Станислав Янков

В тая връзка (за ускоряването на Земята към ябълката) има един много добър клип (долния, като и останалите клипове на този ютубър са много добри). На другия ти коментар ще ти отговарям по-късно, защото очевидно си добре подготвен в материята човек, за разлика от мен (аз започнах някакво подобряване на разбиранията ми относно всички тези най-сложни материи от физиката едва с идването ми в този форум и определено съм много далече от нивото на Скенер, на Гравити, а явно и на теб) и първо искам да прегледам текста ти по-внимателно и да опитам да го разбера по-добре.

Позволи ми да те цитирам самия теб: "Едно основно положение, което ти трябва да схванеш и приемеш, е че кривината на пространство-времето е въображаема. Как знаем? Ами много просто: няма начин да измерим тази кривина директно, за да сме сигурни, че тя наистина съществува. Когато една Нютонова ябълка пада на земята, ние можем директно да измерим нейната скорост, ускорение и маса. Тъй като това са директно измерими величини, ние преспокойно можем да приемем, че те са реални (физически-съществуващи). Защо ябълката пада, обаче, не се знае. Според Нютон тя пада защото и действа сила, а според Айнщайн тя пада, защото следва кривината на пространство-времето около земята. Проблемът е, че ние не можем да измерим директно нито Нютоновата сила, нито Айнщайновото изкривяване. Тоест, това не са директно-измерими величини, а изчисляеми величини, които ние изчисляваме въз основа на диретно-измеримите величини маса и ускорение на ябъката. След като Нютоновата сила и Айнщайновото изкривяване не са диретно-измерими величини, ние не можем да твърдим, че те са реално съществуващи." "Няма силометър, с който да измерим силата. Мерим масата и ускорението и с тях изчисляваме силата като F = ma. Ускорението е проявление на силата и ние така разбраме за нея. Но самата сила няма как да я измерим." "Объркващо е, защото ние съдим за дадени величини по техните измерими проявления. Ускорението е измеримо проявление на силата и така човек остава с впечатлението, че когато мерим ускорение, ние мерим сила." И на фона на всичките тия твои пространни разяснения, кои неща са реални и кои са нереални и защо едни са реални (понеже могат да се регистрират, измерят директно), а други нереални (понеже трябва да се изчисляват индиректно, на базата на директните замервания), изведнъж (пак цитат от теб): "Гравитацията не е въображаема (?!?!?!?!?!) ... но причината за нея е все още е неизвестна." Последното създава ясното впечатление, че след като само директно-измеримите неща са реални, не въображаеми, а невъзможните за директно измерване неща, които трябва да се изчисляват опосредствано, са нереални, въображаеми и в същото време гравитацията не е въображаема - значи ти можеш да мериш директно, инструментално самата гравитация, не да установяваш присъствието ѝ по косвени признаци и аз съм изключително любопитен, с какъв точно инструмент мериш самата гравитация и какво представлява скалата, на която този инструмент показва гравитационните стойности?! Като "гравитация 1", "гравитация 2", "гравитация 3" ли или как точно е разграфено?! Иначе - всичкото това е просто спор за глупости. И кривините на пространство-времето си ги има съвсем реално, и гравитацията си я има съвсем реално (не на последно място, защото кривините са гравитацията), защото ако ги нямаше съвсем реално - нямаше да потъваш с ускорение по геодезичните линии към повърхността на земята през наглед празното пространство над земната повърхност. Щом всичко това се случва, щом потъваш по геодезичните линии - кривините/гравитацията си ги има съвсем реално, макар да не ги виждаш. Каква по-конкретно е същността на пространство-времето - това вече е съвсем друг въпрос, с отговор за нобелова премия. Едно е съвсем сигурно - нещата очевидно са много по-сложни, отколкото подозираме на пръв поглед... Жокер - ОГРОМНА роля играе твоето съзнание, начина на възприемане чрез твоето тяло и мозъчните ти процеси, свързани с обработката на всички външни дразнители през сетивата и с мисленето.

Как точно усещаш и регистрираш гравитацията, ако си в космическа капсула без прозорци и започнеш да пропадаш по геодезична линия към повърхността на Земята? Как и по коя скала ще премериш (не изчислиш) гравитацията?

