Пандора

Да наистина,вероятно е така.Ето тук също нещо интересно :

При българите,поне в някои краища,също има подобно нещо.Например преди години получихме покана от едно семейство да кумуваме имено по наследство,тъй като родителите на съпруга ми са биле кумове на родителите на младоженеца. Също е интересна ролята на вуйчото - изглежда при много народи той е важна фигура в семейните взаимоотношения.За съжаление историческите източници рядко обръщат внимание на рода на жената и майката.

Ами може би това е важно ,защото се настаняват на бивша ромейска територия,не на персийска. Според мен е по-важно дали са независими в своите действия от ИРИ.Например славянските племена нямат държава,намират се в буфера - и те ли са граничари ?.Признаването на една откъсната територия за независима държава е дълъг процес.И днес има държави,които се мислят за такива,но пък други не ги признават,а на някои пък им пречи името....Важното е че искат да имат своя държава,кога и дали ще ги признаят е въпрос на време.Някои не успяват.Е българите са успели - три пъти даже.

Въпросът може да се погледне и от друг ъгъл - дали Камерън си го мисли и защо един дипломат не може да каже всичко каквото мисли. В края на това видео,в което се изказват критики във връзка с руските избори,не пропускат да се надсмеят и на собственото си правителство.

Имам няколко въпроса по отношение на федератите.Знаят ли се например клаузите на договорите - феодус? РИ им предоставя земя,която да обработват,но договорът се подновява при всеки нов император.Какво се случва,ако договорът след няколко поколения не се поднови ? Прави ли се разлика между федерати и съюзници ?

"Европа идет по тому же пути: от эйфории от ожидаемого снижения цен на энергоносители и перспективы энергетической независимости от стран—поставщиков газа, в первую очередь России, до сворачивания добычи из-за протестов против загрязнения окружающей среды. В начале 2011 года, после небольших колебаний почвы в городе Блэкпул, технологию гидроразрыва (а с ней и добычу сланцевого газа) запретила Англия. В июле ее примеру последовала Франция. Российские специалисты из Института проблем нефти и газа РАН полагают, что геология Западной Европы не позволит сланцевому газу стать серьезным конкурентом поставкам из России. Однако в ряде европейских стран до сих пор считают иначе — Польша, например, намерена начать добычу сланцевого газа в 2014–2015 годах, Румыния и Сербия намерены начать геологоразведочные работы по поиску месторождений сланцев." Подробнее: http://www.kommersant.ru/doc/1853430

http://www.youtube.com/watch?v=qgX9mTSg6r0

Ето за това някои хора измислят "частна теория на НЕвероятностите"

На много места живеят българи /и днес/,но не на всякъде задължително има държава България.Може би точно това е въпросът,че Аспарух е искал да управлява в самостоятелна държава.

Мисля,че кранът го зазидаха в сградата.Пише,че 90 % от елементите се вграждат в завода и драстично се намаляват отпадъците.Интересно какъв ли е срокът на годност на тези сгради.

Може да е писано от погледа на населението,каквото и да е то ,живеещо между Дунав и Балкана.Идват нови заселници и някои с благороден произход от рода Дуло,което ги прави владетели.В началото се обяснява накратко кои са Дуло и това,че владеят или управляват земи оттатък Дунав.Нещо подобно като алано-готът Йорданес,който написал историята на готите.

Може би е стилизирано изображение на "бог наблюдаващ от небето" "Иллюстрации к Книге Мертвых изображают эту Божественную Лестницу – иногда рядом со значком «анх» (жизнь) , символически касающимся Небесного Диска – в виде высокой башни с надстройкой (рис. 23а, б). В стилизованной форме сама башня обозначалась иероглифом («дед») , который имел значение «вечность». Этот значок ассоциировался с Осирисом, поскольку пара таких колонн была якобы установлена перед его главным храмом в Абидосе, чтобы увековечить два объекта, находившихся в Земле Сокара и позволивших Осирису подняться в небо." http://fictionbook.ru/author/sitchin_zahariya/lestnica_v_nebo_v_poiskah_bessmertiya/read_online.html?page=5 "Греки называли эти колонны «обелисками», то есть «заостренными». Египетское название колонн – Лучи Богов. Большинство таких колонн были установлены – всегда парами у ворот, ведущих в храм (рис. 34), – при Восемнадцатой и Девятнадцатой Династиях (некоторые из них в настоящее время перевезены в Нью-Йорк, Лондон, Париж и Рим). Фараоны утверждали, что они устанавливают колонны, чтобы «получить (от богов) дар вечной жизни». "

