Станислав Янков

Преди щях да си го напиша просто "огледално" измерение, но тогава двамата с Гравити щяхте да кажете, че измерение без материя, която да се движи през него няма смисъл. Затова чак толкова усложнявам. Движението със скоростта на светлината не предполага време при материята, която се движи със скоростта на светлината (ти лично преди обясняваше на други тук, че електромагнитните вълни трябва да са форма на материя), а пък наблюдателят, който отчита движението на електромагнитните вълни има време, защото той (съзнанието, възприятието му) не се движи със скоростта на светлината.

Геометрията на пространство-времето не оказва ли въздействие върху формата на планетите, особено когато има и противоположно електромагнитно отблъскване, което до определен момент възпира свиването до точка?

Ако движението по геодезични линии към център не оказваше въздействие по осите у и z (както не оказва такова въздействие праволинейното равномерно движение при пространство-време с плоска геометрия) - всичките масивни обекти като Земята и Слънцето, независимо от големината на масите им, щяха да са с произволни форми, вместо сферични. Например като при Таласа (спътник на Нептун), чиято маса е прекалено малка, за да успее да му придаде сферична форма.

Ако се очакваше да напиша в "материална среда с по-висока от вакуммната плътност на материята", за да ме разбереш, би било основателно че не си му обърнал внимание. Твоя си работа! Поне по 2 важни структурни елемента от художествения ти разказ съм дал препратки към научна информация за казуса. Но Ники вероятно е прав да изказва съмнения, че наистина искам да ти помогна... май е по-адекватно да не ти се бъркам в изложенията, че само наливам излишно инфо, на което така и не обръщаш подобаващо внимание. Проблемът с измерването не е свързан с размера на Планк (ако беше - нямаше да можем да определим точно и самият размер на Планк), а с размера на импулса - колкото по-малък е импулсът, толкова по-голяма е дължината на вълната на неопределеността. Няма проблем да имаме макроскопичен размер на Планк (например дължината на електромагнитната вълна, когато си се движи със скоростта на светлината, би могла да е "събрана" в размера на Планк по посока на движението), когато импулсът в съответния участък е висок (когато дължината на вълната на неопределеността е по-къса, тоест - когато говорим за не само един фотон, а за множество фотони под формата на вълна в малък участък от пространството). Специално подчертавам, че НЕ ГОВОРЯ ЗА ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ, с доста малък импулс, а за множество частици, с голям среден импулс и доста по-къса вълна на неопределеността. Каква е разликата между вакуумната плътност на един празен (на макрониво, без квантови флуктуации) участък от Космоса и вакуумната плътност на същия участък о Космоса, но с преминаваща електромагнитна вълна през него? Електромагнитната вълна няма маса в покой и по никакъв начин не променя вакуумната плътност в участъка. А определено там има нещо различно, НА МАКРОНИВО, с по-голям импулс и по-малка дължина на вълната на неопределеността, защото електромагнитните вълни са доказан реален феномен, различен от празния (НА МАКРОНИВО) вакуум. Цялото ти възражение е в това, че не може да има четвърто пространствено измерение, независимо с колко различни свойства на материята, която се движи през него, ами задължително може да бъде само осакатеното времево псевдо-измерение. Обаче ти също не можеш да потвърдиш безусловно твоето възражение, защото тогава отиваш на "опровергаването" ми от Младенов, че СТО и ОТО не са верни, часовниците навсякъде си вървят по еднакъв начин, независимо от скорости на движение и кривини на пространство-времето и затова не съм прав. Геометрията на четвъртото измерение, ако е "огледално" пространствено, не може да бъде кръг, защото в 3D имаме както събиране на геодезичните линии в точка при гравитационната кривина, което е аналог на "вливането" на материалния поток към 4D, така имаме и изхождането на геодезичните линии от точка при разширението на Вселената, което е аналог на "изливането" на материалния поток от 4D. Това би могло да се обясни само с по-сложна от кръг геометрия на евентуалното четвърто пространствено измерение.

