Kuna

О, моят опит и наблюдения пък изобщо не потвърждават това По стечение на обстоятелствата съм ставала свидетел на клюки и интригантстване както от страна на мъже /хетеросексуални/, така и от страна на жени. Мисля, че мъжете не само че не отстъпват по нищо на жените, но дори и ги превъзхождат, особено ако става дума за мъже, пренебрегнати от жена. Извадката хомосексуални мъже, които познавам и с които съм прекарвала доста време, по една или друга причина, по нищо не се различава от всяка друга извадка от хора изобщо. Интригантите сред тях не са били повече, отколкото сред другите мъже и жени. Дали ще клюкарстваш и ще плетеш интриги зависи не от пола или влеченията ти, а от личния ти морал и достойнство. Мисля, че мъжете инстинктивно изпитват някакъв страх от други мъже, за които е известно или се подозира, че са с друга ориентация.

Съгласна съм с Деденцето, с поясненията му в последното му мнение. Съгласна съм и с Глишев, по принцип, но той говори от една по-друга камбанария. В случая Дедето има право. Защото при тия човеци, дето започват полов живот на тая възраст, оралната любов /"любов"?!/ не идва като естествен елемент на сексуалното опознаване и общуване. Тя се прави с друга цел - да не се отличаваш от другите, за пари, да не се забременее, за по-лесно и по-бързо и пр. и пр. Даже подозирам, че може и да съм много изостанала и някои от причините, които изброявам, не са социологически актуални. Току-виж си мислят, че при оралния секс и болести не се хващат А СПИНът за повечето е някаква абстрактна работа.

... И нито един, който според мен има някаква връзка със сексуалната ориентация Не мога да разбера защо се приема безапелационно, че един хомосексуален мъж сред мъже ще има увлечения към тях и това би повлияло на професионалните му преценки. /Всъщност, имам догадка, ама няма да я кажа, да не разводнявам темата :)/.

Ми не зная каква самодейност е, ама е факт. В една книжка /купена на децата ни тези дни/ с такива стихчета явно дедомразът е подменен с дядо коледа. Също така децата по градините ги учат на изменени текстове - вместо за "За Новата година да люшнем ний хорце" пеят "за Коледа да люшнем, да люшнем ний хорце!" Поне във втория пример е спазен броя срички, ако не друго...

Да взема да си изразя едно недоволство, дето тлее у мен. Защо трябва авторски текстове на хубави и обични български детски песнички да се редактират - вместо "Дядо Мраз," пишат "Дядо Коледа"? Най-малкото се нарушава ритъмът на стиховете. А и какво лошо има един такъв дуализъм - да обясним на децата, че с Дядо Коледа и Дядо Мраз имаме казус "идентичност на лице с различни имена."

Не съм сигурна, че Западът пак ни е виновен Според мен по-скоро при нас е пак някаква грешка на растежа, начин да привличаш внимание, за да постигнеш нещо, компенсаторна реакция. И понеже това се прави така в арт-средите /съвсем условно използвам "арт"/, държавицата ни е малка, културата ограничена, жаждата за зрелища силна и неутолима, а пазарът за забавления примитивен - и ето ти защо мащабът на въпроса е такъв. Лично моето усещане, е че на запад въпросът е по-дълбок - там става дума за неща като права, правни аспекти, институционализиране - все неща, дето ние не сме дорасли да ги дебатираме, а и яйцето не ни е опряло до гъза, извинете ме за френския ми. В смисъл имаме други неща да решаваме, по-належащи отколкото узаконяването на еднополовото съжителство на семейни начала. Другото нещо е, че на запад хомосексуалната ориентация не е такъв предмет на любопитство и интерес /или поне вече не е/. Изобщо личният избор /да не говорим, че при сексуалността често опира до дадености, не просто до изборен акт/, дори да е доста нетрадиционен, не е чак такава тема за разговор - хората много по-малко се впечатляват от вида или поведението на другите и със сигурност много по-малко показват, че са се впечатлили. Просто има по-голямо уважение на личното пространство и избор.

Ето това любопитство е нещо, което е много кофти, честно. Имам предвид, че е нещо, което ни идва естествено, ама е кофти. Защо - ми защото на подобен въпрос как следва да се отговори - да се обяснява как поведението на даден човек се "отклонява" от стандартното, как се тълкуват отношенията му към другия пол, как жестовете му или отделни реплики се гледат под лупа от другите за "симптоми" и пр. и пр. Неща, които са съвсем близо до прекрачването на онази лична граница, която ние, в нашето общество, някак нямаме културата да зачитаме. Ако ме разбирате правилно. Богданов, не ме разбирай погрешно, не е упрек, само отбелязване. Просто винаги в такива случаи се поставям на мястото на предполагаемия субект със сексуална ориентация под въпрос и ми става неприятно. Ако аз бях с хомосексуални наклонности, бих очаквала това да се възприема нормално, а не да предизвиква особен интерес.

