Perkūnas

Личи си, че нищо не разбираш. И е напълно безполезно да наливаш още масло в спама. Тохарската дума си е обяснена на място в речника. За пущунската дума няма никаква гаранция, че е звучала по същия начин през 3-4 век. Това може да се провери в етимологичния речник на пущунския език. "Суфикс" -ар в иранските езици няма и никога не е имало. Това че един автор, който не познава иранските езици, си е измислил някаква безпочвена хипотеза, не прави автоматично неговата хипотеза теория. Хипотезата му се оборва от това, че в иранските езици дума ар със значение "човек" или "мъж" никога не е имало. Някои езици от уралската зона са заели иранско понятие за "човек" - март, и то е запазено в названията коми-морт и уд-мурт. Очевидно е, че в древните степни ирански езици се е ползвала лексемата март "човек", а не някаква въображаема лексема или "суфикс" ар.

Това на Пернишкото кале ми прилича на плочи за тераса... дано са монтирани стабилно, та да не падне някоя плоча на главата на японски турист. А на Белчин баня (Мали Цариград) има монтиран и фуникульор! (може би първият в БГ?!)

Да, в сръбски има буква Љ, но тя се употребява и там, където на български пишем лю или ля: Љубав - любов Всъщност сега проверих и се оказва, че и в сръбски и словенски положението е омешана: на някои места се пази мекост, а на други - не: краЉ - король - крал, со - соль - сол; пањ - пень - пън, јесен - осень - есен

Ами какво че е академик? Това да не е някаква застраховка срещу писане на глупости?!

Направо логично-фантасмагорична.

Поредна порция фентъзи в стил Добрев-Войников. Само че авторът не е проверил, че в иранските езици дума ар с конкретно значение "човек" или "мъж" изобщо няма и никога не е имало, а само си прави разни еквилибристики. Етнонимът таджик е също обяснен погрешно. Дори липсва препратка към стандартната литература по въпроса!!! Е, това е обяснимо, щото там пише съвсем друго, което не се вписва в картинката на статията. Остатъка не съм го гледал, но нямам време за губене. Пореден автогол за ираноманите.

По-добре едва ли може да се каже!

Специално и към него имам критика във връзка с единия му файл за аланите. Пратил съм му я на Лични съобщения, ако той позволи, мога да я кача и във форума. Пак повтарям, всякакви тези за преобладаващ ирански езиков компонент у прабългарите, наличие на стотици ирански заемки в старобългарски и свързаните с тях произволни сравнения с един или друг ирански език са абсолютно нелепи от гледна точка на самите ирански езици.

Мен тюркологията, Ашина и Тенгри в случая въобще не ме интересуват. Но и ако този известен тюрколог е от ранга на едни български светила, мале мила... Между другото ще ми е интересно да видя какво е написал, но сега нямам време за четене на книжки. Предварително благодаря за трудовете.

Пак се завъртя старата плоча. Лепят се етикети "ирански" или "тюркски" на думи с прозрачно ясна славянска структура като страва. Появиха се и иранските чичо и вуйчо. ПП. Още не съм получил отговор на въпроса за "иранския суфикс ар". Няма да си губя времето в обяснения, докато и моите въпроси не получат отговор.

Сега библиографска справка ли искаш? Хвани си няколко издания на дамаскини (примерно Котленски или Троянски) и виж колко често се среща туй мьекане и дали е последователно проявено в текста. Това как се е произнасяло еди си какво през 20 век в твойто село, не ознчава, че и през 16 или 17 век се е произнасяло по същия начин.

Айде сега се пръкнаха и "бившите индоевропейци"... Фамозната "страва" май се среща само в славянските езици... и няма какво да се намесват алански, тюркски или индоевропейски в случая. да посоча ли литература по въпроса?

Ами такива в буквалния смисъл на думата НЯМА. Освен ако български археолози не са направили пореден пробив в археологията. През 5-6 век сл. Хр. индоевропейска езикова или археологическо-културна общност НЯМА. Индоевропейска езикова или археологическо-културна общност вероятно е съществувала около три хиляди години преди това. И си е хортувала на език, може би подобен на онзи в тема от раздел "Езикознание".

В някои говори има потъмняване на гласните (изговарят се с по-малко яснота и се стесняват а –> ъ, о –> у, е –> и), но то е частично засвидетелствано от 18 век насам, като през 20 век този процес може би се е разпрострял върху някои други говори заради миграцията. Мьекането и потъмняването на гласните в българския не са древни явления и нямат никаква връзка с руско/украинско влияние. Украинският език има дори по-"твърд" изговор от руския, та са си въвели специална буква за комбинацията йе ( є). Най-"мек, йекащ" изговор според мен имат сърболужишките езици, полски и белоруски.

Да търсим индоевропейци през 5-6 век е като да търсим шоколад в Древна Месопотамия.