Усещането ни за време се формира между двете крайности на движението във Вселената през четири пространствени измерения, от които движението на материята през едното от тези измерения е точно в противоположна, "огледална" форма спрямо движението на материята през останалите три измерения. Едната крайност е движението със скоростта на светлината, където часовниците са спрели, а другата крайност е възможно най-бавното движение във Вселената - средното движение на материята през трите пространствени измерения, където часовниците се движат възможно най-бързо (секундите са с най-къс интервал помежду им). Имаме два вида геометрия на пространство-времето - плоска и огъната. Огънатата геометрия от своя страна също се дели на две различни форми - такава, при която геодезичните линии се събират в една точка и това е гравитационната кривина и такава, при която геодезичните линии излизат от една точка и това е разширението на Вселената. Средното движение на материята през трите обичайни измерения с най-ниската възможна скорост, която продължава да се забавя, дава размерите на Вселената, отстоянията по трите обичайни пространствени измерения и всичко това продължава да се разширява, с ускорение (тъмната енергия). Това е най-бързото възможно, базовото време, с най-късото възможно отстояние между секундите, часовниците с възможно най-бърз ход във Вселената. Все по-големите отстояния между галактиките продължават да забавят все повече средната скорост на материята през трите обичайни измерения, кривината на пространство-времето води до геодезични линии, които излизат от точка и от всичко това ние регистрираме разширението на Вселената с ускорение - най-бързото възможно, базовото време в основата. На следващия етап имаме гравитационното движение на галактиките в галактическите свръх-купове и купове, както и въртенето на самите галактики около осите им и тези движения представляват следващите, по-бавни ходове на часовниците на всяка отделна галактика в сравнение с базовото време на средното материално движение по трите измерения. Всяко следващо още по-бързо движение спрямо споменатата база още повече забавя хода на часовниците, докато не се стигне до движението със скоростта на светлината, където часовниците спират. Има три ключови разлики между пространство-времето с плоска и огъната геометрия и те са, че при плоска геометрия движението по инерция е с постоянна скорост по оста х на графиката, няма въздействие по осите у на височината и z на широчината, перпендикулярни на посоката на движение (х) и заедно с това, всички наблюдатели регистрират една и съща скорост на светлината. За разлика от това, при гравитационната кривина движението по инерция е с ускорение към центъра на масата, по геодезична линия (оста х по посока на движението) и този път по перпендикулярните по посока на движението оси на височината у и на широчината z има въздействие за събирането им към центъра на масата, а също така всички наблюдатели регистрират една и съща маса в покой. Движение през пространство-време с плоска геометрия: Движение през пространство-време с гравитационна кривина: При наличие на гравитационна кривина, преносът на движението между трите обичайни и четвъртото "огледално" пространствено измерение вече не е под формата на неподвижен радиус, както е при плоското пространство-време, а е радиус, който се завърта отгоре-надолу с ускорение: Освен това имам сериозни съмнения за възможността на масивна материя с доста малка дължина на вълната на неопределеността да достигне не само скоростта на светлината, ами да успее да достигне дори до радиус под ъгъл от 45 градуса (някъде около 0.7 пъти скоростта на светлината). Единствено масивни обекти с доста дълга вълна на неопределеността (електрони, протони и други подобни) нямат чак такива пречки, да бъдат ускорявани до над 0.9 пъти скоростта на светлината (например - в ускорителите на елементарни частици). Най-доброто разполагане на оста w на четвъртото "огледално" измерение (под формата на време t за нас) не е по оста на височината у, както обикновено се прави, а по оста х по посока на движението, защото така би било по-лесно да се представи преносът на скорост между осите х и w, като винаги трябва да имаме предвид, че оста w e недоловима за нас (разбираме характеристиките ѝ само благодарение на СТО и ОТО) и освен, че е перпендикулярна на осите у и z, също така е перпендикулярна и на оста х, което обаче ние няма как да си представим. Така се оказва, че абсолютно всеки обект се характеризира с уникална комбинация от четири числа, които го описват по осите w, х, y и z и не би могло да има две различни неща с една и съща комбинация от тези четири числа. Следва да видим, какво значи всичко това като взаимодействие на трите обичайни пространствени измерения с "огледалното" четвърто пространствено измерение. Също стои въпросът, дали има нужда от още две допълнителни, компактифицирани измерения при "преливането" на широчината и височината, когато материята по тях се свива гравитационно или "огледалното" четвърто пространствено измерение е достатъчно за обяснението на всичко.

