Станислав Янков

Никой физик не отрича, че физическия вакуум е материя, но защо пък непременно трябва да е частици и то вак?! Защото не съществува "частица", която да не притежава и вълнови свойства. А и защо "празното пространство" и неговото разширение да не е движение на вакуумната материя пред възприятията с много-много бавна скорост, ако не и даже с един вид "отрицателна" скорост? След като ускоряването към скоростта на светлината скъсява дължината по посока на движението до нулева при достигане на скоростта на светлината, то "отрицателна" скорост, "под нулата", да води до разширяване на пространство-времето? Фундаментален момент, както при универсалната за всички скорост на светлината. По същия начин забавяне на движението за всички "под нулата", към отрицателни стойности, да води до разширяване на пространство-времето към по-голям от нулевия размер...

Анимация на излъчване на радиовълни от вертикален симетричен полувълнов вибратор, показваща линиите на електричното поле. Антената се захранва в средата от предавател с променлив ток, изобразено чрез смяна на полярността в двата края на дипола чрез знаците (+) положителна и (−) отрицателна. Ето така се формират електромагнитните вълни. Тук говорим за движението на множество електрони по периферията на проводника, в синхрон, а не за единични електрони, които да излъчват единични фотони и така да се включва и квантовата механика. Съвместното действие на множеството електрони по излъчващата антена води до съвместяване на действието и на множеството излъчвани фотони, точно както се укрупнява и ефекта на магнитното поле например при множество намотки под формата на бобина в сравнение с магнитния ефект от прав проводник, по който тече ток. Макар в случая антената да е права, вълните, които тя излъчва се деформират, защото промяната на съвкупното движение на електроните първо нагоре, а после и надолу протича не мигновено, а с крайна скорост и това води и до показаното огъване и деформиране на вълновите фронтове.

Съзнание означава СЪС ЗНАНИЕ. С коя своя част едно растение ЩЕ ЗНАЕ, например, както ти знаеш, че ако към теб по улицата се движи автомобил с прекалено висока скорост, то е по-малко вероятно да успее да спре, особено и ако не намалява скоростта си, затова по-добре ти по-бързичко да се махнеш от пътя му, даже и да си на пешеходна пътека тип "Зебра"? Как едно дърво, например, ЩЕ ЗНАЕ, че когато до него дойде багер, започне да подкопава корените му и накрая го събори - с това растение е свършено? То няма как ДА ЗНАЕ това, просто след събарянето към ствола му ще престанат да постъпват хранителни вещества и вода и в резултат на това растението ще изсъхне и умре. Но - то няма да има никаква представа, НЯМА ДА ЗНАЕ, какво и защо му се е случило. Така че - РАСТЕНИЯТА, КАМЪНИТЕ И ВСИЧКО ДРУГО БЕЗ ДОСТАТЪЧНО СЛОЖЕН МОЗЪК НЯМАТ СЪЗНАНИЕ! А пък за самосъзнание е необходим още по-сложен мозък - като на маймуна или човек.

Съзнание има, когато разбираш, че нещо приближаващо се може да те удари и се отместваш - птици, кучета, котки и всякакви други животински организми с по-сложни сетива. Не можеш да говориш за съзнание (със знание) при растения (треви, дървета, водорасли), скали и даже по-примитивни животински организми, макар че всичко това продължава да е живот (скалите не са органичен живот, но пък и те съществуват реално). А пък, ако си в състояние да установиш и самия себе си (например в огледало - нещо, което птици и редица други животни не могат и започват да се бият със себе си, когато видят образа си в огледало) - тогава вече има и самосъзнание. Относно съзнанието всички форми на живот са разделени съобразно равнището на сложност на тяхната сетивност и възможности за възприемане и осъзнаване.

Има някои поведенчески модели, които се предават генетично (съчетани със съответна физиология). Например малките костенурки, които бързат към водата без никакво възрастно напътствие, вродени поведения у някои птици след излюпване, естествено и при човека някои неща. Да, различните дразнители доминират цялото човешко възприятие, закономерностите на процесите (консенсуса) са факт, но това не променя с нищо другия факт, че АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА В ЧОВЕКОТО СЪЗНАНИЕ, В ЧОВЕШКИТЕ МИСЛИ, ЧРЕЗ ВЪОБРАЖЕНИЕТО!

