Kuna

Дорис и Алвата имат по една специална ментичка от мен. Алвата към ментичката има и една мастичка, заради сполучливия каламбур. Към мнение #79 на Галахад мога само да добавя, че съм виждала и как действа тревата на съвсем млади хора - т.е. юноши, непълнолетни и пр. Наблюдавала съм го в продължение на доста време покрай един интернет клуб, в който бяха редовни клиенти. Не ми хареса, това, което виждах. Е, отново, за нищо на света не бих им улеснила зорлем достъпа до такива средства.

Всъщност, за теб може да са басни, за мен са реални работи. И не, не мисля, че не познаваш употребяващи хора - няма как да правя догадки за такива неща. Няма как обаче мнението ми за марихуаната да не отчита тези мои реални преживявания. По повод личностните особености - много би било лесно да се мине по тоя параграф. Но нещата не са толкова прости и предопределени. Защото освен личностните особености в живота значение имат обстоятелствата, влиянието на хората около него, различните моменти и периоди, през които един човек преминава, с различна степен на уязвимост. Комарът също води до зависимост, да. Просто организмът сам си произвежда съответните вещества, не ги приема наготово, както с психотропните средства. Е, не бих допуснала лесен достъп до такова средство. А ако бъда обвинена в тесногръдие - ще го преживея.

Точно така. Моите приятели, които редовно пафката, затъпяха много по-рано - още докато преди да се дипломираме и много преди да се превърнат в плужеци на средна възраст. "Затъпяха" е меко казано. Всъщност историята беше много жалка и тъжна. Умни, емоционални пичове, а просто пропаднаха. Човек, който не е бил свидетел на нещо такова, не знае колко е нелепо и тъжно.

Абе и спортуването, и упойващите вещества водят до транс и пристрастяване /и евентуално личностни изменения, при свръхмерна употреба /. Така че забранявайте спорта и това е.

ПС - Алвата днес ми се ще да го номинирам като "топ поустър ъв дъ дей" - демек най-интересно списващия за деня /Извинете - явно четенето на някои неща ми действат като марихуаната - избиват ме на смях и несериозно отношение към действителносттта /

Две неща. Първо, именно престъпният свят ще се занимава с тази дейност. Ти да не мислиш, че някой друг?! Второ - нема страшно, полицията така и така не хваща пушещите трева. Ако го прави, това са единични случаи, които са пренебрежимо малко.

Приемам уклончивия и витиеват твой отговор за "да" /Ох, пардон - "суровица" каза. Добре, значи, приемам за "не". Ей, то човек пишман да стане от толкова нова информация / А, то ясно, че отдавна оттече тя... То само ти да си с глупостите

Обаче екологичните последици сега са несравнимо по-големи. Унищожаване на хабитати на редки видове, заплаха за унищожаване на цели екосистеми. Заради своите мащаби, дефорестацията влияе и върху климата. Нещата изобщо не са сравними с миналото по тоя пункт с горите. /Не че очаквам да те убедя, то след тоя постинг вече съм пас./

Ммм, предпочитам Марушка. При Любима се налага да се чете едно изречение по няколко пъти, за да се схване идеята. Или по-скоро са нужни специални дихателни упражнения. Тук явно вече се говорят бая глупости, затова ще допринеса с още една, без да се извинявам твърде много за пълното си невежество. "Сурван" може ли да има някаква връзка с нашето "сурва"?

Мда, явно леко ни се разминават историческите периоди. Мисля, че тук се говори основно за много обезпокоителния темп на изсичане на горите в момента, особено в някои райони на света, не Европа. Историческата перспектива е много интересна, но понякой път не е особено приложима и не е лошо човек да отчете и тази на естествените науки.

Ама има и някои основни понятия, като нарастващ брой и гъстота на населението, темп на изсичане - все важни неща, които правят разликата, извинете за буквалния превод от английски.

Ужасни непочтителни хора. Срам ме е, че ви познавам

Ей, човек, няма-няма, пък току изтърсиш нещо. Горите не се изсичат само за огрев. Изсичат се за промишлени цели, за усвояване на земя за заселване и земеделие и пр. и пр.

Моите впечатления са абсолютно същите. /Т.е. трева един път съм пробвала, но с наргилето имам опит. По едно време ни беше семеен спорт. Бай дъ уей, моят мъж точно с наргиле отказа цигарите/.

Ти за мащаб чувал ли си?

Местоположението има ли значение?

... значи ще да е 100% правда.

