останали). Можеш да си представиш четвъртото пространствено измерение като дълго, тънко копие, което обаче лети директно срещу окото ти и ти го възприемаш само като една точка, приближаваща към теб (елеметарните частици). По дължината на копието могат да стават страшно много неща, особено в съчетание с останалите три измерения, но понеже спрямо теб копието лети винаги право пред погледа ти, директно към очите ти - ти го възприемаш, регистрираш като идеална, физическа точка (елементарните частици). Всичките четири пространствени измерения са напълно идентични и напълно равностойни. Можем да предположим, че материята се върти именно през тези съвсем равностойни четири пространствени измерения (СПИН-а на частиците, като тука има и нещо като промяна на мащаба на процесите, като отдалечаване и приближаване в бинокъл), а съвпадът на “тясната” част на оста на едното от четирите измерения с възприятията на макрониво води до усещането за време (демек - копието на четвъртото измерение директно срещу тебе е стрелата на времето ). Спокойно можем да “завъртим” мислено цялата тази представа за реалността така, че някое от добре познатите три измерения да стане “времево” за нас и без проблем ще можем да проучваме сегашното точково за възприятията ни времево измерение като обичайно протяжно, перпендикулярно като всички останали.

Когато имаш четвърто пространствено измерение, прерпендикулярно на останалите три измерения, но не перпендикулярно на твоето възприятие, ами с ос, винаги директно насочена срещу твоето възприятие - ще могат да стават страшно много неща в област, която на теб ще ти изглежда като точка (силно орязване на възприятието ти).

Оста на пълноценните три пространствени измерения е винаги перпендикулярна на твоето възприятие (там ти винаги си в центъра), ако оста на четвъртото времево измерение винаги е насочена директно срещу тебе (не перпендикулярно, а завъртяно на 90 градуса) - ще имаш възприемането на времето.

Как ще се отдалечавам?! Ако времевото измерение е пълноценно пронстравствено, но по някаква причина нашите възприятия са “орязани” от пълното му възприемане (например - то е “изместено” спрямо възприятията ни, за разлика от другите три измерения, наклонът на оста му не е 90 градуса, какъвто е при другите) - това би имало потенциал да обясни дори тъмната материя.

По принцип вече е съчетано. КМ е съчетана успешно със СТО. Има проблеми само с ОТО, но те повече са свързани, ако не греша, в разликата между метриките (по-грамотните от мен ще ме поправят, ако израза не е правилен) - плоско спрямо огъващо се пространство-време, - а не толкова със самия принцип на относителността.

И къде в твоята система на време като отношение на останалите три измерения се намира движението? Защото това отношение между само трите пространствени измерения е една замръзнала във вечността (в един миг) точка от пространството.

Именно! Поради това, няма причина ние да разглеждаме времето като нещо различно от съвсем пълноценно пространствено измерение, като всички останали. Обаче, в действителност ние търпим много ограничения по времевото измерение. Не само не можем да се връщаме назад по него, но и не можем да си избираме всякакви негови съчетания с останалите три пространствени измерения. Докато в останалите три пространствени измерения, като обща съвкупност, ние можем да си изберем промяна на движението или на положение ни във всякакви посоки (само в една посока, но от възможности навсякъде, в рамките на светлинния конус), то при съчетанията на времето с останалите три измерения въобще не е такава богата възможността за избор. Всичко това ме кара да мисля, че стават изключително много важни за макронивото неща в това четвърто измерение, тоест - то най-вероятно е водещото, основното, централното, първото (не четвъртото) измерение.

Интересен момент: На макрониво ние можем да се движим само в една посока през пространство-времето в един и същи момент - или само напред, или само назад, или само настрани и т.н. Дори при времето (орязано наполовина пространствено измерение, както се опитвам да го разглеждам), диаграмите на Минковски показват, че когато движението е изцяло през пространството, спира хода по времевата компонента (скоростта на светлината), а когато движението е само през времето (състояние на относителен покой, с относителна неподвижност през пространството, състояние на инерция, без никакви ускорения и разтърсвания) - спира пространственото преместване. Няма вариант, при който да се движим едновременно и напред, и назад или пък и назад, и настрани в абсолютно същото време. Винаги се движим или само напред, или само настрани, или само по диагонал, но никога в две различни посоки едновременно. Интересно, дали на квантовите нива (микронивата) не съществува възможност за движение по повече от една посока едновременно, освен че там времевото измерение най-вероятно си е пълноценно (с възможност за движение както напред, така и назад по линията на времето)? Примерно, електронът и позитронът да са една и съща частица, която обаче едновременно се движи в две различни посоки (включително по линията на времето). Нещо като известните предположения на Дейвид Бом.

Не го знаех, благодаря! Може да се окаже нещо полезно, ако се разчопли по-задълбочено. Освен това много често във формулите се ползва деленето на две (например - една втора от Планковата константа). Тази нужда от делене наполовина на много места би могла да има някаква връзка с проявата само на половината от времевото измерение.

