Пандора

На какво основание обаче, трябва да смятаме, че въобще българския календар е напълно идентичен и годините съвпадат с китайските ? Циклите може да са същите, но не е задължително началната година да съвпада. В историята могат да се дадат примери когато летоброенето започва отново. Например в арменски календар са избрали една определена година за начална във връзка с някаква битка. " Согласно легенде, именно с победы Патриарха Айка началось не только армянское летоисчисление, но и было положено начало формирования армянского народа, а, по этой легенде, от имени Айка в качестве собирательного самоназвания армянского народа используются слова «hайк» и «hайказунк», и отсюда «hай», как форма единственного числа. Хотя некоторые историки ставят под сомнение расчёты, сделанные Алишаном, традиционно именно 2492 до н. э. считается первым годом армянского календаря. 11 августа 2007 года в Армении праздновался новый 4500 год по древнеармянскому календарю." Освен това календарната система трябва да е в сихрон с религията, а за българите обичайно се дискутират тенгрианство и зороастризъм. Зороастрийски календар

Да, славянството играе превратна роля, макар че руснаците и те толкова "славяни", ама ни викат "татари". Що се отнася до православието, само ние имаме уния с Рим. Ето и Петър Богдан и други към Рим гледали, и няколко пъти в историята, почти съдбовно, все тая карта размахваме.

Аз също смятам че трябва да се търсят аналози сред други народи, но ако имаме аналози по време близко до времето на българските владетели и/или близки до мястото където е определена с точност българската култура - те безспорно са за предпочитане. Такива аналози са например тюркски календар / Тюркски каган/ 12 годишен, а също и календарите, които отразяват най-общо сезонните промени във връзка със стопанската дейност - месец или полумесец от 15 дни, годината разделена на няколко сезона. Като цяло сумата от данни с които разполагаме и смятаме, че са календарни е малка и както е видно от няколкото варианти и те не са достатъчни за да сме напълно сигурни, че точно такъв е бил календарът. Именно За мен е учудващо, че с такава увереност въобще се говори за календар. Вярно е, че древните хора са имали наблюдения върху основни астрономични явления, слънцестоене, равноденствие и т.н., но за мен това говори единствено в полза на най-общо сезонно делене на времето. Ние поне имаме списък на владетели и обичайно се смята, че в него може да има вписани дати. Но дори и ние не може да сме сигурни дали тези дати съществуват или думите означават нещо друго. Примерите са интересни с две неща - има таблици, макар и нагласени с различен цикъл, а също и идеята животинския календар да бъде свързан с изобразителния стил на скитите, който също е "животински". В такъв случай може да предпложим, че чисто китайската философия е отразена в така наречените "небесные стволы" , а първообразът на животинския календар се е зародил в степите.

За скитския календар Зеркале из Келермесского кургана. Пектораль

Ето още и за китайския календар: " Три эры и девять циклов. Каждый шестидесятилетний цикл составляет одну эру, которая начинается с года цзя-цзы и заканчивается годом гуй-хай. Всего существует три эры: верхняя, средняя и нижняя; каждой эре соответствует своя схема распределения потоков энергии. К примеру, 2000 год приходится на нижнюю эру, которая началась в 1984 году. Три эры делятся на девять циклом по 20 лет в каждом. Таким образом, за 180 лет сменяются три эры по 60 лет и девять циклов по 20 лет. Циклы играют важную роль в предсказательном аспекте Фэн-Шуй, поскольку они служат основой расчетов при составлении геомантических таблиц для зданий и мест захоронения. Поэтому для китайского мастера Фэн-Шуй всегда важно знать, когда был построен дом или заложено кладбище. В таблице, следующей ниже, перечислены последние три эры и девять циклов:" http://pravdaskop.ru/fengshui/russian/Osnovy_fjen_shuj/Nebesnye_Stvoly_i_Zemnye_Vetvi.html

