Пандора

От особености до особености има разлика. Говоря за характерни граматически разлики. Ти как мислиш, как се появяват ? Просто задавам ти един въпрос за да разбереш, че една сериозна наука изследва целият процес, за да открие пораждането и развитието на едно явление ,в случая езиците въобще. На всички народи, не само на българите.

Напротив има. Въпросът колко значителен е той, зависи и от въпроса за етногенезиса. С това се занимава лингвистиката, която е анализирала именно книжнината от 10 век и след това. Но ти като цяло тази наука я игнорираш. Ако приемем версията, че огромна част от автохтонното население говорило на български славянски как ти например би обяснил наличието на граматически особености при сърбите и българите например, а и при другите славянски езици.

Дай ги тези места да ги видим , с текстове, букви или руни.

Без надпис на друг език и с други букви обаче, как може да се докаже каквото и да било ? Само пожелателно твърдение не стига, иска се и наука. Пак стигнахме до "оня" учебник, изучаващ славянските езици и родината на възникване Общо взето въртим се в кръг.

Не , ставаше въпрос какъв е бил езикът на българите преди 10 век и аз ти дадох пример с какви букви на какъв език са писали, защото такива реални факти съществуват. Няма как да ги игнорираш. Друг е въпросът кой е говорил на този език - само малък елит или по-голямо мнозинство. Твоята база е различна и по друга причина. Ти смяташ, че българите не идват от никъде, но източниците говорят друго. В този случай на територията на държавата на Кубрат би следвало да намерят някакви надписи на езика на българите от това място в съответната епоха / по твоята версия славянски/. Там има само надписи с руни, които не са славянски. http://murfatlar.blogspot.bg/2013/04/blog-post.html И ти също, за да докажеш твоята теза би следвало да покажеш надпис или текст на славянски преди 7 ми век или дори преди 3 век. И ред други неща.

Тоест ? Какво се разбира под "база". Текстовете реално съществуват, иначе никой нямаше да се трепе да се упражнява. Или ти просто зачеркваш неудобните факти?

А, защо така даде на заден Има още...

Ето един пример да се поупражняваш, наред с многото професори. Помогни им та да не се мъчат... canasubigi1.bmp

http://www.zhonga.ru/russian-chinese/человек/ja986 http://www.zhonga.ru/russian-chinese/человек/ja986 http://cidian.ru/r.php?q=продавец http://cidian.ru/r.php?q=магазин

А защо, по дяволите, се мъчим с термини от Именника ?

От двете статии бих избрала тази на проф. Константинов. Швейцария е показала, че ако една държава уважава културното самоопределяне на етносите и им е дала право на самоуправление или инструмент да влият на политиката никой не тръгва да напуска или да се отделя от държавата. Тоест стремежа би трябвало да бъде насочен към подобряване на управлението и чрез пряка демокрация. В друга тема нарочно поместих една декларация, която се отнася за коренното население и неговите права. Тук също възникват много въпроси, кое население се счита за коренно и вероятно ред други. Според мен е важна, защото практиката една група определяща се религозно или по друг признак да претендира за пълна самостоятелност не винаги може да изглежда справедлива. http://www.chitatel.net/forum/topic/19705-историята-на-нациите-в-епоха-на-глобализация/?do=findComment&comment=389506

Според мен не е нужно да се представя като "задължение за благодарност". Според мен една личност, чужденец или българин, заслужава памет първо защото е личност, второ с дейността си, мислите си е поставил посоки за развитие, ако разбира се тези посоки за развитие са оценени като добри. Подобно на българските революционери, които действително са дефинирали някакви цели. Не винаги целите се осъществяват и посоките следват, дори и от тези, които ги дефинират, но заслужава да се припомня, че все пак са били поставяни. Един вид като проверка къде сме и колко сме се отклонили от целите. Съгласна съм също, че самоопределянето е нож с две остриета, но то според мен се дължи не защото, хората не могат да живеят заедно и да се самоопределят различно, а поради желанието на "големите да се намесват във вътрешната политика на други". Ако има неразбирателство и желание за разделяне, то това трябва да се разрешава само от пряко заинтересованите и то по възможност по мирен път.

Щом е за самоопределянето аз съм за паметник, даже и да няма връзка с България. "Существует лишь одна-единственная сила, способная освободить человечество, и это — сила человечества. Это сила единых моральных устоев мира, и Устав Лиги Наций мобилизует эти моральные силы. Члены Лиги торжественно обещают друг другу, что они никогда не используют свою мощь в агрессивных целях, друг против друга; что они никогда не нарушат территориальную целостность соседа; что они всегда будут уважать политическую независимость соседа; что они будут придерживаться принципа, согласно которому крупные народы обладают правом определять свою собственную судьбу, и не будут вмешиваться в эту судьбу; что независимо от того, какие разногласия могут возникнуть между ними, они никогда не прибегнут к войне без того, чтобы сначала не представить предмет расхождений в арбитражный суд (а затем беспрекословно согласятся с вынесенным решением) или же не вынести разногласия на рассмотрение Совета Лиги Наций. Они согласны с тем, что для зрелого размышления Совету понадобится шесть месяцев... и с тем, что по прошествии шести месяцев, даже если они не будут готовы принять рекомендованный Советом способ уладить спор, они тем не менее в течение еще трех месяцев войну не начнут." http://www.grinchevskiy.ru/1900-1945/rech-v-zashitu-ligi-naciy-v-pueblo.php

