Станислав Янков

Ще избързам преди да си отговорил на предния ми въпрос (в опит да ускоря нещата до същността с времето и неговата роля в обясняването на гравитацията/кривината, бидейки времето подобие на измерение, за математическо удобство или пък съвсем разгърнато, пълноценно четвърто измерение, до чиято регистрация нашите макроскопически сетива нямат достъп, както смятам аз за момента) и ще предположа, че твоето разбиране за измеренията като цяло е следното (ти ще ме коригираш, ако не пресъздавам виждането ти вярно): Трите общоприети пространствени измерения са си съвсем реален, обективен феномен, не някаква лично моя, вътрешна, субективна представа, произхождаща от “моментът на самовглъбяване”-то ми. Защото след като и ти, и много други можете да споделите същите усещания като мен относно общоприетото тримерно пространство - значи то съществува съвсем обективно, а не е някакво лично мое, субективно усещане и виждания. От горното обяснение разбирам, че докато трите обичайни пространствени измерения според теб са съвсем реални, то останалите шест в суперструнната М-теория са просто временна математическа техника (несвързана с обективната реалност измислица), която дава някакви полезни подсказки и тези допълнителни измерения ще изчезнат в момента, в който подскажат реалната квантова теория на гравитацията (която може да не включва никакви допълнителни измерения). Ако горното пресъздаване на вижданията ти за измеренията е вярно (коригирай кратко онези части, които би сметнал за неверни) идваме до времето и неговия характер, както от гледна точка на ОТО, така и от гледна точка на доста задълбочено проучваната от теб суперструнна М-теория. Кои безспорни според теб аргументи категорично изключват възможността, времето да е съвсем пълноценно пространствено измерение, но разположено спрямо макроскопичните ни възприятия (ние не възприемаме микроскопично, квантово-механично) по различен начин в сравнение с останалите три измерения, така че да не се държи по абсолютно същия начин, по който се държат останалите три пространствени измерения? Въобще, според теб времето може ли да се счита за реално измерение или не е никакво измерение, ами се ползва в диаграмите на Минковски (което ще рече и в СТО и в ОТО) само за удобство? Едно приближение (като наподобяващото гравитация ускорение), което не е вярно, времето не е никакво измерение, но употребено като подобие на такова дава добри резултати на формулите? И много кратко отклонение относно квантовото тунелиране - то не беше ли движение по по-къс път през пространство-времето (по-краткия път има отношение и към въпроса с жстаряването на близнаците в СТО), вместо движение със “свръхсветлинна” скорост?!

Тоест - четиримерните форми (пространствено) работят в обективната реалност и не са единствено теоретични и любопитни конструкти, неприложима във физическата реалност. Добре! По отношение на този момент позицията ти ми е вече ясна (и между другото я споделям в значителна степен). Тоест - аз съм единствения човек на планетата, който усеща трите общоприети пространствени измерения като възможност да се движа в триизмерно пространство, плюс възможността да регистрирам някои от събитията в това триизмерно пространство чрез сетивата си. Затова, това съвсем недвусмислено възприятие е единствено мое, мой собствен процес на самовглъбяване и не засяга никой друг. Тогава - по какъв различен начин възприемаш например ти всичко това? Не се притеснявай, ще стигнем и до момента с времето, което е пряко свързано с ОТО. Само си сверяваме набързо вижданията за останалите неща.

Тоест, с четиримерните пространствено форми ние обсъждаме нещо изцяло теоретично, без никаква връзка с действителността, обаче очакваме неговата употреба да ни даде отговори на особености на действителността? Или пък даже не очакваме да имаме никаква полза от това разглеждане относно въпроси, свързани с действителността (суперструнната теория е изцяло несъстоятелна с нейните 11 измерения), а само ги обсъждаме условно, като математически формули, без нуждата от смислена, логична визуализация? Или другия вариант - пространствените измерения (всичките, включително трите общоприети) са идеализирани абстрактни форми, но на нещо реално, обективно съществуващо. Тук веднага идва въпросът - кое е това реално, обективно съществуващо нещо, на което измеренията (всичките) са идеализирани, абстрактни форми и какви са процесите в човешкото съзнание, които водят до видимостта от всички на въпросните абстрактни измерения като триизмерно пространство? Към времето ще се насочим, след като уеднаквим разбиранията си по горните въпроси, защото в момента има очевидни разлики в подходите ни по темата.

