monte christo

Заложи, стари ми приятелю, на ексормао (двигать, отправлять по Дворецкий - предполагам, че там си погледнал - стремительно двигаться с войском) най-вече заради равнината Диабазис. И печелиш, от мен да знаеш

Драги resavsky, доколкото съм запознат - преки сведения за придвижване на армията покрай морето няма. Но предположенията, че тя (или част от тези 62 000 души) се е придвижвала покрай морето се налагат от само себе си. 1.) Източните теми (възможно, обаче без тракезийците) са прехвърлени в Тракия (т.е. дават клетвата при Диабазис). В източниците се споменава, че са прехвърлени и тагмите ("отредите" в българският превод). 1.1. В случая със сигурност са прехвърлени минимум поне ескувитите, които в тях времена не резидират в Константинопол, а отсреща - в Мала Азия. Присъстват на клетвата в Диабазис - след това на път за България ги предвожда Йоан Грапсон. 1.2. Може би са били прехвърлени и иканатите (в случай, че са били затирени наедно с ескувитите - евентуално на арабският фронт). Иканатите, обаче, също не резидират в Константинопол, а са разквартирувани в Тракия (т.е. прилежащият хинтерланд на Константинопол). Присъствието на иканатите в Диабазис, обаче, не буди никакво съмнение, защото Олвиан Марул е упоменат като техен началник, който ги предвождал. 1.3. Схолите пък, резидират в Константинопол, но най-вероятно са имали ангажимент на Изток с другите войски, щом имаме прехвърляне на тагмите в Тракия. Друг вариант - схолите са седели в Константинопол и са се присъединили към основните сили след тяхното прехвърляне. Трети, също много допустим вариант - въобще не са участвали в похода. По принцип, техният началник - доместикът на схолите - от средата на IX век се явява главнокомандващ сухопътните сили (дотогава тази длъжност се изпълнява от стратега на Анатолик, а още преди това - от моите предшественици - графовете на Опсикий), като не е задължително схолите на всяка цена да участват в поход (в случая - похода през 917 г.), защото, така или иначе доместикът на схолите има на разположение достатъчно сили. Не са упоменати в изворите за 917 г. но на мен, ей така, ми се ще да ги вкарам в бой, макар да нямам необходимите доказателства. Аритмите не са участвали, защото към края на IX век вече не са бойно подразделение, т.е. имат други, по-скоро полицейски функции. Етерията (Великата, Средната и Малката), също не е участвала. Нумерите е ясно защо не участват. Всичките тези насъбрани при Диабазис войски се добират и поемат по пътят Понтик (покрай морето, и по който път през 680-681 г. се придвижват пехотинците на Константин Погонат) или част от тях (за да не се струпват огромна маса от люде и животни) поемат по пътя Астицей (Астикей - път през Странджа). И двата пътя водят към Анхиало. Заради данните от изворите, че Роман Лакапин трябвало да помага на Лъв Фока, пък и заради самото сражение, което се е провело в непосредствена близост до Анхиало, както казах по-горе, от само себе си се налага извода, че армията (или голяма част от нея) се е придвижвала покрай морето. Например големият Острогорски поддържа мнение за движение на армията покрай морето. 2. Западните теми (Тракия и Македония, които са и най-добре въоръжените в цялата ромейска армия, но без присъствието на другите западни теми) наедно с (не толкова) хипотетично прехвърляне на източната тема Тракезион при Абидос, повече от вероятно са били събрани в апликтона покрай Адрианопол или някъде другаде в Тракия. Имаме няколко варианта за тяхно придвижване: а) шмугват се някъде между Сакар и Страндажа на път за Анхиало (т.е. сборният пункт за цялата армия), движейки се успоредно на Еркесията (големият и страшен окоп, с валът и ракитаците). По този начин улесняват придвижването си. б) добират се до пътя Астицей и поемат през Странджата към Анхиало. в) разкарват се излишно до равнината Диабазис специално да дадат клетвата, а след това поемат с останалите било по Понтик, било по Астицей.

Йончев, какво по-недвусмислено от това изложение при предоставянето на информацията: Всичко е повече от ясно.