Първо ти биваш заченат, с което се развиваш в утробата и накрая се раждаш. С това нещо ти се свързваш с консенсуса, както го определи кайпен. Ако си зрящ човек (ако не си имал малшанса да страдаш от някаква форма на слепота) и ако не си решил да закриеш очите си за по-дълго време (например, изкуствено да се правиш на слепец за час, за няколко часа или повече), ти съставяш в съзнанието си изображения, движения на тези изображения, звукове, един, друг или трети смисъл. АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА В ТВОЕТО СЪЗНАНИЕ, В ТВОИТЕ МИСЛИ! Каквото и да се случи някъде си, то да отрази светлина, която да попадне в очите ти, да изтрещи и ушите ти да регистрират звука, да изхвръкнат някакви камъчета, някое от които да те удари по носа - АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА В ТВОЕТО СЪЗНАНИЕ, В ТВОИТЕ МИСЛИ! С преките неща се учиш да живееш още от дете, други неща, техните смисли, разбираш в комуникация с други хора или пък с твой усърден размисъл и наблюдения, експерименти... Но ВИНАГИ абсолютно всичко това се случва в твоето съзнание, в твоите мисли. Например - какво правим с нещата, за които никога през живота си няма да разберем, дали са се случили или не, какви са и какви не са? Какво правим с някоя извънземна цивилизация в другия край на вселената - някоя цивилизация от пърдящи розови топчета, които карат коли-по-големи топчета и други подобни, - с които човечеството никога няма да се засече, през цялото си съществуване? Тези неща имат ли някакъв смисъл за нас, реални ли са, съществуват ли въобще?

Сигурно пропускаш, че ВСИЧКО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, става САМО И ЕДИНСТВЕНО в нашето съзнание. АБСОЛЮТНО ВСИЧКО е конструкт, създание на твоето (моето, но все пак ти няма да разбираш нещата така) съзнание. Вътре в твоето (моето) съзнание стават страшно много неща, включително изграждането на образа от сетивата (особено зрението, което сериозно доминира останалите неща), съзнателните и подсъзнателни процеси (редица от тях - достъпни повече или по-малко и с помощта на хипноза) и всевъзможни вмешателства... Няма как лесно да имаш достъп и осъзнаване на подсъзнателните процеси, при условие, че мозъка е сериозно ангажиран с изграждането на образа от зрението, слуха и говоренето (това ангажира също значителен мозъчен ресурс), осезанието (болката - много специално) и т.н. Дори и да си сляп (някакъв дефект в зрението), ако някой те тресне в брадичката - ще си усетиш ефекта по същия начин, както всеки друг, ще усетиш по същия начин, когато силно изритана топка случайно уцели главата ти и т.н. и т.н. Пак да спомена, че АБСОЛЮТНО ВСИЧКО е интерпретация на съзнанието ти (ми), включително захранването с дразнения от сетивата. НИЩО от всичко това не става извън съзнанието ти (ми). Помисли си, как си стигнал до всичките ти разбирания за всичко, включително за мозъка ти (в момента можеш ли някак по-специално да наблюдаваш и/или усещат мозъка ти). АБСОЛЮТНО ВСИЧКО е изображения, спомени, представи, интерпретации в твоето (моето) съзнание. Включително консенсуса... На първо място имай предвид, че скоростта на светлината е една и съща от гледната точка на всеки наблюдател (инерциална отправна система), независимо какви движения има или няма, точно както масата на телата в покой е еднаква за всеки наблюдател (ИОС). Цялата разлика при СТО и ОТО е в начина, по който се проявява деформацията на отрязъците време спрямо пространството. При СТО имаш деформация на отрязъците време и отрязъците пространство в зависимост от скоростта на движение спрямо наблюдателя ("статична", "неподвижна" ИОС) и тук иде реч за повече или по-малко "плоско" пространство-време. При ОТО имаш по-различна деформация на отрязъците време и пространство - там имаш деформации на времевите отрязъци и събирани на геодезичните пространствени линии спрямо една точка (центъра на масата) и тук вече говорим за "огънато" пространство-време.

