Perkūnas

Айде стига сме дробили глупости. Щом има толкова голям интерес към шумерския език и клинопис, мога да отворя за това отделна тема в "Праистория", но това няма да стане в близките дни.

Не знам дали да се смее човек или да плаче като прочете горното. Че и двама юнаци са сложили плюсчета на горното чудо. Уважаеми, мога да ви уверя, че транскрипцията на староегипетския език е условна. Дали ще използвате кирилица, латиница или деванагари, си е ваш избор. Ще ви дам обаче и един жокер: в староегипетското писмо, както и в еврейското, финикийското и арабското писмо, не се отбелязват гласни звукове. Фонетиката на шумерсия език пък е изцяло възстановена въз основа на семитския акадски език и затова е разработена система от условни обозначения, която се използва и в посочения от вас речник. Глупостите, които сте изписали по адрес на шумерското писмо, мисля, че не се нуждаят от коментар. По-добре си потърсете друго призвание.

Подчертаното във вашия цитат е в подкрепа на предишното ми мнение, че староегипетският език е сроден със семитските, берберските и други африкански езици. Мисля, че с това дискусията относно строегипетския и българския език може да приключи.

ARGN, вместо да се забивате в староегипетски текстове отпреди 4000 години, вземете една старобългарска граматика, където ще прочетете каква е употребата на въпросния предлог НА. а и в материалите ви по староегипетски сигурно се споменава, че този език е сроден на първо място със семитските езици (еврейски, арамейски, арабски), берберските езици и други подобни африкански екзотики.

О Боже......

Този форум се нарича БГ-Наука, ARGN. Ако искате вашите анализи да се приемат насериозно, то е необходимо да спазвате минимум научни критерии: 1. привеждане на източници 2. използване на стандартната научна транскрипция на съответния език - шумерски, коптски, санскрит и.т.н. Шумерски или санскрит в измислена от вас кирилска транскрипция не се приема.

Голата е може би слугинята? В най-стария пласт стенописи в Кремиковския манастир има много интересни детайли като облеклото, шапките и др.

Видеото е от Световния младежки фестивал в Берлин през 1951 г. Чист комунизъм на високи обороти /стадионът, който младежите строят, се е казвал "Валтер Улбрихт"/, а синьото е цветът на мира. Видеото естествено не показва как много от младежите на фестивала са ходили да ядат в специално организирани кухни в Западен Берлин заради недостиг на храна в съветския сектор.

Работата е след дъжд - качулка. Преди десетина години (по-точно 2002 г.) работех едно лято с едни бесарабски българчета. Ами казваха си го направо: трябваше да си поискаме автономия при разпадането на СССР, сега е късно. А сега е 2013 г.

Да, хронологията трябва да се приведе в ред. "свети" в орхонските надписи е iduq. На тувински е същото, ыдык, а на якутски ытык. Може би това е най-старото понятие в тюркската лексика. И трябва да търсите подобна лексика. От друга страна арыг и под. означават "добър", "чист", "красив" (карач.-балк. ариу) и значението "свети" е вторично, вкл. и в чувашки. Значението "свети" е калка от персийски (abezag, pak, pakiza означават "чист" и "свети", оттук и названието Пакистан) и е типично за мюсюлмано-персийската култура. Не можах да намеря изге нито в старотюркския речник, нито в корпуса от надписи от Волжка България. Думата изге може би е къпчкакска (среща се и в казахски), т.е. тя е значително по-късна от мурфатларските надписи. Предполагам, че може да е възникнала от изкривено произношение на перс. abezag в татарски или казахски, доста по-късно от 10 в. хач е 100% новоперсийска заемка в кумански (присъства и в персийската част от разговорника, ако погледнете раздел "религия", половината понятия са еднакви на кумански и персийски). хач е проникнала в съседните езици - азербайджански, турски, а оттам в карачаево-балкарски, ногайски и др. - под персийско влияние. следователно нейното присъствие на надписите зависи от наличието на арменци по тези манастири.