Моите съмнения са и в тази посока. Защо за изходна база се ползва китайския календар?. Може да го приемем само в случай, че сме сигурни, че народ със самоназвание българи, на който владетелите от именника се считат приемници, със сигурност е живял в съседство с Китай и е ползвал този календар. Такава теза застъпва проф.Добрев и в това отношение има логика той да следва такова решение на въпроса. Повечето участници във форума не приемат алтайската теза, но разсъждават върху китайския календар. Ето и една статия за Тюркския каганат / макар, че и тук има спорове колко точно е влиянието върху българите/ "Как видно из записи, в VIII веке месяцы называли порядковыми числами. В дальнейшем, в средние века каждый месяц стал иметь определенное название и свои приметы. Тюрки делили год на четыре времени года: весну, лето, осень и зиму. Кроме того, год делился на 24 сезона по 15 дней в каждом. Каждый сезон состоял из трех малых сезонов, в каждом из которых было по пять дней. Это деление еще более подробно детализировало погодные приметы.Деление года на 24 сезона по солнцу не всегда совпадало с лунными месяцами. В частности, дни равноденствия и солнцестояния приходились на середину сезона." http://tatarkam.livejournal.com/190420.html Тюркския календар за разлика от китайския е само цикъл от 12 години.

Този израз прочетох в един коментар в руските социални мрежи и ми направи впечатление. Идеологията си намира оправдания, даже и противоречащи си взаимно. За мен истинноста на православието е силно накърнена, традициите нарушени след комунистическия режим. Унията с Рим пак ни зове.

Прав си, вероятно е така. Иначе нямаше да се състои ужасяваща братоубийствена война. Шовинистичното и комплексарско мислене не помага, върши само беди. Да не забравяме, че част от българите са русофили, а сърбите воюваха срещу НАТО. Хората трудно променят нагласите, особено ако не четат и не размишляват, а приемат наготово опростени нагласи от типа свой-враг.

Информационните бариери между културите ще падат и хората безспорно ще имат възможност за лична преценка. Вероятно и поради това някъде религиозният фанатизъм ще се усилва. И всякакъв друг фанатизъм Смятам, че от сблъсъка, както е ставало и преди, ще се породи нещо ново и различно. Какво точно ще представлява новото - ето един интересен въпрос.

Не съм запозната с каноните, но не може ли да се говор и с всички патриаршии освен пряко замесените /Цариградска, Сръбска/ .

Подобно раздвоение има и при украинците. Те желаят да се отделят от московската църква, а ответния отговор е че християнската вяра е наднационална, разделянето на апостолските църкви на национални е ерес, поругаване и прочие "разкъсване тялото на Христос". Отделно също и въпросът, що за нация са украинците и т.н. Този въпрос няма да се реши с тези "църкви" - в кавички, защото са поставени от един режим със съмнителни религиозни виждания. В такъв случай би следвало въпросите да се върнат от времето преди този режим и така да се регулират. Въпросът е, че и в двата случая са замесени и други политически отношения.

Може би се очаква, че те трябва да се съпротивляват по-силно на тези тенденции. Що се отнася до сърбите, вероятно нагласите са такива, че идеологията се прокарва от определен елит, който не може да се отъждестви с целия народ.

Съвременното завладяване на пазари не се осъществява задължително чрез пряко владичество. За да се продаде една стока, се налагат нови културни ценности, вкусове и стандарти на живот. Светогледът на азиатските народи или пък на мюсюлманите в някои аспекти коренно се различава от европейските културни навици, включително и в храненето. При това, ако едно общество е теократично и винаги поставя религиозните си ценности по-високо от всички други /свобода на личността, социални ценности/ очевидно ще се съпротивлява, ако му налагат чужди такива.

Мисля си, че при човека все пак има роля и свободния избор и лична мотивация, придобити в общността майка предрасъдъци и доколко човек е податлив на всякакво влияние. Все пак човек е нещо повече от животно. За фирмите - да, очевидно е, че койт о не се впише ще отпадне сам или принудително. Въпросът е, че самите корпорации се превръщат в културни общности, но на дадена територия, могат да ги възприемат враждебно като агресор налагащ чужди ценности.

