Станислав Янков

Явно няма да се мине с просто и ще трябва със сложно! Имаш разстояние между центровете на две звезди, с еднакви маси и диаметри и на някакво разстояние една от друга. По твоята картинка най-дълбоката част от вдлъбнатината ще е по средата на разстоянието между двата центъра на двете звезди. Според теб това е "отрицателна" кривина, според мен е почти плоско пространство-време, може би с някаква съвсем минимална ПОЛОЖИТЕЛНА кривина. Ако разпръснеш в този участък множество малки и еднакви сачми, постепенно едната част от тях ще започне да се притегля от едната звезда, а другата част от тях ще започне да се притегля от другата звезда (по-близо разпръснатите до всяка от двете звезди сачми по-рано ще започнат да падат към съответната звезда, както и тежестите в двата края на въжето ще способстват за по-осезаемо привличане към съответната звезда в сравнение с въже без никакви тежести). Ако кривината в средата на разстоянието между двете звезди достатъчно липсва (ако пространство-времето там е достатъчно плоско), сачмите там ще си останат по местата и няма да започнат да се местят. Ако все пак там има някаква минимална кривина - все пак и тези сачми в някой момент ще започнат да падат към съответната им от двете звезди. Ако това там беше "отрицателна" кривина, както ти смяташ, там щеше да има разширение на пространство-времето и част от сачмите щяха да започнат да се отдалечават и в двете перпендикулярни на линията между двете звезди посоки, а сачмите, които щяха да падат към звездите, в началото на хода си щяха да получат допълнително ускорение към обичайното гравитационно на звездите. Такива разбягвания в неестествени посоки и такива неочаквани допълнителни ускорения не се регистрират, значи разширение на пространство-времето при вдлъбнатините от картинката ти няма, значи и "отрицателна" кривина там няма. Кривината там е или много слаба положителна, и направо липсва и пространство-времето е плоско. Защото имай предвид, че всяка една от планетите в Слънчевата система се влияе от гравитационни въздействия и на Слънцето, и на всички останали планети и други тела в системата и в рамките на Слънчевата система, а и в цялата галактика Млечен път няма места, в които да липсват гравитационни ефекти (тоест - кривината там да е "отрицателна" и вместо гравитация, да има разширение на пространство-времето). Това е моят предел на обяснителните ми възможности и аз по-добре от това не съм в състояние да обясня, какво имам предвид. Спагетизиране не значи удължаване - с приближаването към центъра на масите (в случая - към хоризонта на черната дупка) пространството се скъсява (смачква), заедно със забавянето на хода на часовниците. Като спагетизиране го усещаш ти, защото разликата в притеглянето между краката и главата ти става много голяма и това ти го усещаш като стремеж да те разкъса (което и ще се случи в някой момент на пропадането). Това се има предвид под спагетизиране, иначе дължините се скъсяват с приближаването към центъра на масите. Защо да не видиш скъсяването на кораб, който се движи с 90 процента от скоростта на светлината (в сравнение дължината му, която си видял, докато е бил кацнал)?! Нали не си сляп? Няма причина да не видиш разликата в дължината по посока на движението при достатъчно близка до светлинната скорост на движение. Уточнение - ти го виждаш скъсен по посока на движението му, независимо дали се приближава или отдалечава от теб (когато се приближава ще го виждаш син, а когато се отдалечава - червен). Ето ти в долния линк, да си поиграеш със скъсяванията в зависимост от процента от скоростта на светлината, с който се движи кораба Ентърпрайз (НАСТРАНИ, отляво-надясно) спрямо теб: Ефектът забавяне на времето и скъсяване на дължините (offnews.bg)

Да, нещата не са довършени, все още се търси квантовата гравитация. Засега аз си представям нещата малко като при бобините в елекромагнетизма. При прав проводник с електрически ток по него магнитното поле има една форма, с ос проводника, но при намотки на бобина магнитното поле се изменя в доста по-различна форма (само принципно остава същото) и оста му вече не минава по проводника, а започва да минава през средата на намотките (празното пространство вътре в тях). Ние имаме детайлите на гравитацията при "бобината", на макрониво, но търсим детайлите на гравитацията на микрониво, при проводника, когато не е навит на бобина (на микрониво нещата са очевидно по-различни от макро-представянето). Има някаква по-дълбока, по-фундаментална същност на пространство-времето, която позволява (и обяснява) това голямо многообразие от негови прояви - като електромагнитни и гравитационни вълни, като фази и противофази на вълни (тяхното засилване или изчезване), като концентрации на маси/енергии, като елементарни частици и техните анихилации, като квантови флуктуации на планкови дължини... Нещо много близо е, ама все успява да убегне!