Тя и гравитацията е въображаема по тази логика! Ти даже и не усещаш, когато пропадаш към планета. Ако нямаш илюминатори на капсулата ти и не можеш да гледаш навън - спокойно ще си се носиш в безтегловност и ще си мислиш, че си в открития Космос, докато всъщност летиш все по-бързо към повърхността, до разбиването ти в нея. Накратко - и гравитацията не съществува, защото не можеш да я видиш, да я пипнеш, да я измериш, да я регистрираш (капсулата без прозорци)! Нищо не каза!

А защо и материята, и пространството и времето да не са продукт на начина, по който функционира човешкото съзнание (средствата за възприятие от човешкото тяло на околната среда и начина на функциониране на човешкия мозък като неврони и техните начини на свързване?! ЧНГ и от мен!

Имаме квантовата механика и имаме общата теория и те не се съчетават успешно (нужни са пренормировки). Едното работи на микрониво и позволява гравитони, а другото работи на макрониво и няма нужда от гравитони. Имаш проводник с електрически ток, при който магнитното поле се завърта около проводника по правилото на дясната ръка и имаш намотка от проводник (бобина), при която магнитното поле спазва същите базови принципи, но вече има много по-различен вид и детайли в сравнение със случая с проводника. Кое от двете е по-вярното? И двете, нали? Само трябва да знаеш по-фундаменталните закономерности на електро-магнетизма (СТО и Максуел). Гравитацията на микрониво (КМ) е проводника, гравитацията на макрониво (ОТО) е намотката (бобината) - и двете са верни в своята зона, но трябва да намериш по-фундаменталните закономерности, които обясняват, защо на микрониво е така, а макрониво е онака и които все още не са намерени. Как да няма никакво обяснение?! Тука това обяснение го има купища пъти, аз от тука, Скенер, Гравити и още двама-трима други, успях да го разбера! Когато има огромна площ от относително по-близки една до друга прашинки/атоми (основно водород и хелий, а когато се премине през няколко експлозии на звезди, идват и останалите по-тежки елементи), тогава се образува някаква кривина/гравитация на пространство-времето и всички тези масивни частици (прашинки, атоми) започват да се движат по геодезичните линии на кривината едни към други. Колкото повече се доближават прашинките една към друга, толкова по-изразена, по-огъната става кривината/гравитацията на пространство-времето около тях и колкото по-изразена, по-огъната става кривината/гравитацията на пространство-времето около тях - толкова повече прашинките започват да се сближават една с друга. Това продължава, докато атомите не се доближат до толкова, че вече започват да действат електромагнитните сили на отблъскване между тях и се получават разните хубави неща като Земята, Слънцето, останалите планети и други тела в Слънчевата система, нашата и останалите галактики... Ако концентрираната маса е твърде голяма - дори електромагнитните сили на отблъскване между атомите не могат да устоят на смачкването и тогава всичко срива или до неутронна звезда, или даже до черна дупка. Какво по-ясно обяснение от това можеш да искаш?! То идва именно от формулите на Айнщайновата ОТО и го има на много места. Само трябва да се потрудиш да го намериш, научиш и разбереш (това, естествено, е по-сложната част и тя иска усилие, което мнозина ги мързи да положат и тогава го удрят на отричане и на безсмислени спорове).

