DendroaspisP

Естествено, че РККА може да стигне до Берлин и без превозните средства по лендлиза. То, даже си е било и планирано преди 22 юни, 1941 година (планът Буря или както там се е наричал, ако някога изобщо разсекретят всичко по въпроса). Но, темата не е алтернативка, а предполага обективен анализ на реално станалото с оглед на въпроса дали САЩ имат заслуга за победата на Германия. Ами имат, разбира се. Всичко друго е политизирани изхвърляния в стил "Да, ама съветското джудже е най-голямо в света джудже!"

Ако не се лъжа (защото книгата не ми е подръка) - Внимание, танкове! (първа част). Поне такова е българското заглавие. А до колко е безпристрастен... сложен въпрос, но пък по същата логика не следва да се вярва на нито една данна, дадена в съветски и руски източник.

Изобщо не греша. Попадналите в обкръжение през 1941 година масово са отстъпвали пеша (най-малкото, защото свършва горивото, а в хаоса на отстъплението ГСМ или са взривени или са попаднали в ръцете на германците). А ако прочетеш мемоарите на Гудериан, например, ще видиш, че поради липсата на достатъчно мобилна германска пехота и снабдяване с гориво и боеприпаси, често танковите клинове, изпълнили задача си спират в тила на обкръжените съветски армии и изчакват пехотата и зареждане, вместо да развият още повече настъплението. А край тях се изнизват отстъпващи пехотни части на руснаците. Ако същите (съветските) бяха нормално екипирани с техника, броят на измъкналите се от обкръжение щеше да е в пъти по-голям предвид слабостта на германците откъм достатъчно моторизирани войски с оглед на огромните мащаби на ТВД. При настъпателните операции е обратното - моторизираната пехота трябва адекватно да догонва танковете, самите танкове да бъдат зареждани "в движение", за да се развие още по-успешно настъплението и да не позволи на противника да отстъпи организирано и да подготви нови отбранителни рубежи. Нещо, което съветската армия не успява нито през 1942, нито през 1943 година. Но, виж от началото на 1944 година, богато снабдена с вносен транспорт се справя повече от успешно и с няколко операции просто приключва окончателно със сериозните германски сили на Източния фронт. И след Яш-Кишиневската операция (например), въпреки че формално фронтът се стеснява и следва да е по-лесно на германците да се защитават, те са претърпели такива загуби (основно пленени войници) след успешните съветски клинове, че просто пълнят дупки със сетни сили без да могат да организират ефективна защита до самия край на войната.

Така е - през 1941 година по-голямата част от транспортния парк на армията е унищожен или пленен (което е една от причините за пленяването на такива огромни количества войници, отстъпващи пеша), а повечето трактори (които трябва да се вземат от съответните селско-стопански и други транспортни депа) така и не се появяват в бъркотията до декември. Броят на специалните влекачи за артилерията е много малък и крайно недостатъчен, макар че са едни от най-добрите образци и другите армии не разполагат с такива през 1941. Но и през 1942 руснаците не са особено мобилни, такова е положението и в първата половина на 1943 година, а това е огромен недостатък при големите пространства, върху които се водят и планират настъпателните бойни действия. И фактите с провалените им операции го потвърждават през този период. А индустрията е безкрайно облекчена, че не се налага да избира между огромно количество транспортна техника и оръжия или предимно оръжия, защото транспортната техника от всякакъв вид се внася отвън. Както знаеш в повечето случаи един "тракторен" завод е произвеждал и трактори, и танкове и транспортна техника според конкретното задание. Я сега си направи една сметка какво ще е количеството и качеството, ако трябва да произвежда и трите или се съсредоточи само върху танкове (или предимно)? Чисто икономически и производствено... като се има предвид, че значителна част от европейските заводи са или унищожени или "пленени" и всичко се произвежда в тила, понякога на хиляди километри за всеки случай (не просто зад Урал, а в Ташкент, например).