Тези четириизмерни форми без време ли функционират? Ако имат и време в допълнение (не да са обичайни четиримерни простраствено-времеви, от които пространствените измерения са три, а времевото е едно) - това време измерение ли е и ако да, не се ли явява 5-то измерение?

Възможно е да се окаже, че времето е в основата на обяснението на всички взаимодействия, не само на гравитационното. Още не съм го обмислил внимателно, но има неизбежни разлики в начините, по които се съчетава стрелата на времето с останалите три измерения при плоско и при огънато пространство-време, при праволинейно-равномерно движение и при ускорение. Може да има различни начини и пропорции на съчетаването на времето с останалите три измерения при всеки различен обект, затова в едни случаи областта между два обекта се деформира със силата на електромагнитното взаимодействие и води до съответстващото електромагнитно привличане, отблъскване и електронеутралност, в други случаи води до силното взаимодействие, а в трети случаи води до гравитацията. Имам си предостатъчно друга работа, за да обикалям из темите за нещо, което е изключително сложно и обхватно (гравитацията), само защото ти не успяваш да видиш решаващата роля на геометрията (измеренията) в опитите за обяснение на този феномен. По-скоро пак ще престана да пиша тук, отколкото да ме пъди всеки, който не успява да разбере, какво се опитвам да покажа. Вникни внимателно какво пише Скенер, гарантирам ти, че колкото и смешно да прозвучи - той разбира много по-ясно от мен, какво се опитвам да кажа. С обсъждането на измеренията и на тяхното естество говорим точно за гравитацията и за нейните най-разнообразни начини на свързване с всичко останало.

Всъщност, мисля че стигнах до нещо като годен модел! Вселената е четиримерна пространствено, от определена гледна точка няма времево измерение, а четири съвсем пълноценни пространствени измерения. Понеже ние съществуваме в надпланкови дължини (макросвета), за нас само три от четирите пространствени измерения са разположени винаги перпендикулярно на възприятието ни, а четвъртото измерение е разположено винаги пряко срещу възприятията ни (стрелата на времето винаги лети директно срещу нас), поради което ние нямаме достъп до възприемането на неговата протяжност. Само се движим напред по протяжността на времето, планков миг след планков миг (тиктакането на всемирния часовник с отрязъците на Планковото време). Единственият начин да се достигне до регистрацията на протяжността на четвъртото измерение е, като се премине някак през един планков обем, с радиус - Планковата дължина (другояче казано - да се премине някак точката на сингулярност). В този планков обем става "завъртането" на материята от трите обичайни пространствени измерения към дължината на времевото измерение, което на нас ще ни изглежда като гравитационно потъване на трите пространствени измерения в точка на сингулярност. Неопределеността на Планкови дължини може да идва от съвместното действие на две неща - постоянно "трептене" на времевата ос спрямо нашето възприятие, както и концентрирането на безкраен брой измерения (с безкраен брой най-различни версии на възможните развития на Вселената), които накрая се концентрират в конкретните четири, които регистрираме. Всичко е тясно свързано с възприятието, съзнанието и въображението. Привързването с раждането ни към общото съзнание на тази Вселена "смачква", "концентрира" безкрайния брой всевъзможни варианти на Вселената до точно този, който усещаме, регистрираме, възприемаме в момента.

