monte christo

Що – колко мнения могат да се породят? При известни факти (поход по сушата на 62 000 души и 12 000 коня), ние да търсим киртиците от халваджийския тефтер, нали? Йончев, така и така беше решил да помогнеш на Галахад с гръцки превод. Хайде пак да му помогнеш с превод и анализ на думите „предвождал” и „предвождали”. Говориш за Ганчо Ценов... По същия начин и Галахад (понеже прочел в изворите за участие и на флот в кампанията от 917 г.) реши, че армията е прехвърлена с корабите, та по този начин щели да заобиколят Еркесията. Ама така е много лесно – пускаш мухата (вярвайки си и без въобще да разбираш каква хипотеза си изпраскал; на това отгоре без да дадеш нито един пример) и започваш да живееш в света, в който живеят повечето дипломирани историци в нас – този на несъстоятелността. Защото и България някога имаше ракети SS-23, но от това следва ли да твърдим (вярвайки си), че някога сме изпратили човек на Луната?!? Йончев, явно не навсякъде ме четеш. Миналата година повдигнах тези въпроси в Бойна слава и тук, в БГ Наука за хилядите хеландии у Теофан. Досега никой не смяташе гребци, моряци, морски пехоти и тем подобни. Примерът с Васил Гюзелев и неговите 24 000 конници на 2 000 кораба е повече от красноречив. Кой е в състояние да докаже (кой е доказал), защо точно така е написал Теофан в хрониката си – 800, 2 000, 2 600? Но това не е толкова важно. Важното е, като се направи една проста сметчица с гребците и да излезе наяве хиперболата. Защото повечето от вас ги гони параноята с тези хиперболи, а не мен. Най-лесно е да кажеш – хипербола! – ако разбираш криво-ляво от нещата. Ако не разбираш – мълчиш и вярваш на бг историографията. Да – хипербола са 2600 хеландии, защото ще им трябват по 300 000 гребци. Най-лесно е да кажеш – Графе, стига си обявявал всичко за хипербола! Да, ама Графа доказа с тези 300 000 гребци, че иде реч за хипербола; ти, например, драги Йончев, ти с какво ще докажеш, че не е използвана хипербола?!? Ще се мъчиш да ми обясняваш как тази бройка се е оказала в текста ли?!? Там ли е тази бройка? Там е... Какво да я мъдрим вече? По какъв друг начин, ако не с предположения, ще ми докажеш, че авторът е ”надул бройката” на коритата? Това е положението – няма как да се справиш. Друг вариант – изхакал е цифри (при преписването) без да се замисли. Същата работа и с тези 3 307 корита при Продължителят на Теофан Изповедник. Пак текста ли ще преглеждаме? И какво? Подбуди ще търсим? С какво тези подбуди биха променили смисълът на написаното? Йончев, това не е рецензия на любовен роман. Ако бъдем буквалисти (нали – стига с тези хиперболи!), веднага изниква въпросът - от къде Империята ще вземе минимум 220-230 000 гребци за дромоните и поне минимум 216 000 гребци за огненосните кораби (т.е. навярно реч иде за усиакии или памфилии, макар самите дромони също да са «огненосци»). И откъде ще ги вземе държавата тези 450 000 гребци/моряци? Навярно Историка ще ги наеме? Как ще се изхранят тези хора? С миди и водорасли, що питаш? Ами нали и вода трябва да пият? Графе, ам нъл ша натоварят вода още на Фигела – ще имат по 8 литра на ден – стигат им! Добре де, няма ли да заема много място? Споко бре, не слушаш какво ти се говори! Успокой се – всичко е на шест! Така са написали хронистите. Ами транспортите? Стига пита, бре! Толкоз ли не можеш да вденеш, че «скафосите» ще са най-лесни: командите от по 5 човека на Митя Сусмасшедший.. ще ги оправят. Тъй излиза. Но да спрем дотук, че поглеж сме изкарали амен-амен половин милион труженици само за Крит 960 г. и Графът ще има основание пак да фучи – хипербола! Замълчи сърце... Пък ти, Йончев, върви мисли, защо в текста така е написано и какви са подбудите на няколкото души, списвали Продължителят на Теофан Изповедник... Добре знаеш, че Графа никога не маха нули. Много пъти съм го заявявал – това е възможно най-грешният начин при анализите. Друг изключително грешен начин (и много практикуващ се) бе демонстриран от Спандян – щом имаме 200 000 арабска армия и 5 000 кораба (така пишело при Михаил Сирийски), значи, защо пък армията да не е пътувала по море до Града, защото излиза, че всеки един кораб е возил по 40 души. Просто, ясно и елементарно. Изтупваме си ръцете от прахта, насъбрана от древните свитъци и евентуално сядаме да надраскаме някоя студия. Чакай, чакай, Графа за някакви моряци фучи? Заеби Графа и моряците, армията е пътувала по море – не видиш ли!? Йончев, защо досега никога не си видял приемливо обяснение за 80 000 при Теофан? И аз съм се чудел дали в по-късни преписи на Хроногрфията няма грешка при изписването на буква «ета» (η – 8) с «пи» (π - 80), дали нарочно не допусната и т.нат. По-вероятно е да се объркал нещо (списъците, Зосим - виж коментарите на Тредголд, Хелдън). Колко пъти съм обяснявал как се (колко време се) събира ОГРОМНА армия от 80 000 души, че това са хора и трябва да ядат всеки Божи ден, какво представляват тагмите, какво представлява някогашният елитен корпус на „оптиматите” след средата на VIII век, защо пък точно темните тракезийци са споменати, а не по-близкото до ума, наложено от конюнктурата и контекста в разказа – темните тракийци (т.е. дали пак нямаме грешка) и т. нат. Ти какво искаш? Да напиша статия по въпроса ли? Ами нали всички дипломирани историци в България, които вярват в 80 000 (щото така пишело при Теофан и – край!) ще трябва да си захвърлят дипломите... Не мога да им причиня това. Пък и не искам да убия всичко детско в тях. Не само форумните профани ме мразят, но и закърнелите умове на повечето от историците. Убеден съм. По-добре по форумите да прочетат това-онова, а след това най-смелият, като заложи репутацията си, да напише нещо по въпроса за войските. Ако Галахад го беше направил това (да махне нулата от ал-Масуди) за да може по-лесно да натовари войските – аз въобще нямаше да участвам в подобен спор. Защото нямаше да бъде дискусия, нито дори научен спор, а поредната точка „зиро” (по-точно „минус зиро”, навярно така любима на повечето западни изследователи, за които битката при Таутън е върха. Защото те никога не са се лашкали между десетките хиляди войници на римляни, на иранци и на араби, на хилядите каруци, на хилядите мучащи, цвилещи и ревящи, мечещи и бечещи, всичко потънало в прах, жега... Добре, че са били кръстоносните походи, та да схванат за какво иде реч. Точно обратното – понеже Галахад е фен на многохилядните армии, на него му се стори много (даже прекалено) лесно да се натоварят 62 000 души и 12 000 коня на кораби някакви си там (демек – на флота; нъл тъй пише – и той участвал?). Хубаво де, ама ... кой ще си защити хипотезата? С данни, с аналози и т. нат. А какво срещаме? Ако се наложи - щял да се наема флот от арабите ... Като се позамислих, разбрах, че това все пак е било възможно – ако средновековните римляни приемат исляма, защо пък не, защо пък да не наемат флот и да ходят да громят българите-християни? Подобна хипофантастика не ти ли звучи, някак си.... познато? В тази тема вече всичко е възможно...