Галахаде, какви (като клас и тип) ще бъдат тези транспорти? Какво (ще) могат да превозват (като количество)? Ти заинтересува ли се, или просто продължаваш с налагането на хипотезата си? На какво се базира тя? На какви данни? Примери, аналози, паралели някакви да дадеш? Не бил никакъв проблем да се наеме флота!? Продължаваме с нелепостите! Примери, аналози, паралели някакви да дадеш? Защото, покрай теб, и ИСТОРИК-а се зарази - що да не могат да се наемат ей тъй 200 000 души? Що да не могат, нали? Тръгна ли да му обяснявам на ИСТОРИКА какви суми ще трябва да бъдат наплатени на тези хора (ако имаше как да се наемат ей тъй 200 000 души), определено ще трябва да отиде да преподава в детската градина, щото ще разбере, че не е достоен да преподава история на зрели ученици в която и да било гимназия. Войската е прехвърлена през Босфора и Дарданелите. Разбира се - с кораби. С по няколко десетки курса Европа-Азия. Няма друг вариант, щом ще се прехвърлят десетки хиляди души и хиляди бойни коне. Освен тях - още хиляди каруци, товарни коне, мулета, волове. Поне 75-80% от войниците са служели и живеели в Мала Азия, а не само 50 % То, че в Тракия е събрана войската е ясно. Авторите ни указват това. Само дето никой от тях не пише, че след клетвата са били натоварени на кораби специално заради "непробиваемата" Еркесия, та като я заобиколят, да се изсипят при Анхиало. Окопът е толкова страшен за теб, толкова голям, че не можеш да го прескочиш, т.е. залагаш твърде много на него и оттам идват големите ти и непростими грешки в начина на мислене. Ромеите не ги е било страх от този окоп с вал и ракитаци. Спандян даде чудесен пример, че подобни фортификации са ялови, когато покрай тях се насъбере многохилядна армия. Войските от Мала Азия не са извозвани направо в Града. Прехвърлянето на войски е ставало някъде срещу Хризопол, или дори на мястото, където по-късно османците построили Румели и Анадолу хисарите. От тях места до Диабазис са най-малкото 45-50 км. в права линия. От Св. Роман до Диабазис пък са почти 40 км. Както и да го гледаме, както и да го смятаме - минимум два дена път на армията. Какви са тези твои разкарвания на армията - ще я прехвърлят през проливите, след това ще бие път до Диабазис да дава специално клетва, след това пак на кораби щели да я качат? Къде ще я качат на кораби? На кое място? Посочи! На колко кораби? Посочи на какви кораби! Понеже не разбираш от дума, да се надяваме, че разбираш от картинки. Отбелязал съм предполагаемото място на апликтона в равнината Диабазис. Картата и статията, които предоставих, са на Димитър Стоев, а той, позовавайки се на геофизичните изследвания, повече от категорично заявява къде точно е бил разположен античния Анхиало. Границите му са очертани съвсем ясно. Добре де, намери я тази карта и я качи тук, за да видим за какво точно иде реч.

Ахъм... значи няма милиариси, а просто арт. Явно, все пак, много убити, изпотъкани от коне и т. нат. От изворите е ясно, че няма как цялата ромейска армия да е погинала, ама си е катастрофа, да. Зарад туй е поостанало нещо. За някои може и да е чудно защо толкова се дъвчем за тези лагери при Ахелой 917 г., но ето - от изворите става ясно, че например Никифор Геник е отишък зян през 811 г., именно защото армията му не е лагерувала в открито поле (разделените и отдалечени части). Това ни указва, че има нещо нередно, т.е. армията (или по-точно големи части от нея - в случая тагмите и поне тема Анатолик) действително е нощувала разтегната и залостена в някой проход. Въобще всичко се връзва с изворите. Остава въпросът - къде точно? Че и гьол да има наблизо (евентуално Камчия). Като нищо може и да е Преславския проход? Тук пък е важно да се определи (долу-горе) размерът на ромейският лагер, в случай, че приемаме сводката от 62 000 души на ал-Масуди за чиста монета. Тогава ще е и по-лесно да установим с почти 100% точност къде се е състоял първоначалният сблъсък между армиите. Аз отдавна съм заложил на линията Каменар - устието на Ахелой.

