Пандора

Предлагам да се върнем към темата. Не знам какви символи имат атеистите, но съм съгласна, че щом организацията е световна, символът трябва да е еднакво приемлив за всички народи и религии. Аз за това и в началото се опитах да търся информация дали гълъбът е символ и какъв в различните религии, но информацията е безкрайна. А пък за тези, които не означава нищо в крайна сметка са свободни /или пък не/ да се присъединят към световния избор.

Все пак се счита, не знам въобще доколко вярно, че Исус е желаел реформа и е критикувал свещенниците. Едва ли може да искаме точно от него да съблюдава всички предписания. Според мен Исус е наблегнал на духовните предписания, тоест на благородните, духовни постъпки на всеки един обикновен човек, а не толкова на безброй ритуални правила. Без да съм убедена християнка, още повече пък и фанатична, смятам, че посланията на Исус имат все пак смисъл за човечеството и няма никакво значение как го приемат евреите.

Абсолютно съм съгласна с това Обаче тълкуватели има и сред иудеите. Колкото и да ни се иска всички да разбират еднакво божите слова и препоръки, оказва се, че още следващото поколение "мъдреци" изпадат в разногласия. И иудеите не са изключение. Кой може да ни гарантира, че още първият пророк е "разбрал" правилно ?

" С точки зрения хасидизма, физический мир создан Творцом для того, чтобы достичь «обители в нижних мирах» — состояния единства с миром, который, несмотря на то, что он по своему устройству отрицает Творца, всё же в конце концов проявит Его. Эта «обитель» достигается тем, что евреи и неевреи исполняют заповеди Творца (613 заповедей для евреев и 7 заповедей для неевреев), используя непосредственно материю физического мира (поэтому большинство заповедей Торы связаны с материальными предметами, а не только духовными принципами и идеями). Таким образом, они соединяют Волю Творца (отраженную в заповедях Торы) — а тем самым и Его Сущность — с физической материей. Бааль Шем Тов, основатель хасидизма, учит, что в каждом предмете есть «искры святости» — элементы духовности, которые «спустились» из духовных миров и застряли в физическом мире. Когда какой-то предмет используется по Воле Творца, искры святости активируются и создают канал между физическим и духовными мирами, способствуя «проявлению» Творца в духовных мирах (т. н. «Ор Эйн Соф», «Бесконечному Свету») проникнуть в этот мир. Это позволяет конкретному предмету стать «обителью» для Творца. До прихода мессии это состояние «обители» скрыто, но после его прихода (который приближается каждым исполнением заповеди, каждой созданной «обителью»), единство Творца с физическим миром станет явным. Однако, в некоторых предметах «искры» застряли слишком глубоко и не могут быть активированы. Поэтому Тора сообщает, какие предметы можно использовать (и в каких случаях) для служения Творцу, а какие нет. Эта философия представляет еду тоже видом служения Творцу (поэтому еврей обязан сказать благословение перед едой), если человек ест не только ради своего насыщения или удовольствия, а с целью получить силы продолжать служить Творцу в этом мире. Когда еврей ест еду с такой целью, он превращает её в «обитель» для Творца. Однако, те виды еды, в которых «искры святости» застряли слишком глубоко, не могут быть использованы для этой цели. Поедание их приводит к усилению силы, которая обратна от духовности и называется «клипа» — «оболочка, кожура». Эта сила заслоняет мир от факта существования Творца (она и создает тот факт, что физическая материя не проявляет в себе Творца, что делает этот мир «нижним»), и, таким образом, усиление её (в результате нарушения заповедей Торы) обратно созданию «обители» для Творца в физическом мире." Макар че твърде се отклонихме от темата. Все пак и у иудеите съществува идеята, че предмет или жива твар може да бъде обител на Твореца и негово проявление, включително и гълъб. Исус Христос може да не е пророк за евреите, но за останалия свят е, може би защото е показал такова проявление /независимо какво мислят евреите за това/. Говоря само по принцип. Оттук е възможно и различно тълкуване на определени текстове.

Аха. Добре, ще зная вече.

