Perkūnas

То и българска нация кажи-речи няма до тогава. Да си спомним какво пише Паисий. Горното не е текст с битово съдържание, а писмо до гражданите на Брашов. Ами че до ренесанса цяла западна Европа си пише писмата на латински, това означава ли, че не се ползват други езици. Както казах в другата тема: на неграмотния селянин му е все тая дали царят му води кореспонденцията си на български, латински или староеврейски. Като трябва писмо, ще вземеш това, което ти е под ръка - кирилица и старобългарски език. Канцеларията на Ахеменидите води изцяло документите си на еламски - персийски са само личните имена. Защото това й е било под ръка. Е, после се намира един Дарий да изсече няколко надписа на староперсийски - на фона на десетки хиляди документи на еламски език.

Ами откъде да знам защо се е ограничила - сигурно не си е правила труда да се поразрови малко из литературата... откъде да знам? или е хванала речника на Фасмер и се е ръководила по него... Как е изглеждал оригиналът на Шестоднева - ами по съвсем друг начин е изглеждал - бил е на алано-персийски... ама гадните преписвачи са го изменили, да му се не види, бре! Няма какво да гледаш само описанието на царя, има предостатъчно друг текст... Ето малко за разгрявка: Между другото в Шестоднева е пръвото споменаване на думата корем в български - БЕР са пропуснали по невнимание този факт, понеже думата липсва от речника на Миклошич (пропусната е сигурно по невнимание). ПП. Между другото, срамно и лошо е, че най-пълното издание на Шестоднева е правено от немски езиковеди, а не от български... новобългарският превод ползва текста на немското издание.

По принцип и в двата речника има доста пропуски - ЭССЯ понякога ми се струва, че е замислен като сравнителен речник на руските говори с останалите славянски езици (пълно е с руски диалектизми, които се извеждат от праславянско време, докато липсват доста български и сръбски форми, за които също би могло да се твърди, че са от праславянско време). Подборът на ЭССЯ е доста субективен в някои случаи, а за съжаление на места етимологията е грешна. Общо взето ако е грешно у Фасмер, 50/50 е вероятността да е грешно и в ЭССЯ. Лошото е, че БЕР в тези случаи не дава нищо по-добро. Примерно: *dъska се извежда от германски (в крайна сметка е гърцизъм diskos, минал през латински discus) - въпреки че в славянски е женски род, а в германските езици е в мъжки род: ЭССЯ само цитира стандартната литература: Миклошич, Бернекер, Фасмер, Ст. Младенов. Според мен това е директна заемка от народния романски - понеже в романските езици съществува и форма *disca в ж.р. (сардински discua ж.р. редом с discu м.р., старопровансалски desca ж.р.) Да не говоря за думи като ракла < лат. умалителна форма arcula "сандъче", които се срещат само в български. При това тази дума е народна, а не книжовна. Така или иначе има нужда от нови изследвания върху романското влияние в старобългарски.

Четвъртата в света християнска книжнина - айде стига с тези клишета от времето на Людмила Живкова. Извинявай, но в стробългарситиката са установени няколко неща: преводът на богослужебните книги е извършен на диалект, говорен в района на Солун, а не на Североизточна България. Книгите са занесени при Борис след като вече са минали през Моравия. За ятовата граница имаше друга тема, където се обясни подробно, че тя е възникнала едва след 14-15 век, ако не и по-късно - и съответно няма абсолютно никакво отношение към събития от 9 век. Балканските славяни са ясно къде - в района около Солун - нали всички солуняни разбирали и говорели славянски?!? За езика на антите не се знае абсолютно нищо - следователно той няма никакво отношение към темата. Латински елементи, свързани с християнската терминология има в българския език - и един от тях е народната дума комкам се , която е с латински произход и познай от три в коя славянска подгрупа се среща. Географски имена като Бъдин, Ибър, Несебър, Бер (в Македония), Боруй, както вече се каза, не може да са дошли от гръцки, а са минали през латинско произношение докато стигнат до славянски.

Така открих, че въпросната област е Балауаристан по най-високите хималайски чукари в Джамму и Кашмир. Името Болор пък май произлиза от името на някаква индийска династия Patola (където Т е вероятно церебрално и се е преобразувало в новоиндийска сонорна).Т.е. названието Балхара няма нищо общо с град Бахл и се е омешало по разните арабски географии с по-познатото им Балх. а пък с българите - още по-малко.