При всички положения ще може да пренесе брой "живи души", пък макар и не войници. Но лимита така или иначе ще си остане. Пример, да речем дромон. Щом той е имал 220-230 гребци и е извозвал 70 души морска пехота (а това означава, че са имали и доспехи) за разлика от моряците, в случай, че се спестят морските пехотинци, ще се натоварят поне 70-100 души. 70 доспехи (ризници, нагръдници, наколенници някакви си) ще ги броим около 1.4 тона (70 х 20 кг). Ето ти ги едно 20 души само от "спестените" пехотинци (20 души x 70 kg. = 1.4 t.) Ако пък броим меч, дротик някакъв си, шлем, то ето ти още 10 кг. (т.е. 70 х 30 кг. = 2.1. тона - освобождава се още местенце). Значи там някъде - 100 души невъоръжени (в смисъл без снаряжение). Ще трябват около 500 дромона (или каквото ще е там - евентуално транспорти). Но сега ти дай пример за използването на 500 дромона по времето на Теофил. Не е приятна задача да се ровичкаш... Чак тогава изворите ще съвпаднат с анализа.

Виж бе, Галахаде - вземи и състави някакъв скелет на хипотезата си. Това и това, така и така. Искам да построиш нещо стройно. Засега само ланкаш, а всичките ти примери са повече от ирелевантни. Не става така, разбери го. Какво ме интересуват руските кораби в момента. Мога и за тях да ти приказвам, като се започне още от 30-те години на IX век. Но няма смисъл. Ти нали разбираш повече от мен по въпросите за речен, търговски, военен флот? Ами давай, докажи се! Само едно и също - имал си достатъчно сведение, че били прехвърляни големи армии. Добре бе - какви армии? На какви кораби? Колко големи? Армията от 917 г. по-голяма ли е, или по-малка? Ами давай, като си започнал... Само много внимавай с последните си две изречения, защото аз до момента те чакам от година време да съставиш нещо (но теб те мързи), та само не ми говори за социални структури по Римското царство, феодализъм (през IX-X век), свободно население и така нататък, и така нататък. Моля ти се - стой си на местенцето и не нахлувай в напълно непозната за теб територия (материя), която е още по-сложна от морската.

Ahrweiler, Hélène - Byzance et la mer. La marine de guerre, la politique et les institutions maritimes de Byzance aux VIIe-XVe siècles (1966).pdf Issue d'une famille grecque chassée d'Asie Mineure, fille de Nicolas Glykatzi et de Kalliroé Psaltides, Hélène Glykatzi fait ses études à Athènes au Gymnase classique, puis à l'Institut français et à l'Institut anglais, avant de suivre les cours de la Faculté des lettres d'où elle sort diplômée de philosophie. À Paris, elle suit ensuite les cours de l'École pratique des hautes études et obtient un doctorat d'histoire. Elle obtient en 1966 un doctorat ès lettres, consacré à Byzance et la mer, édité par les Presses universitaires de France. Византия как морская держава является предметом исследования проф. Елены Арвейлер, посвятившей этой теме обширную монографию (502 стр.). Книга состоит из трех частей. 1-я часть из четырех глав озаглавлена „От Исаврийцев до Комнинов. Византия против арабов", 2-я часть из трех глав названа „От Комнинов до падения Константинополя в 1204 г. Византия между турками и латинянами". 3-я часть — „Ласкариды и Палеологи. Восток и Запад против Византии" состоит из трех глав. Выводы (стр. 389-395) и приложения, состоящие из специальных экскурсов и текстов, приведенных в подлиннике, дополнены индексами и картой. Pryor, John H. & Jeffreys, Elisabeth M. The Age of the DROMON. The Byzantine Navy ca 500-1204 (2006).pdf This volume examines the development and evolution of the war galley known as the Dromon, and its relative, the Chelandion, from first appearance in the sixth century until its supercession in the twelfth century by the Galea developed in the Latin West. Beginning as a small, fully-decked, monoreme galley, by the tenth century the Dromon had become a bireme, the pre-eminent war galley of the Mediterranean. The salient features of these ships were their two-banked oarage system, the spurs at their bows which replaced the ram of classical antiquity, their lateen sails, and their primary weapon: Greek Fire. The book contextualizes the technical characteristics of the ships within the operational history of Byzantine fleets, logistical problems of medieval naval warfare, and strategic objectives. Surviving Byzantine sources, especially tactical manuals, are subjected to close literary and phiological analysis.

Митак, стига си ме кълвал, ами се заемай сериозно със задачата, която ще поставя на теб, пък и на другите, които поназнайват френски език. Нъл си Франкофонски - а да те видя сега. Качвам оттатък в Изследванията две книги - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15018#entry283648 - Събирай и изнасяй информация. Графа се умори да ви смята. От сега нататък започвате да смятате вие. Нахлуваш във времето на Теофил и започваш да анализираш как са отмъкнати "българските федерати" от флотата на Романия. Запомнете едно нещо - армията на Графа се движи по сушата. Вашата се движи по морето! Ще му докажете, че е възможно да се извозят 62 000 души 12 000 коня. "Веригите" (демек въжетата) са разсечени от един герой. Ще те оставя сам да му научиш името. Аре, че имам да отговарям на Йончев, пък той ако ще да отговаря...

Разбира се, няма кой да се запознае с бойният ред на ромейската армия. Ако вземе да го направи - ще разбере каква би била дължината на фронтовата линия при струпване на десетки хиляди войници. Сега отново ни дават страшно актуален пример от 1829 г., прекалено близък по време с Ахелойското сражение от 917 г. Опасявам се, че Константин Багренородни не е бил римски цар. Опасявам се, че е бил неграмотен. Опасявам се, че цял живот е стоял само в двореца и не е знаел какви хора живеят в Романия. Опасявам се, че никога през живота си не се е качвал на кораб, който да го превози от Вуколеона до вратата Кинегия при Влахерна. Драги читатели, нали ви казах, че няма начин Галахад да не направи виртуален "ирейз" на всичко, що съм написал? Горкият; опасява се, че това са плавателни съдове, предназначени да плуват само по... реки Един съвет, приятелю: стой си в темите за Средновековна България. Там си силен и има какво да се научи от теб. Остави проблемите на римската държава на нас - римляните. Имай някакво достойнство.

