monte christo

Като гледах видеото, Млечния път направо трябва да се причисли към... микрокосмоса

Винаги съм се кефел на тези звезди гиганти Ей така вътрешно, напълно по лаишки. Като гледам графиките се сещам за нас, нашата планета и микрокосмоса. Колко сме жалки... Най-голямата открита (засега) звезда, както правилно отбелязахте е VY Canis Majoris - http://en.wikipedia.org/wiki/VY_Canis_Majoris If the Earth were to be represented by a sphere one centimeter (0.39") in diameter, the Sun would be represented as a sphere with a diameter of 109 centimeters (3½ ft.), at a distance of 117 meters. At these scales, VY Canis Majoris would have a diameter of approximately 2.3 kilometers (1.43 mi.), assuming the upper limit estimate of its radius. :doh:

Всъщност Константин не се отправя да отвоюва земя загубена век по-рано. Налага му се поход срещу гнездото на варварите, които грабят наред и все по-на юг. Както всички варвари без изключение. Иначе какво ще прави чак по Делтата? Не бих казал, че е авантюра - това е чист наказателен поход. Да се разкаже играта на варварите. Какво има да му се разузнава на противника?!? Бойните му умения ли? На тръгване към баните, василевса какво им казва на стратезите - подлъжете ги, изкарайте ги навън и тем подобни.

Не знам, доколко се "опитват да правят каквото си искат" - това за мен е доста съмнително. Според Лъв Философ през IX-X в. Скитката епархия е била подведомствена отдавна на Константинополския патриарх. Тя губи автокефалността си след 451 г. Ето и текста, който си дала: "Главное преимущество Скифских иерархов до времен Халкидонского Собора (до 451 г.) состояло в том, что они были независимы в управлении своею епархиею и назывались самовластными (αυτοκεφαλοι). Этот Собор 28-м правилом своим вместе с прочими епархиями, находившимися в пределах варваров, подчинил Цареградскому патриарху и Скифскую, хотя и прежде, едва ли не со времени возведения Византия на степень столицы Римской империи, Скифские епископы, подобно многим другим иерархам восточных провинций, добровольно признавали над собою власть Константинопольского архиепископа из одного уважения к месту его кафедры и относились к нему в важнейших случаях. Отсюда-то и объясняется, почему святой Златоуст, архиепископ Цареградский, мог принимать живое участие в просвещении верою скифов задунайских и посылать к ним пастырей и учителей. С другой стороны, несомненно и то, что титул самовластного иерарха Скифские епископы удерживали за собою даже после Халкидонского Собора. А особенность Скифской епархии, по замечанию Созомена, была та, что здесь постоянно сохранялся древний обычай, по которому церквами всей провинции всегда управлял только один епископ." Т.е. дори и в следващите векове, тази епархия била управлявана само от един епископ (митрополит), без помощници, каквито се явяват например викарните епископи. Преди 451 г. Скитската епархия била напълно извън юрисдикцията на Константинополския архиепископ (първият сред епископите). Това правило е 34 Апостолско правило, което гласи: "Епископите на всеки народ трябва да познават първия изпомежду си, когото да признават като глава, и да не вършат без негово разсъждение нищо, което превишава тяхната власт, а всеки да прави само това, което се отнася до епархията му и до подведомствените на нея места. Но и първият епископ да не върши нищо без разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа в Духа Свети - Отец и Син и Дух Свети." Едно леко допълнение за изясняване на проблематиката с 14 Апостолско правило: "Не е позволено на епископ да напуска епархията си и да преминава в друга, макар и от мнозина да е бил убеждаван, освен ако има някаква извинителна причина, която да го кара да прави това като такъв, който може да принесе по-голяма полза на тамошния народ с благочестивото си слово. И това да върши не по собствен произвол, а по решение на много епископи и след най-усилно убеждаване." Та според тези древни правило, във всяка епархия имало един-единствен епископ. Броят на презвитерите и дяконите се определял според желанието на хората да станат такива, както и на Божието съизволение. Това, между впрочем важи и днес. Епархия - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F Епископ - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF В Източно-Православната (Ортодоксалната) църква има три благодатни степени на свещенослужение: епископска, презвитерска (свещеническа) и дяконска. ЦЪРКОВНАТА ЙЕРАРХИЯ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА - http://margaritta.dir.bg/2003/mai/02ierarhia.htm