За да се впрягат, трябва да разбират от материята. Ти заради това ли не се впрягаш?

О, НЕ!!! Главният разбирач се обади Е, бива ли такава въпиюща некомпетентност!? Митя, сега не забеляза ли какви глупости точно ти изпраска? Аз като ти казвах, че си чукундур по тези военно-морски въпроси, ти го вземаше навътре. Спокойно, пане - това не е обида. Това е констатация. Естествено, че дромонът и хеландията са от един клас. Но заради това ги и бъркат. Първият е типичен боен кораб (с кула, разни метателни уреди, че и сифони за гръцкият огън, дори е имало и големи "тежки" дромони с по 230 гребци и 70 души морска пехота), докато хеландията (явно на простонароден гръцки) се явява боен кораб, на който (между другото) могат да се превозват и коне. За съответната са направени разни "реформи" в търбуха на коритото. По-малките хеландии са усиакиите (с по 108-110 гребци), а по-големите са памфилиите (с по 120-130-160 гребци). Сега разбираш ли, че хеландията не е транспортен кораб сам по себе си, а боен кораб (клас "дромон"), ъпгрейднат да превозва бойни коне! А сега, ти като поумня от това, дето го написах, помисли защо хеландията има толкоз моряци. Схвана ли? За превоз на войски се използват кораби, които условно ще ги наречем на български език - "транспорти". Не знам кой пишел глупостите, кой се мъчел да обяснява елементарни неща, но на мен ми омръзна да обяснявам всякакви прости и сложни неща на елементарни хора. Никакво извинение не ти дължа! Ама много отворени станахте всичките; пък до онзи ден не знаехте какво е тагма, какво е тема, какво е дромон, какво е хеландия ... То не че към днешна дата разбрахте ... Те и паруси ще имат, ама какви да са корабите?!? Аз заради това написах катърги (кораби някакви си). Мисълта ми беше, че друг вариант за появата на 2 000 или 2 600 "хеландии" - просто няма. Цялата тази гмеж се е превърнала в "хеландии". Което няма как да е вярно, защото в противен случай, действително ще ни трябват стотиците хиляди моряци.

Защо никъде в изворите не се казва, че Роман Лакапин ще транспортира войските (демек ромейските), а се казва, че имал за цел да помага на Лъв Фока (т.е. тук се подразбира поддръжка - явно с изхранването), и да прехвърли печенегите през Дунав? Защо летописците все за това ни приказват - че Роман Лакапин направо бил изпратен към Дунав? Защо Продължителят на Георги Монах ни указва, че тагмите и темите били прехвърлени в тракийските предели? Защо Йоан Скилица ни говори за равнината Диабазис? И пак да ти кажа (може би за десети път) - военният флот през 911 г. е разнебитен. До април 917 г. ромеите не знаят, че ще воюват със Симеон. Могат ли за няколко месеца да построят огромен флот, който да транспортира войски?!? Всякакви салтанати ще правят арабите, разбира се. Миналата година още ти споменах - пратениците отиват с предложение за мир, и носят със себе си много злато за да откупят пленниците. Дори са задържани (два месеца), та да можел халифа да се приготви за подобаващо посрещане. Друго, което надявам се, че няма да ти е трудно да осмислиш - и Калъч Арслан II е порещан от ромеите в Константинопол така, че да му се завие свят. Това не му попречило по-късно (15 години по-късно) да обезкърви ромейската армия, когато я залостил в Циврица при Мириокефалон. "Няма вечни приятели - има вечни интереси" Византийски монети има навсякъде. Дори в Цейлон. Проблемът е друг - никой не говори за лодки-еднодръвки. Казах ти - ромеите си имат достатъчно гемии (от по 30 тона дори), с които обикалят из цял свят. Но правителството не може да си позволи да изземе малките гемии на търговците, защото хем няма да свършат никаква работа по времена война, хем бизнесът на Империята ще закъса. Заради това се строят военни кораби, които, обаче, са много скъпи и не са със хиляди. Ааа... не така. Принтираш, отиваш на място (или се свързваш със специалист по интернет) и той ти указва дали армията се е движила по сушата, или е превозвана по море. Забравяш пътят Понтик - покрай морето. За коя карта намекваш? Нищо и не каза за ареата Палеокастро при Анхиало. Хорат ни четат, драги ми Галахаде. Те виждат при кого има факти, и при кого хипофантастиката е в излишък.