То е обяснявано, много пъти, от няколко души тук. Само трябва да се чете с разбиране, а не как непрекъснато да се спори. Какво става, когато попаднеш в река? Голяма, бърза, силна река! Без да правиш нищо, без въобще да мърдаш и да хабиш каквато и да било енергия - реката те носи със себе си. Друг начин! Имаш един хубав, чист, отлично заравнен плаж, с приятен пясък (например - на Малдивите). Тъкмо се е оттеглила поредната вълна, която отново е намокрила и заравнила пясъка около теб, но понеже ти си пакостливо човече - носиш си с теб камък и хвърляш с всички сили този камък в пясъка. Тежестта на хвърления камък сплесква пясъка и прави в него дупка. Сега, ако пуснеш някое топче по периферията на тази дупка - то ще се търколи до камъка в дъното. Сплескването, смачкването, концентрацията на материята/енергията огъва плоското пространство/време, прави един вид "дупка", образува кривина, която е гравитацията. Така всичко наоколо се носи като по реката към центъра на масата, както топчето се търколва в дупката на пясъка, докато не стигне камъка (центъра на масата или в много голяма близост до него). От една гледна точка това може да е огъване на пространство-времето, по което огъване ти се насочваш към центъра на масата по инерция, макар и с ускорение, без да усещаш нищо. В безтегловност, все едно си в Космоса. От друга гледна точка - може да е гравитационно поле със сила, но поради финия характер на гравитоните, които предават взаимодействието, всичко става изключително равномерно и ти не можеш да усетиш никакви смущения. Какво точно е - ще покаже бъдещата квантова гравитация, когато се разработи успешно. Извън всичко това, аз си представям нещата по следния начин: Всичко, Вселената, е множество пластове, слоеве, полета, които се движат един в друг, едновременно, с различни скорости, както и в различни посоки (основно перпендикулярно един на друг, в три базови посоки - трите измерения). В едни случаи, в едни места, тези пластове/полета се подсилват един-друг, както вълните, когато са във фаза, а в други случаи/места пластовете се елиминират един-друг, както вълните, когато са в противофаза. Могат да стават множество миксове между всички тези различни пластове, с различни скорости и посоки и тези миксове дават всички особености на Вселената - "празно" пространство, електромагнитни прояви, масивни прояви, черни дупки, ВСИЧКО! Всяко образуване на съчетание на пластове по един начин в едни места води до образуването на съчетание на пластовете по друг, противоположен начин на други места. Ако имаш две кутии с еднакво количество пари в тях (всичко си има числов измерител) и преместиш парите на едната кутия в другата - едната кутия ще се напълни с още повече пари, а другата ще се изпразни. Ако концентрираш маса/енергия на едно място и така огънеш в гравитация пространство-времето там - на друго, непроизволно място пространство-времето ще се изглади до плоско.

Тогава защо познава?! И защо класическата механика не познава (СТО познава за всичко, за което познава и КМ, а КМ не познава някои неща, които СТО познава)? И защо ОТО да познава неща, които Нютоновата теория не познава, ама да е по-лоша от ОТО?!!! Признавам, че ме дразни непрекъснато да бягаш от отговори и да баламосваш с всевъзможни глупости. Кога ще отговориш за прецесиите и за акреционните дискове (защо Нютоновата гравитация не познава, а ОТО познава, ама второто било по-лошото от първото)? Лека!

След като не можеш да дадеш по-добър отговор от този на СТО и ОТО - за какво си губим времето с подобен разговор с теб?! Трябва ти къща, иначе ще те брулят стихиите на природата. Ти лично не можеш да си построиш къща, всичките предложения на разните строители не ти харесват, заради едно, друго, трето, пето и десето и - искаш от нас и ние да живеем без къща, подобно на теб! Понеже ти не искаш да разбереш и ползваш СТО и ОТО и понеже видимо са несъвършени - всички трябва да се откажем от явните предимства и прогрес, който носят, макар и да не са съвършени и да се върнем още по-назад, към още по-лошите и ограничени варианти! Понеже нямам състояние от милион - да се откажа и от половин милион и да се самоогранича до хилядарка! Не става, пич! Светът трябва да продължи да върви напред, колкото и да не ти се иска на теб! Лека!

И тук идва въпросът - тогава какво е празното пространство? Как възниква и какво представлява? Какво е запълването на празното пространство с маса? Ами какво точно са електромагнитните вълни? Как точно Нютоновата теория обяснява всичко това?

Прецесиите са очевиден проблем на Нютоновата теория. И са съвсем потвърдени инструментално, реално съществуващи, точно като черните дупки (не си отговорил на Скенер за разликата при акреционния диск по Нютоновата гравитация, за тъмната звезда и по ОТО, черната дупка). И Нютоновата теория се проваля с прецесиите (и с акреционния диск на тъмните звезди), а ОТО ги дава точно (както и акреционните дискове на черни дупки). Като повдигна на въпрос - как точно Нютоновата теория разреши въпроса с въртенето на галактиките, тъмната материя? Кога беше потвърден като безспорно решение споменатия от теб МОНД (щеше да има Нобел за разрешаването на въпроса с тъмната материя)? Защото без нужда от потвърждение, аз мога да ти намеря хиляди всякакви твърдения без безусловно потвърждение, според които Нютон за нищо не е прав. Впрочем - и Айнщайн коригира Нютон с ОТО и тази корекция е даже общоприета... (Ето това е най-забавното - ти сам ми даваш аргументите против Нютоновата гравитация! ) Айнщайн днес ВСЕКИ се мъчи да модифицира, включително и ти, с МОНД, който очакваш да повали ОТО. Даже и аз! Защото - Айнщайн е КОЛОС!