Не питам за страната Бахли, а за въпросната Балхара. Освен това наясно ли си кога са съчинени въпросните индийски епоси?

Ами друго какво? иранското местно име е bāktri. в еламски клинопис: ba-ak-ši (староперсийска форма), ba-ak-ta-ri-iš (друга иранска диалектна форма) вавилонски клинопис: ba-a-ha-ta-ar гръцки: bactria, Βακτριανή в Авестата: bāxδiš (местна иранска форма), може би се е произнасяло bāxliš сасанидски монети: baxlo > индийски bahli, вариантът vahli е от източноирански източник, където b се спирантизира до v средноперсийски: baxl (> арменски balx, в арменски иранското съчетание xl, xr се премята в lx, rx) новоперсийски Balx (с премятане, каквото е характерно за новоперсийски). а къде се крие въпросната Балхара? питам: в кои източници е спомената тая Балхара?

Изобщо в кои източници се споменава въпросната Балхара? Справка по гугъл (balhara) дава или "българското царство Балхара", или име на клан от индийската етническа група джат. Иначе името Балх се е получило от Бахл (индийско bahli) и тази промяна е настъпила май след времето, по което българи вече се споменават в района на Кавказ.

Това е абсолютно невъзможно. Просто няма как славянски език да пристигне на Балканите откъм североизток (откъм днешна Украйна). За това няма абсолютно никакви аргументи.

Вместо да говорите празни приказки, я хванете някой преславски текст и почвайте да броите тюркските заемки. ПП. Такива има доста, но липсват в списъчето на хуно-български думички на г-жа Делева - учудва ме защо тя примерно не е използвала "Шестоднев" на Й.Екзарх...

Тц, тц, това е невъзможно. Индоевропейските езици от различните подгрупи са се различавали много, ама много един от друг по времето, за което си говорим. Дори разликите между средноиранските езици (пехлеви, партски, согдийски, хотано-сакски, бактрийски) са огромни. Това са различни езици, а не взаимно разбираеми диалектчета. Какво остава при сравнение между ирански и славянски... така че недей да търсиш под вола теле. Отпадането на падежите в иранските езици е съвсем друг процес, който е добре документиран примерно в средноперсийски. Но той няма нищо общо с това, което се наблюдава в романски или български - при повечето съвременни ирански езици има 2 падежа - пряк и косвен, а при други като осетински падежите са се увеличили спрямо наличните в староирански! Българският език следва абсолютно същата схема, по която са минали повечето романски езици (румънският е изключение).

Падежите изразяват синтактически отношения между частите на речта. В различните индоевропейски езици са зафиксирани различен брой падежи. В народния латински отрано е започнал процес на фонетична промяна, при който падежните окончания започват да придобиват еднаква форма, което затруднява изразяването на синтактическите отношения От Уикипедия: В старобългарски обаче отпадането на падежите не може да се обясни единствено с подобни фонетични аргументи. В славянските езици (и в старобългарския в частност) се наблюдава обаче друго - смесване и преструктуриране на индоевропейските склонитбени типове - о, у-основи, основи на съгласна и.т.н. За разлика от литовски и старопруски, при които едва ли не се наблюдава праезиковото състояние на склонението (каквото е засвидетелствано примерно във ведическия санскрит и в старогръцкия на Омир) в най-консервирана форма. В старобългарски се наблюдава смесването на семантиката на падежите - всеизвестно е, че още в глаголическите евангелия се среща употреба на дателен падеж вместо родителен. Т.е. дателният падеж започва да изземва смислово функциите на родителния падеж. По същия начин (и вероятно под романско влияние) започва да се употребява местен падеж с предлози за смислово доуточняване. Тъй като предлози управляват и различни падежи (примерно дателен) в един момент другите падежи скачат на мястото на местния падеж и изземват постепенно и неговите функции. Смислово започва да избледнява разликата между изразяването на покой и движение: нещо като Живея в града. срещу Отивам в града. което на руски или немски примерно се изразява с еднакви предлози, но различни падежи. Ако единствено глаголът показва дали се движа или стоя на едно място, а употребявам след глагола един и същи предлог, нямам повече нужда от различни падежи. Ето как различните падежни форми започват да губят смисловото си съдържание. На тяхно място трябва да се появи заместител, който да поеме синтактическата функция - и това са предлозите. Някои падежни форми се превръщат дори в нови предлози - между, покрай, около. Романските езици са шампиони по губенето на падежи - ако романоезично население започва да се асимилира от българоезично население би му било много трудно да си възвърне езиковия усет за разликата между положение и покой примерно. В смисъл дори заучаването на рода при имената в курса по испански или немски е доста сложно, нали? - защото езиковият усет в български и немски за рода при предметите е различен. И затова както каза Атом българизираните романофони продължават да си пердашат с романския усет и допреобразуват българския език. ПП. не само при именното склонение има големи промени - и глаголното спрежението в български (и сръбски) е изцяло преобразувано спрямо старобългарското.