Графът е повече от наясно що е то корабен екипаж. Само горният ред гребци може да го играе, т.е. да минат и за "войници при сражение". Проблемът е, че ти имаш да пренасяш 12 000 коня. А за това трябват 1 000 хеландии. Няма откъде да се вземат толкова хеландии, защото трябва някой да ги построи. Ако случайно се построят, няма да има кой да цамбурка с веслата. А пък тъй лесно не се строят и транспорти. За всичко това трябват много, ама много, изключително много пари. Друго нещо, което ти не можеш да осъзнаеш от миналата година насам: защо им е на ромеите да строят огромен флот (разбираш ли - огромен), след като могат да изминат само 200-250 км. пеша и да се разминат с ОГРОМНИТЕ разходи за построяването на флот. Пример ти давах с критските експедиции, ти нищо не прочете ... В изворите има данни за 300 000, дори за 500 000 арабски армии. В изворите има данни и за българската войска по времето на Самуил - 360 000 души (триста и шестдесет хиляди). Чудно ми е, защо България не покори Романия, ами стана обратното .... За товароподемност на византийската флота ти е още твърде, твърде рано да приказваш. От една годна те чакам да "сковеш" нещо, ама ти само на приказки и фантазии се опитваш да го докараш. При мен има факти! Днес реших да ти помогна дори - то се видя, че трудно се воюва срещу вятърни мелници. Никой не се чуди, че Романия има голям транспортен флот. Проблемът е в неговата водоизместимост. Няма смисъл (след глупостите на Ринотмет и Копроним) да реквизират гемиите от по 30 тона на търговците. Щото, като им ги вземат (с цел да пренасят войски) и търговията ще умре! Разбираш ли - умира направо! А тази държава е оцеляла най-вече заради търговията си. На Адмиралтейството му трябва нещо тлъсто - за да върши работа. Можели са да реквизират всеки един голям кораб от по 150 тона, ама колко са били такива на брой? Дали е имало и 50 из цялото Източно Средиземноморие? Май, май - не! Продължаваш с глупостите си за арабски кораби в услуга на Романия. Това щеше да се разчуе из цялата галактика, и дори безписмените народи щяха да драснат по един киртик - ей така за спомен, че се е случило подобно нещо. Какво остава за арабски и римски хронисти? Казах ти - няма да минеш без глаголните форми. На този етап действително плещиш нелепости. Хората ти пишат дори кой предвожда тагмите (разбираш ли - това няма как да се случи, ако войската се извозва по море). Хората ти пишат за Диабазис. Как не те е срам да подбиеш имиджа на историческият раздел, питам аз?

Ами нули гледаш да скриеш, цифри с теслата дялкаш... Така не се разглеждат и анализират военни въпроси.

Заради това помолих днес да се чете ли, чете, и пак да се чете... Ако не друго, поне мен четете какво пиша. Минимум 108 души.

Брат ми - имаш късмет, че си арменист и ... каквказовед. Ако беше византинист, направо щях да те стритам по кокалчетата. Направо будиш недоумение ... Не се притеснявай - по същия начин действа цялата ни историография ИСТОРИК, ИСТОРИК, как си личи, че преподаваш на ученици... Заповядай във ВА. Ще ти се обясни как се прехвърлят пехотинци и по море, и през планината. Ще ти се дадат римски сандали, панонска шапочка и без снаряжение ще те пуснат из Стара планина, да припаткаш от жега и задух.

