-
Брой отговори
2222 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
20
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Perkūnas
-
Естествено П.Добрев може да насочва само към разни памирски фантазьорщини. "Памирското" ciko е заето от новоперсийски چیقو, също چاقو "сгъваемо ножче". Смях в залата. Само че тази персийска дума не е от ирански произход и е най-вероятно заета от турски в персийски (заедно с цялата палитра от фразеологизми, каквито има в български). Освен това през 8-9 век със сигурност са знаели по-добре от разни кабинетни учени, че между меч и сгъваемо ножче има голяма разлика и естествено няма как да ги объркат. Същото се отанся и до "осетинската бойна брадва".
-
Подобно звание се споменава и в персийски източници за йигитите в Чагатайския улус, както бях споменал по-рано.
-
А знаете ли кога и как е създаден съвременният руски книжовен език? Името Пушкин говори ли ви нещо?! Потърсете образци на средновековен руски език (не преписи на църковни съчинения, а примерно брезови грамоти от Новгород) и ще се учудите, че там старобългарски пласт просто няма. А някои новогордски брезови грамоти са на 100% фински език, записан с кирилица.
-
Е и какво следва от това? Ако очаквате да намерите "неалтайски" или "алтайски" обичай или обред в Словата на Йоан Златоуст, сте сбъркали мястото. Само че в латински caput и в останалите романски езици capo изобщо не се свързва семантично с "образ", "бюст" или "чаша от череп". Турско-гагаузкото kafa сте го заели от арабски, а не от гръцки. Няма да ви преча да си пофантазирате. Лек ден.
-
На немски пише, че Georg е било написано преди там и не се отнася към изречението от преписката. А защо съпругата е записана като Собеслава в "Кой кой е в средновековна България", ако в текста пише Согеслава?
-
Точно за това става дума в "Страдание на светите Четиридесет и двама мъченици от Аморея" - арабите пленяват пълководци и висши сановници на императора (вкл. и спатари) и ги обезглавяват. Ясно е, че не става дума за обикновен телохранител, който е въоръжен с меч. Иначе в другия старобългарски превод на същото "Страдание" (от Супрасълския сборник) званията спатарий и протоспатарий не са преведени от гръцки. В превода от Макариевия Чети-миней на мястото на спатарий стои чиготъ.
-
Руските речници не могат да помогнат с нищо в случая - те само преповтарят някой църковнославянски речник. А в църковнославянски речник думата е попаднала от някое от горните жития. За Брюкнер определено няма място в тази тема.
-
чигот се среща в средните преводи (доколкото открих засега): Страдание на светите Четиридесет и двама мъченици от Аморея Житие на акрагантийския епископ Григорий Надгробно слово от априлски чети-миней Първият текст е доста интересен, понеже освен σπαθάριοс в превода се среща и πρωτοσπαθάριοс (главен спатарий). И двете думи нямат нищо общо помежду си. Т.е. това означава според мен, че чигот не е буквален превод на "меченосец", а е съответствие на византийското звание по функция, "член на охраната". Т.е. Бешевлиев не е прав в случая.
-
А как да разбирам тогава писаното от вас? Вие какво разбирате тогава под индоевропейски или ИЕ корен, както сте го написали? Ако една форма се среща в санскрит или друг индоевропейски език, това не означава автоматически, че произходът й е индоевропейски. Напротив. Индоевропейски произход се доказва единствено на база сравнение с други индоевропейски езици. Специално за санскрита: около 80% от сигурната индоевропейска лексика в санскрит се съдържа само в най-стария ведически паметник, Ригведата. Върпосната капаала изобщо не се среща в Ригведата. Освен това капаала спада към семантична категория "домакински съдове", а там индоевропейската лексика е изключително бедна. Едва ли чергарски племена ще помъкнат грънци и чирепи и техните названия от Скандинавия до Индия.
-
Всъщност в индоевропейските езици общ корен, означаващ "глава" или "бюст", няма. По принцип частите на тялото, който са сигурно реконструирани, са "око", "ухо", "нос", "ръка", "пъп", "гръд", "ходило", "кръв", "кост", но "глава", "череп" или "коса" не са сред тях. Не знам защо, но все си мисля, че това се дължи на някакво табу в първобитната индоевропейска общност. Индийското कपाल "блюдо, чаша, череп" няма доказан индоевропейски произход, както е видно от формите в новоиндийските езици (EWA). Латинското caput също няма доказан индоевропейски произход.