Йончев, учудва ме факта, че точно тук не си вникнал в материята. За мен е необяснимо, че не си отделил необходимото внимание да проучиш по-обстойно външнополитическата обстановка. Поне най-повърхностно, както аз съм го сторил. Защото така завиваме в нежелана посока на дискусията, т.е. тепърва да се запознаваш с реалията, след като вече имаш предпоставена теза. Също така ми приписваш думи, които не съм изрекъл. Дори оставам с убеждението, че за теб посоките изток-запад-север-юг са едно и също нещо?!? Ще се повторя, дори ако се наложи ще се потретя, защото в този форум никой никога не ме е чул от първият път и докато всички са „специалисти” на тема Ромейска държава, никога няма и да ме чуе: Империята има сключен мир с източните араби (халифатът в Багдад), но няма сключен мир с арабите по Южна Италия, със сицилийските араби, с Критския емират и с африканските (туниските) араби на Фатимидите. Ако си мислиш, че външната политика на въпросните държави зависи от Багдад – жестоко се лъжеш. Империята прехвърля източните войски на запад, за да се съединят със западните, та заедно да се бият срещу Симеон. Но Империята не може да си позволи да оголи южният фронт, защото южните и западните араби разберат ли, че темните флоти са заминали на север, ще настане голяма „вакханалия”. Хорицата (т.е. ромеите) по крайбрежията ще го отнесат за пореден път. Странно ми е, защо до ден днешен, когато се каже халифат и в България автоматично слагаме всички араби под общ знаменател, подразбирайки само и единствено арабите от Изтока. Толкова ни е арабската култура, разбира се. По времето на Симеон и Зоя араби имаме и в Испания – Кордовския халифат, който по принцип поддържа добри дипломатически връзки с ромеите, които връзки, обаче, не променят взаимното недоверие. Сега, драги ми Йончев, разбра ли защо Империята сключва мир поне с тези араби от Машрика. Другите араби са тези от Магреба. Империята е обградена отвсякъде с врагове. Предполагам разбираш, че е невъзможно да се изтеглят и пренасочат морски сили от темните флоти далеч на север (на майната си) за онзи, дето духа. Армията има крака и за нея 200-250 км. са приятна разходка. Йончев, едно е да прехвърлиш конници през река (широка 500 метра на дадено място и където вълните са под 60 сантиметра), съвсем друго да ги извозваш по море. За това вече трябва разчет за храна и вода, и където задачата никак не е... елементарна, дори напротив – повече от сложна. Както се казва – вземи си необходимите бележки. Да погледнем самото извозване по море – досега Графът твърдеше, че бойните кораби не са извозвали извън щат. В общи линии е бил прав. По-надолу съм обяснил. А, не... На корабите така или иначе има място за хранителните припаси. В случай, че не превозват коне и войници (в изворите пише, че е било точно така – тагмите и конниците от темите се движат по сушата, защото са предвождани; въобще войските са предвождани по сушата), защо да не могат да натоварят някакъв тонаж от хранителни припаси? Малко ли е - логистична подкрепа. Колко кораби е императорския флот? През 910-911 г. в похода против Сирия, Кипър и Крит са участвали 60 дромона и 40 памфилии от императорския флот. На практика – почти целият (или целият) императорски флот. Щом се съединил с корабите от темните флоти, ромеите изкарали на пистата грамадната флота от 102 дромона и 75 памфилии. 34 200 гребци (моряци), 7 140 войни (морска пехота), 5 087 мардаити, 700 варяги. Излиза, че 177 кораба са били в състояние да извозят войска от 12 927 души. Да закръглим и да обобщим – около 180 кораба (дромони и хеландион-памфилии) са били в състояние да извозят войска от около 13 100 души. Сега – на мен не ми се вярва Константин Багренородни и Александър Васильев да ни лъжат, нали? Това прави към 47 200 души (гребци и войници), които са участвали (тръгнали) през 910 г. Средно по 72-73 войници, превозващи (извозващи) се на даден кораб. Е, драги ми Йончев, колко кораба смяташ, че са могли да участват при операция „Пацинекос” през 917 г., водени от друнгария на флота Роман Лакапин? Никъде не се говори за стратезите на морските теми, а за друнгария на флота. Кой флот? Ами императорския. Защото според мен са участвали около 100 -130 бойни кораба (дромони и хеландии)[2]. Позовавам се на най-близките данни – тези от 910 г. Както и да го сучим, както и да го въртим, ще излезе, че най-добрият вариант за Галахада е този - войниците, които хипотетично са могли да бъдат превозени от Лакапиновата флота са към 7 300 – 9 500 души. Без коне, щото в противен случай няма да можем да извозим толкова войници. Това е то извозването по море извън щат. С други думи: дромоните имат по 220-230 гребци и 70 души морска пехота; докато памфилиите, в случай, че не мъкнат коне в себе си (към 6 тона), могат да поемат (средно) малко над 70 души (или към 73 души, т.е. малко над 5 тона). [2] в случай, че подобна бройка е възстановена към 917 г. Йончев, къде имам сметка от по 5 печенежки конника?!? Къде, посочи ми? Кога съм споменавал подобно нещо? Кога и къде съм начислявал подобна цифра от по 5 печенежки конника? Защо си измисляш, а след това стоварваш подобно обвинение върху мен? Или това е поредният изстрел в тъмното!? Разочароваш ме... Хайде да се върнем в първи клас и да започнем да смятаме пак. Държа те отговорен за тези сметки, та ще чакам обяснение. Върни се и чети много, ама много внимателно какво съм писал. Примерните 100 души (които ги има на щат в дромона – средно към 220-230 души, и които „липсват” на щат в памфилията – средно към 120-130 души) ще тежат около 7.5 тона. 12 коня ще тежат около 6.0 тона. Какво излиза? Памфилиите и усиакиите са пригодени така, че когато не извозват коне, могат да си позволят да извозват (да качат) дадена бройка войници. Няма как да мъкнат коне и да им накачулиш още 70-100 души. Нали има ватерлиния, гравитация, водоизместимост и тем подобни. Демек корабът си заминава на дъното. Не те знам какво смяташ, но знам, че напоследък не можеш да ме четеш правилно. Да повторя – разочароваш ме... Йончев, колко такива ГОЛЕМИ кораби има в Средиземноморието? Хиляди ли са? Не. И понеже са големи – правят веднага впечатление, съответно попадат на първа страница. Не можем заради курвата да изкараме всички жени курви. Ферщеен зии? Нямам наблюдение – сорри. Както казах – аз не съм вундеркинд, като повечето пишещи в тази тема. Съгласявам се с това „не съществува пречка да се предположи, че флотата на Роман Лакапин е могла да извози част от ромейската армия до Анхиало и Месемврия”, но не мога да разбера откъде изскочиха тези около двадесетина кораба. За тези 2 000 души; да повторя, който не е разбрал. При хипотетични 181 усиакии (в случай, че цариградския флот е съставен само от усиакии, което повече от разбираемо - няма как да го бъде), конете, които могат да се извозят са около 2 000. Съответно и конниците са 2 000. Много, мнооооого далеч от споменатите 12 000 (дванадесет хиляди) конници на ал-Масуди. Какво излиза? Ако ще извозваме коне, то няма да можем да извозим войска с тези корита. Те не са с размерите на Куин Мери или Титаник. Ами войските, Графе, войските, дето останаха?!? Петдесетте хиляди, дето си нямат кончета? Тях с какво ще ги извозим? Хм... с болни фантазии, как с какво! С други думи – честито на Галахад! В заключение и аз да кажа: ние с теб, Йончев, сме балъци. Защото всичко това трябваше Галахад да го изнесе като информация, или да го анализира. А какво направихме с теб? Хората ни пишат, че някакви се качили по стъпалата, пък ние търсим дали пропадналият в мазата асансьор не ги е изстрелял да етажа. Всичкото това, което съм изнесъл като база-данни, разбира се, няма да бъде осмислено от Галахад. Ще махне с ръка и ще каже – абе флота е извозил войската до Анхиало, защото Еркесията е била непристъпна. И „всичко е шест”, нали! Е, може ли така?!? Може, разбира се... Тя историческата наука в България е на сегашното си дередже заради ей такива „специалисти” като Галахад.

