monte christo

2. Буассонад П.Б. От нашествия варваров до эпохи Возрождения. Жизнь и труд в средневековой Европе (2010).pdf

Да, когато Романия по времето на Лъв Исавър и Константин Копроним започва да стъпва на крака, тя все още е на... дъното във финансов аспект. Или с други думи: хазната около средата на VIII в. е малко по-бедна, отколкото през втората половина на VII в., когато Империята (за втори път през този век) едвам се отървала от заличаване. Защо така? Едно грубовато обяснение от моя страна: липса на достатъчно територии (например падането на Картаген през 698 г. и загубата на екзархата Африка), а оттам и на поданици (практически най-големите постъпления в хазната идват само от пристанищата в Константинопол и от темите в Мала Азия); а също така и несигурност на търговските взаимоотношения в Източното Средиземноморие. Тук ще се самоцитирам, или по-точно ще цитирам Халдън (Хелдън) и Тредголд (Трейдголд): Например Хелдън пише и предполага: "За експедицията през 773 г. летописецът Теофан дава сведения, че император Константин Копроним се отправил на поход срещу българите със сила от 80 000 души, съставени от темите и тагмите. Понеже за него времеви период това е неправдоподобно крупно число за експедиционни войски [т.е. полева армия - бел. моя], това навежда на мисълта, че тази величина фактически отразява номиналното общо количество на провинциалните и Константинополските единици." Или с други думи - целият военен потенциал на Римското царство (без флота). Трейдголд дава една дълбока и пространна картина, започвайки още от Диоклетиан и Константин, преминавайки през другите императори, като Юстиниан, Ираклий, Констант и т.нат. Той пък анализира следното: "Всичките теми и тагми би трябвало да са цялата регулярна имперска армия. За времето, указано ни от Теофан, който споменава, че силата с която Константин Копроним се отправя срещу българите е съставена от 80 000 души, тези данни определено се явяват твърде [прекалено] големи за полева армия. Теофан изглежда прави същата грешка като Зосим, предполагайки, че фактически всички мъже от списъците [на армията - бел. моя] се отправили, за да се сражават. В негово лице тези 80 000 изглеждали достатъчно правдободобно, явяващи се след катастрофата през седмото столетие като [числен] остатък на онези 150 000 души[1] от времето на Юстиниан. Но Теофановото число може [лесно] да бъде проверено на фона на следващия времеви период, указващ ни размера на [полевата] армия." Трейдголд и Хелдън разполагат с широк спектър от познания, а също така и с доста "социални артефакти" за да отправят съмнения и да не приемат на прима виста Теофановите числа, използвани при операция "Верзития" от римската армия. Има защо. Тръгнал бил Константин Копроним с 80 000 души.... Как ли пък не. Това са детски приказки за приспиване на четвъртокласници, а също и на bg историографията, която още не е излязла от пубертета по тези въпроси. Точно в него период, та дори и във времената на Никифор Геник, пък и на Теофил, ромеите не са в състояние да изкарат повече от 40 000 души полева армия. И то след голямо придвижване и много сериозна подготовка, отнемаща най-малкото два-три месеца. Едва около век след 811 г. ромеите успяват да изкарат огромна полева армия от 62 000 души[2], която е избита и разпиляна, та след това на практика цяло десетилетие не могат да изкарат сериозни сили на бойното поле. [1] Полевите армии по времето на Юстиниан I Велики наброявали общо около 150 000 души, а абсолютният военен потенциал към 540 г. е изчислен на около 340 000 души. Най-голямата групировка била разположена срещу персите и по щат наброявала общо към 35 000 души (Изток и Армения). В случай на военни действия срещу персите, римляните били в състояние да дислоцират на "Източния фронт" в рамките на два-три месеца цели пет армии с обща численост към 95 000 - 100 000 души (Изток, Армения, Тракия, Презентал 1 и Презентал 2). Стратегията на Юстиниан изключвала подобен брой хора да бъдат събрани на едно място. Подобна полева армия щяла да бъде прекалено тромава, на практика да загуби инициативата, а логистиката й да бъде сведена до колапс. Например при Англоне през 543 г. била разбита от персите 30 000 ромейска армия. През 552 г. Нарсес е изпратен в Италия срещу остготите с 30 000 души. По-късно Стратегикон на Маврикий, Тактика на Лъв, Стратегика на Никифор, въобще указанията в тях съвсем ясно ни осветляват тогавашната текуща реалност по въпросите за полевите армии на средновековните романи. Кое как трябва да се прави и защо трябва да се прави. [2] Ал-Масуди дава сведенията, но и тази цифра е малко съмнителна, защото за подобна армия лагерът, който трябва да я приюти, би бил с размери поне 5,5 x 5,5 km.

