Пандора

Ще ти се...виж Артур или Алан...Ти Аспар намери, пък за Аспарух отделно ще мислим

След досегашните генетични изследвания не стана ли ясно, че тюркският хаганат не е отговор на всичко, след като европеидите и сибирските племена са кръстосвали на изток-запад далеч преди 8 в., даже преди новата ера и размяна на език, обичайни практики, невести и имена е не само възможна а и съвсем нормална. Същото и за миграциите север-юг.

Африканец в какъв смисъл ? В древния свят царствата далеч не са съставени от един народ, ако това понятие вече съществува, един бог знае какъв е тоя Аспар - финикиец от Картаген, асириец, още сигурно доста възможности, като прибавим и "морските народи". Пък и наемници са се ползвали също. Ето , харесах си един вариант : " ṮJKR (условно: «текер», «зекер», «чьекер») — отождествляется с греческим наименованием Τεύκροι, ставшим одним из синонимов троянцев. Племя прибыло к гореКармель и поселилось в городе Дер (были вскоре ассимилированы филистимлянами), а другая часть обосновалась на Кипре." /от тук / Почти Чакарар.

Алтернативка - разбирам, военно дело - , ще го гърмим ли или какво

Само не разбирам какво общо има темата с "Подводници" и "Новото руско оръжие" ?

Выборы в СССР https://germanych.livejournal.com/314890.html?utm_source=fbsharing&utm_medium=social

Сарматия пък е едно обширно географско понятие , като Скития. Един бог знае какво ли само не е вризало в Европейска Сарматия. Згідно з Птолемеєм Європейська Сарматія (Octava Europe tabula continet Sarmatiam) обмежувалася на півночі Венедською протокою Сарматського океану (Балтійським морем) й частиною невідомої землі[2]. На заході кордон Сарматії пролягав по річці Вістулі (Вісла), частині Германії, що лежала між її витоками, й Сарматським горам (Карпатам)[2]. Південну межу складали південь Сарматських гір, Дакія, гирлоБорисфену (Дніпра) й берегова лінія Понту (Чорного моря) до річки Керкініт в Криму[2]. Східний кордон Сарматії пролягав від річки Керкініт, через озеро Віка, берегову лінію Меотійського озера (Азовського моря) до річки Танаїс (Дон), а далі — померидіану, що починається від гирла Танаїсу й закінчується у невідомій північній землі[2]. Азиатската пък обхваща Предкавказието. Перша простягалася від Карпат до Дону; друга — від Дону до Каспійського моря[3]. В майбутньому цього поділу Сарматії на Європейську й Азійську частини дотримувалися Маркіан Гераклейський у праці «Об'їзд Європейської Сарматії» (кн ІІ),Помпоній Мела (кн. ІІІ, 55) та інші географи. За Уралом починалась Скитія (див. мапу Птолемея Азія 7 табула). Изводът че , който и пришълец да дойде преседи век-два в Сарматия , генетически си става почти сармат с някои все още проявяващи се особености.

Езикът не се разпространява по същите правила както гените. И латините са древно италийско племе от Лацио, водят се победени от Рим, но същият този Рим говори латински. Начало этому эпохальному процессу было положено римскими колонистами, заселявшими удалённые от столицы — г. Рима — регионы (провинции) Римской империи в ходе сложного этнографического процесса, получившего название античная романизация в период 3 в. до н. э. — 5 в. н. э. В этот период на различные диалекты латыни оказывают влияние субстрат. В Българската държава се проследява подобен процес, като постепенно след около век сред споменаваните имена се появяват и славянски. А нищо не пречи самите славяни да се асимилират, да се стремят да си повишат статута.

Чела съм, че 75% от женските черепи от Кръговата могила са с изкуствена деформация.

"Located ∼1,600 km away from VIM_2 and predating both this sample and AED_1108 by at least a century, our most easterly sampled deformed skull is KER_1 from the Crimea. The age of the sample and its archaeological context associate the skull with the Ostrogoth people but also with the ancient Greek city of Pantikapaion, which it is said was destroyed by the Huns in 370 AD (SI Appendix, section 1). Thus, we might hypothesize an exclusive “Hunnic” origin of skull deformation spreading from the Steppe and into Europe would be reflected in Central/East Asian ancestry in KER_1 similar to AED_1108 and VIM_2. However, KER_1 provided no evidence of such ancestry. Instead, it displays similarities to today’s Mediterranean populations, consistent with this being a Greek trading colony founded in the 6th century BCE. While clearly more samples are needed to support this assessment, the absence of any Central/East Asian ancestry in KER_1 but a significant proportion observed in AED_1108 and VIM_2 is nevertheless surprising and not in line with an exclusive Central/East Asian origin of ACD." Вероятно обичая на деформация на черепа се пренася и по-други пътища в Европа, не само през степите или пак през степите, но в много по-ранна епоха периодично.