Никой не е отрекъл категорично гравитоните, само все още не са потвърдени и са хипотетични. Накрая е една лекция на Леонард Стрингфийлд за струните (основна теория за съществуването на гравитоните, но непотвърдена и с много проблеми), където той дава един много интересен теоретичен подход, според който движението с голяма скорост/импулс по една пространствена ос не пречи по никакъв начин на обичайните прояви при много ниски скорости по останалите две перпендикулярни оси, включително не пречи и на точковото представяне на елементарните частици. Защото например, ако едно нещо има някакви комплексни, взаимосвързани движения, които от позицията на обичаен наблюдател са със скоростта на светлината и по трите оси на тримерното ни пространство - в това наше тримерно пространство (което може да е и три перпендикулярни едно на друго полета, които се движат изключително бавно според всеки различен от безмасови частици наблюдател и така дават "празното" пространство) въпросното движение със скоростта на светлината и по трите пространствени оси ще ни изглежда като идеална точка (ще сме наясно, че има нещо, има маса, ама не можем да отчетем размери). Знаем, че енергията на всички неща се определя чрез формули, които включват скоростта на светлината. Скоростта на светлината участва и при определянето енергията на фотоните (когато енергията им се определя не чрез честотата им, а чрез импулса на фотоните). При една такава сложна плетеница и игра на много пластове, планове, полета, сложно слетени едно в друго, с най-различни скорости (от много бавни спрямо възприятията, до такива със скоростта на светлината) - нещата може да са изключително сложни и нееднозначни... Толкова много обяснения и разяснения, свързани с формулите на СТО и ОТО има, буквално навсякъде, че - от липса на обяснения да се оплакваш! Толкова много са всевъзможните обяснения, че незапознат (като мен) човек трудно може да открои верните от фалшивите обяснения и интерпретации! Едва наскоро открих добре изградени обяснения, че гравитацията е кривината, равнозначно на кривината е гравитацията и какъв е точния смисъл на всичко това.

Нека си пише и вярва, явно е, че няма да има развитие... Ще отговарям, докато ми е забавно, след това ще престана (неизбежно ще се отегча)... Само планирам да го попитам и, как Нютоновата теория обяснява потвърденото от червеното преместване разширение на Вселената (ОТО дава обяснение и също показва, защо надсветлинни скорости на това разширение по периферията от наша позиция не противоречи на СТО). Естествено, няма да получа адекватни, детайлни отговори (каквито даваш например ти или пък късите, но точни и конкретни на Гравити), камо ли пък признание за достойнствата на ОТО.

Хубаво! Тогава - Нютоновата теория не предсказва добре прецесиите на орбитите на планетите (има такава например при орбитата на Меркурий), а ОТО ги описва точно. Значи - Нютон в кофата за боклук! Или няма прецесии и те пак са дефект на ОТО?! Става все по-смешно!

Нютоновата гравитация също не обяснява сингулярностите, значи и Нютоновата теория е невярна и не става! Хайде-е-е-е! И Нютон отпадна от науката, като Айнщайн! Вервай си! Лек ден!

Физическа интерпретация: Черните дупки съществуват и даже вече бяха заснети (чрез съвместно действие на телескопи по цялата планета). А съществуването на черните дупки беше установено чрез ОТО (преди ОТО въобще не се предполагаше, че такова нещо може да съществува, камо ли пък да е в изненадващо големи количества, дори в собствената ни галактика, както и да е в центъра на повечето галактики). Ето ти перфектната физическа интерпретация! Теория (ОТО) - прогноза (съществуване на черни дупки) - регистрация (заснемането на черните дупки чрез телескопите).

Ти не можеш да изчислиш с точност броя на катастрофите по улиците, кога-как се разпределят и не можеш да ги прогнозираш вярно, затова всички закони и практики, по които се изграждат автомобилите са неверни и лъжливи. Колите ги има по улиците, ама законите, икономическите правила на предприятията и техниките за изграждане ги няма, фалшиви са, не са верни. Ето това са твоите аргументи! Мен с тях не можеш да ме убедиш в "неверността" на теориите на относителността.