По принцип, или - не, но не аз съм този, който трябва да натовари 62 000 души, 12 000 коня, към 10-15 000 мулета, и поне 7-8 000 вола на тази хипотетична флота. Галахад е решил да ги извозва... Като броя сър Галахад и Историкоса, ти си третият, на който ще му топлим с бързовар. Не мода да я махна! Там трябва да си седи! При 2 600 хеландии ще имаме екипажи между 280 800 и 312 000 души. Сухи и кухи сметки, но са верни. Тези корита искат обслужване, а не драскане по клавиатурата, или пък премахване на нули

Спандян, приемам изцяло твоите доводи Те се препокриват с голяма част от моите становища за КПД на този окоп.

ИСТОРИК, явно и ти не можеш да схванеш за какво иде реч. АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО! За огромната цифра от 2 600 хеландии обслужващият персонал (моряците) трябва да бъде не по-малко от 280 000 реални живи души (ДВЕСТА И ОСЕМДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДУШИ!). Това са библейски пропорции. Остави наемането в хладилника. Тук вече логистиката е капитулирала. Само спомен...

Е, примерът със самолетоносача не е удачен. В случая ромейските дромони и хеландии не са "ескортирани" от съдове, които да ги пазят, а по-скоро са придружавани от всякакви корита, които (малко или много) ще помогнат при извозването на войските по морето, било на Ринотмет, било на Копроним. Проблемът, обаче е друг - ей така са се появили по 2 600 хеландии при нашите хронисти. Щото може да са били 50 дромона, 100 хеландии, още 400-500 катърги и 800-900 нещо си там. Примерно. Всичко това, обаче, при хронистите (пре)минава едва ли не в клас либурна, че дори и трирема. А глупците вярват, че можело да се съберат 2 600 хеландии. А екипажите за тях? А?

Например Теофан Изповедник точно така ги брои: [Юстиниан Ринотмет] събрал флот от всякакъв род кораби: и бързи, и трипалубни, и огненосни, и риболовни (побиращи десет хиляди галиади), та даже и салове ...

А основната армия на арабите на корабите ли се возеше през 717 г.? Щото походът започва още през 716 г. Та, драги ми Историчарю, един преглед да ни направиш на арабските кораби. Що за корита са били? Досега "рекордът", разбира се, принадлежи на друг римски тиран - Юстиниан Ринотмет, който "събрал много и разнообразни кораби, качил на тях общо около 100 000 добре обучени войници..." Надявам се, че все още има разумни хора в тази тема, които ще погледнат критично на подобни цифри, указани от патриарх Никифор. Добре, че съм аз, та да помагам на Галахад в собствената му... постановка. Щото той примери няма да даде. Карамба...

Драги приятелю, аз не питам. На мен всичките тези морски казуси още от миналата година насам са ми не само ясни, а вече прекалено и детайлно ясни. Защото пак се наложи да се ограмотявам сам. Насила, или не, но друг вариант - няма. Важи за всички пишещи в тази тема - трябва да се чете, да се чете, да се чете, да се чете, да се чете... Просто задавам реторични въпроси, а не питам. Има разлика. Галахад да му мисли, а не да създава излишно вълнение в разни закостенели мозъци, които като нищо ще вземат да му се вържат, че подобна армия може и да бъде извозена по море. Щото има сметки, да. Може да са сухи и кухи, но са сметки. А те не са много обнадеждаващи за хипофантастите. Та понеже отговаряш - има ли някакъв шанс през средните векове да бъдат извозени по море 62 000 конници. Как мислиш? Щото за Галахад 12 000 са нищо цифра. Да оставим пехотата настрана.

