Шпага

Ще се възползвам от позволението ти Сканер, МНОГО ти благодаря за отговорите!!

Сканер, виж колко са големи противоречията между класическата и релативистката физика. Ето, ти казваш "при известната адитивност на масата", обаче това е според класическата физика, а според релативистката физика масата не е адитивна. И друго: казваш, че телата ще падат с еднакви ускорения "ако се пренебрегне взаимодействието по между им". Извинявай, но ако взаимодействието между телата не е фактор за това те да падат с различно ускорение, защо си споменал пренебрегването му като необходимо условие за въпросното еднакво ускорение? Освен това, поне за мен, класическата версия е някак подвеждаща. Ако Земята привлича телата - дявол я знае чрез какви механизми или сили - и щом говорим за ускорение, все ми се натрапва представата, че при една и съща привличаща сила телата с различна маса би трябвало да търпят различни ускорения. Например, как с една и съща сила ще издърпам/привлека към себе си едно тяло с маса един килограм и друго тяло с маса един тон. Как с една и съща равномерно нарастваща сила ще им придам еднакви ускорения? Според ОТО тези "падащи" тела всъщност са безтегловни и всичко става по разбираемо... П.П.За мен е важно да отбележа, че не се заяждам, а просто се опитвам да проумея въпросите с тези привличания и... с тази липса на отблъсквания при наличието на непрестанно излъчвани от телата гравитационни вълни. Но разбира се, не бих се обидила, ако не намериш свободно време за отговор. Весели празници на всички!

Математическата част на постингите му не ми е по силите - просто защото не разбирам от математика Но принципно той държи да се взема под внимание и взаимодействието между "падащите" тела, а при това положение - пак принципно - неговият извод е верният.

Ако не пренебрегнем взаимодействието между двете тела - в случая между Земята и Юпитер - и ако не се подпираме на удобното "добро приближение", ние пак ще имаме отговор, но той няма да съвпадне с твоя отговор, а напротив - ще го опровергае. Или с други думи, ако вземем предвид взаимодействието и ако не прибягваме към "добро приближение", ще се окаже, че двете тела с различна маса няма да падат едновременно към третото тяло. Това е ясно и без да го доказваме чрез сложни математически конструкти П.П. Орбит изрично подчерта, че включва в задачата си ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО между телата. Защо вие с Гравити го изключвате, след като коментирате именно твърденията на Орбит?

По тази логика можем да приемем за пробно тяло и Слънцето. Или да приемем, че Слънцето и Юпитер са пробните тела, а Земята да я поставим в ролята на Слънцето. Е, в такива варианти какви ще са резултатите?

Нютон е въплътил в закона си това, обаче Айнщайн е въплътил друго. Нали според ОТО гравитацията не е сила, а изкривяване на пространство-времето поради наличието на някакви обекти в съответния пространствено-времеви "участък". И нали степента на това изкривяване зависи от количеството материя или с други думи от разпределението на масата в същия този участък. А при това положение, ако например Земята и Юпитер бяха на еднакво разстояние от Слънцето, те по една и съща геодезична линия ли щяха да се движат около него, след като въпросната геодезична линия би трябвало да е изкривена в една степен от Земята и в съвсем друга степен от Юпитер, поради огромното различие в масите на двете планети.

Сканер, след като обектът е неподвижен в едната система и се движи в другата, какво е несиметричното в ситуацията? Нали всички неподвижни обекти в едната система се движат в другата? Например възможно ли е неподвижен обект в система А да се движи в системата Б с различна скорост от тази, с която неподвижните обекти в тази система Б се движат спрямо А? Дано да си ме разбрал Но в тази ситуация обектът всъщност е в трета система, тоест, наистина става дума за относителна скорост между повече от две системи.

Това шега ли е? Или просто лъжа? Ако не е нито едното, нито другото, цитирай го точно къде се е "съгласил" с това, което си изръсил тук.

https://en.wikipedia.org/wiki/Time_dilation

Сканер, може ли да дадеш малко повече разяснения: Освен относителен покой и относително движение, какво друго състояние имаш предвид? И по какви признаци състоянието на относителен покой може да е различимо?

Незнанието не е предразсъдък Но се радвам, че не ме обвини и в тръшкане Сканер, а какво става с ъглите на подвижния триъгълник? В системата, в която е неподвижен, той е равностранен и ъглите му са по 60 градуса. А когато е подвижен и вече не е равностранен, ъглите променят ли се, или... ???

