Пандора

Основная часть археологических и исторических данных о хунну касаются не антропологии, а их материальной, духовной культуры и социального устройства. Но культурные процессы ничего не говорят нам о генетических изменениях и не всегда идут параллельно с ними. В этом заключается одна из основных сложностей интерпретации археологического материала. Французские ученые первыми опубликовали генетические данные о рядовых хунну, живших на территории Северной Монголии. Сибирские исследователи использовали их в своей работе как сравнительный материал. Руководитель межинститутского сектора молекулярной палеогенетики Института цитологии и генетики СО РАН и Института археологии и этнографии СО РАН Алексанлр Пилипенко рассказал, что для исследований использовались фрагменты костей из археологических памятников Забайкалья. – Мы обнаружили относительное единообразие генетического состава – преобладание типичных для восточной части евразийских степей генетических компонентов, – сообщил ученый. – Сравнение митохондриальной ДНК забайкальских и монгольских хунну показало, что при похожей общей структуре их генофонды отличаются. У забайкальских хунну, в отличие от монгольских, ученые не обнаружили компоненты западно-евразийского происхождения, а также выявили несколько восточно-евразийских вариантов митохондриальной ДНК, которых у монгольских не оказалось. Локальная вариабельность генофонда хунну, как пояснил Александр Пилипенко, имеет свое историческое объяснение. Ко времени, когда хунну появились в Забайкалье и Монголии (II в до н.э.), они уже представляли собой союз из многих племен – подчиненных, завоеванных и объединенных. Такая многокомпонентность объясняет генетические различия между отдельными группами хунну. Отдельный интерес представляет вывод о слабом влиянии оседлого населения Китая, с которым хунну активно взаимодействовали, на генетический состав этих кочевников. Возможно, будущее изучение генофонда хуннской знати покажет другие результаты. Один из инструментов современного палеогенетического исследования – сравнительный анализ полученных данных о древних племенах с материалами от современных людей. Ученые сравнили хунну с современным населением Центральной Азии и других регионов Евразии. Несмотря на «этнический калейдоскоп» в степях Евразии в гунно-сарматское время и последующие периоды, (за две тысячи лет!) структура женского генофонда населения Забайкальских степей изменилась слабо, сохранив многие генетические черты хунну. Это уникальное обстоятельство представляет большую ценность для всех специалистов, генетиков, археологов, историков и этнографов, изучающих хунну. Ведь на соседних территориях наблюдается совершенно противоположная генетическая картина: в Синьцзяне и, особенно, в Алтае-Саянском регионе, разные племена и народы стремительно сменяли друг друга на протяжении последних тысячелетий. http://antropogenez.ru/single-news/article/676/

А защо въобще трябва да са заети от някого ? А ако са собствени ? Предполагам прабългарите имат някакъв майчин език, а може и два да са? Въпросът стои така - от какъв език произлизат въпросните титули и какви езикови характеристики имат самите думи, които служат за титули. В едноезикова среда ли са възникнали или не. И ред други въпроси. Защо непремено трябва да се търси връзка с друг народ или племе - тюркюти или иранци ? Логиката е проста, само че неотърва никому - първо : второ - българите са чисти европеиди,според едни, но се среща и монголоидност трето - имат архаични собствени титули. Сам си прави извода.

Е, едва ли Симеон не е знаел всичко това и е чакал специално да му го загатват. Според мен играта е - "поискай много, и невъзможното, за да ти дадат нещо".

Като цяло тамгата на Хуболовы може да се приеме като две дъги залепени една за друга, например тамгата на Сыгынчиевы представлява дъга , само че обърната. И тамгата на Хуболови има втори вариант с допълнителна чертичка, което вероятно означава някакво подразделение на рода. Какво първоначално е означавала дъга, обърната в различни посоки не знам дали има такава информация. http://09reg.ru/karachay/tamgi/

Но трябва да се постави въпросът и за алтернативата. Какво трябва да направят българските владетели? Да се мотаят като власите, напълно неуловими из задунайските степи и да разчитат на историческото благоволение един ден да се пръкне държавата Румъния ? Щяхме да питаме историците какво щяха да си измислят за българската история тогава, а вероятно по форумите щяха да бленуват за западни бурги и рицари, то не че и сега не бленуват. Най-много да обсъждаме историята на Дракула. Както е казано - бий врага, за да те споменава в записките. А освен това смятам, че друга световна роля на българският народ и да няма / в духа на маниакалността/ и тая роля стига - византиецът да усеща меча зад гърба си постоянно.