Да, един хеландион може да превозва към 12 коне. Проблемът, обаче е този - трябва да си вози и моряците. А те са минимум 108 души (при усиакиите, докато при памфилиите са минимум 120 души). Е, колко хеландии ще ни трябват за превозването на 12 000 коне. 1 000 броя, нали? Да, ама откъде ще вземем 120 000 моряци за тях?!? След като Източната империя е имала в най-добрите си години общо към 34 000 моряци?!? Това според изчисленията на Тредголд, т.е. според анализите на големият византинист Васильев, който се позовава на Константин Порфирогенет. Ами останалите 62 000 души с какво ще ги мъкнем?!?!?!?!? С какви корита? Транспорти някакви? Добре. Колко броя? 300-400 броя? Ами моряците за тях?!? Забрави и замълчи сърце ... Въртим се в един и същи омагьосан кръг - кръгът на митологемите и неизлекуваните комплекси (т.е. хипофантастиката). Меджу другото, драги ми Историчарю - така както си ги дал тези 62 000 конници (съответно и коритата за тях), направо допълнително ще (до)побъркат наш Галахада Поне за три тагми сме сигурни - схоли, ескувити, и иканати. Това са около 4 500 души кавалерия. Трябва да са им наплатили месечните заплати (към 27 000 жълтици) с образа на Зоя и Константин. А пък заради наближаващата Нова година (1-ви септември), може и да са им отпуснали допълнителен бонус (т.е. по някоя и друга жълтица горница), макар, че в изворите се говори за обичйното раздаване на заплатите (демек бонус може и да няма). Така че, ако случайно някой в България притежава подобен солид (сечен между 914-919 г.) с почти 100% сигурност може да смята, че е оцелял от Ахелойското сражение през 917 г., а не е попаднал на територията на България след това (макар и да има такава възможност, предвид опустошенията и грабежите от страна на българите, издевателстващи над бедните ромеи по Тракия, че и по Тесалия даже).

Брадърите да ти ударят едно рамо, или да снесат информация за някой софтуер. Все пак няма да правиш Star Wars. За мен Еркесията е излишен къртовски труд, където целта не оправдава средствата (при бъдещи военни действия). По-интересно ми е друго: ако имаше как българските владетели хипотетично да наемат работници-ромеи при строежа на тази безмислица (погледната, разбира се, през призмата на XXI век), колко ли парици щяха да им наплатят? Пък и колко народ би построил тази безмислица, която най-добре би играла ролята само на граница, но не и на нещо повече. Защото няма начин - този окоп би струвал мама и тати. Отделно, дето е глътнал бая ресурси от най-различно естество. Много ме притеснява фактът, че не ще да е само една дума. Хайде сега, Галахаде, да те видим. Всички глаголни форми са в ръцете ти Добре, де ... Какъв флот (според теб) ще пренася тези 62 000 души. Освен тях - още 12 000 пръхтящи. Освен тях - незнйно число ревящи, мучащи и тем подобни вечно гладни цигански душици, болни на тема - тревица-добрица. Тъй и не се нае да ми представиш бройка на коритата. От арабите няма да се вземат; това мисля, че ти е ясно. Вече ... или ... може би?!? За ареата Палеокстро при Анхиало - искаш да кажеш, че Димитър Стоев е сгрешил навремето?

Нищо, че се ръфаме, но има някакъв принос. Ей на - трябваше да се появи Мд маниака, който да ни снесе ценна информация - къде (в какъв периметър) са открити най-много върхове на стрели, части от доспехите и тем подобни. В коя посока пък разни милиариси (милиаренси). Такова ли е среброто в посока Несебър бре, Маниак? Сигурен ли си, че това са сребърни монети, а не са фолиси? Доколкото направих справка, милиариси нямат нито Лъв VI, нито брат му Александър, нито Зоя Карбонопсина; а първите сребърни монети на Константин VII са чак от 921 г. (по-скоро са на съуправителя му Роман Лакапин, който пък същата година си приватизира окончателно едноличната власт). Интересното, обаче е това, че не се намира нито една златна номизма. Остава открит въпроса: ама защо така?!? В случай, че на тагмите е платено (така ни указват изворите), дали златото не е останало (за всеки случай) в походната хазна? След това може да е плячкосано от българите?!? Или пък част от ромеите да са го измъкнали по някакъв начин при бягството си. Верно - Зоя Карбонопсина бая се е пооръсила през 917 г., когато са откупени доста пленници от арабите по време на сключване на мира с тях. И на арабите откупът е изплатен в злато с днешна покупателна стойност от около 120 000 000 лв. (сто и двадесет милиона). Това пък е предизвикателство лично за мен и ще падне яко човъркане при стратиотикона. Вместо да получим тази информация от bg археологията, трябва да чакаме от "ентусиасите". Нищо - в природата няма празно. Нека ровят пичовете; река Ахелой да не би да е бащиния на Министерството на образованието, или пък на РИМ- Бургас? Да, ама нанасят се вреди на държавата; ама науката била ощетена. Хайде стига... Какво сега - всичко да седи в тинята още 1 000 години ли? Каквото ценно открият - да си го приватизират; само да не го продават за жълти стотинки, ами преди това да се заинтересуват кое-как (предполагам тук са в час), макар че среброто няма почти никаква стойност.