Според мен се формира не само в ранните години. Бих казала, че възгледите и/или усещанията на човек за религията, вярата и пр. могат да се променят през целия живот, в зависимост от различни фактори. Разбира се, някои хора могат да си останат с онова, което им е внушавано тогава, и да го доразвиват, стига да се чувстват комфортно с него и ако ги удовлетворява. Също така считам, че внушенията в ранните години са особено важни, затова с целия си разум и душа съм за светско образование, без вероучение и считам, че на децата не бива да се обяснява за дядо Боже и пр., да се влачат по църкви излишно /освен ако не е посещение на църкви някъде по екскурзии или сватби - както практикуваме ние/ и да им се дава пример за особено религиозно поведение. Ако беше вярно, че се формира в ранните години, щях да съм ревностна боголюбива християнка ПС Разбира се, давам си сметка, че възгледите ми в момента са най-вероятно реакция и на онова, което на мен са ми насаждали като религия, и което е ми е било много чуждо, странно, ограничаващо и противоречащо на моите възприятия или на онова, което ме е впечатлявало като информация за света. Особено в съчетание с високата степен на суеверие, така характерна за нашата мила родна култура

Именно. Това, че в нашето общество свързваме хомосексуализма /при мъжете/ с разни фигури като Азис, ни е изкривило възприятията. Работила съм /не в шоу бизнеса и или подобни среди/ с хора с такава ориентация - качествата им на професионалисти или личностите им качества нямат нищо общо със сексуалната ориентация. За някои от тях разбрах, че са хомосексуални след години, за единия едва когато самият той сподели в личен разговор. Парадирането и/или преиграването с цел сензации и имидж-мейкинг може да е навсякъде окоро нас, но не е задължителен атрибут на нестандартната сексуална ориентация и не бива да се оставяме да ни насажда предубеждения и да пренебрегваме изконни принципи на равнопоставеност.

От някакъв вид утеха, отговори и усещане за смисъл и ред имат нужда всички. Но не всички си го признават или го осъзнават. Просто някои откриват това в науката и по-разумните обяснения. По същество обаче за мен нещата са едни и същи, просто проявленията са различни.

И според мен да. Опасенията ти, мисля, са неоснователни, защото ми звучат като огромно преекспониране на въпроса. По втората част - ми то как би се чувствала една жена сред тумби и тумби млади момчета в добро здраве, по подразбиране левенти, ама да не трябва да ги задява? Можем да попитаме жени, които служат Моят отговор е, че жените, като отиват в армията, или пък в друг предимно мъжки колектив /за второто мога да говоря от собствен опит/, не отиват, за да се задяват. Все пак по подразбиране става дума за зрели хора, които упражняват някакво дистанциране от нагоновите пориви, в името на други цели. То затова службата в армията не е за всеки, а за емоционално издръжливите

Атеистите също са на далавера. Защото атеизмът предлага нелоши утехи. Като това, че природата има своите закони и неизменна логика, а научното познание дава достатъчно сносни обяснения за нещата, в това число процесите, протичащи в главата ни. Или пък усещането за освободеност, да не кажем превъзходство , като гледаш как някои вярващи си усложняват живота с мистики, заблуди и затормозяващи забрани /дето им действат на несъзнателно ниво/, ритуали и условности и пр.

"Ню Ейнджъл Медиа" и радио "Вокс Деи" ви канят на концерт, посветен на най-големите хитове на "Блек Сабат" в изпълнение на формация "Ангелогласните."

Преглеждам темата и ми иде на ума следното: за разликата между религията /религиозността т.е./ и суеверието. Мисля, освен фанатизма, суеверието е друга важна част от осъдителните неща при вярването. То може да е много по-дълбоко, отколкото религиозността, много по-умопомрачително, нерационално, разнообразно, резистентно, бавно изменящо се. Дори си мисля, че би могло да съжителства с атеизма и нерелигиозността. Просто разни неорганизирани мисли.

Убеждавам се, че онова, което е постигнал фон Деникен в своята област /издигане на уфологията и други подраздели на псевдонауката в ранг "факти от живота" и "реална наука" за доста почитатели, жадни за мистика/, Лазарев го сторил за прераждането и кармата.