Впрочем, като имаме предвид, че ние определяме денонощието чрез въртенето на Земята около оста си (движение със скорост) и определяме годината чрез обиколката на Земята около Слънцето (движение със скорост) - това не е ли определяне на времето чрез движение със скорост, чрез някаква кръгова логика при това кръгова логика в буквален и в преносен смисъл?!

Не знам, защо с Кипън толкова сте се фокусирали върху мотивацията ми. Може би затова не успявате да ме разберете - защото не искате да ме разберете (определенията ми със сигурност не са перфектните научни, но пък едва ли са и чак толкова драматично неразбираеми). По презумпция приемате, че друго освен неверни неща не мога да пиша и затова и не се задълбочавате особено, а само търсите слабости от гледна точка на стриктните дефиниции (такива при мен не е трудно да се намерят). Целта ми е да успея да си обясня по-добре нещата и на основата на разбраното досега - по описвания в момента начин ми е най-лесно и логично да си ги представям. Ако сегашния ми подход наистина не става - накрая пак ще изляза обогатен с по-добро разбиране, нищо че сегашните ми представи няма да работят толкова добре, колкото си мисля в момента. Но ще се откажа от тях, само когато ясно разбера, че имат някакви непреодолими противопоказания. Засега не виждам нищо, което да не може да се преодолее след някакви усилия и модификации. Представи си Вселената съставена от две различни, но тясно свързани части (най-доброто, което успявам да намеря е долното изображение): Двете части са трите обичайни пространствени измерения (лявата част от “осморката”) и четвъртото пространствено измерение (дясната част от “осморката”). Материята се движи през тези две части, но по точно противоположен начин между тях - колкото по-голям дял от материята се движи през лявата част, толкова по-малък дял от нея се движи през дясната част и обратното. Всичко си е точно по тази диаграма и напълно съвпада с всичко по СТО и ОТО, само оста надясно е Space 1D+2D+3D с V=ct=1, а оста нагоре не е Time, ами е Space 4D с V=ct=1 и няма стойности по-големи от 1 по нито една от двете оси (конкретно при тази диаграма, а не при другите видове диаграми на Минковски, които представят други, съвсем различни неща). Конкретно тази диаграма представя “преливането” на движението на материята със скоростта на светлината между двете части на Вселената (между хоризонталната ос надясно Space 1D+2D+3D и между вертикалната ос нагоре Space 4D). Всичко, което се движи със скоростта на светлината (електромагнитни вълни, гравитационни вълни, които НЕ СА 4D-оста, дясната част на “осморката”, а са макроскопични феномени в лявата част), се движи със скоростта на светлината изцяло по долната ос надясно (Space 1D+2D+3D) и няма никакво движение по вертикалната ос нагоре (Space 4D). Всичко напълно неподвижно, в пълен покой, се движи със скоростта на светлината само по оста нагоре и няма никакво движение по оста надясно. Всичко останало, което се движи спрямо произволен наблюдател с някакъв дял от скоростта на светлината по някоя от двете оси, с останалия дял до скоростта на светлината се движи по другата ос. На този етап не се сещам, по какъв друг по-нагледен начин от този да ти представя вижданито си до момента за движението на материята през четири пространствени оси, едната от които с огледално поведение на материята в нейния обхват, в сравнение с поведението на материята през останалите три. При времевата координата в стандартния подход, която е “измерение” само условно, осакатено, ти не можеш да се връщаш обратно по нея и не можеш да обясниш ясно, защо не можеш да се връщаш, обаче пък на квантово равнище може и да можеш... В лявата част на “осморката”, долната координата надясно Space 1D+2D+3D, имаш едно фундаментално, много бавно средно движение на материята в тази област на Вселената, при това супер-бавно движение, което продължава да се забавя още повече, което пък води до наблюдението на разширението (раздуването) на Вселената, при това с ускорение. Това базово движение “от тази страна” представлява носещата ни представа за време, базирана на около 13,8 милиарда години възраст на Вселената от Големия взрив (по някои оценки, базирани на разширението и на други съображения) и това базово състояние на материята “отсам” е “балансирано” от базово движение почти със скоростта на светлината “отвъд”, в дясната част на “осморката” или вертикалната ос Space 4D нагоре. Това базово движение почти със скоростта на светлината прави пространственото измерение 4D компактифицирано и неосезаемо за нас по друг начин, освен като разлики в хода на часовниците по СТО и ОТО. Всички други движения на масивни обекти с подсветлинни скорости стават на основата на изключително бавното движение на материята средно в лявата част на “осморката” (Space 1D+2D+3D долу, надясно) и в повечето случаи говорим за движения с много по-ниски скорости от тази на светлината, но пък доста по-високи от супер-бавното средно движение на материята в тази част от Вселената, лявата на “осморката”, поради което и размерите на тези обекти са доста по-малки (особено като дължина по посока на движението) от общия размер на Вселената по трите измерения. Движението предимно със скоростта на светлината в 4D-пространството и супер-бавното и все по-забавящо се движение на материята средно в Space 1D+2D+3D са “лъчът” и “плаката”, които “прожектират” холографски триизмерната, досветлинна реалност. Това е представата ми за момента и не мога да я опиша по-добре от това.

