Raven

Опитът българите през 5-7 век да се изкарат развита земеделска и градостроителна цивилизация среща редица препятствия предимно от археологическо естество. А именно нищо развито земеделско и градостроително няма открито и свързано с тях. В следствие на петдесетината години мирно съществуване в СВБ имаме начален процес на усядане и някакво начално земедели и дотам.Да , познавали са грънчарското колело и около постоянните си зимни поселища сигурно са отглеждали зърнени култури- това са го правели и монголите. Многобройността им пък е следствие от липсата на големи войни и военни действия за продължителен период от време, това е демографски фактор нямащ общо с нивото на икономическо развитие. До идването си на Дунава българите са типични номади- нямат градове и градски тип селища, нещо повече - освен че нямат те и не използват тези градове по северното черноморие които контролират, първите им поселениия след идването им са тип укрепени номадски лагери посредата на поляната, нито строят нито превръщат в свои центрове заварените градове. Абсурдно е да се прави опит да се изкарват планинско население заради някакъв наратив че идвали откъмто някаква планина, а за това че са развита земеделска и градска цивилизация трябват много сериозни доказателства.

Там има нещо доста по благотворно влияещо върху демографията - няколко относително мирни десетилетия.

Има си хубава тема за аварите с много интересни и подробни данни. Мнението че са сармати /поредните/ е... ...общо взето интересно.

Съжалявам за спама, ама това за вроденото благородство е просто инфантилно!

Или Баян просто е бил слаб владетел и не е успял да овладее контрола върху племената, в резултат хазарският натиск се е засилил и са възникнали противоречия между братята, в един момент вероятно е станал семейният скандал и се е разтурила работата.

Ма как мога да не знам приказките за Кутригур и Утигур, Булгарик и Хазарик, златните планини и кошути... Железни и неоспорими извори със статут на аксиома , неслучайно върху вторият Учителят ти изгради цялата си теория, сам не разбирам как разни учени сульовци и пульвци , платени коминтерновски агенти не ги приемат като доказателство.

Къде е записана тази дума шатра?

Знам, но не е известно как прабългарите са наричали юртообразните си плъстени подвижни палатки и за това ползвам инерцията. Терминът се е наложил в литературата и се ползва постоянно, шатра по отношение на прабългарите е много по слабо наложен термин. А ако съдим по изображението на каменната юрта-шатра от Девня, то те са си били точно като класическите вкл. и днешни юрти.

Добре , заради хипотезата че е възможно Вознесенка да е свързана с българите признавам че примерът не е коректен.

.

Ох , добре, капиш съм. За да избегнем фонетико логическият спор признавам че Вознесенка със сигурност е мавзолеят на хан Аспарух и го оттеглям като пример. Тук има достатъчно други подобни примери, по спомени и аварският хринг беше ограден с валове.

До началото на девети век Плиска е укрепен с дървена ограда аул в който се разпъват юрти, дори и ханският дворец е дървена юртообразна кръгла постройка.

Качо пита кои други степняшки народи са строили землени валове, отговарям- тези степняци които са построили Вознесенка. Кое не е ясното? В случая има ли значение кой точно степняшки народ е построил лагера край Вознесенка?

Лагерът във Вознесенка никой със сигурност не знае какъв е, може да е хазарски или тюркски, може и прабългарски да е. Тези българи които идват с Аспарух идват от степите, не от градовете споменати от Захарий Ритор, ако бяха градско население защо им е трябвало век и кусур да се върнат пак към градското строителство?

Лагерът около Вознесенка например е точно от този тип- ров укрепен с камъни и пръти. Такива ровове и планировка има при хунну- източните хуни.Техните градове са правоъгълни и обградени с такива валове, според някакъв китайски източник дори се говореше за девет концентрични рова. http://xiongnu.ru/?page=31 Строителни традиции на номадите Прасета и птици се появяват за първи път в ПБЦ, преди това в степите не знам да има други животински кости освен говежди и овчи.

Е нали ходиха, търсиха... Намериха сходни мелодии на кавал и някой идентични приоми от народната медицина.