Поздравления за интересната информация, подредена и систематизирана при това в блог, където може дори да се коментира! Няколко наблюдения от моя страна: - относно руническите знаци от орхонския и енисейския басейн - правилно си отбелязал, че то възниква въз основа на азбуките от Средна Азия (до една на семитска основа), но в такъв случай, ако допуснем, че и мурфатларското писмо е на семитска основа, то тогава не трябва да се дешифрова като поредица от знаци гласни и съгласни. Примерно Йерусалим се записва на согдийски като у-р-ш-л-м и орхонското писмо следва подобно правило. Така че поредицата от знаци в надпис М1 и-ч-и-л-и-к не може да се разчете като ичилик, нито пък поредицата м-а-н в надпис М39 като ман (в орхонските надписи сигурно е бен). По-скоро ичилик би се транскрибирало като и-ч-л-к - но така или иначе тази дума означава на турски "долни гащи" и едва ли има място в надписа. За да добиеш представа за начина на транскрибиране на текст без да се затрудняваш от сложността на знаците, погледни примерно согдийския речник на Гариб или партски и средноперсийския на Бойс, в които думите са транскрибирани на латиница и е дадено произношението в скобички. - няколко забележки за чуждите езици: в руските речници на малките езици при глаголите се дава само коренът - така че самостоятелна дума алга със значение "благославям" в хакаския език няма. Формата за 1 л.ед.ч. "благославям" се получава от основата с добавяне на съответното окончание, което е отбелязано в приложението "граматика" към речника. Ако не бъркам, "благославям" би било алгапчaм. Все пак при търсенето на свързан текст трябва да спазваме граматическите правила на езика. -думата хач "кръст" е арменска и не съм сигурен дали е била позната на Балканите преди да се появят арменски заселници по нашите земи. -чувашката форма турă "бог" и балкарската тейри са се получили от танри или тенри след като н-то е отпаднало. Това може да е настъпило доста по-късно. Необходимо е да се провери дали чувашката форма не фигурира в надписите на арабица от Волжка България. Ако формата танри присъства в тях, то това означава, че турă е сравнително нова форма. -не съм сигурен дали думата за понятието "свещен" в къпчакския кумански език от 12 в. може да се екстраполира върху езика на надписи от 8 в.

Къде блееше ти, когато НЕК приемаше тези високи цени на ветрогенераторите и фотоволтаиците? И когато се строяха ветрогенератори под път и над път, често в противоречие с еконормите? Цените на зелената енергия можеха да се намаляват във времето, както е примерно в Германия. Това беше ли направено навреме тук? Пускане на 3 и 4 блок на Козлодуй е невъзможно. Тези блокове не отговарят на съвременните норми за безопасност, планираният им експлоатационен срок е вече изтекъл. Остава да се изчисли колко ще се оскъпи тока заради демонтажа им в бъдеще. И дали токът от този АЕЦ е бил всъщност най-евтиният. От ТЕЦ единствено частните Марици отговарят на съвременните екоизисквания. По-полезно е да се затворят димните комини на Бобов дол и да се забрави веднъж завинаги идеята на строеж на нови атомни мощности. ЕРПтата в случая не са главните виновни - тяхната вина е под 10%. Останалите 90% от вината се разпределят между НЕК„ ДКЕВР и останалите държавници от министерството на енергетиката. Сегашната ситуация е следствие от липсата на свободен пазар на тока в България. В България няма възможност крайният потребител да си избере доставчик, нито пък доставчик (ЕРП) може да си избере снабдител. На практика държавната политика доведе до картелизация и сегментация на пазара. Обаче икономиката е в пълен застой и електроенергията не може да се пласира. Износът на ток е минимален в сравнение с общото потребление на ток. Няма и кой да го купува в съседните държави при сегашното свито потребление и производство. Лъсна лъжата за недостиг на енергия.

