monte christo

Вторачвам се в това устие поради три съображения: 1. Ромейският лагер до Анхиало. Ако армията на ромеите действително е наброявала 62 000 души, то лагерът трябва да е бил наистина огромен (гигантски). Поне 5 km. x 5 km. Средновековните римски лагери са по-големи по размер от античните. Тук се крие слабо местенце при ал-Масуди. Досега българската историография не се е занимавала подробно (и критично) с този проблем - ромейските лагери и числеността на армиите. 2. Ромейската армия би се сражавала поне на около 2 km. от лагера си, т.е. в северна посока от него. Това означава, че при нареждането на армията и привеждането й за бой, то фронтовата линия би заела (част от) протежението някъде между днешното село Каменар и устието на река Ахелой. 3. Българската армия. Тя е равна по численост на ромеите, и би се наредила успоредно срещу противника, т.е. изключено е при нея дължината на фроновата линия да бъде по-малка (по-къса). Защо? За да не стане фал и обкръжаване. Тук отново се крие слабо местенце при ал-Масуди, че изкарва цялата съюзна армия от конници. 60 000 конници през средните векове е нещо изключено, направо фантастика. Дори монголите не са имали подобна по численост конница. Българите отстъпват организирано. Нормално е ромеите също да се придвижат напред. В противен случай българската изненада, наречена Биберна, просто отива на... кино

Ех, приятелю, ама си ги натворил едни... Няма да коментирам - сърце не ми дава На мен ми е много интересно, дали сър Галахад още си вярва, че лагер не е бил построен? При условие, че е споменат дори в източниците ... Е, вярно - сега той ще ни каже - ама откъде сте сигурни, че е бил построен точно до Анхиало!? Е, ад де ...? Къде другаде, къде? При Анхиало, разбира се. По права линия от село Каменар до устието са точно 5 км. Резервът изминал 10 км.?!? Нищо подобно - след главният удар на дясното ромейско крило и промъкването на ромеите покрай Ахелой, лявото ромейско крило (пък и ромейският център) се приближават достатъчно близо до Биберната при общото настъпление, което цели обкръжаване на българите. Едва ли разстоянието между българският резерв и ромеите е било повече от 1-2 км.

Ех, да му се не види.... Тези вестоносци за какво са бре, ресавски? Ама ти да не би да смяташ, че битката е кратко меле, в стил "Смело сърце" - срещат се две команди и започват да се бият ей така, където екшъна свършва за 2-3 минути (най-много). Ето я Биберната и сам прецени не може ли да се ръководи армия от нея?!? На първата снимка - долу в дясно е разположено Каблешково. Насреща се вижда Анхиало. Ако се предоверим на ал-Масуди за тези големи армии, няма друг вариант на разположение на войските (бойните им линии, дълбочина и т нат.), освен да се разпънат на поне 4 км. фронтова линия. Не могат да се бият на по-тясно място - ИЗКЛЮЧЕНО Е!!!

При евентуалното сблъскване на армиите някъде по линията на днешното село Каменар - устието на река Ахелой, защо Симеон да не може да ръководи българската армия?!?!?!?!?!?!?!?!?! Всичко му е на тепсия!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Роги, аз също смятам, че Биберната не е била цел на ромеите и не представлява никакъв интерес. Коскоджами ти поля наоколо с войски, че да тръгнат да атакуват хълма?!? Какво печелят от това? Нищо... Още сме далеч от ерата на автоматичното оръжие, дето мята куршуми на километри. Дори навремето се захапахме с Исав по този въпрос. Ех, ресавски, ама и ти с този фронт, обърнат на изток... (Сега да не вземат пак разни умници да се надбилюрват и да ни дават тъпи обяснения на това що е то фронт, т.е. да ми изкарат, че фронтовата линия е... фронта (лицето). Внимавайте, пичове! )

