Perkūnas

Маке, седмицата е изобретена в Древна Месопотамия. Индо-иранците в степната зона от 3-2 хил. пр.Хр. никога не са ползвали такава календарна единица. Седмицата е въведена в Индия от ахеменидските сатрапски канцеларии,

Ето и няколко списъчета с месеци: в Согдиана: по зороастрийски образец тохарски: по китайски образец китайски месец тохарски месец 正月 zhēng yuè “главен месец” naimaññe meñe "водещ месец" 二月 èr yuè “втори м.” wate meñe 三月 sān yuè “трети м.” trite meñe 四月 sì yuè “четвърти м.” śtarte meñe 五月 wǔ yuè “пети м.” piṅkte meñe 六月 lìu yuè “шести м.” kacce meñe 七月 qī yuè “седми м.” ṣuktante meñe 八月 bā yuè “осми м.” oktante meñe 九月 jǐu yuè “девети м.” ñunte meñe 十月 shí yuè “десети м.” śkante meñe 十一月 shí yī yuè “единадесети м.” wärsaññe meñe неясно, може би образувано от заемка от индийски? (varṣā “дъжд, мусонен сезон” > пали vassa, пракрит vāsa, varisa, (кхароштхи) varṣa) 臘月 là yuè “месец на зимното жертвоприношение” rapaññe meñe от rap “зимно жертвоприношение, winter sacrifice”, заето от старокитайски *rap, среднокитайски *lap, мандарин là winter sacrifice 11 от 12 месеца са по китайския образец: 10 са буквален превод от китайски, 1 е с китайско име.

Това е така, но едва ли търговците са били изключително партяни. Ако не се лъжа, най-ранните ирански документи, в които се употребява летоброене по китайски образец (най-малкото месеците са числителни имена) са согдийските стари писма, т.е. става дума за периода между 310 и 320 г. и за согдийски колонии в самия Китай. В преобладаващо китайска културна среда. За съжаление доколкото проверих в писмата не са споменати циклови години по зодиака. Останалите текстове (на хотански и согдийски) са значително по-късни (6-10 век). Показателен за разпространението на този циклов календар е май и фактът, че в Персия чуват за него май чак в монголската епоха.

С подобни бакалски сметки се получава пълна бъркотия.

Че този текст изобилства от преписвачески грешки, е пределно ясно. Въпросното лѣтъ вместо лѣто примерно е вкарано от някой руски преписвач, понеже в руски говори се среща тази форма. Кой, къде и как е компилирал текста между 9 и 16 век е много трудно да разберем.

Колко пъти да повтарям, че докато не хванеш някоя граматика на старобългарския език, няма смисъл да си хабиш клавиатурата и да пишеш недомислия. В старобългарски същестував и двойствено число (дуал): Цитат от Уикипедия: има = дат. п. дв.ч. от анафоричното местоимение за м.р. лѣтъ има - година на тези двамата емоу = дат.п. ед.ч. от същото анафорично местоимение! лѣтъ емоу - година на този Да си довърша мисълта за средноазиатските циклови календари: Названията на зодиите "тигър", "дракон", "маймуна" в хотански, согдийски и тохарски не са изконни. Това може и се дължи на липсата на големи земноводни или маймуни в пустинния климат. -хотански nā, согдийски n'k, тохарски (Kuchean) nāk, също и уйгурски nak "дракон" < пракрит nāg'a < санскр. nāga- -хотански makala, согдийски mkr' "маймуна" < пракрит makaḍa < санскр. markaṭa- Тези названия няма как да възникнат преди появата на индийски будистки мисионери в Средна Азия. -хотански muya/muyu, согдийски myw, тохарски (Kuchean) mewiyo "тигър" < кит. miao "котка" - въпреки наличието на поне две собствено ирански названия на тигъра! -тохарски (Kuchean) mokauśka, mokośka, mokoṃśke < кит. muhou "маймуна" + -умалително окончание -śka

Абе колко пъти да ти повтарям, че там не пише имеН! Буква Н в текста на това място няма!!!