Аз не знам ти как възприемаш, но ние, мнозинството хора, го правим приживе чрез биологията ни и по-конкретно чрез био-химичните и електромагнитни процеси на нашите мозъци, "захранени" с данни от сетивата ни (пет сигурно потвърдени). И поради това и да се пребием - директно не можем да възприемаме повече и по по-различен начин от органичните ни възможности (например - не можем да възприемаме инфрачервената светлина без специални камери, ултравиолетовите лъчи по различен начин от затоплянето на кожата ни, миризми с определено естество както кучетата и т.н.). И малка вметка относно границите на взаимодействия между частиците, които казваш, че те фрустрират - приеми, че границата на всевъзможни движения и взаимодействия между частици е в рамките на скоростта на светлината във вакуум, с изключение на квантовите сплитания. Относно теориите и хипотезите на Малоум - там ще си ти отговори той, защото неговите хипотези и разсъждения са си негови и той си ги разбира по-добре от всички останали.

Разсъждението ми започва от моето (човешкото) възприятие (съзнание, мислене). То протича в мозъка, чрез химични процеси с доста по-ниска скорост от тази на светлината. Именно пред това мое възприятие, съзнание, мислене, заедно с дразненията през сетивата ми, се разгръща една сложна, многопластова картина, при която едни пластове се движат със скоростта на светлината (електромагнитните вълни, продуцирани от електромагнитните полета-планове/пластове), други пластове се движат с подсветлинни скорости (масивните частици с техните полета-планове/пластове) и трети пластове се движат изключително бавно и все по-бавно, което ми дава възприемането на просторното пространство, което все повече и повече се разширява спрямо мен, при това с някакво ускорение.

Това видео не е толкова добро - смесва движението на масивни, макроскопични обекти с разпространението на светлината и се мъчи да разглежда едновременно с всичко това елементарни частици, което веднага включва неопределеностите на квантовия свят (а очаквано - тези ефекти във видеото ги няма дори и споменати, камо ли пък описани). Голяма каша! По-добре беше да разгледаше топка за пинг-понг или някаква много малка сачма - макроскопични обекти, които са съставени от много атоми и следователно квантовите ефекти не са включени тук. Можеше да се даде едно доста по-просто и разбираемо обяснение от това във видеото - докато лоренцовото скъсяване променя дължината на масивния обект по посока на движение с увеличаване на скоростта спрямо наблюдателя, електромагнитните вълни променят дължината на вълната си спрямо всеки наблюдател, така че скоростта им винаги да е една и съща за всички (честотата не се променя, освен при доплеровия ефект). Подобна промяна на дължината на вълната (без промяна на честотата) настъпва и при преминаване на светлинните лъчи от вакуум в някаква друга среда (въздух, вода, стъкло), което намалява скоростта на светлината със съответния коефициент за съответния материал. Интересен момент е, че докато едно свиване на периферията на пропадащо в гравитация тяло, в съответствие със събирането на геодезичните линии в една точка, води до напрежение в атомите на тялото и до тяхната съпротива (докато не се достигне масата на неутронна звезда), то при лоренцовото скъсяване по посока на движението въобще няма такова напрежение и съпротива на атомите на скъсения съобразно скоростта си на движение спрямо наблюдателя обект!

