monte christo

Вольфрам, Хервиг. Готы. От истоков до середины VI века (опыт исторической этнографии) (2003).pdf Книга представляет собой фундаментальное обобщающее (концептуальное) исследование этнической и политической истории знаменитого народа готов. Автор – известный австрийский медиевист и варваролог Хервиг Вольфрам – излагает всю историю готов от легендарных времён, когда предки готов в последние века до н. э. вышли из Скандинавии и до порога раннего средневековья, когда в середине VI века самое знаменитое готское королевство – италийское королевство, основанное Теодерихом Великим – закончило своё существование под ударами войск императора Юстиниана. В книге излагается не только самобытная история, но и рассматриваются проблемы социальной организации, политических институтов, этнических процессов и развития культуры у готских народов. Особое внимание в книге уделено периоду жизни готов на территории Причерноморья и их последующей миграции оттуда под ударами гуннов на Балканы и в Италию. Книга написана великолепным языком и снабжена исчерпывающими примечаниями, библиографией, генеалогическими схемами и хронологическими таблицами и картами. Предназначена для специалистов по античной истории, преподавателей вузов и студентов исторических факультетов, а также для всех читателей, интересующихся историей античного мира, соседних народов и историей Восточной Европы в древности. Клауде, Дитрих. История вестготов (2002).djvu Вестготское королевство всегда стояло особняком в истории раннего Средневековья. Вестготы, единственные из варваров, сокрушивших Западную Римскую Империю, смогли создать на довольно длительное время крепкое государство, которое избежало печальной участи остготского королевства и державы вандалов. Просуществовав почти три столетия, вестготская государственность была уничтожена арабским вторжением на пиренейский полуостров. Дитрих Клауде своей книгой «История вестготов» показывает, что сосуществование двух культур на определенном уровне возможно только, если они не противопоставляют себя друг другу и идут на взаимные уступки в основных сферах жизнедеятельности, демонстрируя тем самым толерантность и веротерпимость, так необходимые и в наше время. Пфайльшифтер, Георг. Теодорих Великий (2004).djvu Античность постепенно умирала... Если в истории культуры Боэнций считается "последним римлянином", то Теодорих, безусловно, явился своеобразным хранителем античной цивилизации. Он стремился к достижению взаимовыгодного сосуществования двух народов: римлян и остготов. Покровительствуя ученым и поэтам, возводя изумительные по красоте церкви в Равенне, Теодорих тем самым явно выражал свое преклонение перед греко-римской культурой.

Табов, приятелю, твоята версия е... версия, а изворите са си извори. В един момент Василий не е така маргинален, както си мислиш ти. Това не е 976 г. Годината е 989 - есента. Водят му (забележи - императорската стража му води) Склир. Все пак има имперски протокол. Не може този-онзи (който и да е той) да ходи (да се явява), когато му скимне при василевса. Варда Склир ходи (се явява) пеша, придържан от стражата (по протокол). Василий Млади разсъждава на глас: "Този, от когото се страхувах, сега ми водят като просител". Обаче Склир е с пурпурни сандали, и Василий направил гримаса. Наложило се Склир да се изува пред шатъра, и чак тогава да влезе официално при василевса. Стигат до консесус (както е известно Склир не е посочил Василий за свой наследник, защото императорът царува още от 960 г., когато е бил на две години) и вместо да продължат гражданската война, амнистиите са налице. Римската армия отново е едно цяло. След март 991 г. Василий погва българите. По него време - пролетта, лятото - римляните налазват по българските земи и оттогава датира известието на Яхъя за пленяването на цар Роман.

Спокойно, бре Това е целувката на мирът с подчертан иудейски нюанс Като истински средновековен римлянин, аз съм християнин, т.е. няма място за антични педеразлъци от времето на езическият гръко-римски свят

Това се отнася най-вече за тебе, драги ми Рицарю "Волфрам бил такъв; ама бил - онакъв"... Баламосваш ме ти нещо, но аз все още не мога да взема никакво отношение по таз проблема, защото знаеш ли колко е трудно за бивш варварин и понастоящем изтънчен римлянин да се занимава с тези варварски заплетени казуси... Най-накрая схващам накъде биеш: траките-беси станали готи (гети). А уж довчера нямаше никакви германци... по Балканите. Или... пак не съм у ред (в час)? То... човек може ли да ти проследи мисълта? Ах, ах, ах... как ще се защитава бъдещата дисертация, кажи ми как?

