monte christo

Ей тъй, само заради това пусто "не" на КаГеБе-то, ще взема да се обадя, и да хвърля кал не само връз него, но и по бялата риза на българското благочестие и невинност, пък вие ме обявете за лукав и проклет грък: Нека КаГеБе-то познае кой е написал всичко това Да не се чудите, защо след всичко това, Никифор Геник взел, че припаткал през 811 г. и се стигнало до... диканите.

Подобно твърдение надали ще бъде прието за меродавно от форумното общество. Ще измине още близо четвърт век, преди Симеон да се побърка на тема "римски император"

Според ортодоксите (халкидонитите, диафизитите, т.е. православните) Бог е един, но с три лица (три ипостаса) - Бог Отец (= Творецът, Божественият Промисъл, Абсолюта) [1], Бог Син (= Логоса, Словото, Премъдростта Божия); Бог Дух Свети (= Божествената Същност, Неговата самобитност, т.е. Бог е Дух[ът], Който е Изворът на Живота, следователно е безсмъртен, понеже няма начало и край). Светата Тройца = Бог. [1] мисълта (съзнанието, т.е. Духът) посредством словото е проявата на Божият образ у човека Според християнският догмат, Иисус (Йешуа, Йехушуа, Емануил = с нас е Бог) Христос (Месиа, Машиа[х] = Помазаникът) е Бог и Втори Адам, т.е. Богочовек. С други думи, Иисус Христос е въплътеното Слово Божие (Син Божи) в човек (Син Человечески), посредством Дух Свети и Дева Мария (да си спомним за Символът на вярата). Словото Божие се въплътява с цел изкупление (изчистване греховете) на човешкият род и избавление от властта на клеветника (дявола). Извод: православието (диафизитството) ни учи, че Иисус Христос има две природи - божествена и човешка. Монофизитите (миафизитите) твърдят, че Иисус Христос е Бог и има само една природа, т.е. човешкатата природа е погълната (заменена) от божествената. Според исляма Бог е един, и нито е раждан, нито ражда [2], т.е.Той е безсмъртен Дух, Абсолюта, Творецът, но няма никакви ипостаси. Иисус Христос (Иса) е уважаван пророк и посланик на Аллах (Елохим, т.е. на Бог), но не е Бог. Евангелието (Инджил) е една от четирите свещени книги на исляма. То е разкрито от Бог на пророкът Иса, който преди това потвърждава истинността на Тора (Петокнижието, т.е. Законът). [2] в Символът на вярата за Словото Божие, т.е. за Син Божи (Иисус Христос) се говори, че е "роден, несътворен, единосъщен с Отца" Къде виждаш приликите и разликите?

В интерес на истината, арабите-мюсюлмани десетилетия наред (практически цял век) въобще не горят от желание някой друг да им изповядва религията, завещана им от пророкът Мохамед (Мухаммад). То ест, арабите-мюсюлмани ревностно пазят религията си, и въобще не залагат на чужденците, приели исляма, в какъвто и да било аспект. Мауалите са доказателството - макар и мюсюлмани, те са втора ръка мюсюлмани (разбирай - хора, бел. моя). Налагането със сила на исляма още от времената на първите халифи не почива на никакви данни и е един историографски мит. Е, монофизитите никога не са смятали, че ислямът е по-близо до техните вярвания Тук вече си прав ------------------ п.п. Историк, оправи си поста - информацията в него е... двойна. Относно самият ти пост - ти ли си ги натворил тези безобразия (съдържанието), или си ги копирал от друго място?

Няма нищо шокиращо, драги ми кагебеецо. Шиити и сунити се мразят вече четиринадесет века - от средата на VII в. насам

Значи като се позачете човек и разбира, че при ранният ислям просто липсват такива шантавели, каквито наблюдаваме през последните 30 години в Близкия Изток, особено пък днес. В момента всичко това е... изродия и пародия (компрометиране) на исляма. Просто съм убеден, че 99% от съставът (и привържениците) на ИД, ан-Нусра, Ислямски Фронт, направо ще включа и вахабитите, просто не познават Сунна-та (демек хадисите в нея), нито Корана, камо ли историята на Халифата от времето на Умаййадите.