Добре, живот и здраве започвам приготовления за поход против Алвасареуууу и неговата антиромейска космогония

Точно така е, точно така. Константин постига целта си. След като си заплаща за мир. Преди това позицията му на римски император и победител на арабите не му позволяват подобен начин на действие за решаване на проблемите по "северната граница". Да се договаря с някакви въшливци ли? Следва провалът на неговите стратези, за който пред обществото отговаря лично той, понеже е василевс; плаща си и печели така желания мир по границите на цялата Империя, който мир чак хронистите отбелязали със задоволство. Я ми кажи, като си такъв голям патриот и разбирач на тези тънки въпроси; българите защо са приели мирните условия? Защо не са продължили да нападат след 681 г.? Защо по-късно (688-689 г.) били едва ли не възмутени от Юстиниян II, дето нарушил договора? Не мога да разбера защо смяташ, че ромейското общество е било потресено от "резила" или пък нямало да разбере как е завършила кампанията? Ами то е било по-информирано от съвременните служители на Мосад.

Митак, в очите на ромеите какви да изглеждаме? Поредните грабители, нахалници и кожогризци. Не забравяй - ромеите са надменно общество, което смята, че светът е длъжен да се върти около тях. Начин на мислене. Те помнят античната си история. Естествено, че ще се опитат да ни дадат урок. Симеон да не би да е смятал маджарите за реална заплаха, от която България ще си замине като държава? Разбира се, че не. Но го дразнят адски много, защото му разсипват най-богатите провинции и му създават изключително много проблеми. Ние нямаме ромейските пари, та да кажем: "на ви, спрете се!". Налага се чак по Ателкузу да ги бием с печенегите, пък да вървят на майната си. След като ги прогонваме мадярите (целта на Константин, спрямо българите), те пък, взели, че решили да ни изненадат... изотзаде.

Е, ти пък сега... само войниците?!? Коли се всичко наред в началото на всяка серия. Без мацките, разбира се. Те са защитени индивиди и при тях важат правата на човека, без право на естествен подбор откъм интимен живот Селцата се опожаряват, който може да се спаси бяга по планините и така. Като се поуморят да колят - вземат пленници. Де когото набарат; и хоп, аре - в Панония.

Исаве, преди да продължиш да пишеш в същия дух за Константин IV, искам много добре, ама много добре да се запознаеш с неговото управление. До възможно най-малкия детайл. Проучи неговият характер и т. нат. Направи го поне ти, защото над 90% от българските учени, академици и светила не са го направили през XX в. Говоря ти съвсем сериозно. Отиването до Онгъла не е продиктувано от мерак за победа, а от мерак за мир. На него не му трябва победа в частност, а прогонване на "мръсния и нечист народ". Просто да се махат. Сигурно сме изглеждали, като.. днешните цигани Мръсни и нагли крадци. Триумф, викаш? И кои сме ние в очите на изтерзаните източни римляни от VII в. Някакви жалки путьовци, варвари, мръсни и нечисти. Дали това е било така е съвсем отделен въпрос; важното е, че тогавашните информационни агенции са ни представяли в такава светлина. Триумфът на Константин Погонат е срещу арабите; Константин не е Гай Калигула. Какво повече да търси? Какви приходи от усвояване на териториите, които населяват българите? Колко пъти да твърдя, че тези приходи могат да се равнят на приходите от животински пазар в Константинопол по време на пости? Колко пъти? След като ни прогони със сила, човекът иска да се махаме, да изчезнем, да вървим на майната си. Понеже това не се случва и ромеите търпят поражение при неговото отсъствие, Константин решава да ни плаща данък. Защото българите са нагли и започват да си правят разходки по Тракия. Императорът разбира, че ново свикване на войски, нова дислокация на флот и т. нат. просто не си струва. Ще им плаща на българите и толкоз. Парите не са от никакво значение. Това са стотинки. Ние нямаме рейтингът на хуни или авари по тях времена, дето навремето са обирали парсата от по стотици милиони на година За Константин най-важно е следното - да не му закачаме земите отново. Унизително или не за Романия, но след тези събития той въобще, ама въобще спира да ни мисли дали съществуваме. Неприятен инцидент, който бързо е забравен от естаблишмента, та се налага на духовници да го припомнят по време на Събора. Просто е голям държавник. Просто е на супер далавера. Някакви си мизерни жълти стотиники. И спират да го закачат. Империята получава така желания мир. Разбери го. Ако бяхме решили да се правим на отворки след 681 г., щяхме да свършим с катастрофа още преди 685 г., както Сасанидска Персия през 628 г. В това съм убеден. И там Ираклий колко пъти предлагал мир, само и само да не го закачат, колко пъти, знаеш ли? Половин дузина.