Точно конкретните данни за конкретното време са ключът към развързването на заплетените казуси, драги ми Йончев. Да, при данните за тези гребци, данните за коритата са там някъде. И... няма грешка. Най-коректно е да се счита, че коритата от императорския флот са миксаж (има данни, че са били миксаж). Но определено обвинението ти към мен, „че ако срещнем из източниците сведение за действаща флота, брояща над 200-250 кораба, това сведение трябва да бъде считано за хипербола...” е напълно безпочвено. Надеждна, или не, но математиката си е математика. Тя „издава” (разкрива) хиперболите, когато покрай дадена база от цифри, имаме (се изнамерят) други цифри. Нека заменим думата „лъже” с ”майстор на хиперболата”. Звучи по-коректно и по-конкретно. Теофан Изповедник сам по себе си не е историк (макар за нас след 1 200 години да се явява точно такъв), а по-скоро компилатор и вид плагиат. Човекът не се замисля за данните, нито ги анализира. Той просто пише (преписва) и съставя хрониката си. Така при него се появяват хилядите хеландии (между другото, мисля, че точно той за първи път споменава терминът „хеландии”), и прословутата грамадна 80 000 армия на Константин Копроним от 773/774 г., която на практика (според Теофан) била събрана за по-малко от месец (и то през октомври!), и с която Константин Копроним се втурнал да громи 12 000 българи. Кажи ми, драги Йончев - ти като учител-историк, приемаш ли безусловно така представените цифри от страна на Теофан Изповедник? Защото аз като аматьор-изследовател няма как да ги приема. При Лъв Дякон може би също се наблюдава хипербола относно огненоносните дромони. Но по-вероятно е той да слага под общ знаменател всички корита, изполвайки терминът „дромони”. (Както е с „хеландиите” при Теофан). От друга страна Империята по негово време е стъпила здраво на крака; десетина години по-рано се е справила (най-накрая) с Критския емират, громи също така безпощадно Хамданиди и Фатимиди в Азия. Наблюдава се икономически просперитет, т.е. защо пък не, защо пък не - половин век след Ахелой римската държава да не разполага с 300 дромона? Защо пък не? Но не можем да сравняваме с времето на Зоя Карбонопсина, когато нещата с флотата не са кой знае колко цветущи. Въобще флотата започва да се съвзема от 20-те години нататък, т.е. по времето на Роман Лакапин. Например Продължителят на Теофан Изповедник също не може да се приеме чак толкова безкритично относно информациите за корабите от 960 г. Там срещаме 1 000 „дромона”, 2 000 „оненосни съда” и 307 „транспорта” (кораби, „натоварени с продоволствие и войнско снаряжение”). Но пък Критската операция от 960 г. е една от най-мащабните в човешката история. Държавата вече е сравнително доста богата и може да си позволи подобен разход (който между другото е убийствен, та чак след една реч на Йосиф Вринга опозицията се огънала). То ест, тук става дума за 3 307 съда. Просто... не знам... как да коментирам... Уорън Тредголд не може да приеме тези 1 000 дромона и 2 000 огненосни съда за 960 г. Навярно счита, че налице е хипербола (което е близко до ума) и въз основа на това прави корекции: 100 дромона, 200 хеландии и странно защо – 308 транспорта[1] (а не 307). Най-странното е, че Тредголд е качил общо 77 000 души на борда - „... почти два пъти повече от тези през 911 г. и три пъти повече от тези през 949 г.” Може би 47 000 моряци и 30 000 войници (не е ясно дали само пехота, или пехота и кавалерия). Предполагам, че Тредголд за 960 г. е имал предвид следното: 23 000 гребци на 100-те дромона, 24 000 гребци на 200-те хеландии и 30 000 войници (300 кораба x 100 войници, понеже «транспортите» ще мъкнат храни и оръжия, т.е. вместо около 70-73 души, бойните кораби ще могат да си позволят да качат дори по 100 човека, на които храните и оръжието ще се мъкне от други, специално построени кораби). Друг е въпросът, че гребците ще надвишават чувствително средните сметки за 34 200 души (пак според Тредголд) за всички военноморски сили на Романия – императорският флот и четирите темни флоти. Но да предположим, че Критската операция от 960 г. се явява екстраординарна (което де факто е така), планирана и подготвяна много време. Тепърва ще се занимавам малко по-задълбочено въобще с кампанията от 960-961 г. [1] това може би е техническа грешка във Викито Според Константин Багренородни и анализите на големият арабист и византинист Александър Васильев, при експедицията от 910-911 г. против Кипър, Сирия и Крит, е трябвало да участват почти 6 000 конници, които са споменати; докато за Критската експедиция от 949 г. също има данни, че е трябвало да превозва кавалерия – малко над 4 600 души. За експедицията от 910-911 г. Васильев застъпва мнението, че навярно Константин Багренородни ни е указал цифрата по щат, т.е. тези които са били длъжни да участват и са влизали в плановете, но по една или друга причина не са участвали. Аз пък смятам, че просто ромеите на този етап не са имали възможност да превозят тези почти 6 000 конници, които са ни указани. Навярно нямат необходимият брой съдове и се отказват? Възможно е... Въобще изключително сложен казус. Какво остана за 917 г., когато флота надали е притежавал подобна численост, че по някакъв начин да успее да извози 12 000 коня и 62 000 души!? Това са болни фантазии на хора, които приказват едно към гьотере... Но нас ни интересува преди всичко ситуацията през 917 г. и трябва да правим паралели с най-близките събития. Събития, които се случват все по времето на Лъв Мъдри и Константин Багренородни. Въз основа на базата данни от експедициите от 910-911 г. и 949 г., е повече от очевадно, че флотът през 917 г. не е бил с библейски пропорции (бил е много голям – спор няма), но не е бил в състояние да извози по море 62 000 войници и 12 000 коня. Това, както знаем – по ал-Масуди, който пък въобще не е читав относно цифри на войски. Но това са данните и други - няма. Остават анализите. А анализите идват от информацията за катастрофата (поражението) от 911 г. при Самос. Смущаващият въпрос, който изниква е следният: защо тогава Константин Багренородни е бил така словоохотлив за морските експедиции през 910-911 г. и 949 г., а за морска експедиция през 917 г. (превозваща войски – пехота и коне) въобще не е упоменал нищичко - даже ни на йота? Отговорът е този: не е имало какво да ни разправя допълнително, защото флотата (константинополската) се е отправила на север да прехвърля печенеги през Дунава и не е извозвала никакви войски. Ако това беше факт, повярвайте ми – Константин Багренородни щеше да... изпише мастилото на цялата империя. С най-малките подробности - кое, как и защо! А той мълчи... Мълчи, защото не знае за подобна морска експедиция през 917 г., която щяла да прехвърля специално армия от 62 000 души и 12 000 коня. Огромни сили, които в случай, че са извозвани по море да не бъдат споменати от прекалено подробният Константин Багренородни?!? Хайде, де ...