Toynbee, Arnold Joseph. Constantine Porphyrogenitus and His World (1973).djvu Arnold Toynbee's "Constantine Porphyrogenitus and his World" is one of the most comprehensive studies of any single period of Byzantine history ever written. This massive book is 768 pages long and it includes five detailed thematic maps. The title clearly illustrates Toynbee's scope. He wanted to provide readers with a study of the person Constantine Porphyrogenitus and snapshots of a what Constantine's world was like. "Constantine Porphyrogenius and his World" is divided into five separate parts: Part 1 is a biography of ninth century Emperor Constantine Porphyrogeniuts. Part 2 is a study of the East Rome Empire from the 700s to approximately the year 1000. In this section, Toynbee has written essays on trade, land ownership, taxation, the palace, Constantinople, the army-corps districts, autonomous city states, the army and the navy. Part 3 is a study of foreign relations. In this section, Toynbee has written articles on the history of the age, Bulgaria, the Eastern Muslims, Armenia and the Caucasus, the peoples in the northern steppes, the western Europeans and diplomacy. Part 4 is a study on Byzantine civilization from this era. Articles in this section include studies on the origins of Byzantine civilization, public administration, religion, aesthetics, and language. Part 5 is a detailed study on Constantine Porphyrogenitus' own works. This includes essays on Constantine's interests, purposes and sources of information. The books also includes annexes that look at the chronicles that recount the history of the period 813-959, an essay on two military texts "Strateghikon" and "Taktitka" and a study on the Paulicians and Bogomils. Toynbee deserves credit for his precision in the terminology that he uses. He takes pains to avoid using latinized or anglicized forms for proper names and concepts from the time. Even if this approach has been followed by few Byzantine historians, Toynbee clearly defines and identifies the confusing terms that appeared in the historical sources. Toynbee also has done an excellent job at placing this history in its context. He concisely identifies the origins of the themes he is studying and many of the lasting effects of these themes. I would highly recommend this book to anyone who is seriously studying Byzantine history or the history of the 8th, 9th and 10th centuries. "Constantine Porphyrogenitus and his World" would be of interest to anyone who is looking for a general introductory work on Byzantine civilization. Finally, this is by far the best study on the Emperor Constantine Porphrogenitus and if you want to learn about him, read this book. Mark D. Merlino

Holland, Tom. In the Shadow of the Sword. The Birth of Islam and the Rise of the Global Arab Empire (2012).Pdf The book received mixed reviews, with one critic saying it was "a work of impressive sensitivity and scholarship" whilst another called it "revisionist ideology masquerading as popular history" and said, "His message is tailor-made for a time when Islamophobia is a global fashion, and everything that is labelled 'Islamic' or 'Muslim' is looked upon with suspicion." Another critic believes it is impossible to find any Islamophobic content in the book, while a historian criticized it for lack of historical accuracy, saying he has "not seen a book about Arabia that is so irresponsible and unreliable since Kamal Salibi's The Bible Came from Arabia (1985)." In this book, following the research by scholars of Oriental studies such as John Wansbrough and Fred Donner, Holland suggests that Islam, rather than originating in the arid deserts of Arabia, was born further north, "in the borders of Syria-Palestine, a region that had long been devastated by plagues and wars — the usual precursors of apocalyptic scenarios and millennial hopes." While researching the book, Holland found that the oldest biography of Mohammed in our possession was written nearly two hundred years after he had died, and that scholars were unsure on how much early Islamic history could be considered accurate. "The challenge with adopting this [historical] approach", says the author, "by looking at Qur'an in its historical context – which in any other field of history would be wholly uncontroversial – is that Muslim accounts of its composition, all of them written long after the lifetime of Muhammad, and often in direct contradiction of the Qur'an itself, are the only accounts we possess."