Phillips, Jonathan - Holy Warriors. A Modern History of the Crusades (2009).Pdf From an internationally renowned expert, here is an accessible and utterly fascinating one-volume history of the Crusades, thrillingly told through the experiences of its many players—knights and sultans, kings and poets, Christians and Muslims. Jonathan Phillips traces the origins, expansion, decline, and conclusion of the Crusades and comments on their contemporary echoes—from the mysteries of the Templars to the grim reality of al-Qaeda. Holy Warriors puts the past in a new perspective and brilliantly sheds light on the origins of today’s wars. Starting with Pope Urban II’s emotive, groundbreaking speech in November 1095, in which he called for the recovery of Jerusalem from Islam by the First Crusade, Phillips traces the centuries-long conflict between two of the world’s great faiths. Using songs, sermons, narratives, and letters of the period, he reveals how the success of the First Crusade inspired generations of kings to campaign for their own vainglory and set down a marker for the knights of Europe, men who increasingly blurred the boundaries between chivalry and crusading. In the Muslim world, early attempts to call a jihad fell upon deaf ears until the charisma of the Sultan Saladin brought the struggle to a climax. Yet the story that emerges has other dimensions—as never before, Phillips incorporates the holy wars within the story of medieval Christendom and Islam and shines new light on many truces, alliances, and diplomatic efforts that have been forgotten over the centuries. Holy Warriors also discusses how the term “crusade” survived into the modern era and how its redefinition through romantic literature and the drive for colonial empires during the nineteenth century gave it an energy and a resonance that persisted down to the alliance between Franco and the Church during the Spanish Civil War and right up to George W. Bush’s pious “war on terror.” Elegantly written, compulsively readable, and full of stunning new portraits of unforgettable real-life figures—from Richard the Lionhearted to Melisende, the formidable crusader queen of Jerusalem—Holy Warriors is a must-read for anyone interested in medieval Europe, as well as for those seeking to understand the history of religious conflict. Филипс, Джонатан. Четвертый крестовый поход (2010).pdf Четвертый крестовый поход, снискавший печальную славу... Крестоносцы захватили и разграбили Константинополь — и это стало началом конца Византийской империи. Но что заставило «воинов Христовых» пойти на такое? Неприятие восточного православного христианства, которое они считали ересью? Банальная жажда наживы? А может, европейские рыцари оказались обычными жертвами шантажа давнего врага Византии — Венецианской республики? Джонатан Филипс, опираясь в своей работе на множество документов, позволивших исследовать не только историю, но и предысторию Четвертого крестового похода, даст в своей книге весьма неожиданный ответ на эти вопросы.

За кое няма логика? Че Константин Копроним не е ударил беззащитната България, в случай, че е бил в състояние да събере огромна армия за отрицателно време? Това - да. Иначе навсякъде може да се е случила случката, като аз също си мисля, че е в тази посока - на юг/югозапад от Сердика; може би някъде по долината на Струма (долното й течение), т.е. Константин се е придвижвал по Беломорска Тракия. Василевсът няма да има време да се отправи към Сините камъни покрай днешен Сливен (какъвто вариант също има), защото българите след като преминат Хемуса, няма да седят и да го чакат. Те имат мисия към Верзития. А самата Верзития се е намирала някъде около днешната БЮРМ, но не и на нейна територия.

Е, анджак де, анджак - защо Копроним ще ходи да гони 12 000 българи, след като ще има на разположение 80 000 души, пък няма да удари направо през планината по България, която на практика се е лишила от войската си (или половината от нея), тръгнала да заробва славяните по Верзития. И без това василевсът в края на пролетта или началото на лятото е прекратил похода точно срещу България. Значи няма логика, нали? Това ясно показва, че василевсът с(ъс сравнително) малки (набързо събрани) сили (може би 10-15 000 души) е успял да сгащи българите (наистина и до ден днешен неустановено къде точно). Няма време кога да се привикват и събират темите. Това ще отнеме месеци. Навярно след арабската постановка за пред българските посланици, всичко се е развило в рамките на около десетина дни или две седмици, максимум месец. Възстановката на събитията се прави според източниците, драги ми ресавски, т.е. не сме хептен на голо.

Ка4о и на мен ми е симпатичен, ама когато аз започна да говоря за строежи, пък той за армия, работата става: фани единия, че удари другия...

boilad-e, ти добре си спомняш как тези прости и елементарни нещица ги обяснявах на д.и.н. Камен Станев. И сметки му правих за изхранването, и какво ли не още - изписахме тонове мастило. Но понеже, нали, нямам кетап от историческия факултет на СУ, ВТУ или ШУ, пък и не съм доктор по история, той специално не си взе никаква поука и не прие никакви доводи. Как така лаици ще поучават профешъналите?!? Ами така - лесно... Лаиците четат и се ограмотяват лека-полека, а историците и археолозите залагат на дипломи. Такава е тенденцията напоследък. От копане на тухли и керемиди не разбирам, ама от скърцане на претоварени каруци, волове, магарета и кози разбирам. По принцип римската военна теория от средните векове препоръчва полевата армия да не надвишава стандартните 24-25 000 (24 200 = 16 000 пехотинци + 8 200 конници) души. Разбира се, това е само препоръка, но ако все пак на армията се наложи чувствително да надвишава "стандартното число", има най-различни допълнителни препоръки, като на първо място винаги седи въпросът с изхранването. И нещо друго, което въобще не е маловажно: Константин Копроним трябва да прехване набързо българите, а с огромна армия ще се движи бетер костенурка по треволаците и хълмищата. Извод? Трябва да се раздели армията на корпуси и да отпрашат по пътищата (доколкото ги е имало). Да, ама Теофан не говори за разделяне на армията; дори напротив - към нея (т.е. някакви части, дислоцирани по крепостите, дето Копроним ги бил построил), са прибавяни тези-онези, та взели, че станали 80 000. И какво сега? Е, как какво? Пушилеците по пътищата от корпусите на една 80 000 армия ще се виждат на километри; нищо, че е есен - пак е горещо през деня. То ест, изненада - йок! Да, забравих: ама те ромеите хал-хабер си нямали от пътищата по Балканите, щото дълго време не си били показвали носът по-далеч от Адрианопол! Значи полевата армия като едното нищо явно (все пак) си е била 80 000 души, събрана накуп (трябвало да се вярва на Теофан, нали?) и съвсем тайничко се е движила по треволаците и горите. Ако това е било така, скоростта й на придвижване (на тази огромна 80 000 армия) няма начин да не е доближила светлинната. Демек, има-няма, по 5 km. на ден. Е, как тогаз са прехванали българите, и аз не знам... Разбира се, Камен Станев знае всичко. ресавски, не е демонстрация, а добре запланувана контра, макар и набързо скроена.

