Пандора

Само за това ? И Калоян изпраща син в Рим: „При твоята пък велика светлост проводих две момчета, едното се казва Василий, а другото Витлеем. Нека бъдат дадени по нейна повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат върнати при моето царство.“ http://istorianasveta.eu/index.php/история/родна-история/втора-българска-държава/218-витлеем-—-син-на-цар-калоян.html

И така историята е достатъчно интригуваща - Симеон "сменил" Владимир, а на всичкото отгоре се появяват други братя, Гавраил и Расате със странни имена, които въобще изчезват после. "Може би" са останали при папата..... Нямат си работа италианците, та записали, че и Господ съхранил написаното да се вайкаме. По същия начин може да отречем, че въобще е имало син Расате, понеже само в евангелието се споменава, а в другите източници въобще не се споменава такова име. Да предположим, Владимир го няма в делегацията. Но защо ? Според мен това никак не е маловажен въпрос, защото цялото семейство с невръстните деца присъстват, само Владимир го няма. Според мен или трябва да има основателна причина за това / още повече ако е смятан за престолонаследник/ или за мен той е Расате, защото по някаква причина италианците са го нарекли така.

Е, аз не бих поставила срок, но е пречка очевидно.

От една страна имаме съобщение, че Владимир управлява след Борис, преди Симеон , а в евангелието от Чивидале се изброяват братя и синове на Борис. Ако не са една и съща личност, въпросът е, къде е Владимир в 867 г. А въпросът за името Расате и произхода му си остава.

Дори и да го харесват, няма какво да извадят - източник няма, има само превод на нещо, което липсва.

В Чивидалското евангелие се споменава и друго име, което съмнително да е християнско - Докс, брат на Михаил Борис. Знаем, че Борис е сменил името си при кръщението, а Докс какво е направил ? Ристе, Петре и Тоше са варианти на имена, които се употребяват и днес и за това са ни известни, но не и Расате. По тази логика може да го изкараме и Пресиян и Парис.

Във vostlit е коментирано така: " Упомянув об ответных сербских подарках правителю Болгарии Борису, "о чем болгары говорят как о пакте" (т.е. дани), автор гл. 32 как представитель византийского правительства полемизирует с претензиями болгарских царей (вероятно, прежде всего Симеона), стремящихся утвердить свое господство над Сербией. Эти претензии категорически отвергаются в заключительной части гл. 32. Без сомнения с ними связаны неоднократные заявления автора гл. 32 о постоянной зависимости сербов от Византии и их верности императору. " " Тот факт, что в заключение снова выразительно подчеркнута покорность сербских князей Византии и, напротив, их полная независимость от "архонта Булгарии" (титул "василевс болгар" был официально признан империей за Петром лишь при подписании мирного договора 927 г.), позволяет высказать предположение, что тогда в ходе мирных переговоров при обсуждении вопроса о границах Болгарии болгарские послы поставили вопрос о признании Византией зависимости Сербии от Болгарского царства (Златарски В. История. Т. I, ч. 2. С. 525). Возможно, болгарские послы ссылались и на получение Борисом пакта (дани), и на присоединение страны Симеоном. Византийские дипломаты, напротив, ссылались на аргументы, почерпнутые из истории, которые, видимо, и составили материалы, вошедшие позднее в текст гл. 32 наряду с данными других источников. Предполагая такого рода болгаро-византийскую полемику в ходе мирных переговоров, легче, кажется, объяснить и то, почему Часлав постарался бежать на родину из Преслава. Возможно, впрочем, и другое допущение, поскольку гл. 32 полностью умалчивает о событиях в Сербии после возвращения Часлава и упрочения его власти (достигнутого в борьбе с болгарскими воеводами или с соперниками из сербов), ничего не сообщая о положении в Сербии на протяжении почти 30 лет (928-948/952 гг.) "

Да, имената са заемани. Ето например името Петър. Знаем, че то означава "камък", не е българско и се разпространява с християнството. Но българите имат и име Камен, което по значение е близко на Петър. Всички славяни разбират какво означава това име, но само българите го употребяват като такова. Странно, защото сякаш не е заето от славяните. Някак странно е да се смята, че само италианците знаят истинското име на първия син на Борис, а например гърците - не

Име или прякор все трябва да означава нещо, подобно на Владимир, -"Владеещия света" или "Владеещият добро" или нещо подобно. Тоест не същото като Владимир, а въобще нещо.

Да, първоначално и аз за него се сетих, като прочетох за Хосров и Юстин. Примерът показва и друго, а именно, че от край време ромеите шикалкавят дойде ли ред до мирните преговори и намират начини да се измъкнат. А после идва обвинението в кръвожадност.

Поне кажи какво означава на ирански, да научим нещо, та да не ни е съвсем изгубено времето. Нали за това всъщност е форумът .

Преиначаването може да има и друг смисъл - пазарлъкът да се води около самото осиновяване и следствията около него. " Кавад прекратил войну с ромеями и решил договориться о том, чтобы Юстин усыновил Хосрова. Император и его племянник Юстиниан обрадовались, но их предостерёг от такого шага один из юристов: ведь получалось, что у Хосрова возникало право на оба трона — в Ктесифоне и Константинополе. В итоге римляне решили пойти на хитрость — провести обряд усыновления не по своим законам, с совершением соответствующих официальных записей, а «как это принято у варваров» — путём вручения оружия и доспехов. Естественно, персы, чья держава издревле считалась равной римской (начиная с 283 года римский император и персидский шах называли друг друга «братьями», то есть равноправными государями), посчитали это оскорблением, и затея с усыновлением провалилась. ". Тоест, това може да е намек към Симеон да се откаже.