Ако оста на пълноразмерно четвърто пространствено измерение (времето от нашата перспектива) е директно насочена към нашето възприятие, останалите три пространствени измерения (обичайните, винаги перпендикулярни на нашето възприятие) ще се събират в идеална точка при сингулярност. Обаче, ако оста на четвъртото пълноценно пространствено измерение е съвсем леко изместена, а не директно срещу възприятието ни, тогава останалите три измерения няма да се събират в идеална точка, а в планков обем, където ще е ... страшно сложно за разплитане... А пък ако и тази ос на четвъртото измерение не само е леко изместена, ами и не е статична, а непрекъснато се мести - вече става пълен хаос (неопределеност, квантово-механични флуктуации на планкови дължини)!

Така както ми се струват нещата - Планковата дължина е преградата за достигане до протяжното (неточково) състояние на четвъртото измерение (от позицията на всичките три пространствени измерения, които са винаги перпендикулярни на нашето възприятие) за всичките три невремеви измерения. Всички взаимовръзки на процеси по дължината на времевото измерение с обичайните три пространствени измерения преминат през "рециклатора" на Планковата дължина (сингулярността). В Планковия обем може да се крият страшно много неща! Така наречените квантово-механични флуктуации на планкови дължини може да са цяла друга "Вселена", по-голяма от познатата ни "наша" част!

Виж предния ми отговор, над този.

Всичките тези неща са опити за представяне на 5-измерни форми (хиперсфера, хиперкуб, хиперпирамида и т.н.) в 4-измерно пространство-време. (Виж как няма възможност да се представи формата Калаби-Яу в 11 измерения едновременно и я дават като "нещо" ВЪТРЕ в тримерното пространство.) Аз имам предвид нещо по-различно. Следва обичайното представяне на пространствена диаграма, с трите пространствени измерения Х, Y и Z, а времето е в точката О (неизбежно тази диаграма представя само един момент, един миг от времето - точката О). Оста на времето сочи право към теб (стрелата на времето, която винаги лети директно към теб, каквото и да правиш и както и да се въртиш), докато трите пространствени оси са винаги перпендикулярни на теб, каквото и да правиш и както и да се въртиш. Макар да усещаш хода на времето - не можеш да го опишеш в една и съща диаграма (точно както не можеш да демонстрираш в тази съща диаграма и 5-то пространствено измерение - то за теб също би било точка, наложена върху точката на времето в центъра на диаграмата, точката О). Нужни са ти нови такива диаграми за всеки следващ момент, който искаш да опишеш (точката може да се мести в рамките на конуса на Минковски или да си стои на едно място в цялата област, формирана от общото съчетаване на трите пространствени измерения Х, Y и Z). Това ти е плоското пространство-време. Ето ти два момента от времето в горното описание - плоското пространство-време. Ще ти е доста трудно да покажеш престой на същата точка на едно място в рамките на два различни момента от време, без да начертаеш нова диаграма за следващия момент (и особено пък, ако нямаш възможност да ползваш различни цветове). Сега обаче, за следващата диаграма, разместваме нещата (завъртаме ги) и оста Z идва в точката О, на мястото на времето t (вече Z става точкова ос, винаги обърната директно срещу наблюдателя), а t си става обичайно протяжно измерение, на мястото на Z, винаги обърнато към наблюдателя перпендикулярно, както и останалите две измерения Х и Y. Тук пространството прави завъртане на 90 градуса от Х и Y към Z=t, като има и един вид прещипване в точките Х-нулево и Y-нулево, заради което нищо макроскопично не може да премине към протяжното, неточково състояние на времето t. Ако ми е правилна сметката, точките Х-нулево и Y-нулево трябва да отстоят от точката О=Z с Планковата дължина (същото е и при Z, но тука ние не можем да регистрираме отстоянието с Планковата дължина от Z, защото при такова завъртане на диаграмата Z за нас е нулева точка, каквато беше t преди завъртането на перспективата). Точките Х-нулево, Y-нулево и Z-нулево (което тук не може да се регистрира, но горе, при плоско пространство-време, където нулевата точка в О е времето t - може) са точките на сингулярност.

