Perkūnas

Има го в самата книжка. Иначе лексиката на грамотите е чудновата смесица от среднобългарски канцеларски, сръбски канцеларски, румънски, унгарски и украински. При някои грамоти преобладават българските черти, при други - сръбските в зависимост от езиковите познания на писаря.

Блажени са онези, които са отглеждали кози и крави в домашното стопанство. За градските чеда (без баба и дядо на село) оставаха вмирисаните спомени от кварталния "Плод и зеленчук" или кварталния "кооперативен пазар". И думичката "нитрати". И прясното мляко в бели найлонови торбички, нахвърлени на куп в хладилника... просто радост за окото Имаше и плодово мляко с мирис на банан в по-малки пликчета.

Държавата трябва да спре да управлява по социалистически и да обслужва мутро-мафиотски кръгове. Това става чрез пълно проветряне на съдебната система и администрацията плюс значителна стопанска либерализация. А какво става - тъкмо обратното. (Справка: последните законови поправки и промени на сегашния парламент). Държавен дълг, борд и.т.н. са последните ни грижи.

Не е вярно, че в БГ нищо не се произвежда. Въпросът е какво качество се произвежда. Примерно така прехваленото българско вино - не знам за къде го изнасят винзаводите в чужбина, но сигурно е за Русия, Беларус или Казахстан, където не се гледа дали на шишето пише "вино" или "лакочистител". В Германия българско вино не съм виждал никъде. Е, как ще се продава българско вино в чужбина, след като дори в бутилка вино на цена 8 лв в БГ съм намирал вместо вино химческа смес с оцветители (!). Иначе в немски супермаркет съм виждал българско овче сирене (200 гр. за 2 евро), а в "Пени маркт" има понякога български еко-краставици от Петричко.

Текстът на БАЛ е запазен в сръбски сборник от 16-17 век. Топонимията в БАЛ обхваща голяма площ - от Несебър до Щип и Силистра. Не е съвсем сигурно за кой Добрич става дума и дали това е съвременният град Добрич. В Сърбия на всичко отгоре има село с такова име: Добриž.

Доколкото ми е известно, Теофан не е писал на руски, а на гръцки език. Така че не виждам с какво приведеният руски превод би помогнал при решаването на загадката къде се е намирало еди си какво според описанието на Теофан.

валутната политика на БГ (валутен борд) изобщо не е основната спънка пред по-висок растеж. това е най-малката ни грижа в момента. основната спънка е скапаната законова рамка, липсата на работеща съдебна система (представете си какво би станало ако фирмени дела се решаваха за 1 седмица, а не за години?), купища лицензионни режими и регулации, които в повечето случаи спъват навлизане на нови играчи на пазара. потребителите са ощетени, а малкият бизнес умря. вижте къде сме в класацията по икономическа свобода. държавата досега целенасочено създаваше монополи - в услуга на различни мутроикономически кръгове: от ЕРП през едри зърнопроизводители до ски курорти. днес й берем пловодете на тази сбъркана политика. за това не са виновни нито циганите, нито МВФ. но много в БГ отказват да разберат това. и продължават да си мечаят за национализация и подобни щуротии.

Днешното положение в БГ-то е пряко следствие от социалистическата система в НРБ-то. Продукти е имало по време на соца (е, пускани са тук-таме), но качеството им е било отчайващо. Да не говорим за дефицита. Днес не са ни виновни нито ЧЕЗ, нито чуждите инвеститори. Виновни сме си ние - не успяхме да създадем правна и нормативна база, върху която българските граждани да могат да развиват бизнес, да печелят и да получават по-високи заплати. Въпреки че има и добри закони, липсва администрация, която да ги прилага. А когато законите са калпави, си мълчим. Очевидно е, че в страната няма специалисти по антимонополна политика и регулация, които трябва да гарантират равнопоставеност на играчите на пазара. Но гражданите си мълчат, защото повечето сами не знаят какво вършат техните избраници в парламента. Налице е всеобща корупция и шуробаджанащина, която лъсна особено силно при последното правителство. Поддържането на изкуствено дишане на различни мутро-монополи (наречени "националноотговорен капитал") доведе до този крах. Видя се, че тези мафии могат да виреят само с благословията на държавата. Без закрила от държавата те са обречени (дори една мафия си играе на авиокомпания и тъй като очевидно не се справя на международния пазар, й харизаха черноморските летища и сега се опитват да й харижат и софийското летище). Тези мафии не могат да просъществуват в свободна пазарна среда и затова с помощта на държавата блокират достъпа на нови играчи на пазара. Забелязвате ли прилика със соцсистемата? Докато не си оправим законите и съдебната система, страната ще е на този хал. Това го пише и в доклада Ран-Ът.

Остатъци от шаманизъм има дори в индийските Веди.

Ето отговора: Не разбирам какво дири тук индийската дума за маймуна. Аман вече!