Ела да те разцелувам, бре, ела Защото пустословието на нашия Рицар ми идва в повече...

Един въпрос към всички останали участници в темата: вие, господа, в края на краищата, разбрахте ли от Рицаря, дали сред българите от VII в. нататък е имало (са живеели) римляни, които са от готски (демек - германски) произход? Защото тук се написа много, а се каза малко...

Тоест, да разбираме, че на територията на Царевец през втората половина на VII в. са живели готи (демек римляни от германски произход)? Защото, ако не се лъжа, в едно предаване на Божо Димитров отпреди 3-4 години, точно Вагалински спомена за римски контрол върху Царевец през втората половина на VII в. Доростол е ясен. Качо е ясен, че си вкара автогол. Ти изнасяй резултатите от Шампионската лига и не ни занимавай с изпадащите...

Բարի երեկո. Изплюй камъчката, Спандяне Защото аз наистина се обърках. Тъй и не разбрах какво точно има предвид Рицаря: а) готите (т.е. гетите) са станали българи б) понеже нямало никакви готи (въобще германци) след V век по Балканите, то и в по-късните българи не трябва да търсим германска кръв, защото не е имало германци, които да се кланят на "някакви скандинавски, германски и готски богове"

Поседял е, разбира се. И то, немалко време.

Между другото, няма да е лошо да хвърлите един поглед и върху ей тази стара класика, която не е загубила актуалност дори до днес Книжката е малка, т.е. колкото и да сте мързеливи, ще я прочетете за седмица време, ако, разбира се, въобще се интересувате от проблемата и имате желание за ограмотяване. Тъпкова-Заимова, Василка. Нашествия и етнически промени на Балканите през VІ—VІІ в. С. 1966.pdf

Е, то на теб никой не може да ти угоди. Ни от чужбина, ни от тъдява. Види се - не се ли изтъпанча на някоя морска конференция и да започна сладкодумно да ви баламосвам, че чак да си забравите обяда - нЕма да стане Ахъм... Сефте Значи, ако правилно съм те разбрал: Рицарят отхвърля всякаква възможност за германски процент кръвчица у съвременните българи. Тъй, или - инак?

Под "лингва теодиска" имах предвид точно простонародният език, а не по-късният немски. През 2012 г. се запознах с един доклад на Хервиг Волфрам (изнесен цели десет години по-рано) относно готите по Балканите. Преди това, признавам си, готската материя за мен беше тъмна Индия. Та, от Волфрам разбрах за бенедектинския абат на Райхенау и неговите твърдения за готите, живели заедно с другите скити (славяни) по Северна България и патъркащи на теодиска... през IX век. За мен си беше изненада. При тази ветрилница. Щото това не е Кримският полуостров и запазените готи през XIII в. Волфрам, Хервиг. Готите на територията на днешна България.rtf Е, добре де, Рицарю - всичките ли са гети (т.е. готи)? И славяните? На мен по ми 'аресва пъстрата картина на Балканите Това трябва да го обясниш на Алвата, че аз от години не мога да го опитомя

Фружине, мисля Микулчик е категоричен за Македония: Како потврда за ова ќе спомнеме некои од наодите од 7. и 8. век кај нас, а кои не се словенски... Оваа регионална култура се врзува за домашното ромејско население, а настанала по аваро-словенските инвазии и по повторното воспоставување на ромејската (византиска) власт во овие краишта. Въобще, по тези проблеми има още да се... копае. Правилният превод е седемте рода, а не племена. Това е истината - славянското племе на "седемте рода".

