DendroaspisP

Е, това е въпрос за милиарди звонкови "цифри" и за хиляди години размишления. Другото е субективен егоцентризъм и човешка самонадеяност.

Точно това имам предвид. А отговорът на този въпрос ще даде в голяма степен и отговор на въпроса по темата. Лично аз, до момента нямам идея за отговора. Така че - мислете и давайте предположения.

Глишев, браво - много добро теологично философско обяснение за триединената природа! Чисто логически и рационално мога да вляза в полемика, но нарочно ще се въздържа, защото и аз харесвам платонизма като философска концепция и начин на мислене (е, Сенека е много по-добър за мен, което обяснява и моя абсолютен библейски атеизъм ). Дано успееш да използуваш (и да ти позволят) този твой православен интелект за доброто на нацията. Че чистата религиозна вяра на субекта е едно (без фанатизъм, разбира се), но религията като институция и като бизнес е нещо съвсем друго.

За правописа на Иисус, Глишев е прав (казвам го като християнски атеист - той знае какво имам предвид). За другото едва ли е прав (Глишев), но ако мога да перефразирам Уайлд - казва го прекрасно, защото е начетен и умен православен християнин с теологически уклон и познания. Но ако поместеното в Библията не е единственото истинско божие слово и/или разбиране за Бог и неговата същност, то такова схващане отваря една голяма рационална врата и за другите, низвергнати от официалната християнска религия писания и мнения. И какво ще стане тогава? Значи, Евангелето на Юда е също толкова стойностно, истинно и важно, колкото и на официалните четири в Новия завет (въпреки че доста им противоречи по основни моменти). Всяко друго мнение би било замазване на положението с похватите на логиката на софистите. Нали, Глишев? Отделно от това, отдавна ми се ще Глишев да ми отговори ясно и разбираемо (като на простичък атеист) - каква е същността на концепцията (и идеята) за триединението? До колкото съм чувал, най-големият и непростим грях е да отричаш не толкова Бог, а неговата триединена същност... и особено светия дух.

Това е много добро предположение. До момента с оглед на спора, виждам два основни фактора (с оглед на ВБЦ, което все пак е темата): 1. византийската власт (XI-XII век) определено е фактор, който води до тенденция за превръщане на етнонима българин в политоним, минавайки през политонима "ромей"; 2. българската църква поддържа национално самосъзнание, т.е е фактор за засилване на етнонима българин. Тук обаче, трябва да отчетем, че през XI-XII век, духовниците и особено висшите на регионално ниво са били гърци, т.е насаждали са ромейско усещане за принадлежност, а не българско. Т.е това пък е фактор в обратна посока. На фона на дискусията, обаче започнах да си задавам следния въпрос: през ПБЦ имаме няколко етноса, които участват в държавата (славяни, българи, авари и някои по-малки плюс известно количество "ромеи", които не са етнос). Казва се, че с общата религия и език (т.е от края на IX век) започва създаване на български народ. Кога започва създаването на българския етнос тогава? В исторически аспект, къде минава границата между български народ и български етнос и има ли такава?

Тенденцията към централизация е още от времето на Крум, през реформата на Омуртаг. Поне в този смисъл Борис нито е първият, нито е инициатор на тази политика на централизация (евентуално при него и при Симеон тя окончателно е завършена). Нещо знае ли се за вътрешно-държавната му дейност в това отношение?

А коя е причината за оси...то? Свързано ли е с новата религия или тя е използвана само като повод, а причините са други?

Комунизъм ли? Къде е имало комунизъм? Ако изходим от определението, представено от Kuna, това е класическото философо-икономическо определение на Маркс и според него комунизъм може да има в най-развитите страни и то при определено ниво на производителните сили и производствените отношения. Това, което действително имаше, бе изначално сбъркано и представляваше някаква политизирана версия на източен социално-тоталитарен модел (затова западния под формата на фашизъм, макар да имаше общи черти във връзка с тоталитарната същност все пак се различаваше в икономическата част), чиято реална проявна форма бе изтърсака, наречен "социализъм".

Мда, и всичко това под благодатната светлина на човеколюбния ислям...

Подкрепям искането по-горе...

Примери ли? Чети внимателно историята на ПБЦ и си отбелязвай всички, доказани случаи на българско посланичество в чуждите държави. И за колко от тези нобили се споменава какви езици са знаели. Особено около Борис има достатъчно примери. Нали нобилитетът контактува с чуждите народи, държави и етноси? Според теб на какъв език го правят (едва ли към тогавашното "Външно министерство" е имало отдел с професионални преводачи, нали? )? Кубрат и неговите предци на какъв език контактуват със Западнотюрския каганат ? Винаги е на езика на победителя... Чети и мисли.

Следя темата с интерес, но малко се обърках. Бихте ли ме улеснили като дадете едно кратко обобщение - до какъв извод стигнахте до момента? Българин през ВБЦ повече етноним ли е или повече политоним?