Абе.... имало е то, но не и с 80 000 армия Теофан (без да иска) яко е засилил всички глупаци да му вярват до ден днешен относно подобна численост.

The Oxford History of the Crusades (ed. by Jonathan Riley-Smith, 1999).pdf In this collection of essays, the story of the Crusades is told as never before in an engrossing and comprehensive history that ranges from the preaching of the First Crusade in 1095 to the legacy of crusading ideals and imagery that continues today. Here are the ideas of apologists, propagandists, and poets about the Crusades, as well as the perceptions and motives of the crusaders themselves and the means by which they joined the movement. The book's coverage ranges from the elaborate social and civic systems that arose to support the Crusades to in-depth and vivid descriptions of the battles themselves. The contributors provide keen and insightful commentary on the reactions of the Muslims to a Christian holy war. Also included are studies of crusades outside the eastern Mediterranean region as well as post-medieval crusades. By describing the combat and homefront conditions, by evaluating the clash (and coalescence) of many cultures, by tracing a legacy that continues in our conflict-ridden present, and by documenting the enduring artistic and social changes that the Crusades wrought, A History of the Crusades offers an unsurpassed panorama of one of the great movements in western history. All students of medieval culture, religion, politics, and/or history will find in these pages a highly useful, thorough, and contemporary account of that movement. 1. Jonathan Riley-Smith. The Crusading Movement and Historians 2. Marcus Bull. Origins 3. Simon Lloyd. The Crusading Movement, 1096– 1274 4. Jonathan Riley-Smith. The State of Mind of Crusaders to the East, 1095–1300 5. Michael Routledge. Songs 6. Jonathan Phillips. The Latin East, 1098– 1291 7. Jaroslav Folda. Art in the Latin East, 1098– 1291 8. Denys Pringle. Architecture in the Latin East, 1098– 1571 9. Alan Forey. The Military Orders, 1120– 1312 10. Robert Irwin. Islam and the Crusades, 1096– 1699 11. Norman Housley. The Crusading Movement, 1274– 1700 12. Peter Edbury. The Latin East, 1291– 1669 13. Anthony Luttrell. The Military Orders, 1312– 1798 14. Elizabeth Siberry. Images of the Crusades in the Nineteenth and Twentieth Centuries 15. Jonathan Riley-Smith. Revival and Survival История крестовых походов (под ред. Джонатана Райли-Смита, 1998).pdf Выход этой книги в серии исторических трудов издательства Оксфордского университета и тот факт, что подавляющее большинство ее авторов – английские ученые, свидетельствуют о росте интереса историков Великобритании к крестовым походам. В начале 1950-х годо в этой темой занимались неболее шести историков, и только двое из них преподавали в университетах. А уже к 1990 году члены «Общества изучения крестовых походов» преподавали на двадцати девяти исторических факультетах университетов и колледжей Великобритании. Растущее внимание британских ученых к крестовым походам можно объяснить непреходящим увлечением общества Востоком вообще, атакже огромной популярностью «Истории крестовых походов» сэра Стивена Рансимена и заслуженной доброй репутацией организации «Скорая помощь св. Иоанна», провозглашающей себя преемственницей средневековых рыцарей-госпитальеров (иоаннитов). Настоящее издание рассматривает движение крестоносцев в самых разных аспектах. Описываются идеи апологетов, пропагандистов, трубадуров и поэтов, мировоззрение самих участников крестовых походов, отношение мусульман к христианской священной войне. Уделяется серьезное внимание и практическим – юридическим, финансовым, организационным – вопросам, которые приходилось решать вдохновителям походов. Нескольког лав посвящены западным поселениям в восточном Средиземноморье, основанным крестоносцами. Кроме того, в книге уделено немало страниц искусству и архитектуре, созданным крестоносцами, а также военно-монашеским орденам. Не обойдена вниманием и тема поздних крестовых походов, включая и историю военно-монашеских орденов в XVI–XVIII веках. И в заключение хотелось бы отметить, что в этом издании впервые поднимается вопрос о сохранении идей и образов эпохи крестовых походов в XIX и XX веках. Джонатан Райли-Смит Крокстон, Кемриджшир Апрель 1994 1. Джонатан Райли-Смит. Изучение крестовых походов 2. Маркус Булл. Истоки 3. Саймон Ллойд. Крестоносное движение 1096 –1274 4. Джонатан Райли-Смит. Умонастроення крестоносцев, идущих на восток 1095 5. Майкл Ратледж. Песни 6. Джонатан Филлипс. Латинский Восток 1098 –1291 7. Ярослав Фолда. Искусство Латинского Востока 1098 –1291 8. Денис Прингл. Архитектура Латинского Востока 1098 –1571 9. Алан Фори. Военно-монашеские ордена 1120 –1312 10. Роберт Ирвин. Ислам и крестовые походы 1096 –1699 11. Норман Хаусли. Крестоносное движение 1274 –1700 12. Питер Эдбери. Латинский Восток 1291 –1669 13. Энтони Латрел. Военно-монашеские ордена 1312 –1798 14. Элизабет Сиберри. Крестовые походы как источник тем и образов в искусстве и общественно-политической жизни XIX и XX веков 15. Джонатан Райли-Смит. Возрождение и сохранение