Между другото, на мен вече ми се струва, че на суперструнната теория (тя широко използва представите на Калуца-Клайн), както и на всички останали, които се опитват да опишат пълноценно гравитацията (и не само нея), основният проблем идва от това, че се мъчат да продължат напред, като продължават да ползват осакатената представа за времето като нещо като измерение, ама не съвсем (само условно измерение, със силно окастрени възможности). Това нещо е по подобен начин и при СТО и ОТО, и при всички останали опити за техни продължения, включително и суперструнната М-теория. Навсякъде времето се приема като полу-измерение или казано по друг начин, че пространство-времето не е точно четири-мерно, ами нещо като 3,5 мерно. А пък приемането на времето за съвсем пълноценно пространствено измерение въобще не отрича СТО и ОТО, а само ги допълва и доразвива, точно както и самите СТО и ОТО допълват и доразвиват, а не отричат Нютоновата механика. Ако всичко се разглежда като време-точка (всички тримерни пространствени диаграми се правят за само един конкретен момент от времето и времевата ос изисква отделно чертаене, за да се представят промените по нея) - всичко си е точно така, както си го описват СТО и ОТО.

Някъде в края на по-миналата година в този форум нашироко дискутирахме въпроса за повече от три пространствени измерения (ето от тук и следващите няколко страници: От дискусията там аз се убедих, че бидейки четиримерни време-пространствени, ние не сме в състояние да си представим живо и вярно повече от три пространствени измерения едновременно (с времевото - четири) и поради това всяко допълнително измерение (например четвърто пространствено, което би било пето пространствено-времево) се налага да описваме на отделна координатна система, която да изключва поне едно от останалите измерения и така за нас всичко да си остава в достъпната ни четиримерна пространствено-времева форма. Пример за преминаване на петмерна (пространствено-времево) хиперсфера през нашето четиримерно пространствено-времево възприятие - на долното видео, след 1:30 минути:

Че, аз да не съм ти тука някой гений - едва вчера се сетих за такава възможност и днес вече да пренаписвам всички области на физиката! Въпреки това - ето ти нещо: Всяко добавяне на допълнително измерение увеличава в пъти обемите пространство, в които могат да стават всякакви неща, в сравнение с по-малкото с един брой измерения преди това. Значи, ако времевото измерение не е просто точка, а е съвсем пълноценно пространствено измерение, свързано с останали три по същия начин, както и те помежду им, тогава в онова, което ние наричаме точка на масата на елементарна частица, както и точка на сингулярността в центъра на черна дупка се крият огромни неподозирани от нас пространства (когато някой се чуди, какво се случва с огромната материя на черната дупка, ако достига все някога до самия и’ център). И основният играч в цялото това нещо е гравитацията...

Нямаше ли галактики, които са така завъртени към нас, че черните им дупки в центъра да са с насочени към нас струи от лъчението им? Ако не греша, бях чел някъде за някакви подобни изследвания чрез разни телескопи.

Придаваш много голяма тежест в разсъжденията ти на твои предположение в области, които не разбираш добре (например начина на работа с ОТО), след което пренасяш тези грешки към неща, които ги има отдавна и безспорно описани, без да ги проверяваш предварително (например - за концентрацията на галактическите маси главно около центъра на галактиките, който резултат се получава най-точно именно чрез ОТО). Имай предвид, че идеалната или почти идеалната точка в центъра на масата, за която споменава понякога Скенер, въобще не значи липса на концентрация на масите към този център веднага извън нея. Освен това тази точка непрекъснато се мести, заради непрекъснатата динамика на процесите извън нея...