Ох, моят агент е от тия достигналите същността на битието; вярва в някакви висши раси, дето са се преродили и представителите им били сред нас, с Атлантида се заиграва, знае техники за отваряне на съзнанието /и с готовност предлага да ви научи и вас/, контактува с някакви висши сили. Такива работи. Сложно е - аз даже не ги разбирам тия неща .

Това си го представих. Ангели и архангели, жулещи жици. Харесва ми.

1. Мадлейди, има разлика между СТРАДАНИЕ и СЪСТРАДАНИЕ. Втората звездичка дали не означава съчувствие в смисъл на универсална емоция, или масово състояние, а не състрадаване? Продължавам да твърдя, че състраданието в смисъл на причастност, идентификация, емпатия и пр., в контекста на самоусъвършенстването и постиганети на просветление, са нежелателни. Възможно е обаче да греша. 2. Абе то желанието може да им идва, друг е въпросът дали искат точно това, защото го искат, или заради някакъв натиск, от различен характер - вътрешен, външен и пр. и нямат смелостта или зрелостта, за да си признаят пред себе си какво искат и не искат. Познавам жени, които осъзнато не искат, но е истина, че са малцинство. То и за това се иска зрялост и аз лично им се кефя. Но това е друга тема. 3. Ама то има документирано прераждане? Наистина ли вярваш в това? От друга страна, аз съм жена и се имам за осенена. В някаква степен. Обаче, ако наистина за жените е толкова трудно, викаш няма смисъл да отказвам секса? Извинявай, не искам да съм иронична към теб лично, но наистина не мога да се въздържа, като чета такива алогизми. Бива ли като жени да се отказваме толкоз лесно от такива благини - просветление, спокойствие на духа, липса на ангажименти с деца и домакинстване, пълен духовен рахат?! За какво му е на човек удоволствието от секса, при всичко това?! 4. Твърдя, че понякоге е оправдано, понякога не. Не твърдя, че винаги е неоправдано. Ужасна диалектика, дори и за мен самата. Ще се опитам да поясня какво искам да кажа. Например - не зная кое е по-добре - едно дете да бъде изоставено, или да бъде оставено да живее в среда на родител или родители алкохолици, наркомани, хора, за които детето е не просто задължение, а наказание или просто едно нищо. Не че оправдавам изоставянето на деца, просто нещата невинаги са толкова прости, от безпристрастна гледна точка. Объркана работа.

Ще номерирам избраните цитати, за прегледност. 1. Целта не е това. Изобщо състраданието спада към онези нещо, дето според будизма трябва да се избягват. Всякакви емоционална ангажираност, особено с елементи от външния свят, противоречи на стремлението към просветление и пр. Това не значи, че човек не трябва да е социално отговорен; значи, че не трябва да се разсейва с ненужни чувства, като състраданието, че трябва да е безстрастен и куул. Чудя се как може толкова да се чете, и да не се схващат основни неща, честно. Всякаква форма на емоционално обвързване разсейва от целта духовно извисяване и просветление, затова се налагат и различните форми на хигиена и дисциплина /въздържание/ - на чувствата, на тялото, на речта и пр. и пр. 2. Това с "напредналата фаза" ми хареса Допада ми клиничната отсянка Не съм изобщо запозната защо наистина няма жени напреднали будисти, но се чудя дали причината не е просто социалноисторическа. Т.е. дали наистина причината е конкретната особеност на философската система на будизма, или е въпрос на резистентност към промяна на стереотипи - демек нашата Православна църква не позволява жени-свещеници, но в други християнски държави това не е така. 3. А откъде знаем, че никой никога не се е преродил в жена? Ей тая сигурност в подобни изказвания ми е просто любима. И звучи като ужасна дискриминация 4. Именно. Не е възможно отказването от нещо, което е заложено в природата /на животните и хората/. Желанията са такава заложеност. Самото стремление към просветление и извисяване е желание От друга страна, лично според мен от това, че жените раждат, не следва, че желанието да имат деца е естествено и се подразбира априорно. Т.е. една жена може спокойно да избере отказа от деца, за сметка на нещо друго /обикновена сублимация/. /Мисля си, че излизането от полово основаната осъзнатост, "джендър-осъзнатостта," така да се каже, е необходимо за по-доброто лично вникване в будизма/. /ПС - всъщност за мен както е възможно и понякога е неосъдително една майка да остави децата си, за да търси просветление /вж. "Крамер срещу Крамер," така не е нормално един баща да остави децата си, заради същото. И обратното. Ако ме разбирате. Т.е. полът няма значение, защото човешката природа и съзнание са едни и същи, контекстът има. Философски и безпристрастно погледнато, всеки има еднакви възможности да постигне просветление, независимо от пола си./

Моят агент твърди същото! За божествената майка и пр. Само дето неговият духовен учител не е Йехова, а друг, даже не е християнски. Явно тия духовни учители се наговарят. Или са си съгласували версиите, за по-голяма достоверност.