Виждал ли си онези големи гимнастични топки? Ако двама души застанат един срещу друг, всеки вдигне една такава голяма гимнастическа топка пред гърдите си, за да отхвръкнат назад при сблъсък, вместо да пострадат? Единият от двамата брои до три, като на три и двамата се затичат един срещу друг, докато не се сблъскат. Кой-кого ще е блъснал? А ще блъсне В или В ще блъсне А? Интересно, защо на хората винаги им е толкова трудно да приемат процес, при който елементите си взаимодействат взаимно, всеки да действа на другия, вместо единия да е първи, а другия втори?! Причината за гравитацията и за свързаните с нея ефекти е концентрацията на маса/енергия. Концентрацията на маса/енергия поражда кривина на пространство-времето (стремеж за движение навътре в себе си, концентриране в една точка - центъра на масата) и тази кривина е гравитацията, а пък гравитацията е кривината на пространство-времето. Концентрацията на масата/енергията поражда кривината/гравитацията и същевременно - кривината/гравитацията се стреми да концентрира масата/енергията в една точка (центъра на масата). Всичко е взаимно и едновременно и не е чак толкова сложно за възприемане като взаимен, едновременен процес. В един момент от разширението на Вселената случайните квантово-механични флуктуации са предизвикали рязък отскок на полетата на Хигс на Вселената преди Големия взрив (може би невъобразима черна дупка, която е стигнала момента на пълното си изпаряване). Този отскок върху по-високата издатина в центъра (на потенциала на полето) е предизвикал рязкото разширение на пространство-времето (нарушаване на пълната симетрия на макрониво отпреди това), а последващото плавно спускане към дъното е създало (грубо казано) масивната материя. Нееднородностите на полетата в крайна сметка са довели до нееднородното разпределение на материята днес, дори и под формата на галактиките. Започнало се е с кварк-глуонна плазма, ядра и т.н. Има доста по този въпрос в Интернет. Има други, по-любопитни мистерии. Например: Възможно ли е четвъртото времево измерение да е четвърто пространствено измерение, но заради особеностите на нашите възприятия ние да не го възприемаме като пространствено, а като стрела на времето с ентропия? Защо едни неща възприемаме едновременно в един и същи момент (като едновременното възприемане на гравитационните и електромагнитните процеси, всичките различни видове частици - всички тези различни неща са продукт на множество различни полета, преплетени заедно едно в друго и всяко едно от тях, простряно в цялата Вселена), а други неща не можем да възприемаме в същия този момент (като процеси на същото място, но от миналото и бъдещето, тоест - защо ги има стрелата на времето и ентропията)? Възможно ли е измеренията при теорията на суперструните да са повече от 10-12 и по-точно - нещата с броя им да стоят като при броя на нужните диаграми на Фейнман за дадено взаимодействие между две елементарни частици? Въобще - пълно е с доста любопитни въпроси!

Той има предвид, че като ти се каже нещо, което видимо не разбираш достатъчно (тук и аз съм като теб - всичките тия нещо са ми доста сложни, макар че преди месеци бяха още по-сложни и ги разбирах още по-зле) - няма нужда непрекъснато да повтаряш невярното нещо, а първо малко да потърсиш, да прочетеш/видиш повече и чак на база нови, допълнени разбирания (или нови детайли, които не разбираш), да ги обсъдиш пак, по нов, по-различен начин. Аз затова изчезвам за известно време, когато ми се покажат някакви значителни пропуски. Освен, че си имам и други работи, също и да асимилирам новите неща, които не разбирам добре, да попрочета/погледам малко повече за тях (в Интернет има ВСИЧКО, само да го търсиш правилно) и когато видя, че разбирането ми е променено или вече неясните неща са някакви различни - тогава идвам тук пак да ги дискутирам. Защото не е приятно по сто пъти да чуваш/четеш, че не си прав, без да ти дават чудодейните подробности, с които веднага да разбереш, ама не е и приятно по сто пъти да обясняваш едно и също и след малко да ти противоречат пак със същото, което вече сто пъти си казал/написал, че не е вярно.

Пряко не можеш, защото няма нещо с видима за нас маса, което да може да се движи и с половината от скоростта на светлината, за да е осезаемо забележимо скъсяването за нас, но има множество косвени опити и практически дейности (в Космоса, във физическите изследвания като ускорители на частици, термоядрени реактори и т.н., като електрониката), които не могат да се реализират успешно, ако нещата не се скъсяват точно така, както изисква СТО (по посока на движението на наблюдавания обект). Иначе не излизат изчисления, не се получават процеси според планираното и т.н. Така че - можеш да считаш това за потвърдено без никакви съмнения. За мен е такова и спорове по този въпрос ми се струват безсмислени и загуба на време, което може да се използва за проучване на реалните, сериозни предизвикателства (например - квантовата гравитация).