Какво е това говорене от 1л.,мн.ч.? Нито аз, нито познатите ми печелим нещо от износа на ток. Дали онез чугунени глави, дето крякаха за безсмисления референдум, ще се извинят за похарчените средства при създалата се ситуация? Като почне да се топи снегът от Рила, ще стане весело при ВЕЦове и язовири - дано да няма наводнени... Май ще се наложи да се дърпа шалтера и на "евтиния" ток от Козлодуй тогава...

Аман от глупости. Отворете поне един речник и ще видите, че няма нужда да преоткривате Америка: латински bicarium, простонароден латински вариант *picariu -> германски: старо- и ново-английски pitcher "кана", старо- и ново-немски Becher "чаша",(диал.) Bechar, староскандинавски bikeri - > английски beaker старонемски -> сръбски, словенски pehar, вероятно през сръбски дошло и в български; чешки, словашки, украински, унгарски pochar са заети също от немски сръбски или български пехар -> румънски pahar румънски -> български пахара (обратна заемка)

Едната (пахар) е немска (bachar от лат bicarium), а другата (шиник) - турска.

Аз не говоря за днешни думи или думи от миналото.

Пандора, наистина това е интересен въпрос. но не може да се ограничим само с корена, а трябва да обясним какво стои след него (или преди него). КГ, пак се увличаш по разни петърдобревщини: в случая очевидно става дума за различни неща -magyar има по-стара форма moger или meger (сега не ми се рови из източниците, май беше при Багренородния), а в руските източници се споменава и племе мещера. - за аварите или абарите (abar в орхонските надписи) имам силни подозрения за връзка с името на чергарското племе апарни (на тер. на съвр. Туркменистан), което е известно още от античността. Така че наличието на общ морфологичен компонент при тия 3 названия е абсурдно. Галахад, в цитата от ПВЛ може да се види единствено староруския вариант на съответните названия. Примерно "Хорутани" е руска транскрипция на Каринтия, на словенски областта се нарича Корошко.

Не ми харесва практиката на "частните уроци" - такъв феномен го няма никъде другаде. Наличието им очевидно издава сериозни недостатъци на самото образование. Липсата на мотивация при учителите също е проблем. Понеже съм завършил в Американския колеж, мога да кажа, че след обикновен 7 клас на "софийско у-ще с номер", попаднах в друг свят. Мога дори да кажа, че учителката по български и литература направи часовете по старобългарската литература интересни, тъй като почти всеки път имаше дискусия по най-различни теми, свързани с произведенията (какво е култура, какво е литература, превод-компилация литература ли е (във връзка с "Шестоднев") и под.), а не зазубряне и възпроизвеждане на готови анализи от разните там помагала. Тогава учителите (и българи, и чужденци) имаха мотивация. Сега обаче чувам, че и колежът е западнал, превръщайки се в скъпо частно у-ще. Вицът на времето беше: средното IQ спадна наполовина, след като приеха дъщерята на Ст. Софиянски да учи в Американския колеж.

Кипър е основна перачница на руската мафия. Банките им са пълни с депозити на руската мафия. Е, как половинмилионен Кипър може да докара някаква възвращаемост по тия миларди?

"Соц-марципанът" изобщо не е бил марципан, ами сигурно продукт на битовата химия. Марципанът се прави от бадемово брашно или брашно от шамфъстък, и проилиза от Средиземноморския район. Естественият му цвят е сивкав, но може да се оцвети, и от него се правят даже сладки с най-различна форма: къщички, животни, колички и.т.н. Кумалисата си е 100%-ва шоколадова кувертюра, която се продава и днес. В Германия кувертюрата е доста по-евтина от шоколада и е пакетирана в грозна прозрачна найлонова опаковка, a la БГ-"соц вафла". За производството на какао сте забравили една от африканските дружки на СССР, Гана (не е член на СИВ), която е основен производител на какао. Никарагуанско кафе се продаваше в едни метални консерви.