Никъде не казвам такова нещо! Казвам, че едно четвърто компактифицирано измерение, през което материята се движи във форма, точно противоположна на формата и’ на движение през трите обичайни пространствени измерения, на нас ще ни изглежда като време с неговите особености по СТО и ОТО. Ние сме масивни, подсветлинни форми и различните съчетания на подсветлинни скорости, свързани с нас и около нас, създават усещането ни за време във връзка със СТО и ОТО - нещата при нас са коренно различни в сравнение с движещите се със скоростта на светлината електромагнитни и гравитационни вълни, където движението е със скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател и часовниците там щяха да са спрели. И между другото, електромагнитните вълни са макроскопични феномени, тъй като са съставени от огромен брой фотони и потенциални гравитони (това уточнявам заради Кипън). Начинът, по който се формират масивните форми, чрез някакъв различен вид на взаимодействие с това “огледално”, “противоположно” четвърто пространствено измерение при пространство с кривина, за разлика от пространство с плоска геометрия, водят до всички особености, свързани с подсветлинни скорости, както и до част от усета за време (специфично за всяка отделна ИОС, съобразно нейната специфична подсветлинна скорост спрямо всичко останало).

При СТО и ОТО се приема времето като подобно на останалите три пространствени измерения, но условно, времево измерение. Аз съвсем леко променям това (ще е добре, ако някой срещне това по-добре разработено някъде и го сподели тук) и приемам четвъртото измерение не като условно времево и подобно на останалите, а като четвърто пространствено, но различно от останалите три пространствени, с точно противополжни на техните особености. Така всичко по СТО и ОТО се запазва без никакви измерения, но изглежда по-последователно и по-лесно представимо.

По-скоро съм приел предположението, че времето като четвърто подобие на измерение при Айнщайн всъщност си е съвсем пълноценно 4D-пространствено измерение, но по което материята се движи по точно противоположния начин, в сравнение с движението и’ по останалите три измерения и всичко това е взаимосвързано в континуум чрез оня радиус от предишните ми коментари. Въобще - това съвсем не е някаква моя измислица, а си го има отдавна: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vsichki-patuvame-prez-prostranstvo-vremeto-sas-skorostta-na-svetlinata_165070.html Сега просто включвам един след друг детайлите от реалността, за да опитам да си представя геометрията на това четвърто пространствено измерение. Много е вероятно да стигна до нещо вече измислено от други, единственият въпрос е, кое точно от всичко измислено досега е то.

Тук също всичко опира до начин на взаимодействие на спрялата или почти спрялата средно компонента на материя по оста на пространството 1D+2D+3D и движещата се със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината средно компонента на материята по оста на пространството 4D. Очевидно тук става дума за нещо по-различно в сравнение с пространство-време с плоска геометрия и за да опитаме да разберем по-точно, за каква разлика става дума - може да помогне сравнението на следващите три изображения. Можем да кажем, че движението винаги със скоростта на светлината става само по едно направление през четирите пространствени измерения (не можем едновременно да се движим и напред, и назад или пък и наляво, и надясно). Именно затова и понеже 4D-измерението може да се нарече "огледално", "преобърнато", с точно противоположните характеристики на останалите три измерения - при движението през този 4D-континуум става нещо като "преливане" на делът материя, която преминава през измерението 4D спрямо преминаващата през измерението 1D+2D+3D. Изясняването на разликата по отношение на 4D-пространственото измерение при пространство-време с плоска геометрия и при такова с огъната геометрия (кривина) може да даде някакви насоки относно формата и взаимоотношението от наша гледна точка на това измерение с двете пространствени измерения, които не са по посока на движението на съответен обект.