Или общи ценности.

Лично на мен най ми допада 6 септември и съдържащия се в него смисъл, за съжаление все още у българите има някакво преклонение към някакви си Велики сили. Иначе логичният избор е 22 септември. Като мислих по въпроса, обаче всички тези дати все още ни носят известна тъга - за несвършената работа или пък несвършена както трябва - а имено Македония, един вид грехопадението ...За това си мислех, че друга дата би могла да бъде приемането на Търновската конституция - първи стъпки към нови ценности.

България е стояла под подобен проблем в 10 век , но го е решила със славянската книжнина.

Но поне в скоби според мен е добре да се уточни какво е оригиналното изписване. За средновековните българи се употребява "прабългари", би следвало и за славяни да се употребява "праславяни".

Точно за това е най-коректно да се цитират термините точно по източниците, а също и да се избягват спекулации за това на какъв език говори едно или друго племе или на какъв език говорят на една обширна територия / защото много вероятно е да са повече от един/ при липса на артефакти и източници с достатъчен обем за да се прави анализ. А според мен такива спекулации има доста. Терминът "прабългари" вероятно е пак лингвистичен - тоест обозначава различна култура и език от днешното положение понеже и ние сме в "панславянския" списък. Проблемът не го създават учените, а политиките.

Харизматичният род трябва да бъде приет и припознат като такъв от всички тези етнически групи, а също и утвърден чрез единна църква , също призната от всички. И българите и унгарците тръгват от един езически период и постряват християнски държави с единна църква обединител на населението на дадена територия. Сърбите обединяват територии с вече състояли се църкви и вероятно в известен смисъл съперничащи си.

Може да се изходи от идеята, че славянско име на река Днепър е Славутич Найдавніші письмові відомості про Дніпро залишив грецький історик і географ Геродот у четвертій книзі своєї історії, що називається «Мельпомена». Геродот відвідав грецькі колонії на берегах Дніпровського лиману за 450 років до нашої ери, а також плавав по річці до самих порогів[1]. Опис Дніпра вище порогів історик зробив за розповідями купців, що плавали по річці в торгових справах[1]. З того часу про велику слов'янську річку писали безліч істориків і письменників — і давніх часів, і Середньовіччя. Перші вітчизняні відомості про Дніпро є влітописах Київської Русі «Повість врем'яних літ» і у великому поетичному творі «Слово о полку Ігоревім»[1]. Назва річки «Дніпро» вперше трапляється в літературних пам'ятках першої половини IV століття нашої ери[1]. Походить від давньосхідноіранського «велика річка». До того річка мала давньогрецьку назву Борисфен, що означає «той, що тече з півночі»[1]. Предки українців, давні східні слов'яни, називали її Славутичем («син слави») — ця назва досі зрідка використовується як синонім, особливо як поетична назва[1]; римляни називали річку Данаприс, турки — Узу або Узи[1]. Деякі дослідники схиляються до думки, що Дніпро в давнину називався Сіндгу, Сінд, Інд, оскільки в низів'ях річки існувала Сіндика, інакше — Сіндська Скіфія.[ http://media.slav.gov.ua/833/1/2001.pdf Възможно е Славутич да е поетическо име на Днепър, произлязло от епитет "славен, велик". На Лиман-рiку iспадали,К Днiпру-Славутi низенько уклоняли:"Хвалим тя, господи, i благодарим!Були п'ятдесят чотири роки у неволi,А тепер чи не дасть нам бог хоть час по волi!" http://ukrhistory.com.ua/pidruchnyky/adrian_kawenko/33.html