Замислял съм се. А ти разбра ли идеята на поста? И съм чел съвременните руски историци какво казват по въпроса с оглед на фактите от 1941-2 година. Страхотни са да теглят артилерия и боеприпаси, но не стават за превоз на войници при напредване на танковите и бронетанковите корпуси (ти, как си го представяш това - войниците накачулени на трактора или тракорът дърпа ремарке, пълно с войници? ). Чел съм и мемоари на германските генерали със съответните проблеми на германската армия, които теглят артилерията си с коне, но изпитват липса на надеждни и многобройни превозни средства за пехотата. Чел съм и до какво води такава липса... И констатирам, че от средата на 1943 година и особено през 1944 година съветската армия няма вече тези проблеми със съпровождащата пехота или поне с такава острота (на теб оставям да провериш за кои операции става дума и защо руснаците успяват да обкръжат на огромна територия германските войски), когато по лендлиза пристигат все повече и повече такива моторизирани средства и СССР може спокойно да насочи усилията си към производството на танкове и оръдия... Такива едни работи съм чел, защото съвременната война е 1/2 икономика, ако не и повече, а не само пушки и пистолети...

Като чета някои изказвания и се чудя дали авторите им правят разлика между окопна война тип "първата световна" и динамичната война от 1939-45? И на ясно ли са каква е ролята на танковите клинове и тяхната ефективност, ако не са придружени с достатъчно мобилна поддържаща пехота (моторизираните съединения) - основен проблем, между другото и в германската армия? И в това отношение какво е състоянието на съветската армия 1941-43 година, която има в пъти повече и по-добри танкове и разчита на... трактори за останалото? И какъв ще е ефектът на успешен танков клин, ако пехотата отзад бяга малко пред... тракторите? И защо по лендлиза най-важното като техника (суровините и горивата са отделно) не са нито самолетите, нито танковете, а именно многобройните превозни средства за пехотата и за снабдяването? И знаят ли освен упоритата и умела съпротива на германските войски, защо при буквално разпаднат фронт, съветските армии са спрени в настъплението си след Сталинград (февруари-май, 1943)? И защо това не се повтаря след това?

В същност, германците са майстори на локалните атаки с цел стабилизиране на фронта и укрепване на отбраната (ако приемем това за част от "дефанзивен блицкриг"). Със сравнително малки сили срещу превъзхождащ ги противник, именно с такава тактика действа командването на група армии Юг от февруари до април-май, 1943 година след разгрома на 8-ма армия в Сталинград (дори успяват да си върнат Харков). А това са принудени да правят на доста широк фронт и дори успяват да спасят армиите си от кавказкото направление.

Да, това ще е много интересно да се види. Наскоро гледах един съвременен руски филм за войната (Перегон), касаещ доставката на американски изтребители за руснаците (по маршрут Аляска - Камчатка) през 1943 година. Направи ми впечатление, че 12-14 изтребители кацат по график два пъти в седмицата или един път според времето, управлявани от американски летци. После товареха летците на товарен самолет и ги връщаха в САЩ, а съветските летци поемаха със самолетите директно към фронтовете, за да ги доставят по фронтовите летища. Разбира се, това е игрален филм, но все пак 12-14 изтребителя по твърд график само в една от базите всяка седмица, за цяла година - това е доста голямо количество, а общо? Така че, един обективен график ще даде много отговори и за количествата и за значението на лендлийза.

