-
Брой отговори
2222 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
20
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Perkūnas
-
Нещата тук са много, ама много зле. Ти знаеш ли как е "главня" на английски? И че няма нищо общо с глагола glow?
-
Искрено ме разсмяхте с тази тема... Цаконският говор бил славянски?! Айде бе...
-
броят на гласувалите в Турция е намалял значително на последните избори. и ще продължава да намалява (чисто демографски). ако се погледнат протоколите от чужбина (не само в Турция) се очертава една твърде интересна картинка: на доста места има определена бройка предварително регистрирани в избирателния списък на секцията, но в крайна сметка са гласували значително по-малко от предварително регистрираните. и голяма част от гласувалите са дописвани към избирателния списък, т.е. те не са били регистрирани предварително. каква е тая работа?! иначе по мои наблюдения много от хората, които чакаха на опашката за гласуване във Франкфурт, Германия, бяха съвсем неориентирани кой в коя партия е.
-
какво точно искаш? вземи един речник и провери. повечето думи си имат съответствия в останалите славянски езици. между другото някои думи в старобългарски имат друго значение/форма, а в новобългарски значението или формата е променена. това е естествен процес във всеки език. накратко по останалите:
-
В парка Гео Милев също има змии. И костенурка съм виждал в тревата там (въпреки че не съм сигурен дали не е била изхвърлена от нечий терариум).
-
Няма смисъл да се пише отзив за нещо, чиято научна стойност клони към абсолютната нула (публикациите на П.Добрев).
-
Бешевлиев е специалист по класическа филология. Не е ориенталист или иранист. Трудовете му върху епиграфските паметници от античността и от ПБЦ са на много високо ниво. Използвал е материали по източни езици, каквито са му били под ръка. Да, допускал е грешки. Но в това ли се крие вината му? Статията му "Ирански елементи ..." е получила дори градивна критика от един от водещите немски иранисти, Р. Шмит. Макар че повечето заключения на Бешевлиев не са верни, статията е получила някакъв отзив от чужбина. Бях я постнал във форума, но немската статия беше моментално оплюта от ираноманите... Колко съвременни изследвания по езикознание от БГ получават такъв отзив?
-
Щот Кормисош го пише черно на бяло на кирилица в любимия ви Именник.
-
При неграмотност на населението през Средновековието от около 95% едва ли и половината от останалите грамотни 5% са подозирали съществуването на тези школи.
-
Мотивът за дракона и героя, който го убива, е познат още от Древна Месопотамия: при шумерите Гилгамеш и чудовището Хумбаба, във Вавилон Мардук и драконите на Тиямат. Оттам се пренася в Анатолия при хати и хети: Тешуб и драконът Илуянка. Оттам в Гърция, като самата дума дракон е гръцка по произход. Библейският Левиатан също е свързан с месопотамската легенда. Индра и Вритра са също вариант на този мит. Учудва ме, че статията за тракийския конник-херос не обелва и дума за горните персонажи.
-
Точно в цивилизованото Двуречие според мен се крие проблема. Там всичко е copy-paste на шумеро-акадската култура в продължение на хилядолетия (това се отнася и до съседите й като хети, хати, Елам). Ахеменидската империя е образно казано Вавилон плюс Ахура-Мазда. Храмовете на огъня са резултат от кръстоската на култа към огъня, описан в Ригведата, и уседналата цивилизация с нейните храмови комплекси. Ведическата традиция не познава храмове изобщо - светът, описан в Ригведата, е дивашки от съвременна гледна точка. Там олтари липсват, а хората се прекланят пред Агни върху снопче слама или съчки.
-
За доуточнение, според най-новите статии, които прегледах, арианам вайджа е най-вероятно районът, от който е родом Зороастър (грубо казано Северен Афганистан), а не предполагаемата иранска прародина. Това обяснява абсолютната липса на арианам вайджа в индийската традиция.
-
Ех, де да беше толкова лесно... още в сасанидската епоха не им е било ясно на коментаторите на "Авестата" коя полулегендарна област къде се намира. В индийската традиция на Ведите въпросната област пък не се споменава изобщо... странна работа.