Ето ти линк, че да не олекваш с клипчета повече http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/jspui/bitstream/10861/1015/1/S_Karachanak_Yankova-dis.pdf Отдалечени са, защото се смесват със заварени европейски популации, особено по женска линия. От твоя линк: Като цяло безспорно европейските групи са болшинство съвсем логично. Групи с източен произход не липсват. Хаплогрупа U се характеризира със замените A11467G, A12308G, G12372A , нейната средна възраст е определена на 46531±3289 лет (Behar et al., 2012b) и е една от най-разпространените групи в света. Намерена е в образец на мтДНК от изкопаемо от селището Мальта Южно-Централен Сибир /Mal'ta–Buret' culture / с определена възраст от 24000 години. Тази находка показва, генетическа връзка между древното население на Западна Европа и Сибир .Митохондриалната хаплогрупа N1a е произлязла в Близкия Изток и се разпрос-транява в Европа, Азия и Африка с неолитните фермери. Данни извлечени от архео-логически останки показват до 25% разпространение в след ледниковия период в Европа, но днес тази група е разпространена с малка честота. В изследвания Урал-ски район се срещат N1a1 и N1a3 https://en.wikipedia.org/wiki/Haplogroup_N_(mtDNA) От твоя линк: R-M269 has received significant scientific and popular interest due to its possible connection to the Indo-European expansion in Europe. Specifically the R-L23 (R-Z2103) subclade has been found to be prevalent in ancient DNA associated with the Yamna culture.[35] R-M269 likely originated in Western Asia and was present in Europe by the Neolithic period.[1][6][14][19] The distribution of subclades within Europe is substantially due to the various migrations of the Bronze and Iron Age. Western European populations are divided between the R-P312/S116 and R-U106/S21 subclades of R-M412 (R-L51). R-L23* and its subclades are by far the most common forms of R-M269. R-PF7558 is now rare, but has been reported anecdotally at low levels throughout Western Eurasia (Europe and the Middle East).[47] R-L23 (Z2105/Z2103; a.k.a. R1b1a1a2a) has been reported among the peoples of the Idel-Ural (by Trofimova et al. 2015): 21 out of 58 (36.2%) of Burzyansky District Bashkirs, 11 out of 52 (21.2%) of Udmurts, 4 out of 50 (8%) of Komi, 4 out of 59 (6.8%) of Mordvins, 2 out of 53 (3.8%) of Besermyan and 1 out of 43 (2.3%) of Chuvash were R1b-L23.[48] Subclades within the paragroup R-M269(xL23) – that is, R-M269* and/or R-PF7558 – appear to be found at their highest frequency in the central Balkans, especially Kosovo with 7.9%,Macedonia 5.1% and Serbia 4.4%.[6] Unlike most other areas with significant percentages of R-L23, Kosovo, Poland and the Bashkirs of south-east Bashkortostan are notable in having a high percentage of R-L23(xM412) also known as R1b1a1a2a(xR1b1a1a2a1) – at rates of 11.4% (Kosovo), 2.4% (Poland) and 2.4% south-east Bashkortostan.[6] (This Bashkir population is also notable for its high level of R-M73 (R1b1a1a1), at 23.4%.[6]) Five individuals out of 110 tested in the Ararat Valley of Armenia belonged to R-M269(xL23) and 36 to R-L23*, with none belonging to known subclades of L23.[49]

R1a е просто един показател генетичен, носителите на който, ако ги проследим във времето от хилядолетия и са роднини, могат да имат различен цвят на коси, форма на очи, език, обичаи, религия, самосъзнание и да са различни до неузнаваемост. Както славяни така и скити или траки могат да са негови носители.

Там положението е най-зле, но и в останалата част на страната не е цветущо. Хората от малките селища всъщност са в чужбина, защото тук нямат препитание. Въпросът е, като се изучат техните деца, ако са с тях, къде ще предпочетат да живеят. А техните родители могат да се върнат като пенсионери. Всичко това има връзка с политиката на държавата. Понеже все се правят икономии първо се режат парите на такива малки селища и те остават без транспортна връзка, без медицински пункт. Кой ще отиде да живее там, дори и да може да упражнява професията си от вкъщи. Според мен по въпроса трябва да се мисли много сериозно, за да привлечем младите българи и да им осигурим модерен начин на живот и то не само в два града.

"Това, че и по времето на втората династия – Шанг, в Китай се наблюдават необичайни погребални ритуали с коне и колесници, показва, че трако-скитското влияние върху китайците е продължило много време." http://sparotok.blogspot.bg/2014/01/blog-post_11.html

Идеята за обединение по някакъв признак /примерно славянство/ би била удобна на всеки, който реши да проявява лидерство.

Славянинът е човек неблагодарен и често нелоялен, особено ако е разположен между няколко сили - не се знае какво ще го прихване последният момент. Току виж се породила трета и четвърта експанзия, особено ако оръжието е налице.

Играта с огън и съживяване на мумии е винаги опасно нещо - не се знае какво може да последва. То понякога няма нужда, ако конкурентът сам си пречи.

Е тука е вече големият спор - кой по-близък братовчед на скитите...За траките само у нас се борят.