Kuna

Точно това май имам и аз предвид. Ще прегледам подадената тема по-късон, благодаря ти.

Хаха! Не бе, човек. Просто съм си обективна и загрижена за личното и обществено здраве, ко да правя. От снощи размишлявам върху тази история /разказа от Глишев/. Не успях да взема мъжката гледна точка в нашето домакинство, но ще опитам по-късно. Та. Чудя се каква е нормалната реакция на жената в подобна ситуация. Не бих употребила никога съчетанието "нормална жена," защото е оксиморон. Струва ми се, че още една индикация за това, че историята е фикция, е че е малко вероятно една жена при описаните обстоятелства да се юрне да прави орална любов, докато мъжът прави палачинки. /Моят започна да прави палачинки за закуска едва къмто десетата година от брака, ама не зная това хубаво ли е или е лошо . Мисля, че по-скоро най-накрая е осъзнал, че няма сила насвета, която да ме накара сутрин в почивен ден да започна да бъркам и вися край печката, ама това е друга тема./ Не че не познавам такива жени, напротив. Но те са малцинство. По-реално ми се струва жената да изчака палачинките в спалнята, вместо да разваля романтиката по такъв начин . Май беше в сериала "Приятели" - показваха поведението на жените в една женска съблекалня така, както си го представяше Джоуи. Голям майтап. Та и тук малко натам ми избива. Може и да греша - може таз жена да е от малцинството. Дето викаше един мой зъболекар, "браво на тези момичета!"

Може и да си прав. Ако не съм съгласна с теб, то това би било само на база интуитивност /т.е. може и да е напълно погрешно/, а не обективна информираност. Подчертаното от мен във втория абзац ме интересува.

Мда, така и предполагах. Теоретично, викаш, не емпирично

Северна Европа и Англосаксонската култура са много по-малко суеверни, отколкото Южна Европа. Сега. Трябва да поясня, че католицизмът и православието ги слагам общо взето в един кюп и ги сравнявам с реформираното християнство, което се налага в по-северните части на Европа. В този смисъл не виждам връзката Рим, богове-войни, мистерии, "духовни опити" преди Християнството и пр. Силна езическа /предхристиянска/ традиция имат и нордическите народи Дорис, какво е "ефектът на кутията"?

Кои особености?

Човек, как стигна до тази логическа конструкция?

Да. Именно. Хубаво казано. Въпросът е защо е така. Дали не е защото в един момент на запад започват да се налага една силно реформирана версия на християнството? С потенциал за съвършено ново устройство на обществото /много по-прагматично и дисциплинирано/, и на съзнанието на хората. Замислих се за суеверието на хора на точните науки и ми дойде следното. Възможно ли е при тях суеверието да се дължи на това, че на несъзнателно ниво знанията, които имат, ги прилагат за отделни сфери. Примерно делене на света на сфери, познаваеми чрез тези науки, и сфери, непознаваеми с тези средства, ерго за тия вторите важат други правила и обяснения. Не мога да изкажа мнение доколко се шири суеверието сред тези хора, нямам достатъчно наблюдения. Но имам доста познати, които са инженери, математици и пр. по образование, които са си яко суеверни. По-скоро ми се струва, че суеверието е в по-малка степен функция на вида образование /хуманитарно v. точни науки/, а в по-голяма на микросреда на израстване и възпитание, както и разни лични уязвимости и комплекси.

Не ти ли е минавало през ум друго: не става дума за прераждането, дето ти си го мислиш, т.е. за преминаване на една душа в различни тела, през различни исторически епохи. А просто за промяната, която настъпва у човек, когато познае истината /в каквото и да се изразява това/? Примерно: "Ето, от днес, аз познах истинския бог и вече се преродих, станах нов/друг човек." А не че в миналото съм бил домакиня в странноприемница в Средновековна Франция, примерно.

Алва, на мен ми е интересно обяснение на историко-социалните причини за суеверието с разграничаване на суеверие и религиозност. Ще поразровя като имам възможност. Сигурна съм, че и ти ще излезеш с нещо интригуващо. Глишев, наблюдението ти е много интересно, а Алвата също прави много логичен коментар по него. Моите наблюдения пък са, че образованите хуманитар/к/и като цяло са си много суеверни, с или без да са религиозни, особено при определени жизнени обстоятелства. Индивиди с по-ниска образованост също са си суеверни, но това си е труизъм, не прозрение. Затова се чудя къде е причината - залагам на културата, на условията, в които растат тези хора. Ако сред жените суеверието се проявява активно /с действия, или по-скоро с противодействия :laugh:/, често с доста голяма доза мисловна дейност /да кажем "разсъждение"/, при мъжете е по-скоро пасивно приемане с елемент на съгласие и без никакъв елемент на разсъждение. Трябва да отбележа, че лично аз спадам към първата група - да речем, че съм човек с образование, може би не съвсем чист хуманитар, но формално погледнато по-скоро хуманитар, който явно е бил много повече суеверен, отколкото религиозен. Та затова психологическите причини на ниво отделен човек не са ми толкова интересни, защото вече съм си ги установила. Виж, като социален феномен, специфичен или не за съответната култура или нация и обвързан със съответните обективни исторически фактори, живо ме интересува. Така, сега да се опитам да дефинирам какво имах предвид под мистицизъм. Ще използвам един много прост пример. Не съм познавач на религиите и иторията - знанията са ми много много повърхностни, но целта ми е схематизиране. От една страна, Източноправославната религия е по-мистична в следния смисъл. Влизаш в една такава църква, ухае на тамян, чуват се песнопения, свещите придават тайнственост, а иконите допълват усещанията. Зоната зад олтара е забранена за простосмъртните, миряните трябва да стоят прави и да благоговеят. Въздействието върху сетивата, ритуалността са големи, на тях се залага доста за постигане на внушенията. От друга страна, да вземем един протестантски храм, примерно. Та имам предвид не мистицизма на доктрината, а на въздействието върху хората. Или думата на български е по-скоро "мистичност."