Runciman, Steven - A History of the Crusades. Vol.1. The First Crusade and the Foundation of the Kingdom of Jerusalem (1951).djvu Runciman, Steven - A History of the Crusades. Vol.2. The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100-1187 (1951).djvu Runciman, Steven - A History of the Crusades. Vol.3. The Kingdom of Acre and Other Crusades (1951).djvu Sir Steven Runciman's three volume "A History of the Crusades", one of the great classics of English historical writing, is now being reissued. This volume deals complete with the First Crusade and the foundation of the kingdom of Jerusalem. As Runciman says in his praface: "Whether we regard the Crusades as the most tremendous and most romantic of Christian adventure, or as the last of the barbarian invasions, they form a central fact in medieval history. Before their inception the centre of our civilization was placed in Byzantium and in the lands of the Arab caliphate. Before they faded out the hegemnoy in civilization had passed to western Eurpe. Out of this transference modern history was born." The middle volume of Professor Runciman's meticulously researched history, dealing with the periods leading up to, and following, the abysmal Second Crusade. A challenging and difficult read, with character names among the Franks, the Byzantines, the Armenians, and the Arabs (among many others) that may seem to repeat and confuse, and many locations largely unknown to the modern western reader. The author's account is not always linear, moving back and forth in time as he recounts details of different actors going through the same events. The reader with awareness of the future short remaining history of Byzantium will be struck with alarm and sadness as the events leading up to the empire's ultimate annihilation are made clear. One is astonished by the revelations of infamous brutality and cruelty among the Franks, in contrast to a commensurate measure of mercy and kindness practiced by certain of the great Arabic leaders. Our western view of knighthood and chivalry is sorely tested by the episodes retold in this book, which are largely based upon first-person accounts copiously cited by the author in comprehensive footnotes and a lengthy bibliography. Not a book I'd recommend to a reader with a casual, passing interest in battles, sieges, and knighthood, but certainly a must-read for those enthralled, as I am, with the history of the place and period, and who have a background in the subjects at hand.

Хилленбранд, Кэрол - Крестовые походы. Взгляд с Востока. Мусульманская перспектива (2008).pdf Книга К. Хилленбранд охватывает широкий круг вопросов, которые интересны и тем, кто занимается историей религии и культуры, и тем, кто изучает историю военного дела, и тем, кто пытается понять, каким образом прошлое столь серьезно и очевидно влияет на настоящее. В книге идет речь о сложившихся стереотипах сознания в отношении эпохи Крестовых походов и о преодолении этих стереотипов. Заслуга автора, поднимающего столь серьезные научные проблемы, состоит и в том, что материал излагается живым и доступным языком. Автор адресует свою книгу широкой аудитории - как специалистам-востоковедам и историкам и студентам-гуманитариям, так и всем, интересующимся историей и культурой Ближнего Востока и средневековой Европы. Мнения и оценки, приведенные в этой книге, не всегда совпадают с мнением издательства. Редактирах съдържанието ("оглавление"-то) в края на книгата по мой вкус и губейки почти три часа му поставях номерация. В "оригиналният" OCR файл - странно защо - липсваше каква да е номерация и на страници, и на съдържание. За сметка на това, докато номерирах главите, попрехвърлих доста неща - монографията е безкрайно интересна, занимателна и наситена с безброй картинки (илюстрации, карти, планове на замъци, дворци, мечети и преустроени църкви). Теглете, четете и няма да съжалявате. Лучицкая С.И. Образ Другого. Мусульмане в хрониках крестовых походов (2001).djvu Книга ведущего научного сотрудника Института всеобщей истории РАН, доктора исторических наук С.И. Лучицкой посвящена весьма важной и актуальной теме — историографической, литературной и иконографической традициям изображения мусульман в эпоху крестовых походов, христианско-мусульманским конфликтам и контактам в средние века. Эта тема вписывается в более широкий контекст — тематику образа Другого. Проблема «образ Другого», «свой и чужой» — одна из ключевых в философии, социологии, психологии и истории. В том или ином обличье она неоднократно вставала на страницах исторических и культурологических изданий, хотя в собственно исторической науке, в том числе и отечественной, она почти не рассматривалась, или же под этим флагом изучались совсем иные проблемы — культурное взаимодействие, культурные или политические контакты, международные отношения и прочее. И тогда суть указанной проблематики растворялась в более общей и традиционной тематике. Отчасти это связано и с недостаточной теоретической разработанностью самой темы — «образ Другого», непродуманностью методики ее изучения, круга относящихся к ней вопросов и приемов анализа источников. Лучицкая предприняла попытку восполнить эти пробелы. Ее книгу можно назвать новаторской. Это действительно современное исследование, в известной степени экспериментальное, учитывающее новые эпистемологические веяния, проблемы и подходы. Автор предлагает определенные методики, процедуры исследования взаимных представлений народов, отношения к иноверцам в разных обществах, восприятия «чужого», утвердившиеся в разных культурных традициях. Исследованию христианского восприятия мусульман предпослан содержательный и компактный историографический раздел. В нем показано — в конкретно-историческом и в более широком эпистемологическом аспекте — изучение их взаимных представлений. М.Ю. Парамонова

Ех, че го "цитирате" този Графомонти, ама без да си припомняте какво е драскал преди време За битката при Ахелой бях споменал (по повод Галахадовата морска теза-хипотеза), че за да се накачули огромна армия от 50 000 пехотинци и 12 000 конници на кораби, ще трябват поне най-малкото 300 "транспорти" (навярно "ъпгрейднати" хеландии, или нещо от този сорт). Дори 300 "транспорти" ще са малко. А след катастрофата от 911 г. (където римският флот е... "потрошен") огромен флот не може да се построи току-така за има-няма 5-6 години, само и само за да превози донякога армия на 200-250 километра, при условие, че тя може да стигне и пеш. Има ли смисъл от подобни действия, които влекат след себе си огромни финансови разходи? Не! Големите тежки дромони по времето на Лъв Философ явно са били само около 55-60 броя. Това са "крайцерите" на Средновековието, пък и са доста скъпички. "Линкори" по тях времена вече не се строят - принципно няма смисъл от такива огромни кораби (по 5-6-7 реда гребци) каквито се срещат в Античността (времето на диадохите). Броят на моряците (гребците) на рубежа между IX-X в. най-вероятно е бил около 25-30 000 души. Споменаването на 2 000 или 2 600 хеландии при Теофан Изповедник и патриарх Никифор се явява хипербола - по-точно двамата летописци са направили копи-пейст от мястото, от където са взели данните (преписвали). Може би Великият хронограф. За да бъдат обслужвани подобен брой кораби, наистина трябват по 200 000, дори 300 000 моряци (екипаж). Съгласете се, че това не е възможно през Средновековието. Дори според изчисленията и анализите на оскъдните база-данни за VIII век от страна на Тредголд и Халдън, по времето на Константин Копроним (краят на неговото управление), моряците (гребците) на Романия са около 18 500 души. Под... 20 000 души! Да - само толкова. Дори и да вземем предвид, че няколко от морските походи завършват безславно (по Божие попущение се разразяват бури и доста народ се дави; освен темни войски накачулени по разните му там катърги, повече от разбираемо големи жертви имаме и сред моряците), пак не можем да докараме стотици хиляди моряци (гребци) на служба в Римското царство, които да бъдат екипаж на хиляди хеландии. п.п. някой от модераторите в раздела ще бъде ли така добър да подбере постовете, отнасящи се за походите на Константин Копроним и да ги премести в съответната тема?