-
lu2 означава "човек, мъж, индивид" в най-широкия смисъл на думата. употребява се и като относително местоимение "който". lu2 обаче не означава "народ, хора, люде", за което има отделна дума [uŋ] uĝ3. Изобщо преводът от шумерски език зависи твърде много от контекста, понеже съвременния език разполага с много широки изразни средства. Самоназванието на шумерите е uĝ3 saĝ gig2-ga [uŋ saŋ giga] "черноглави хора" или "хора с почернени глави" (хора - глава - (по)чер(н)ен). Названието Шумер е акадско и означава най-южната част на Двуречието. Не е ясно откъде произлиза самото име Шумер. Шумерското название е ki-en-ĝir15 или ki-en-gi, първият елемент означава ki "земя, място". Обяснението, дадено в английската Уикипедия "земя на благородните царе" и под., обаче не ми се струва верятно, тъй като вторият елемент в именната верига не е маркиран за родителен падеж. Eто два примера от химни на владетеля Шулги (около 2100 пр.Хр.): kur dumu ki-en-gi-ra nu-zu-ba в чуждите страни, където не познават синовете на Шумер. niĝ2ki-en-gi-ra ba-a-gu-la kur-ra ga-am3-mi-ib2-gu-ul каквото разрушиха в Шумер, аз ще разруша в чужбина. патеси-то стрябва да се чете всъщност енсик, както се вижда от акадската заемка iššakku. Знакът ensi2 е комбинация от знаците PA.TE.SI, която не се чете буквално (принцип на ребуса). Самата дума en, записана с en, означава "вожд" или "жрец".
-
Пандора, страшно си наблюдателна! Шумерското e2 gal означава "дворец, храм" (букв. голям дом) и е заета в акадски akallu (където е пригодена към семитската флексия на корена). Шумерският език и акадският език съжителстват доста дълго време и има обмяна на лексика (около 5% от акадската лексика е заета от шумерски). В по-късните шумерски текстове (края на 3-то хилядолетие пр.Хр.) също има акадски заемки.
-
Твърдението, че К и М "- са превели Св.Писание на моравски диалект;" е опровергано още към края на 19 век от хърватския славист Ватрослав Ягич.
-
Забравих да напиша, че в шумерски глаголът не се спряга по време. Вместо това глаголите се различават по вид: свършен и несвършен. Свършеният по вид глагол представя действието като цялост, докато несвършеният вид го представя в процеса на извършването, както е в български. Затова при превод глаголното време зависи от контекста. Тази особеност на шумерския език е отбелязана в акадските наръчници. За съжаление те са съставени в период, когато шумерският език вече е мъртъв и затова употребата на различните видове глаголи днес не е напълно ясна. Формални граматики ще се появят едва хилядолетия по-късно в Индия и Гърция.
-
За разлика от индоверопейските езици (или семитските, тюркските, монголските) шумерският език е ергативен. Какво значи това? При езиците с номинативен строй подлог на изречението е извършителят на действието (agens), който или стои в именителен падеж (nominativ) или не е маркиран падежно. При езиците с ергативен строй (грузински, чеченски, баски, индиански и африкански езици), подлог на изречението е обектът на действието (patiens), който не се маркира падежно (и се нарича absolutiv). При изучаването на шумерски език се използва същата терминология: различават се patiens (обект на глаголното действие) и agens (извършител на глаголното действие). Всяко изречение в шумерски има patiens, който не е маркиран (абсолютна форма, absolutiv, ABS), докато agens-ът не е задължителен. Ако в изречението присъства agens, той се маркира винаги с окончание за ергативен падеж -e. Сказуемото се съгласува винаги по лице и число с patiens-a с помощта на окончание, прибавено непосредствено след глаголния корен. Следните две изречения на шумерски език имат еднаква синтактична структура, въпреки че във втория пример на български се използва страдателен залог: {lu2}+{Ø} {ba}+{uš2}+{Ø} > lu2 ba-uš2 {мъж}+{ABS} {MOD}+{умирам}+{3л., ед.ч.