Шпага

Но при тази промяна на ъгъла, енергията на отразените фотони би трябвало да е по-малка от тяхната енергия преди отражението. Тоест, при отражението си в подвижното огледало фотоните губят енергия, така ли?!

Голям песимист си Впрочем ето и още един закон: глупостта е заразна. А субектите, които претендират, че тази болест никога не ги е хващала, са най-големите глупаци

Явно и моята кратуна е задръстена, защото това - маркираното - ми се струва напълно безсмислено

Сканер, интересува ме ситуацията, при която става дума за един и същ стълб под един и същ дъжд. 1. Стоиш неподвижен със стълба и виждаш, че той е вертикален спрямо падащия дъжд. 2. Минаваш с влак покрай стълба и виждаш... ? Под какъв ъгъл виждаш стълба спрямо дъжда?

Сканер, нека си представим, че вместо човек с чадър имаме на картинките само стълб и дъжд. В картинката отляво дъждът пада вертикално спрямо стълба. Кажи ми, моля те, на дясната картинка под какъв ъгъл ще бъде стълбът спрямо дъждът?

Обаче позицията на чадъра изглежда по един и същи начин, което означава, че картинката - в двете системи - НЕ Е една и съща

Абе, разкарай го човека, щом толкова субективно го намесваш в картинката. Какво искал, как му било удобно и прочие. Аз просто ти казвам, че за обективност трябва да разглеждаме една и съща картинка в различни системи.

Ако е така, камерата би трябвало да снима и чадърът като наклонен, а не само човекът и дъждовните струи.

Сканер, аз говоря за една и съща картинка, разглеждана в различни системи, а ти говориш за две различни картинки -- след като твърдиш, че чадърът и в двете картинки е в едно и също положение - за разлика от човека и дъждовните капки.

И защо мислиш така? ... ... .. Физиката казва, че законът за събиране на скорости - скоростта на дъжда и скоростта на движещият се чадър - трябва да даде скоростта на дъжда в системата на чадъра. Мисля така, защото трябва да разглеждаме един и същи обект, един и същи фотон/лъч или както е в конкретния случай - една и съща картинка. Да обсъждаме как изглежда същата тази картинка в различните, подвижни една спрямо друга системи. В системата, в която човекът и чадърът са неподвижни спрямо капките дъжд, тези капки падат вертикално. Но ако не заемаме позата на странични наблюдатели, ще се окаже, че всъщност във всяка система капките дъжд падат вертикално спрямо човекът и неговия чадър. Това имах предвид, но явно не го обяснявам добре

Сканер, според мен и в единия, и в другия случай капките/фотоните/лъчите всъщност падат вертикално спрямо обекта. А това, че чадърът във втората картинка е изправен, както в първата, вместо да е наклонен, е подвеждащо

Ами щом е така, за какво спорите толкова време. С какво от твърденията на Сканер не сте съгласни?

Не знам как може да се възрази срещу това, което си написал. На мен ми изглежда напълно логично! Но дали опровергава съществуването на звездната аберация, за която всъщност е темата?

Мисля, че този израз - "лъчите се накланят" - създава напълно погрешна представа. Всъщност лъчите, които са вертикални в една инерциална система, винаги са с точно определени наклони във всяка друга инерциална система. Тоест, колкото ИС, толкова и "изначални" непроменими наклони, предопределени от относителната скорост между съответните две системи.

Зависи Зависи от това, дали приемаме, че фотонът НЕ съществува, преди да бъде излъчен. Ако съществува и преди да бъде излъчен, значи той все пак е неподвижен в отправната система на излъчващия го електрон. Но ако фотонът не съществува, преди да бъде излъчен... не се ли получава появата на нещо от нищо? Все едно безброй малки взривчета, "роднини" на Големия взрив

Нещо като задачка: От точка Х потеглят едновременно и в противоположни посоки два еднакви обекта А и Б. Те претърпяват еднакви ускорения, след което - пак напълно симетрично - преминават в движение по инерция. Според наблюдателя останал в точка Х тези два обекта се раздалечават един от друг със скорост 500 000 км/сек. Пита се: 1. С каква скорост се движи А в системата на Б? И съответно Б в системата на А? 2. След колко време А според наблюдател от точка Х ще стигне до планетата, отстояща на 10 милиона км. от неподвижната спрямо нея точка Х? 3. Какво разстояние от точка Х ще е изминал обектът Б, при положение че той, за разлика от А, няма крайна дестинация, а просто се отдалечава от Х? Тоест, как /с колко км/ ще се скъси за Б разстоянието, което е изминал, докато А е стигнал до споменатата планета?