Табов, стига с тези номера... Половината хроники са компилации - нищо неестествено. Ти, обаче, упорито недоглеждаш контекста. Нека си го кажа направо - мързи те да четеш! Ами не става така. И примери ти давах кога, как и защо Теофан Изповедник използва терминът "християни" - при кампании, сражения, политически и частен живот в Империята.... При абсолютно всички случаи тези християни не са идентични с българите! Защо? Защото римляните отдавна са християни и Теофан има предвид точно тях. Ако българите бяха християни по неговото време, това щеше да е известно на всички и, повярвай ми, поне арабите щяха да го отразят. Знаеш ли какво означава терминът "тагма"? Знаеш ли, че виглата (тагмата на аритмите) пази василевса? Знаеш ли, че пиле не може да прехвръкне в двореца (аула) на Крум, където се е настанил старият плешив цънцар? Знаеш ли, че не само българи, но и обикновени ромеи (стратиоти) не могат да наближат запечатаните съкровищници? Само гвардейците са имали достъп до тях и тогава са станали сакатлъците. Тези неща за "кой кого пази" не са били известни на Ганчо Ценов. Не са известни и на теб. Колко пъти да ти ги пояснавам? Въобще интересувал ли си се от управлението на Никифор Геник, за да успееш да вникнеш в разказа на Теофан за отрязани уши и други членове на християните? Знаеш ли какво означава лаком човек (сребролюбец), загрижен за благоденствието и финансовият просперитет на Романия? Ти излизаш направо с евтини номерца: "Ако в едно парче христиани означава ромеи, два реда по-надолу може да е нещо друго." Става ми обидно. Не ме вземай за мезе, плийз. Не чувстваш ли, че се излагаш? Табов, кажи ми честно - чел ли си какво да е от който и да е източноримски писател/хронограф/историк? А, кажи ми сега, българи или ромеи са тези двамцата: "През месец февруари [813 г.] двама християни избягали от България и съобщили на императора, че Крум бързал да нападне внезапно из засада жителите на Тракия." Ами недей така. Аз не вярвам да си глупав човек, но, че си инатест и заблуден - заблуден си! Заблуден си, понеже не искаш да използваш собственият си мозък!

7.40 km./ h. (7.38) е крайсерската скорост на тези корита при вълнение на морето до 60 см. То ест, при спокойно море, коритата са плавали със скорост от 4 knots (възела) или суха и куха сметка = 7380-7400 метра за час. Обаче, при попътен вятър, и като броим усилията на гребците, например дромоните наистина са били бегач(к)и, откъдето идва и името им. Можели са да развият скорост до 12 knots, което ще рече невероятните и умопомрачителни 22.2 km. / h.!!! Сега ме мързи да се ровя, но живот и здраве тези дни ще се захвана здравинката с темата за армиите, флота, скоростите на придвижване, логистиката и т. нат. Пропуснах да отбележа, че при екстремни случаи не винаги се практикува каботажното плаване. Понякога на ромеите им се налага да се мятат направо в морето, колкото и да не са го обичали и да ги е било страх от него. Така например на Юстиниан Ринотмет му се налага да отиде до Синоп, откъдето да получава сведения за ситуацията в Херсон, т.е. от Крим дромоните със сводките са отпрашвали направо за Армениак.

Ако сме буквалисти (= синдромът на българската медиевистика), при суха (и куха) сметка тези 2 600 хеландии трябва да бъдат обслужвани минимум от 280 800 моряци или максимум от 312 000 моряци (в зависимост от хеландиите). Няма как ... boilad, многохиляден десант (десетки хиляди) по Дунава откъм Делтата докъм Дръстър не може да се предприеме, понеже това означава реката да се задръсти - в буквалният и в преносният смисъл. Например при суха и куха сметка, 100 хеландии могат да изсипят на сушата 1 200 конници. Това - да. Но пък са малко и бъдат ли прехванати от българската конница, даже няма да има кой да избяга, щото ще бъдат изколени всичките. Но цели 800 хеландии (sic!) да ми изсипят 9 600 конници ... ?!? Това - не! Какво остава за по-големите цифри, споменати от Теофан Изповедник и патриарх Никифор!? Например Камен Станев и досега не може да приеме моите сметки, а предпочита да качва на тези 2 600 хеландии по 31 200 конници... А моряците?!? Тях акулите ги яли... В общи линии, през вековете броят на "едрогабаритните" военни корита (от най-различен чешит) по Римското царство варира между 200 и 300 единици. Страхотна морска хала! Покрай тях може и да е имало някоя и друга гемия, ама... ама... нЕмат вътък за нещо по-така.