Накити Каракалпакските накити са разнообразни,внушителни и имат специално място в естетическата система на етноса.Всяко бижу има охранителни функции и се използва като амулет,особено необходими за една бъдеща майка.По-горе са изброени някои от накитите използвани в сватбения костюм. Накитът наречен туйме може да има различни форми.Може да бъде куполообразен и орнаментиран с елемента „змийски следи” и с растителни елементи.Може би формата му е свързана с космогоническата представа за яйцето от което се заражда Вселената. Друг вид туйме наречен жалпак или бака/жаба/ наподобява стилизирана жаба.При каракалпаките съществува поверие,съгласно което,жабите падат от небето заедно с дъжда и предвещават идването на пролетта и възраждането на природата. Третият вид се нарича шар туйме и представлява кръстообразно изделие,инкрустирано с пет сердолика.Всеки от четирите края на кръста завършва със стилизирано изображение на рога.Рогата на овен символизират плодородие,благополучие ,а при много народи овенът е и тотемно животно.Този вид накит може би изобразява слънце,тъй като кръстът е солярен символ,може да указва за четирите страни на света или четирите основни елемента – въздух,земя,вода,огън. Тези украшения представляват универсално благопожелание и могат да се заменят и в место туйме да се използва хайкел. Накитът хайкел представлява масивно сребърно колие с инкрустирани големи сердолики и допълнено с висящи ромбове,розетки и мъниста.Състои се от три части,а централната част се използва като амулетница и представлява цилиндър,в който се съхранява записана на хартия молитва или сура от Корана.Накитът се украсява със изображения на рога или схематични изображения на божества,а също и с висулки завършващи с ромбове или камбанки.Към него може да се добави и специална висулка наречена онгирмоншак. Украшението онгирмоншак има полусферична форма,от която висят верижки ,завършващи с ромбоидни листенца и камбанки.По звънтенето на този накит можело да се познае,че идва девойка.Придписва му се способност да прогонва зли духове.Символ е също на майчинството и се носи под пъпа. Специална нагръдна украса е така нареченото онгирше,представляващо бродиран нагръдник от текстил,филц в червен цвят на който се закрепват различни накити туйме и монети по строги правила.В долната част на нивото на пояса се закрепва и онгирмоншак. Всички описани самобитни накити и модели на орнаменталното изкуство са свързани тясно с обрядовите символи на каракалпакската архаична култура.Изключителното им разнообразие и изразителната изработка свидетелстват за богатството на каракалпакската култура.Срещащите се аналогични модели и при съседните народи говори за етнокултурни връзки между народите от Средна Азия Показаните модели от сайта http://karakalpak.com са експонати от Каракалпакския държавен музей на изкуствата,Ермитаж и други колекции.