Благодаря!

Няма как да не е било известно на Хиросфакт, че Симеон е учил в Магнаурската школа

Съмнявам се, че качеството на образованието зависи точно и само от титула "университет". Всичко зависи от компетентността и умението на учителя. И разбира се от усърдието и способностите на ученика. Понеже така и така стана въпрос за образование какво е положението в 9 век и преди християнизацията в България според вас. И с оглед на това, че Симеон прекарва в Константинопол от 878 до 888 г. на предполагаема възраст между 14 - 24 години какво предварително образование е получил /ако е получил такова/.

Фалшификации се произвеждат и днес, според мен това обаче няма пряка връзка с образоваността като цяло. Борба между догмите съществува винаги. Апокрифната литература в България и в цялата християнска общност циркулира все пак, независимо дали откъси /изопачени или не/ от стари произведения или преработки. Така се раждат нови трактовки и колкото и да е странно хората са склонни да вярват в тях. Въобще хората имат нужда да вярват, каквото и да говорят атеистите.

Да, объркала съм името, за което съжалявам.

Тоест - в Кавказ е имало "събори" от рода на Тулския ?

На този въпрос, въпреки вашите комплименти, с оглед на компетентността не мога да ви отговоря. Единствено се сещам за подобен случай на цар, който се замонашава или живее в манастир и също като Борис отново се връща на престола и ако се не лъжа даже и воюва. Цитирано беше пак нейде из форума, но е трудно да го търся пак. Един цитат от Паисий: "Неман жупан станал монах, отишъл в Света гора, съградил манастира Хилендар и умрял. От неговите мощи изтекло целебно миро. След него станал първи сръбски крал син му Стефан. И той станал монах при смъртта си, и неговите мощи са цели и досега в Студеница. Имал трима синове: пръв станал крал Радослав. Брат му Владислав го изгонил; той станал монах и умрял в мир. Владислав станал крал. Преди смъртта си той станал монах и бил погребан в манастира Милошево. Станал сръбски крал и техния брат Урош. След време възстанал син му Драгутин, изгонил баща си от престола и станал крал. След известно време се разкаял, предал царството на брата си Милутина и свършил живота си в голямо покаяние. Неговите мощи, цели и досега, пребивават в София, но софиянци мислят и казват, че това са мощите на крал Милутин, но не е така. Да четат житието на празника на крал Драгутин. Монашеското му име било Теоктист. Милутин не бил монах при смъртта си." Прави ми впечатление честата повтаряемост на едно и също събитие, затова скептично гледам на употребената дума "изгонил". Изглежда замонашаването има някаква цел. Но пак не става ясно дали монахът е едновременно и крал.

Да, благодаря!

Всъщност Сабин е зет, тоест не принадлежи на царския род. Вероятно управлява временно, може в качеството си на някакаква боилска длъжност и това да налага свикването на народен събор / за да се узакони или не важен договор/. Има връзка с други теми от форума. Ако сте следили или чели другите теми в раздела, ще видите, че там се изказват различини варианти за положението на цар Борис - дали бидейки замонашен би могъл все още да бъде царят , който е над закона. Отношението ви към царската власт от съвременна гледна точка, въобще не съвпада с гледната точка на народа от тази епоха - за бунтове може да си мислят боилите, за простия селянин царят е светиня. И Ивайло Свинарят не е ръководител на народно въстание.

От една страна едва ли царят променя волята си по повод предаването на властта на събор, от друга има такъв. Може просто целта на събора да няма за цел обявяването на новият цар, а просто съвпада по време и пак може да касае едни и същи събития. На мен ситуацията ми напомня Тулския събор, който бе цитиран наскоро в друга тема. Там се изброяват различни забрани за духовните лица и в това число присъствието на духовни лица на "игри" свързани с езически ритуали. Възможно е двамата братя - кандидат-царя / макар, че за мен не е задължително Расате да е възприеман за такъв / и духовното лице кандидат-патриарх са си позволили по навик и традиция да присъстват на нещо, което е крайно осъдително. Вследствие на което, на единия му изболи очите, на втория му издърпали ушите, а за народа остават указите на събора.

https://etokavkaz.ru/traditcii/pobeda-vyzov-strast-kinzhal-osel-i-demonicheskaya-sila?utm_campaign=weekly_letter&utm_source=newsletter&utm_medium=email

Идеално повествование за сценарий на филм.

Възможно е събитията да са резултат от различни практики на обичайното право - наследяване по старшинство - тоест при наличието на брат / Шамбат/ би следвало той да наследи управлението. Изглежда между братята /Кубрат и Шамбат/ има дрязги и е възможно Кубрат да е разпоредил друго. Така или иначе, според писанията, Аспарух е взел страната на Шамбат. В Дунавска България такава практика съществува - при Асеневци, а също и възможност след Крум да са управлявали "по старшинство" Дукум и Диценг. Въпросът с хазарите е сложен. Твърди се, че двата владетелски рода - български и хазарски враждуват, от друга страна културно са близки и родствени. После пък идват разногласия по отношение на религията. Авторът според мен преди всичко е защитник на мюсюлманството. От тази гледна точка връзките и възможностите за някакви отношения с Аспарухова България се разпадат. Освен това, щом това е летописецът от съответния Бат-Баянов двор, очевидно е, че ще защити неговата позиция.