Казва. Концентрацията на маса/енергия огъва пространство-времето и с това измества фокуса от наблюдателя към центъра на масата. Лошото е, че в популярните текстове и клипове е една страшна мешавица от несвързани една с друга диаграми и става едно страшно забъркване, заради което не може лесно да се види логиката и взаимовръзките. Например, при диаграма на Минковски за СТО оста на времето е нагоре, а оста на пространството е надясно. Обаче пък, при представянето на гравитационните ефекти като диаграма, оста на пространството е нагоре, докато оста на времето е надясно (точно обратното в сравнение с Минковски). Самата диаграма на Минковски в различни случаи е представяна по доста различен начин. Веднъж е представяна стандартно: Пространство-времето на Минковски (offnews.bg) Друг път обаче диагонала от светлинния конус се завърта надолу и се припокрива с координата на пространството надясно (първата диаграма): Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината (offnews.bg) Най-добрия опит за съвместно представяне на СТО и ОТО засега успях да срещна само в клипа за историята на черните дупки, сложен от Малоум по-рано (отново ще го сложа и тук за да не се търси излишно - самото представяне започва от 18:38 минути). Струва ми се, че най-доброто съвместно представяне на СТО и ОТО може да става чрез диаграма на Минковски (СТО), която да включва и огъвания по подходящия начин на различните координатни линии (ОТО).

Тоест, при достатъчно бърза скорост на движение на нещо спрямо тебе (от порядъка на 0,9 С) - ти пак няма да можеш да видиш с очите си скъсяването на това нещо, защото светлината винаги лъже. Не съм сигурен!

Може би, заради тежестите. Обаче, ако ги няма тежестите, а е само въжето? С този пример нищо не показваш. Разширение има само при достатъчно ниска концентрация на материята (под няколко атома на кубичен метър ли беше там - забравил съм точната стойност). Черната дупка е последното място, което можем да свързваме с ниска концентрация на материя/енергия в единица обем, за да можем да говорим за каквото и да било разширение/удължаване.

Това ми е пропуск - не го знаех (чувал съм за ефекта на Шапиро по принцип, но не знаех с какво е свързан). В такъв случай - прав ли е Ники да твърди, че светлината спира да скорост НУЛА (или много близо до нулата) с достигането до хоризонта на черна дупка? Не ми се вярва да се забавя чак до толкова, ама и за ефекта на Шапиро не знаех, така че...

Скоростта на светлината и въобще светлината е продукт на пространство-времето на Вселената, точно както са негов продукт и гравитацията и въобще масивната материя. Всичко това са различни особености, различни начини на възприятие на пространство-времето. Имаме две перспективи на възприемане, различни при плоско (СТО) и при огънато (ОТО) пространство-време. При плоско пространство-време (СТО) имаме център на наблюдателя (обикновено се асоциираме с нашите очи, защото при зрението ни стимулациите са най-интензивни), спрямо който разни други неща се движат около него в разни посоки и с разни скорости и в зависимост от скоростите им те са със съответстващи скъсени дължини по посока на движението им и забавени часовници. При огънатото пространство-време този център на наблюдателя (ние) се измества и става център на масата, като подобни скъсявания на дължините и забавяния на хода на часовниците имаме от всякакви посоки, но вече с все по-голямото приближаване към центъра на масите (на това аз условно му казвам "завъртане на перспективата на възприятието на 90 градуса"). Еднаквата според всички скорост на светлината при плоското пространство-време (СТО) става еднаква според всички маса в покой при огънатото пространство-време (ОТО). Пределът е достигането на скоростта на светлината при СТО и достигането до сингулярност при ОТО. Общият източник на всичките тия различни форми на възприятие са особеностите на пространство-времето на вселената. Пространство-времето е базовата материя, от която се изгражда всичко.

Скоростта на светлината се забавя от преминаване през определени материални среди, не се забавя от гравитацията. Светлината, която преминава покрай Слънцето, както и през земната гравитация, докато не ни достигне нас на повърхността (за да замерим скоростта ѝ), не се забавя (нито пък се ускорява, както споменавах покрай ината на Младенов). Има само червено/синьо гравитационно отместване на светлинния спектър, когато напуска/наближава гравитационен обект.

Страшен мързел си! Елементарни неща не искаш да си потърсиш сам, даже и от Нютоновата механика! Ето ти и повече не мога да се разправям - имам си доста по-интересни неща от баналните на Физиката за девети клас ли беше там! "През 1989 година от совалката Атлантис бе пуснат апаратът Галилео, който трябваше да изследва Юпитер. За да се ускори до необходимата за мисията скорост, той прелетя край Венера и два пъти - край Земята. Гравитацията на планетите ускори апарата в пъти повече, отколкото двигателите му биха могли." Това е с произход от института Корнел. Съставиха списък на необяснимите астрономически явления в Слънчевата система - Haskovo.NET И - лека вечер!