Сватбен ритуален костюм При каракалпаките сватбеното облекло не се облича само веднъж,а създадения с голямо търпение костюм се използва и за всички празници.Целият комплект включва:долна риза и панталон,синя рокля /кок кейлек/ , специална украса за глава от три части - кызыл киймешек, саукеле и тобелик и горно покривало /жепек жегде/. Роклята има туникообразна кройка и се шие от тъмно-синя домашнотъкана материя.Днес се съхраняват автентични образци в държавните музеи на РФ и в други колекции.Синият цвят на дрехата символизира цвета на небето,горния свят,а бродериите имат различни орнаменти в зависимост от района,социалното положение на невестата,принадлежността и към определен род.Роклята е богато орнаментирана с червени,жълти и зелени цветове. Общият план на бродерията предизвиква голям научен интерес и се нарича сауыт нагыс – модел ризница,тъй като орнаменталните полета от ромбовидни фигури на гърдите напомнят на този елемент от облеклото на воина.Според А.Алламуратов,това може да е отглас от дрехите на масагетските жени- войни,възпети в каракалпакският епос.Такава връзка с женски доспехи няма аналогия сред останалите народи от Средна Азия.В долната част на роклята са избродирани стъпенчати ромбове с кръст във вътрешността и рогообразни мотиви.Тези орнаменти са свързани с пожелание за благополучие и продължаване на рода. Според Гульназ Торениязова,цялата декорация на сватбената рокля съчетава идеята за двойната роля на жената от родовоплеменното общество – на воин и продължителка на рода. Бродериите върху роклята спазват принцип на симетрия.Централната линия,състояща се от модела „хоросонски рога”,чиято численост указва на многочислените колена в рода.От този централен мотив в двете посоки се разклоняват косо ромбовидни елементи,а около врата са разположени стилизирани изображения на обици / сырга нагыс /.Широка линия от орнаменти ,като зигзаги,малки триъгълници,зъбци и квадрати с роговидни елементи , украсява и ръкава.Синя рокля без бродерия при каракалпаките представлява траурна дреха. Друг интересен елемент от сватбеното облекло е така наречения кызыл киймешек,който тук накратко ще наречем киймешек.Той се изработва и орнаментира с голямо усърдие.Представлява нагърдник към чийто край е пришита триъгълна кърпа падаща назад,завършваща с ресни дълги 5-7 см.. Предната нагръдна част е украсена с няколко реда хоризонтални и вертикални орнаментирани полета,съставящи сложна композиция. По края на киймешека се бродират растителни орнаменти Върху киймешека се поставя украшение наподобяващо шлем и се нарича саукеле.Изготвя се от филц,покрива се с червено сукно и се украсява богато с метални висулки,цветни камъни,мъниста главно коралови. На челото също се спуска висулка /жыга – скъпоценна/,украсена с камъни и мъниста Други украшения на саукелето са така наречените кыран,което означава ловък,биещ без пропуск.Те представляват метални гравирани пластинки и напомнят глава на орел или ловна птица. В задната част на саукелето се закрепва дълга ,украсена с бродерия лента,наречена халка или халыка.Към нея се прикрепват дълги мрежи от нанизани камъни в зелен,жълт и гранатов цвят. На гърдите отпред се спускат три гердана от мъниста с различна големина. Саукелето се носи в съчетание с цилиндрична метална шапка /тобелек/ също богато украсен. Саукелето представлява едно доста скъпо украшение и се носи само от богати жени. Подобно на саукелето украшение се среща и при другите народи от Средна Азия – казахи,узбеки,туркмени.На снимката е показано чувашко украшение за коса на омъжена жена. Сватбеният костюм завършва с халат-покривало /жепек-жегде/,който се поставя на главата и закрива рамената.Халатът има дълги лъжливи ръкави,които се завързват отзад на гърба.За ръцете са направени прорези.Вратника на халата се бродира и украсява с копринени ресни и мъниста.Червен халат влиза в чеиза на невестата и се носи от 15-годишна възраст.След 40-та година жените носят халат от бял цвят.За разлика от узбекския,каракалпакския халат не е съчетан с мрежа ,тъй като каракалпачките не закриват лицето си. Сватбеният костюм добива още по-тържествен вид с носените от жената накити,които включват дълги обеци,колие наречено хайкель,брошка наричана туйме , специално бижу наречено онгирмоншак и обица за носа. Сватбената рокля се закопчава с кръгла брошка от сребро с камък сердолик.Ръцете на невестата са украсени с пръстени със скъпоценни камъни и гривни,а в косите се вплитат ленти с ширина 2-2.5 см с пришити мъниста,монети,камбанки.Сердоликът при почти всички народи на Изтока се счита ,че има предпазващи функции. Това изобилие от дрехи и украшения биха могли да бъдат не случайно изпитание за девойката,тъй като те изискват издържливост , търпение и сила през цялото тържество,а това са качества необходими на бъдещата майка.

Обаче Сандро и Ектор ги няма Че то и нащите царе винаги са мъдри и добри

То има много прародини .... може после да завият към Бактрия...

А,не - пътят за Сибир е свободен,място колкото щеш.Обратно към прародината...