Може би описаното в тази статия -- https://www.sofialive.bg/day/you-still-care/zashto-pisaneto-na-ryka-e-po-vajno-ot-klaviaturata-1462479.html -- е само върхът на айсберга? Докъде ли би ни довела загубата на това уж простичко умение? Не е напълно изключено именно тази загуба да се окаже едно от вече многото "начала на края" на толкова възхвалявания Хомо сапиенс "Какви са последствията за учениците и всички нас от отказването от писането на ръка 1. Ще започнем да четем по-лошо. Ще пострадат моториката и координацията ни. При писането на ръка са задействани онези участъци от мозъка, които отговарят за интерпретацията на сензорните чувства и формирането на речта. При онези, които не пишат на ръка, тези участъци се задействат по-рядко. В мозъка се намира така нареченият център на Брока – участък, който отговаря за подредбата на буквите в думата и разпознаването им. Тоест отговаря за умението ни да четем и пишем. При ръкописа този център активизира работата си. Така учените от норвежкия университет Ставахнер правят извод, че хората, които бързо пишат – четат по-добре. И обратното: онези, които четат бавно и трудно разбират текста, пишат по-зле. Онези, учили в традиционно училище и успели да минат през традиционното общество, където всеки човек е имал тефтер с химикал, знаят, че има хора, които пишат бързо и имат летящ лек почерк. А има и такива, които записват трудно и бавно, които изписват всяка една буква, често се спират и прочитат написаното. Това означава, че едните имат добре развит речеви център в зоната на Брока, а другите – лош. 2. Децата, които малко пишат, имат зле развит окомер. И обратното: онези, които имат проблеми с окомера – имат затруднения с писането. В Китай и Япония, например, предпочитали стрелците с лък да ги набират сред калиграфите. 3. Хората по-зле ще разпознават писмения текст. Онзи, който не пише на ръка, не разбира какво е написано. Разбира се, в свят, в който никой не използва химикалката, неумението да се чете ръкописен шрифт не е фатално. Страшното е това, че се отказваме от тази умствена дейност. Процесът на четене на ръкописни и печатни текстове е изучен старателно. Използвани са МРТ-апарати, УЗИ, доплерово сканиране на съдовете на мозъка, енцефалограми на хора с тефтери и книги, като изводите са, че при четенето на писмен текст в мозъка са задействани много повече зони, отколкото при възприятието на печатен. 4. По-малко ще учим правопис, пунктуация и граматика. Във всички устройства и браузъри има функция за автокорекция. Затова, човек, който не може да пише на ръка, най-вероятно няма да може да пише грамотно. През 21 век ще се реши, че грамотността е излишна. Но споровете за необходимостта от членуване са също толкова странни, колкото и оспорването на преимуществата на разностранното образование: за какво в университетите преподават литература и астрономия? Ами заради това, че самият процес на обучение променя хората и повлиява развитието на интелекта им. Единственото, което може да направи един човек малко по-умен, е обучението. 5. Без писането ние по-зле ще формулираме мислите си. При писмената реч, човек още преди да е докоснал листа с химикалката съставя изречения в ума си. Всъщност, писмото на ръка изисква висша форма на абстрактно мислене. Това не ни е нужно за да намерим текст на компютъра, тъй като фразата, съюза, членуването можем във всеки един момент да ги променим. Всичко е много просто: който често пише на ръка и записва лекциите си, по-често се обръща към абстрактното мислене, което има нужда да бъде в тонус. 6. Ще пострада въображението Хората, които пишат на ръка, по-добре си представят на ум за какво иде реч. Ако студентите пишат на ръка лекциите за художниците от Ренесанса, по-подробно си представят светлосенките и персонажите на картините, отколкото онези, които печатат на клавиатура. Изследванията са направени с помощта на томограф. 7. Децaта по принцип по-лошо ще усвояват знанията и ще пострада запаметяването. Има много изследвания, които говорят за това, че материалът, написан на ръка, а не чрез печатане на клавиатурата, се запаметява по-добре, тъй като хората формулират основните мисли още в процеса на писане. Студентите, които записват конспектите си на компютър, го правят по-подробно, но онези, които ги пишат на ръка, по-добре запаметяват материала. При писането на ръка хората бързо перифразират на ум казаното и формират мисълта си така, че да бъде по-лесно записана. Онези от нас, които са над 25-годишни, е нужно само са си спомнят конспектите на лекциите си: ние, без да изпускаме и една дума на преподавателя, структурирахме получената информация, чертаехме таблици, групирахме данните и просто записвахме лаконично чутото. Никой не ни пречи да направим това на компютъра или таблета, но естествено тази необходимост отпада, защото във всеки един можем да допишем или коригираме нещо. Хубавите записки бяха напълно достатъчни за запаметяването им, дори преглеждането им отпадаше. Днес студентите и учениците при подготовката за изпити препрочитат записките си много пъти. Прието е да смятаме, че в процеса на прогреса човечеството неизменно върви към подобряване. И че всеки нов навик или загубата на стар такъв в края на краищата води до нещо добро. Но с отказването от писането на ръка това правило може да не сработи. Затова икономисаните в първи клас уроци по краснопис надали ще стигнат, за да придобием сериозни умения или да решаваме по-важни задачи. Докато за загубата на общополезна за развитието ни практика, като писане на ръка, ще се окажат достатъчни.