Е! Толкова неща и в Космоса, и при ускорителите на частици нямаше да излизат точно, ако не беше потвърдено! Вероятно дори една работеща компютърна платка с фина литография нямаше да можеш да направиш! Нека бъдем по-сериозни, моля те!

Ако и ти си започнал да откриваш нови закони на физиката (и/или да отричаш вече потвърдени по много начини положения) като Младенов и Лапландеца - дискусията не отива в добра посока! Дискусиите са полезни, но израждането им в спорове не е особено конструктивно.

Споменават ли, че двете вдлъбнатини са на много отдалечени една от друга галактики, а не на звезди в една и съща галактика? Ако да - тогава може и да има нещо реално "отрицателно" в гърбицата. Иначе - това се само хипотетично, илюстративно изображение, без връзка с реалния свят. И както се вижда по теб - то повече обърква, вместо да изяснява.

Ефектът "скъсяване по посока на движението" го има винаги, когато нещо се движи спрямо теб, независимо дали това нещо се движи срещу теб (приближава те или се отдалечава от теб) и ти не можеш да видиш скъсяването (ама когато е точно над теб - пак ще го видиш) или не се движи срещу теб и можеш да видиш всичко. Скъсяването е по посока на движението на обекта, който се движи спрямо теб, а не в зависимост от това, дали се приближава или отдалечава от теб (тогава имаш синьо или червено отместване на светлината от този обект - отразена или излъчвана от него). Нищо не се удължава в гравитация, особено пък на черна дупка - има само скъсяване на дължините е забавяне хода на часовниците (да, това може да се нарече удължаване на интервала от време). Виж внимателно долното видео (и друг път съм го слагал тук - много е добро, макар и да не е съвършено). Върхът на седловината между тях (вдлъбнатина, гледана от другата страна) е с никаква или почти никаква кривина (плоско или почти плоско пространство-време). Въобще не разбирам защо продължаваш да спориш, след като Гравити вече написа по-рано, че показаното не е графика на реална кривина!!!

Защото при концентрации на маса/енергия има деформация на пространство-времето един вид "навътре в себе си". Това поражда кривина и "завъртане на фокуса на 90 градуса" - от наблюдателя фокуса се измества към центъра на масата. Нека да го опишем по различен начин. Да приемем условно, че има "плътност" на пространство-времето (това е най-условно, понеже не разполагам с по-добро определение). Първо става нещо (при Големия взрив), което нарушава пълния баланс до НИЩО и заради това нарушение възникват измеренията и стрелата на времето (ентропията). Това е носещият пласт на пространство-времето, "празното" пространство-време на макрониво (когато игнорираме квантовите флуктуации на планкови дължини). Когато през това пространство-време премине гравитационна вълна (огромен брой гравитони в синхрон), това е конструкт от два елемента - "сгъстяване", следвано от "разреждане" на пространство-времето по посоката на движението. Ако вълната е електро-магнитна (огромен брой фотони в синхрон), конструктът и тук е съставен от два елемента - "сгъстяване", следвано от "разреждане" на пространство-времето, но този път вече в посока, перпендикулярна на движението ("завъртане на 90 градуса" в сравнение с гравитационна вълна). Надлъжна (гравитационна) и напречна (електро-магнитна) вълна. Тук е добре да си изясня с времето, кое точно на пространство-времето се "сгъстява" и "разрежда" (какво значи това на практика, във връзка с "празно" пространство-време на макро-ниво), как то и каква е връзката на всичко това с отблъскването, привличането, неутралността. Вероятно има някаква сложна система от удължавания и скъсявания (със съответстващите въздействия и липса на такива) на няколко равнища (пласта, плана, полета), но засега нямам нищо поне минимално логично и взаимосвързано като разбиране. Ако си изясня по-добре всички тези неща - ще имам по-голям шанс да достигна до някакво разбиране на гравитацията и масата (като - през кой от двата процепа "минава" масата на електрона). Сега съм още много далече от това. Само смятам, че холографското разбиране играе значителна роля в тези мащаби, ама по какъв точно начин - и представа си нямам!