Perkūnas

Обяснението е само едно - развитие на езика. Примерно в български и сръбски се е закрепило гръцкото хиляда, след като и по-рано са си имали дума за "числото 1000". От старата дума не е останал и помен. По-рано е имало люде, но то е заменено с гръцка заемка (χώρα) в някои говори. Това че хора е в множествено число, може би се дължи на влияието на люде. Аналогия с хоро няма, тъй като зад него се крие друга гръцка дума (χορός). Кога е заето хоро от гръцки не знам, но през 9-10 век вместо хоро се е употребявала друга дума (ликъ).

Има и още как.

Пак темата задълба в девета глуха. Какви са фактите: 1. Днес няма запазени текстове, които са излезли от перото на Светите братя. 2. Най-ранните запазени преписи на Евангелието са от края на 10 век (и тази датировка се определя условно - не знам дали са изследвали пергамента на тия изборни евангелия за точната дата). Същото е и при Псалтира. 3. Сред глаголическите ръкописи има няколко, които са препис от неща, което не са преведени в България. Това са Синайският молитвеник и Киевските листове, които съдържат преводни молитви от старонемски. Тези преводи няма как да се пръкнат в Преслав или Охрид, тъй като там немско-български преводачи няма. Още повече Киевските листове съдържат бая форми, които са очевадно чехо-моравски, а не български. 3а. На всичкото отгоре има и Брижински листове от 10 в., писани на старословенски език с латински букви. Те нямат нищо общо с делото на Кирил и Методий. 4. В евангелските преводи се откриват известен брой форми, които са чужди на българския и сръбския език, а са много разпространени и до днес в чешки и словашки (чехо-моравизми). Например, помози бог. Оттук какво следва: следва, че богослужебната литература не е преведена накуп, а постепенно и в различна диалектна среда. Част е преведена на южнославянския солунски диалект (и то буквално, дума по дума), а към нея са прибавени допълнителни текстове, които са създадени в чехо-моравска езикова среда. Естествено тези нови текстове следват образеца на кирило-методиевия превод (т.е. на южнославянския солунски говор) с добавяне тук-там на местни чехо-моравски форми. Така се получава свод от текстове, който, попадайки в християнска България, започва да се развива по свой път и заживява самостоятелно. При следващи преписи неясните чехо-моравизми някъде се заменят с български съответствия , някъде не. Отделно в България (и по-късно в Сърбия) се превеждат светски текстове от гръцки (хроники, апокрифи и.т.н.). Тези преводи са повлияна от местните говори - затова се говори за преславска и охридска школа. Това е собствено старобългарска книжовност на старобългарски език. Евангелието не е преведено нито в Охрид, нито в Преслав. Всичко това в един момент започва да се разпространява из Русия и Влашко. В Русия то бива прието за официален, богослужебен и книжовен език и на него започват да се пишат собствено руски съчинения (Начална руска летопис и др.), чиито език е подражание на богослужебния език. Паралелно с това в Русия си говорят на руски. Чак през 17 век някой в Русия е написал (сега не се сещам за точния цитат), че словата на Златоуст били написани на "иностранным языке". Но руската църква си ползва стария църковен език, като го пригажда донякъде към руското произношение и граматика. Това е църковнославянският език - един застинал във времето стар език, с руско произношение.

Повтарям отново: в тексовете на иранския език, говорен в Хотан, никъде не се споменава самоназвание сака. Това че на езика е лепнат етикет хотано-сакски в началото на 20 век, не означава, че през 5 век или по-рано населението в Хотан се е назовавало сака или че държавата му се е казвала Saka kingdom. Това че Абаев е водещ специалист по осетинския език не означава, че всичко от трудовете му за скитите или саките трябва да се приема за чиста монета. За езиците на андроновската или афансиевската археологическа култура ще си говорим след като там се открият текстове на местния език. Тези езици до момента са неизвестни. От умряло хабер не чакай.