Бродел, Фернан - Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVIII век. Том 1. Структурата на всекидневието (2000).pdf Бродел, Фернан - Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVIII век. Том 2. Игрите на размяната (2002).pdf Бродел, Фернан - Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVIII век. Том 3. Световното време (2005).pdf Бродель, Фернан - Средиземное море и средиземноморский мир в эпоху Филиппа II. Часть 1. Роль среды (2002).Pdf Бродель, Фернан - Средиземное море и средиземноморский мир в эпоху Филиппа II. Часть 2. Коллективные судьбы и универсальные сдвиги (2003).djvu Бродель, Фернан - Средиземное море и средиземноморский мир в эпоху Филиппа II. Часть 3. События. Политика. Люди (2004).djvu Бродель, Фернан - Динамика капитализма (1993).djvu Бродель, Фернан - Грамматика цивилизаций (2008).djvu

Фружине, съгласен съм с доводите ти, просто преди време (миналата година) стана на въпрос това прехвърляне през Дунава. Знаеш добре, че аз съм върл противник на "возенето" по Дунава. Защо? Защото няма смисъл (абсолютно безпредметно е), пък и липсва достатъчен ресурс за това. Тези прехвърляния са ставали от бряг на бряг. Това не е само логично, това е елементарното, което би направил всеки един стратег. Та въз основа на всичко казано досега в темата (и по темата) аз направих засилка: "дори до 30 000 конници на ден". С кухи и сухи сметки доказах, че подобно прехвърляне не е чак толкова невъзможно, т.е. може да бъде осъществено в рамките на един "работен ден" на ромейската флота (100 хеландии). Цял ден имат от 07:00-08:00 до 19:00-20:00 на спокоен и топъл (горещ) августовски ден (в случай, че иде реч за печенегите от 917 г.). Плюс това в реката няма големи вълни и хеландиите могат да вземат за отрицателно време разстоянието (ширината) от 400-500 метра (Дунав между днешните Исакча и Рени има няколко местенца, удобни за прехвърляне на войскови части). Колкото за прехвърлянията на маджарите от 895 г. - за тях знаем, че са имали конница от порядъка на 20 000 души (данни за IX век). Това несъмнено би "улеснило" още повече прехвърляния през реката в рамките на един ден (би намалило работните часове). Иначе, да - в случай, че никой не притеснява прехвърлянето - спокойно могат да се шматкат два, че и три дена, макар, да съм сигурен за себе си, че прехвърлянията са ставали за един ден.

Надали ще има възстановка, но Рогатото може и да знае нещо по въпроса. Сега, друго нещо, по-важно от възстановката: вземете модераторите се стегнете малко и обединете тези две теми Спорни моменти около Ахелойската битка през 917г. и Битката на 20 август 917 г. В първата тема имаме отчетливи периоди на постове - от 07.08.10 до 14.08.10, а след това чак три години по-късно - от 14.08.13 до "present days". Гледам, че другата тема (т.е. тази), която ти, драги ми ресавски започна на 16.12.11 и която Романа "залости" на 06.10.12 е отново отворена за постинги. Мисля, че при обединение на темите, постовете автоматично ще се подредят според датите на публикуване, т.е. ще се запазят и системност, и смисъл.

Една статия (бележки) на нашият добър приятел Грегъри Глиши Мисля, че си заслужих бирата и двете кебапченца Глишев, Манол - Свещената Римска империя на германския народ като религиозна даденост. Бележки. София, 2011.Pdf Горните бележки нямат за цел да "опровергават" или да "защитават" някаква позиция върху "реалната" юридическа, идеологическа или каквато и да е друга приемственост на римската имперска политическа идея. Това би било примитивно. Единственото предназначение на текста е да предложи поглед върху не докрай добре познатото на българската публика, интересуваща се от средновековната "политическа теория" западноевропейско развитие на схващането за това що е Римската империя и каква е нейната съдба. Манол Глишев --------- Бел. Глишо: Не е лъжа, изработил си си ги Днес може би бих използвал малко по-други изрази в обяснението за папския авторитет в седми век, за да звучи по-нюансирано. А текстът май го има и някъде другаде из форума, но качен просто на уърдовски файл. Благодаря за труда.