Планът "Барбароса" изобщо не е гениален план. Но, той е единственият, който има някакъв шанс за успех при съотношението на силите - по-конкретно с оглед на планирането, което германците могат да изкарат на Западния фронт и това, което руснаците имат вече там и което разузнаването на Канарис е установило, че също ще бъде пренасочено натам. Не случайно, редица германски генерали считат, че нападението срещу Сталиновата военизирана държава е необходимо, но е началото на края. Между другото Abbey18 без да иска е прав за едно - цяло чудо е, че планът се реализира с такъв начален ефект като се има предвид, че Канарис е имал доста точни данни за руските военни сили и възможности, но дава на Хитлер при планирането доста по-занижени данни. Когато обаче започва войната, Абверът вече дава реалните данни, което често предизвиква гнева на Фюрера, че не е бил предварително информиран за огромното количество съветски сили (фатална последица от това за плана е отклоняването през август на танковите сили от армии Център, за да обкръжи и унищожи огромната съветска групировка около Киев, което би застрашило десния фланг на Армии Център, но това коства време и средства и намаляване на темповете на напредване на тази ослабена групировка, което води до зимния провал пред Москва). Този факт е станал причина за редица интерпретации, че целта на Канарис е била да въвлече Хитлер в една безнадеждна война, която със сигурност ще загуби и което ще повлече и режима му, като шефът на военното разузнаване и другите антифашисти са разчитали на преговори със Запада, за да спасят Германия от болшевишката власт. До колко това е така е труден въпрос, но фактите за подаваната информация при планирането на Барбароса са именно такива. Същевременно "алтернативност" не значи измишльотини, които по-горе бяха дискутирани.

И като приемем хипотетично, че тези танкове (и колко на брой ще бъдат, а?) изпълзят на сушата без въздушна и морска подръжка, без пехота, какво ще стане според вас? Англичаните веднага ще се предадат ли? Просто говорим крайно несериозни неща, които прилягат на хора без военно обучение, но алтернативност не значи фантасмагории, нали?

Е, значи си противоречиш. Упрекваш ни, че търсим алтернативни обяснения, а малко по-късно пък твърдиш, че не можело да има само едно обяснение... Сега, кое от двете в крайна сметка?

Митак, става дума основно за "морски" опит. Нали не твърдиш, че съветския флот е в състояние на хиляди километри от базите си да унищожи тогавашния английски флот, защото руските моряци имат по-голям опит от английските?

Ами със сигурност е далеч по-малък от английския. Англия от три века разчита на силен морски флот, защото е колониална държава. И този флот има опит и участие във всякакви операции. А балтийския съветски какъв опит има практически? И защо слабите германски морски сили го държат три години в базите му? А колкото до четенето, вземи и прочети внимателно по силата на икономическото споразумение от 1939 година, с какво Германия плаща основно на СССР за доставките до юни, 1941 година. В остарели концепции за линейни разрушители, които обаче са страхотна новост и авангардна технология за руснаците по това време. Обаче, нали четеш историята, знаеш какво става с гордостта на германския флот. Същото чака и съветския, който може да е по-многоброен, но далеч от тогавашната съвременна концепция за морска война. А без победа в морето и във въздуха, и руснаци и германци ще гледат Албинона през крив макарон. Отделно, наясно ли си СССР с какви и колко десантни кораба разполага към този момент с оглед на това колко дивизии минимум трябва да стовари като десант, за да има поне теоретичен шанс за успех? Също така не забравяш ли, че след 1940 година цялата останала английска армия е на острова? А кой какъв опит има - фактите от историята го доказват (явно за теб опита от 1939-1941 година на германците не е опит, а те за разлика от съветската армия водят сражения, а не окупации на съседни държави и отделно показаният "опит" във фиаското, наречено Финска война на съветската армия също не е показателен за теб). А когато фактите говорят и умниците като нас мълчат. Та, какво става със съветските армии на западната граница? И то към октомври-ноември, 1941 година? Къде са? А по-неопитните германци по това време къде са? И кой взема стотици хиляди пленници - руснаците или германците? Абе, я да не си губим времето с безмислици, когато историята ясно е показала кой е бил по-опитния.

Историята не търси алтернативни обяснения, а само едно обяснение. Случилото се е факт, въпрос на историята е да го обясни. А фактът се осъществява в едно конкретно време, нали? Ерго, за обяснението му са важни условията към този момент, а не последиците пет века след това.