Значи само с обединени сили ще победим врага Понеже темата с имената е винаги интересна и първото на което попаднах е това тук, не знам откъде са ги взели Паулу - маленький

Орнаментално изкуство Каракалпакският орнамент е най-важния исторически материал и източник за изучаване етническата история на народа.Той отразява светоусещането на полуномадския етнос,живеещ в суровите условия на стептта.Орнаментът е най-старият способ за изобразяване на заобикалящия свят,информация за митология и генеалогия.Поради тази причина голяма част от предметите,част от битието на етноса са украсени с тези елементи. В каракалпакското приложно изкуство се срещат геометрични,зооморфни,растителни,предметни и антропоморфни мотиви,като зооморфните са най-много.При всички скотовъдци се забелязва сакрално отношение към животните ,в качеството им на тотеми и талисмани.Различни части от тялото им имат охранителни и предпазващи функции,като например лакътната кост на вълка пази стадото от вълци и крадци,а колянната капачка предпазва от болести на костите и уроки.Главата,ноктите и перата на бухал пък предпазват от зли духове и се привързват към юртата и детската люлка. Поради разпространения сред каракалпаките култ към кучето в бродериите се срещат елементи свързани с него – следи от лапи на куче /ит табан/,характерен елемент украсяващ ритуално свадбено облекло на невестата,торбички за чай и други изделия.Друг много често срещащ се елемент в бродериите,дърворезбата и тъканите изделия е изображението на рога на овен.Счита се ,че овенът обладава благодат и често този елемент украсява фасадите на домовете.Един от най-срещаните мотиви в културата на народите от Средна Азия се нарича муйиз и се среща също и при каракалпаките и в неговите разновидности – кръст с рогообразни елементи на краищата и мотив наречен сегиз муйиз – осем рога. муйиз Друг елемент в приложното изкуство представляват ромбове с 12 куки по краищата /он еки муйиз/.Според някои изследователи този елемент се явява тамга,а куките изобразяват дванадесетгодишния цикъл на календара.Много разпространени в декоративното изкуство са и различни птичи мотиви.В митологията ,душата се устремява към небето върху крилата на птица,а също птиците водят душата на новороденото на земята.Оттук и поверието,че щъркелът носи детето.Тези вярвания имат връзка и със Световното Дърво при което корените му са свързани със света на насекомите,стъблото с човека и животните,а короната с птичия свят.Птиците олицетворяват оплождощата и очистващата сила и са носители на светлото начало.Мотивът представляващ нокти /карга тырнак/ има охранителни свойства,този мотив също се среща на бронзови сарматски котли. малък килим с орнамент он еки муйиз елемент от сватбена рокля с мотив карга тырнак Магически свойства притежават животинския гръбначен стълб и главната рибна кост.Изобразяването на рибна кост чрез верига съединени триъгълници / онурга-гёль / е свързаноо с поверието,че рибната кост донася спокоен сън.Други елементи в приложното каракалпакско изкуство са миши следи /тышкан из/, гъша шия /газ мойын/,мравешка талия /кумырска бель /,зъби на овен /кой тиси/,око но вълк /бори коз/,птичи език /кус тили/. Използват се също и геометрични мотиви,като триъгълник,кръст,спирала.Интересен мотив е S-образният,който при различните народи има различни смислови значения – чувашите го считат за символ на небесния огън,небето и планините,казахите го наричат камилска шия/бота мойин/,киргизите – кучешка опашка.При каракалпаките този мотив се нарича мравешка талия или гъша шия.Този елемент украсява и някои съдове намерени от археолозите и датирани I в. до н. е. - I в.от н. е торбичка за чай с S-образен елемент По-рядко се среща изобразяването на цели животни – камила,куче,жаба свързано с тотемни представи. Мънисто с формата на жаба е намерено в светилище от V в в горните слоеве на разкопките при Топрак-кала.Изобразяването на жаба се среща в приложното изкуство на всички народи от Средна Азия и олицетворява влага,дъжд,благополучие,щастие.