26. Ястребицкая А.Л. Европейский город (Средние века - раннее Новое время). Введение в современную урбанистику (1993).djvu 27. Ястребицкая А.Л. Западная Европа XI-XIII веков (1978).pdf 28. Ястребицкая А.Л. Средневековая культура и город в новой исторической науке (1995).pdf

Чакай сега, Галахаде, "нещата не са толкова прости с воинските участъци". Първото, което е това, че в армията не са вземали (не са постъпвали) нито дебелаци, нито хърбавели, а здрави копелдаци, които могат да гайретят по пътищата и паланките. Второто, което е това, че тези хора преминават доста добра военна школа (за времето си), пък и всяка година, когато не са на служба са привиквани (на няколко пъти) един вид в запас по тренировъчните лагери (апликтони) за кратък период от време - да речем за седмица-две. Лесно не могат да се разбягат, както ти си мислиш (да спасяват гъз и земица), защото работата им е да се бият. Третото, което е това, че всеки стратиот знае (за разлика от теб), че в случай на негова гибел, жена му ще получи 5 фунта злато компенсация от държавата (днешна покупателна стойност от порядъка на 360 000 лв. - триста и шестдесет хиляди лева), а имота ще отиде при друг човек (ако убитият няма син или наследници).

Галахаде, в земите на Романия по времето на Зоя Карбонопсина и Роман Лакапин са чакали не толкова да израсне ново поколение[1], колкото се чака да се запишат в армията нови желаещи (т.е. да сключат договор с държавата и военното ведомство, и от там да получат земица за обработване и препитание - някъде между 80 и 200 декара). Все пак това отнема време, въпреки, че на всички новопостъпили са давали солидна премия (нямам идея колко, но може би около 12 N - 18 N = 12-18 000 лв.). Защото, било при Ахелой, било при Катасирти, но половината военен потенциал на Империята е дал фира през 917 г. и Римското царство просто няма (не разполага с) войници за продължаване на войната срещу българите. Ромеите не могат да си позволят да оголят малоазийските теми срещу арабите, прехвърляйки и другата половина от военния потенциал, търсейки бърз реванш срещу българите. [1] по принцип поколението е налице - Романия е многолюдна. Ромеите са били поне 4-5 пъти повече като население от българите. За да постъпиш в армията се искат навършени 18 години, а за да служиш не трябва да си на повече от 40 години. След това излизаш в пенсия и ако имаш син (а деца са правили, докато не се пръкнат поне няколко момчета) той те наследява като служещ (или един от синовете). Ако никой не желае да сключи договор (което няма как да стане, щото земицата си е башкъ далавера и носи мангизи от продукцията - хич да не е, но ей там около 18-24 000 лв. на година) държавата ще си вземе имота и ще го предаде на друг.

Е, всеки случай не са избити 60 000 ромеи, че да останат само 2 000, ама пък така скачаме срещу изворите. Принципно подобно избиение при Ахелой е невъзможно през Средновековието, но виж: третината, или дори половината ромейска армия може и да е станала курбан. Щом е загубила построение и се е разбягала безразборно, дадена армия е най-уязвима; буквално за колене. Сяцват те из отзаде и... толкоз. Така или иначе разпиляването и поражението на ромейската армия е било голяма военна катастрофа, която, обаче, не вкарала римският свят в някаква дългогодишна (перманентна) политическа и стопанска криза, каквато би трябвало да се очаква. Заради това самата битка при Ахелой 917 г. не е от най-известните (на Запад, че и в Русия дори - говорим за обща култура, а не за специалисти) макар да е (повече от вероятно) най-мащабната между българи и ромеи. Защото например при Манцикерт и Мириокефалон ромеите губят по-малко войници срещу турците (което все пак съвсем разбираемо донякъде редуцира военния потенциал за даден период от време), но пък последиците за държавата са трайни.