Фильштинский И.М. Халифат под властью династии Омейядов (661-750 гг.) (2005).pdf В книге рассматривается деятельность правителей династии Омейядов. В центре внимания автора находятся такие вопросы, как социально-экономическое состояние Халифата в VII - VIII веках, борьба правящей династии с её политическими противниками, государственное и административное устройство Халифата в изучаемый период. Также прослеживается изменчивое отношение омейядских халифов к бедуинским племенам. Специальные разделы книги посвящены арабским завоеваниям как на востоке, так и на западе. В книге исследуются проблемы возникновения исламской догматики, появления оппозиционного режиму сект, постепенного упадка власти Омейядов и их свержение Аббасидами. Фильштинский И.М. История арабов и Халифата (750-1517 гг.) (2006).pdf В книге излагается история арабов и Халифата с момента прихода к власти династии Аббасидов в 750 г. и до завоевания стран Ближнего и Среднего Востока турками-османами в 1517 г. На широком историческом фоне рассматривается развитие исламской догматики и эволюция исламских институтов, образование в исламе различных сект и направлений, а также появление в исламе рационалистического течения. Особое внимание уделяется арабо-мусульманской средневековой культуре, освоению арабами древнегреческого и эллинического наследия, деятельности арабских переводчиков, развитию арабской научной и философской мысли, а также арабскому словесному искусству. Книга предназначена для широкого круга читателей, интересующихся историей и культурой стран Востока, а также в качестве учебного пособия для студентов историко-филологических и восточных факультетов университетов и педагогических институтов.

Аха... Зарленга всъщност цитира Филип Гриърсън, мда... Имай предвид и следният факт: когато римляните налагат големият данък от 365 000 златни солида на арабите, те искат от тях златните монети хем да са в грамаж, хем да са с римски печат, т.е. ликът на императора и всичките му там салтанати. Когато арабите спират да бият римски печат върху солидите, които изплащат, и започват да изплащат златни монети (динари), това послужило на Юстиниан Ринотмет да им обяви война, търсейки какъв да е повод, залагайки твърде много на славянския корпус от 30 000 души (според изворите), който обаче му изменил при Севастия. Добре, аз ще си се занимавам отделно с този въпрос, който няма пряко отношение към нашата тема за българският икономически потенциал.

Здрасти, Спандяне Направо бях забравил за книгата на Зарленга. Така и така си чел от нея, следователно си попрехвърлил доста нещица, та да те използвам за ракета-носител и да ми кажеш: този курс на среброто (според Зарленга) за кой век (за кои векове) се отнася? Питам, защото според Болшаков (един много голям познавач на арабската икономика от времето на ранния ислям и Умаййадите), съотношението злато-сребро в периода 630 - 750 г е плаващо. Около времето на завоюването на Шам се движи в порядъка 1:10; около времето на Втората Фитна е някъде 1:12; а към времената на Абасидската "революция" - 1:14. Започвам да нищя проблемът с "дребните" играчи, но имай предвид, че дори и те са били контролирани от данъчните. Друго важно нещо - наистина Месемврия е играел голяма роля в търговията по море с Римското царство. Случайно разглеждах един от старите български сборници, където неизвестен автор (навярно Златарски) прави анализ на главата за гръцко-българските отношения по времето на Никифор Фока от книгата на Густав Шлюмберже, където най-вероятно перефразира негови думи. Цитирам дословно:

Ех, приятелю Качих и английският превод

Тц... Ето тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10690#entry330782 ще намериш каквото ти трябва

Никита Хониат - История. Том 1. (1860).pdf Никита Хониат - История. Том 2. (1862).pdf Никита Хониат (греч. Νικήτας Χωνιάτης), иногда неправильно называемый Акоминатом (1155, Хоны — 1213, Никея) — византийский историк, писатель. Занимал высокие административные посты. После взятия Константинополя в 1204 крестоносцами бежал в Никею. Его «Хроника» — подробное описание истории Византии и соседних народов с 1118 по 1206 годы и один из лучших памятников средневековой прозы, где сделана попытка психологической мотивации событий, а образы сложны и противоречивы. Оно является одним из основных источников по истории данного периода, причем достаточно достоверным, поскольку автор сам был очевидцем многих событий либо опирался на рассказы очевидцев. O City of Byzantium, Annals of Niketas Choniates. Ttranslated by Harry J. Magoulias (1984).pdf Niketas or Nicetas Choniates (Greek: Νικήτας Χωνιάτης, ca. 1155 to 1215 or 1216), whose real surname was Akominatos (Ἀκομινάτος), was a Greek Byzantine government official and historian – like his brother Michael Akominatos, whom he accompanied to Constantinople from their birthplace Chonae (from which came his nickname, "Choniates" meaning "from Chonae"). Nicetas wrote a history of the Eastern Roman Empire from 1118 to 1207.