Землени валове и ограда от заострени колове строят всички степняшки народи , нужна е организация но не и някакви особени технически познания , съкровищата от Перещепина , Вознесенка и тн. са сбирток,дарове и военна плячка- почти нищо от тях не е изработено от притежателите им, данъци и подаръци Византия дава на всички диви номади които се замотаят малко по дълго по границите и - по ефтино е отколкото да води война с щяло и нещяло... Дървената архитектура също не е кой знае какво културно и техническо достижение, първият хански дворец в Плиска е просто 14 метрова дървена юрта, вторият хански дворец за разнообразие е 30 метрова дървена юрта. Май нищо от изброеното не опровергава определението за диви номади.

Пръстени за стрелба с азиатски лък има открити, щеше да е страно да няма. Името Персиан е минало покрай Персия и Иран.

От тези имена кои точно са иранските?

Как е установен цветът на очите?

"Какво означава "конни номади"? Кои народи визираш като "конни номади"?" Ами индианците лакота примерно. "Каква е разликата между "конните" номади и "неконните" номади? " Според мен разликата е в конете, а според теб?

Ами разкажи нещо за робовладелството при конните номади.

Конните номади почти нямат роби, много е нерентабилно да се държат и охраняват роби, робовладелството е типично за уседналите народи които денем си използват робите а вечер ги заключват в помещения, при номадите това няма как да стане и практичеси за един роб отива един свободен човек който да го пази денонощно. За това конните народи отвличат хора и търгуват с роби, но самите те рядко държат такива, но пък охотно придърпват занаятчии и войни и се стремят да ги интегрират към тях. Скитският лък горе е въстановка на Стивън Селби- той е най добрият специалист по скитски лъкове, хунските се въстановяват от Андрю Хол който е най добрият пък по хунските / той ги нарича "Hunno-Bulgar bow"/. Английският лък е прав- той винаги си е 182 см. защото не е рефлексно огънат, скитският лък е силно огънат но в изправено състояние е около метър а натегнат е 60 см- тоест наполовината на хунският, съответно стрелите му са около 20 инча дълги- пак наполовина на хунските. За това казвам че със скитски лък не могат да се изметнат тежките хунски стрели. Скитският лък между другото също е асиметричен, това е особеност на конните лъкове без значение дали са скитски, японски, партски или монголски. Относно производството да вземем друг пример- Амиан който е описал хуните като полуживотни обяснява че голяма част от живота на жените и децата минава в каруци където те се раждат, тъкат, отглеждат деца и тн. Предполагам че производството на една номадска каруца е доста сложен занаят, не по малко сложен от производството на върхове за стрели или лъкове. Не е нещо което се прави за ден два- има си колела, спици, оси, окове и всякакви други тънкости на занаята , майсторски умения придобивани и усъвършенствани с поколения и позволяващи да се направи едно наглед толкова просто нещо като каруца с покрив от плъст, жилищни помещени, служеща като крепост в случай на нужда и като дом в останалото време. пп Темата отива в реката, има една за тюркският произход, може да се премести там въпреки че според мне не е правилно да се объркват хуни и тюрки. Имаше и тема за лъковете, наистина оплескахме иранската тема.

Прав сте- металургията не ми е ясна /а и не ми е интересна/ , аз правя лъкове и стрелям с тях.Темата за лъковете наистина е много обширна и интересна, но е пълен ОТ. Хунският лък е дълъг 165см, но само в разгърната дължина Реално е дълъг 115 см натегнат и долната му част е с 20% по къса за да се премята над задницата на коня /въпреки че Mike Loades го прави и с двуярдов лонгбоу а Майк е висок точно колкото един хун или монгол/ иначе самата стрелба е ставала Ездачът има само едно неудобно за стрелба петно и това е задно-дясно, около 20 ъглови градуса. Останалите части от обзорът му са удобни за стрелба вкл. и над заницата на конят- т. нареченият партянски истрел. "Хилядите хунски ездачи-стрелци, воюващи предимно с лъка си, изискват още повече стотици хиляди стрели - всеки сам ли си ги е правил? " Със сигурност не са си ги правили сами, хунски лък се прави за около две години- толкова трае технологичният процес, най вероятно е имало семейни майсторски гилдии .Същото е и с върховете за стрели-изискват се умения което предполага обособени занаятчииски семейства , точно за това описанието на Амиан за костените върхове за стрели /неизвестни до момента за археологията/ и гниещите по телата им кожи от мишки не се връзва.

Където са и скитските, и сарматските, и аварските, и монголските..... За изковаването на връх от стрела колко точно голям металургичен комбинат е необходим?