Ех, Табов, Табов... Да, понякога е имало по няколко василевса, т.е. един василевс, който е автократор; а другите са симвасилевси. Например Ставракий е бил коронясан за съуправител на баща си през декември 803 г. Тъй. Никифор Геник е можел да привика войска от всякъде другаде, но не и от Сирия. По тях времена войската от Сирия определено (вече) е арабоговоряща и ходи да се бие срещу лукавите гърци, понеже през последните 170 години нейни господари са халифите. Тъй. Тук, обаче, ще трябва (най-накрая) да се предадеш: "И цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено, а също и царския багаж. Дано християните не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всякакво ридание! Това станало на 26 юлий, четвърти индикт." "Към началото на месец юни Крум, вождът на българите, излязъл със своите войски, подозирайки, че християните са твърде много. А когато се разположил на стан във Версиникия, на около 30 мили от императорския стан..." "На 22 юни, когато християните и българите се строили едни срещу други недалеч от Адрианопол, християните претърпели страшно поражение, а враговете толкова много надделели в боя, щото повечето християни, без да видят дори първото сблъскване, така силно побягнали, та Крум, изненадан, помислил, че това е някаква засада и възпрял за малко своите от преследване." А, стига ти толкоз от Теофан Изповедник ...

Ето - дърпайте Бешевлиев В.И. Първобългарски надписи. С. 1979.pdf

Йончев, изданието от 1979 г. не ти ли върши никаква работа? Да го качвам?

Драги ми Табов, специално заради теб ще "пусна на пистата" част от писанията на Теофан Изповедник (някои от тях отсъстващи при българският превод в ГИБИ), които хронологически предхождат кампанията от 811 г. против българите. Добре знам, че нямаш проблеми с руският език. л. м. 6303, р. х. 803. (т.е. 1 септември 810 г. - 31 август 811 г.) В сем году Никифор законом воспретивший всем брать рост, обратил особенный безбожный надзор над христианами, приказал платить с лошадей, со стад, с плодов, делал несправедливые отнятия имений, полагал пени, брал пошлины с кораблей и умышлял другие бесчисленные утеснения, коих сокращенное описание тягостно для желающих знать историю в кратком обзоре. ... Между тем манихеи получили позволение жить в столице, и беспрепятственно пользоваться всеми правами, и многие из слабоумных заразились беззаконным их учением; в Ексакионе (шестистолпии) явился некто Николай, лжепустынник, с своими последователями, они богохульствовали против православного учения и против досточтимых икон; Никифор предался им и огорчал архиерея и всех по Боге живущих: часто он негодовал на обвинения сих против еретиков, радовался несогласиям их между собою, смеялся над всяким христианином, любящим ближнего, как извратитель заповедей Божьих; особенное старание его было возбуждать между христианами справедливые и несправедливые тяжбы в уголовном суде Мангавры, чтобы никому не дать времени оглянуться на злодейства его. .... Он без милосердия приказал убивать и скотов, и детей, и всякий возраст и без погребения оставлял трупы единоплеменников своих, заботясь только о собирании добычи, наложил замки и печати на сокровищницы Крумма, и сберегал, как собственные свои. Отрезывал уши и другие члены у христиан, которые касались до оставшегося на трупах платья и других вещей. Сжег дворец Круммоса, который между тем весьма унижался и объявлял: ты победил; итак возьми, что тебе угодно и ступай себе с миром. Аз също така и не получих отговор на кого е бил василевс дъртият цънцар: а) на римляните б) на българите

Тези неща са елементарни. С тях започва всичко. Говорим за първото изречение от Книга Битие. Прости и ясни за всеки един, който има желание да се ограмоти, разбери го. Тръгнал си да умуваш за способностите на Бог, а не ти е ясно какво Той е сътворил, и какво създал. Мислиш ли, че... мислиш?!? Май само съществуваш. Смяташ, че на остатъка от света не са му ясни тези неща; докато аз смятам, че на някаква (макар и малка, а може би и не толкова малка) част от този свят нещата са му повече от ясни. Остави форумното възпитание настрани. Възпитанието не катализира познание, а начин на поведение (в околният свят), посредством придобитата информация и нейният анализ. Въпросът ти наистина е лишен от разум (направо тъп). Ако преди това беше се замислил (беше се ограмотил малко от малко) за същността и битието на Бога, никога нямаше да спекулираш и да се биеш в гърдите, че си задал... видиш ли...Въпросът, на който никой не можел да отговори!? Глупости... Нали знаеш как се разплитат Гордиевите възли (казуси)? От раз!!! Или-или. Или се умува; или се знае (какво и как да се направи; какво и как да се напише; какво и как да се обясни, т.е. познанието генерира абсорбирана информация). Проблемът не се изчерпва със самото ходене в/до синагогата, църквата или мечета. Информационното затъмнение престава да бъде проблем, когато индивидът получи информация (от тамошното място), т.е. отговор на въпросите си. Ако този индивид е в състояние да осмисли придобитата информация, значи е започнал да мисли (правилно). Е, ти не отиде до синагогата да питаш какво означават тези две думички. Защо тогава отваряш подобни теми; въобще как смееш да отваряш подобни теми? Какво те мъчи? Та ти сам не можеш да отговориш на въпросът си, защото не знаеш как да си отговориш! Не знаеш пътя, а с налучкване - не става! Ти въобще не можа да анализираш моят отговор на твоят Въпрос. За това не трябва само акъл - иска се и (малко от малко, или какво да е там) познание. За да го получиш, трябва да слушаш (повечко) и да четеш (повечко). От сега нататък потребителите във форума дали ще те смятат за глупак, тъпак или прост човек - вече е без значение. Пък ти върви им обяснявай кое не било (не е) така. Повярвай ми - в никакъв случай няма да те считат за (раз)умен. Казах ти, че ще се орезилиш. Ето на, ето на... Разглеждал ми бил Божиите способности... А причинно-следствената връзка къде изостави? Например ти как би изял 10 кебапчета и как би изпил 5 бири, ако не знаеш (не ти дойде на акъла), че ти се яде и пие?!? Нали за да демонстрираш способностите си, преди това трябва да протекат някакви процеси в главният мозък. 100% съм убеден, че Бог е по-умен от теб, и никога не би вършил неща без причинно-следствена връзка. Доколкото се вижда от написаното в темата, главен психоаналитик на Господ се мъчиш да се изявяваш точно ти; човечец, който въобще не е наясно със същността и способностите на своят Създател. Тук дотолкова си се оплел като пате в кълчища, че за пореден път сам не знаеш какво точно умуваш. Хората не подозират, че Бог е дух - те знаят, че Той е дух. Освен, че Бог е заложил частица от своя дух във всеки един от нас (т. нар. психи, т.е. душа, дух), ние притежаваме мисъл и слово. Нали го пише в Тората - създадени сме по Божий образ и Божие подобие. Да, аз наистина не съм профан. Загубих част от щастието, бе да взема под внимание Книга Еклисиаст, в която, както разправят, пишело следното: "Стремежът да се познае кое е мъдрост, безумие или глупост, и то е суета и гонене на вятър. Защото голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга." А за теб, уважаеми, важат следните думи на цар Фердинанда: "Задавай въпроси, които да предизвикват само комплимент за теб".