Градски фолклор е според мен Кой нормален мъж ще продължи да мята палачинки при такива условия?

Трябва сигурно да уточня какво разбирам под мистицизъм. Ще си помисля и ще пиша, евентуално. Може да не използвам правилно понятията, може да се изразявам много неясно, може и двете. Всъщност, това което мисля, че твърдя, е само констатация относно крайния продукт към момента. Т.е. не визирам процесите в исторически план. Я да се опитам да парафразирам: според вас защо някои общества/култури днес са много по-малко суеверни, отколкото други? Не защо едни хора са по-суеверни от други - това според мен е по-ясно.

Ми мисля, че искам да кажа следното: едно протестанство или калвинизъм са по-прагматични от католицизма или православието. Примерно. По-малко мистични. Съответно, с вековете са се създали условия за по-малко суеверни нагласи. Или пък са се преодолели подобни примитивни нагласи. Нещо такова. Най-лаишки. Иначе си прав, но мисля, че контекстът е малко по-различен. Под рационализиране и прагматизъм в случая разбирам просто по-малко мистицизъм, повече опростяване, а не липса на логика.

Сетих се. Разликата е в изписването според автоматичното писане: "Иеова." А не "Йехова."

Женоря, кво да ги праиш

Да, съгласна съм с тези ваши писаници, Алва и Глишев. Ето това е черновата на мнение, което не пуснах по-рано, щото не е издържано и конкретно, но ще го пусна все пак, защото може да предизвика размисли, уточнения, поправки и т.н. Най-общо казано, в култури, в които религията е по-рационална и прагматична, суеверието е и по-ниско. Скандинавските общества, Западна Европа, англосаксонските култури. Това като правило са и обществата с най-дълги традиции на гражданско общество, правов ред и пр. Обратното - там, където религията е по-примитивна и мистична, суеверието е голямо, организацията на обществото пък е по-малко дисциплинирана и принципна.

Въпросът е много много интересен. От доста време разсъждавам по него. Имам някои идеи, но са много разхвърляни и не смея още да ги изложа. За да не се изложа Бих казала, че основната причина е културна, обществена, а не чисто психологическа и субективна.

Ох, може би ще направя оффтопик, но незнайно защо, или може би знайно, у нас има едно много болно проявление на стремежа към възраждане на православното духовно начало, а именно строежът на нови храмове. Значи, нямам нищо против реставрацията на стари - живеем с стар софийски квартал, със стара църква с безценни стенописи от руски или украински иконописец от началото на ХХ век. Това са безценни неща, спор няма. Вдигането на църкви в селища, в които няма, и има реална нужда от църква, също е ок. Някое и друго миниатюрно параклисче също то приемам. Меко казано, не е ли по-нормално, вместо да се харчат толкова средства за тази цел, църквата да прави истинска благотворителност?! Има много изоставени строежи на църкви - в София мога да изброя поне 4 такива. Има градове в които има достатъчно стари храмове, а са се вдигнали огромни скъпи нови църкви.

Да бе, все комунизмът ни е виновен. Все оправдания да има. Все ми идва на акъла новиханският Отец Иван. Факт е, че такива като него са трагично малцинство, на фона на доста деградирало мнозинство. /Не отричам, разбира се, че има и други човечни духовници, които осъзнават истинския смисъл на попрището си/.

Пак нищо не разбирам. Хем не били едно и също, хем си ги мислиш за едно и също. А какво трябва да правят добрите богове?

На основата на собствени наблюдения бих казала, че у нас религиозността /православната/ се изразява много под формата на суеверност, формално спазване на някакви приети практики и стереотипи, отколкото в истинско познаване на тази религия и/или в съответното праведно поведение или по-голяма духовност. Наблюденията ми са сред контингентите на градинките - майки, баби и пр.

А какво става с парите, които този човечец дарява?

А не е ли така?! Явно нищо не разбирам от прераждане...

Бих добавила, че често не е и осъзнат, а е по-скоро индиферентност спрямо религията.

А кой е казал, че вярата в Бог е = задължително на вяра в човекоподобен такъв?! Някоя и друга статистика никога не пречи - винаги е любопитно. Дали е достоверно обаче е друг въпрос Интересно е как се измерва нееднозначно религиозността.