Perkūnas

Това изобщо не е вярно - дека са Джерман, Огоста, Струма, Тимок, Нишава? Бистрица е име на малки притоци...

В горния пример става въпрос за загуба на нещо много по-сериозно от падежната система и то е загуба на семантична категория - усетът на говорещото лице да прави и изразява разлика между мястото на престой и посоката е притъпен и изчезва. В руски, полски или немски в случая предлозите могат да усправляват повече от един падеж в зависимост от това дали действието се извършва на едно място или има насоченост на движението. Ich gehe in die Stadt. Отивам в града (посока, in+винителен падеж). Ich wohne in der Stadt живея в града. (престой, in+дателен падеж). В руски картинката е като в немския. Тази семантична категория е изчезнала в балканските и романските езици и съответно местният падеж е изчезнал. Местен падеж липсва още в старогръцки, т.е. 1500 г. преди да се проявят старобългарските текстове. Склонението на прилагателните и причастията в славянските езици е значително опростено още в предписмения период. В среднобългарски процесът се е ускорил дотолкова, че цели категории причастия изчезват без следа и се заменят с нови синтактични конструкции и лични глаголни форми.

Извинявай, ама това са пълни глупости. Населението на индийския субконтинент говори езици, които се класифицират към следните няколко езикови групи -индо-арийска -дравидска -мунда -тибето-бирманска и други групи, вкл. езици, който са изолирани (примерно бурушаски). Класификацията е езикова, а не расова/генетична. В Индия всичко е толкова омешано.Няма смисъл да обяснявам какво е влиянието на дравидските езици/мунда върху индоарийските езици и то още от времето на най-старите текстове (Ригведа) както и влиянието на книжовния санскрит върху някои дравидски езици (тамилски). Циганите говорят език от индоарийската група. Следователно няма как да са дравиди.

В Кавказ (осетински, грузински, чеченски). Извън Европа примерите са бол (особено при безписмените езици).

Извинявам се за грешката, исках да кажа характеристика "разпадане на падежната система при имената" {Балкан-А5}... Всъщност албанският и румънският си приличат много силно в това отношение (падежни системи). Проблемите при изучаването на албанския език са най-малко три: -пълната липса на древни паметници на този език, неговите предшественици и липсата на сродни езици. съвременният албански език е "еднакво сроден" с произволно избран индоевропейски език. -подмяната на голяма част (над 50% от корените) от лексиката на езика с латинска/романска лексика на твърде ранен етап през староалбанския период (грубо казано преди 5-6 в.). -изключително силен стремеж към фонетично опростяване през староалбанския период, което затруднява възстановяването на праалбанското състояние.

Горното не е съвсем точно - само балкано-славянският притежава характеристика {Балкан-А4}. Ето мнение на А. Десницкая за флексията на албанския език: За възникването и периодизацията на албанския език (от същата статия):

Циганските говори на Балканите са сред най-консервативните новоиндийски езици по отношение на морфологията и лексиката, но синтаксисът им е повлиян от гръцкия език. кало "черно" си е чист епически санскрит (каала) например.

Доколкото ми е известно Етелкузу означавало на унгарски "междуречие", köz се превежда като "промеждутък, междина", думата "река" обаче не е етел на унгарски.

Ами как няма да се бунтуват в Египет, след като Мурси и свитата му досъсипаха икономиката на страната? Младите хора са масово безработни и нито "Ал Нур", нито Братята могат да нахранят милиони безработни по големите градове.

Това пък откъде се взе???

В допълнение към горното (+ и от мен): при жаден и жътва има объркване на носовите гласни от времето 12-14 в. чувал съм и жъден, из Североизточна Б-я. на това смесване се дължат и вариантите ме/мъ, те/тъ, се/съ. Объркването на носоките е по-характерно за изт. говори. Западните говори се припокриват със сръбския език в много отношения: напр. предлог у вместо в, у София; горепосочената липса на редукция на неударени гласни, глаг. окончание -ме за 1л.,мн.ч. при всички спрежения молиме, видиме (-мо в сръбски); липса на минали несвършени деятелни причастия (ходел, носел). деепричастие -ейки - вкарано в книж. език от югозападните говори.

Сандъкът е намерен в Италия, нали? В музея в Рим май не го смятат за вносен предмет.

Това е някакво фентъзи...с много правописни грешки.

Ето подобен сандък (Италия), 12-13 век: http://www.palazzodelbuonsignore.com/gallery.asp?lingua=1 (втория предмет от галерията) Видно терачинският сандък и украсата му не са нито уникални, нито езическо-"прабългарски". В сайта на музея, където се съхранява терачинският сандък (Палацо Венеция), пише, че материалът е орех, както и при горния сандък на снимката. http://museopalazzovenezia.beniculturali.it/index.php?it/144/cassa-di-terracina Т.е. няма абсолютно никакво съмнение, че сандъкът е италианска изработка с арабо-византийски елементи.