Кой те знае коя точно хроника преглеждаш? Ако е преведена на български - откажи се

Подобно тържище най-вероятно съществува след 816 г. През 30-те години на века отношенията навярно се обтягат (т.е. замразяване на търговията) заради военните действия, след които е присъединен Филипопол. При Пресиян и Борис това тържище при всички положения е налице. Най-малкото заради фактът, че българите вече са християни. То ест, по времето на Симеон, това тържище в Константинопол отдавна съществува и носи голяма изгода на българите. Същевременно носи изгода и за римските власти, защото получават такси (мито) от българските търговци. Велезитите в Тесалия, драги ми Фружине - те се съгласили да продадат храни на солунчани по време на въпросната обсада. Самият Солун, обаче, не се изхранва от славянските племена покрай него - хинтерландът му е богат. Когато не са във враждебни отнишения, Солун просто си търгува с тях, както виждаме по-късно от Йоан Камениат. Кувер иска разрешение от Константин Погонат да бъде подпомогнат от драговитите, а не Мавър от солунският стратег. То ест, ти залагаш на дребно, без българските търговци да се събират на глутница, така ли? В такъв случай как ще разрешим проблемът с тържището в Константинопол? Ами неговото преместване в Солун? Имаме ли данни от Първото българско царство, че българските търговци товарят стоките си, да речем по Анхиало и Месемврия, а след това ги разменят в Константинопол? След това пак по море ли се връщат? Рурала ли? Знае само Господ Бог Според Константин Багренородни, Романия била държавата на стоте града. Според разни арабски географи и пътешественици - в ар-Рум имало само... пет (5) града А ти ми кажи - колко е било селското население?

В Западна Мала Азия е съсредоточено почти 2/3 от населението на Империята. Зърнодобивът е изключително развит. Заедно с Източна Тракия изхранват не само себе си, но и онези търтеи и плазмодии в Константинопол, дето най-много лапат.

Спандяне, чудесен обзор на далаверата от Новото време, ама не е по темата Всъщност аз не твърдя, че търговията е слаба, но се чудя доколко е засилен интензитетът на държавно равнище. Спомняме си там за печатите, нали? Защото така си ги представям нещата: няма само двама-трима търговци с каруците и товарните кончета да ходят до Адрианопол когато им скимне, а след това да се шматкат до Константинопол. Обикновено в дадено уречено време на границата (да речем на Еркесията) би трябвало да се събира доста народ - например към 50-100 души с претоварени догоре каруци със стоки. Представители на българската администрация им удрят печати на стоките. Оттам ги поемат представители на римските власти. Да речем декарх с хората си и ги води през Адрианопол към Константинопол. Другото вече е известно от Книгата на Епарха

Чакай сега, Спандяне - нима искаш да наддумаш Андре Гийу и Джон Хелдън, и да ги обориш?!? Да, при Копроним в столицата имаме заселване на жители от Южна Мала Азия, Елада и островите, че Града е бил доста намалял заради чумата, но след това "бил направен гъсто населен". Какво излиза? Не ще да е опрял само до български внос Трябва собствена продукция от добивите най-вече по Мала Азия. Извод - въобще не бива да преекспонираме чак толкова българският износ (на зърно) за нуждите на Римското царство. Ето, при Камениат срещаме още едно (поредното) доказателство за разменна търговия между българи - от една страна, славяни от друга, и римляни - от трета. Няма монетна циркулация. Но тази търговия между Солун и славянските племена, драги ми Спандяне, има по-скоро регионална тежест. Отново странна интерпретация, която иначе води до генерални изводи относно първата половина на IX век, при условие, че данните на Камениат определено визират състоянието на търговския интензитет точно от края на IX век. Като гледам, някои хора трудно ще станат византинисти, мда... Я се аргументирай за изчезването на драгувитите и сагудатите, че ако се наложи, да ти хакна убийствена рецензия