От гледище на генетиката сигурно е така. Но, от гледище на историята и нейното обяснение има огромно значение през кой период какви "масиви" от хора, в случая славяни, са нахлували и къде точно, когато говорим за Балканите. Едно е историческото обяснение на процесите при "море от славяни" към X-XI век, съвсем друго е, ако това "море" е налично още VI-VIII век.

Хе, хе - съветският флот, отдалечен от базите си ще яде голям пердах по море. Нека не забравяме фиаското на германския флот през 1940 година при битката за Норвегия. Северно море е "вътрешно" за англичаните, но не и за руснаците. А и изобщо не може да се сравнява опита на английските моряци с този на съветските. И САЩ като застанат зад Англия, руснаците ще гледат към Албинона, така както и германците - от френския бряг на Ламанша. Ако съветският флот бе толкова "велик", защо през по-голямата част от войната стоя на бази край Ленинград без да извършва щурмови или десантни операции при това на един хвърлей място от базите си? ПП - освен това според вашия сценарий съветската армия, която настъпва е тази от 1940-41 година по западната граница на СССР. Фактите обаче показват, че тя е твърде неопитна дори за сухопътни операции, какво остава за морско-десантни. А и май забравяте какво стана в Крим през 1942, когато руснаците опитаха масиран въздушен десант - пълно мазало, по-зле и от германския на Крит (там поне германците спечелиха на косъм поради дивотията на англичаните).

Това изказване, възбуди у мен следния въпрос, който отправям към професионалните историци. Действително, забелязва се липсата на домашни извори. Тази липса частично може да бъде обяснена с историческата съдба на народа, позволила няколко века по политически причини гръцките свещеници и османските завоеватели да унищожават тенденциозно или неволно писмени документи от епохата на двете царства. Пет столетия народът ни има статус на "рая", което казано по-простичко като политическа концепция означава, да е стадо, на което се дава да пасе, за да бъде готово да бъде стригано и доено в името на една чужда политика и държавност с оглед на една още по-чужда религия. Всичко това предполага политика (по-често косвена, но в определени случаи и пряка), насочена срещу родовата му памет. Въпросът обаче е свързан с Църквата. Оставям настрани "голямата" църковна книжнина, която се създава от висшия клир или в манастирите. Става дума за "битовата" книжнина (така я наричам, въпреки че може да има друго, професионално наименование) - за тези обикновени записки, които на запад водят свещениците във всеки град или село до колкото са грамотни и в които се описват ежедневните събития и кой се родил на кого и прочие. Има ли такова нещо във Византия, например? Т.е тази традиция забелязвали се в Източната църква или тя се среща само в католическата? Т.е опитвам се да разбера дали това не е следствие от традицията, наложена от Църквата, от която приемаме религията. В същност, как стои въпросът със сърбите и руснаците?

А вие вярвате или знаете, че съществува? Ако знаете - то откъде?

Можем само да спекулираме по този въпрос. Това съвпадение може да е резултат от действията на Византия срещу Немското кралство като част от външната политика. От една страна, създаването на глаголицата е част от политиката на Византия срещу германците във връзка с мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. От друга страна, Византия по същото време иска във връзка с "дълбокия" мир две важни неща от България - отказ от съюзните договори с германците, които имаме до момента и покръстване на поданиците на българското царство. Борис проявява далновидност да види изгодата и връзката между двете събития - покръстване и налична глаголица, макар и изготвена за други цели.