Едно си баба знае - едно си бае. Абе хора, вземете да прочетете нещо от литературата, преди да пълните форума със спам и глупости. Подчертавам литературата, в която думичката българи отсъства, а не разните фентъзита а ла Добрев-Войников. Азери е съкратена форма от Азербайджан. Азербайджан е арабската форма на названието на античната област Атропатена. Какви хазари, какви тохари, какви пет лева? Мъка, мъка до бога!

Пореден автогол за ираноманите. Не, ще повторя - няма никаква връзка. Ако имаше реална връзка, щеше да се отбележи в научната литература. Във фентъзито на Добрев, Войников и ко. има само фантасмагории.

Да доотбележа: това не е омекотяване на крайните гласни, а запазен архаизъм в някои говори. в старобългарски и в останалите славянски езици това са jo/i-основи, където съгласната л, н се е смекчила под влияние на следващата гласна от преден ред ь: за сравнение: стбълг. соль, словашки soľ (произнася се [соль]), полски sól [сул], украински сiль, руски соль но стбълг. волъ, словашки vol [вол], полски wół [вуу], украински вiл, руски вол в сръбски, словенски и в повечето български говори фонетичната разлика между лъ и ль е изчезнала: български сол, вол, сръбски со(л), во(л), словенски sol, vol. това отличава южнославянските езици от останалите славянски езици. при кон също има меко н под влияние на гласната от преден ред ь: стбълг. конь, чешки kůň [кунь], словашки kôň [куонь], полски koń [конь], украински кiнь, руски конь, сръбски коњ [конь], словенски konj [конь] в повечето български говори обаче фонетичната разлика между нъ и нь в края на думата е изчезнала. това отличава българския от останалите славянски езици.

Ето как се създава фентъзи. Обилна поредица от фентъзи. 1. Кой е този суфикс "ар" в иранския контекст и каква е неговата функция в иранските езици? 2. Кое е това скитско царство в Бактрия? Въобще съществува ли местен, азиатски извор, който да споменава названието "скити"? 3. Последното за ахеменидски Иран просто не е вярно.

Това е абсолютна фантасмагория. Да ползваш новоперсийското произношение, за да тълкуваш име от извор от 3 или 4 век е като да търсиш айфон в погребение при Плиска. Пущунското окончание -зай няма нищо общо с турското сой. По времето на Зиези -зай, -зи е звучало като персийското -заде. Има ли айфони през 7-8 век. Айде стига с тая ираномания, че съвсем започна да издиша.

Въпросът е: -имали ли са скитите и сарматите изобщо толкова на брой титли? Отговорът е: -не знаем. Ако са били ираноезични, то с голяма вероятност титлите са били подобни на онова, което е известно от писмените старо и средноирански езици. Скити и сармати не могат да се използват като аргумент в случая поради липса на езиков материал. Те са в случая без значение. Пак повтарям: Между език и погребална култура не може да се постави знак за равенство. Никой иранист няма да тръгне да доказва, че иранският езиков компонент преобладава у прабългарите, за да не се самоизложи.

Циганският език е новоиндоарийски като останалите съвременни индийски езици: хинди, панджаби, гуджарати, бенгали, маратхи, непали, ория, синхалски и др. Влиянието на субстратните езици върху индоарийските се датира от староиндоарийския (ведически и епически санскрит) и средноиндоарийския период (пракрит). Тогава тези езици още не са съществували самостоятелно. Граматиката и индийската лексика в циганския си кореспондират с граматиката и лексиката на другите индийски езици, като циганският е даже по-консервативен в някои отношения (не се е набълбукал с персоарабизми). Ето още една таблица, където някои цигански думи са сравнени с думи от съвременни индийски езици: http://www2.arnes.si/~eusmith/Romany/glossary.html

Това не са никакви ирански преки остатъци. Ако работата в старобългарския беше стигнала дотам да се заемат лични местоимения, то старобългарският щеше да е на 90% неразличим от иранските език. Това се получава при масово разпространение на двуезичие сред населението. Примерно: дали в английски ползват френски лични местоимения, въпреки че над половината им лексика е френска? Понеже старобългарският не съдържа и 0.1% заета иранска лексика, то няма как аз да се приеме за иранска заемка. Понятието багатур изобщо липсва в иранските езици извън контекст, който не включва тюрки (при согдийците или аланите) или монголи (при аланите и персите). Следователно е близо до ума, че не е иранско. В осетински пък е очевидна неиранска заемка, което дори Абаев не смее да оспори. Ама какво да обясняваш на археолози...

Има ли някакви конкретни доказателства за това? И въобще кои са точно тия хионити и на какъв език говорят?

Тия приказки са съчинени като се използва сансрит за граматиката и лексиката и хетски за фонетиката. Но се четат с английски акцент.