Въртим се в омагьосан кръг, да... Хайде да те помоля едно нещо – да принтираш съответните пасажи от ГИБИ, след това да отидеш до СУ и някой преподавател по гръцки език (за едно кафе време) да ти обясни какви глаголи са използвани, т.е. да разбереш, че иде реч за движение по сушата (поход по суша). Това, дето летописците ти обясняват кой предвождал тагмите, кой темите, за теб се оказа висш пилотаж за осмисляне, макар, че е ясно и на малките деца. Друго, което наистина трябва да разбереш – Еркесията, драги ми Галахаде, във военно отношение е една ГОЛЯМА недомислица, направо глупост от страна на българите, сравнима само с Великата китайска стена, Анастасиевата стена и тем подобни безмислени (безумни) строежи и начинания. Граничен вал с ракитаци връз него и нищо друго. Става само за граница. На десет места като го атакуваш, поне на пет места ще увисне. Повтарям се вече многократно – българите нямат необходимия ресурс (нямат многохилядна професионална армия, която да се изхранва ежедневно) за да могат да отразят нападения по цялото протежение. Който не е поискал, той не е преминавал през Еркесията. Само с няколкостотин граничари – не става. Ако ще да са 1 000 или пък 2 000 граничари – пак не стигат за отбиване на атаки, проведени от многохилядни ромейски армии. Питах те миналата година – какво означава лагер „по римски образец”?!? Наложи се сам и да (ти) отговарям – нима лагерите от X век не са по „римски образец”, т.е. не са римски?!? Римски са, приятелю, римски са... само дето ти не знаеш, че лагерното устройство е претърпяло много ъпдейти и ъпгрейди през вековете, с тенденция към все по-големи размери. Например ти така и не можеш да направиш разлика от укрепен римски лагер с палисади някъде по границата (да речем от II век; често такива лагери се превръщат в градчета, та дори и в големи градове за времето си), спрямо римски лагер от X век, който задължително ще бъде укрепен преди битка (но без палисади), като определено няма да се превърне в градче, дори изходът от сражението да бъде благоприятен за римляните. Армията няма да се изтощи от бачкане при направата на укрепен лагер (с ровове и валове). Ако самата тя е твърде голяма, може и да вземе участие при направата на лагера, понеже той, повече от естествено, ще бъде с по-големи размери. Ако е по-малка (да речем 12 000 пехота и 4 800 конници) – лагерът ще бъде по-малък (като евентуално ще го направят само слугите) и при сравнително мека почва може да се направи за около три-четири часа. Например при малко по-твърда почва или среден грунт (при изграждането на укрепен лагер за 16 000 пехотинци и 8 200 конници – 2 134 m. x 2 134 m., т.е. над 4 кв. км.) ще трябва да участват над 13 000 души при копането и трасирането, и с малки почивки, това би им отнело около 5 часа. Всичко това, обаче, зависи през кои векове ще се прави лагерът. Защото, колкото повече векове изминават, толкова повече слуги се появяват в римската армия, т.е. можем да твърдим (дори и да звучи пресилено), че се е поразглезила немалко. Ако почвата е скалиста и няма къде да се денеш (защото нощта наближава), може и да не се копае (защото пък няма смисъл), но ще има голямо лутане и пренареждане на каруците. А те при голяма армия (да речем към 35-40 000 души) може и да достигнат цели 3 000 броя. Доколкото знам, почвата при Поморие въобще не е скалиста, плодородна е, пък и до ден днешен е обработваема. Като вземем тези битови и антропогенни фактори – как да се запазят рововете и валовете в продължение на 1 100 години? Как? Ами... никак. Имай предвид, че Плиска и Еркесията са правени с голямата надежда, т.е. съоръженията са много по-мащабни като размер, пък и по-дълготрайни, заради поддръжката (на рововете и валовете). Римляните в средните векове правят укрепен лагер (когато са на поход във вражата земя или преди битка), който няма да се превръща в град, или пък в който ще седи вовеки някакъв си гарнизон. Днес са тук, утре – там, а ерозията си казва думата. А при нея няма тън-мън. Какво пък остава, когато се намеси човекът, заривайки рововете с валовете (изкопаната пръст).