Спандяне, пак си направил една интерпретация (стрелба в тъмното)... Не твърдя, че българите от VII-VIII век воюват по долни гащи. Напротив - те имат достатъчно видове нападателно оръжие, но твърдя, че по-голямата част[1] от армията няма метално защитно въоръжение, а кара на кожени и ленени ризници. Защото с примерни 2 000 халчести ризници[2] (въобще изключвам потенциален ламелар отгоре) не можем да твърдим, че армията на който и да е кан, съставена от българи, славяни и авари (с потенциален брой от 15-20 000 души), е изцяло въоръжена и защитена по последният писък на тогавашната военна мода. В изворите думата (терминът) "оплити" ("оплитис") обикновено се превежда като "тежковъоръжени", но започнем ли да дълбаем в тази посока, ще трябва съвсем нова тема да направим и да хабим бам-бадева творческа енергия за едното нищо. За прословутата тежка конница[3], на брой 30 000 души[4] - да не говорим. Само истински глупаци могат да интерпретират и анализират по подобен начин изворите. Практически, само един доказан металургичен център[5] отпреди времето (и по времето) на Крум, надали е бил в състояние да покрие изцяло нуждите на армията. Явно рудниците от Трансилвания тепърва ще бъдат усвоявани и разработвани - чак при Омуртаг. [1] или дори подавящото болшинство [2] при прословутите инвентарни надписи анализирани от Бешевлиев и Венедиков (и ако вярваме на преводите) числото на споменатите ризници надхвърля... 1 000 [3] никъде не е упоменато, че е конница [4] самото число от 30 000 души се самоизключва, когато говорим за хора, "облечени в желязо"; т.е. поредната хипербола в средновековните извори [5] Плиска

Здрасти, бай ми Спандю Не преувеличаваме ли ролята на българският износ (зърно, храни) за Константинопол? Имай предвид, че през вековете Константиновият град се захранва преди всичко с храни, произведени в Западна Мала Азия и Източна Тракия, която, разбираемо, се владее от римляните. Не ми давай примера с гладът от времето на Теодор Светослав (XIV в.), защото в случая е ирелевантен. По тях времена Романия владее крайчец земя в Северозападна Мала Азия, т.е. няма достатъчно земица. В доста големи периоди от историята на Първата българска държава, този износ е блокиран заради войни. Например след 716 г. до времето на Константин Копроним и първата му война с българите (756 г.) такъв износ несъмнено съществува, но след това? Търговските отношения би трябвало да са замразени - Копроним издевателства над населението си, като го кара да продава храни на много ниски цени. Както виждаме, тези отношения не са уредени дори и по времето на Крум, който през 812 г. иска ратифициране на договорът от 716 г. Договорът е уреден (ратифициран) през 816 г. След 836 г. какви данни имаме за търговия (износ)? След 865 г. такъв износ при всички положения съществува, иначе Симеон няма да води войната от 894-896 г. (историята с преместването на тържището от Константинопол в Тесалоника). И така нататък...

Фружине, какво за пазарите и ярмарците? Както виждаме, наличието на подобни социални феномени на територията на друга държава, не означава задължително наличие на просперитет при населението на съседната държава. При българите най-големият търговски център (тържище, стокова борса) би трябвало да се явява Преславец на Дунава (това може и да е Доростол или пък град някъде в Делтата). Данните са от втората половина на X век.

Точно така, Алва Но само защото това е твой пост, няма да ти поставя плюсче

Тези обособени занаятчийски центрове явно трябва да ги сведем до... този - демек Плиска. Поне до времето на Крум е така. Доколко Дръстър функционира като град през VII и VIII век - не се наемам да кажа. Едно е ясно - горял е като нафта през VII век. Обичките ще свършат работа, само ако на онзи жена му си няма по-хубави. Иначе ще ги носи жена ти (дъщеря ти) и пак не можеш си взе (да си купиш, да придобиеш) кравата с телето. А твоята са я изяли вълците, барабар с кучето...

И аз виждам, че се преповтаря една и съща грешка. То няма нищо екстраординарно да разменяш каквото и да било, ама стига да ти върши работа. Ти донеси торба с конски фъшкии на жена си от гърчолята, пък чакай нощем тя да ти размени каквото и да било. Монетите по България са служели за украса на женорята. За какво да ги разменяш, след като този, който ги получи от теб (а си даде кравичката барабар с телето) ще се чуди какво да ги прави. Същата работа и с накитите. Няма да се отмъкват само арменски килими по Тракия. След като убиеш брат й Панкратий и баща й Костас, а след това изнасилиш красивата 16 годишна Евдокия, естествено, че ще отскубнеш обиците от ушите й Грабеж му е майката, грабеж от другите народи - те това е основата за всяка една икономика. Днешните управници на Великите сили да не би да са балъци?!?