1. Да, възможно е етноним да произлиза от лично име на родоначалник (това е примерно често срещано явление в Кавказ), или тотем (но това ми се струва малко вероятно в случая). Проблемът е, че връзката тюркската глаголна основа bulga- не обяснява задоволително морфологичния състав, тъй като причастна форма bulgar със значение "смесен" не съм намерил никъде. "смесен" е страдателно причастие, а те в тюркските езици не се образуват по този начин. Турското съответствие на глагола bulga- (bulamak) с окончание -r: bular би се превело като "замесва с брашно" или "набрашнява" и е лична глаголна форма. Значението "смесен" се носи от bulgak, което е май причастна форма и се преобразува по съответното фонетчино правило в къпчакския карачаево-балкарски до булгъау. Преносните значения не могат да се вземат предвид, тъй като не е ясно дали те са меродавни за периода 6-7 век изобщо. Просто названието "смесени" и под. с такъв състав според мен е невъзможно да възникне в тюркска езикова среда. Това е все едно вместо песен на български да казване пее или пеят - но може би по новооткритото правило на разваления телефон всичко е възможно. Това обяснение е плод на криворазбраните исторически изследвания от 19 век, когато дори самите тюркски езици не са достатъчно добре изучени, и следва да се зачеркне. 2. Сведението на арабския извор, че българин означавало "учен" наистина може да се дължи на народна етимология (тур. bilgili или подобна къпчакска форма, ако е изписана в арабска графика без означаване на гласните (B-L-G-L-Y), може да се разчете и като B-L-G-R). Иначе аз продължавам да си мисля, че това начвание е възникнало най-вероятно на кавказка езикова почва и корените му трябва да се търсят в кавказките езици,

булгъаргъа (по карачаево-балкарския-речник) е инфинитивна форма на глагола, която изразява действието само по себе независимо от граматическите му характеристики. аз не виждам как подобна форма би се употребявала във функция на обозначение на група хора.

Няма как да не се разсмея на ценовата статистика от 1988 г. *тогава съм бил на 7 години, де* Детският ми спомен от кварталния пазар и от плод и зеленчука са: смрад и миризма на развалено. На пазара имаше дини на камара, които се бяха вкиснали и рояци мухи. Качество - нула! За жилищата - баба ми и дядо ми са отчуждавани на два пъти в периода 1950-1990 г. - естествено без право на избор - така през 1987 г. попадаме в панелата, където живеят родителите ми и до днес. За централното парно отопление в големите градове - по-голяма глупост едва ли може да съществува, ако трябва да се плаща истинската стойност. Само в Сибир май е по-зле, там дори няма начин да си регулираш сам радиатора, понеже липсват кранове в стаите.

Това сравнение с биляра е интересно, но за съжаление е невъзможно: тази дума е образувана от стб. быль "трева" + заетата от латински наставка -арь за професии, със запазване на мекостта на -ль-. Освен това се съмнявам името на града да е звучало по този начин по онова време (както се транскрибира на кирилица днес). Колкото до значението "смесени", която се тиражира доста, аз съм проверил в доста речници на различни тюркски езици, но никъде не намирам точно такава причастна форма с такова значение. Това е като да търсим в българския език причстия "боядисати" вместо "боядисани" или "бини" вместо "бити". Май формата е фиктивна и това обяснение следва да се зачеркне.

Забравили сте църквите в манастира Студеница в Сърбия. Иначе препоръчвам да се поърси из интернет и малко за наумбургския майстор (името е неизвестно), който вае по същото време (30-40-те години на 13 век). Когато се изписва Боянската църква, във Франция вече са построени катедралите в Сен Дени, Шартър, Париж, Лаон, в напреднал строеж са доста готически катедрали (Бове, Реймс, Амиен, Мец, Руан), че даже и в Немско се строи усилено по новата технология - Кьолн, Марбург, Трир. На Балканите и във ВБЦ подобно строително ноу-хау няма. Цените за Боянската църква са високи, влизал съм през 2006 г. и май беше 10 лева.