Хубаво изложение (представяне) на някогашната текуща реалност, драги ми Глишев. Кратичко и сбитичко. Папството стига дъното по времето на Порнокрацията, а ролята му в делата, битието и житието както на Изтока, така и на Запада дълго време се преекспонира. Разбира се, има и моменти на влияние в западноевропейските дела, но в никакъв случай папата не е управлявал Запада, каквото становище се шири надлъж и нашир. Историографски мит. В повечето случаи европейските владетели имат техни си грижи и ангажименти, та направо не са ебавали папата и неговите постановления/енциклики. Дори бих казал, че папският авторитет не се гради заради институцията (като цяло), а се гради върху личността и политическата конюнктура, силно рефлектираща върху западния църковен живот. Ей сега Португезата ще изскочи от нейде, и ще започне да ни "ограмотява" какво силно влияние в политическия живот имал папският престол още от ... V век. С други думи: дрън-дрън...

При това разположение на българската армия (с фронт на юг), ромеите имат два варианта: пробив с дясното крило покрай река Ахелой и обход докъм днешните Медово и Александрово; а другият вариант е пробив покрай Биберната и натикване на българската армия покрай (успоредно с) течението на реката. Явно издавените ромеи в Ахелой ни навеждат на мисълта, че първият вариант е по-вероятен при реконструкцията на сражението. Но това е моето виждане; докато ти и Галахада имате съвсем различен поглед върху хипотетичното разположение на войските и батълфийлда. Но всичко това го обсъждахме много-много пъти в онази тема.

А сега иде най-интересното: http://www.bulgarianhistory.org/%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B0%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B9-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D1%84%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%81%D0%B8%D0%BC/ :grin: Разбира се, авторът на статия не си е направил трудът да осмисли статията в нашенското Вики, та пише за 74 000 ромеи (62 000 пехотинци и 12 000 конници), след като според ал-Масуди иде реч за 62 000 (12 000 конници и предполагаеми, но недоказуеми 50 000 пехотинци - стратиоти, мулетари, инженерни части и т. нат. В това оставащо число от 50 000 можем да включим всички без коне, пък можем и да не ги включим. Въпрос на интерпретации.) По-надолу се говори за фронт от 4 км. ("според някои от изворите"). Такова нещо няма по изворите. Въз основа на данните и анализите на битките при Ярмук и Кадисия (смея да твърдя, че към днешна дата съм изключително подробно и детайлно запознат с тях) преди време, когато ъпгрейдвах статията във Викито, аз предположих, че при такова скупчване на войски с подобна численост (60 000 vs. 62 000), дължината на "фронтовата линия" навярно ще бъде около/поне 4 км. Надолу пък има интересни коментари Emil Hristov Hristov · Top Commenter · University of National and World Economy Това е най-голямата по численост битка през средновековието.За сравнение,''невероятната'' победа на русняците с/у латвийските и финландски рицари при р. Нева е 1200 кръстоносци с/у 3000 северняци, голяма част от който не са определяни още като руси. Пламен Тусчиев · Top Commenter Гордея се с величието и бойните подвизи на българските владетели, но все пак нека не омаловажаваме и останалите битки. Голяма битка е тази на Карл Мартел срещу арабите през 732 г. при Поатие, на полският крал Ягело срещу тевтонският орден при Грюнвалд - 1410 г., на обединените полско-австрийски-германски войски срещу турците под Виена - 1683 г. Yanislav Valkov · ПГМКР "Свети Никола" Карл Мартел ? Защо не напишеш хан Тервел - "мижавата" битка на франкския майордом не може да се сравнява с изколването на десетки хиляди араби от ханът ни ! Начко Плочев · Top Commenter · Owner at ISI Computers EOOD НЕ десетки, точно 200 000 араби са изклани от Тервел. Карл Мартел е е отблъснал само 10 000 Колкото до цар Симеон и битката при Ахелой - ромейската войска е била много повече от 74 000...Просто историците им ги е срам да си го признаят, а ние черпим исторически знания от тях... Има и друг факт - цар Симеон не е мобилизирал цялата българска армия. Взел е цялата конница (около 30 000) и 1/4 от пехотинците си. OMG!!! :grin: По някое време се е включил дори другарят Йончев с пояснение. А пък този коментар ще бъде интересен за Рогатото, че джинсът му (май) е от тъдява: Reni Yotova · СУ "Климент Охридски" "...хронистът обаче възкликва: “И днес могат да се видят край Ахелой купища от кости на позорно изкланата, бягаща ромейска войска....”. Фронтът на битката трябва да е бил по-широк от 4 км! Майка ми разказва, че когато е била в началното училище в с. Бата (Бургаско) са ги водили на мястото, където днес е големия язовир (разположен точно на река Ахелой), току до селото. И там при изкопните работи за язовира по хълмовете излизали още кости; части от брони; сняражения; остатъци от наблюдателници... и са им обяснили (явно е имало и археолози), че това са следи от въпросната битка... То и по картата към статията се вижда, че военните действия се разпростират до местоположението на селото! За съжаление мястото на военните действия на Симеоновите войни край с. Бата вече е под водите на изградения язовир....