Каракалпакската народност е резултат от взаимовръзките на няколко етностни групи като древни ираноезични полууседнали племена,живеещи на юг от Аралско море и различни тюркоезични и монголоезични номадски племена.В родоплеменното деление на каракалпаките може да се проследи връзка с печенеги,огузи,кипчаки,казахи,туркмени,узбеки. Каракалпаките са съхранили своеобразен тип стопанство,съчетаващо земеделие с използване на напоителни канали,сезонно скотовъдство и риболовство.Използват развита мрежа от канали и водни съоръжения,строят защитни диги Отглеждат пшеница,ечемик,орис,просо,сорго,бобови и влакнодайни култури.Последователността на стопанските дейности се извършват съгласно народния календар,който има аграрен характер.Развъждат основно едър рогат добитък и коне и по-малко овце и кози.През лятото стадата се пасат по бреговете на водните източници,а през зимата се прибират в селищата.С риболов се занимават всички,но най-много живеещите край Арал и западната част на делтата на Амударя. Заселването на каракалпаките следва родоплеменната структура – племе,вътрешноплеменно обединение на родове,род и вътрешнородови подразделения.Територията е поделена на две племенни конфедерации /арыс/ - Он-тёрт уруу / 14 рода / и Кунграт.В тези конфедерации влизат общо 12 племена,които обединяват 100 рода.Родът владее земята,оросителните канали и съоръжения.Подразделенията също имат свои канали,продължение на родовите.Край каналите се разполагат родовите селища – аули,представляващи разположени на значително разтояние едни от други жилищни и стопански постройки,принадлежащи на отделна родствена група /коше/.Родствената група се състои от отделни семейства имащи обща собственост – вода,земя,пасище и частна собственост – добитък и урожай.С ползването на водата и земята се разпореждат старейшини/коше-бий/. Нормите на поведение се определят от патриархално-родово обичайно право /адат/,а също и от мюсюлманското религиозно право /шариат/. Юрта/отау/ До неотдавна юртата при каракалпаките служи не само за традиционно жилище,но и за място на провеждане на традиционна обрядност.Буквално всеки неин елемент или ъгъл е свързан с определени представи,вярвания,които предизвикват определена обредност.До 1920 г. по-състоятелните каракалпаки издигат юрта при женитба на син или дъщеря.Дървената част на постройката се изготвя в дома на младоженеца,а тъканите изделия се донасят от невестата в качеството им на чеиз. С изготвянето на дървената част се занимавали потомствени майстори,а самото умение се придобива след ученичество от 3-4 години.След завършване на обучението ,новият майстор дава колективно угощение,на което получава наставления и благопожелания,а от своя учител един от неговите инструменти.По традиционните представи на каракалпаките,работилницата на майстора /киели/ представлява свещенно място,за това тя била обект на посещение от бездетни жени и болни ,носещи жертвоприношения.Мъжете можели да влизат в работилницата,а жените обикаляли отвън. Новият майстор задължително се запознава с устав,написан на тюркски език с арабско писмо,където се изброяват правила за чистотата на работното място,жертвоприношенията за божествата и покровителя на майсторите Ибрахим Халил /Али/.Преди да пристъпи към работа,майсторът извършва очистителен ритуал и произнася молитва,а неговата жена раздава приготвени за случая обредни тестени изделия / бауырсак /,след което той иска разрешение от покровителя Ибрахим Халил да започне работа. Дървената част на юртата се изготвя от върба и никога не се използва бреза тъй като ,според поверията,тя носи нещастие. Майсторът, който изготвя основата на юртата,никога не изготвя и вратата към нея,защото се счита, че това може да предизвика неговата смърт.Добри дни за издигане на юртата се считат сряда и четвъртък и се извършва от жени.Различните елементи на юртата се свързват задължително с ремъци от кожа от рогат добитък или камила.Също важно е да се определи добро място за разполагане на новия дом,където няма зъл дух.Организира се тържество и угощение,а всеки поканен носи подарък – животно,пари,парчета плат и др.,като изрича благопожелание – „Нека това бъде благополучно място”.Тръгвайки си гостите също взимат подаръци. Жените преди да започнат издигането на юртата също се молят на своята покровителка Биби Фатиме.Започва се от вратата ,която е двукрила и се закрепва на рамка състояща се от праг,горна греда и два странични стълба.Вратата е обърната на юг,отваря се навътре и е украсена с орнаментална резба.С прага на юртата са свързани различни забрани,вярвания и обряди.Например се забранява стъпването и сядането на прага за да не се съкрати живота на човек,докато се вярва че спъването в прага е добро знамение.Невестата и жената след раждане на всяко дете задължително се покланят на прага и го докосват с чело,а след това го престъпват с десен крак.Прагът считали за велик и свещен,наричат го златен. След издигането на дървената част се вдига куполния кръг с дълъг прът наречен бакан.В средата на юртата поставят торба с пшеница и други тежки стоки,за да е здрава постройката и стопаните да са щастливи.След окончателното построяване на юртата вещите се раздават на гостите,а с храната ги нагостяват.Роднини и съседи привързват към купола ленти от плат,плодове,пари,украшение,което представлява обичая откуп на купола.Бъдещата стопанка хвърля през отвора на купола монети,храна,плодове.След това всички се молят живеещите в дома да са споходени от щастие. Преди да се покрие юртата със специални вълнени килими /кошма/ на купола се завързва опростена люлка на която се люлеят младежи по специални правила – по двойки,момче и момиче,стоящи прави,като единия крак на момчето се намира между краката на девойката.По този начин куполът плътно се вмества в решетката и застава на своето място. Вътрешността на юртата се дели на части,всяка със свое предназначение и своя обрядност.Вляво от входа се намира дясната,мъжка половина /он жак,жапсар/.В тази част се съхраняват мъжките дрехи,седлото,юздите.В тази част се посреща невестата,ражда родилката и се поставя тялото на покойника.В дясно от входа се намира женската половина на дома /щеп жак,казан аяк/.На решетъчна стена се поставя торба за посуда,кожени торби за продукти.Тук се разполагали домашното имущество ,с което се разпорежда стопанката. В центъра на юртата се установява квадратно огнище,което се използва за освещаване и отопление.Огнището е измазано с глина,а около него също понякога се прави дървен бордюр.В женската половина има и кръгло огнище,направено от кирпич.В това огнище се хвърля по-малко от новия урожай и първото издоено мляко.Пепелта се събира и се използва като магическо средство срещу болести.Стремежът е в огнището постоянно да се поддържа огъня.Конструкцията на огнището има древен произход.В разкопките на селището Куюк-кала ,датирано VII-VIII в,в едно от помещенията в центъра се намира правоъгълна глинена площадка,в центъра на коетято се намира кръглото огнище.Огнището е засипано с пепел.В юго-източния ъгъл на помещението се намира дълбока кръгла яма,запълнена с пепел,вероятно пренесена от огнището. Освен с дървената врата,входа на юртата се закрива и с рогозка /есик / ,обшита отдолу и отстрани с ленти,орнаментирани с различни изображения.В централната част на рогозката се пришива триъгълник от пришити множество тригълници от плат,като в апликацията най-често се използват два цвята – черно и бяло.На всеки връх на триъгълника се прикрепват шнурове с пискюли.Триъгълника наподобява амулет /тумар / свързан е с доислямски вярвания и се счита,че има охранителни функции. Всяко тъкано изделие има характерен орнамент и определено място в юртата.Под купола се закрепват пет тъкани ленти /кур/ , които се пресичат.Върху тях са изобразени хора и животни.Този елемент се нарича решетка /кошки,шатраш/ и се счита,че това е място на обитаване на духа на вратата.При влизане невестата трябва да даде откуп за да омилостиви този дух,свързан с плодородието и култа към предците.