Не виждам защо това трябва да се определя като "комплекси" и "мании". За мен политическата логика е много проста. Първо за да се задържи завладяната вече земя трябва да се направи избор - езичество или християнство. При избор на първото - съдбата би следвала да е подобна на аварите. Налага се избор - християнство. Оттук следват две нелицеприятни последици - литургичен език - гръцки, латински, което води до същото, за което се обвинява Симеон в още по-голяма степен - внос на гръцки или латински духовници, византийска култура, намеса във вътрешните работи на страната. Второто следствие е заменянето на управляващият род или вече създадената Крумова династия или нейното подчинение на византийския василевс, или превръщането и в обикновен феодален род или въобще изчезването и, подобно на Меровингите. За мен лично е съвсем естествено самата династия да се бори за оцеляването си, макар че би изглеждало отстрани маниакално. Въпросът е как гледа българинът от тази епоха на самата християнизация и подчиняването на чужд цар. В крайна сметка самата борба на езичниците, би могла да бъде борба за запазване властта на царския български род. В този смисъл Симеон е направил, каквото е направил - защитил е правото на достойнство на династията и правото и сама да управлява българите /а не да ги управлява византийският василевс/, а също и славяните и съответно всички поданици на подвластните земи. Големият спор е за ромеите, но както виждаме в епохата на 12 и 13 век няма проблем появяването на титули "цар на българи и ромеи". Другата възможност за запазване на властта на династията е може би подчинението и на папата, но вероятно това също е свързано с неудобства.

Оригиналната дума в източника каква е?

Интересно е, че Доростол е написано, а "другото" трябва да се подразбира.

Императорите си говорят за императорски неща, духовните неща се коментират от духовници. Проблемите може да са два - различна конфесия, която може да не е видна, но става такава веднага след превземането на България, тоест идеята на Борис и Симеон би могла да бъде да запазят различни религиозни идеи, или пък дори налична литература. Другият проблем според мен е самата славянска книжнина. В ръцете на амбициозни владетели тя не служи в интерес на Византия, а против него. Логиката на поведение на гръцкото духовенство е една и съща през всичките 13 века, включително и през 19 век - "българи - няма такъв народ, има само православни християни". Със сигурност не може да се съди само по писмата на едната страна, още повече, че такава кореспонденция изобилства от демагогия по принцип. Никога нещата не се заявяват директно. Като цяло византийската политика цели да унижи българите, а въобще всички варвари, гръцкият народ винаги бива издиган като нещо повече от другите, божествен. И Борис и Симеон са владетели, които са показали способност достатъчна да претендира за уважение и то не само уважението на българите. " Независимо от това с този акт ( нападението от лятото на 913 ) се поставило началото на същинската борба на Симеон за признание на титлата, към която той се стремял, а именно „василевс” (император). Сега вече Симеон прегърнал окончателно политиката (идеята) на Карл Велики. И това намира отражение в печатите, които са стигнали до нас. При една група печати на лицевата им страна е представено бюстово изображение на Богородица с нимб, мантия и мафорий във фас. Около изображението е изписън надписът : „Σρινοπυός βασιλεός πολά τά έτη” – „ на миротвореца василевс многая лета” От другата страна стои следният надпис: „Συμεών βασιλεός πολά άυξι τά έτη”- „на Симеон василевс многая лета”.²⁴ Тази група печати, според Иван Божилов, е илюстрация на доктрината на Симеон за „владетеля миротворец”. Тя, според него, е повлияна от идеите на Карл Велики или е нов опит, след повече от сто години, да се разруши византийския ойкуменически ред и да се създаде нова негова алтернатива – pax Symeonica.²⁵" Миротворец по отношение на какво е Карл Велики? А Симеон ? Ако Карл Велики защитава ЛъвІІІ, какво защитава Симеон? Може би християнски книги, тоест славянската книжнина.

Моето предположение е, че целта е да се избегне прекалената зависимост от Константинопол, съответно и от Рим. Автономията на църквата я поставя в силна зависимост, а когато архиерея е зависим от Константинопол, то зависим е царят. Но да се върви срещу вече изградена доктрина е трудно нещо. Вероятно за по-голямото достойнство на една църква има "церковная иерархия прямо и преемственно восходит, чрез непрерывную череду рукоположений (хиротоний) епископов, к поставленным Иисусом Христом апостолам."

Зависимость автономной церкви от кириархальной выражается в следующем: предстоятель автономной церкви поставляется предстоятелем кириархальной церкви; устав автономной церкви утверждается кириархальной церковью; автономная церковь получает от кириархальной церкви миро; имя предстоятеля кириархальной церкви возглашается во всех храмах автономной церкви перед именем её предстоятеля; предстоятель автономной церкви подсуден высшей судебной инстанции кириархальной церкви.

Борбата не е за града, а за друго. После четырёхлетней унии с Римской церковью, в 870 году Болгарская церковь стала автономной в юрисдикцииКонстантинопольского патриархата. При царе Симеоне І в 919 году, на Поместном церковном соборе в Преславе, провозглашается автокефалия. Собор также заявил о возведении Болгарской церкви в ранг Патриархата. Таковой статус Вселенская патриархия признала только в 927 году, во время наследника Симеона — св. царя Петра 927-969, который был женат на византийской принцессе Марии Лакапин, внучке императора Романа Лакапина.

Това кажи на нашите сегашни управници. Струва ми се малко вероятно. Изменя се не само един народ, менят се всички около него, трудно е да се предвиди всичко. Но ние не искаме от Симеон стратегия за 100 години, макар че от Симеон до Самуил има толкова. Ние искаме 10 века напред да мисли. Освен това погърчването така или иначе минава през християнството, а християнството е неизбежно за Европа - справка всички останали варвари, които днес се чудим къде са. Симеон е направил почти максимума , за да не се случи погърчване, такова каквото са желали византийците.