Поправих се! Горе сбърках (пак )! И при плоското пространство-време (СТО), и при огънатото пространство-време (ОТО) се променят и интервалите време, и пространството, но по различен начин. При плоското пространство-време интервалите време се удължават (ходът на часовниците се забавя) и дължината по посока на движението се съкращава с увеличаването на скоростта спрямо наблюдателя. При огънатото пространство-време интервалите време се удължават (ходът на часовниците се забавя) с приближаването към центъра на масата, която предизвиква огъването (гравитационния ефект), а пространството се събира в една точка (по геодезичните линии) с приближаването към центъра на масата. Всички тези ефекти над пространството и времето са съвсем реални и в двата случая. Сега ще осмисля всичко до момента по-внимателно. Горните ми предположения, в предишните ми няколко коментара, може би не са най-точните - онова с двата противоположни потока на времето (към бъдещето и към миналото) би трябвало да го има, но предвид детайлите с ентропиите, то би трябвало да е на някакво много фундаментално, много основно ниво в Мирозданието (Вселената). Естествено, неизбежно има елемент от това при електромагнетизма, иначе нямаше да е възможно ходът на часовниците да се стопира при движение със скоростта на светлината, но това ми изглежда като една малка част, върха на айсберга над водата, що се отнася до цялата плетеница от особености, свързани с всевъзможни деформации на времето. При всички положения би трябвало да има два срещуположни потока на пространство-времето в синхронизация, нарушаването на която симетрия (различни скорости на двата потока един спрямо друг) е единствения механизъм, чрез който аз успявам да се сетя, как повсеместното, тотално движение със скоростта на светлината във вакуум, без времево измерение и без никаква маса, би могло да се преобразува пред възприятията ни на подсветлинно движение, с маса и с времево измерение, с всичките му деформации в различните случаи (СТО и ОТО).

Впрочем, възможно е тогава да съм разбрал погрешно обясненията - тогава твърде много ме ядеше огъването на пространство-времето (все си го представях като някакви завои само на пространството и се чудех защо не излизат нещата) и може да не съм внимавал достатъчно. Всеки атом на пропадащия гравитационно апарат би трябвало да се движи по собствена геодезична крива, която малко по малко се събира в една точка с всички останали и това би трябвало да подлага на някакво напрежение атомите от перифериите на апарата да се събират към централната ос на апарата (централната геодезична линия, по която се движи самия апарат като цяло), особено в центъра на носа му. При потъване към неутронна звезда този натиск на атомите от периферията за събирането им с централната ос (основната геодезична линия, по която ще пропада космическия апарат като цяло) ще бъде още по-силно изразен. Това значи, че и при ОТО има ефект над пространството, освен над хода на часовниците и той е различен от лоренцовото скъсяване по СТО (него също си го има, отделно).

От гледна точка на наблюдател на Земята космически апарат, който се спуска с гравитационното ускорение по геодезична линия забавя хода на часовниците си, според този външен за него наблюдател, все повече с приближаването си към повърхността на Земята, но няма отделна формула в ОТО (като отделните формули в СТО за промяната хода на часовниците и за промяната на дължината по посока на движението), която да представя промени във формата и размерите на космическия апарат извън лоренцовото скъсяване, свързано с увеличаването на скоростта спрямо наблюдателя на земната повърхност, поради гравитационното ускорение (но това са промени, свързани със СТО, а не с ОТО - все по-голямо лоренцовото скъсяване на космическия апарат заради все по-голямата му скорост спрямо страничния наблюдател). Преди, когато се опитах да търся някакво сплескване на апарата от перифериите му към центъра на носа му поради събирането на геодезичните линии в една точка в центъра на Земята (примерно, ако е нещо достатъчно гъвкаво, че да няма противопоставящото се на събирането на геодезичните линии отблъскване между атомите) - ако не греша и Скенер, и Гравити отговориха, че няма описан специален такъв ефект в ОТО и няма такава промяна, всичко е свързано само с пътя на обекта (по геодезичната линия) и с гравитационното му ускорение. Промени във външната форма и размери на пропадащия по геодезична линия космически апарат настъпват заради скоростта му спрямо наблюдателя (лоренцовото скъсяване по СТО), сблъсъка му със земната повърхност и евентуално с все по-гъстия въздух, през който преминава (на Луната не би имал този проблем до евентуален сблъсък с лунната повърхност).