Има два испански сериала "Интернатът",който е трилър,дъщеря ми известно време го гледаше,другият е "Корабът" от него аз гледах един два епизода.Като цяло,като че ли за сега комедийните испански сериали правят най-добро впечатление. Пресякохте ми интусиазма шампоан ,не шампоан,иначе това ви чака

Корейска операционна система наречена "Червена звезда" на базата на Линукс и безплатен вътрешен интернет

Мисълта ми беше,че предполагат символика с много опростени изразни средства - ето тук са показани също примери Там е проблемът,че в динамичното урбанизирано общество все повече ни заобикалят грозни,олющени,оставени на произвола сгради и никой няма време ,дори и една боя да им сложи.А щом допускаш грозотата край себе си, рано или късно ще я пуснеш и вътре в себе си.Точно може би скалните рисунки на първобитния човек ни показват,че той все пак е човек. От стените може да ни изгонят,но кожата си остава наша http://allvin.blog.bg/drugi/2012/01/06/kratka-istoriia-na-bylgariia-predstavena-v-tatusi-kartini-i-.877816

Използването на това изкуство ми говори по - скоро за завъртане на колелото и слизане или завръщане към едно безсловесно общество,което общува не чрез резки,а чрез емотикони Ето първите майстори на графити Иначе тези точно лица някак странно ни гледат от тези графити,дано нещо ни проговори