} Мъжът умря. {e2}+{Ø} {ba}+{du3}+{Ø} > e2 ba-du3 {къща}+{ABS} {MOD}+{строя}+{3л.,ед.ч.} Беше построена къща. Забележка: В случая не може да говорим за представката ba- като показател за медиален залог, тъй като тя има по-широка модална употреба (MOD). Ако се добави agens, той стои в ергативен падеж (-e), който се маркира повторно при сказуемото (-n-): {lugal}+{e} {e2}+{Ø} {ba}+{n}+{du3}+{Ø } > lugal-e e2 ba-an-du3 {цар}+{ERG 3л., ед.ч.} {къща}+{ABS} {MOD}+{ERG 3л.,ед.ч.}+{строя}+{3л., ед.ч.} Царят постои къща. {lugal}+{e} {lu2}+{Ø} {ba}+{n}+{uš2}+{Ø} > lugal-e lu2 ba-an-uš2 {цар}+{ERG 3л., ед.ч.} {мъж}+{ABS} {MOD}+{ERG 3л., ед.ч.}+{умирам}+{3л., ед.ч.} Царят уби мъжа. Шумерският език е аглутинативен (формите се изменят с добавяне на неизменяеми афикси, но за разлика от тюркските езици, коренът не винаги стои на първо място в аглутинативната конструкция). По-скоро може да се говори за аглутинативна “верига”, в която всеки елемент има точно определено място. Шумерският език употребява “именни” вериги и “глаголни” вериги (сказуемо). Подредба на елементите в именна верига Съществителното име стои винаги на първо място, следвано от определението и падежния показател. {Име}+{Прилагателно+Показателно/Притежателно местоимение+Множествено число}+{Падежен афикс} или при местоимения {Местоимение}+{Падежен афикс} Задължителни елементи: име/местоимение и падежен афикс. Подредба на елементите в глаголна верига {Представки}+{Глаголен корен}+{Окончание за лице и число} Представките включват информация за глаголната модалност (MOD), за синтактичната структурата на изречението: има ли “дателен падеж” (DAT), “местен падеж-терминатив” (LOC-TERM), “ергативен падеж” (ERG)?, както и информация за различните видове обстоятелствени пояснения. Окончанието за 3л., ед.ч. е нулево {Ø}, което означава, че най-често последният елемент в глаголната верига е коренът. Примери: {ma}+{n}+{šum2}+{Ø} > ma-an-šum2 {1л., ед.ч., DAT}+{3л., ед.ч.,ERG}+{дам}+{3л., ед.ч.} Той/тя/то ми дава/даде. {diĝir-ĝu10}+{e} {nam-lugal} {ma}+{n}+{šum2} > diĝir-ĝu10 nam-lugal ma-an-šum2 {бог-мой}+{3л., ед.ч. ERG} {царска власт}+{ABS} {1л,ед.ч.,DAT} + {3л., ед.ч. ERG} + {дам} + {3л., ед.ч.} Моят бог ми даде царската власт. Забележка: в писмения период на шумерския език в някои случаи се наблюдава слято записване на съчетание от гласни u + e > u, както е в горния пример {diĝir-ĝu10}+{e} > diĝir-ĝu10. Ако в изречението има обстоятелствено пояснение, то също се повтаря в глаголната верига: {nin}+{Ø} {lugal}+{da} {n}+{da}+{tuš}+{Ø} > nin lugal-da in-da-tuš {царица}+{ABS} {цар}+{COMM} {местоим, 3л.,ед.ч, клас лица}+{COMM}+{седя}+{3 л., ед.ч.} Царицата седна до царя. {lugal}+{Ø} {nin}+{da} {iri}+{še3} {b}+{ši}+{ĝen} > lugal nin-da iri-še3 ib-ši-ĝen {цар}+{ABS} {царица}+{COMM} {град}+{ALL} {местоим, 3л., ед.ч., клас група}+{COMM}+{движа се}+{3 л., ед.ч.} Царят отиде в града заедно с царицата. Означение: COMM съвместен падеж (комитатив), ALL - алатив (за движение към). Ако семантичното ударение пада върху царица, то в глаголната верига ще се постави съответния маркер {местоим, 3л., клас лица}+{COMM} > lugal nin-da iri-še3 in-da-ĝen
-
Акадският език се използва като дипломатически от всички древни империи в Месопотамия, Анатолия и Иранското плато. Разшифроване на клинописа При клинописа нямаме Розетски камък, тъй като се използва една и съща система от знаци за няколко различни езика. Тъй като от гръцките източници и от Стария завет са известни лични имена на вавилонски и асирийски царе, се е знаело, че езикът на Асирия и Вавилон е семитски. Но няма начин да се разчете клинописа от множеството плочки, намерени във Вавилон. Първият разшифрован клинописен текст е староперсийският вариант на Бехистунския надпис на Дарий. Тъй като староперсийският клинопис е най-млад, е и най-опростен (около 40 знаци, сричков, но почти фонетичен, т.