Е, принципно (при хипотетично обкръжение) българите има накъде да отстъпват - нагоре по баирите между Каблешково и Медово. Демек - сложна работа, ама няма накъде другаде. Все пак Лъв Фока и обкръжението му не са били хванати от гората (т.е. замисълът е повече от блестящ - ще отрежат българите от старопланинските проходи). С други думи: в случай на ромейски пробив/промъкване (т.е. ромейското дясно крило) до днешните Медово и Александрово, българската армия ще бъде доста зле заклещена. Според мен с това се обяснява и големият брой ромеи, които са издавени и убити в и покрай река Ахелой, когато битката се обръща.

resavsky, защо ме провокираш, бре? Никога не съм казвал, че българската победа при Ахелой е случайност! Дори напротив - заради отчаяната българска атака по крилото (явно добре обмислена засада/изненада), ромейската армия губи една битка, в която изгледите и шансовете да обкръжи и изколи българската армия не само са големи, а са направо ОГРОМНИ. Galahad-e, и теб не мога да те разбера. Честно. Защо навремето (през 2010 все пак) си смятал, че ромейската армия се е придвижвала по сушата, а през 2011 и 2012 се беше хванал като удавник за тези (незнайно какъв брой) кораби, които (няма друг начин, нали) при всички положения (според теб) били замъкнали по морето 50 000 пехотинци и 12 000 конници до Анхиало. (Ах, този ал-Масуди - хем си измисля едни цифри, хем не ги изпраща тези теми и тагми нито до Анхиало, нито до Месемврия). Например миналата година ти, драги ми Галахаде, съвсем беше изпращял - хептен не остави никой да се движи по сушата, макар изворите да ни указват точно това. Инак, битката, че си я преместил на Месемврийското поле - преместил си я. Повтаряме се вече, нека никой не ни чете - не сме интересни

Аре сега (като всинца сте толкова хак = отворени) да ми напишете (ама да ми напишете, ей!) цялата история от Вердюн до Мартин Лутер Ама да ми го напишете детайлно така, че да си го копна на уорда и след това да си го врътна на .pdf, та да излезе най-малкото 300 страници a4. Тук може да се отвори кутията на Пандора (разбирайте го като як спам), ама тема нЕма да излезе - вЕрвайте