Какво означава "световната наука"? Нали в една други горещи теми се правят неистови опити да се убеди общността в противното на онова, което твърди "световната наука"??? Анализът на Хармата е типичен пример за прибързани заключения (jumping to conclusions). Зведата показва, че гръко-латинските форми са възстановки / какво точно пише в източниците - не е ясно. Хубаво дотук. Откъде е сигурно, че китайското значение е "царе на саките"? От китайски се разчита нещо индийско. По-нататък авторът се е освободил от звездичката и борави с вече приетите за даденост сакараукаи. Горното просто не е вярно, а връз него е изградена цяла теория. 1. В хотански дума murunda- липсва. 2. Етимологията на хотанските rrund- и rukya- е съвсем друга. rrund- < *vrant- (сег. действ. причастие от *vra-) "властващ", с производни от същия глагол в Авестата (uruata-nara- "властващ над мъже"), согдийски, бактрийски (подробно у Tremblay 2009 или 2010). rukya- предполагам, че е от същия корен (отглаголно име, *vra-ka-?). Другите ирански примери показват, че в случая не се касае за никакво mrav- или mru-. Следователно между хотанското rrunde- и индийското murunda- няма никаква връзка. Нито в ирански, нито в индийски езици има представка mu-. 3. Анализът на Хармата е абсолютно ненаучен - използвайки нещо непознато като отправна точка (murunda-) се обяснява нещо познато, което си има 100%-ва иранска етимология (rrunde-) по погрешен начин, за да се докаже някаква хипотеза! Това, че Бейли през 1935 г. не е обяснил хотанското rrunde- правилно, не означава, че тази грешка трябва да се преповтаря 80 г. по-късно. 4. Не знам какво стои в гръцкия текст вместо Сакараукаи, но не се учудвам, ако става дума за напасване на гръцкото изписване спрямо нещо, анализирано по погрешен начин. Така или иначе сака не е самоназвание на населението на Хотан, още по-малко на езика му. Самоназванието е хотанци, както е известно и от согдийските източници, а согдийците са най-запознати със съседните народи, понеже са кръстосвали цяла Средна Азия с керваните си. ПП. Дори в хотано-сакския речник на Бейли (от 1979г.) се изключва връзката между хотанското rrunde- и известното от индийски надписи murunda- (на стр. 368). Следователно анализът на Хармата е наистина крайно неубедителен.

Очаквах точно тези странички да се появят тук. Там си пише обаче, че базата за сравнение между езиците на различните видове сака е доста малка. Освен това в по-нови публикации (Emmerick, Tremblay) е дадено ново обяснение на хотанското rrunde- и то не е свързано с murunda-. Т.е. не се приемат вече изхвърляния а ла Bailey от 1935 г. Въпреки че Бейли като пионер има огормен принос към изучаването на хотанския език, неговите разчитания или тълкувания не могат да се приемат винаги като чиста монета. Това става ясно още през 70-те години, но нови речници на хотанския език не са още издадени. Същото се отнася и до титалата hinaysa-, което си е чиста калка през пракрит на гръцкото strategos (за това повече у Burrow). Повтарям пак - в Хотан никъде не се използва названието сака (впрочем хотанският езиков корпус е втори по обем след средноперсийския (пехлеви) - има достатъчно текстове). сака е персийско название и дори согдийците, които са щъкали из цяла Средна Азия, са го научили от персите или партяните.

Като гледам, согдийците са научили за Систан/Сакастан от персите или партяните: Систан се записва на согдийски sγstn (saγstan) - формата не е изконно согдийска, а западноиранска. Хотанците (γwdnyk) са също хотанци, а не саки. Масагетите на арменски са mazkut (?) Погледнах и файла за Таримския басейн, прикачен от _magotin_. За съжаление там не намирам нищо интересно. Всъщност авторът на богато илюстрираната статия не отчита фактът, че в документите на кхароштхи от Таримския басейн (най-старите писмени паметници, намерени досега там) ирански собствени имена почти не се срещат, нито пък названието сака. Сега не ми се рови да разбера кой е кръстил езика погрешно хотано-сакски.

Книгата е църковна и по датата на издаване си личи, че езикът е най-вероятно някаква много късна руска или украинска редакция на църковнославянски. От старобългарската основа е останало много, много малко. В българската църква масово навлизат руски печатни църковни книги през 18 век и затова някои изрази могат да звучат познато. Все едно да сравним латинския на Галилей с този на Сенека.

Да бе да. Дали първоначалната форма е bulgar, bыlgar или bülgar - все тая. Все се адаптират в славянски уста като bъlgar където съчетанието ъl е сричкотворно л. Това е дъвкано във форума много пъти.

ъ има и в словенски (където се отбелязва с е, защото нямат отделна буква). Например pes /пъс/ "пес". Португалският и някои южноиталиански диалекти също изобилстват от ъ-та, които едва ли са под влияние на българските славяни. ъ-то в румънски възниква при съвсем други условия от ъ-то в български.