Всъщност скъсяването на дължините винаги ми е било непосилно за проумяване. Както се казва "бедна ми е фантазията" От друга страна обаче забавянето на времето ми се струва напълно логично и тъй като в СТО тези два ефекта винаги са в "комплект", просто стигам до извода, че не успявам да разбера нещата в дълбочина.

Всяка проекция в някакъв смисъл е илюзорна. В този случай е илюзорен неравностранният триъгълник в подвижната система, защото той в крайна сметка е геометрична проекция на равностранния триъгълник в системата, в която същия този триъгълник е неподвижен. Така разбирам и казаното от Орбит: "Геометрически равностранен триъгълник в движение става неравностранен геометрически. Но физически си остава равностранен." Например поставяш на шосето равностранния си авариен триъгълник, а после започваш да прелиташ над него и около него с най-различни скорости, при което "гледаш и мериш" най-различни НЕравностранни триъгълници. Да, но това всъщност не са десетки или стотици най-различни триъгълници. Все пак аварийният ти триъгълник не се е мултиплицирал, при това с деформации, нали? Физически той си остава един-единствен там на шосето, а проекциите му от твоя гледна точка може и да са безброй. Но докато си в движение спрямо него, нито една от тези проекции няма да е такава - на равностранен триъгълник.

Сканер, все пак не е ли притеснително например това, че един триъгълник, който е равностранен в системата, в която е неподвижен, не е равностранен в системата, в която се движи? И съответно ъглите му в тази система не са по 60 градуса. И въобще тази промяна/деформация на фигурите поради скъсените дължини как би могла да се приеме по друг начин, освен като илюзорна... П.П. Въпросът ми е без връзка със спора ви, който не намерих време да проследя.

Всъщност това не беше двубой, а грозно, подтискащо зрелище, в което един боксьор бие някакъв хилещ се от време на време... човек

По повод въпроса "Съществува ли времето" : "Времето е просто спомен в процес на създаване" -- Владимир Набоков

Стадно чувство проявяват тези, които не са съгласни с теб, а разум - тези, които са съгласни. Нали?

Според мен е точно обратното

Е, това не е ли проблем? Щом в системата на приемника отчитаме показанията на часовника на наблюдателя, значи в случая сме приели тази система за неподвижна, а при това положение онази пръчка, която там е неподвижна, въобще не трябва да се "свива". Всъщност ефектите би трябвало винаги да вървят заедно за абсолютно всички взаимнонеподвижи обекти, които се движат в някаква друга инерциална система. Или греша? Възможно ли е -- в една приета за подвижна система -- ефектът "скъсяване" на дължината на един обект да бъде комбиниран с НЕзабавяне на времето на неподвижен с обекта часовник, ако този часовник се намира на някакво голямо разстояние от обекта?

Това по-горе не се ли отнася за паралакса? А това по-долу не се ли отнася за аберацията? Извинявай, опитвам се да "наваксам" това, което съм пропуснала в спора ви. Но май не успявам.

"... И откриват нещо поразително: тази функция трябва да се колебае напред-назад между положителни и отрицателни стойности, което означава, че гравитацията би трябвало да действа привличащо в някои мащаби и отблъскващо в други..." Когато става дума за гравитационно привличане; сили на привличане; привличащо действие и тем подобни, винаги се чудя дали изобщо е коректно да се използват такива понятия? Какъв в крайна сметка е механизмът на привличане? Падайки например към Земята, едно тяло привлечено ли е от нея и как, чрез какво? Такава представа за привличане не звучи правдоподобно, освен ако определяме като своеобразно привличане "кривината" на пространство-времето. Но дори и това определение е крайно неточно, даже подвеждащо. Така или иначе, според ОТО няма гравитационни полета. За гравитационните вълни пък, поне аз, не намирам абсолютно никаква причина те да действат по друг начин, освен отблъскващо... Е? Пак да повторя: кое и как действа привличащо?

Да добавя и въпроса: Какво би било теглото на въпросния човек в центъра на Земята?

Дайте линк към някое по-ясно описание на експеримента с "водния" телескоп на Ейри

За съжаление си прав. Но нека поне да напомним казуса: Потребител 3434 4928 мнения Пол:Мъж Потребител Публикува Понеделник в 15:06 (edited) Айде да задълбоча още малко мистерията Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му. В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението. Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя?

Сканер, кажи вече: ЗАЩО резултатът е такъв???