Ти ходи ли до някоя синагога да ти разяснят онези две думички? Прочете ли нещо от Танах? Какво е Бог? Какво е свободна воля? Какво е Луцифер? Празните думички, философските наддумки и казуси не струват пукната пара, и ако не се познава материята - водят до идиотизъм. До уникални идиотщини, лелеещи за разясняване на... казуси. А тази материя е повече от специфична. Възможно най-специфичната, откак Земята съществува и има мислещи хора по нея. За да се самоубие Бог, трябва някой да го изкуши. Така. Казано е - "Не изкушавай Господ твоя Бог". Но нали на Луцифер това му е работата? Ако има как Господ Бог да се самопремахне (а с това - нека наивно предположим - няма да се наруши... хм... балансът и хармонията в невидимият и видимият свят[1]) би трябвало да се почита Луцифер като Бог, т.е. автоматично новият Бог = Луцифер. Така. Проблемът, обаче, е този: понеже Бог е Живота (и твори постоянно живот, понеже същността му е Живота) след като се самоубие[2], може ли по някакъв начин да се... хм... клонира (самоклонира) и пак... да оживее? Как мислиш? Следва ново изкушение, след това... хм... ново самоубийство, а след това ново... клониране (самоклониране). И така - до без край... "Аз Съм Алфа и Омега...". Един-два въпроса: тогава какъв би бил смисълът от самоубийството на Бог, след като Той няма начало и край? Нека погледнем през обратната призма - Той е началото и края. Но къде тогава е Неговото начало, и къде края?!? След като Той (според теб) не иска/не смее/не може/не е в състояние да се самоубие, защо смяташ, че в такъв (при такъв) случай, властта на Бог би била ограничена[3]? Сам твърдиш, че Бог е вечен, безсмъртен, че е безкраен и навсякъде. Че Той е Абсолюта. Какво тогава е божествената власт? Каква е нейната същност? Смяташ ли, че Бог е сътворил видимия и невидимия свят само и само за да ги контролира; или Бог твори от Любов? Въпросите могат да бъдат множко, но не смятам, че ще бъдеш в състояние да отговориш на всичките. Помисли добре и отговори поне на тези. [1] нещо, между впрочем - невероятно, понеже тези два свята са сътворени точно от Бог [2] според теб какво/колко време ще измине в... несъществуването на Бог, след като времето е създадено от Него? [3] от което, според теб, автоматично следвало, че Бог не би бил бог

Сега го виждам този сайт. И сега разбирам, драги ми Йончев, че е имало критика на критиката Явно Ганчо Ценов си има привърженици навсякъде и по всяко време.

Хм, интересно... Сайтът на Ангел Кънчев (чернова) Сега разбирам, но полемиката продължава: Отговори на някои критики към д-р Ганчо Ценов - http://www.bgpatriot.com/web/bg/topics/bulgaria/history/cenov_critics/