е. знак ka може да се чете и като k). Разчетени са личните имена Дарий, Ксеркс, фамилията Ахеменид и думата "цар", която се повтаря няколко пъти в надписа, и названия на няколко ахеменидски сатрапии. Тези имена са известни от гръцките източници и е било сравнително лесно да се направи съпоставка на сричките. Установява се, че този езикът е близък до този на Авестата и до санскрита. Тъй като Бехистунският надпис е триезичен (староперсийски, еламски и акадски), следващата степен на дешифровка е еламския текст (малко над стотина знака, също сричков). Произношението на доста срички е изтълкувано чрез съпоставка с вече разчетените местни и лични имена. Езикът е непознат, но не е семитски. Третият вариант на надписа е с най-сложен клинопис. Езикът се оказва семитски. Установени са правила за прочит като се имат предвид фонетиката и морфологията на сродните семитски езици (староеврейски, арабски, арамейски и под.). Започват да се разчитат и клинописните надписи по плочки, намерени във Вавилон. Покрай тях е разкрит и шумерският език.
-
Шумерското DIĜIR е общо понятие за божество, свръхестествено същество. Ако се използва като определителен маркер, той показва, че следващият знак или знаци транскрибират името на конкретното божество. Например: diĝirmuš3 = Инана, върховната богиня, наричана във вавилон Ищар. muš3 е знак, изобразщващ сноп тръстика (символ на богинята). Как се развива по-нататък клинописът? Акадският клинопис е следваща степен на усъвършенстване на клинописното писмо: акадският език е семитски (коренно различен от шумерския), но тъй като двата народа съседстват дълго време, акадските писари успяват да пригодят писмото към нуждите на своя собствен език. Това примерно не се случва с египетските йероглифи. Във Вавилон доопростяват изписването на клинописните знаци и разработват система от около стотина знака, които означават точно определени срички и които се употребяват за запис на фонеми, чужди на шумерския език. Така семитският акадски език може да бъде записван фонетически. Акадски писар може да запише изречението Царят се върна в двореца си. по два начина: -изцяло фонетически: šar-ru-um a-na e-kal-li-šu il-li-kam или -с помощта на шумерограми LUGAL “цар” и Е2.GAL “дворец”: LUGAL a-na Е2.GAL-šu il-li-kam. Тъй като шумерският език продължава да се употребява в администрацията и в богослужението успоредно с акадски, за нуждите на писарите се съставят двуезични шумеро-акадски речници и наръчници за писари, където много шумерски думи са записани сричково. Това помага за разшифроването на шумерската клинописна система. Клинописната система в своя най-усъвършенстван вид съдържа знаци за думи (логограми), знаци-срички и определителни маркери (които не се четат). Акадският клинопис става пример за подражание и бива използван за записване на други древни езици: хатски, урартски, хетски, угаритски, еламски. Разбира се употребата на шумерограми и акадограми (знаци със същата функция, но въведени от акадците) затъмнява начина на произношение на друг език. Както споменах, в текстове на хетски език (индоевропейски език) употребата на шумерограми и акадограми е доста разпространена - пример е следното изречение от описание на празник (Боазкьой), където има смесена употреба на акадски сричков клинопис и идеограми (шумерограми и акадограми): ĜEŠ DIĜIRINANNA GAL LU2.MEŠha-li-ya-re-es SIR3RU LU2ALAM.KA UD me-ma-i LU2pal-wa-tal-la-as pal-wa-iz-zi LU2ki-i-ta-as hal-za-a-i Под съпровода на голямата лира на Инана певците пеят, шутът забавлява, зрителят ръкопляска, разказвачът/жрецът (?) разказва. С шумерограми са записани голямата лира на Инана (в творителен падеж), шут и са доуточнени като лица haliyares "певец" (в множествено число), palwatallas "зрител, ръкопляскащ", kītas "вид обредно лице", а с комбинация