" 4. Евреи в древние времена, проводя в храме обряды очищения, белых голубей, как символ чистоты приносили в жертву. В наши дни эта птица является символом республики Израиль. " https://moiarussia.ru/pochemu-golub-ptitsa-mira/ Пише също / ако е вярно написаното/, че в Египет за първи път започнали да отглеждат гълъби, а египетският народ е един от които евреите са съжителствали дълго.

Къде ще вие гнездо ? - на новооткритата земя или обратно в ковчега при Ной ? С останалото съм съгласна - има достатъчно анализатори на Библията и християните са едни от тях. Ето и още познания за гълъбите. " В днешни времена остана само спомена от гълъбовата поща, която в миналото е била единствения начин за доставяне на съобщение по въздуха. В древен Египет, Персия, Рим хората били учудени на страхотното чувство на свързаност на тези птици с родният им дом – много писмени документи са доказателство за това, че това им качество е използвано от военни, търговци, както и като свръзка между отделни фамилии в отдалечени места. Така например чрез пощенските гълъби разпространявали новините за победителите от Олимпийските игри в древна Елада. Гълъбите като единствени бързи куриери още през 12ти век в Древен Египет стрували цяло състояние. Често на тях бива поверявана много ценна информация по време на войните, когато се е налагало да се сменят стратегии и подходи към противниците. Много хора стават доста богати именно заради пернатите пощальони, например кланът Ротшилд. Известен е фактът, че изхода от битката при Ватерло през 1815 година се е знаел две денонощия преди мълвата да обхване Европа. Така Натан Ротшилд успява да развърти кампанията с френски ценни книжа и да забогатее за кратко време. Благодарение на пощенския гълъб печелели служители в борси за ценни книжа - брокери и финансисти. Холандия, която се счита за държава с традиции в отглеждането на линии пощенски гълъби, създава в началото на миналият век система за граждански съобщения. За подобряване на кръвта на местните породи са били докарани гълъби чак от Багдад. "Базелската гълъбица" 1845 г., първата марка с изображение на бял гълъб е супер ценна за нумизматите и филателисти в днешно време. "

Ако сравним обаче логиката на шумерския епос, чийто откъси са публикувани по-горе , когато птиците се завръщат, земята все още е потънала във вода, но когато поредната птица не се завръща, това означава, че е намерила суша и се връща към нормалния си живот, без да се интересува да предава някому тази информация. Тоест, тук птиците наистина са птици и можеби все още не са символ на нищо. Но в библейския разказ, гълъбът се връща при Ной - може би имено да го извести / като му носи нещо, което свидетелства за зародил се живот/. Тук вече може да се мисли дали самите птици - гълъб, гарван вече не са влезли в символиката, като вестители на боговете. Просто развитие на мисленето на човечеството и използването на символика. Може да се помисли кога и защо това се е случило, например, когато са забелязали сезонната миграцията на птиците или пък нещо друго свързано с тях.

Всички тези названия от типа " Pashtun cluster " и " Ashina clan " ми изглеждат все още условни. Що се отнася до появяването на подобен субклад сред българите, то то е възможен при всяка една по-голяма миграция от изток, а такива в историята не липсват.

В този случай се повтаря целият символ - гълъб + маслинена клонка. Ако има символично значение на живот /или може би нов живот/ , то очевидно би могло успешно да се свърже с Потопа и оцелелия Ной. Оттук може да се изведе и някакъв смисъл на "край на наказанието". Отделно гълъбът в течение на времето се тълкува като Свети Дух. Битие: „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата” / тоест няма нищо създадено още, едно положение преди нов живот/ Като цяло всички религиозни книги и "божи слова" чути от избраници са натоварени с много скрита символика / изглежда идеята е тълкуването да е в ръцете на жреците/. И така въпреки, че божието слово би трябвало да е едно / за всички ? / тълкувателите са много. Да не говорим, че различните религиозни системи заимстват помежду си в интерпретацията си за историята на човечеството и отношенията му с Бог. "При Кръщението на Иисус Христос на река Йордан (Богоявление): „И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; върху Когото е Моето благоволение.” " Тоест не гълъбът е Свети Дух, а Светият Дух се вселява в гълъба.