Това не е вярно. В далматински думата за църква е basalca. И това далматинско население си е баш уседнало (Задар, Сплит, Рагуза, Котор едва ли могат да се нарекат планински селца). Освен това албански е запазил най-голям брой християнски понятия от латински - и при албански славянското езиково влияние е най-слабо.

Какво му е странното на звателния падеж? Той е индоевропейско наследство. В романските езици е изчезнал. Звателният падеж в румънски се е доразвил под българско влияние. Съгласен съм. Изобщо езиковата картина в централната част на полуострова преди римската епоха е твърде неясна. Това не е съвсем точно. Преход s > ш засяга само латинските заемки в албански (старите славянски заемки в албански са много малко и общо взето са доста съмнителни). В латинския говор, легнал в основата на румънски, румънски и мъгленорумънски, латинското s дава ш пред дифтонгизирало се латинско е > *ie > румънски ie/ia: шапте < siepte < septem "7" (испански siete), шара "трион, планина" < *sierra < serra (испански sierra), шерб < *sierb < servus "слуга" (испански siervo). И в съчетанието s+i: sic > ши. Но в останалите случаи латинското се запазва непроменено: саре < sale "сол", соаре < sole "слънце". Това е невъзможно - противоречи на гореописаното правило. шаран е дошла директно в славянски от някой тюркски език. В румънски има ротацизъм на латинско -l- между гласни. Латинското -ll- се запазва: кал "кон" < caballus. Преходът n > r е само в отделни думи в румънски и в южноалбански (тоск). И кои са точно праалбанските топоними? Нали това е голямата загадка? Къде са живеели прадедите на днешните албанците? Така си мисля и аз. Абсурдно е да е нямало по-пъстро диалектно деление на балканороманския. И да са съществували диалекти, които не са изпитали горните фонетични промени. Иначе названието "романци" е оцеляло в самоназванието армън на цинцарите в Македония, а в албански ръмър, ръмън (< romanus) е названието на планинските овчари.

Очевидно не разбираш нищо. dazdâ е им. падеж от dazdar "създател, творец". manaho е род. п. от manah "разум, дух". dazdâ manaho означава "създател/творец на разума/духа". за никакви дарове или дарения не става дума. Това са пълни глупости. Освен това коренът на съзьдатель е зьд- "строя, зидам".

По-вероятно това е народното латинско име на празника, разпространено сред местното латиноезично население, а не от папски мисионери (които биха употребили dies natalis "рождество"). Все пак коледа произлиза от латинското calendae. примерно и в български се употребява байрам, който е турски празник, но названието е преминало и в български. така ще да е била заета и думата коледа. Да не би това, че гайдата и кавалът носят турски имена, означава, че песните и танците, които съпровождат, са от турски произход? заглавието е Lehnwörter lateinischen Ursprungs im Bulgarischen - студията не е изчерпателна. съдържа голям брой доста по-късни заемки (купа, капа, фъртуна), които може би са навлезли едва в среднобългарски от италиански език (покрай контакти с генуезки моряци или италиански търговци). фъртуна е очевидно заета от моряшки говор. в БЕР примерно има отбелязани няколко италиански заемки в странджанските диалекти, които са дошли от моряшкия говор.