Глишев, моля ти се премести тук постовете #55 и #59 на Португезата. Тук им е мястото. Да види след това, какво е коалиция създадена от ромеите

Съгласно iGENEA, гените при съвременните българи в % съотношение са така: 49 % - траки 15 % - славяни и елини 11 % - македони 8 % - финикийци другите % са от "сите по малку" Българите взели най-много гени от траките - 27.05.09 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530 Ха сега, да ви видя Какво излиза според иГЕНЕА? Ясно е, че авари и славяни са колили "траки, готи, гърци и всички други" на полуострова, защото са ромеи. Така. Обаче е имало и здрав секс. Очертава се следната картина: едва ли не траките са славянизирани? Щом се "послявянчила и варваризирала" страната. Идваме ние - българите. Само Господ знае, дали сме тюрки или иранци. Ние не колим, ами още по-як секс. Оставяме си името, проговаряме на славянски, а джинсът ни тракийски.

Не, не, това правило е насочено против останките на езическите празници. Носи не толкова догматичен характер, колкото етично измерение (морал и нравственост). В темата за по-по-най-римляните бяхме коментирали - въобще не се спазват тези забрани нито през VII в., нито през следващите векове. Дори в Двореца се празнуват. Пандора просто се заинтересува дали към 680-681 г. (във връзка с хипотезата за езическия бунт срещу Империята на мними поданици-християни, т.е. заварено население) е имало някакви религиозни спорове между Скитската епархия с център в Томи, която до 451 г. е била автокефална, но след това вече подчинена на Константинополския архиепископ, който получава "патриаршески права" на същия този Халкидонски събор - 28 правило, което гласи: "Следвайки напълно определенията на светите отци и признавайки четеното днес правило на сто и петдесетте боголюбезни епископи, събрани на събор в дните на Теодосий Велики, блажена му памет, в царстващия град Цариград, нови Рим, и ние така също определяме и постановяваме относно предимствата на светата църква в същия град Цариград, нови Рим, понеже на престола на древния Рим отците правилно дадоха предимство като на царстващ град. Затова, водени от същите съображения, сто и петдесетте боголюбезни епископи признали равни права на светия престол на новия Рим, разсъждавайки правилно, че градът, който е удостоен с честта да бъде град на царя и правителството и който се ползва с предимства, равни на древния царствен Рим, и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като него и да бъде втори след него. На тези именно основания митрополитите на областите Понтийска, Азийска и Тракийска, а също и епископите у другоплеменни от поменатите диоцези, да се поставят от гореспоменатия свети престол на светата цариградска църква, т.е. всеки митрополит на поменатите области, заедно с епископите от областта, трябва да поставят епархийски епископи, както предписват божествените правила; а самите митрополити на посочените области, както се каза, трябва да бъдат поставяни от Цариградския архиепископ, след като се произведе, според обичая, и му бъде представен изборът." Ти пък?!? Планирал бил... Той, човекът няма време да се отърве от арабската напаст. Поредната римо-арабска война, започнала още по времето на баща му и продължила цели 17 години (663-680) и завършила с ромейският десант във Финикия, преди арабите да помолят за мир. Просто отива да смачка (набързо) някакви буболечки по Дунавската делта и да ги прогони на майната си. Като ромей, на мен ми е прекалено ясно какво са мислели моите "сънародници" за тези чергари Следва изненадващ провал, но на Константин не му се занимава с... глупости. Предпочита да си купи мир (да плаща данък, вместо да организира нов поход) и в държавата му най-накрая настъпва велико спокойствие, за голямо облекчение на всички.

Не е участвал. Как да участва? Да му видят сметката ли? Чакаме едно десетина изречения в подкрепа на това ти твърдение. Антагонизмът между епирските и некейските ромеи е очеваден.