За Акциум (и анализите покрай сражението) питай Романа. Това е негова специалност. Той и без това се навърта тъдява, затуй, че ще те отрази. Аз съм "тесен специалист" по "византийските" средни векове (по-точно VII-XI век). От друго - не разбирам. Не съм вундеркинд като повечето тук

Нищо не игнорирам - аз анализирам. Със сигурност си пропуснал това, което съм писал за ал-Масуди: той ни съобщава, че през 913/914 г. русите предприели поход в Каспийско море с 500 кораба, от който на всеки имало по 100 души. Като погледнеш - нищо нередно. Това са 50 000 души. Много голям поход - няма две мнения по въпроса. Какво става, обаче, когато се погледне критично на проблема? Оказва се, че руските кораби (по-точно ладии) съгласно летописите са побирали 40 души. И няма място за повече. Какво правим, Франкофонски, какво правим? Излиза, че походът не е бил предприет с 50 000 души, а с 20 000. Ние ли грешим, или ал-Масуди? Веднага изниква друг въпрос: възможно ли е тогава русите да изкарат в морето 500 кораба? И се започва - как се строят, колко са тежки тези кораби (ладии), и така нататък, и така нататък ...

Хубаво е, че поне на теб ги преразказвам тези детски книжчици, че хептен непросветен беше. Не че на този етап си се ограмотил... Снимките на играчките - е, да; можеш да бъдеш сигурен, че ромейските транспорти (или гемиите от търговския флот) не са били с размерите на Титаник Гледам, че най-накрая си започнал да боравиш с конкретни данни (т.е. не били кръчмарски сметки като моите). Тъй. Корабите на Робер... Бяха запитали Иван Славков (Бог да го прости - хубав човек) преди около петнадесет-двадесет години: "Какво ще кажете за мача?" - "Сервитьорката беше готина" (в типичен негов стил). Така и при теб - питам те за корабите на ромеите от началото на X век, а ти ми отговаряш за корабите на Гискар от края на XI век. Това са век и половина, през които години имаме какви ли не иновации. Е, какво да разбираме от цялата работа? Тези 150 нормански кораба, колко народ са превозвали: 1 000, 15 000 или 30 000 души?!? Уникалният подход на българската историография Две по пет е равно на десет; делено на две е равно на пет. Демек - алабализми. Обичам да давам пример с Васил Гюзелев - голям български медиавист и византинист, на който ние не сме достойни даже да коментираме трудовете (заради това, че ни липсва елементарно познание по дадена материя). Но какво се среща при Гюзелев? "Изпратени били 2 000 кораба към Несебър и Анхиало. Конната армия, наброяваща 24 000 конници била стоварена на сушата..." Виждаш ли, драги ми Галахаде, виждаш ли грешката? Виждаш ли какво означава предоверяване на изворите? Защото Гюзелев, ако се беше позамислил върху тези числа, щеше да разбере, че тук има нещо нередно -т.е. ще трябват минимум 216 000 гребци, при условие, че те никога не са надвишавали 34-35 000 души. Не, Галахаде - това не са кръчмарски сметки. Това са констатации. И за това (слугуване на хиперболата) не е виновен Васил Гюзелев - виновна е цялата българска историография, за това, че нашите историци знаят кой е Константин Багренородни, но не го четат (внимателно). Весело е, да. Само дето Графа ти дава най-различни примери, картинки дори ти качва... Но, ти - не! По-лесно е помак да повярва, че е българин (макар и мюсюлманин), отколкото ти да разбереш какво означават морска търговия и морски транспорт (на войски и коне). Аз ли съм далеч от материята, аз ли?!?!?!?!?!?! Не пиши глупости, човече! До онзи ден ти хал-хабер си нямаше от дромони и хеландии. Не че сега толкоз имаш. Смяташ ли, че Константин Багренородни не е знаел какво означават дромони и хеландии? Това са един клас, но различен тип корита. И двете имена не са военни термини, а простонародна реч. Заеби Лъв Дякон, ами започвай да четеш Константин Багренородни. Само там е твоето спасение - да излезеш с чест от конфузната ситуация. Въпреки всичко, въпреки всичко, ще трябва да го кажеш: "и все пак, ти, Графе, имаше право!" Но така или иначе, ти, Галахаде, отдавна компрометира тукашният раздел. Хипотези, хипотези (направо тъпи хипофантастики) които не се основават на нищичко, разбираш ли, на нищичко... Армия си щял да извозваш - не знаеш как; флот от арабите си щял да наемаш - пак не знаеш как. Е, какво знаеш? На практика аз пиша със себе си. Подавам ти някаква информация (не само от изворите), а след това ти започваш да се пъчиш. За пред кого, бре?!? Нали до онзи ден не знаеше къде е равнината Диабазис, та смяташе, че след клетвата армията ще се товари от Цясарьград. Сега пак не казваш откъде ще натовариш армията? От езерото при Диабазис ли? Ами назови ги тези товарни кораби какви са били? Питах Митака (той е пълен пас), сега да питам и теб - имала ли е Романия през 917 г. "транспорти", чрез които да превозва войски (и коне). Ако е имала - кажи ни по колко души и по колко коне на корито?