15.1. Le Goff, Jacques - The Birth of Europe (2005).pdf 15.2. Ле Гофф, Жак - Рождение Европы (2008).pdf 16.1. Ле Гофф, Жак - Интеллектуалы в средние века (2003).pdf 16.2. Le Goff, Jacques - Los Intelectuales En La Edad Media (2006).djvu 17.1. Le Goff, Jacques - Medieval Civilization 400 - 1500 (1992).pdf 17.2. Ле Гофф, Жак - Цивилизация средневекового Запада (2005).pdf 17.3. Le Goff, Jacques - La civilisation de l’Occident médiéval (2008).djvu 18.1. Le Goff, Jacques - Time, Work and Culture in the Middle Ages (1980).pdf 18.2. Le Goff, Jacques - Fur ein anderes Mittelalter. Zeit, Arbeit und Kultur im Europa des 5. - 15. Jahrhunderts (1987).pdf 18.3. Ле Гофф, Жак - Другое Средневековье. Время, труд и культура Запада (2002).pdf 19.1. Le Goff, Jacques - The Birth of Purgatory (1990).pdf 19.2. Le Gof, Žak - Nastanak čistilišta (1992).djvu 19.3. Ле Гофф, Жак - Рождение чистилища (2009).djvu 20. The Medieval World. The History of the European Society (ed. by Jacques Le Goff, 1997).pdf 21. Le Goff, Jacques - Your Money or Your Life. Economy and Religion in the Middle Ages (1990).pdf 22. Le Goff, Jacques - Mercaderes y Banqueros de La Edad Media (1982).pdf 23. Ле Гофф, Жак - Средневековый мир воображаемого (2001).pdf 24. Ле Гофф, Жак & Трюон, Николя - История тела в средние века (2008).pdf

13. Город в средневековой цивилизации Западной Европы. Том 1. Феномен средневекового урбанизма (отв. ред. А.А. Сванидзе, 1999).djvu 14. Город в средневековой цивилизации Западной Европы. Том 2. Жизнь города и деятельность горожан (отв. ред. А.А. Сванидзе, 1999).djvu

Да, boilad-e, да - забравих ... Длъжници сме в тази тема. Хубаво, че ме подсети за Стивън Рънсиман. Пускам на пистата това, което имам от него Рънсиман, Стивън - Падането на Константинопол (1984).djvu - благодарности на кесаря Stanimir2 Книгата представлява задълбочено изследване на известния английски историк Стивън Рънсиман върху последните дни на Константинопол като византийска столица и превземането му от османските турци. Рънсиман, Стивън - Византийската теокрация (2006).djvu - благодарности на кесаря Stanimir2 Смело можем да кажем, че студията "Византийската теокрация" на британския византолог и медиевист Стивън Рънсиман е сред фундаменталните разработки в сферата на византинистиката. Рънсиман е познат като автор, чужд на "студения академизъм" и отвлечената реторика. Верен на подобен подход, той създава поредното увлекателно четиво, проследяващо възхода и падението на византийската политическа идея, разгледана и анализирана през призмата на вечното съперничество между Държава и Църква. Тази особена изследователска гледна точка неизбежно води до оригинални решения на редица проблеми в сложното и противоречиво историко-културно битие на ромейската държавност през Средновековието. "Византийската теокрация" представлява ценно помагало както за историци, богослови, културолози и специалисти в сферата на средновековната история и култура на Византия, така и за широката читателска аудитория. Runciman, Steven - The Byzantine Theocracy (2003).djvu The constitution of the Byzantine Empire was based on the conviction that it was the earthly copy