Браво, Ганди - можеш да броиш до... девет. А другите по-нататък? Тези свещеници само на славяните ли са били духовни пастири? Я да те видим, "авторитете"? Според мен завареното население (изключваме славяните) по тях времена е било изцяло християнско, т.е. ромейско. Какъвто и брой да са тези люде, все пак ги е имало. 10 000, 20 000... ?!? Господ знае. Религиозни спорове - надали. Поне на мен не ми е известно. Прегледах набързо резултатите от заседанията на VI Вселенски събор. Акцентира се върху борбата срещу дадени представители на Антиохийската църква - последни монотелити. Имаме и анатеми, които отнасят покойни Константинополски патриарси, един Антиохийски патриарх и един Римски папа. Явно в Скитската епархия, "загубила доброволно" автокефалността си още след 451 г. не е имало религиозни прения с Константинопол. Е, какво да му обясняваме на похода срещу Онгъла? Малко ли сме се джавкали във въпросната тема? Българите не си седят в Малката Скития, ами посягат (нападат) на Мизия и Тракия. Трябва да им се даде урок. Поход в самото леговище на варварите (зверовете). Толкоз Доколко слабонаселена (със славяни) е била Мизия (поне до Янтра ни интересува) ще кажат археолозите.

Не мога да не поставя "офикия" на двамата римляни, писали преди мен ))

Браво, Галахаде. Ще те назначим за хипофантаст. Натам се движиш. Ще ги качваме на кораби при малоазийския бряг, след това ще ги смъкваме на европейския - специално за да дадат клетвата; а след това, пак ще ги качваме на корабите, за да ги изпратим към Анхиало Прекалено много преекспонираш с този вал. Въобще измести темата на пезек. Този вал нищо не струва, когато към него се насочи голяма армия. Не го ли разбра? Дори предците ни са били наясно с това. Защо им е десант с подобаващо голяма армия? Колко души защитават Еркесията? Моят модел за превозване (разходка, движение) през Босфора важи и до днес (за туристите). Къде с лодки, къде с гемии, къде с фериботи. За Крум няма да коментирам. За мен е повече от видно, че Плиска е била защитавана през 811 г., а нейните валове и палисади (защитни съоръжения) не са помогнали с нищо. Ако не си съгласен - заповядай в темата за 811 г. Търговските кораби може да са превозвали всичко; дори и контрабанда. За мен това е ясно. Не ми е ясно, кой василевс ще реквизира да речем 1 000 "гемии", способни да превозят например едно 30 000 души. Тези неща не стават така, както си ги мислите с isav. Количеството на гемиите никак не е малко. То заради това си има военен флот, и въз основа на неговия капацитет и ресурс да се изпълняват задачи свързани със сигурността на "нашето море". Всъщност, понеже вие двамцата сте фенове на реквизицията, получавате бойна задача: да издирите поне едно сведение свързано с търговската гилдия и нейният флот. Аз нямам никакво желание да се ровя. Ще си защитите тезата/хипотезата. Засега това са абсолютно празни приказки от ваша страна. За каруците, ти започна лаф. Има ги с хиляди при голяма армия. Например те са много по нужни, отколкото търговските корабчета, макар товароподемността им да е ясна и на малките деца. Мулетата и воловете ги знам колко струват. До последният фолис. Можеш да ми имаш пълно доверие. Също така, можеш да ми имаш доверие, че са "произвеждани" и използвани от армията в гигантски (промишлени) количества. Не са оставали гладни животинките, не се безпокой. Ти да не мислиш, че арабите са били изостанали по-назад от ромеите, когато говорим за информационен поток? Въобще как я смяташ тази работа с наемането на арабски кораби от ромеите? Това е хипофантастика! Как биха приели обикновените мюсюлмани подобно начинание свързано с пари, омаскаряващи и компрометиращи, който и да било халиф в техните очи? Да се помага на християните? Между другото, защо Констант II, след като е сключил мирен договор с арабите (на Муавия) през 659 г., не е наел техния флот в борбата си срещу лангобардите в Италия? И той след 655 г. здравата я е бил закъсал откъм военен флот. Проблемът за "крайбрежната плячка" е никакъв. По същия начин, какво би ми попречило да изпратя (да избързат напред) по две друнги (а, защо не и турма) за да пазят всяко едно място. Този път колко конници ще изпратиш на рекогносцировка на юг от Странджа по морския бряг? Галахаде, не се прави на ахмак с тези ласа, защото не си! Направо вече не знам какво да кажа. Тук е историческия раздел на БГ Наука. Защитните съоръжения са по устието на Дунав, т.е. Делтата, и (или) съвсем малко на запад от нея. Целта е била да не се допуска навлизане на ромейската флота по реката, защото тогава тя безпроблемно ще прехвърли "турките" от бряг до бряг при срещата си с тях на уреченото място. Това и станало - прехвърлила ги, турките преминали Истъра. Откъде ще вземе Романия да речем 2 000 хеландии, с които да прави пътешествие на 24 000 маджарски конници по реката? Защо се пита в задачата? Има ли смисъл? Това племе не е ли наето да плячкосва? Докъде ще го возим, и то срещу течението на реката? До съвременна Силистра ли? Ами то по-бързо ще стигне на кончетата си до Силистра през Северна Добруджа, в случай, че го прехвърлят покрай днешен Галац. Друго - този огромен брой кораби, как го виждаш (ги виждаш) в реката? Сега да не ми кажеш, че Константин Копроним бил изпращал по 2 000 хеландии някога си. Имай предвид, че и тези цифри, които намираме при Теофан са твърде спорни. Както и да е...