Ох, то не е правопис, не са препинателни знаци. Слейъре, ако схващам правилно мисълта ти в тоя поток от грешки /на български няма множествено число на съществителни имена, завършващо на "ий" - например няма дума "религий," има "религии"/ и липсващи запетаи и точки, с някои неща съм доста съгласна. Не разбрах обаче към кого се обръщаш с това "като си толкоз чела будизма." Надали е към мен, щото аз не съм чела толкоз , съответно едва ли ще мога да отговоря конкретно. Под "лесен живот" имам предвид живот, неугнетяван от страх, безпокойство и чувство на неудовлетвореност, а не живот, в който не трябва да правиш усилия и да не работиш, да кажем. Скромно предполагам, че въпросният Далай Лама би се съгласил. Днес между кавармите и чистенето ми дойде на акъла нещо относно тия прословути желания и отказа от тях. Изкушавам се да добавя "в будизма," ама не смея Значи, то лошо няма да искаш да имаш нещо; трикът е да не страдаш като го нямаш. И да не се разочароваш, като го получаваш. /Моментът с искането на нещо, защото имаме нужда от него, ще го оставя, защото бая проблеми хората си докарват, искайки нещо, дето всъщност не го искат, ама си мислят, че го искат. И обратното./

Бях започнала да се чудя как сме навъртели 29 страници, без да стане дума за Лазарев

О, има смисъл, разбира се. Това е форум все пак. А и това е парадокс - че не трябва да се водят дискусии за нещо, което по дефиниция никой не познава и в чиято същност не е вникнал. За промиването на мозъка - то може да става под различни форми, а когато е под привидно по-културна и духовно извисена форма, не е по-малко тъжно, нито по-малко дълбоко. Глишев, опасявам се, че аз казах за мъжете и изтрещяването ПС - пак нещо се сетих, със закъснение Значи, той будизмът, от една страна си е религия като религия. Като такава следва да е достъпен за разбиране, изучаване, тълкуване и употреба от всички, независимо от нивото им на увлечение. Идеята на религията е да улеснява живота на хората /Далай Лама/, да сплотява, да дава обяснеия на нещата и рамки, които са приложими в ежедневието и са човешки. От друга страна, всяка религия, освен своята егалитарна, масова страна, има своята софистична страна - всякаквите там дебри на философски положения, фини разлики в понятията и пр., които вече не са достъпни за всички. С което пак искам да кажа, че е абсурдно да се призовава да не се обсъжда будизмът, понеже не го познаваме в дълбочина.

То много зависи какво се разбира под "просветление." Някой може да си мисли, че го е постигнал, само защото много чете и се старае да практикува. Или че последните две неща го приближават все повече и повече до озарението. Никъде не съм казала, че просветлението води до умопомрачение. Казвам, че отказването от желанията не е приложимо в условията на нормалния социален живот, който ни се налага да водим. За човешката природа не е нормално да няма желания и влечения, а всяко нещо, което е насочено към изкореняване или тотално овладяване на подобни неща, е химерично и според мен по-скоро може да се определи като "Как да си докараме неврастения в пет стъпки." От друга страна обаче постигането на емоционална интелигентност, т.е. вникване в и модулиране на механизмите на желанията и техните прояви може да донесе само ползи, както лични, така и за обществото, и не противоречи на будизма, поне както аз го разбирам. Също така мога да кажа, че някои хора, които си мислят, че са постигнали основните принципи на будизма /или йога, като частен случай/, са особено неадекватни, най-вече когато опира до лични взаимоотношения, но също и когато се налага да взимат важни и трудни практически решения. Black Wolf /дано не бъркам името на потребителя, ще трябва да проверя/ в една друга тема във форума беше пуснал за разискване нещо в този дух. Разбира се, тези хора не мислят така и могат да ме обвинят, че говоря по този начин, защото не съм просветлена . /Имам един много любим разказ на Джеймз Търбър, когото много често цитирам на ум или на глас, "Разрушителните сили в живота," който дава една много интересна гледна точка по въпроса за мъдростта, която постигаме или си мислим, че постигаме/.

Всъщност, трябва да признаем едно - както някой по-горе спомена, самото заглавие, че котките били най-глупавите бозайници, е просто поредната журналистическа глупост. Доколкото прочетох, учените в рамките на конкретното изследване не твърдят това, а по-скоро че социалните животни са по-интелигентни, и кучето, бивайки соц. твар, е по-умно - или по-скоро има по-сложно устроен мозък - от котката.