Акунов В.В. История военно-монашеских орденов Европы (2012).djvu Есть необыкновенная, необъяснимая рациональными доводами, притягательность в самой идее духовно-рыцарского служения. Образ неколебимого воителя, приносящего себя в жертву пламенной вере во Христа и Матерь Божию, воспет в великих эпических поэмах и стихах; образ этот нередко сопровождается возвышенными легендами о сокровенных знаниях, которые были обретены рыцарями на Востоке во времена Крестовых походов, - именно тогда возникают почти все военно-монашеские ордены. Прославленные своим мужеством, своей загадочной и трагической судьбой рыцари-храмовники, иоанниты-госпитальеры, братья-меченосцы, доблестные "стражи Святого Гроба Господня" предстают перед читателем на страницах новой книги Вольфганга Акунова в сложнейших исторических коллизиях той далекой эпохи, когда в жестоком противостоянии сталкивались народы и религии, высокодуховные устремления и политический расчет, мужество и коварство. Сама эта книга в известном смысле продолжает вековые традиции рыцарской литературы, с ее эпической масштабностью и романтической непримиримостью эмоциональных оценок, вводя читателя в тот необычный мир, где молитвенное делание было равнозначно воинскому подвигу. Акунов В.В. История Тевтонского ордена (2012).djvu Немецкому ордену Пресвятой Девы Марии, более известному у нас под названием Тевтонского (а также под совершенно фантастическим названием «Ливонского ордена», никогда в истории не существовавшего), в отечественной историографии, беллетристике и кинематографии не повезло. С детства почти всем запомнилось выражение «псы-рыцари», хотя в русских летописях и житиях благоверных князей — например, в «Житии Александра Невского» — этих «псов» именовали куда уважительней: «Божии дворяне», «слуги Божии», «Божии ритори», то есть «Божии рыцари». При слове «тевтонский» сразу невольно напрашивается ассоциативный ряд — «Ледовое побоище», «железная свинья», «колыбель агрессивного прусско-юнкерского государства» и, конечно же, — «предтечи германского фашизма». Этот набор штампов при желании можно было бы продолжать до бесконечности. Что же на самом деле представляли собой «тевтоны»? Каковы их идеалы, за которые они готовы были без колебаний отдавать свои жизни? Пришла наконец пора отказаться от штампов и попытаться трезво, без эмоций, разобраться, кто такие эти страшные «псы-рыцари, не похожие на людей». Книга издана в авторской редакции.

Интересна информация, да. А данните са от ...? Или просто археолозите ровичкат от време на време, та излиза по някоя находка? Е, Лъв Фока не е плащал на войската (в случая на тагмите) и нищо не зависи от него. Има си съответно ведомство, което се занимава с изплащането на заплатите. Според ал-Масуди, амен-амен цялата армия отишла зян. Но това, разбираемо, е хипербола. Ако се доверим на ал-Масуди за броят на войската (62 000), то няма как за един ден да избиеш толкова народ през Средновековието. Проблемът при ал-Масуди е, че той ни указва и за едни походи на русите, указва ни и численост на кораби и народ по тях, а всичко се разминава тотално с реалната действителност. Ладиите, които са открити от археолозите (и за които има данни от изворите по колко народ са побирали) просто подядат хлебеца и на армията, участваща в операция "Валандар". Арабският летописец ни указва и за 60 000 конници под командата на Симеон. Това пък е върхът на сладоледа. С други думи - ал-Масуди не трябва да се приема безкритично.