Никой не възприема нито славяните, нито траките като единно племе, но не можем да не ги слагаме под общ знаменател, когато говорим за тези процеси по Балканите. Ти например, можеш ли да ми направиш етническа характеристика на хората населявали Мизия и Тракия към 680-681 г., а също така да ми кажеш те християни ли са, или езичници?

Да, аз съм на мнение, че авари и славяни обезлюдяват и лишават от гръцка и латинска реч обширни територии на Балканите. До 626 г. са разсипали почти всичко, каквото е имало за разсипване. Тези действия не могат да не окажат сериозни демографски промени, особено по времето на Фока и Ираклий. Разбира се; ромеите имат големи проблеми на Изток (перси, а по-късно араби), та заради това не смогват да предотвратят настаняването на големи маси славяни. В някои случаи, пък направо са съгласни с "прииждането" и им дават статут на федерати (например сърби и хървати). Е, демокрация, андраде. Който, както иска, така си я разбира, ползва и живее. Има някакви наченки на квазидържавици, т.е. военно-племенни съюзи березити, драговити и т.нат. по Македония и Тесалия, ама бошлаф работа.

И това са волни интерпретации. За да се направи каква да е хипотеза трябва да се опознае изтънко материята. Какъв езически бунт сред завареното население? Насочен против кого? Към 680-681 г. властта на Империята на север от Стара планина е номинална; дори не без основание може да се твърди, че на практика въобще липсва. Положението е същото с Пелопонес и континентална Гърция - извън ромейски контрол, освен крайбрежната ивица. Това заварено местно население на север от Хема е най-вече с преобладаваща славянска и тракийска етническа характеристика. Траките, обаче още от средата и втората половина на VI в. започват постепенно да се превръщат в "истински гърци". И преди тази "метаморфоза" те са били ромеи, и след това продължават да бъдат ромеи, но вече не са траки. Долу-горе по тях времена се споменава за последно бески език, използван по Синай и Константинопол. Мисля, Рамбо имаше някаква статийка. Т.е. траките, като истински ромеи, с течението на времето се християнизират и гърцизират откъм език буквално. Иначе елинизмът си го носят със себе си още от IV-III пр. Хр. Християнството е с изключително дълбоки корени на Балканите - още от I в. сл. Хр. то постепенно завладява все повече и повече съмишленици. Проблемът за балканското население на Империята, обаче се оказват аварските и славянски нашествия. Предизвикват такова разрушение и опустошение, че няма накъде повече. Страхотно демографско земетресение. Геноцид срещу траките, готите и "всички други". Авари и славяни виждат в тях само и единствено ромеи - т.е. врагове, защото са подчинени на августа в Новия Рим. Както е видно и днес - славяните се възползват от така създалата се обстановка и започват да населяват полуострова. Християнството прониква и сред славянските племена. Когато Аспарух идва в Мизия, той заварва там християнски свещеници. Духовни отци, както на остатъците от ромеите, така и на незнайно количество славяни. Два века по-късно, това е засвидетелствано пред папските легати в Константинопол. Но славяните трудно се превръщат в ромеи. Трябва да живеят поне век в изцяло контролирана от ромеите територия. Разбира се, никой не е в състояние да прецени, каква част от славяните са християни по тях времена, но явно все още са сравнително малък процент. Вярват си по съвест - никой няма да тръгне да ги преследва и избива заради вярата им, още повече пък на север от Хема. Както казахме - те си живучкат в общи линии необезпокоявани. Ромейската администрация може да има афинитет за пряк и траен контрол, но не разполага с ресурси и възможности. Няма място за никакви заговори, координации, вътрешна съпротива и езически бунт. Против кого?