За кое ме питаш, бре? За тези 2 600 хеландии ли? Оф, Божееее... Та нали аз открих сезона по българските форуми с тези морски хиперболи Смяташ ли, че не знам кои са източниците?

Имперските бойни кораби не са построени с цел да... извозват войски. Те си имат строг разчет - така и така за храната на екипажа, това и това за водата. Например големите тежки дромони с по 230 гребци и 70 души морска пехота как да поемат още към 100-150 души? Ами... никак. Това вече са към 7.5 - 10 тона горница. Водоизместимостта ще се увеличи, ъгълът за цопане на веслата прекалено много ще се промени, и корабът нито ще може да плува (да се задвижва най-образно казано), нито пък вече ще бъде толкова устойчив. Демек - направо си изкарва виза за дъното на морето. Това важи и за другите кораби - разните му там памфилии и усиакии. Не случайно те нямат по 230 души гребци, ами са преустроени и за превоз на коне, със средно по 120 или по 108 гребци, щото, като им накатериш 12 кончета - ей ти ги 6.0 тона... Абе, имаме още много да се учим с тези катърги - нещата не са така еднозначни - могат, или не могат да превозват войски и коне. Навярно (това си е мое предположение) преди кампанията бойните кораби са били разчетени за по 2.5 тона хранителни припаси (най-много за всеки един боен кораб), които храни не са предназначени за екипажа, а са предназначени да бъдат доставени на дадена точка на морския бряг. В края на краищата, нали пише - плуват покрай брега и да са в помощ на Лъв Фока. На армията й стига някой друг да й мъкне поне половината припаси. Това би било неоценима помощ. Йончев, четирите темни флоти (ескадри) съставляват (някъде) около 45% от военноморските сили на Империята. Тяхната задача, обаче, е да отразяват нападенията на арабите (в частност на пиратските ескадри - било на африканските араби, било на Критския емират, било на сицилийските араби) с които няма сключен мир. Държавата не може да си позволи да оголи... фронта, и да изпрати темните флоти в дълбокият тил. Какъв ще го дървят там?

Добре, какви са тези "транспорти"? Отговори ми - има ли ромейската държава в началото на X век (още по-точно - след катастрофата от 911 г.) подобни кораби? Условно ще ги наричаме на български език "транспорти" (макар транспортният флот да се обозначава с фортега, каматера, скафе и т. нат.).

Митак, ти сигурен ли си, че се запозна с обстановката от началото на X век? Сигурен ли си, че си се запознал с морските проблеми от предходните векове? Или, ей така, ще продължим да ланкаме? Какъв е "транспорта" (имам предвид кораба - клас, тип, тонаж) от началото на X век, и сигурен ли си, че Романия има (разполага с) такива кораби, чрез които да могат да се превозват повече от 12 коня? Чакам отговор. Ахааа, аха... теб те притесняват големите цифри ли? И мен ме притесняват. Щото 2 600 хеландии не мож задвижи само с по 5 души екипаж Сещаш, че има нещо нередно в цифрата при хеландиите, или още си на мнение, че е много лесно да се изнамерят ей така по 280 000 - 300 000 души екипаж на коритата?

Макар и от една друга тема, а прицелът уж да е Спандян, но този камък е хвърлен по моята градина. Навярно се досещате кой е. Разбира се - Митя Сумасшедший. Драги ми Дмитрий Франкофонски, по тях времена ромеите не са изпитвали остър дефицит от моряци. Дори напротив - моряци са имали предостатъчно. И земица им е давала държавата, и са се издържали от нея. Но ромеите не са имали на разположение 312 000 моряци за 2 600 хеландии, защото, в противен случай, щяха да колонизират Америките и Антарктида. Но, замълчи сърце - ти с пет души ще подкараш не катърг, ами цял линкор. При първият случай морето никога няма да се развълнува, а при вторият - въглищата никога няма да свършат (или пък дизела).

Да, няколко хиляди съда, което е... доста множко. Щото и моряците за тях ще са прекалено множко. Стотици хиляди души. 200 000, дори 300 000 души. Виж, за Митя Сумасшедший това не е никакъв проблем. Трябват му само по 5 (пет) човека на корито. Историка ще му ги наеме (от чужбина), обаче в кадастъра ще пише, че е наел горница и им е било платено. С париците (номизмите) от далаверата, двамцата ще могат да ходят на почивка до остров Лесбос на лов за... русалки. Така бих се съгласил, но само ако ти се съгласиш на "някаква малка част", а не на "част" от ромейската армия. Ако ми дадеш информация за самият флот, мога веднага да ти отговоря. Клас, тип, тонаж. Защото корабите от флота, ако са такива като онези гемии, дето съм ги метнал на Галахада - освен за превоз на зехтин, брашно, кожи и сирене - за друго не стават. Както разбрахме - военните кораби по Романия не са били с хиляди. Изворите са си извори, но и хиперболите са си хиперболи. Нека се излекуваме от буквализма ...

Ахъм... "товарни", казваш. Виж сега, Галахаде - не можеш (нямаш никакво право) да излизаш с номерът - "армията извозвана по море" - след като "бройката трудно може да се определи". Схващаш ли за какво ти говоря!? За да прокарваш подобна хипотеза, трябва не само да си наясно, а просто трбва да притежаваш академични и фундаментални познания в тази област, бетер Анжелики Лаиу (Лаю), Сесил Морисън и всички други, дето са списвали EHB. За морските светила пък, като Джон Прайър да не говорим. Само според теб (единствено в цял свят - според теб) няма никакъв проблем ромеите да наемат арабски кораби. Пусни подобно заглавие в някой сериозен военно-исторически (военно-морски) форум и гледай само как ще ти се смеят. За прословутото пратеничество, дето го обсъждаме от време на време - аз пък нещо не съм в ред. Дето съм писал (подведен заради "скъпите дарове и драгоценности"), че ромеите са наплатили на арабите в злато към днешни 120 милиона лева за пленниците - пълни глупости съм писал! Точно обратното, точно обратното - арабите са платили на ромеите, ама няма кой да чете внимателно, т.е не сте само вие. Някой път и аз се парзалям айляшката (т.е. мързелешката). Но винаги (сам) си признавам грешките и гледам да ги поправя (чрез допълнително ограмотяване). Ей сега прегледах преводите на ал-Асир: човекът пише, че арабите са наплатили към 120 000 динара на ромеите (днес това злато би имало покупателна стойност от около 96 милиона лева), т.е. халифът дал на военачалникът Мунис (който е евнух) тази сума за откупуване на арабските пленници. Друг пък летописец - ал-Джаузи - направо ни пише, че арабите наплатили 170 000 динара (136 милиона лева) и откупили към 5 500 пленници от ромеите. Няма да се спирам на 160 000-та арабска войска, 38 000-те завеси и 22 000 килима, че от тази хипербола свят ми се вие. Апликтонът в равнината Диабазис го остави - никога не е упоменат да е имал пристанище, или пък морето (езерото) да се мие в него. Стъпил е твърдо на сушата. Да се върнем на "товарния" флот. Качвам ти картинки с (едни от най-големите) гемии от търговския флот. Надали биха "поели" повече от 50 души без да се обърнат. Проблемът е, че ще ти трябват 1 000 такива "корабчета" за да извозиш 50 000 души. Няма кой да ти ги даде. Държавата може да реквизира само най-големите катърги (няколко десетки броя в цялото Източно Средиземноморие), но няма да посегне на хорицата, т.е. на обикновените търговци.