of the Kingdom of Heaven. Just as God ruled in Heaven, so the Emperor, made in his image, should rule on earth and carry out his commandments. This was the theory, but in practice the state was never free from its Roman past, particularly the Roman law, and its heritage of Greek culture. Sir Steven Runciman's Weil lectures trace the various ways in which the Emperor tried to put the theory into practice - and thus the changing relationship between church and state - from the days of the first Constantine to those of the eleventh. The theocratic constitution remained virtually unchanged during those eleven centuries. No other constitution in the Christian era has endured for so long. Runciman, Steven - Lost Capital of Byzantium. The History of Mistra and the Peloponnese (2010).pdf Clinging to a rugged hillside in the lush valley of Sparta lies Mistra, one of the most dramatically beautiful Byzantine cities in Greece, a place steeped in history, myth, and romance. Following the Frankish conquest of the Peloponnese in the thirteenth century, William II of Villehardouin built a great castle on a hill near Sparta that later came to be known as Mistra. Ten years later, in a battle in northern Greece, Villehardouin was defeated and captured by the Byzantine emperor. The terms for his release included giving Mistra to the Byzantine Greeks. Under their rule, the city flourished and developed into a center of learning and the arts and was a focal point for the cultural development of Europe. Sir Steven Runciman, one of the most distinguished historians of the Byzantine period, traveled to Mistra on numerous occasions and became enchanted with the place. Now published in paperback for the first time, Lost Capital of Byzantium tells the story of this once-great city—its rise and fall and its place in the history of the Peloponnese and the Byzantine empire. Runciman, Steven - The Last Byzantine Renaissance (1970).pdf During the last two centuries of its existence the Byzantine Empire was politically in a state of utter decadence, but, in contrast, its intellectual life has never before shone so brilliantly. In these four lectures the author discusses the leading scholars of the period, their erudition, their intense individualism, their controversies and their achievements. Runciman, Steven - The Medieval Manichee. A Study of the Christian Dualist Heresy (1999).djvu A reissue of Sir Steven Runciman's classic account of the Dualist heretic tradition in Christianity from its Gnostic origins, through Armenia, Byzantium, and the Balkans to its final flowering in Italy and Southern France. The chief danger that early Christianity had to face came from the heretical Dualist sect founded in the mid-third century A.D. by the prophet Mani. Within a century of his death Manichaean churches were established from western Mediterranean lands to eastern Turkestan. Though Manichaeism failed in the end to supplant orthodox Christianity, the Church had been badly frightened; and henceforth it gave the hated epithet of 'Manichaean' to the churches of Dualist doctrines that survived into the late Middle Ages.

