Perkūnas

Само това липсваше.......................................................... Айде стига с евтината проруска пропаганда. Русофони в Южна Русия и Южна Украйна преди казаците чисто и просто няма.

:haha: бехти-то май е /донякъде сбъркано при преписването/ число, записано с кирилица... 3 от 6 е все пак 50%?! при иранските числителни има 0 от 6, т.е. 0%. За мен този надпис няма абсолютно никаква стойност, тъй си остава неизтълкуван. Дори начинът на транскрипиция е доста странен. Структурно не прилича на останалите "инвентарни" надписи, които са по гръцка схема: Лице Х ризници Y шлемове Z и то където бройките са много по-малки. Тюркската етимология на верига не изисква изобщо фонетични гимнастики, ако знаехме /естествено/ поне малко старобългарска фонетика. Така че беж към учебника.

Подобна структура?! А стига бе... а защо не са го изчукали на гръцки тогава?! Всъщност в евангелския превод верига си означава "окови, букаи" (става дума за затворници), а не "низ от мъниста, огърлица, венец, гирлянда". Освен това за твое успокоение нито PIE * worgho-, нито * wṛgho- може да се превърне във верига. Дори през ирански. ПП. Обяснил съм хиляда пъти на други места във форума, че ирански суфикс за числителни -ем или -ом няма. ППП. Може би иранско е и френското окончание за числителни редни -ieme?? Абсурд... Абе какво съм тръгнал да ви обяснявам... Ето какво съм писал в другата тема: Добавка: В източноиранските памирски езици числителните редни (както и числителните бройни от 10 нагоре) са заети от персийски.

Посочи някакъв език, в който на въпросните думи от Преславския надпис означават някакви оръжия, доспехи и.т.н.. А не просто хвърляне на боб, каквото съществува до момента в единствената статия за този надпис отпреди 60 години. Какво означава "типични" и "нетипични" форми??? Ами якутските числителни са с "нетипична" форма - може би якутският принадлежи към марсианското езиково семейство?!? Въпросното warke означава "гирлянда" според речника, с който някои чукчи боравят твърде свободно. http://books.google.de/books?id=EWziAAAAQBAJ&pg=PR7&dq=tocharian+b&hl=en&sa=X&ei=7jufUvjTIYTKtAa6w4CgBg&redir_esc=y#v=onepage&q=warke&f=false Бохрис няма какво да го намесваме, а по-добре погледни Втора книга на царете, глава 20, стих 1. accidit quoque ut ibi esset vir Belial nomine Seba filius Bochri vir iemineus et cecinit bucina et ait non est nobis pars in David neque hereditas in filio Isai vir in tabernacula tua Israhel и следващите стихове. Чукча - писател, чукча - не читател??

И какво всъщност означават тези данни??? С какво се сравняваме?

Това е предната порция глупости, копирана от Уикипедия. газя е славянска (макар че в БЕР я изкарват неясна?) и индоеверопейска. справка: Mayrhofer EWA 1, 486. пале - звукопадражтелна може би?! шейна - може би угро-финска като руското сани? предвид културно-географски съображения... верига е тюркска, но изобщо не е свързана с горните думи. а с вариантите örk, örök, örek и под. със значение "въже, капистра, конски букаи". справка: Clauson EDT, 221a. За употребата в старобългарски си има страндартни речници - тук не е детска градина да се раздава справка лъжичка по лъжичка.

Аз пък не виждам как персийски форми ще попаднат директно в славянските езици. Нито "славяни", нито "прабългари" са били в пряк контакт с Персия в Балканско-Черноморската зона. Освен ако археолозите не са открили някакви нови чудеса.

Тези имена са предъвкани многократно. Не виждам какво ново би изскочило тук освен заключението, че не съществува ирански език, в който Хормизд да стане Коремсий, Бурзмихр - Безмер или Аспарух - Испор. Откъде се взеха пък тези имена?!

Всъщност има ли някакви домашни извори от 14 век за състава на населението в Добруджанското деспотство изобщо?!!! Изобщо знаем ли дали някакви туркменски чергарски групички не са се преселвали преди 1371 г. на Балканите? Циганите как са дошли откъм Мала Азия по това време?

Русия в момента търгува "горива" срещу "влияние". За съжаление тя не може да предложи нищо повече. Ето какво става в Беларус, която умело се възползва от тази схема. "Независимая газета": У Минска денег нет ни на хлеб, ни на зрелища. Икономическите връзки на България с Русия се изразяват основно във внос на горива. Износът на България към Русия по официални данни е сравним с износа към Сърбия или Македония. Ако се премахне тази тотална зависимост от вноса на горива, нещата биха изглеждали съвсем другояче.