Вече ти написах. Ако гравитационното ускорение можеше да ускорява до надсветлинни скорости - всяка светлина, която преминава покрай нашето Слънце, щеше да се ускорява от гравитацията му и ние щяхме да регистрираме светлина с надсветлинна скорост. Да, ама не регистрираме нищо такова, нали? А светлината щеше да може да се ускорява до надсветлинна скорост и от преминаване покрай Земята или покрай Луната... Ако можеше да има скорост над светлинната - някои светлини отдалеч ние щяхме да регистрираме и с двойно, и с тройно, и с още повече пъти по скоростта на светлината, защото щяха да са се ускорили от преминаването си покрай няколко гравитационни обекта, преди да достигнат до нас. Да, ама досега светлина с два, три или повече пъти по-висока скорост от тази на светлината ние не сме регистрирали.

Аз не твърдя такова нещо. Аз твърдя, че законът за ускорението работи, докато скоростта не достигне скоростта на светлината. Законът за ускорението не работи за получаване на надсветлинни скорости.

И докато търсиш, имай предвид, че ако гравитацията можеше да ускорява каквото и да било до надсветлинни скорости, то дори огъната покрай нашето Слънце светлина от звезди зад него (заради масата му) щеше и да се ускорява до надсветлинна скорост, освен да се огъва заради слънчевата гравитация. По такъв начин се засилват космическите апарати и сонди, които изследват покрайнините на Слънчевата система - ускоряват се от гравитацията на планетите, покрай които минават.

Аз няма да намеря и сериозен текст, според който крава е родила крокодил. Просто, защото такова нещо не съществува и следователно - няма кой да пише подобни глупости. Виж, че скоростта на светлината е пределната скорост за всичко - с текстове за това е пълно навсякъде, включително го има изказвано от нобелови лауреати, в Ютуб и във всеки учебник.

Фотоните сами по себе си не се изразходват - те се водят неделими и ако не бъдат погълнати от някоя елементарна частица, антена или някаква друга материя, няма причина да не си се движат със скоростта на светлината вечно. Засега не е известно "умиране" на фотони заради самото им движение.

За движението си светлината (както и абсолютно всичко друго, което си се движи по инерция и не се сблъсква по пътя си с нищо) не изразходва никаква енергия и ако не среща нищо по пътя си - може да си се движи така до безкрайност. Според мен!

И къде в ОТО се казва, че ускорението може да доведе до надсветлинни скорости? Покажи ми този текст, например в Уики-то или на което и да било друго сериозно място. Веднага щом ми покажеш сериозен текст, според който ОТО казва, че гравитацията може да ускори нещо (например светлина, която и преди това си се движи със скоростта на светлината) до надсветлинна скорост - ще призная, че ОТО е грешна.

Какво от това, след като нищо не може да надхвърли скоростта на светлината. Ако ти имаш кола, която развива 100 км/ч и си тръгнал по писта, по която принципно могат да се развият и 400 км/ч - ще развиеш ли 400 км/ч с твоята кола с до 100 км/ч, само защото пистата ти позволява това?! Законът за ускорението работи до достигането на скоростта на светлината. След това няма значение какво е ускорението, защото няма как да развиеш повече (виж примера с пистата и с колата ти). Сложи лед на котлон и после напиши тук, какво се е случило след известно време.

Добре! Да приемем, че разликата в гравитацията между горната и долната част на тялото няма да го разкъса и че ще си остане цял почти до хоризонта на събитията. Ами със светлината какво правим? Тя ще си се движи със скоростта на светлината и според външния наблюдател и за няколко светлинни години ще си пресече хоризонта на събитията. На нея кое ще ѝ попречи да го направи (светлината е материална енергия като всяка друга енергия и пълни черната дупка с енергия, както всяка друга погълната от черната дупка енергия)?

И как ще успееш да се движиш по-бързо от светлината, след като чудовищната гравитация ще те е изпарила много преди да достигнеш дори до хоризонта на събитията и ако въобще успееш да достигнеш скоростта на светлината - ти ще си бил изпарен до светлина, за да стане това (примерно - чрез някаква форма на анихилация или чрез друг процес от времето на ранната Вселена, преди масивната материя)? Пак ти напомням, че ти ще бъдеш смлян до неутрони дори на повърхността на неутронна звезда, а при черните дупки е още по-драматично.

Скоростта при безкрайно ускорение е скоростта на светлината - според ВСИЧКИ теории скоростта на светлината не може да се надхвърли, значи - достига се скоростта на светлината и след това си продължава със скоростта на светлината, каквото и да е ускорението (ако ще и две безкрайности да беше).