Само дължината по посока на движението (по широчината и по височината са разположени електрическото и магнитното поле, които изграждат електромагнитната вълна и са перпендикулярни едно на друго, както и на посоката на движение на вълната със скоростта на светлината). Освен това не съм сигурен, дали дължината не се скъсява до планковия размер, нито дали подобно ограничение въобще важи за електромагнитните вълни, защото те се образуват от ход на множество електрони по дължината на антена първо към единия и’ край, а после и към противоположния и’ край (от това се определя дължината на вълната) и тази им особеност би трябвало да се запазва по някакъв начин, дори и да се скъсяват до Планкова дължина или до точка по посока на движението.

Електромагнитните вълни, гравитационните вълни - това са съвсем реални феномени, които се движат със скоростта на светлината и часовниците там щяха да са спрели.

Не четеш какво пиша!

Защото регистрираме аномалии с хода на часовниците по СТО и ОТО, до пълното им спиране при движение със скоростта на светлината и тези времеви ефекти имат точна пропорция в зависимост от движението спрямо налюдателя. Това изцяло може да се обясни като изминаване на повече/по-малко път през допълнително, неосезаемо по друг начин, освен като времеви аномалии пространство.

Ако няма разлика при движението на материята по четирите оси - защо е създадена показаната от мен диаграма на Минковски, при която има преливане на движението между вертикалната ос (при Минсковски ос на времето, докато аз твърдя, че е четвърта пространствена ос), и хоризонталната ос надясно, която представя пространството с трите обичайни, не времеви измерения? Ако всичко беше еднакво - вертикалната ос щеше да е също надясно, при оста на останалите три, нали? А тук ясно се вижда някакво НЕПРОИЗВОЛНО преливане от вертикалната към хоризонталната (надясно) ос. Това, че ние не регистрираме като типично пространствено измерение вертикалната ос не значи, че тя не е точно такова, особено пък и след като тя има характеристики на измерение, макар и различно (“обърнато”, “противоположно”)! Защото ние не регистрираме пряко и електромагнитните вълни... Освен това, по вертикалното измерение също има налична материя - част от материята на всичко, което не се движи със скоростта на светлината по трите обичайни, невремеви измерения, се намира по вертикалното, “времево” измерение.

Кои точно са забележките ти - да ги взема предвид? Защото в случая просто съм използвал една от диаграмите на Минковски и само твърдя, че оста надясно е Space 1D+2D+3D, а оста нагоре не е Time, а е Space 4D.

Ето този радиус отдолу е съотношението на движението на материята между едно направление през трите осезаеми пространствени измерения (Vspace надясно с предел ct=1 при електромагнитните вълни и всичко друго безмасово) и неосезаемото четвърто пространствено измерение (Vtime нагоре с предел ct=1 при пълен покой, както е при движението като средна стойност на цялата материя в рамките на трите осезаеми пространствени измерения, както и при човешкото съзнание, което не е идентично, но много наподобява център на масата - макроскопичните процеси на функциониране на мозъка и/или начина на действие на човешките сетива определят доста късата дължина на вълната на неопределеността на човешкото възприятие, сякаш става дума за планковата константа, разделена на голям импулс). Величината по осите на широчината и височината на движещото се спрямо наблюдателя тяло не се променя, защото скоростта на движение спрямо наблюдателя по тези две оси не се променя спрямо състоянието в покой, променя се само скоростта по посока на движението в сравнение с покой.