-
в случая с гръцкия оргигинал да не става въпрос само за придворната длъжност "спатарий" или съществува текст, в който е записано, че чиготъ = "лице с меч“? ако става дума за превод, то има възможност длъжността спатарий (лице от охраната или началник на охраната, протоспатарий) да е преведена с длъжност, която й съответства по функция, а не в буквалния смисъл. ако преводът е буквалистичен, то би се употребило по-скоро побългареното гръцко название спатаръ.
-
Тук не съм съгласен. джигит е съответната изходна форма в карачаево-балкарски, откъдето се е разпространила в грузински, осетински, черкезки и руски. Всъщност има ли сведения дали чиготът е носел меч? Трябва да проверя в старобългарския превод, но се съмнявам, че е длъжността е нещо повече от съответствие на съответната византийска длъжност "началник на охраната".
-
Да не забравяме, че днешното славянското население в днешна Южна Русия и Южна Украйна се е заселило там не по-рано от 15-16 век. Все пак на украински районът между Днепър и Дон се нарича "Дике поле". Там преди не е имало нищо. Славянски топоними в Румъния от периода 5-10 век просто няма, тъй като сведения за каквито и да са топоними в тази област изобщо липсват.
-
Румънците се появяват на север от Дунава чак след 10-11 век, преди това там едва ли е било кой-знае колко населено. Славянските езици се появяват на Балканския п-в от северозапад и на територията на Б-я се разпространяват от запад на изток. Славяноезичните се смесват с романоезично население по пътя си. Това обяснява липсата на ранни гръцки заемки (от предписмения период) в южнославянските езици, за разлика от романските заемки. Което е дошло откъм южна Украйна не е оставило почти никакви езикови следи.
-
Под "автор" естествено нямах предвид вас. За съжаление така и не успях да разбера какво представлява "почти буквален превод от Тича и Дичина на Камчи(я) и Дели Камчи (Луда, дива, буйна Камчия) с вероятен гагаузки произход". Тича може и да е романско название, сещам се за една река Тичино в швейцарско-италианските Алпи. Доколкото разбирам (за да не стане още по-голяма галиматия) съм изопачавал вашето "оборване на едновековната заблуда, че капище е с тюркски корен по формулата "щом е прабългарска дума, значи е тюркска дума" " и омаловажил "доказателствата за някои тюркски заблуди и/или грешки за произхода на българите...". Приемете моите извинения. Вижте сега, аз никога няма да тръгна да защитавам догми от типа - "щом е прабългарска дума, значи е тюркска дума" или "щом е прабългарска дума, значи е иранска дума". Думата капь според мен си е тюркска и толкоз. Дали ще й лепнем етикет "прабългарска" или "хуно-тюркска" - все едно. Думите нямат етикети. Не знаем изобщо какво е било самоназванието на езика, от който тя е попаднала в старобългарски. Може би по-коректно е да кажа, че капь е попаднала от преславския тюркски говор в преславския старобългарски говор и оттам в преводния текст? Оттук нататък можем само да сменяме етикети.
-
Всъщност анализът на тази г-жа е също абсолютен буламач. Не знам защо се е втурнала да си измисля ирански заемки, точно където ги няма. Голям брой заемки от източноиранските езици (предмети от бита) са изброени в речника на Кашгарски (от местния кашгарски ирански диалект). Тях в списъка ги няма никакви!!! таркан е очевидна заемка в согдийски, хотаносакски, в осетински е дошла през арменски или новоперсийски. Справка: J. Cheung, Studies in the historical development of ossetic vocalism. 2002. Там си е описано ясно и точно защо и няма да го повтарям. При хаган нещата са написани съвсем неграмотно. В согдийски такъв словообразувателен тип не е продуктивен, но за авторката една справка в согдийска граматика явно е било губене на време. Очевидно стига да се ровиш по Altiranisches Wörterbuch, където согдийски език няма. Освен това защо тюрките не са забърсали значително по-разпространената согдийска дума за "принц, владетел" xubu, а са прихванали дума, каквато в согдийски никога не е имало? При диренето на иранизми сред китайските йероглифи пък нещата са съвсем объркани. Личи си, че авторката само се е ровила по речници а ла Войников, за да защити някаква догма. При унгарските "прабългаризми" има поне една очевидна заемка от средноперсийски ("пясък") - очевидно незабелязана в унгарския речник, откъдето е преписала и авторката, т.е. това е поредната доза "прабългарски" партенки. Всъщност не е ли от камъш-чайы > Камчия? Личи си, че авторът не е бил на връх Ком. Ком е име на връх, а не на пещера или клисура. Ком е май романско название. образ произлиза от режа подобие пък от доба нито едното, нито другото е идол, облик или подобно конкретно значение -> абстрактно значение