Това няма как да стане, понеже saka и sugda се срещат едно до друго в надписа на Дарий. skuthoi е напълно непознато извън западната историческа традиция. saka според мен е староперсийското название на варвари или чергарски племена. от Персия името е плъзнало към различните старапии и към Индия (нападението на саките), където е станало нарицателно за "диви, чергарски, вражески племена".

Виж сега. В текстовете на ирански език от Хотан никъде не се споменава saka. Езикът се самоопределя като "хотански": hvatanau, hvanau и под, а не като "сакски". Названието хотано-сакски е условно. Не съществуват никакви преки връзки с названието saka от староперсийските надписи. Напротив, Sistan (Sakastana) или Drangiana е област в Югоизточен Иран и Южен Афганистан, а не в Таримската котловина. Освен това между хотанския език и сарматските имена (които са синхронни във времето) прилики почти няма. По-лошото е, както каза и Аспандиат, че "скитският език" не се тълкува нито през староиранския езиков материал (авеста и староперсийски), нито през средноиранския езиков материал (хотански, согдийски, партски, средноперсийски, бактрийски, хорезмийски). Изследването на Абаев изхожда предимно от съвременен осетински. Е, това няма как да стане - за скитския материал трябва да се ползва материал, синхронен на епохата (5-6 в. пр.Хр. староперсийски, Авеста, мидийски лични имена) или материал, чието състояние предхожда познатите ни средноирански варианти (хотански, согдийски, партски, средноперсийски, бактрийски, хорезмийски). Разликите между езиците в староиранския корпус са минимални. Затова и гърците са смятали, че всичко там говори на един език и се разбират помежду си. Разликите между езиците в средноиранския корпус са по-значителни, но не чак толкова съществени, примерно: разшифрован е бактрийският език без наличие на паралелни текстове, а само по сравнителен метод. Хотанският е разчетен с помощта на успоредни будистки текстове (санскрит, тибетски, монголски). "Скитският" език е толкова различен от всичко това, че не секват опитите за нови и нови интерпретации. Херодот казва, че на скитски "око" е споу - останалите ирански езици без изключение ползват съвсем друго название. Още по-лошо е, че тези думички хич не се връзват и с картината в индоевропейски план. Ерго, този проблем следва да се преразгледа, а не да се преповтарят разни догми. ПП. По мое скромно мнение, аланите и осетинците (техните езикови правнуци) произлизат не от скити или сармати. Характерът на езика им сочи по-скоро областта между Согдиана и Хорезъм, защото приликите с тези два средноирански езика (согдийски и хорезмийски) са крещящи.

Пише чловекъ, а не чакъ. Какъв е текстът?

По принцип "скитски език" е понятие лишено от някакъв смисъл. Текстове на този език няма. Има отделни думи, определени като скитски у Херодот и други антични автори (5 в. пр.Хр.) и такива в разните старогръцки лексикони (Хесихий Александрийски и под.). Обаче те на 95% не могат да се разпознаят като еднозначно ирански, което води до всякакви лингвистични калабалъци. Имената от Боспорското царство пък са от съвсем различна епоха (2-4 в., т.е. 700-900 г. след Херодот), така че техният принос в изучаването на "скитския език" може да е само нулев. Там се срещат много собствено персийски или партянски имена, което също не помага много. Имената, които се тълкуват през осетинския език, са сравнително малко. Скоба: Не знам дали са правени опити да се тълкуват имена от тези надписи през черкезки или абхазки език /понеже са в съседство/, но оттам също може да изскочи някой заек. Както съм казвал и друг път, "скито-сарматските наречия" на Абаев е крайно неубедителен по съдържание труд и самият му автор се е оплел като пиле в кълчища, пренебрегвайки персийските имена. Скити, савромати и под. племена са все варвари и говорят варварски езици. Подобни или различни - все варварски езици. Херодот не казва нищо по-конкретно.

Това че преписите са възпроизвели грешките в някой протограф, е ясно. Че числа се бъркат най-лесно - няма спор, з вместо в или к или и вместо i - всичко това при невнимание може да се сбърка. Ясно е, че в списъка липсва примерно Кормесий (който бил третият поред владетел) и оттук лъсва цялата обърквация в този Именник.