Това, че в България завареното население (а пък покрай него - и новодошлото) очевидно владеят и гръцкото, и латинското писмо, и използват и двете, като комбинират буквени знаци за определени звукове, говори и в полза на това, че писменостите все пак се усвояват, щом това се наложи и в полза на това, че е по-лесно да се използва традицията. Но писмеността, особено използвана за религиозни нужди, не включва само самите символи, но и съдържа известна символика на самата идеология. И въпросът е в добавените символи, може би. Освен това се твърди че двете писмености няколко века се използват успоредно и постепенно кръглият вариант на глаголическите буквите е заменен с ъгловатия. Тоест във времето самата глаголица търси и намира оптималния си вариант. " Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век. " Освен това във времето книжовниците би трябвало да умеят да четат написаното и на двете азбуки, за да използват книжнината.

Напротив аз не смятам Симеон нито за комплексар, нито за тъп. Просто съображенията могат да бъдат от друго естество, което няма нищо общо със сложността. Съзнавам, че това е само във моето въображение и не мога да го докажа. Освен да викнем духа на Симеон на спиритуалистичен сеанс. Намирам, че съображенията на Симеон просто не са ни известни. Не мога да кажа за колко време един обучен средновековен писар ще изучи нова писмена система. Според мен едва ли ще му отнеме много време. Затова и смятам, че причината е друга. Може не всички българи да са биле грамотни / което е невъзможно в средновековието /, но смятам, че всяка държава се нуждае от грамотни хора и всяка държавна канцелария от писари. И на мен ми омръзна да смятат българите за идиоти, които преписват чужди титули и не знаят как да ги съкратят и даже да нямат канцелария, ама си мълча.

Ясно, разбрах те. Искаш да кажеш, че българите езичници / ако ги има въобще/ на Кубер и сермисианите не са правили секс, просто си вървели на юг заедно. Обаче самите сермисиани ти си ги описал като смес от римляни и варвари, така, че прецедент има.

Благодаря! Обаче, ако това не е оригиналното място на камъка, ми се струва трудно да се разбере предназначението му. Ако е оригиналното му място, може би изобщо не става въпрос за течност.

Тоест ? - какви трябва да са тези археологически данни ? Ти сам написа, че биле романизирани , "с християнско самосъзнание". Как да ги отличим от останалите ромеи? Етнически връзки е достатъчно да има в средновековния елит / защото той е решаващия фактор/, а за населението връзките биха могли да бъдат идеологически - тоест религиозни борби. Тоест населението да иска самостоятелна културна идентичност. И българската държава му я дава.

Не искам да кажа, че това не би могло да бъде причина. Но понякога ми се струва, че нашите мисли текат съобразно нашия начин на живот и мислене, който все пак се различава от средновековния, а някои идеи отдавна са мъртви. Затова смятам, че съображенията биха могли да имат друго естество, което е характерно за средновековния начин на мислене. Според мен въпросът е, че както гръцките, така и всички други буквени знаци - латински, рунически първоначално имат религиозен смисъл и като цяло символизират нещо, което влиза в обсега на познание на грамотните и е от значение за тях, а може би и на всички. В този смисъл е интересна идеята за създаване на нова азбука, с напълно неупотребявани писмени знаци досега. Като стане въпрос за буквите неизбежно и винаги се сещам за Иванчо Йотата / а покрай него и за всички граматични реформи/. " Само пред приятеля си Хаджи Смиона той се отпущаше и я наричаше сладостно: фалимилия, както и "метода" нарече един път пред Иванча Йотата методiа. Напразно Иванчо Йотата, който беше твърде свадлив човек, го уверяваше, че метода е едно, а методiа друго, и че граматиката всякъде другаде дава да се пише i , само не в метода. "

Какво казват археолозите по въпроса - това ли е оригиналното място на камъка ? От снимката не мога точно да преценя местоположението му. Обаче и така вкопан в земята, къде трябва да се разливат виното, кръвта и другата течност ?