4. Блок, Марк - Характерные черты французской аграрной истории (1957).djvu 5. Блок, Марк - Короли-чудотворцы. Очерк представлений о сверхъестественном характере королевской власти, распространенных преимущественно во Франции и в Англии (1998).pdf 6. Блок, Марк - Феодальное общество (2003).djvu

Въпрос на тълкуване. Ако приемем и погледнем буквално на шестте дни, които олицетворяват Сътворението, то смъртта все още не съществува като проявление на физическия край (Бог благославя всички живи души облечени в материя, да се плодят и множат, т.е. живите души облечени в плът/материя, нямат време да умрат физически за толкова кратко време - 168 часа. Давам простичък пример, без да съм запознат с микрокосмоса. Там са биолозите.). Но властта над смъртта (т.е. над физическия край на всяка една жива душа, облечена в материя) е дадена на Луцифер след неговото падение. Или пък с падението си и увличането на третината ангели, Луцифер се превръща в олицетворение на смъртта, т.е. сам придобива способност да определя и разполага с физическия край на всяка една жива плът, която е съставена от материя. Или с други думи - древният Архивраг притежава силата и способността да доведе всяка една жива плът до физически край; сиреч смъртта е у дявола, и от дявола. Доколко Бог ще позволи физически край на даден обект или човек, или пък жива някаква си твар, е отделен въпрос. Казват му - Божие попущение. Смъртта, обаче, няма власт на духа. Дори Луцифер не може да се самоубие, макар неговото действие (бунта) да довеждат до появата на смъртта, т.е. част от хармонията във Вселената (съставена от материя/антиматерия и какво ли не още) е нарушена. А иначе, както много пъти съм го заявявал - същността на Бог е Живота, и смъртта е абсолютно чужда на тази Божествена същност, понеже не произлиза от нея. Не е Божествена еманация. Следователно Въпросът наистина е уникално тъп, зададен от човек, който хал-хабер си няма от метафизика, космогония, теология и история. Ако погледнем на дните от Сътворението като на епохи (от космогонията), а не на астрономически денонощия според съвременното разбиране и познание, повече от ясно и разбираемо е, че смъртта (властта над която има дявола) е съществувала (непроявена) още преди появата и грехопадението на хората. Съществува (появява се) със самото падение на първият ангел при бунта му против Бога. Бог никого не е излъгал, понеже никога не лъже. Бащата на лъжата и клеветата е Луцифер, а не Бог. Според някои, човекът е създаден едва ли не в едно латентно състояние. Това едва ли е така. При всички положения човекът е създаден след падението на ангелите начело с Луцифер, т.е. човекът е създаден след появата на смъртта (но никой не е в състояние да каже/докаже, дали смъртта е имала проявление преди появата на човека, т.е. дали са умирали разни видове гадини, каквито, да речем са динозаврите, които според съвременните учени предхождат с десетки и стотици милиони години човека). Но пък е живеел в хармония с Бога, т.е. действително не му трябва да знае що е добро, и що - зло. Сега ние не знаем що за физическо тяло е бил получил Адам, но защо пък не, защо пък не, това тяло да е било създадено (разчетено) да съществува дори хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди, милиони години? Но дори и милионите години пак имат своят... край, щом времето след създаването на Вселената вече е налице. Бог, като абсолютна субстанция и монада, е знаел, че тези физически тела (при човеците, както и при гадините) трябва да се хранят с нещо, и получавайки енергия, да съществуват в материалния свят, т.е. физически да не умират - а смъртта, както вече разбрахме - е цел на Луцифер. А хората като си хапват от плодовете в Едемската градина (защото ще огладнеят - така са създадени), все ще вкусат и от дървото на живота, а оттам нататък хармонията ще продължи вечно. Заради това Бог казва на Адам, че бездруго ще умре, ако вкуси от плодовете на дървото за познаване на добро и зло, т.е. Бог няма да допусне Адам да живее вечно (от сега нататък), щом човекът ще познава доброто и ще прави добро, но освен това ще познава и злото, и ще прави и зло (понеже Луцифер ще го изкушава). А иначе хитрата змия (в която се бил въплатил Луцифер) много лукаво подлъгва Ева: Не, няма да умрете; т.е. няма да умрете сега, но ще дойде време. Разбира се, змията (Луцифер) не го пояснява това нещо (скрива част от истината), но иначе е прекалено словоохотлива да издаде страшната тайна - че и човеците могат да станат богове, ако направят така и така. Разговорът просто е класика... Адам има вина, понеже не се покаял, а се оправдал с Ева; Ева има вина, понеже не се покаяла, а се оправдала със змията. Бог прощава само на тези, които търсят покаяние.

Абу-Обейд-Абдаллах-ал-Бекри оставил сочинения по филологии, богословию, медицине и географии. Но самую долговечную славу доставили ему две его географические компиляции: 1) "Муджам-маистаджам" — словарь большей частью арабских георграфических имен, встречающихся у поэтов, древних арабских историков и в преданиях. Это, по словам Дози, неоценимое в своем роде сочинение для древнеарабской истории, географии и поэзии. Издание его предпринято Вюстенфельдом; 2) Книга "Путей и стран", пользовавшаяся необ. громкой славой на Западе и Востоке. Целью ее было описание путей, соединяющих известные современникам города и страны. Первая страна, специально описываемая, — Аравия, затем Персия, Кирмак, Сирия, Палестина, Египет и т. д. Там, где он говорит о Сирии, Понте, встречаются известия и о славянах и их ближайших соседях, известия, большей частью, заимствованные у других предшествовавших ему арабских писателей: Массуди, Ибн-Дасты и др. Полного издания этого сочинения Бекри нет. Западные ориенталисты Гаянгос и Шефер издали только некоторые части его; что же касается отрывков, где сообщаются известия о славянах и их соседях, то перевод их имеется и на русском языке в соч. Куника и бар. Розена: "Известия Аль-Бекри и других авторов о Руси и славянах". Куник А.А. & Розен В.Р. Известия ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах. Часть 1. (1878).pdf Куник А.А. Известия ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах. Часть 2. (1903).pdf