Сканер, след като в подвижната система валът си е такъв - усукан - по природа, за какви "временни неравновесни положения" става дума в следващия ти постинг?

Това вече гоо бистрихме в темата с валовете. Защо пак се повтаряш? Защо това трябва да е парадокс? Силата се изолзва примерно да държи два обекта на дистанция в равновесие. Тоест ако единият излезе от равновесие, се появява сила която да го придърпа обратно, или да придърпа другият. Ако обаче сигналът свързан с промяната в позицията се движи с крайна скорост, може докато настане време за реакция, обектът да е дошъл в равновесното положение. Тогава сила не е нужна. Е, това е ситуацията с усуканият вал. Крайната скорост на сигнала позволява временни неравновесни положения за време по-малко от движението на сигнала. Кажи, Сканер, как на практика - без да приложим сила - можем да се възползваме от някое такова "временно неравновесно положение"? Как от един неусукан вал да получим за лична употреба един усукан вал? Или още по-добре: Как, ако имаме един кофти усукан вал, да си го поправим, без да прилагаме никаква сила - само чрез "прескок" в подвижната система, в която той не е усукан? Нали след като усукването е реално, значи би трябвало да е реално и "разсукването" на усукан в неподвижна система вал. И въобще много неща можем да си поправяме така - без да прилагаме сила, само чрез подбор на подходящата подвижна система. Някакво подобие на перпетуум мобиле се получава

Може и да си прав. Обърках се вече с тези "скъсявания"

Убедително ли? Достатъчно е да заменим скоростта на светлината със скорост на фотон и постулатът С = константа ще изгуби смисъла си

Ти и Сканер вече подкарахте по метода "А вие защо биете негрите?"

Приемаме системата на Земята за неподвижна, а тази на Пърсъвиърънс за подвижна. Нали скъсяването на дължините става в подвижната система.

Въпроси: С колко от земна гледна точка се е скъсило разстоянието до Марс при пътуването на Пърсъвиърънс? И каква е - количествено - е разликата между това скъсяване и скъсяването, /установено?/ при пътуването на Кюриосити?

Но нали няма експеримент, който пряко да доказва, че дължините са скъсени. За една сто и петнайсет годишна теория само косвени "доказателства" вече не са достатъчни. А откъде се взема усилието, което движението упражнява, за да скъсява по различен начин дължините във всички отправни системи с изключение на приетата за неподвижна? Питам аз