Така или иначе в една правова държава, съдът е този който отсъжда. Комисията не разследва ли само? Потърпевшия срещу когото е сигнала може да реши друго. Какъв е ефекта, ако няма доказателство и съответно наказание. И цялата ни съдебна система боксува, защото няма ефект от нея, нито изяснява истината, нито раздава справедливост. Само се подмятат едни дела по сто години.

Там е работата, че никой не ни предоставя подробната информация кой кога и на кого в крайна сметка да вярваш - на пострадалия или на развелия бойното знаме "корупция". Това за големите етажи. Разчистването на конкуренцията е позволено по всякакви начини. За мен проблема в България не е корупцията по високите етажи /на първо време/, а това че е обхванала всички сфери на живота и вече не я наричам "корупция", а "рекет". А иначе корупция има навсякъде, просто някои народи са по-богати и са минали през един етап на наистина свободна пазарна икономика и корупцията не е обхванала така драстично целия им живот.

То затова борбата с корупцията е толкова трудна. И комисия и закони да има в съда се иска конкретна информация за пари и документи, а такива трудно се намират.

И така написано "Славянина" какво трябва да означава религиозна практика или етнос ?

Една идея във връзка с Метоновия календар. При него на всеки три години се добавя допълнителен месец. Той може да е обвързан с някаква ритуалност. Възможно е неизвестните термини да определят нов или стар период.

Или термините не са календарни, а носят друга информация. Според мен Именникът преди всичко е списък на имена, които са управлявали, както например и Гостун, за който се уточнява че е наместник. Това е основната информация. Другата е години на управление, вероятно в двете части има различен подход. Каква информация носят термините, които за нас са неразбираеми очевидно не знаем. Така за мен Именникът може да се ползва като източник с една част от информацията си, а с другата, когато и ако разберем и преведем. В украинската страница на уикито така е и преведен списъкът - само с първата си част. https://uk.wikipedia.org/wiki/Іменник_болгарських_ханів

Друго предположение е, че употребата на този календар е прекъснат със смяната на държавната религия. Следователно дори и да завърши един цикъл, би започнал нов ако следващите владетели все още са употребявали този. Тогава какъв календарен или друг термин ползва Тудор Доксов за годината на покръстването? За мен фактът, че списъка свършва с Умор е случаен, освен ако има някакво събитие, което ми убягва. Родът Дуло вече е сменен, а българите още не са християни.

Според мен няма как да знаем със сигурност как завършва Именника и до кой владетел е продължавал списъка.

Извинявам се ако ненужно съм била провокативна. Просто за мен няма нищо сигурно в календара. До сега не съм разбрала защо точно се приема че е животински, вероятно заради сходство с някои думи, но за да ги намериш трябва целенасочено да ги търсиш. Сходства с думи от други езици могат да се намерят, аз съм пробвала и самият факт, че това е възможно говори за за несигурност. Ето един пример: "В подтверждение этого мнения можно привести текст эпиграфического памятника, найденного в 1905 г. около д. Чаталар и содержащего надпись о Кане Омортаге (815-830): "Кан Ивиги Омортаг, в земле, где родился по воле боне и ей архонт. Держа свой лагерь в Пляске, основал аул в Тыче и двивул силу на греков и славян и искусно построил мост на Тыче; перенёс и поставил в этом самом замке четыре колонны и на одной из колонн поставил два медных льва. Бог да поможет волею божьей архонту согнуть царя под ногу свою до тех пор, пока течёт Тыча, и да даст болгарам много пленников; напоследок же, подчинив себе врагов, в радости и веселии да живет 100 лет. Время же, когда было строение – по болгарскому счислению Сигорелем, а по-гречески индикта 15" (822)6. Надпись сделана по-гречески и, возможно, греком, допустившим неточное выражение: "по болгарскому счислению Сигорелем". "Сигорель"– венгерское слово, означающее "строгая жизнь", или "суровая жизнь", szigoru – строгий, суровый, élet – жизнь, elni – жить." Иначе в повечето случаи в епохата се ползват различни варианти на лунни, слънчеви и смесени календари тук съм съгласна. Начало на летоброене - преминаването на Дунав ми звучи логично, Авитохол - дали точно тогава има ново броене и с какво е свързано също е въпрос. Може да се предположи с преселение отново. Аз го свързвам със съобщението на Михаил Сирийски за тримата братя от Скития още повече, че археолозите отделят хуно-българска култура от 2 век.

То и за Христос и Витлеемска звезда не е сигурна работата, ама на - митология. Въпросът е не какво днес ние знаем, а в какво вярва и знае авторът на Именника, отделно какво са преписвали и мислели преписвачите.

9000 години не е ли много?