Йончев, виж какво пишат: Продължител на Георги Монах: "По това време бил изпратен с всички кораби по река Дунав патрицият и друнгарий на флотата Роман, за да помогне на Лъв Фока." Продължител на Теофан Изповедник: "Патрицият Роман, друнгарий на флотата бил изпратен заедно с цялата флота в река Дунав, за да помага на Лъв Фока..." Лъв Граматик: "Роман, патриций и друнгарий на корабите, бил изпратен тогава по река Дунав с цялата флота, за да помогне на Лъв Фока. Псевдо-Симеон: "Патриций Роман, друнгарий на флотата, бил изпратен с цялата флота по река Дунав, за да помогне на Лъв Фока." Йоан Скилица: "А патриций Роман Лакапин, тогава друнгарий на корабите, бил изпратен с цялата флота със заповед да плува покрай бреговете и да бъде в помощ на Лъв, а също и да прекара печенегите, които били доведени от Вогас за съюзници на ромеите" Йоан Зонара: "... патрикий Роман Лакапин, друнгарий на флотата, бил определен да отплува с корабите, та същевременно и да помогне на доместика на схолите, и ако бъдат доведени от Вогас съюзниците, да ги прекара." Не е никакъв проблем на Роман Лакапин да помогне на Лъв Фока с превоз на някаква част от войските. Проблем е, че подобни части не са упоменати. Знаеш ли защо? Защото всички, повтарям - всички началници (на тагмите и темите) са с Лъв Фока (пише го в изворите) и повече от разбираемо - движат се по сушата. Помощта на Роман Лакапин най-вероятно се е изразявала в следното: да доставя хранителни припаси на морския бряг. До дадена определена точка. По този начин се подпомага неимоверно много логистиката на армията. А след като корабите са нагъчкани догоре с храна, няма как на борда си да приемат и войници. В края на краищата всеки съд си има лимит. След това друнгария на флотата се отправя на север за печенегите. Това е то помощта на Роман Лакапин към Лъв Фока. Никак не е малко. Като че ли Йоан Скилица е най-ясен. Друго - говори се за цялата флота. Именно - цялата императорска (константинополска) флота. С доказани под 20 000 моряци (19 600 души). Никъде не се говори за търговска или арабска флота, както му се иска на Галахад. Това ни указва следното: a) или 181 усиакии b) или 163 памфилии c) или 85 дромона d) или микс от всичките тези кораби, но такъв микс, че моряците да са под 20 000 (19 600) души. Нагледен пример - да речем 35 дромона (8 050 гребци/моряци), 45 памфилии (5 400 гребци/моряци), 55 усиакии (5 940 гребци/моряци) = 19 390 гребци/моряци. Темните флоти не участват в начинанието. От така приведените данни, драги ми Йончев, би ли ми казал, колко коне могат да се извозят с тези кораби (в случай, че няма да доставят хранителни припаси)? При най-различни варианти. Малко над 2 000 кончета, нали? Съответно, нека прибавим към тях и кавалеристите - още 2 000 души. Ами, сам виждаш ... А оставащите 60 000 войници (кавалеристи и пехота) и 10 000 коне, питам аз - къде, къде ще... поставим?!? Иска ми се да изпраскам един въпрос към всички в тази тема, дето я четем: колко души имаме завършен първи клас? Всичките ли сме грамотни, и всички ли можем да броим до 100? Поне до 100 ...

Тъй - без мен не било интересно. Така ми казаха. Хубаво. Макар вече да нямам нито нерви, нито сили... да наливам (излишна) информация (до която съм се докопал) в бездънна каца. Или както казва народът - влязло през едното ухо, излязло през другото. Повечето, обаче, сте със спукани тъпанчета. Извод - файда йок! Графът смята, че ромеите са бягали към Анхиало, към Месемврия, накъдето им видят очите. Ако за теб Анхиало и Месемврия са били български градове преди сражението... ми добре. Спрял съм да ти се чудя, "специалисте". Благодаря за политико-географския обзор. Винаги съм се чудел на една карта на Дройзен. Пишеше - Острьомише Райх. Викам си - що пък за държава? Да не би някога Турция и Гърция да са били една държава? Пък то всъщност за коя идело реч... Несъмнено, "без голям военен и транспортен флот съществуването на империята е немислимо". В това твърдение няма нищо нередно. Пита се, обаче, в задачката - колко големи са били тези флоти? Като количество (брой) на катъргите. Колко големи? Дай някакви цифри. На географската карта не съм "сложил" Диабазис. Диабазис си седи там... и до ден днешен. Това, че ти не знаеше къде се намира тази равнина е друг въпрос. Сложил съм (посочил съм) предполагаемото място на апликтона. Тази база, драги ми Галахаде, е била някъде на пътя за Хераклея Пропонтис. Повече от нормално е да бъде и до река. Наистина, колко е лесно всичко. Ей така - натоварват се и правят едно "ексормео", нали? Никакви проблеми. Както казваха някога старите интелектуалци, докато сърбаха следобедното си кафе - "на приказка (т.е. отстрани - бел. моя), най-лесно се докарвали ебането и футбола". Така и твоята хипотетично-фантастична теза - после се товарели на корабите и направо през Босфора... Отстрани е лесно, да... И на какви кораби се товарят, драги, на какви? Тези 62 000 души и тези 12 000 коне - на какви кораби се товарят? На кораби от фантазиите ли? Отговори ми, бре! Що мълчиш?!?