Без различни съотношения на интервалите по четири ПРОСТРАНСТВЕНИ измерения (но четвъртото в компактифицирана форма, заради движението на всичко по него, като средна стойност, със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината - Скенер беше прав за компактификацията, но тя не се отнася чак за пето и нагоре допълнителни измерения, а още за четвъртото) няма как да обясниш особеностите на СТО и ОТО. Инструментът за определяне на разпределението на движението на материята между трите лесно осезаеми за нас ("разгърнати") и четвъртото по-трудно осезаемо за нас ("увито", компактифицирано) пространствени измерения е диаграмата на Минковски и по-точно онова нейно представяне, според което при движение на нещо спрямо нас със скоростта на светлината, то се движи със скоростта на светлината 100 % през трите осезаеми за нас измерения (електромагнитните, гравитационните вълни и всичко друго, което се движи спрямо нас със скоростта на светлината), а когато същото нещо е неподвижно спрямо нас, в покой, то се движи със скоростта на светлината 100 % през "увитото" четвърто, неосезаемо за нас пространствено измерение. Какво точно става в процентното разпределение на движението между четирите измерения в интервала между движение на нещо с 0с спрямо нас (1с през четвъртото "увито" измерение) и с 1с спрямо нас (0с през четвъртото "увито" измерение)? Между 0с и 1с, които са пределните стойности, без никакви възможности за вариации, се образува четириизмерен континуум, в който са възможни едновременни движения на множество обекти с всякакви междинни скорости – множество едновременни планове, плоскости, полета, стриктно синхронизирани с всичко останало по цялата Вселена. Струва ми се най-подходящо да се каже, че всяко движение с различна подсветлинна скорост създава свое поле в цялата Вселена, което е точно синхронизирано с полетата на всички останали различни движения с подсветлинни скорости, всяко от които различни движение също си има свое-собствено поле в цялата Вселена. Всяка промяна на твоето движение по инерция посредством свързано с разход на енергия от теб ускоряване или спиране (тук влизат и завоите, защото движението по кръг е нещо като ускорение) моментално променя състоянието на твоето поле в цялата Вселена спрямо всички останали полета на различни движения на различните от теб неща. Компактификацията на четвъртото измерение дава възможност да се изгради и холографско представяне на Вселената, с произход на цялата макроскопична холограма от около-планковите размери на четвъртото измерение. Всяко движение по инерция на нещо спрямо теб с дадена скорост прехвърля все повече движение на материя през едно направление в трите осезаеми измерения, за сметка на четвъртото неосезаемо измерение и скъсява лоренцово дължината по посока на движението, колкото по-голяма е скоростта на това инерционно движение спрямо теб (има някакви тънкости на взаимодействие с четвъртото измерение и по останалите две измерения, по които не протича движението, както при електромагнитните вълни и при електрическото и магнитното поле на заредена частица, но все още не съм стигнал до разсъждения в тези области). При ускоряване/забавяне от инерционно движение се образува разлика в движението през неосезаемото четвърто измерение в предния и в задния ти край по посока на движението, което при стандартното обяснение, с четвърто не пространствено, а времево измерение, налага въвеждането на полето на Хигс в онази му форма, която придава маса масивните обекти и изисква разход на енергия за тяхното извеждане от движение по инерция. Когато се ускоряваш към по-висока от скоростта ти по инерция, предния ти край изминава същия път през четвъртото измерение, който си е изминавал по инерция досега, но задния ти край започва да изминава повече път през четвъртото измерение (неосезаемо за теб, защото движението през четвъртото компактифицирано измерение е неосезаемо за нас) и тази разлика пречи и налага да изразходваш енергия за това твое ускоряване. При забавяне от инерционно движение е обратното - задния ти край изминава същия път през четвъртото измерение, който си е изминавал по инерция и досега, но предния ти край започва да изминава повече път през четвъртото измерение и тази разлика пречи и налага да изразходваш енергия за това твое забавяне. Концентрациите на маса променят така съотношенията между трите осезаеми и четвъртото измерение, че движение по инерция вече става не движението с еднаква скорост при пространство-времето с плоска геометрия (предния и задния край на обекта изминават еднакъв път през четвъртото измерение), а движение с ускорение съобразно гравитационната константа и тогава вече трябва да изразходваш енергия, за да се приближаваш към центъра на масата още по-бързо и/или в различно направление спрямо геодезичната линия или пък да спреш и обърнеш движението в противоположна на центъра на масата посока. Там геометрията на пространство-времето става огъната по ОТО. Най-важното тук е, че абсолютно всичко това може да се обясни чрез четвъртото измерение като пространство, но неосезаемо за нас, поради което ние го възприемаме като времеви аномалии при СТО и ОТО.

