DendroaspisP

Алва, смесваш тенденция с окончателен факт. Независимо от относителността на понятието "цивилизация", считам, че днес има три цивилизационни центъра: 1.европейска цивилизация върху земите, където е преобладавало християнството (това включва и двете Америки и Австралия); 2. ислямска цивилизация върху земите, където преобладащ е исляма и 3. азиатска цивилизация, включваща Индия, Китай и Япония. Африка като територия е поделена между 1. и 2. .Поради ефекта на съвременната глобализация, тези центрове отдавна имат наддържавни граници и активно си взаимодействат в различни отношения (най-силно в икономиката), но те все още не са три проявни форми на една единствена цивилизация.

Южняк, довърши постинга, че е интересно...

Разривите съвсем не идват от късогледата руска политика (че тя е такава, оценена от безпристрастно историческо днешно гледище), а от това, че по това време с оглед на собствената си държавност и разбиране за политика, Руската империя не може да ни предложи нищо друго. И, за да не бъда неправилно разбран, въпреки че това се води исторически раздел на форума - питая чувство на благодарност и правя поклон пред обикновените руски войници и офицери, които съвсем от човешка гледна точка са дошли тук да дадат живота си за свободата на един християнски народ, но не питая никаква благодарност към имперската държавна руска политика от онова време, която е хвърлила същите тези обикновени войници на смърт, заради текущите си имперски амбиции, цели и интереси. И въпреки тяхната гибел, след това съвсем съзнателно оставя две трети от този християнски народ под чужда държавна и верска власт. Нека да правим ясна разлика между тези две обективни неща, защото това е обективната история.

Съвсем обективно, точно това (като идея) казвам и аз с цитирания ми постинг. Все едно, ние като наследници на българите от ПБЦ да тръбим "обективно", че сме "освобождавали" южните славяни от "византийското иго". Има ли сме интерес - правили сме го. Тези от славянските племена, които са имали общ интерес с нас са оставали в пределите на чуждата им българска власт, а тези, които не са имали са вдигали бунтове и са води войни, за да се освободят от българското "освобождение". ПП - за буквоядците, които ще се опитат да не разберат идеята, ще добявя и "освобождение от германско иго" и дано не се приеме като "ранно феодално фашистко иго".

Съвсем исторически безпристрастно, Московското княжество (станало в последствие известно като държавата Русия) от времето на Иван I Калита (Кесията) води т.нар политика на "събиране на руските земи". Това е точно от 1325-1341 година, докато първият "събирач на руски земи" държи властта в това княжество. Тенденцията става особено ясно различима от времето на Иван III Велики (1462-1505), който като съпруг на една от последните византийски принцеси (Зоя) вече има и идеологическа обосновка. Той е и първият владетел на Московското княжество, който официално се нарича "самодържец (ерго цар) на цяла Русия". Още по-обективно погледното тази "цяла Русия" се "събира" още няколко века след това, като влючва и земи, където няма нито руснаци, нито славяни. Но, както обективно бе посочено - имперската политика е една и съща навсякъде и съвсем безпристрастно трябва да се отбележи, че и Руската империя (както и СССР и Путинова Русия след това) не прави никакви изключения в това отношение. Пак обективно погледното и безпристрастно, поради исторически ред причини между руснаци и българи има много близки моменти, но и те са продукт на историята, но нека не са вместо и въпреки имперските политики.

Не отваря, защото в момента Читанка пак е под DDOS атака.

За днешна западна и средна Евпора не знам дали мобилността в разглеждания аспект е по-голяма от средновековната, но в днешна България, тя е със сигурност много по-малка от времето на Възраждането... Фактори за това - предостатъчно, но си остава фактът - днес простолюдието не иска да се учи и образова, за да стане "елит" в разглеждания аспект. Потомците от "добрите семейства" и особено от богатите семейства са със същото възприятие, но тях поне насила ги вкарват в разни родни и чужбински висши заведения, поне с една диплома да се отчетат пред фамилията.

Е, как "кое"? В резултат на стотици хиляди години мирна и обилна паша, взели, че се размножили и числово увеличили, па и климътът нещо се развалил и понеже природата на търпи празно - взели да им израстват кучешки и вампирски зъбки и като започнал един кютек, та до ден днешен... Нещо такова, де...

Книгата е доста добра и с много обилна аргументация и използвана литература. И както казва Южняка, за да се коментира трябва да се прочете внимателно до края. И, разбира се, да се разбере.