окончанието -ица е умалително (и е славянско по произход), но е заето в румънски. Добавило се е към латински корен (пан-ица < *patna < patina, бъклица < *bucula < bucalis + baccula). в думата карфица пък се е залепило за гръцки корен. Не мога да се сетя дали има по-нови изследвания за ранните латински заемки в български. Сещам се за една студия на Ст. Романски ... от 1909 г. Но във всички случаи е сигурно едно - старите латински елементи навлизат в старобългарски преди появата на писмеността (примерно в тъпан, коледа, паница е видно действието на ЗВЗ). българските елементи в румънски навлизат масово може би чак след 11-12 в., защото в тях не се наблюдават ерови гласни в слаба позиция. т.е. след като старобългарският език вече е утвърден като официален за населението на тези земи.

Христо Тамарин беше писал някъде из форума за граматичните промени. Иначе за старите латински елементи в българския - те не са никак малко. Много от тях са понятия от битов характер, които днес изобщо не се осъзнават като чужди: комин, паница, бъклица, тъпан, череша, кошуля, плоча.

Това е невъзможно. manaho е форма на родителен падеж, а не на винителен. Така че английският превод е напълно на мястото си.

Хм, щом ползваш речничето в този (любителски?) зороастрийски сайт, значи нещата са много, много зле. изразът dazdâ manaho означава "creator of mind", "създател на разума" (Ясна 19.13, Ясна 27.13) - ето и английския превод на тези стихове: As he undertones the third sentence, he thereby announces that 'all the amenities of life appertain to the 'good' Mazda, (and come) from Him. As he recites 'dazda manangho,' 'the creator of mind,' he acknowledges Him as superior and prior to mind; and as he makes Him the one who indicates (the truth) to mind, (saying) 'manangho of mind,' which means that by this much he makes Him (its director), and then he makes Him 'the lord of actions. As the Ahu is excellent, so is the Ratu (one who rules) from (his) sanctity, a creator of mental goodness, and of life's actions done for Mazda; and the Kingdom (is) for Ahura, which to the poor may offer a nurturer. Това са празни приказки.

кръстопът - quadrivium на кръст - decussatim кръстосване - decussatio Сега доволен ли си?

Да, ама изпълнителният директор на АЕЦ Козлодуй е на друго мнение- http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/01/29/1993450_cenite_na_elektroenergiiata_v_regiona_padat_drastichno/. Направо са монтирали камери, за да се следи демонтажа - нямам думи...

Коментарът ми е: откъде си изровил това "аветийско" дажд? деньги е руска дума, която няма нищо общо със старобългарски. "фалшива" е, защото произходът й не е мотивиран морфологически. в старобългарски окончанието за мн.ч., им.п. при имената от среден род е винаги -а. понеже умалителните имена от среден род, които са се скланяли по типа -ent- (прасен - прасента), са значително по-многобройни от тези по типа -es- (небо - небеса), силата на аналогията е накарала турцизмите, завършващи на -е, да образуват множествено число като старите имена от склонението -ent. ако не беше така, може би щеше да имаме множествено число на -са и при турцизмите. ами с една дума: никак. падежи не отпадат просто ей-така. освен това в старобългарския има падежи, а всякакви хипотетични скитски езици са изчезнали много преди да се появи самостоятелен старобългарски език. това пък няма никакво отношение към езикови характеристики. и не мога да го коментирам.

Ха-ха, тук предубеждението е доста силно... очевидно смесваш (нарочно) различни исторически епохи. Пък това за кирлицата е абсолютна глупост - ами римляните са писали тук-там и с гръцки букви... Боже, прибери си вересиите... Ами предхристиянското значение на crux в латински е точно "кол за набиване", "бесилка" и подобни уреди за наказание на престъпници в Римската империя. Сега познай от три на какво е бил разпнат Исус. Думата крьстъ е дошла в славянски в края на краищата през германски и латински от гръцкото christos, което означава буквално "помазан" (причастие от глагола chrioo) и в това значение се употребява още в старогръцки театрални пиеси. В новозаветния текст се е употребява като епитет на Исус и оттук попада в латински директно.

Ти наясно ли си колко добросъвестно се управляват тези парички? И колко всъщност ще излезе крайната сметка - по цени от 1999 г. или по цени от 2029 г.? (Ако единствената конвертируема българска стока е електричеството, нищо чудно че държавата ни е на това дередже )