Маке, смесени ирано-алтайски календари има само в главата на фантазьори като П. Добрев и компания. Иранските народи в древността употребяват а. месопотамски календар (копие на вавилонския и еламския) в ранна ахеменидска Персия. б. зороастрийски календар - в предислямска Персия. негови производни се употребяват в Хорезъм, Бактрия и Согдиана, т.е. в бившите персийски сатрапии. в. китайски календар - в Таримската котловина, където си имат превод на различните езици - хотански, местния индийски мисионерски пракрит, согдийски, тохарски, уйгурски. А хотански и согдийски чопват имената на някои зодии от пракрита. Т.е. будистки монаси превеждат календара от китайски, а останалото превежда от будистките монаси. Тохари и уйгури превеждат направо от китайски.

Чаталарският надпис е единственият извор, където се засичат летоброене "по християнски" и летоброене "по български", ΒΟΥΛΓΑΡΙΣΤΙ ΣΙΓΟΡΕΛΕΜ = ΓΡΙΚΙΣΤΙ ΙΝΔΙΚΤΙΟΝΟΣ ΙΕ. На всичкото отгоре същият израз ΣΙΓΟΡΕΛΕΜ се повтаря на кирилица в списъка: лѣтъ ему имаше Горалемь. Тъй като сведенията за летоброене "по български" са изключително оскъдни, играе бръсначът на Окам. И следователно няма причина да си измисляме разни коне в повече. Дали в протографа е стояло лѣтъ ему шегоралемь (неговата година) или лѣтъ има шегоралемь (годината на тези двамата), където има = дат. п. дв.ч. от анафоричното местоимение, не може да се каже със сигурност, тъй като текстът изобилства от грешки. Специално обръщам внимание на употребата на дателен притежателен вместо родителен падеж в текста: ему вместо его.

Маке, 1. въпросният Винех изобщо не е споменат в други извори, та да го засичаме по тоз бакалски начин. 2. Никъде в текста не пише имеНшегор. Пише в два преписа имашегор, а в третия имѧшегор. 3. Информацията в този списък е очевидно непълна и доизкривена при многобройните му преписвания. Наличните преписи са все преписани от един протограф, който е вече бил пълен с грешки. Преписвачите просто са ги възпроизвели. Така че сметките ти съвсем не излизат, както и на останалите изследователи, които си мислят, че с просто събиране и изваждане ще решат този ребус. 4. Имник и варианти нямат следователно никакво отношение към проблема, а на всичкото отгоре може да са славянски производни на лат. hinnus "катър". Както други търсят Тангра, каквото вероятно не е имало на онзи надпис, така и ти търсиш някакви фантасмагории.

Как къде - в гръцкия и латинския запис на името. Виж по-горе за източниците.

Прочети по-долното от Галахад.

Къде го тоз кон в Именника???

Чукча - писател, чукча - не читател??? вой е коренът на войвода, войска, воювам, воин, военен. с днешната дума вой няма нищо общо.

Пак се започна...

Дзиакан не е ли чисто и просто арменско название, ji = арменски "кон"???

Всъщност си има достатъчно домашни извори за неканоничните вярвания - разни гадателни книги, молитвеници, апокрифчета-фантастики и под. Не знам защо сте се захванали с разни казански летописи.

Този арменски пасаж ми изглежда като свободна компилация от няколко съвсем различни традиции - гръцка, персийска и месопотамска. Може ли авторът не е имал преки сведения за случавщото се в Дагестан, а да е събирал оттук-оттам разни неща за интерес на читателите? Особено що се отнася до въпросната Афродита, спомената с гръцкото си име. Митът за световното дърво изобщо не е индоевропейски "патент", примерно го има и в доколумбова Америка при олмеки, ацтеки и други индиански племена. Дали е по-специално дъб или фикус зависи от климатичния пояс.

Нула. Мен ме интересуваше всъщност дали в текста има печатна грешка, или не. Не знам от кой ръкопис е препечатан. Така или иначе въпросът "има ли Тангра или не" е безсмислен.

Латинските надписи по останалите икони от този обект наистина се набиват в очите на онези, които си мислят, че романоезичното население на Балканите е било изтребено и никога не е съществувало.

Аман от щуротии вече! Литовой е от Лютовои, лют + вои(н).

Споменаването на канас и княз в едно изречение май води често до катинар на темата.

"средата на българското землище" - което е завоювано и присъединено към държавата доста по-късно - ама че наивно обяснение. освен ако преподавателят не е бил на няколко водки, като е правил такива "етимологични свръзки". още чакам аргументи, а не увъртания от типа "със сигурност имат прабългарски имена".