Нищо подобно. Алвасарейру не е мъдър човек, защото не познава историята, традицията, културата, религията, както на България, така и на Романия. Би бил мъдър, ако не коментира абсолютно нищо свързано с тях. Така. Кои са западняците в V век? Знаеш ли? Въз основа на какви данни е твърдението ти, че ИРИ е създавала само пустош около себе си? Що за глупост?!?

Хубава темица - сега я открих И не мога да повярвам - всички политкомисари от болшевишката партия в служба на народа

Е, нали всеки има свое виждане и реконструкция на сражението. Виж колко странична материя обладахме. Като се говори за Слънчевата система, няма да се говори само за Слънцето, я ...

Стари ми приятелю, ако в изворите не бяха описали сцената с кръста и клетвата на ромейската армия в равнината Диабазис (Тракия), можеше да се правят хипотези за превоз на ромейската армия по море. Хипотезите щяха да са дотогава, докато се открият данни за състоянието и ресурсите на ромейския централен флот. Подкрепям мнението за някакви български части, поемащи ромейския удар, да речем при Дебелт. Но отбраната е била премного затруднена от смазващата численост на ромеите. Да си спомним Плиска през 811 г. И там километри палисади и валове - ромеите направо са се втурнали във външния град. Надали Еркесията е бил толкова голямо препятствия за тях през 917 г. Мисля, твърде много преекспонираме със защитните функции на този окоп. Напълно безполезен в условията на военни действия (няма как да се защитава от малък брой граничари - 142 km.), и доста ефективен като граница и митница. Не можеш да се шлянкосваш напред-назад ей така. Допускам, че при Дебелт по някакъв начин са ни прекарали и са се намъкнали гадините. Абсолютно способни са на това, даже без да пролеят капка своя кръв. Начини има, не е като да няма. Я със заобикалки покрай вала, я някаква част от тези 57 дромона са изникнали изневиделица по някое време и нашите (незнаен като брой) защитници са се оттеглили за да не бъдат блокирани в гръб от някой малък десант? Пък може и всичките да са се били до смърт в името на България? Бъ ли му майкътъ Всякак става... Защото, драги ми Галахаде, транспортите ще осигурят достатъчно място за превоз на войници. За разлика от хеландиите, които превозват най-вече по 12 конника всяка една, това са специални кораби, точно за превоз на пехота. Трябва да се запозная подробно с тези ромейски транспорти. Що за гемии са. Възможно е всеки един от тях да може да побере и превози към 140-150 войници? Нямам идея... Тежките дромони, както казахме побират 230 гребци и 70 морски пехотинци. Предполагам са доста скъпички. На практика, това са нещо като линейни крайцери. Определено линкор в древните времена е имал Деметрий Полиоркет - май седем реда гребци, ако не се лъжа. Та в общи линии само с дромони и памфилии няма да стане превозът на това множество. Трябват транспорти. Към Крит 960 г. са отплавали 308 транспорта, освен разните му там хеландии и дромони и т.нат. След изключително дълга и старателна подготовка. 50 000 войници и 27 000 моряци по всичките кораби. Сам прецени 62 000 войници как ще се извозват и с какво. И най-вече: защо с кораби? Както и да е... В EHB ще търся колко струва една каруца, и колко едно търговско корабче. Резултатът, обаче отсега ми се чини - 1000:1 в полза на гемията )) Волове са имали повече от Китай и Тибет взети заедно Мулета и волове по ромейската армия - бол! Яко моторизирана е била )) Да ни извини ресавски, че му окепазихме темата-алтернативка, но затова, разбира се си виновен само и единствено ти, Галахаде Всъщност вече казахме, каквото имаше да се казва и коментира. Смятам да се връщам на анхиалските бани.