Ето, това е ново шест Уникално просветление от човек, който е врял и кипял в морските бури при превозът на кончета. Митак, продължавай по същия начин със сметките. БГ историографията нищо не струва пред теб. Разплиташ по чудесен начин всички гордиеви възли. Как не съм се сетил досега ... Митак, предстои ти много сериозно запознаване с морската материя от IX-X век, вЕрвай ми ресавски, ще ти отговоря с този цитат от "Чудото на Св. Георги": "И едни били избити от меч, други се издавили в морето, трети пък погинали задушени и смазани от конете...". Тук пък не се говори за Ахелой. Какво правим сега? ----------------------------------------------- Господа и дами, съфорумници и приятели, недолюбващи и мразещи ме - не сте ли на мнение, че поне аз трябва да си взема малко отпуска от тази тема? Примерно за седмица? Мисля, че подобен мораториум няма да е излишен. Така ще имате предостатъчно време да се запознаете с някои от "най-елементарните" морски проблеми (като превозът на войски и коне), които толкова много вълнуват всички ни А след това, живот и здраве - ще видим ... Пожелавам ви успех с ограмотяването. Ако това се окаже сложна задача, моля - в скоро време не пишете. Просто на този етап дразните с ... незнанието си.

Дълго и широко е за обяснение, но знанието ти ще продължи да бъде ограничено само до информацията от учебниците в училище. Всъщност, ако поразгледаш някои и други теми във форума - може и да ти просветне. И аз съм гласувал за Римската империя; да, точно аз - обвиняваният във византийщина, защото Византия никога не е съществувала. Уж тук е исторически раздел, но авторът на анкетата се... издъни, ама много.

Драги Галахаде, първо погледни какво означава ексорми при превода от Дворецкий - выступление (в поход), отправление. И чак след това разглеждай и анализирай какво означават ексормао и ексормео. Равнината Диабазис се намира не в... морето, а на сушата, разбираш ли - на сушата. Армията е дала клетвата на сушата, на сушата на сушата!!! На материка! И оттам тръгва, отправя се, устремява се, впуска се на поход срещу българите. Не е дала клетва в пристанищен град, че да смятаме похода изцяло за морски (т.е. войските да са извозени по море). Няма такова нещо! Еди кой си предвождал нам кои си, друг предвождал нам кои си, третите, четвъртите и петите пък предвождали нам кои си.... Ами вземи и осмисли това предвождане. Идва реч за предвождане на войска по сушата! Топлата вода ли трябва да ти откриваме? Чакам анализи и предложението ти за корабите, които трябва да извозват войските - не съм забравил. Да вметна - само императорският флот участва в кампанията. Другите (темните) флоти не са участвали. Това още повече ще утежни положението ти за превоз на войските по море. Нямаш ресурси, морски, нямаш ... Да, бе, да ... Все ми е на акъла, че пехотинците на Константин Погонат са пътували с кораби до Онгъла. Ясно е написано в изворите, че бъхтят пеша по крайбрежието. Дали са успели да пристигнат навреме - е, това вече е друга бира. Това е друга твоя глупост. Ами глупост е, да ... Откъде ще намериш такива кораби в началото на X век, които да извозят толкова народ? Колко пъти да питам вече? Ами конете, конете? 12 000 коня са това. Дванадесет хиляди... Какви трябва да са тези кораби, какви? Колко ще струват? Пари откъде? Кога ще се направят? Възможно ли е за три-четири месеца? Ти обърна ли внимание, когато миналата година ти обяснявах за Критските операции - какви мъки са съпровождали организацията и изпълнението им? Пише, че потеглила цялата армия, но тази, която е събрана при Диабазис. Например ромеите щом потеглят на поход против арабите, не викат отначало всички войски в Цариград или Малагина, ами поетапно се ... надгражда самата армия. Прибавят се (присъединяват се) тези, онези и т. нат. Това се прави с цел да няма излишни разходки напред-назад по пътищата. Рационалността не е от днес или вчера. Да, но пише - бегълци. А колко са били? 100, 500, 2 000, 17 000, 32 000 ...?!? При първите три цифри е можел да ги евакуира. При останалите две - не. Дори и да са били малко оцелелите, него пък просто го домързяло (един вид) да качва нещастниците на борда. Горе ти вметнах - армията тръгва... от сушата (равнината Диабазис) по... сушата. Оттам нататък искам да ми кажеш (посочиш) къде (евентуално) е била натоварена. Какви кораби са я превозвали и т. нат. Едно и също нещо питам, едно и също нещо повтарям, направо се чудя защо хората в този форум въобще четат тази тема?!? Така и така нищо не научиха.... Ясно, разбрах, благодаря.

Александр Александрович Васильев (4 октября 1867, Санкт-Петербург — 30 мая 1953, Вашингтон) — русский востоковед, арабист, византинист, член Императорского Православного Палестинского Общества. В 1925 году выехал в заграничную командировку сначала в Берлин, потом в Париж и далее в США. 2 июня 1925 года решением общего собрания его исключают из АН СССР. После того, как 1 июля 1928 года было признано окончательным сроком его командировки, принял решение не возвращаться. Стал родоначальником византологии в США. На Византийском конгрессе в Салониках в 1953 году был избран почётным президентом конгресса. Васильев А.А. История Византийской империи (2000).pdf «История Византийской империи» А. А. Васильева относится к числу уникальных явлений в истории исторической мысли. Общих историй Византии, написанных одним исследователем, крайне мало. «История Византийской империи» – это прекрасный образец работы общего плана, где кратко, ясно, с большим количеством ссылок на основные источники и исследования дана характеристика всех периодов истории Византии. Внешнеполитическая история изложена А. А. Васильевым полностью. Проблемы внутренней истории рассмотрены неравномерно, хотя основные проблемы внутренней жизни каждого периода затронуты или упомянуты. В первом томе рассмотрена история Византийской империи от времен Константина Великого до начала эпохи крестовых походов. Во втором томе рассмотренна история Византийской империи от начала крестовых походов, до падения Константинополя. Друг, много успешен OCR вариант (явно на изданието от 1998), при което библиографията ще ви удави само с едно "цъкване" Васильев А.А. История Византийской империи. Том I. Время до крестовых походов до 1081 г..pdf Васильев А.А. История Византийской империи. Том II. От крестовых походов до падения Константинополя.pdf А тук пък онлайн: Васильев А.А. История Византийской империи. Том 1. Время до крестовых походов до 1081 г. http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa1.htm Васильев А.А. История Византийской империи. Том 2. От крестовых походов до падения Константинополя http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa2.htm Васильев А.А. История Византийской империи. Том I. Время до крестовых походов до 1081 г. http://azbyka.ru/otechnik/?Istorija_Tserkvi/istorija-vizantijskoj-imperii-tom1 Васильев А.А. История Византийской империи. Том II. От крестовых походов до падения Константинополя http://azbyka.ru/otechnik/?Istorija_Tserkvi/istorija-vizantijskoj-imperii-tom2

Да ти кажа честно - и мен не ме изкушава (защото всичко е ясно). Но пък нали трябва да ограмотим Галахад Сега го теглят на буксир и другите глаголни форми - предвождал, предвождали ... Дано Галахад усети настроението на ромейската армия след клетвата, та да схване защо тя се втурнала, устремила, впуснала срещу българите. На това равното; както и да ходиш, потегляш, тръгваш, щом ти пее душата - направо летиш