Малко статистика според самите руснаци. Всеки сам може да си прави изводите: "Наибольшие потери танков и самоходных артиллерийских установок во 2-ой мировой войне понесли Советский Союз и Германия. Безвозвратные потери танков и САУ Красной Армии составили, по официальным советским данным, 96500 боевых единиц. Наибольшие потери были понесены в 1943 и 1944 годах - 47200 танков и САУ (в 1943 году из-за временного качественного превосходства немецкой бронетанковой техники, что особенно проявилось в битве на Курской дуге, и в 1944 году из-за широкого использования немцами новых, революционных средств противотанковой борьбы). Общий ресурс танков и САУ, которым располагала Красная Армия в войне с Германией, составлял 131700 боевых единиц (22600 находились на вооружении КА к 22 июня 1941 года плюс производство и поставки по ленд-лизу). На 9 мая 1945 года Советский Союз располагал 35200 танками и САУ. К началу 2-ой мировой войны (1.09.1939) Германия располагала 3200 танками (штурмовых орудий еще не было). За годы войны (к маю 1945) Третий Рейх произвел 46300 танков и САУ. Таким образом общий ресурс, которым располагал Вермахт в войне, составлял 49500 боевых единиц. К моменту капитуляции оставалось (в боевых частях на территории собственно Германии, а также в Италии, Норвегии, Австрии и Чехословакии, в резерве, на учебных базах и заводских территориях) еще около 4500 танков и штурмовых орудий. Следовательно, потери Вермахта в ходе войны составили 45000 боевых единиц. Какими же были потери Вермахта на Восточном фронте? Если верить официальным советским данным, то немцы потеряли здесь 75% своих танков и штурмовых орудий. Подсчитаем, сколько это могло бы быть. От 45000 нужно, прежде всего, отнять 1600 танков и САУ, потерянных Германией с 1.09.1939 г. по 22.06.1941 г. 75% от уже 43400 - 32550. Соотношение потерь в танках и САУ между СССР и Германией составило 2,96 к 1. Источники: "Encyclopedia of german tanks of world war two", "Arms and Armour", London, 1993; "История второй мировой войны. 1939-1945", Военное издательство Министерства обороны СССР, М., тт. 2,4,12; "Гриф секретности снят: потери Вооруженных Сил СССР в войнах, боевых действиях и военных конфликтах: статистическое исследование", Воениздат, М., 1993." ПП - между другото немският Тигър е пробивал 110 мм броня на 2000 м. А дори има случай на унищожен Т 34 на 3 900 м.

Адаш, най-интересното е, че 1944 година е годината на най-голямо военно производство за Германия. Тогава цялата икономика минава на военен принцип и въпреки огромните разрушения, успяват да произведат най-много военна продукция като цяло (нещо, което СССР и другаря Сталин са постигнали още през 1935-36). Проблемите са по-скоро свързани с липсата на суровини, технически по-сложната и икономически по-скъпата единица военна продукция. А от тук количеството силно намалява. Немският Тигър, въпреки някои недостатъци си остава като цяло (т.е комплексно) най-добрият танк за класа си. Основното му предимство е, че може да поразява Т-34 на разстояние, което е непосилно за оръдието на съветския танк. Което руснаците компенсират с количество и затова броят на унищожените съветски танкове е направо чудовищен. Но, от 1943 на мястото на всеки поразен съветски танк икономиката бълва 5-10 нови, а всеки поразен Тигър (ако не може да се поправи) не се замества.

Мда, голям спор ще има. Германската армия основно разчита на коне (като изключим моторизираните дивизии, съпровождащи таковите клинове). Съветската по предвоенни разчети - на трактори (пълен провал, както показват събитията 1941-42). Съветската армия от 1943 нататък за своята мобилност основно разчита на транспортна техника от САЩ. Съветската армия има такива чудеса като "катюши" и Т-34, германската има най-универсалния тежък танк Тигър и дори използва балистични ракети и реактивни самолети...