При масивните форми, с подсветлинни скорости и небалансирано (неспряло, несиметрично) време има някакво прескачане от потока напред във времето към потока назад във времето и обратно и това води до забавянето на скоростите им до подсветлинни. Или пък се измества синхрона, баланса, симетрията между минало и бъдеще и една по-голяма част от пространство-времето на масивна форма попада в потока към бъдещето, по-малка част в потока към миналото и това дава стрелата на времето от минало към бъдеще и движението с подсветлинни скорости на масивните форми.

Движение със скоростта на светлината е синхронизирано движение на два потока в противоположни (срещуположни) посоки със скоростта на светлината. Ако имаме хоризонт на събитията на черна дупка за Вселена - неговите три измерения, заедно с вътрешността, могат да дават масивните процеси с подсветлинни скорости. Ако на тази триизмерна топка с вътрешност се отнеме третото измерение - вътрешността и’ изчезва и двете и’ страни се слепват в диск (точно като при AdS-CFT). При това двуизмерно “слепване” движението на едната му половина със скоростта на светлината се смесва с движението в противоположна посока на другата му половина със скоростта на светлината и това са електромагнитните вълни и фотоните и въобще - всичко, което се движи със скоростта на светлината във вакуум и няма маса. Двата срещуположни потока могат да са синхронизираните движение от минало към бъдеще и движение от бъдеще към минало (въртене в кръг). Може да се нарече абсолютната, вселенската статичност. Когато синхронизацията, симетрията между тях се наруши с изместване на фокуса, перспективата, ъгъла на възприятие - получаваме масивните процеси с подсветлинни скорости.

Ето едно много добро попадение на онова, да което се опитвах да достигна чрез изместването на перспективата на възприятие, чрез което се достига до подсветлинни скорости и наднулеви маси. Тук под моментни премествания (тиктакания) се има предвид планковото време, което е най-малкия възможен отрязък. Отлично попадение на човека!