от шумерограма и акадограма SIR3RU е записана формата [ishamiyanzi] "пеят". Как обаче е звучало голямата лира на Инана на хетски не става ясно от текста. Формата ishamiyanzi е възстановена въз основа на сричков запис на глагола от друг текст и според типа спрежение. В интерес на истината, хетският език дълго време е бил неразшифрован, тъй като никой не е предполагал съществуването на индоевропейски език в Мала Азия в дълбоката древност. Употребата на шумерограми обаче спомага за разшифроването на следния текст от чешкия учен Хрозни (известния пример хляб и вода): nu NINDA-an e-iz-za-at-te-ni wa-a-tar-ma e-ku-ut-te-ni. ? + хляб + ? + нещо, което прилича на немското essen "ям" + ? + нещо, което прилича на английското water "вода" +?+?+? Еврика! e-ku-ut-te-ni = глаголна форма със значение "пия". Веднага се разпознават и общи глаголни окончания -te (2л.,мн.ч.) при двата глагола и за винителен падеж при двете имена. Оттук учените започват да намират в хетските текстове морфологични елементи, сродни с тези в други индоевропейски езици и езикът постепенно се разшифрова. Можем да прежалим факта, че произношението на думата "хляб" на хетски език е неизвестно.
-
Светът е ребус Около 2600 г. преди Христа в Шумер настъпва най-важната стъпка към усъвършенстването на клинописа: запис по принципа на ребуса. Текстовете започват да употребяват принципа на ребуса: за изразяване на отвлечено понятие се използва знак с подобна фонетична стойност. Това е улеснено донякъде от наличието на голям брой омоними (думи с еднакво звучене, но с различно значение) в шумерския език. Пример: Глаголът [til] “живея” звучи подобно на съществителното ti [ti] “стрела” и се записва със знака ti “стрела”. Съществителното [ti] “ребро” се записва с определителен маркер uzu “плът” по следния начин uzuti. Изписана силабограма върху логограма пък поражда нов знак, чието значение е свързано с това на логограмата, но силабограмата упътва читателя към произношението и съответното значение. Например изписвайки върху ka “уста” знака me [me] “твар” писарят създава нов знак eme, означаващ [eme] “език” а съчетанието ka “уста” и nun [nun] “принц” означава nundum [nundum] “устна”. Това е огромно нововъведение, което ускорява появата на сричков клинопис. Все повече думи биват разделени на срички и записани последователно сричка по сричка. Започват да се използват все по-често знаци-срички (силабограми), които са значително по-малко на брой от първоначалните логограми (шумерският клинопис употребява около 600 силабограми, докато еламският клинопис (1300 г. преди Христа, т.е. хиляда години по-късно) - малко над стотина, а староперсийският (шести век преди Христа) само четиридесетина (!) силабограми). Знакът-сричка произлиза от пиктограма, изгубила в случая конкретното си значение и употребявана с чисто фонетично значение. Принципът на ребуса дава възможност да се записват не само морфологичните показатели, но и синтактичните отношения в речта. Вече могат да записват чужди думи и имена (за които няма шумерска логограма). За съжаление в шумерски не съществува стандарт за използване на силабограмите и една сричка може да бъде записана по много различни начини: например сричката [gu] може да бъде записана по няколко различни начина и то със знаци, чиито значения нямат нищо помежду си: gu “въже”, gu2 “врат”, gu3 “глас”. Сложното в случая е, че записаният текст представлява ребус сам по себе си, който трябва да бъде разшифрован (“уста” + “принц” = ?). При писане не се прави разлика между знаци или комбинации от знаци с “буквално”, “преносно”или “фонетично” значение – от пръв поглед текстът може да представлява неразбираема поредица от знаци и е необходимо владеене на шумерския език за правилно разчитане на текста. Около 1800 г Хр. шумерският език отмира като говорим, но продължава