Точно. В същност, въпросът от каква народност са е без особено значение с оглед на епохата и разбиранията. Дори и двамата родители да са били от български етнос (според тогавашните разбирания и стандарти за това) или да са били славяни, безспорно е, че баща им е сравнително висш служител на Империята. Т.е със сигурност е православен и доказно римлянин, което както знаете не е етнос, а въпрос на "държавно" самосъзнание, което е много по-важно. Дори и неволното привнасяне на идеята за днешно разбиране на нация и националност, прави такъв спор безмислен. Братята Кирил и Методи, независимо от етноса на родителите си са били римляни - и по дух, и по възпитание и по самосъзнание. Търсенето и доказването на техния етнос има значение само на любопитен факт от историята, но не може нищо друго да промени, ако мислим сериозно за епохата, традиците, принципите и разбиранията. И със сигурност са знаели перфектно славянското наречие, говоримо около Солун (също интересен и любопитен факт е ако може да установи по какви причини са имали това знание, но... нищо повече), нищо че според някои тук да извлечеш 30 "звука" от един език било бошлаф работа и повече от елементарно...

Личните ни усещания са без значение. И аз нямам доверие на съветската научна литература по въпроса. Може да е така, може и да не е точно така. Правилата на научното изложение изискват щом има нещо подкрепено с данни, научни трудове и прочие източници да се приема за временна даденост, докато със сръдствата на научния крисиз не бъде категорично опровергано (включително и с новооткрити доказателства). Книгата на Базел Харт, например, е една от най-добрите за ВСВ в систематично отношение, но поради това, че е писана отдавна, т.е по времето на СССР, е бил принуден да се базира на измислени и неверни съветски данни за събитията на Източния фронт. Т.е, няма никакво значение кога е писана една книга, а колко обективна е и на база какви доказателства стъпва. Изводите се правят на база сравняване на множество публикации, а не на отделни книги.