В последно време в няколко сериозни източника , попадам на категоричното мнение на учените, на база нови изследвания, включително археоложки, че до началото на новото хилядолетия, както Средна Азия, така и западните райони на днешен Китай са били заселени основно с индоевропейски племена, а не както се е считало до преди няколко десетилетия с монголоиди (прародината на истинските класически монголоиди тюрки следователно се измества силно на североизток). Тюрките, които се свързат основно с монголоидния тип, започват да се появяват по тези места много по-късно (от втората половина на първото хилядолетие преди Христа) и то в незначителни количества. Едва около първи-втори век след Христа се забелязвало увеличаване на техния брой в тези райони, които се оказва, че не са тяхна прародина (както се е считало по едно време). Според някои автори, поради различни причини това тюрско-монголоидно население тръгва на запад около края на първото хилядолетие преди Христа и по пътя си увлича европеидното население от Средна Азия, някъде го покорява и като цяло се смесва с него, увличайки го също на запад. При тези процеси започва и разпространяване сред европеидите на тюрските езици и смесването им с местните езици. Подобна картина най-добре обяснява кашата която съществува с произхода и етноса и на българите, така както следва от старата тюрска теория (включително с рисуване на прабългарските канове като монголоиди, което се оказва измислица, не подкрепена от археологическите и антропологичните изследвания на прабългарски гробове). Много по-разумно е напоследък наложилото се мнение, че прабългарите са със смесен етнически и антропологичен състав, като има и монголоидни примеси, но те не са преобладаващи, което не отрича и евентуален ирански произход (като индоевропейски тип) или някакъв друг, но определено преобладаващ индоевропейски антропологичен тип. Въпросът е езика на (пра)българите е отделен и доста по-сложен като не се свързва с антропологията, а зависи от съвсем други процеси и исторически събития, които се пренебрегват от учените лингвисти, застъпващи тюрската теория. За това обаче си има отделна тема.

Не е съвсем точно. Простолюдието може да не е учило чужди езици, но нобилитетът по необходимост е знаел поне още по един чужд език дори и говоримо, ако не е можел да пише.

Принципно си прав за казуса, но ми се върти нещо в главата, че личните ни карти са били изготвяни по някакви европейски изисквания, където посочване на семейното положение било нещо недопустимо ли, дискриминация ли... не съм много сигурен, но имаше нещо такаво и затова отпаднало.

Ами нормално. Езиците, които имат общо начало и корен, с времето се раздалечават и стават все по-неразбираеми за близките етнически групи. А германците какво общо имат в случая? Да не се окажат и те... славяни?

Щом поставяш понятието "римска империя", то с оглед на този исторически период, "римлянин" е политоним. Самата република също е полиетническа още от възникването си. Говорим за града Рим, но в него няма само римляни, а и латини и още няколко съюзника, които основават този първоначален военен съюз с център Рим и водят дълги войни за покоравяне на съседните им и близки по етнос групи от полуострова (изключение са само етруските - те са от съвсем различен етнос). След едикта на Каракала и юридически всички стават римски граждани и се изравняват като права и задължения. До тогава има юридическо деление, до толкова че италийските градове от най-ранните съюзи имат някои привилегии, от които са били лишени провинциите. Но тава пак повтарям е юридическо неравенство и различие в правния статут, а не е на етническа основа. Това съвсем накратко и не много точно.

Не само на базата за чужди заемки. А по принцип, официално-техническия военен език (включително и в логистичната му част , както е в посочения по-горе пример) е много специфичен, дори и да няма чужди заемки или те да са малко (както е в американската армия).

Цък. Няма такова нещо, че военният език бил разговорен. Винаги е бил специфичен и даже своеобразно жаргонен. Дори и днес. Ако чуете официалната фразеология в американската армия, например, дори и да знаете английски и то много добре, в началото ще разберете не повече от 30-40%. И във всяка армия и по всяко време си е било така.

А, не знам. Ти попита и аз ти отговорих, че и да са искали едва ли са можели да четат (обикновения народ имам предвид).

Че разводи е имало - имало е. Само че, църковният канон (дори и католическият), а от тук и "традицията" (защото в контекста на темата, друга такава няма при църковния брак) е допускал развод в императивно определени случаи. Т.е разводът е бил по-скоро изключение от традицията, а не правило и нещо обикновено като днес.

Извинявай, но това за мен са поредните лингвистични алабализми. Но не мога да ги упреквам изцяло, защото като няма писменост, която да предава езика ти като хората (граматика и думи), остава да презумираш, уж със средствата на науката. А и лингвистите много често подценяват историческите процеси, които имат влияние и върху промените и употребата на един език (в различна степен, разбира се), а лингвиращите историци нямат необходимата езикова подготовка, въпреки че отчитат тези исторически процеси и влияния. Но за това вече говорихме. Въпросът какъв е бил българският език ще се реши в голяма степен, ако попаднем на нашенския Розетски камък. Ама де такъв късмет. И на какво да чете - на индиански възли или руни ли?

Много ми е интересно как са определили, че точно тези думички са били говорени на разговорен език? И за кой период от време става дума - началото на първото хилядолетие, средата, след заселването на Балканите или преди Христа? От какви доказателства ги извеждат и как като се има предвид, че българите са нямали писменост, която да предава точно и коректно звучението на думите. И пет плюс 40 прави 45 общо. От 45 думи ще определиш какъв е езика ама утре.

Какво значи "граматиката е общовалидна"? Че всички езици имат една и съща граматика ли или че всеки език има граматика? То всеки език има и думички и по една или друга причина има общи думички и обмяна на думички във връзка с процесите на общуване и прочие. Думичките са лесно прехвърлими, но граматиката в сравнение с тях е доста по-консервативна в промените дори под външно въздействие.

Глишев, ами то така си и излиза. Логически, щото думичките... съвпадат, а за истинският автохтонец това не е току така... случайно!