Да, човек би се зачудил защо не са хванали нещо, за което има достатъчно данни.

Скопие и Призрен не са баш по долината на Струма. Иначе Сърбия владее територии чак до Охрид май (?).

По принцип има определен брой тюркизми, които се срещат само в съчинения на преславската школа - т.е. те никога не са навлезли в обращение в народния език. Точно затова става дума за ареален езиков контакт, който си е останал ограничен. За примера със сокачията - има статия по въпроса в Сб. на Конгрес на славистите 73 или 76 г. Латинските елементи са напротив повече и най-вече са широко застъпени в народните говори - бях дал пример с паница, бъклица, ракла и под. За сравнение на езика на кирилометодиевите преводи с езика на преславската школа има изписано много. Може да се определи доста точно кое понятие с кое се заменя. В смисъл в Зогр. или Мар. се срещат известен брой чисто чешки форми или непреведени гръцки, които са заменени в Остр. или Сав. (преславска обработка) с български. isav, писмени паметници и на старобългарски от този период (6-8 век) нямаме! нещо повече, ние дори не знаем дали и през 8 век има вече самостоятелни езици - старобългарски или старочешки. данните от най-старите славянски писмени паметници показват, че тези езици са били изключително близки един до друг през 9-10 век. това няма как да стане освен ако нсоителите на тези езици не са живели до последно на ограничена територия. съдейки по разпространението им сега (изключвам русификацията на слабонаселените огромни територии около Урал и зад него), общо взето центърът на славянската езикова общност трябва да се търси някъде на север към Словакия, Западна Украйна и Източна Полша, а не на изток по украинските степи. дори и да е имало хипотетично разселване на славяни изток (защо ли? богатствата на Рим са в другата посока, а Китай и Персия са на хиляди км), то няма никакво, повтарям аболютно никакво отношение към развитието на славянските езици, каквито ги знаем днес. корените на старобългарския, сръбския. словенския също сочат само към Словакия, Западна Украйна и Източна Полша.

Това за корьмъ го обясних по-горе. капь = чувашки кап "внешний вид, фигура", käp, kep е формата в повечето тюркски езици. тюркското /ä/ се е уподобило до /а/ в чувашки и в преславския тюркски говор. примерите от чувашки са доста. корем не може да се получи от кърмя (или обратното), тъй като това противоречи на фонетичните закони в старобългарски. още един пример: тикърь "огледало" (Коринт. 1, Ефр.Сир., Бол. пс. и др.) = чувашки тикер "огледало", в останалите тюркски езици tögür(ük) или tekir(ik) означава "кръг, предмет с кръгла форма". от старобългарски е заета и в унгарски език. такова семантично равенство между старобългарски и съвременния чувашки едва ли може да е случайно. на това е обърнал специално внимание още Миклошич през 19 век.

Прочети малко обща теория на сравнително-историческото езикознанието и после ще си говорим. Връзката на венети или анти с народите, говорещи на славянски езици, не може да се докаже по езиков път. Просто липсват езикови данни. Това, че "третият" елемент (от нашата тема) е бил романоезичен, може да се докаже по езиков път, защото има езикови данни. Езикознанието борави с езикови данни, а археологията с археологически. Ако езикознанието започне да борави с археологически данни се получава чалгонаука. В случая езикознанието е безсилно да даде отговор. Ти май не си наясно какво пишеш - оригиналните текстове са на гръцки език (примерно четиминеи, златоусти, Хрониката на Г. Амартол и под.). Преводите са на старобългарски и датират от края на 9 и началото на 10 век (златен век на старобългарската книжнина?).

Ти твърдиш нещо въз основа на археологически находки. Грънците и украшенията са неми. Докато не се появят някакви езикови данни от тази област (топоними, надписи, имена) за посочения период, които да доказват неоспоримо езиковата принадлежност на населението им към групата на славянските езици аз ще продължавам да твърдя, че "в украинските степи по онова време славянски наречия просто не е имало".

пак се впускаме в кашата - в еди си кой извор пише, че Х, говори език подобен на езика Y. а нито от езика X, нито от Y има някакви налични текстове. ами всякакви тълкувания са възможни, ако се опитаме да направим от нищото нещо. това се отнася и до венеди, и до будини, и до скитои-басиликои. според мен няма абсолютно никакви данни (дори и от малкото имена на анти като Boz), че те са говорили на нещо, подобно на славянски език. Boz доста руски учени го изкарват едва ли не руското вожь, "вожд", въпреки че това е възможно чисто хронологически. името Boz подозрително ми напомня на индийското лично име Bhoja, или староперсийското (в еламска транскрипция) Bu-za. И оттук какво следва? за езика на (пра)българите може да се каже доста повече, тъй като преславските преводи съдържат сравнително голям брой тюркизми (спрямо кирилометодиевския превод), които са дошли от непросредствен езиков контакт с тюркоезично население. остава да се отрече фактът, че (пра)българи трябва да се търсят предимно в района на Преслав, а не по Моравия примерно.