Така е. Едва ли всички могат да живеят в чужда среда, но феномен има. Преди време съм се замисляла за български медици, които работят в арабски страни, повечето твърдят че нямат проблем с взаимоотношенията. В един документален филм за Афганистан, български лекар заяви че ги мрази /афганистанците или талибаните специално, не стана ясно/. Чета книга за римските легиони. В тях се събират набори от различни поколения и територии на империята. Това може донякъде да обясни, защо сред римските легионери се ширят определени религиозни възгледи и почит към Митра примерно. Нещо трябва да ги свързва морално и идеологически. А иначе гастербайтерството или просто заработването на определена сума едва ли води до сближаване.

Точно за тези немски черти няма спор, няма човек който да твърди, че чистотата и подредбата не впечатляват и радват окото. Но те вървят редом с други качества, които няма как да не учудват и да не се приемат смесено. Като например прекалената пестеливост.

Въпросът е каква компания би била успешна - тази която се съобразява с етническите особености на определено място, или тази която налага генерално на всички предварително приети норми в първоначалния колектив. Сега се сетих един любопитен въпрос. Интересно е дали може да се направи изследване за евреите живеещи в различни страни - прилики, разлики. Макар, че доколокото съм чела, те генетично са близки с народите с които живеят и може да нямат обособен етногенезис . Също така е интересен въпросът за мимикрията и съобразяването с дадено място, което напоследък е актуален. Възможноста на човек да скрие истинските си възгледи и дори да върши противоположни на тях неща. Например поведение в село и в града. Представителите на Азия и Африка успешно маскират поведението си, но като се върнат у дома сякаш не са живели на друго място.

Мисълта ми беше, че "ерата" няма установена продължителност, например може да бъде свързана с конкретен владетел или династия. Макар, че периода , който отразява втората част на списъка владетелите и родовете се сменят често.А и за Аспарух и Тервел названията са различни. Друг вариант е цикълът да е десетичен - всяка ера с име на животно се състои от десет години или обратно имаме цикли от десет животни, а не 12. Попадала съм на едни статии, които се опитват да възстановят скитски календар по рисунки на едно огледало и огърлица. Там животните са осем или 16 и евентуално цикъла е 2 х 8 - 16 години

Една от идеите е , че отбелязаните години не са нито начало, нито край, а са свързани с друго. Не знаем в годините на управление какво се включва - самостоятелно или съуправление. Също не знаем нищо за ритуалността. За съжаление няма ред в Именника за Омуртаг и за наследниците му. В Чаталарския надпис е написано "А времето, когато той [дворецът или крепостта] биде построен, беше по (пра)български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион." и в този вид ми звучи не много конкретизиращо, освен посочената година от гръцкия календар. Това дава ли ни основание да смятаме, че и българския календар отмерва години и какви въобще периоди отмерва. За мен авторите на надписа са познавали гръцкия календар и може да са го използвали като годишен, а българското отмерване да е съвсем различно.

Търсих дали не може да се открие някаква цикличност и повтаряемост на термините. Ако числителните са месеци, то тях трябва да ги изключим. Възможно е например числителните да отброяват години. Например - ерата на змията година четвърта. Какво включва годината и колко години е ерата това вече е въпрос.

В някои трактовки се приема, че има пропуснат неясен ред - тоест двама неизвестни владетели - на единият единият от елементите е твирем: .........твирем пак неизвестен - Кормесий 28 години.Родът му Дуло, а годината му дван шехтем. Ако се съберат годините на всички от последното споменаване "дилом твирем", което е при Ирник до този ред, те правят 147 години. Би следвало следващите три години да имаме "дилом твирем", ако приемем, че терминът се повтаря на всеки 150 години. Така, че "твирем" е част от термините, а владетелят с 28 години е Кормесий

А каква ни е ползата като не сме в изолация с тези църкви? Въпросът е тука не се ли раздвоява интересът - на Синода отделно, отделно на държавата ?

Народът /или оная част от него/, на който му е останал здрав разум, че този път води към нищото.

Правят едно ВС и си сменят името на държавата и всички договори умират и влизат в ЕС.

В смисъл ? - отнема им се правото на самоопределяне, за да не претендира България за тези територии? Това не е компромис, а чиста фалшификация на истината. Да не говорим, че притежаваме всички исторически документи доказващи нарочна дебългаризация и то от всички. Войните не се водят само на бойното поле, а и в политиката и се търсят всички ходове. Щом на нас ни извиват ръцете, ще извиваме и ние техните.