И защо така? Прадедите ни да не са сайлони, т.е Cybernetic Lifeform Node?

Алвата просто не иска да направи разлика между агресивност и войнолюбивост. Едното предполага другото, но двете не са синоними. Затова съществува т.нар сдържана осъзната агресивност, която не винаги и по необходимост води до войни или да го кажем до задължителни силови конфликти, но винаги предполага насилие на едни над други, макар и с различни средства. И ако тези други средства се изчерпят, а съществуването на рода е поставено на риск, остава или бягството или военния конфликт, независимо от размерите и същността му според историческите епохи. Това, че човекът с развитие на цивилизацията е водел войни за повече неща в сравнение със събирачите и ловците, не означава, че последните не са познавали и прилагали въоръжени силови мероприятия. А, тях как ще ги определим - това е въпрос на детайли.

Само че, сътрудничеството не е резултат от добрата пацифистична природа на човека, а е резултат от осъзната свирепа природна необходимост. Същата необходимост, според която ако няма друг начин, човекът е нападал всичко, което застрашава съществуването му и пак поради нея е бягал, ако няма шанс да спечели борбата.

Ако Хомо сапиенс не бе агресивен нямаше да стане господстващ вид. А е агресивен, защото е хищник, а не тревопасен вид, защитаващ пасищата си и то пасивно. В онези далечни време той е бил природосъобразен като поведение като използвал по най-добрия начин най-силното си оръжие - мозъка. Ама не, за да мисли поетични строфи и да рисува картинки по стените на пещерите на пацифистични пасториални идилии, а с оглед оцеляването на вида. Оцеляването се е определяло от природните закони за генетично развитие чрез борба на видовете и вътрешновидова борба, които се изразявала в простички неща: убий, за да не бъдеш убит, изяж, за да не бъдеш изяден, а ако не можеш предните две неща - възможно най-бързо беж и се крий. Тъй като е разумен вид, това не означава, че е трепел де що види и свари, но верен на природната си детерминираност и необходимостта от оцеляване и продължаване на вида, не би се поколебал, ако това е единствената опция.

Южняк, както казва Байрън в поемата си "The age of bronze": The "good old times" --- all times when old are good --- Are gone; the present might be if they would; Great things have been, and are, and greater still Want little of mere mortals but their will: A wider space, a greener field, is given To those who play their "tricks before high heaven." I know not if the angels weep, but men Have wept enough --- for what ? --- to weep again !

Да, така е - възгледите са късно ренесансови, но са облечени в цялостна идея през Просвещението. Като своеобразен протест и противовес на цивилизованото с всичките му негативи. Но, това си е само красива илюзия...

Алвата май е завладян от съвременната версия на идеята, развита от Жан-Жак Русо през периода на Просвещението, за "благородния дивак".

Ей на това викам бокс! И, всякакви прилики са случайни...

Алва, чисто прагматично религията е набор от правила за регулация на обществото. Само че, това е един сакрален способ и "авторът" не се води някакъв човешки законодателен орган, а някаква трансцедентна сила (за безспорен авторитет сред индивидите, съвместим с тогавашното сравнително примитивно и недоразвито обществено съзнание и обществен психологизъм). А обяснението за сексите също си има прагматично обяснение - те възникват на база различни философско-ценностни интерпретации на обективните условия и на някои обективни различия в регионалните условия. Предполагам, че знаеш, но това е нормална човешка особеност - в правото, нормативните актове също следват и почиват на определена субективна философска и ценностна интерпретация на обективните обществени отношения. И тази интерпретация зависи от това, коя точно интерпретация възприемат съставителите на законите. Разбира се, религията има и особено вътрешно психологическо действие върху индивида, но това не е тема на дискусията, защото се свързва със субективната вяра в нещо си или в друго нещо. Така че, от обективна страна релгията си е регулатор на обществени отношения за социума като съвкупност от индивиди, а от субективна страна е и нещо повече за индивида. С оглед на темата, по-важна е обективната страна на явлението.