Дай ми текстове на езика на антите, за да ти кажа какви и колко са славянските елементи. Колко имена на етнически анти има записани в изворите - 3, 4, 5? И колко от тях се тълкуват като славянски? В езиково отношение тези анти нямат никакво значение. Това, че Русия и Украйна ги дърпат към себе си, е друг въпрос.

Това за сръбския език го бях споменал преди известно време в една друга тема за румънците. Но нямах време да диря примери. Ползвали са писари, които са владели или сръбски, или български език. Писарите може да са били и грамотни власи, може да са били българи или сърби - не знаем. Защото това им е било под ръка. И не е толкова лесно да пишеш с каквито и да било букви на език, който няма писмена традиция. Дори и да има, лесно ли е да се пише на турски с български букви, или на арабски, или на грузински? Или на китайски с кирилица (е, имало и такива опити в Съюза)...

Това са несериозни неща. (Пра)българи няма какво да дирим, тъй като приликата с романските езици (пълно изчезване на падежите) и с езиците от БЕС (сливане на функциите на родителен и дателен падеж, загуба на инфинитива, сходство при образуване на сравнителни форми при прилагателните, удвояване на допълнението) е очевидна. Няма защо да се се намесват и отдалечените на две хиляди км северогермански езици. Казах вече, че романските диалекти на Балканите не са се ограничавали само с румънски или арумънски. Имало е и далматински по Адриатическото крайбрежие - нищо не изключва възможността да е имало още сердишки, видински или пулпудевски романски. В украинските степи по онова време славянски наречия просто не е имало. Тези степи са усвоени от украинските казаци около 1000 г. след върпосния Аспарух.

Интересно! Мерси за систематизираната информация.

ами каква е картинката на Запад - градовете западат, лангобарди, остроготи, араби и какво ли не друго приижда на вълни - но романоезичното население оцелява. прадедите на албанците очевидно са имали собствен език, понеже албанският не се явява производен на български, сръбски, турски или гръцки. румънски език все още няма, както няма испански, френски, португалски. има говори на народния латински. лингвистиката не слага никакви латински думи никъде, тя само ги констатира, че са налични в тези езици. освен това по фонетика албанските латинизми се отнасят към много ранен период, тъй като не са изпитали промяната к > ч, г > дж пред предни гласни, която обхваща всички съвременни романски езици без сардински. проблемът е, че балканизми се пръкват още в глаголическите паметници , т.е. за времето, което говорим, езикът вече е започнал да залита в посока БЕС. за езика на ВБЦ балканизмите са вече езикова норма: Йоанъ Асѣнъ, царъ блъгаромъ и гръкомъ... ами оцеляло е някак си. освен това романоезично население под формата на прости, неграмотни, варваризирани планински чобани-християни е оцеляло и в Алпите (ладиносите), и на о. Сардиния. БЕС е изучен доста добре - проблемът е, че историята си затваря очите пред БЕС.

Хехе, корьмъ дава правилно в сръбски (диал.) корам и български корем след изясняване на еровете в силна позиция: ь,ъ дава в сръбски а, в български е,ъ, в западните говори о,е. Думата си е 100% тюркизъм: турски карън, азерб. гарын, чувашки хырăм и.т.н. с абсолютно същото значение. а > о в неударено положение, ы > ь по уподобяване. Думата не е влязла в ЭССЯ, тъй като не е общославянска и очевидно не попада в полезрението на съставителите на речника. В останалите случаи не става дума за "капище", а за 2 съвсем различни неща: 1. "форма, вид": 2. "обвивка, покривка" на крилата на бръмбарите. Интересно е, че терминът κολεόπτερα (твърдокрили) е преведен буквално: бръмбари, които имат втвърдени крила като обвивка, кора, (турски kap, чувашки хуп и под.). На всичкото отгоре в тюркските езици кап се употребява и по отношение на обвивката на бръмбарите (примерно в балкарски и ногайски). И тази дума няма как да се намери в ЭССЯ, понеже се среща само в преславски преводи и е попаднала в текста под местното езиково влияние на тюркски говор.

Може би защото названието romanus в техния език е означавало "планински овчар"? (това значение го има в албански ръмън, ръмър). и затова се използва влах в канцеларския език... Между другото, съществуват доста малобройни планински народности, които нямат самоназвание. Самонаричат се "нашенци", "планинци", "хора от махала Х" и под. Или използват екзоними. Албанците пък си сменят наименованието ей-така. за названието италианци пък да не говорим / кой и как ги е осведомил, че са такива?/

Имаше една интересна статия в "Капитал" за развитието на българската кулинарна традиция. Доматите навлизат май към края на 19 век. Общо взето изисканите манджи (манджи, които се готвят) навлизат през градските гостилници и ресторанти по западен маниер. Оттам се разпространяват към селото.