Добре - според теб колко души могат да възпрепятсват преминаването на огромна армия от 62 000 души? Някъде отразено ли е, че българските граничари по тях времена наброяват десетки хиляди? Имало ли е въобще по цялата Еркесия едно 2 000 - 3 000 граничари? С какво могат те да спрат това множество? Нали ромеите (заради числеността си) могат да атакуват да речем на десет места (през километър) и "отбраната" рухва на секундата? И каква е връзката с приоритетът на Константинопол? То е ясно, че на ромеите никак не им се нрави някой да си прави парти пред стените му. Ти искаш да извозиш армията по море. Аз я движа по сушата, както са написали в хрониките. Заради това се наложи да ти давам пример с критските експедиции, за да те уверя, че това към 917 г. е напълно невъзможно. Освен това подобна операция по море се явява напълно излишна, при условие, че ромейският флот ще прехвърля печенегите. Същото е положението и през 895 г. Да не ми кажеш, че и тогава ромеите са извозили армията на Никифор Фока по море?!? Вие двамата с исав как си ги представяте военноморските сили на Романия? Че са безгранични ли?!? Драги ми Галахаде, съвсем спокойно мога да те уверя, че ромеите са били много по-рационални от теб. За Василий аз ли нищо не съм разбрал или ти въобще чак сега подразбра и научи нещо? Убеден ли си, че поназнайваш нещичко за неговата финансова политика? Само да ти подскажа; не чак при Лъв, а още по времето на Македонеца се започва с мащабните проекти и строителства, както и с военните операции. Историк си, ще имаш време подробно да се запознаеш с тях. Когато е трябвало, аз съм се запознал с тях. Твой ред е. Сравнителен принцип или не, но за разлика от теб, аз съм запознат какви войски са превозвали по море Константин IV, Юстиниян II, Константин V. Нито един от тях не е превозвал 62 000 войници по море! Това е грамадно число, как да ти се обясни? Сметките ми хич не са кръчмарски, но мисленето ти по тези въпроси е като на добродушен и наивен клиент. Разбирам те напълно - не те свърта на едно място, дето някой друг (още по-лошо дори: не е историк, както твоя милост) прави някакви сметки та да сте наясно историците с материята, че ми е омръзнало да ви чета глупостите по въпросите за българо-ромейските отношения и противопоставяне през вековете. Относно самите книжки с данните и изводите, в които се приема, че няма начин армията през 917 г. да не е била извозена по море, щом други василевси са извозвали войски - въобще не ме учудва никак ниското ниво т.е. "военните класици" станахте твърде много Нямам идея кои са - аз не чета българска историческа литература, защото точно тя не може да ми даде нищо, повтарям - абсолютно нищо по въпросите свързани с ромеите и тяхната държава! Галахаде - става с много четене на сериозна литература и с по-малко мислене и предположения. Фактът, че си разбрал преди време Константинопол на коя бивша държава от средните векове е бил столица, няма да те направи специалист по нейната политическа, културна, религиозна и стопанска история Точно защото имам представа от цифри ми е по-лесно (отколкото на теб) да разбера кое-как е било в действителност. Ще те помоля да се запознаеш подробно с ресурса на ромейската армия по темите през вековете и чак тогава да коментираш, за да не се излагаш. Запознай се как и откъде Романия събира частите на армията си, за да не достигаме до уникалните изводи, че видиш ли: "едва ли ще успее да събере армия, щом се отказвала от контингентите си" Въобще наясно ли си с числеността на население и стратиоти на тези "обширни" провинции? Според мен отговорът е - не! Специално за това сражение, дилемата е не как се е събрала ромейската армия, а въобще как съюзната армия под командването на Симеон все пак е успяла да достигне подобни пропорции. Галахаде, за наемането на флот от арабите - моля те, бъди сериозен. Нито да се издразни човек, нито да се засмее на подобни глупости! Това е немислимо! Къде се е чуло и видяло?!? Не, не ми се коментират подобни небивалици... Ти за обществено мнение по сунитските и шиитските земи чувал ли си? За фундаменталното религиозно противопоставяне на Абасидите срещу християните и т. нат. Как гледат на ромеите? И от кои араби ще се наема флот?!? Че по тях времена имат много държавни формирования. Как да обърна внимание на подобни тъпи въпроси за складирането?!? Как? Войниците на Симеон как ще ги отмъкнат? С плуване или лодки-еднодръвки? Въобще как виждате български войници на юг от Дебелт преди 20 август 917 г. Не ви ли идва на акъла, че на всяко място по крайбрежието, където се складират провизии (например през 25 km.) би трябвало да се охранява от някой и друг бандон? Щели българите да отмъкнат плячката?!? Глупости... Я ми кажете вие двамата с исав наясно ли сте през 917 г кой контролира Източна Тракия, крайбрежието покрай Странджа и въобще крайбрежието на юг към Босфора? Вариантите за придвижването на армията и обоза (обозите) в ромейска територия са два: 1) Частите на всяка мера от армията се движат с 4 km./h. Напълно са разтоварени - носят по една тънка дреха, панонска шапчица, сандали, мех с вода, меч и копие. Нищо друго. Всичко е по каруците и талигите - шлемове, ризници, щитове и т. нат. Правят преход от 8 km., а след това почиват към час и половина. Изчакват си своя обоз. Хапват здравичката за половин час и поемат отново. Така 3 пъти на ден. 2) Всяка мера се движи със скоростта (2-3 km./h.) на собствения си обоз. Почивките през деня са доста по-кратки. За маджарите и Дунава. Тези твърдения за превозване на маджарите по протежението на реката са твои свободни съчинения и фантазии. Противоречат на елементарната логика. Прегледай си отново изворите. Все за преминаване на маджарите по ширината на реката се говори. От бряг до бряг. Преградните съоръжения се правят с цел ромейската флота да не може да навлезе прекалено навътре по Дунав и да прехвърли маджарите, а не, защото превозвала по протежението на реката маджари. Направо издишаш логически...