Алва, религиите по принцип са форма/средство/способ за обществена регулация. Това я тяхната същност и с такава вътрешна цел възникват. Тези от тях, които адекватно отразяват обществено-икономическите и социалните условия оцеляват и стават доминиращи (ако проверите колко много религии е имало в човешката история, но за 99.99% не сме чували и няма да чуем, освен ако професионално не се захванем с въпроса). Религиите са явления на едно сравнително незряло и недоразвито в психологически порядък социално общество, което все още не е дорасло за правната регулация. Вместо върховенство на закона, в религията има върховенство на бог или богове, чиито думи и дела са като закон на простосмъртните и последните, заплашени от божествена "санкция" се принуждават да спазват морално-етичните и други норми на обществено поведение. В този смисъл, всяка религия като отражение на обективната реалност (по-добре или по-зле) може да се разглежда, макар и не много правилно, като "реакция" на нещо от тази обективна реалност. Ник добре обясни, че социално-икономическите обществени условия при арабите, водят до въздигането на исляма - той като набор от правила за поведение е отговарял на тези техни конкретни условия и затова те го приемат (къде насилствено, къде доброволно - това е само въпрос на конкретика). Добре регулираното общество става по-силно и сплотено (факт) и арабите тръгват да постигнат това, което нуждата ги принуждава - да завладяват нови благоприятни за живот земи. Това, в което Ник хем греши, хем е прав -да, първоначално не Ислямът като религия е враг на християнството, но арабите са "врагове" на християните римлни и по-точно, те искат техните по-развити, по-богати, по-хубави земи и условия на живот. И тук идва и приемането и отричането на Исляма като набор от правила за поведение - там, където условията на живот са сходни с тези на арабите в началото, а християнството е все още само повърхностно прието, Ислямът се приема доброволно. Там, където тези условия са чужди на арабските правила за поведение - той се отхвърля и населението си държи на своето разбиране за християнство. Арабите обаче, не могат да владеят тези земи без да ги управляват - а, все още най-силен регулатор е религията, а не толкова закона (римското общество е някакво изключение за времето си в това отношение, но това е друга тема). И затова те първоначално не налагат Исляма, но са принудени да наложат правилата му на господстващ обществен регулатор и на завладяните общества (наличието на местна религиозна свобода е само с ограничено вътрешно действия, а не на "държавно" ниво). И така в очите на всички Ислямът се превръща в "знаме" на тези завоеватели и респективно той се оприличава от християните като "враг". Всичко останало в исторически аспект е последица. Въпросът е, че и днес е така, макар и на друго ниво на обществена изява. Но, по същността си ислямът се приема за враг в Европа, защото е носител на нещо чуждо като правила и разбирания за обществена регулация. Той е неприсъщ и чужд за тукашния начин на живот, както като обективни условия, така и с оглед на историческия си атавизъм.

Такива са чак два века след Христа от времето на едикта на Каракала.

Алва, както винаги добре написано. Но, не мислиш ли, че в същността си казваш същото като мен по-горе? Християнството е всичко друго, но не и реакция към външен враг, затова и се разпростира в империята на победителя, дори завладява и представители на победителя. А, юдаизмът и особено ислямът са си религия-цел - за противодействие на външен враг и за "освобождаване" на поробените от земния, материален враг, независимо от конкретната му форма. Затова, на исляма липсва тази философска извисеност и вътрешно самовглъбяване на душата, което е типично за християнството (е, не в най-ранното, но в адаптираното малко по-късно).

Ще е интересно да постнеш пак това, което си развил по темата. Защото, лично аз, имам усещането, че ислямът е по-скоро "завръщане" към идейността и ценността на Стария завет. Християнството, което по същността си е "Новия завет" (Старият завет на юдеите е прикачен по-скоро за парлама и за "доказване" на някаква древност и приемственост) се базира на гръцката философска мисъл, развивана от столетия, докато едни доста по-ниско социално-обществено развити номади от пустините на Арабския полуостров, едва ли са стигнали до такова ниво на пречупване, отражение и възприятие на философско-нравственото в обвивката на религиозния императив.

Алва, защо мислиш, че ислямът като религия е висша религия? В смисъл сама по себе си ли или сравнена в християнството, например?

Е, ислямската цивилизация си съществува и до сега, макар да са "измрели" доста ислямски империи...

Е, последен етап, но все пак тя си е цивилизация, въплатила в себе си и социално- общественото (съвсем различно от гръцкото възприятие и идеи за това, включително и чрез държавни помощни фондове за плебса от времето на Нерва още) и културното (доста от гръцкото, но и от други културни групи), и военното (където са най-големите адаптори с новационен ефект). И най-важното, тази цивилизационна среда, те я затварят в държавна, единна граница, което е абсолютно чуждо за гърците, дори и от по-късния перод на Диадохите.