Извинявай, ама ти английски разбираш ли? Всички цифри са изведени от тези източници, които ти обявяваш за несериозни: " Footnotes Terry Copp shows the following divisions based around the Falaise pocket on 16 August 1944, but does not state if they all took an active role in the battle. First Canadian Army: 1st Polish Armoured Division, 2nd Canadian Infantry Division, 3rd Canadian Infantry Division, 4th Canadian Armoured Division. Second British Army: British 3rd Infantry Division, 11th Armoured Division, 43rd (Wessex) Infantry Division, 50th (Northumbrian) Infantry Division, 53rd (Welsh) Infantry Division, 59th (Staffordshire) Infantry Division. First American Army: 1st Infantry Division, 3rd Armored Division, 9th Infantry Division, 28th Infantry Division, 30th Infantry Division. Third American Army: 2nd French Armored Division, 90th Infantry Division.[3] Historians Carlo D'Este and Milton Shulman state that 80,000 German soldiers were caught in the Falaise pocket.[4][7]Terry Copp and Chester Wilmot claim that at least 100,000 Germans were trapped.[6][8] The Canadians suffered around 5,500 casualties during Operations Totalize and Tractable[9] while the Polish suffered 1,441 casualties; in their move against Chambois and Mont Ormel the Poles place their losses at 325 killed, 1,002 wounded, and 114 missing.[10] Before the Chambois and Ormel actions on 14–18 August they lost 263 men. This puts the total Polish casualties for Operation Tractable at 1,704 casualties, of which 588 were fatal.[11] Around 10,000 killed and up to 50,000 captured.[2][7][12][13] The engagement is also sometimes referred to as the Chambois pocket, the Falaise-Chambois pocket, the Argentan-Falaise pocket,[14] or the Trun-Chambois gap.[15] Bradley was supported in his decision by General Eisenhower.[50] German General Hans Speidel, Chief of Staff of Army Group B, stated that Army Group B would have been completely eliminated if the U.S. 5th Armored Division had been allowed to continue its advance to Falaise, sealing off German exit avenues.[51] Some Canadian ground forces were using yellow smoke markers to identify their positions, while RAF Bomber Command was using the same colour markers to identify its targets.[55] Shulman, Wilmot and Ellis estimate the remnants of up to 14–15 divisions were in the pocket. D'Este gives 80,000 troops trapped of which 10,000 were killed, 50,000 captured, and 20,000 escaped.[75] Shulman gives almost 80,000 trapped; 10–15,000 killed, and 45,000 captured.[76] Wilmot gives 100,000 trapped; 10,000 killed, and 50,000 captured.[77] Williams agrees with these casualty figures but estimates that perhaps 100,000 German troops escaped.[2] Tamelander estimates that 50,000 were caught of which 10,000 were killed and 40,000 taken prisoners, while perhaps another 50,000 escaped.[78] Citations Hastings, p. 306 Williams, p. 204 Copp (2003), p. 234 Shulman, p. 180 Ellis, p. 440 Wilmot, p. 422 D'Este, p. 430–431 Copp (2003), p. 233 Jarymowycz, p. 203 McGilvray, p. 55 Jarymowycz, p. 195 Reynolds, p. 89 Wilmot, p. 424 Keegan, p. 136 Ellis, p. 448 Van der Vat, p. 110 Williams, p. 114 Griess, pp. 308–310 Hastings, p. 165 Trew, p. 48 Hart, p.38 Wilmot, pp. 390–392 Hastings, p.257 Wilmot, p. 393 Williams, p. 185 Wilmot, p. 394 Hastings, p. 280 Williams, p. 194 Hastings, p. 277 D'Este, p. 414 Williams, p. 196 Wilmot, p. 401 Hastings, p. 283 Hastings, p. 285 Messenger, pp. 213–217 Bennett 1979, pp. 112–119. Hastings, p. 286 Hastings, p. 335 Williams, p. 197 D'Este, p. 404 Hastings, p. 296 Zuehlke, p. 168 Williams, p. 198 Hastings, p. 299 Hastings, p. 301 Bercuson, p. 230 Hastings, p. 300 Hastings, p. 353 Wilmot, p. 417 Essame, p. 168 Essame, p. 182 D'Este, p. 441 Wilmot, p. 419 Bercuson, p. 231 Hastings, p. 354 Hastings, p. 302 Van Der Vat, p. 169 Bercuson, p. 232 Copp (2006), p. 104 Wilmot, p. 420 Hastings, p. 303 Moczarski, Kazimierz; Mariana Fitzpatrick; Jürgen Stroop (1981). Conversations With an Executioner. Prentice-Hall. pp. 226–234. ISBN 0-13-171918-1. Zuehlke, p. 169 Jarymowycz, p. 