-
ki:b (g-) originally “mould, model” in concrete sense, in Oguz it early acquired the metaph. meaning “likeness, resemblance”, and with the poss suff -i: kibi: (gibi:) came to be used as a postposition meaning “like”, Uyg. Bud. yaŋ kib yalŋuklarda üstünki kişi “supreme among men who are models and examples”, Xak. ki:b “a mould” (qalib) for anything; (Etymological Dictionary, Clauson, 686) киригизки кеп “форма, одежда, маска”, үйдүн кеби жакшы “форма юрты хороша”, кеп жыгач “сапожная колодка”, кеп куйгандай келише калды “пришлось впоруили к лицу”, “чучело” жаныбарлардын жана канаттуулардын кептери “чучела животных и птиц”, бүркүттүн кеби “чучело беркута”, кептен- “иметь вид, принимать вид, форму, уподобляться” ач жорудай кептенип (фолк.) “уподобившись голодному грифу”, кептүү “стройный, хорошего сложения, хорошей формы” (Киргизко-русский словарь) (да не се бърка с кеп "дума" < перс. гап "клюки, слухове") ойротски кеп “форма, подобие”, кепке бас “делать по форме, печатать, делать оттиск”, “лицо, маска”, кеп сöс “пословица”, кептен- "принять вид кого-л, чего-л, уподобиться”, ач бöрÿге кептенип алды (фолк.) “уподобился голодному волку, принял вид волка”, кептÿ “складный, ладный, хорошей формы”, “подобный” салкын кептÿ уча берди “полетел как ветер” (Ойротско-русский словарь) якутски киэп 1) “образец, форма; выкройка”; таҥас киэбэ "выкройка одежды"; 2) “вид, облик, обличие”; киһи киэбэ “облик человека” тувински хеп 1) “одежда”; ак хеп “бельё”; 2) “обмундирование, форма”; спорт хеви “спортивная форма”; 3) тех. “форма, шаблон”; ок хеви “форма для отливки охотничьих пуль”; бир хепке куткан ышкаш “точная копия, вылитый, очень похожий (букв, как будто отлитый в одной форме)”; бир хепке шаптырар “поступать одинаково дурно (неблаговидно)”; хевин кедер “следовать дурному примеру”, хевир (прям. и перен.) “форма; вид”; борбак хевир “шарообразная форма”; суурнуң ниити хевири “общий вид села” (Тувинско-русский словарь) чувашки кап “внешний вид, фигура”, кĕлетке капă “внешний вид, фигура (человека)”, капĕ пур та вăйĕ çук “с виду он большой, а силы нет” За тези хуни и хиони има доста интерeсна нова статия. Huns and Xiongnu: New Thoughts on an Old Problem. Atwood, Christopher P. 2012.
-
?!?! ?!?! nužudyti < žudyti "убивам, коля" būtinas - необходим, būtinybė - необходимост (неологизми) poreikis - нужда < reikia, reikti (инфинитив) - трябва, има нужда от prašyti - моля (инфинитив) молба - prašymas, молитва - malda mėsininkas - касапин, месар < mėsa - месо išrauti - изтръгвам < rauti - дърпам, изтръгвам ?!?!
-
Да подскажа ли? става дума за старозаветни истории и за разни случки, разигравали се из Римската империя из едно съвсем различно време?!! капь"образ, форма" и "идол" (по-често "образ", вкл. и за христ. бог) се употребява и самостоятелно в преводи от гръцки: Супр., Шестоднев, Творения на Методий Патарски, слово на Й.Дамаскин, както и в разни откъси от Стария завет. това е несъмнено заемка от тюркски, но тюркското свършва дотук. думата капище е образувана на славянска почва и е придобила множество значения вече на славянска почва. капище "място, където има образи" -> при художествения превод става "езически храм, езически жертвеник, поставка за статуя" и под.: срв. капища идольская oi boumoi ton eidolon в Г. Амарт.; капища елиньская и подобни. логиката, че капище не било тюркско, защото тюрките нямали идоли, и диренето на някаква археология = абсолютен буламач. аз не знам дали тази конкретна дума капище се употребява, за да опише реалия в България. тя се употребява в преводни текстове от гръцки.