"Пътуването" на Вселената е нейното раздуване по пространство-времето и това е просто увеличаване на отстоянието между матерниалните обекти (галактиките) - увеличава се разстоянието между галактиките. А това, което аз имам предвид в коментара ми е едно непрекъснато превъртане на материята през четири пространствени измерения, което има общо с така наречения "речен модел", но с различни средни скорости при трите в сравнение с четвъртото пространствено измерение. Вероятно може да се състави (ако вече не е съставена някъде) формула, която да определя в кой случай-какъв процент от материята преминава през трите и какъв процент преминава през четвъртото измерение, като тука има значение и посоката (за разграничаването на пространство-време с плоска и огъната геометрия).

Винаги може да се говори за път в пространство-времето (през 3+1 измерения), защото дори когато говорим за цялата Вселена - има средно движение на вселенската материя като цяло през измеренията. Освен това не успявам да открия никаква пречка, всичките четири измерения да се разглеждат като пространствени - така без проблем могат да се опишат всички електромагнитни и гравитационни особености на макрониво (на квантово ниво не знам, а и стои въпросът със силното и слабото взаимодействие, за чието обяснение може да се наложи включването на суперструнната теория). Може би Калуца и Клайн са допуснали грешка, като са въвели четвъртото пространствено измерение като пето пространствено-времево, вместо просто да преразгледат четвъртото времево измерение като четвърто пространствено, без нищо друго на макрониво (но за разлика от останалите три пространствени измерения, това четвърто пространствено измерение е в компактифицирана форма и именно тази разлика води до макроскопичния усет за време). Ако приложим така наречения "речен модел", ние допускаме, че материята непрекъснато се движи през четирите пространствени измерения, но като средна стойност се движи все по-бавно през трите осезаеми за нас измерения и пак като средна стойност се движи със скоростта на светлината през неосезаемото за нас (освен като разлика в хода на часовниците в различни ситуации) четвъртото пространствено измерение, в компактифицирана форма. Накратко - става дума за разни движения по едно направление в един и същи момент през четирите пространствени измерения, но с различни съотношения между тях (например при скоростта на светлината движението е само през осите на трите осезаеми измерения и не протича през оста на четвъртото неосезаемо). Тези разлики в съотношенията дават разнообразните феномени, свързани с електромагнетизма и гравитацията на макрониво - сили, маси, съпротивления, релативистки и гравитационни ефекти.

Разбери го така: Няма време! Има движение на материята през четиримерно пространство, но движението през четвъртото измерение е коренно различно от движението през останалите три (със скоростта на светлината, в компактифицирана форма, за разлика от движението по останалите три измерения, което е спряло или много-много бавно и продължава да се забавя още повече) и тази разлика създава усещането за макроскопичното време. Всъщност става дума за разни движения в само едно направление в един и същи момент, но с различни съотношения през четирите пространствени измерения (например при скоростта на светлината движението е само през осите на трите осезаеми измерения и не протича през оста на четвъртото неосезаемо) и тези разлики в съотношенията дават разнообразните феномени - сили, маси, съпротивления, релативистки и гравитационни ефекти.

Е, повече от това аз не се сещам как да ти помогна да разбереш!

Виж и втория ми коментар - може да ти се проясни по-добре защо е пространство-време, а не пространство през време (защото събираш пространството и времето, второто - като допълнително пространство в неусетното за теб четвърто измерение).

Нека го кажа така и вероятно ще е най-лесно за възприемане: Имаш два града А и Б с разстояние 100 километра между техните центрове. Ти изминаваш това разстояние с 50 км/ч, а твоят близнак го изминава със 100 км/ч. Понеже твоят близнак се е движил с двойно по-висока скорост от теб - ходът на неговия часовник е бил по-бавен от хода на твоя часовник. Пътят през 100-те километра отстояние между градовете плюс пътя през времето (което също е движение през пространство - това на неосезаемото за нас четвърто измерение) за теб е по-голям в сравнение с този на твоя близнак, защото той също е изминал 100-та километра между градовете като теб, но през времето той е изминал по-кратък път и тази добавка към общия път при него е по-малко, отколкото при теб (неговия общ път 100 км + време е по-къс от твоя общ път 100 км + време).