ОК - това са строго медицински казуси, отново не виждам аргумент за легализирането на широк достъп Ако има легализация, тогава трябва да има много строго регламентирани режими за медицинска употреба, а не въобще. Да се твърди, че всеки, който желае, може да се ссобие с тая дрога, независимо дали е легализирана или не, е наивно и нереалистично. И просто не е така. Очевидно е, че ако е легализирана, много повече народ би се пробвал, например от любопитство, и не се знае какво би станало по-насетне.

Лечебните свойства на марихуаната и легализирането й за ширпотреба са две абсолютно несравними неща. А с цялото ми уважение, но хора, които се нуждаят от шепи седативи, за да заспят, имат много сериозен проблем, който по мое скромно мнение едното легализиране на марихуаната като лечебно средство едва ли ще реши... Но нека да не коментирам това й приложение, защото най-малкото не съм лекар.

Да, ако авторът е съгласен и има предложения за възможните отговори, може да се обърнем към модовете.

О, аз имам още "мои си" спомени Пак той е главно действащо лице. В началото на службата ги изкарват по едни баири да търсят "турски шпиони." На бегом по нанагорнището, естествено. Ама там ротният или както се води старшият им, по някое време се смилил над нашия да не предаде богу дух, и ревнал: "Редник Петров /примерно/, вие вижте дали ей там в ония шипки няма вражески шпиони!" Друга случка. След няколко много тежки месеци при много тежки зимни условия в едно топографско поделение, вече към края на службата го местят най-накрая в София, някъде около МО 2. Той на караул. При нашите военни идва делегация от военни от САЩ. Нещо да се обучават, да обменят, предполагам. Към всеки щатски военен бил прикачен по един наш, да му помага, да обяснява и т.н. Едната сутрин, един от американчетата си забравил някакви материали в хотела /х-л "Шипка"/ и от сградата на МО2 тръгнал да си ги взима. На бегом. Човекът в прекрасна физическа форма, в безупречна униформа. Минава покрай нашия герой, отдават си чест и американецът пропява ведро и звучно "Гуд морнинг!," без да спира лекия си бяг към хотела. След него, пъхтейки и сумтейки, в свински тръс се набира съответният наш военен, и минавайки покрай караула, заканително поклаща глава и пропъхтява: "Мамата ми ...ха!" Пак от него съм запомнила лафа "Да се напиеш като подполковник Христов на 7-ми май." И възгласа на едно от войничетата, на които е пял: "Ей, ама много я обичам тая Миталицъ!" А нашият не само че оцеля, ами се уволни и като ефрейтор

Узаконяване, глупости. Въобще не мисля, че ще има ползи. Имаше по новините за движения за затваряне на тия кафенета по холандско. Идва им много тоя вид туризъм. Хората искат да ги затварят, ние да отваряме. /"Ние" образно казано, не визирам никого конкретно/. Пък, както знаем, у нас има алкохолен туризъм, секс туризъм, селски туризъм /в преносен и буквален смисъл/. Само наркотуризъм ни трябва. Веднага ще бъде усвоен от съответните предприемчиви елементи и значително ще се подобри имиджът на страната. Това ще е само един от ефектите. Залагам и на други, все толкова завидни. Има доста интересни неща в статията в Уикито потемата: http://en.wikipedia.org/wiki/Drug_policy_of_the_Netherlands

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3474451 Моля преместете темата, ако разделът не е подходящ.

С ваше позволение смирено да се включа и аз в хубавата тема със спомени от казармата Един от двамата ми най-добри приятели става видно, че няма да може да откачи казармата след дипломирането. Действието се развива през 1995-1996 г. Става дума за един неспасяем интелектуалец, хуманитаро-програмист, музикант, разсеян, наивен, добродушен, със значително наднормено тегло, за когото представата за физическа култура или спорт се изчерпва с пребазиране от общежитието до училище и до бара. Определян от собствената си майка като "швейкоподобен." Постъпва в някакво поделение в Северна България. Отивам му за първи път на свиждане, питам го как е, дали свири на китарата и пр. И той, съвсем спокойно започва да изрежда репертоара: "Камъните падат" и пр. любими на народа песни от онова време. Забравила съм цветистите заглавия. Другите много го обичали и никой не го тормозел, щото им свирел и пеел всичко, което го помолели

Като сме го подкарали на спомени и вредите от четенето... Имахме една учителка по българска литература. Строга, сдържана, културна жена. Ние разни гимназиални пубери, дето си мислят, че всичко знаят, а онова, което не знаят, ще го научат без четене. А литературната критика я смятахме за много обидно да се чете. Само за ограничените и лишените от творческо виждане. Обясняваше ни жената за важността да се четат неща, които по-умни и по-образовани от нас хора са написали. Е, спомням си я с благодарност и много хубаво чувство.