Трябва да се проследи хронологията на нашествията, съсипали Македония. Във всеки случай, след 658 г. и походът на Констант II имаме някакво раздвижване на римляните по тази провинция. При Юстиниан II - тоже. Нещата са идентични с Малка Скития по времето на Констант II и Константин IV - имаме някаква (номинална) римска власт, но... по места. Да, споменават се германци, но тяхното присъствие на Балканите след втората половина на V век намалява драстично. И като знаем каква ветрилница е Мизия (досущ като Дакия), почти сичкото немец е издухано от вятърът на промяната докъм 614/615 г. Според теб, драги ми Рицарю, къде трябва да търсим lingua theodiska докъм IX век - на север от Емос, или на юг? Ясно за седемте рода, ясно... На всинца ни е ясно - като в мъгла

+1 Аз пък не съм ги свършил Аз заради това не искам да питам хората; не искам да питам даже и тези, които четат изворите, т.е. историците. Тук ни трябват обърни-керемидки, т.е. археолози (или фенове, ако не на оригиналдъ, то поне на нашенският Индиана Джоунс)

Това е обект на полемики и титанични сблъсъци между Каждан, Сюзюмов, Острогорски, че и Елена Липшиц Сложна работа, особено за VII век. При всичките тези нашествия в миналото и финалните акорди, изсвирени по времето на аварските и славянските нашествия, прекалено сложна работа за анализ...

+1 Atom-e. Та, да си дойдем на думата - практически България след 681 г. и поне през целия VIII в. е само това - Добруджа, Лудогорието и Загоре. Българите се разселват докъм Ломовете (Русенски и притоците). Практически ги няма до Янтра, да не говорим от нея в западна посока. А там, естествено, не са живеели призраци, колкото и рядко населена да е Мизия... Е, какви люде са живеели на запад от Янтра след 681 г.? Явно не са седемте славянски рода (племена) - нали са изтикани/преселени от българите да ходят (на майната си, че) да бдят за аварите. Това от своя страна ясно ни показва кой-кого, демек кой командва парада. Никакви съюзни договори няма между българи и славяни по Мизия - имаме капитулации и плащания, т.е. налагане на български ред. Седемте рода са римски федерати и заради това са преселени - защото са ненадеждни.

Николаус, част от т. нар. по-късно власи (или някакви романизирани групи) може въобще да не им се е налагало да прехвърлят Балкана след XI в., след като има много голяма вероятност те да са налице в западната част на Мизия Inferior още към 70-те години на... VII в. Спокойно. Графът е благороден човек и за дребни прегрешения си затваря очите Това положение, разбира се, не се запазва до 1944 г. Защо? Защото го твърди Галахад. Това положение, разбира се, се запазва до есента на 1958 г. Защо? Защото го твърди Графа, а той е... влашка издънка с подчертано славянски нюанс, при това на римска служба...

То ест, да разбирам ли, че твоя светлост отхвърля всякакви податки за каквато и да било (разбирай - ефимерна) римска власт по историко-географската област Македония през VII в.? Miracula Sancti Demetrii.

Драго ми Ка-Ге-Бе - етносът на притежателя на монетата в Преспа не е важен. Важното е, че монетите доказват (ни указват) за наличието на някакъв живот, съответно наличие на някаква римска власт по Македония (БЮРМ) през VII в. То ест - няма заселени славяни по Македония (БЮРМ) през VII в., а има заселени славяни около днешна Македония (БЮРМ). Погледнато в по-широк историко-географски аспект - славяните са заселили периферията на старата провинция Македония. От изворите го взема