За всеки обект на макрониво (тоест - съставен от много частици), който искаме да разгледаме, координатата на времето представлява точка в центъра, когато са дадени всичките три други пространствени координати. Всеки обект, който се движи с някаква скорост спрямо страничен наблюдател, си има собствена координатна система от гледна точка на този страничен наблюдател, която координатна система според страничния наблюдател е деформирана съобразно скоростта на движението на обекта, докато от гледната точка на самия обект собствената му координатна система винаги е обичайна координатна система в покой. Във всички случаи, при едновременно дадени три пространствени координати, времевата координата винаги е точка в центъра на диаграмата (всичко по трите пространствени координати се представя като само един отделен момент от времето). За да представим успешно поведението на обекта през времето, на нас ни се налага или да правим нови тримерни координати за всеки следващ момент, или да представим времевата координата отделно, а обекта като точка по едномерна линия, или да заменим някоя от трите пространствени координати като времева такава и да представим отношенията на останалите една или две пространствени координати спрямо тази вече пълноценна пространствено времева координата. Няма интуитивна възможност за едновременно представяне, на една и съща диаграма, на трите пространствени координати, заедно с времевата координата (копието, което лети с оста си директно срещу нас, стрелата на времето, която лети директно срещу нас). Преди, когато обсъждахме евентуално пето пространствено измерение (четвърто плюс времето), при условие, че ние не можем да го регистрираме, за разлика от останалите три пространствени измерения от ежедневието ни, тогава установихме, че когато петмерен обект, например хиперсфера (или пък хиперкуб) преминава през областта на регистрираните от нас три измерения, в някаква точка пред нас - при неговото преминаване през нашите три пространствени измерения ние ще наблюдаваме, как от "нищото" първо започва да нараства с все по-голям размер напълно обичайна триизмерна сфера (триизмерен куб), а след достигането на някакъв размер от него (неговият пълен размер), започва обратното намаляване на размерите, докато обектът не се свие отново в "нищото". Това е положението с навлизането на някакви обекти от допълнителни неосезаеми за нас измерения в нашето четиримерно пространство-време. Очевидно при времето не е точно така, като въобще да не го усещаме - регистрираме придвижване през времето, макар и силно орязано на макрониво. Тоест, макар и времето да е точка за нас при диаграма с дадени три пространствени измерения, в тази точка протичат регистрируеми от нашето възприятие процеси (има движение по ос напред "вътре в точката", с различни дължини на отрязъците при диаграмите на различните обекти, но без възможност за връщана назад по оста на макрониво, при съставени от множество частици обекти). Това налага завъртане на 90 градуса на всички процеси от останалите три пространствени измерения, когато трябва да бъдат оценени по оста на времето. Значи все пак изглежда, че именно различното, неперпендикулярно, директно разположение на оста на времевото измерение, за разлика останалите три измерения с перпендикулярно разположение на осите спрямо нас, е причината за коренно различния от всичко останало, "завъртян" начин на проявата на гравитацията спрямо нашите възприятия.

Какво предположение, след като се установява лъчението на Хокинг от центровете на галакатиките - изключително мощно лъчение на огромна черна дупка?! А когато не е черна дупка - тогава в центъра е все още неизчерпала горивото си супергигантска звезда (някои от най-ранните квазари), след чийто доста кратък живот се образува черната дупка. Има някаква празнина в голям радиус около черната дупка, защото в този голям радиус тя е изсмукала всичката материя още дори преди образуването си. Прочети по-внимателно, какво представляват галактиките, това не е някаква недостъпна информация. Сякаш си започнал да придобиваш неприятна черта на Младенов, да си измисляш нови физика и космология, без да четеш нищо за повече подоробности (поне разбираш много по-бързо от него някои неща и за разлика от него преставаш да ги повтаряш, след като ги разбереш и запомниш ). Ако не си съгласен - покажи ми описание на галактика, която да не е с черна дупка или гигантска звезда (квазар) в средата, особено пък и след следващия цитат в Уикипедия: "Последните изследвания и наблюдения дават основание да се счита, че в центъра на повечето, ако не и на всички, галактики има масивни черни дупки." Галактика – Уикипедия (wikipedia.org)

В центровете на галактиките най-често има свръхмасивни черни дупки. Винаги, при всички галактики без изключение, най-големите струпвания на маса са около центровете им. Не съществуват галактики като "понички" (празно в центъра и масивни струпвания по перифериите).