В крайна сметка има ли някакви сериозни доказателства в полза на българския произход на сандъка? Всъщност не мога да открия почти никаква информация за сандъка, която да не е на български език.

Лъвчето от старозагорските релефи съвпада почти на 100% с едно каменно изображение на фасадата на една църква в Тюбинген. Подобни изображения има и по църкви в Трир, Майнц и на други места в Западна Европа. Така че да не се окаже, че релефите са от късното средновековие, и са дялани от майстор ... от Западна Европа.

Кирилска буква Б в гръцката азбука НЯМА. Не знам защо търсите под вола теле. В старогръцки буквата бета (В) има звукова стойуност "б" (откъдето е преминало в лаатиницата B), но в първите векове след новата ера звукът "б" започва да се произнася като "в" в гръцкия език. При създаването на кирилицата гръцката буква бета е приета със звукова стойност "в" както е произношението в гръцкия от 9-10 век, а за звука "б" е създаден нов знак Б.

Един музикален поздрав: изпълнение на Мохсен Намджу, иранския "Боб Дилън": مرغ شیدا морг-и шейдаа (Влюбената птица) ПП. Чия е оригиналната мелодия?

За отношението към жените, уверявам ви, че в Афганистан и Пакистан е в пъти по-зле от Иран. В Иран жени се виждат и по улицата - в Афг/Пак - няма никакви жени навън. Иначе извън градовете Иран не е мръднал много от епохата на цар Ксеркс. Населението в някои селски райони живее още в ползуемлянки/пещери, вода и ток няма.

Става дума за омоними в български. Романският глагол съществува и в други езици (френски, испански, италиански), дори е проникнал и в английския (to carry, първоначално "превозвам с кола").

Боже, прибери си вересиите... И тук нещата са много зле... Какво пише по-нататък уикипедията: "Смисълът на текста ни заставя да тълкуваме формите Rebicithrioen, cuniugen и Antiocian като именителен падеж, въпреки че те наподобяват винителни падежи по трето (Rebicithrionem, coniugem) и първо (Antiochiam) склонение, но с -n вместо -m, може би под влияние на гръцкия език, където имаме окончания -αν и -ην."

Този спам няма да миряса ей! Първо labh- е глаголна основа/корен в санскрит, а не е отделна дума. И означава "грабвам, хващам". В речниците по санскрит корените се означават със знак "корен", подобен на математическия знак за корен квадратен. Второ, това не е първичната форма, в Риг-ведата коренът е rabh-, а вариантът с начално l е доста по-късен (Атхарва-ведата, епос и под.). В средноиндийските езици се наблюдава объркване на сонантите r, l под въздействието на дравидските езици с тяхната особена фонетика (церебрални съгласни). Да не говорим за новоиндийските езици (хинди, панджаби, маратхи, гуджарати), които са набълбукани до горе със заемки от дравидските си съседи. Тъй като на индийските граматици постоянно им се ще да придадат санскритско звучене на високия езиков стил, те дотъманяват тези дравидски заемки към фонетичните закони на ведическия санскрит. Така се появява изобилие от псевдо-санскритски форми с нулево отношение към други индоевропейски езици.

Уважаеми макебулгар, докога ще спамите темите с абсолютни глупости? Преди да разлиствате безразборно речници на санскрита (или още по-зле, речничета на езика на Авестата, съставени от любителски кръжоци по зороастризъм), вземете и прочетете това: http://bg.wikipedia.org/wiki/Сравнително-исторически_метод и някой учебник по сравнително езикознание или въведение в индоевропейските езици. И тогава ще установите (дори само от таблиците за сравнение), че старогръцкият, латинският и литовският език имат речников състав, МНОГО по-близък до този на санскрита, отколкото старо- или новобългарски. Никой обаче не твърди, че те имат скитски или алански произход, тъй като старогръцкият и латинският са засвидетелствани много преди да се появят скити или алани на историческата сцена.

Волга е вероятно руското име на горното ѝ течение. Гърците са научили названието Ра от мордвините, които наричат Волга Раво. За съжаление речници и справочници на мордовски език се появяват едва в началото на 20 век.

Уважаеми, можете ли да поставите въпросната "фамилия" Ролистенова в някакъв контекст и по точно: има ли при траките от въпросната епоха фамилни имена при жените има ли на други места имена Ролистена, Тилезипта и подобни Фантасмагорена?