Само Господ Бог знае кои нашествия са най-разрушителни. Факт е, че всичките (до едно) са разрушителни. И на хуни, и на готи, и на българи, и на славяни, и на авари... Искам да кажа, че траките като народност винаги са виждали зор (т.е. преживели не малко сътресения през вековете). Ообено селското население, което е най-консервативно и трудно се поддава на нововъведения и модернизъм, каквито, несъмнено, са романизацията и елинизацията. Съответно то е най-незащитеното, за разлика от населението по градовете. Явно славяни и авари му идват в повече. Тук искам да отбележа нещо, на което не всички обръщате внимание. От всичките тракийски племена, през VI век все още не са изчезнали (не са се претопили напълно, не са затрити) само бесите. Заради това бески език е синоним на тракийски език. Друго, което е много важно. Не смятайте, че хората с т. нар. тракийско народностно самосъзнание (т.е. такива, на които не им пука за римската или елинската култура) през VI век са били с милиони по Балканите. Напротив - за да изчезне беският език след края на VI век (т.е. да не може да бъде доказано използването му в началото на VII век и по-нататък) сами си направете преценка дали подобно население въобще е съществувало в големи пропорции. Всички нашествия се отразяват негативно на римското население от тракийски произход. Ей го на - за целия VII век (от Флавий Фока до Тиберий Апсимар) по хрониките са споменати само трима души с доказано тракийски имена.

Е, то това са "вижданията" на Йоан Кинам

Пандора, до III-IV век романизация и елинизация се наблюдава преди всичко в елита на траките. А той живее по градовете. На селското население му е все там дали неговите сънародници по градовете ще се кичат с чужди гентилни и теофорни имена (Бешевлиев). Факт е, че селското население практически не знае латински и гръцки. Кара си на тракийският "варварски" език. За тракийските войници в римската армия е ясно, че се кичат с римски и гръцки имена, и поназнайват латински, макар и лошо. Но вече от V-VI век и селското тракийско население започва лека-полека да употребява развален латински и гръцки, макар да продължава да си кара предимно на тракийски (т.е. бески език). Проблемът е, че това население винаги отнася хурката при нашествията. И когато в последната третина от управлението на Юстиниан I (след 550 г.) и при Юстин II тези нашествия придобиват отначало спорадичен, но след това съвсем отчетлив хроничен (перманентен) храктер, това население по села и паланки вече няма бъдеще. Съответно и употребата на тракийски език намалява все повече и повече. Имай предвид, че всичко това е отчетено и от Бешевлиев, и от Тъпкова-Заимова, и от Литаврин, а, предполагам, и от много други. Щом такъв голям фен на тракийската народност като Бешевлиев не смее да прехвърли употребата на тракийски език след втората половина на VI в. смятай тогава привържениците на Томашек каква уста могат да отворят Тук искам да акцентувам върху цитат от Бешевлиев, върху който miroki да помисли и най-накрая да осмисли дали траките след 212 г. са римляни: Изтъкването на римското като по-благородно довежда с време дотам, че всички поданици на Източната римска импе­ рия почнали да се смятат за потомци на римляните, ако и да не говорели латински език. Това е изразено особено ясно в означения на този език като πάτρίος, напр. Nov. XIII, praef.: ή μεν γάρ πάτριος ημών φωνή praefectos vigilium αυτους εκάλε- σε\ Nov. LXVI 1, 2: τής μεν τή ‘Ελλήνων φωνή γεγραμμενης διά τό τφ πλήϋει κατάλληλον, τής δε τή ‘Ρωμαίων ήπερ ίστί κα. κυ- ριωτάτη διά τό τής πολιτείας σχήμα. Самите Гърци възприели името ‘Ρωμαίοι, запазено и досега в ρωμαϊκά като означение на гръц­ кия език, а в турски rum — като име на гръцкия народ, също в коптски — rûmi! Прокопий означава като ‘Ρωμαίοι не само тези, които са говорели латин­ски, но и онези, които са били източноримски, т. е. византий­ ски поданици. Един показателен пример в това отношение е следният: μετά δε τών τινα ‘Ρωμαίων, Βέσον γένος Βονρκέντιον δνο­ μα, υπό Ναροή τεταγμένον τώ Ά ρμενίφ (VI 26, 3 = Η. II 265, 17^— 18), τ. e. тракиецът Буркентий e бил по поданство римлянин, по племенна принадлежност бес, а като военнослужещ войник на арменеца Нарсес.

Кой ти каза? Къде (и от кого) ги четеш всичките тези неща - не мога да разбера?