Маке, проблемът на изследвалите именника Прицак, Москов, П. Добрев и компания е един и същ: прекалено много бакалски сметки. Обясних вече, че с бакалско събиране и изваждане сметките не излизат. Фундаменталната грешка на тези изследователи е, че започват да събират от първата спомената година (153 г. или 453 г. = дилом) и да надграждат оттук. Както magotin обясни, по това време няма никакви данни да се употребява циклов календар по китайския зодиак в Европа. Освен това за мен е очевидно, че поне до Курт вкл. датировките са изфантазирани по библейски образец (кръгли числа: 300, 150, 60) и следователно няма смисъл да се засичат по тях никакви датировки и никави Атили, Органи и под. За датировката по Чаталарския надпис: знаем, че 1. XV индиктион = 1.9.821 - 31.8.822. 2. китайската година на вола (грубо казано) започва приблизително от 2.821 и продължава до 1.822 г. Следователно месец elem (каквото и да означава) очевидно се разполага в календара през есенно-зимния сезон. Единственото, което следва оттук е, че останалите години шегор са "приблизително" отдалечени през дванайсетици от 821/2 г. Освен това другата фундаментална грешка е, че в имената на месеците се дирят само и единствено числителни имена. Това се наблюдава само при онези народи, които са "ксерокопирали" китайския календар (тохари, уйгури) и са под китайско културно влияние. Какво е положението при онези народи, който непряко са получили такъв календар? якути: тохсунньу ыйа, олунньу ыйа, кулун тутар ыйа, муус устар ыйа, ыам ыйа, бэс ыйа, от ыйа, атырдьах ыйа, балаҕан ыйа, алтынньы ыйа, сэтинньи ыйа, ахсынньы ыйа киргизи: үчтүн айы, бирдин айы, жалган куран, чын куран, бугу айы, кулжа айы, теке айы, баш оона, аяк оона, тогуздун айы, жетинин айы, бештин айы Половината месеци са числителни имена, а другата - имена на животни, природни явления или на селскостопанска дейност, извършвана през определения месец...

Нерде вайрани, нерде варани, нерде парани. Къде е туй вайрани? Иранските думи за заек пък са съвсем различни и не произлизат от никакви ирански глаголи.

Уравнението верени = варан е абсолютна тъпотия. варан е латинизирано научно име от арабски waral "аn animal of the lizard kind, with a broad head, a rough skin of a reddish yellow, swift of foot, with envenomed teeth, and a sting-tail". пушунското паран (ако не е измислено от П.Добрев) е заето от новоперс. parān "летящ" или paranda "птица, летящо същество".

Би ли споделил малко по-подробно какво е аджеба това иранско чудо верени?

Славянско *õgъlъ (от по-старо **ãgulu, **angulu) или латинското angulus през 7 в. щяха да се запишат на гръцки като ΑΓΓΟΥΛΟΣ или ΑΚΓΟΥΛΟΣ, а не като ΟΓΓΛΟΣ. ΟΓΓΛΟΣ или ΟΓΛΟΣ щеше да се запише на старобългарски õглъ или оглъ. Но това не е така. Следователно няма за кой дявол да дирим в ΟΓΓΛΟΣ или ΟΓΛΟΣ славянската или латинска дума "ъгъл". Ама нали все филолозите са виновни. В другата тема за масагетите някой си историк пише, че българското скитник произлизало от гръцкото ΣΚΥΘΟΙ. Покорен беше нов връх в историческата нАука.

Бъркаш, това са съвсем различни документи. Документите от Муг са намерени в Таджикистан през 1935 г. Старите писма са намерени в Китай в началото на 20 в. и датират от началото на 4 в. Те са най-старите текстове на согдийски език. http://depts.washington.edu/silkroad/texts/sogdlet.html

Според теб защо това название трябва да означава нещо конкретно? Примерно какво е значението на Дунав, Рейн, Темза или Сена? Ние дори не знаем какво е това Оглос, река, поле или населено място.

Не виждам Фасмер да има в случая никакви сериозни аргументи. Всъщност съм склонен да мисля, че турското название Буджак е ново (от 14 век насам) и няма нищо общо с Оглоса. Проблемът е, че 1. слав. и лат. -о- се записват като -а- в гръцки, 2. в старобългарски ѫгълъ е трисрична, 3. задържане на славянска топонимия по дунавската делта в 7 в. ми се вижда съвсем невероятно при постоянното местене и преселване на групи.

О, филолозите са отново виновни. Думата е ѫгълъ, и в полски и до днес си има носова гласна. Всъщност думата ѫгълъ е най-вероятно латинска заемка (angulus в славянски уста). Да сравним с англ. angle. ΟΓΛΟΣ няма как да е свързан нито с ѫгълъ, нито с angulus. Те щяха да се запишат като ΑΓΓΟΥΛΟΣ, ΑΓΓΛΟΣ, АКΓΛΟΣ. с начално А , а не с О.