Калистен - Подвизите на Александър. 2005.djvu Делата на най-великия мъж от античността, видени през погледа на личния му придворен историк. В средата на 30-те години на IV в. пр. Хр. Александър Македонски наема Калистен за свой официален историограф. Калистен вече се е доказал като такъв - написал е летопис за Гърция от първата половина на века, както и на Питийските игри. Племенник е на учителя на Александър - Аристотел, чийто баща е придворен лекар на македонския цар Аминт III, дядото на Александър. Четири години след победата при Гавгамела Калистен е осъден на смърт, обвинен в държавна измяна. Според по-късни историци като Плутарх и Ариан той е окован във вериги, измъчван и едва по-късно умъртвен. През вековете трудът на историка е допълнен и се превръща в цялостен разказ за Александър Македонски, проследяващ неговия живот от раждането му до ранната му смърт. Четивен и увлекателен като роман, той и до днес е най-интересната книга за делата на най-великия завоевател. Квинт Курций Руф - История на Александър Велики Македонски. 1985.pdf Квинт Курций Руф живее през епохата на император Клавдий — първата половина на първи век от н. е., когато римската историография вече е изживяла своя възход. „История на Александър Велики Македонски” е историческо повествование, в което са описани необикновените подвизи на героя, колебанията в характера му и в психологията на действуващите лица. Книгата е превод от латински на запазените до наше време части на съставената от немския учен Едмунд Хедике през 1931 г. „История на Александър Велики Македонски”. Прибавени са кратки извадки от книги първа и втора, които се намират в оригинал в съставеното от немския филолог Карол Таухницки стереотипно издание, отпечатано в Лайпциг още през 1829 г. Аноним - Животът на Александър, цар на македонците. 1991.Pdf През 1975 година издателство „Народна култура" представи в сборника „Антични романи" превода на най-старата прозаическа версия на романа за Александър, поставила началото на други прозаически, по-късно и поетически версии на литературен и на народен гръцки език, на латински и много други езици, включително и на старобългарски. Сега в рамките на библиотека „Хермес" представяме една по-късна гръцка версия на романа, създадена след края на античността. Включваме този превод в нашата поредица за антична литература, за да покажем как в ранното византийско време продължава да живее един древен сюжет като вид мост между две епохи. След Новия завет романът за Александър е най-широко разпространената книга в литературната традиция на човечеството. В своите 200 версии на около 35 езика той не престава да буди интерес от третото до началото на нашето столетие цели 17 века. Възникнал на гръцки и влязъл в западната литературна традиция, романът прекрачва границите на Европа и става известен далече на Юг и на Изток. През 17 век една арабска версия достига до Ява, където е преведена на малайски. По същото време арменската версия е преведена на турски. Арабски превод прониква в Китай. Съществуват версии на сирийски, коптски и етиопски. Още при оформянето си в елинистическата епоха сюжетът за Александър Македонски получава виталност от срещата на гръцката и местната египетска традиция в Александрия. По-късно, вече влязъл в романа, той продължава да катали-зира чужди елементи, да ходи другаде и да допуска наноси и промени. Особеното в този така дълго разработван сюжет е, че развил се на основата на реални исторически събития, далече преди края на античното време той разполага, така да се каже предварително, с определени средновековни идеи и ориентации. Арриан. Поход Александра (1962).djvu Арриан Флавий (между 95 – 175 гг.), древнегреческий историк и писатель. Родился в Никомедии (Малая Азия). Учился в Греции у философа-стоика Эпиктета. Занимал ряд государственных должностей (в 121 – 124 гг. был консулом) в Риме. Около 131 – 137 гг. наместник Каппадокии. Арриану принадлежат сочинения на филосфоские, исторические, военные, географические и другие темы. Наиболее ценен дошедший до нас «Анабасис Александра» («Поход Александра») в 7 книгах — важнейший источник по истории походов Александра Македонского. В нём Арриан использовал труды соратников Александра: Птолемея, сына Лага, Аристобула, сына Аристобула, а также первоисточники — письма Александра, документы походной канцелярии и дворцовые дневники. Главное внимание Арриан уделял военным событиям и описанию географических условий. В представленном издании — Арриан, «Поход Александра» — русский перевод с древнегреческого выполнен Сергеенко М. Е. Она же сделала перевод дополнений к «Походу Александра» — Плутарховой биографии Александра и 17 книги «Исторической библиотеки» Диодора с пропусками (пропущено например как Дарий стал царём, война спартанцев с Антипатром, содержание 17 книги и т.д.). Поэтому для интересующихся под спойлером размещены пропущенные части этой книги Диодора (перевод Алексеева И. А. 1774—1775 гг.) по главам и параграфам (в таких /.../ скобках) по общепринятой пагинации издания Loeb Classical Library.

boilad-e, не му се карай на Рогатото... то пак ме засили нейде Инак - ето: mchristo@mail.ru При кръщението си, ти, драги ми Rogi, като индивид, си станал член на християнската Църква. И понеже този акт е бил извършен тук, на територията на ортодоксалният Изток, по традиция се водиш православен (ортодоксален) християнин (диафизит, халкидонец). Ако се беше родил в Армения, Сирия или Египет от родители-християни, най-вероятно по традиция щеше да се водиш християнин-монофизит (дохалкидонец). Съвременните католици (по-точно - римо-католици) са диафизити - да; но никак не са ортодокси (православни). Какво да правят хорицата?!? По традиция техният духовен водач е папата, който по същество е непогрешим. Догмат, нали?!? Ако един ден се търси екзекутор на всички блудници по Земята, само папата ще има право да хвърля камъни по тях. Ортодоксалното християнство винаги е било тясно свързано предимно с Римската империя (било през Античността, било през Средновековието) и нейният източен ареал. С малки изключения, ортодоксията е била не само политика на Римската държава, но и нейно огледало, за да се чувства тя Божия проекция, колкото и надменно да звучи за останалите хорица, нямащи уникалният шанс да се самоназовават римляни. Западните (варварски) страни (под влияние на компрометираното папство) са се отдалечили твърде много от някогашната религия на Римската империя. Неслучайно Реформацията възниква на Запад. Колкото до самият юдаизъм, той не се слави с някакъв агресивен или по-особен прозелитизъм. Дори никак. Ако си навършил 13 години имаш право да станеш "бар-мицва" и поемаш вечният ангажимент да спазваш 613-те заповеди на Тора. За такива, които не са юдеи, а желаят да приемат (преминат в) юдаизма, се прави специален ритуал - така нареченият "гиюр" - обрядът по обръщането (встъпването). След поемането на ангажимента за 613-те заповеди следва обрязване, а след като организмът се възстанови - ритуално очищение в миква (казано по друг начин - измиване, изчистване от духовната сквернота в специално място с водоем, водоизточник). За юдеите по традиция - в случай на допир до нечисти животни, мъртъвци, семеизпразване - миква (ритуалното измиване - твила) се прилага незабавно за изчистване не само от духовната сквернота, но и от физическата нечистотия. При самите хазари юдазима е приет (повече от естествено) най-напред от елитът. Причини за юдазима, налагането му - четете в библиотеката - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15319