Хайде сега, пак съм се оливал Добре, и какво става с Еркесията? Ромеите или са минали покрай нея, или наистина за 1-2 часа са се справили с потенциалните защитници. Този окоп е ефективен просто като митница и граница, но да речеш, че е някакво уникално фортификационно съоръжение и непреодолимо препятствие - надали... Откъде българите ще намерят 20 000 професионални войници, които ще служат постоянно като граничари?!? Те и Теодосиевите стени са уникално съоръжение, стига да има кой да ги пази Нямаме данни, че Еркесията е затруднила с нещо ромеите през 917 г. Ало, "морския вълк", това за бързината и големината на търговските кораби що за нелепости са от твоя страна? Те така, ако ставаха реквизициите... Аз съм на мнение, че средната скорост при дромоните е два пъти по-висока, т.е. към 10 km./h. Нямам идея каква скорост биха развили в спокойно море близо до брега, но все пак заради това им викат 'бегачи'. Тежкият дромон има на борда си само 70 морски пехотинци, при 230 гребци. Проблемът, драги ми исаве, е този: и ти също (както наш Галахада) не взе под внимание броят на гребците и морските пехотинци в централния императорски флот по времето на Лъв Философ. Т.е. по него време (началото на X в.) цифрите извлечени от тези данни ще ни укажат, че в императорския флот има не повече от 57 тежки дромона. Това е максимумът. Други вариант са повече (като цифра) леки дромони, но вероятно неспособни да пренасят по 70 морски пехотинци? Важен е общият брой на гребците - 19 600, както и на морските пехотинци - 4 000. Тези числа донякъде ни подсказват доста работи. Не се заблуждавайте - за да извозят цялата тази армия по море, на ромеите им трябват само и единствено със специално построени за кампанията транспорти. Нито дромоните и памфилиите могат да им помогнат, нито реквизиране на търговския флот. Мирът (примирието) с арабите е сключен през юни 917 г., а битката с българите е два месеца по-късно. Целият юли армейските части се придвижват до Хризопол, за да бъдат прехвърлени в началото на август в Тракия и да поемат за България. Нито имат време да набавят и построят поне 400 транспорти, нито има логика да го строят този флот. Напълно излишно е в случая! Това са милиарди средства.