Как ще обясниш няколкото открити галактики без тъмна материя (малко са на брой, но ги има)? Те също се въртят (именно чрез въртенето им при тях не е установено наличието на тъмна материя).

Всичко си е както досега! Четвъртото измерение време, което е съвсем пълноценно пространствено измерение, си подлежи на всички квантови особености, на които си подлежат и всички останали пространствени измерения. То е съвсем равностойно на тях. Което може да определя квантовата механика досега - може да продължи да си го определя по същия начин и отсега-нататък (само импулса, само точковото местоположение и така нататък). Струва ми се, че подходът с времево измерение, което не е половин измерение, както досега (свят с измерност 3,5 измерения!), а си е съвсем пълноценно пространствено измерение, има потенциала да осветли доста неща и особено намеква за възможно съществуване на един цял скрит свят от процеси, за които не подозираме (тези по дължината на четвъртото измерение, които нашите възприятия са неспособни да регистрират), обаче не само няма да обясни абсолютно всичко неясно до момента (като неопределеностите по принцип, които може да се дължат и на това, че потенциално са възможни безкраен брой допълнителни измерения), ами даже ще разтвори нови, допълнителни въпроси за разрешаване.

Това с водещата позиция на времевото измерение вече отпадна. Осъзнах по-ясно за какво може да иде реч (толкова се мъчех с онова проклето “завъртане на перспективата на 90 градуса” при гравитацията, а сега изведнъж всичко си дойде по местата, само трябваше времевото измерение да се приеме за съвсем пълноценно пространствено измерение като всички останали). Можеш да си представиш четвъртото пространствено измерение като дълго, тънко копие, което обаче лети директно срещу окото ти и ти го възприемаш само като една точка, приближаваща към теб (елеметарните частици). По дължината на копието могат да стават страшно много неща, особено в съчетание с останалите три измерения, но понеже спрямо теб копието лети винаги право пред погледа ти, директно към очите ти - ти го възприемаш, регистрираш като идеална, физическа точка (елементарните частици). Всичките четири пространствени измерения са напълно идентични и напълно равностойни. Можем да предположим, че материята се върти именно през тези съвсем равностойни четири пространствени измерения (СПИН-а на частиците, като тука има и нещо като промяна на мащаба на процесите, като отдалечаване и приближаване в бинокъл), а съвпадът на “тясната” част на оста на едното от четирите измерения с възприятията на макрониво води до усещането за време (демек - копието на четвъртото измерение директно срещу тебе е стрелата на времето ). Спокойно можем да “завъртим” мислено цялата тази представа за реалността така, че някое от добре познатите три измерения да стане “времево” за нас и без проблем ще можем да проучваме сегашното точково за възприятията ни времево измерение като обичайно протяжно, перпендикулярно като всички останали.

Когато имаш четвърто пространствено измерение, прерпендикулярно на останалите три измерения, но не перпендикулярно на твоето възприятие, ами с ос, винаги директно насочена срещу твоето възприятие - ще могат да стават страшно много неща в област, която на теб ще ти изглежда като точка (силно орязване на възприятието ти).

Оста на пълноценните три пространствени измерения е винаги перпендикулярна на твоето възприятие (там ти винаги си в центъра), ако оста на четвъртото времево измерение винаги е насочена директно срещу тебе (не перпендикулярно, а завъртяно на 90 градуса) - ще имаш възприемането на времето.

Как ще се отдалечавам?! Ако времевото измерение е пълноценно пронстравствено, но по някаква причина нашите възприятия са “орязани” от пълното му възприемане (например - то е “изместено” спрямо възприятията ни, за разлика от другите три измерения, наклонът на оста му не е 90 градуса, какъвто е при другите) - това би имало потенциал да обясни дори тъмната материя.

По принцип вече е съчетано. КМ е съчетана успешно със СТО. Има проблеми само с ОТО, но те повече са свързани, ако не греша, в разликата между метриките (по-грамотните от мен ще ме поправят, ако израза не е правилен) - плоско спрямо огъващо се пространство-време, - а не толкова със самия принцип на относителността.