И според ОТО, и според СТО всичко може да се ускорява до и да се движи максимум със скоростта на светлината. Дори и ОТО, и СТО СПЕЦИАЛНО ЗАБРАНЯВАТ движение с надсветлинни скорости. Позволява такова нещо само разширението на Вселената, но това е коренно различен процес от гравитацията. Къде тука се говори за надсветлинни скорости?! Светлината в черната дупка без проблем може да си се ускорява безкрайно, защото винаги ще си се движи със скоростта на светлината (там ще има някакви сложни игри със синьото отместване на светлината и с нейната енергия). А пък всичко останало масивно най-вероятно се раздробява, много преди да достигне хоризонта, с неговото безкрайно ускорение. Ти не би издържал дори налягането на повърхността на неутронна звезда - моментално и ти самия ще станеш на неутрони, а това гарантира, че няма да си жив.

Всичко това с какво забранява на остатъците от падащия, жив или мъртъв, след много-много-много време от гледна точка на външния наблюдател, да пресекат хоризонта на събитията и да продължат да падат към центъра на черната дупка (право или по-спирала - това вече са детайли)? Има само един начин падащата към черната дупка материя да не може да пресече хоризонта на черната дупка навътре към центъра ѝ, независимо след колко много време от гледна точка на външен наблюдател и това е - по някакъв начин въртенето на енергиите на черната дупка по хоризонта ѝ да "издухва" всичко навлязло в нея така, че да променя посоката му на такава по повърхността на хоризонта, с останалото въртене. И това се отнася и за светлината, която според всякакъв наблюдател (външен и вътрешен за черната дупка) си се движи със скоростта на светлината. Кой е този забраняващ процес от гледна точка на ОТО или на останалата физика? Защото и според външен наблюдател светлината ще си навлезе много бързо в черната дупка, със скоростта на светлината. Тук много-много години няма да са нужни, само външният наблюдател няма да може да го види (както не би могъл да види и всичко друго от един момент нататък, защото тогава и космически кораб с човек в него, ако излъчваше толкова устойчиво към външен наблюдател, щеше да се изпари през всичките години, много преди да достигне хоризонта на черната дупка).

Ако има отрицателна кривина между две масивни звезди (примерно), като на онази картинка - между тях също трябва да има разширение и при такова изразено "отрицателно" вдлъбване, това разширение трябва много лесно да може да се регистрира. При Вселената разширението е между галактиките, не вътре в галактиките, между техни съставляващи.

Хубаво тогава! Черните дупки са процес, при който атомите на звездите се преобразуват на неутрони, но понеже гравитацията е много силна и отблъскването между неутроните не може да удържи - свиването продължава до черна дупка. Какво пречи на тези неутрони на звездата да продължат да потъват и отвъд хоризонта на събитията? И щом не искаш да кажеш, кое пречи на фотоните да пресекат хоризонта и да продължат да потъват към центъра на масата на черната дупка, тогава - какво ще попречи на една сачма или на топка за боулинг (или пък на остатъците от тяхното раздробяване до неутрони или до кварк-глуонна плазма), насочени право към центъра на сферата на черна дупка, да пресекат хоризонта на събитията и да продължат да си потъват към центъра, със скоростта на светлината? Ако пресичането на хоризонта на черната дупка задължително налага да се надхвърли скоростта на светлината - какво в ОТО налага това?!

Нематериални неща на тоя свят няма. Абсолютно всичко е изградено от сложни (и недостатъчно добре разбрани) състояния на материята на пространство-времето, което е материята на всичко съществуващо - от празното (плоско) пространство, до масивните частици и до бозоните, полетата и вълните. Освен това, в един момент след Големия взрив цялата масивна материя е била във формата на кварк-глуонна плазма и е "кондензирала" до част от познатите химически елементи чак по-късно, с изстиването на Вселената. Преди кварк-глуонната плазма, докато Вселената е била още по-гореща, състоянието на материята е било още по-"нематериално" ("изпарено"). При анихилация масивната материя се превръща в електромагнитно лъчение (високо-енергийни, гама-кванти). В неутронните звезди атомите се превръщат в неутрони (заради сплескването електроните на атомите се съединяват с протоните в ядрото и се превръщат в неутрони). Въобще - има много неща, в които могат да се превърнат атомите и то, още преди да са достигнали хоризонта на черната дупка. И пак питам, какво забранява на попадналите в черната дупка фотони, които при навлизането си са се движили право към центъра на нейната черна сфера (ако има такава), да продължат да си навлизат със скоростта на светлината и "навътре", във "вътрешността" отвъд хоризонта на събитията? Те само не могат да излязат отново навън, преди черната дупка да се изпари изцяло в някакво необозримо, много далечно бъдеще. Какво забранява да продължат да навлизат "навътре" в сферата на черната дупка, пресичайки хоризонта на събитията?