да се употребява като административен и богослужебен език в Асирия. Текстове на шумерски продължават да се преписват от асирийски писари, които за улеснение употребяват много по-често определителни маркери. Нерядко шумерската дума е изписана двойно и тройно “за презастраховане”: с логограма, следвана от силабограми, които я транскрибират фонетически, и придружена от определителен маркер. Това престараване на писарите е от огромна полза при разшифроването на шумерския език. Транскрипция: правила За улеснение в асирологията е разработена система за транскрипция на клинописен текст (последователност от клинописни знаци). Клинопис използват доста голям брой древни езици, които с малки изключения не са родствени помежду си. Шумерският език съдържа голям брой омоними (думи с еднакво звучене, но с различно значение), в шумерското писмо те се изписват по различен начин, с различни знаци. Понятието омоними в случая е не съвсем точно, тъй като произношението на шумерския език е неизвестно. Произношението на знаците е възстановено според наличните в акадския клинопис транскрипции на шумерски думи, с други думи днес знаем единствено как асирийците (семитски народ, съседен на шумерите, говорещ акадски език) са произнасяли (може би доста неточно) шумерски. При транскрипцията на омонимите се употребяват долни индекси с числа, за да се изпишат на латиница различните знаци (по-рано се е употребявала система от ударения и други диакритични знаци за да се различават знаците: например u, ú, ù означават различни знаци с различно значение). Това правило на номерация се отнася до едносрични и многосрични омоними: например du “отивам, идвам”, du2 “строя”, du3 “освобождавам” (глаголни основи). Обратното също е в сила: един знак може да има повече от едно значение (многозначен знак) и в речник различното значение се означава по стандартния начин. При транскрибиране след многозначен знак в скоби с главни букви се изписва точното значение при многозначност (ако контекстът позволява да се разбере какво е то). При транскрипция на шумерски текст се употребяват малки латински букви. С главни букви се изписват знаци с неизвестно, недоуточнено от контекста значение (ако знакът е многозначен) или с недоуточнено произношение. или фонетичната стойност на лигатурата (сбор от знаци). Шумерограма В акадски, хетски, еламски и други чуждоезикови текстове се използват много често шумерограми. Това са клинописни знаци с определено значение, които се употребяват като съкращения и при четене се заменят с еквивалента на съответния език, например в акадски текст думата il “бог” може да се запише с шумерограма DIĜIR, която при прочит ще се прочете [il], а не [diŋir]. Подобна система се използва в японския език, където се употребяват китайски йероглифи за съкратено записване на определени понятия. При транскрипция на такива чуждоезикови текстове шумерограмите се изписват с главни букви, за да се покаже, че знакът не се чете “буквално”. В хетски например понятието “хляб” е изписано винаги с шумерограма NINDA, така че хетската дума “хляб” засега не е открита. Определителен маркер (детерминатив) Определителните маркери в клинописа са знаци, които доуточняват значението на съседните знаци, но не се четат. Обикновено те посочват семантичната категория на предмета или лицето (материал: дърво, метал, плод, вид животно и др.). Примери за такъв маркери: mušen "птица", който показва, че става дума за название на птица; DIĜIR, който показва, че става дума за име на божество. Тези маркери при транскрибиране се изписват на горен ред. Лигатури Лигатури от знаци (свързано изписване) се означават с плюс, а съчетание от знаци (един вписан с друг) с хикс. Съществуват и други правила, но те не са толкова важни. Толкова за клинописа. По-нататък ще направя кратко описание на шумерския език.