" Около 888 година Симеон се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, „при устието на Тича“,[б 3] където заедно с други монаси под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език.[6] " / до 893 г /. Все е имал време да прецени и да си изгради мнение и извлече съображения. Случайни избори няма. Има само случайно предоставени възможности, ама и те са необходими "случайности" Според мен изборът, който прави Борис не касае толкова писмените знаци, колкото самите учители, носещи славянски книги, наследници на делото на Методий, тоест на византийската политика, при това прогонени от конкуриращи Константинопол за влияние. И така , в колебанието между латинския и гръцкия / и техните учители, където е опасността/ България се сдобива със славянски учители, представители на племена, които нямат имперски амбиции, а само да запазят културната си идентичност.

Според мен стигаме до въпроса за така и незаселеното Загоре по времето на Тервел. Не знам какво разбираш под "усвояване на Мизия". Може би това, което за теб представлява незаселени общирни територии, за мен представляват пасища, тоест на мен не ми е необходимо да виждам гъсто заселени множество градове, за да смятам, че там обитават хора / ония седем родове племена, които се преместили къде са ? /. Може и да има такава опасност, империята никога не изключва от стратегията си едно бъдещо връщане на тези земи. Това не означава, че те не се използват или не са заселени, просто представите ни за обитаване днес и тогава са различни. Свободни пастири винаги са необходими, както и на Сердика, така и на Константинопол, където също трябва да се хранят, въпроса е кой организира търговията. За това и империята се стреми да унищожи внезапно възникнал нов център на организация. Този въпрос наистина е сложен. Според мен, ако те представляват смесена популация от българи и бивши византийски поданици, могат да създадат големи проблеми. От една страна, ще има стремеж към връзки с Аспаруховите българи, от друга желание за възвръщане на изконно право на владение на определени земи / ако такова съществува/. Освен това за тези територии / или тези около тях/ се води спор за влияние между Рим и Константинопол. Много налични проблеми, които ако се използват могат да доведат до твърде нежалани събития. За империята. Вземи например събитията с турските преселници от 80-те, които доведоха до един неустановен статут и особено положение, при което притежаваш собственост и паспорт на една държава, но изцяло се чувстваш свързан с друга държава. И който се използва за политически цели. Това положение на колебание в избора на държава и родина тегне върху турския етнос от Освобождението до днес.

Може би това население е изпитвало по-силно и отдавна опасност от погърчване. Допускам, че самото християнство там има по-стара давност, а в Северна България просто процесът с християнизацията да е в началото си.

Защо според тебе " българите всеячески се стремят да спънат римляните при тяхната реконкиста. " ? Номади или земеделци няма значение - и в двата случая се нуждаят от земя. Защото през вековете не замръзват в едно и също количество, плодят се и се размножават - хора и добитък, и се нуждаят от тази земя за себе си.

Не е задължително преселенията да са свързани с конкретна личност - Кубер, Аспарух или друг. Преселения се извършват често и причините за това могат да бъдат различни - икономически, политически, религиозни и т.н. На Крум вероятно му пречи една крепост като Сердика, която би могла да възпира подобни следващи заселвания, например. Тоест може би е в ход някаква стратегия, но не е още осъществена. Градовете първо се рушат /защото са бази на противника/. После отново се градят.

В такъв случай, за да бъде столица или трябва да се владее окончателно регионът и тогава е предпочетен поради някакви причини, или регионът да е обособен административно и се управлява самостоятелно или под нечия зависимост.

Според мен, различните общности, оставени сами на себе си се развиват / променят културата си/ с различна скорост. Някои дори просто не желаят да се променят, дори и при промяна на условията, дори и понякога сами да съзнават, че това означава гибел. "Един друг мит звучи по-обнадеждаващо. Според него бушмените и банту били първоначално братя. По-големият брат бушмен пръв видял кравите, но вместо да ги отведе със себе си, ги показал на по-малкия си брат банту, който бил по-любознателен или по-малко глупав и решил да ги отглежда и да ги дои. Ето защо бушмените нямат добитък..." Вл.Григориев "Митовете по света"

http://golbis.com/pin/chto-znayut-yaponskie-deti/