Всъщност разбрали ли сте какво пише Н. Поппе в статията си за чувашкия език? Че там има едни знаци за равенство (=) между чувашката и тюрко-татарската форма? Или пак сме чели-недоразбрали?

Етимология на това име не мога да предложа. Но съм убеден, че това име не е иранско, осетинско или чувашко. Името със сигурност не е иранско, прочетете статията, която посочих по-горе.

Статията все навява мисли на преписано от "Комсомолская правда" през 1965... а картината в Украйна и Русия днес е в много по-черна, и то без ЕС. Иначе няма как да се препъваш всеки ден на запад в руснаци и украинци побегнали към рая... между другото напоследък попадам на аптекарки-рускини в София. какво ли дирят в България?

H. Hübschmann, Armenische Grammatik I: Armenische Etymologie. A. Meillet, Sur les mots iraniens empruntés par l’arménien. E. Benveniste, Ēléments parthes en arménien. R. Schmitt, Iranisches Lehngut im Armenischen.

Не върши никаква работа, защото това са късни арабизирани форми (Bāris е отбелязана с ar.) или хибридни, полуперсийски-полуарабски форми (Pāris). Случайно да ви е известно, че -ς в Βορυς е гръцкото окончание за им.падеж? Барышка не е руско име?!

Точно сравнителното езикознание е установило, че тази арменска дума е заемка от ирански.

Не. Възможно е. Съществува си и до днес в словенски. Подобна гласна шва съществува в други езици. Самостоятелно развитие и иновация в езика.

Боже прибери си вересиите...

В случая не е необходимо да се намесва литовски език. Индоевропейската дума за "чело" е съвсем друга.

Превод на подчертаното в немския текст: Колкото до имената от Боспорското царство, те са типично ирански и се срещат в дълбока древност: Βώρακος (Анапа), /IN 70/ < умалително на -ka от *baura- “риж”. Еднакво със стперс. ЛИ *Bauraka- в еламски клинопис Ba-u-ra-ak-ka4 /PF 1892:5/, Bu-rak2-ka4 /PF 1946:63, PFNN 2487:20/ Βόρασπος (Танаида, 193 г), /IN 70/, "/притежаващ/ кулести коне". Същото име се среща върху сасанидски печат: bwlsp (мидийска форма), както и в производна форма *Bôrâsê < *Baura-asa-ya-, образувано с -ya- от стперс. *Baura-asa-, в еламски клинопис Bu-raš2-še- /PFNN 2191:7/ PS. asa- е закономерната староперсийска форма на aspa- "кон". Форма Boris в ирански източници няма и няма как да се появи. IN F. Justi. Iranisches Namenbuch PF Persepolis Fortification (Elamite texts), published by Hallock 1969. PFNN Persepolis Fortification NN (Unpublished Elamite texts). Numbered and transliterated by Hallock.

Е и какво като я има от пети век? Под какво влияние са били арменците преди пети век - може би индонезийско?! Какво означава "отговаря"? čakat е заемка от партски или средноперсийски. Сега нямам време да проверя от кой език точно. Значенията в арменски и согдийски съвпадат, тогава по-вероятно да е заемка от партски.

Преди да се втурнем из разните персийски и ирански джунгли, където много български автори-любители са се изгубили и оплели като пилета в кълчища, не е ли по-добре да видим как стоят нещата откъм старобългарския /от славянската група/ език?

Моля. Предполага се, че тези промени дж -> ж, ч -> ш настъпили във френския език през 14-15 век. Във всеки случай по време на норманското нашествие (края на 11- началото на 12 век) на френски все още произнасяли /дж/ и /ч/ и така са го възприели англичаните. За съжаление при безписмените тюркски езици (карачаево-балкарски) е трудно да се определи със сигурност кога дж е станало ж. Едва ли е много отдавна, щом се среща само в единия диалект.

Ето така се гради псевдо-нАука.

Изглежда, че в някои тюркски езици съществува тенденция палаталната апроксиманта [j] /й/ в началото на думата да се заменя с африката [dʒ] /дж/. Този процес се наблюдава и в други езици: например в романски: латински iocus /йокус/ > италиански gioco /джоко/, френски jeu /жо/ "игра" латински ianuariarius /януариус/ > италиански gennaio /дженнайо/, френски janvier /жанвие/ "януари" В единия балкарски диалект /дж/ е заменено с /ж/. Това се е случило например и във френски, където /дж/ се е опростило до /ж/ (английското january /дженюъри/ отразява старофренското произношение с /дж/). В онези тюркски езици, които не търпят звучни африкати в началото на думата (чувашки, някои малобройни езици из Алтай) това /дж/ се е заменило с някоя беззвучна съгласна: ч- [tʃ] или ҫ- [ɕ]. Тъй като в славянски звук /дж/ не е имало, славяногласните са го заменили с най-близкия им звук, /ч/.