192 Hastings, p. 304 Wilmot, p.423 D'Este, p. 456 Jarymowycz, p. 196 Van Der Vat, p. 168 D'Este, p. 458 McGilvray, p. 54 Bercuson, p. 233 Copp (2003), p. 249 Hastings, p. 313 D'Este, pp. 430–431 Shulman, pp. 180, 184 Wilmot, pp. 422, 424 Tamelander, Zetterling, p. 342 Reynolds, p. 88 Hastings, p. 314 Hastings, p. 311 Lucas & Barker, p. 158 Hastings, p. 312 "World War II Database: Normandy Campaign, Phase 2". Retrieved 2009-12-18. Lucas & Barker, p. 159 Ingersoll, Ralph (1946). Top Secret. New York: Harcourt Brace. pp. 190–91. Hastings, p. 369 Wilmot, p. 425 Bradley, p. 377 Williams, p. 205 Tamelander, Zetterling, p. 341. Hastings, p. 319 References Bennett, Ralph (1979). Ultra in the West: The Normandy Campaign of 1944–1945. Hutchinson & Co. ISBN 0-09-139330-2. Bercuson, David (2004) [1996]. Maple Leaf Against the Axis. Red Deer Press. ISBN 0-88995-305-8. Bradlay, Omar (1951). A Soldier's Story. Modern Library. ISBN 978-037-575421-0. Copp, Terry (2006). Cinderella Army: The Canadians in Northwest Europe, 1944–1945. University of Toronto Press. ISBN 0-8020-3925-1. Copp, Terry (2007) [2003]. Fields of Fire: The Canadians in Normandy. University of Toronto Press. ISBN 978-0-8020-3780-0. D'Este, Carlo (2004) [1983]. Decision in Normandy: The Real Story of Montgomery and the Allied Campaign. Penguin Books. ISBN 0-141-01761-9. Ellis, Major L.F.; with Allen R.N., Captain G.R.G. Allen; Warhurst, Lieutenant-Colonel A.E. & Robb, Air Chief-Marshal Sir James (2004) [1st. pub. HMSO 1962]. Butler, J.R.M, ed. Victory in the West, Volume I: The Battle of Normandy. History of the Second World War United Kingdom Military Series. Naval & Military Press Ltd. ISBN 1-84574-058-0. Essame, Hubert (1988) [1973]. Patton : as military commander. New York : Da Capo. ISBN 978-0-585-10019-7. Griess, Thomas (2002). The Second World War: Europe and the Mediterranean; Department of History, United States Military Academy, West Point, New York. SquareOne. ISBN 0-7570-0160-2. Hart, Stephen Ashley (2007) [2000]. Colossal Cracks: Montgomery's 21st Army Group in Northwest Europe, 1944–45. Stackpole Books. ISBN 0-8117-3383-1. Hastings, Max (2006) [1985]. Overlord: D-Day and the Battle for Normandy. Vintage Books USA; Reprint edition. ISBN 0-307-27571-X. Jarymowycz, Roman (2001). Tank Tactics; from Normandy to Lorraine. Lynne Rienner. ISBN 1-55587-950-0. Keegan, John (2006). Atlas of World War II. Collins. ISBN 0-06-089077-0. Lucas, James; Barker, James (1978). The Killing Ground, The Battle of the Falaise Gap, August 1944. BT Batsford Ltd. ISBN 0-7134-0433-7. McGilvray, Evan (1 Nov 2004 (1st edition)). The Black Devils' March - A Doomed Odyssey - The 1st Polish Armoured Division 1939–45. Helion & Company. ISBN 978-1-874622-42-0. Messenger, Charles (1999). The Illustrated Book of World War II. San Diego, CA: Thunder Bay Publishing. ISBN 1-57145-217-6. Reynolds, Michael (2002). Sons of the Reich: The History of II SS Panzer Corps in Normandy, Arnhem, the Ardennes and on the Eastern Front. Casemate Publishers and Book Distributors. ISBN 0-9711709-3-2. Shulman, Milton (2007) [1947]. Defeat in the West. Kessinger Publishing. ISBN 0-548-43948-6. Tamelander, Michael; Zetterling, Niklas (2003) [1995]. Avgörandes ögonblick: Invasionen i Normandie 1944 (in Swedish) (New ed.). Stockholm: Nordstedts Förlag. ISBN 91-1-301204-5. Trew, Simon; Badsey, Stephen (2004). Battle for Caen. Battle Zone Normandy. The History Press Ltd. ISBN 0-7509-3010-1. Van Der Vat, Dan (2003). D-Day; The Greatest Invasion, A People's History. Madison Press Limited. ISBN 1-55192-586-9. Williams, Andrew (2004). D-Day to Berlin. Hodder. ISBN 0-340-83397-1. Wilmot, Chester; Christopher Daniel McDevitt (1997) [1952]. The Struggle For Europe. Wordsworth Editions Ltd. ISBN 1-85326-677-9. Zuehlke, Mark (2001). The Canadian Military Atlas: Canada's Battlefields from the French and Indian Wars to Kosovo. Stoddart. ISBN 0-7737-3289-6." ПП - провери ги, обори ги и докажи със средствата на научния кризис, че са такива. Другото е празни приказки до тогава.