Ако приемем времето като “орязано” четвърто пространствено измерение (а не би имало причина да не го приемем, защото усещането за време е също толкова “безплътно”, както усещането за “празно” пространство - още една свобода на движение, но “изрязана” наполовина), това води до няколко интересни възможности. Базовото предположение е, че на някакво равнище във фундамента на Вселената това четвърто пространствено измерение си е съвсем пълноценно, с характерната и за останалите три измерения възможност за движение в две срещуположни посоки. Но между квантовите равнища и макро-средата се случват някакви неща, заради които на макро-ниво възможността за движение в противоположната посока на четвъртото пространствено измерение се губи и заради това него ние го възприемаме като еднопосочно време (единствено може да се деформира като дължина на интервала, отрязъка си, както и останалите три измерения, но не може да става връщане назад по него, за разлика от останалите три). Естествено, на квантовите равнища за това пълноценно, двупосочно пространствено измерение важат същите правила за неопределеност, които си важат и за останалите три пространствени измерения. На такава основа са възможни три последващи предположения: 1) По протежението на четвъртото измерение стават твърде много неща, особено на квантовите равнища и това води до “изчезването” на възможността за връщане обратно по четвъртото измерение на макро-ниво. 2) Повечето неща стават стават по протежението на обичайните три пространствени измерения, затова четвъртото пространствено измерение е пълноценно на квантовите равнища, на губи половината от характеристиките си на макро-ниво. 3) Четвъртото пространствено измерение представлява нещо като централна ос на цялото макроскопично мироздание (на квантови равнища нещата да са разпределени по-балансирано между всичките четири пространствени измерения) и това да води до възможност на възприемане и проява на всичко макроскопично само по едната посока на това четвърто (всъщност първо, основно, базово) пространствено измерение.

Принципно, от гледна точка на представянето му върху графика, четвъртото времево измерение не би имало никакви проблеми да се представя и като обичайно четвърто пространствено измерение. Подобно на останалите три пространствени измерения, четвъртото времево също променя дължините на своите интервали при идентични условия (размер на скорост на движение спрямо наблюдател или размер на гравитационен потенциал). Голямата разлика с останалите три пространствени измерения е тази, че за разлика от тях, при четвъртото времево измерение ние имаме непреодолима пречка на макро-ниво да се връщаме назад по него, в обратната му посока. Би могло да се каже, че четвъртото измерение е нещо като "закърняло", недоразвито пространствено измерение, поради което него ние не го възприемаме като още едно нормално пространствено измерение, а като силно ограниченото времево такова. Твоята посока с времето като физически параметър също е интересна като опит да се доразвие и да видим, дали ще има някакъв по-голям или по-малък съвпад с реалността, която възприемаме.

Пак ще припомня долното видео, което вече съм го слагал тук преди месеци. Като цяло то не е добро - въобще не включва квантовите процеси (неопределеностите), ами опитва да разглежда елементарните частици като твърди топчета, но може би напипва нещо по-вярно при представянето на един възможен процес на прескоци към миналото при масивните частици с досветлинни скорости. Подобни неща може да протичат на планкови дължини и при планково време. Например, при частиците с нулеви маси и със скорост на светлината интервалите на планковата дължина и планковото време да съвпадат помежду си, особено като посока, докато при масивните частици с подсветлинни скорости гравитационното огъване за маса на частицата да нарушава този съвпад на посоката, а може би и на интервала на планковата дължина спрямо планковото време и онова, което преди това е било два фотона със светлинни скорости, да е станало на частица и на нейната античастица, с описаните в клипа прескоци назад във времето. При анихилация съвпадът да се възстановява (кривината да изчезва в този вид) и да се възстановява формата на фотони със светлинни скорости.

Ти веднъж спомена за някаква книжка на Файнман, ако не се лъжа, където се говори за възможност антиматерията да се движи назад във времето (не съм сигурен, дали си спомням съвсем точно, защото тогава ми се стори твърде радикална мисъл и не обърнах достатъчно внимание на този твой коментар). Освен това, дълго време се е мислело за така нареченото "море на Дирак" (което по-късно е изменено на "океан на Хигс"), където също се допуска възможността античастиците да са със сменена посока на времето в сравнение с частиците. Явно, времеви аномалии не просто с много различни интервали на единицата време, ами и въобще със смени на посоката на хода на времето напред-назад въобще не са чак такава ерес в квантовия свят! Антиматерията, с която се надяваме да стигнем до Марс (offnews.bg)

Бидейки елементарните частици точкови, възниква въпросът, защо те не се държат съобразно очертаните от ОТО параметри на микроскопични черни дупки. Наред с други съображения, заради които не можем да ги приемем като типични микроскопични черни дупки, описвани чрез ОТО, дори и да са с голи сингулярности, Роджър Пенроуз имал възражение и за нарушения на причинно-следствената връзка. Възможно ли е на микроскопично ниво, около планковите дължини, да се проявяват един вид прескоци на хода на времето напред-назад, които да не са хаотични или поне да не са изцяло хаотични (само с някакъв частичен дял на неопределеност)? Благодарение на тези прескоци напред-назад във времето, частици, които иначе се движат със скоростта на светлината, да се превръщат в масивни частици с подсветлинни скорости спрямо макро-наблюдатели (то, други освен макро-наблюдателите едва ли може да има). Това обаче да е процес, който съществува само на микро-ниво, около планковите дължини и който е нерегистрируем на макро-ниво, въобще не се проявява на това ниво, а вместо това на макро-ниво се проявява само стрелата на времето с ентропията и всичко си се описва съвсем адекватно (за макро-нивото) от ОТО и СТО.

Имах предвид нееднородностите на микровълновото фоново (реликтовото) лъчение, но в момента фокуса ми е над други неща и не бях особено точен (написах всичко, без да проверявам подробностите, надве-натри). А и вече споменах, че не съм задълбочено подготвен спрямо нивото ти и това на Скенер и Гравити, доста импровизирам с ограничените си знания, макар да имам някакво усещане (вероятно лъжовно), че сякаш съм на път да напипам нещо по-значимо като разбиране. Както написах вече, клиповете и някои от останалите неща ще коментирам отделно, когато ги разуча доколкото мога по-задълбочено. Определено си струва!