Така, както аз го разбирам за момента - има разлика в перспективата, с която процесите на СТО и тези на ОТО се проявяват пред възприятието. При СТО, в случаите на наричаното "плоско" пространство-време, имаме скъсяване по посока на движението и забавяне хода на часовниците на подвижен участък от пространство-времето, свързан с масивни елементи (подвижни масивни обекти с някакви "празни" участъци пространство между тях - всеки многоатомен обект има значителни "празни" участъци пространство между множеството точкови прояви на местоположения на съставящите го елементарни частици при техните взаимодействия и всичкото това, като цяло, при движение намалява дължината си по посока на движението си и хода на часовниците си спрямо считания за неподвижен наблюдател). Колкото повече се увеличава скоростта на движение на подвижния куп масивни частици (заедно с "празното" пространство между тях) до достигане на скоростта на светлината - толкова повече общата дължина по посока на движението се скъсява до нула и отрязъкът време се забавя до пълно спиране при достигането на светлинна скорост. При ОТО нямаме промени на пространството, а само на времето (пространствените промени идват по линия на СТО - с увеличаването на скоростта на движение на привлечения гравитационно обект спрямо неподвижен наблюдател на повърхността на гравитационния източник, примерно Земята, дължината по посока на движението на този обект се намалява и ходът на часовниците му се забавя). Реално, огъване на пространството няма, има само разлика в отрязъците време - колкото по-близо сме до центъра на масата, която предизвиква гравитационния ефект, толкова повече се забавя хода на часовниците, до спирането им при достатъчна маса за сингулярност и за черна дупка. Нарича се "огъване", защото при диаграмите, които го представят, едната от пространствените оси (тази на височината или тази на дължината) е заменена с ос на времето и там процесът изглежда като огъване, поради което са го и нарекли така. При ОТО пространството не се променя по никакъв начин, освен ако потъващата гравитационно маса не срещне друго масивно препятствие (повърхността на Земята, например), с което да се сблъска и двете да се деформират от сблъсъка и всичко останало... Променят се само отрязъците време, което се забавя все повече с приближаването до центъра на масата и няма промени в пространството в следствие на ОТО, с изключение на случаите на сблъсък с друга материя и с изключение на промените на пространството, идващи заради СТО (скъсяването по посока на движението, заради все по-ускореното потъване към центъра на масата). Цялото това нещо аз го осъзнах реално едва наскоро, благодарение на дискусиите тук, разбира се. Всичкото това води до много любопитни предположения, като например - че всичко съществуващо представлява една екстраполация на черни дупки на всякакви равнища. Ако започнем със Вселената - тя удивително прилича на двуизмерен хоризонт на събитията "отвътре", в което трето измерение (радиуса на хоризонта) двумерните процеси по неговата повърхност се проявяват триизмерно чрез холографския принцип (започнал съм опити за разбирането на AdS/CFT-кореспонденцията, но е доста сложно и засега все още нищо не съм постигнал). Поглъщането от тази черна дупка на нова материя "отвън" да води до разширението на хоризонта ѝ, а от там и до разширяване на нашата Вселена. Другият вариант е да става дума за изпарена невъобразимо гигантска черна дупка, което изпаряване да поставя началото на тази Вселена. Минимум в промеждутъка между раждането и смъртта, всичко започва с възприятието за минимално или никакво движение, което осезаемо се проявява като почти плоското или плоско (безкрайно) пространство-време (след като не ни е известно нищо, което да става мигновено, без никакъв отрязък от време, дори и минимален, а всичко протича с все някакъв отрязък от време, колкото и нищожен да е той - най-вероятно пространство-времето като цяло не е изцяло плоско и безкрайно, а все пак си има някаква нищожна кривина и някаква форма на крайност, колкото и невъобразимо-огромно да е). За да можем всички да възприемаме по толкова подобен, да не кажем еднакъв начин - вероятно трябва да има някакъв вид "прецизна настройка" на възприятията ни при нашето раждане. Човешкото същество, още по-вероятно човешкият мозък винаги възприема в покой в три перпендикулярни пространствени направления. Всяко отделно пространствено измерение изисква отделно, свое собствено забавяне или дори спиране на движението спрямо възприятието и тези три фундаментални бавности са разположени перпендикулярно една спрямо друга и са идеално сихронизирани (поне на макрониво). Заедно с тримерното, почти изцяло или изцяло статично спрямо нашето възприятие, почти плоско или изцяло плоско пространство-време, където времевите отрязъци са най-тесни (часовниците тиктакат възможно най-бързо, най-ускорено), също са формирани и микроскопични, квантови черни дупки - елементарните частици. При взаимодействия те проявяват моментни, точкови местоположения или моментни точно регистрирани скорости (в зависимост от начина на измерване се регистрира точно или мястото, или скоростта на частицата) и се описват от квантовата механика и от квантовата теория на полето. В тази област, областта на микросвета, ОТО не работи. Още някога Айнщайн и други негови съвременници са се сетили за възможността елементарните частици да са черни дупки (квантови, а не класически, което тогава по обясними причини са изпуснали), но понеже са се мъчили да ги дефинират чрез ОТО, която в микросвета не работи - не им се е получило. Чак после квантовата механика и квантовата теория на полето са свършили повече работа, но пък са престанали да наричат частиците черни дупки. На мен ми се струва, че са точно това - микроскопични черни дупки, но квантови, а не класически/релативистки. Между микроскопичните (квантовите) черни дупки (елементарните частици) и известните макроскопични черни дупки от маси над тези на неутронните звезди няма други черни дупки. Ще съм изненадан да открият каквито и да било микроскопични черни дупки, поддаващи се на описание чрез закономерностите на ОТО. Ако някога все пак открият такова чудо - тогава ще му мисля... Небалансираните взаимодействия между елементарните частици и квантовите флуктуации на планкови дължини водят до натрупвания на излишъци, които в крайна сметка се проявяват на макро-ниво като гравитационното и електромагнитното взаимодействие, първото от които две е отговорно и за формирането на макроскопичните, познати черни дупки - тези, които се поддават на повече или по-малко точно описание чрез ОТО (онези техни аспекти, до които ОТО може да достигне). В квантовия свят, в СТО и в ОТО времето протича по три коренно различни начина и това дори би могло да означава наличие на голи сингулярности при микроскопичните, квантови черни дупки-елементарни частици и даже на някакви форми на нарушения на причинно-следствените връзки (само на квантови равнища), но тези микроскопични голи сингулярности въобще да не са това, което се очаква от тях при дефинирането им посредством ОТО - ОТО не работи в квантовия свят.