- 37 мнения
-
- 14
-
-
Светът е логограма С течение на времето логограмите придобиват все по-абстрактен вид и не са различими за човек, който не ги познава. saĝ [saŋ] “глава” šu [šu] “ръка” ka [kag] “уста” ĝeš [ŋeš] “дърво” Забележка: В скоби е означено условното, реконструирано произношение на знака. Появява се професията “писар”. Писарите се обучават в специални школи, където научават смисъла на отделните знаци. Тъй като броят логограми е огромен (над 1500), а нуждата от знаци за нови и отвлечени понятия расте, клиновидното писмо се променя. Развиват се нови знаци по няколко начина: -чрез доуточняващи клинове: вижда се, че ka "уста" е производно на saĝ "глава" чрез добавяне на доуточняващи клинове (посочва се част от цялото) -чрез налагане на отделни клинописни знаци един върху друг за предаване на свързани по значение понятия. Ето два примера: съчетание от знаците ka “уста” + a “вода” дава знак naĝ с ново произношение [naŋ] и значение “пия” съчетание от знаците ka “уста” + ninda “хляб” дава нов знак gu7, който означава [gu] “ям”. Някои логограми придобиват многозначност. Например: знакът ka “уста” се употребява за запис на близки по значение понятия: [kiri] “нос”, [zu] “зъб”, [inim] “дума” знакът аpin “плуг” записва съответно [uru] “сея”, [engar] “орач”, [absin] “бразда”. За да се доуточни значението на тези многозначни знаци се добавя определителен маркер, който не се чете, а само доуточнява смисъла. Например: ĝešapin е съчетание от знаци “дърво" и "плуг”, което показва, че знакът означава в този случай предмет от дърво и трябва да се прочете [apin] “плуг”, докато lu2apin “човек" + "плуг” показва, че става дума, за човек, който използва плуг и съчетанието се чете [engar] “земеделец, орач”.
- 37 мнения
-
- 10
-
-
Произход на клинописа "В началото беше жетонът..." В Древна Месопотамия и съседните области (районът, известен като Плодородния полумесец) използват счетоводна система от глинени жетони (с размер от 1 до 3 см) с различна форма: кръг, сфера, цилиндър, пирамида и др., за означаване на количествата стока или дарове за владетели или божества (например, 1 жетон= 1 крина жито, 1 жетон = 10 овце, делви масло и др.). В продължение на доста дълъг период (VIII до IV хилядолетие преди Христа) жетоните са доста прости, но постепенно върху тях започват да се появяват знаци, за да се различават по-ясно видовете стока. Това е свързано с появата на големите градски центрове през IV хилядолетие преди Христа, когато търговията е във възход, и видовете стока стават все по-разнообразни. Жетони: Жетоните се съхраняват в запечатани глинени съдове (bulla), върху които понякога се отбелязват бройката жетони в съда и вида стока, нещо като етикет от съвременна гледна точка. Тази система постепенно бива заменена от записи на глинени плочици, включващи изображения на стоката (пиктограма) и цифров знак за бройката (единици, десетици и шестдесетици). Такива плочки са открити в Шумер, Урук, Джемдет Наср, Ур (3100-2800 г. пр. Хр.). Отначало изображенията се издълбават върху глината и имат по-скоро формата на резки (старошумерско писмо). Плочка, показваща видовете стока: Нуждата от по-сложни сметки изисква и математически пособия. Таблица за умножение с шумерски цифри (Шумер, около 2700 преди Христа). кръгче=10, големият клин = 60: Геометрична задача с вавилонски цифри: С въвеждането на “счетоводните” плочици системата от глинени жетони става излишна и към началото на третото хилядолетие преди Христа отпада. Докъм 2700 г преди Христа писмеността се използва само за счетоводни цели. "Писмеността се е родила от счетоводството" (мнение на френската археоложка Шманд-Бесера, която първа доказва връзката между глинените жетони и наченките на писмеността в Двуречието). Най-ранните записи са описи на налични количества стоки или предмети в различни складове или за доставки на стоки в храмове и дворци. Постепенно се появяват и знаци, означаващи собственика на стоката (вижте по-горе). Най-старите счетоводни текстове датират от 3100 г. преди Христа (Лагаш, Нипур, Урук, Ур, Ериду) и съдържат пиктограми (идеограми, логограми), знаци-картинки, предаващи точно определено понятие или дума - конкретната стока. Към 2800-2700 преди Христа се появяват първите опити за записване на свързан текст с помощта на идеограми. За записване на текст, който съдържа много повече понятия, е необходим по-голям брой идеограми. Макар че с картинки може да бъде предаден определен разказ (като комикс), все пак е изключително трудно да се изобразяват всички детайли на глинените плочици. Тъй като знаците се отпечатват върху мократа глинена плочка с помощта на наострен тръстиков калем (наричан още стило, от латински stilus), те придобиват характерната клиновидна форма. Видео (на испански), което показва начина на изписване на шумерските цифри. Показана е и промяната в изписването на няколко логограми. http://www.youtube.com/watch?v=g3zzT8zPPPw
- 37 мнения
-
- 13
-
-