Въпросът е коя е първата "грандомания" - византийска или българска. Като не ти дават автономия на вероизповеданието, следва да си го вземеш сам и с меч. Иначе включването на западните земи винаги остават под въпрос, заради горепосоченото европейско разделение. Може да се постави въпросът, какъв би бил ефектът върху Византия ако имаше буфер не само с варварите, ами и със западните християни.

Може би, ако западните славяни по-често избираха за съюзник българите, всеки щеше да си стои в държавата, но щеше да има някаква интеграция, религиозна, икономическа. Има и друг въпрос. И това е, че линията на разделение още на РИ на западна и източна минава по средата на Балканите и тя упорито се следва в политиките на европейските народи. Трудно е да се бориш срещу всички и да заличиш едно превратно разделение.

Изграждането на една единствена народност на Балканите едвали би било възможно, но обединение около общ религиозен проект, може би. Такава идея мисля вече е изказвана във форума в други теми. Проблемът на консолидацията според мен стои и в чисто икономически връзки и интереси на управляващите слоеве на народите и те са разделени изток-запад - едни поддържат по-силни връзки на запад и с Панония, на други стремежите и връзките им са на юг. Дори мисля, че самите знатни българи са може би разделени на този принцип. Макар и не винаги видно, икономическите връзки вървят с религиозните идеи. При това , в тази епоха е лесно , велможата да следва икономическите си интереси и да има по-слаби връзки с централната власт. Аз съм по-склонна да не виня само българите, а като Стинка да приема, че идеята не може да се реализира без съгласие на северозападните славяни. В крайна сметка , някакви задачи трябва да останат и за Третата БД за досвършване.

??? Ако се има предвид удините, те нямат нищо общо нито с географската област Осетия, нито с езика на осетинците, нахо-дагестано езични - лезгински език. Дали името им има нещо общо със скандинавския Один и Улдин, вероятно няма гаранция.

Монархическата идея, според мен е свързана с идеята за "божественост" на единствен лидер. Тази идея е близка на Ориента, но не на демократичните полиси - гръцки и в частност на полиса Рим. Има известен ранен царски период, но римляните се отказват от "царството". Идеята за "божественост" на римския император идва с трайно овладяване на Изтока и срещата с различни източни фамилии, като Птолемеите в Египет. Александър Велики, вероятно е единственият, или един от малкото, чиято божественост е призната в Египет и във Вавилон. Интересно е например как в началото, когато римляните постепенно овладяват гръцките полиси се отнасят малко с презрение към техните философски тези / според Попов - характерен индивидуализъм за гърците /, но по-късно изведнъж елинизмът идва на мода в Рим. Според мен подобно нещо става и след окончателно завладяване на Изтока и идеята за "божественост" започва да се появява още при Август. Александър Велики е удобна фигура за да се претендира за власт и влияние над Азия до Индия. Император Траян също се готви за поход до Индия. Опозиция сред римляните на всякакви "чужди" идеологии има постоянно и съответно и противници на "монархизма".

Защото науката изисква конкретни факти. Или такива се изискват само когато трябва да се доказва тюркски произход, но не и ирански ? Като ми дадеш пример с ирански пълководец с титул ичиргу или тархан преди 7 век , ще мисля по въпроса за заети от Иран титули. Няма никакво значение какъв произход има думата "тархан", има значение къде, в кое образувание тя се е превърнала в титул, по кое време е станало това. И титулът "базилевс" се използва от различни народи, произходът на думата е неясен и древен, но в ПБД се борят за титула "василевс", който е гръцки вариант използван в християнски времена. Според мен титулната система в ПБД е собствена и оригинална. Единствено "каназауци" подсказва някаква близост, което е нормално, тъй като българи и авари съжителстват заедно.

Много удобно. Тези български титули не се срещат никъде или в променен вид. Спокойно можем да ги изкараме и африкански, тракийски и етруски дори. Сарматските титули кои са ?

Показа ми 6 случая, това не го прави популярно.

Ти не гледай общото разпределение, а търси специфични мутации. "In an attempt to divide N into subgroups L1034 and L708, some Hungarian, Sekler, and Uzbek samples were found to be L1034 SNP positive, while all Mongolians, Buryats, Khanty, Finnish, and Roma samples showed a negative result for this marker. The 2500 years old SNP L1034 was found typical for Mansi and Hungarians, the closest linguistic relatives.[21]"

Не е точно така - всичко зависи от подгрупата - ако произходът е по-древен може да не е хунска, но ако подгрупата е с възраст около 2-4 век такава хаплогрупа може да е носител и човек от хунски произход. Самата хаплогрупа като цяло няма националност.

И моите деца са около този набор и мога да си ги кръстя както си искам - дъщеря ми например е с чисто западноевропейско име. Другото е " nickname is a substitute for the proper name of a familiar person, place, or thing, for affection or ridicule." Ето, ако търсиш имена