Взаимодействията са четири - гравитационно, слабо, електромагнитно и силно. Слабото е свързано с разпада на ядрата и на някои по-тежки елементарни частици, изградени от кварки, силното е привличащо като гравитацията и също се ограничава само до ядрата и до кварките в съставените от тях частици. Остава електромагнитното взаимодействие, но още веднага и то дава “дефект” в квантовия свят - противоположно заредените електрон и ядро в някой момент тряваше да се съединят едно с друго, ако всичко беше като в макросвета, но това не се случва. В квантовия свят нищо не е точно така, както е в макросвета. Виж и текста от Уикипедия по въпроса, сложен по-горе от Гравити - той е важен. Едно реално обяснение не трябва да противоречи на споменатите там детайли.

Знаеш ли място, където добре да е описано, какво по-точно представлява масата на частиците, след като не е съсредоточена в една точка при замерване/взаимодействие (извън замерване засега не е достатъчно ясно какво представляват частиците, освен че не са частици)? Обаче, във връзка с дискусията помежду ни, важно е не просто масата на елементарните частици да не е съсредоточена в една точка, когато и масата на черните дупки не е съсредоточена в една точка, а да има доказуема разлика между формата на масата на елементарна частица при замерване и формата на масата на черна дупка, непроизтичаща от количествената разлика между двете (в смисъл - трябва разлика, при която масата на елементарната частица да не е в точкова форма при замерване, докато масата на черна дупка да е). Само при такова различие може да се каже, че елементарните масивни частици нямат нищо общо с черна дупка. Вероятно не е само едно нещо, което дава по-продължителна дълготрайност на част от елементарните частици. Освен това нямам никаква идея, защо частица и античастица анихилират, докато две масивни черни дупки просто се сливат в една по-голяма, когато се сблъскат. Но в общ план има както сливания на две частици в трета, така и разпад на нестабилни частици, включително и с отделяне на фотони (изпарението на черните дупки е точно отделяне на фотони). В квантовия сват няма процес, който изцяло да съвпада със ставащото в макросвета - винаги едни характеристики и особености съвпадат, а други или са различни, или въобще липсват.

Единствените познати образувания във Вселената със сингулярност и с точково състояние на масата им са черните дупки и масивните елементарни частици (ако не греша, но мисля, че няма други известни такива). Или масивните елементарни частици са с точково състояние на масата (безмасовите нямат маса и не ни интересуват в момента) и значи са черни дупки, или не са черни дупки и не са с точково състояние на масата - като суперструните, но и тази теория засега е спекулативна, макар и много по-сложно разработена спекулация. Разликите между макроскопичните черни дупки и микроскопичните такива под формата на масивните елементарни частици са неоспорими, но те се дължат на разликите между КМ и ОТО (не знам до момента да са открити микроскопични черни дупки с описанието, давано им чрез ОТО). Не може от обекти в квантовия свят да се очаква абсолютно същото поведение и особености като такива в макросвета.

И все пак - масивните елементарни частици би трябвало да са микроскопични черни дупки! Уликата - точковото естество на масите както при масивните елементарни частици, така и при макроскопичните черни дупки. Разликите в характера на микроскопичните черни дупки/масивни елементарни частици и на макроскопичните черни дупки идва от налични в микросвета процеси, които дават неговия квантово-механичен характер и отсъстват на макро-ниво, поради което и поведението на макро-черните дупки така се различава от поведението на масивните елементарни частици. Точно от тези допълнителни процеси на квантово ниво идват и разминаванията на макроскопичната (произтичаща от ОТО) представа, какво би трябвало да е микроскопична черна дупка и масивните елементарни частици, които да са реална микроскопична черна дупка. Например, някои елементарни частици не съществуват дълго (едни от тях извън атоми, а други - въобще). Това е аналогично на изпарение на черна дупка. Което пък значи, че стабилните елементарни частици отнякъде, някак постоянно се хранят, за да се запазват повече време и това тяхно захранване става по такъв начин, че електроните винаги поддържат една и съща маса в покой. Част от подобно непрекъснато хранене са и излъчванията (изпарение на черни дупки) и поглъщанията на виртуални фотони между ядрата и електроните, излъчванията и поглъщанията на глуони в ядрата и т.н. Би трябвало да могат да се намерят някакви обяснения за разминаванията, споменати от Скенер и в материала, поставен от Гравити и всичко това би могло да покаже, какво не включва ОТО, което го има в КМ. Are Black Holes Atoms and Other Particle Possibilities - Owlcation

А! Точно нещо като горното се опитах да намеря преди малко, но не успях! Друго си е, когато човек знае къде да търси! Ето затова аз не споря излишно с теб и със Скенер, а се стремя да разбера какво обяснявате и успея ли - това дърпа много напред! Опитвам се да съм точен в различните термини в теориите на относителността и в квантовата механика, вероятно не успявам, предвид забележката ти. Регистрирането на частици (местоположения, скорости и всякакви други техни конкретни характеристики) в квантовата механика твърде много наподобява моментни преминавания от разфокусирано (замъглено) във фокусирано състояние (момента на замерване) - нещо, свързано с кохерентности, фази и т.н. Струва ми се, че има много повече паралели между теориите на относителността и квантовата механика, отколкото са представени до момента.

Би могло също да се каже, че частиците са епизодични прояви при замервания спрямо нашето възприятие, но реално са специфичен сбор от стойности на полета на дадено място, а полетата са в цялата Вселена и затова това нещо не може да колапсира до черна дупка. Черните дупки поглъщат както частиците, така и вълните (само за гравитационните вълни не съм сигурен дали се поглъщат) и липсата на колапси до черни дупки и изпарявания в елементарния свят показва точно това, което и ти споменаваш в други случаи - то е доказателство, че елементарните частици не са нито вълни, нито частици. Те са специфични сборове на стойности на квантово-механични полета в отделни области на Вселената. Значи, може да се направи опит, да се потърси някакъв паралел между взаимодействията на различните рамки (различните координатни системи) в СТО и ОТО от една страна и между различните квантово-механични полета от друга страна. Множеството квантово-механични полета да са равнозначни на едновременното взаимодействие между множеството различни рамки (координатни системи) в пространство-времето на Вселената. Инструментът е приравняването на неопределеността в КМ с холографска множественост на дадено изображение (конкретна характеристика на елементарна частица) във вселенското пространство-време на СТО и ОТО, но сегашните холографски варианти не изглеждат добре разработени. Може би това трябва да се преформулира по някакъв по-различен начин.

Аз имам предвид, че ако се помисли внимателно, защо масивните елементарни частици отговарят на характеристиките на микроскопични черни дупки (маси в пространство като идеална точка), но не се изпаряват, както би трябвало - това би могло да даде някакви насоки за състоянието им, различно от вълни и частици. Тука май се крие някаква пропусната игра в разликата между СТО и ОТО, която е пряко свързана с описанието на елементарните частици. Минимум, за да са така стабилни - нещо пречи да колапсират до черни дупки и това има общо с размери над радиуса на Шварцшилд или с "вътрешни" процеси, които пречат на колапса, както при звездите преди изчерпването на горивото им (естествено - трябва да е нещо доста по-различно). Значи правилният въпрос, който трябва да задам е - защо масивните елементарни частици не колапсират до микроскопични черни дупки, какти би трябвало според ОТО?

Интересно, ако елементарните частици с маса в покой представляват микроскопични черни дупки - те би трябвало да си имат и свои радиуси на Шварцшилд, в зависимост от масите им - електроните ще си имат едни радиуси на Шварцшилд, кварките други и т.н.