scaner

Това е просто терминология за състояние. Какво да и се оспорва на терминологията? или на състоянието? Етикет, с други думи. Но не трябва да се залита към смислите на този етикет в други контексти. Дали ще е сянка или фъстък, на практика няма значение - "онова състояние с такива и такива характеристики ще наричаме за кратко еди как си, за да се разбираме по-накратко", както нормално се прави. Не виждам трагедия в случая. Те за това са уважавани Фройд и Юнг, че на много подобни състояния са дали кратки имена.

Идеята не е лоша Историята може да се разглежда като инструмент, както езиците, както математиката, тя също не е наука. Не знам доколко са глупости. Примерът е даден още от Карл Попър, и съм го срещал още преди 100 години, когато се интересувах от тези неща. Това, че ползвам ИИ да ми го припомни в детайли, не го прави глупав или творчество на ИИ, и не променя ненаучността на идеите на Фройд и Юнг. Сам можеш да сравниш критериите които съм цитирал за научност, с трудовете на споменатите автори, няма защо да се гневиш предварително. Айде по-сериозно

Публикациите и методите не пречат демонстрираното да е псевдонаука. За приносите им, аз вече споменах, че "Идеята, че изговарянето и осъзнаването на вътрешните конфликти може да доведе до изцеление, е тяхно наследство и е в основата на почти всяка съвременна форма на психотерапия.". За да бъде една теория научна, тя трябва да отговаря на следните критерии: Фалсифицируемост: Това е най-важният критерий, популяризиран от философа Карл Попър. Една теория е научна, само ако може поне на теория да бъде опровергана. Трябва да съществува експеримент или наблюдение, което, ако се случи, би доказало, че теорията е грешна. Емпирични доказателства: Твърденията трябва да се основават на обективни, измерими и систематично събрани данни, а не на анекдоти или лична интуиция. Възпроизводимост (Replicability): Други независими изследователи трябва да могат да повторят експериментите и да стигнат до същите резултати. Предсказуемост (Predictability): Теорията трябва да може да прави конкретни предсказания за бъдещи събития, които могат да бъдат проверени. Провалът на повечето псевдонаучни теории (както и в нашият случай) е по отношение на фалсифицируемостта. И наличието на публикации тук не помага, защото това е вътрешен проблем на теорията. Колкото за псевдонауката при Фройд, ИИ ми припомни известният класически пример: "Пример: Ако един психоаналитик твърди, че пациентът има подтиснат "Едипов комплекс" (несъзнателно желание да убие баща си и да се ожени за майка си), има два възможни изхода: Пациентът се съгласява: Аналитикът казва: "Виждате ли, теорията е вярна." Пациентът отрича яростно: Аналитикът казва: "Това яростно отричане е проява на съпротива, породена от подтискането. Това доказва, че комплексът е реален и дълбоко заровен." Както виждате, теорията обяснява всяко възможно поведение и няма начин да бъде опровергана. Каквото и да направи пациентът, то се вписва в теорията. Това я прави по-скоро затворена система от вярвания, отколкото научна хипотеза. Освен това, доказателствата на Фройд се основават на малък брой субективни казуси (case studies) от неговата практика, които не са представителна извадка и не могат да бъдат възпроизведени." При Юнг нещата са още по-зле, той съзнателно прекрачва границата към митологията, религията и езотериката. Неговите концепции са още по-малко фалсифицируеми. Примери: - Колективното несъзнавано и архетипите: Как можем обективно да измерим или тестваме съществуването на "колективно несъзнавано", което съдържа спомените на цялото човечество? Как можем да докажем или отхвърлим съществуването на архетип като "Сянката" или "Анима"? Това са мощни метафори и културни концепти, но не и научни хипотези. - Синхроничността: Концепцията на Юнг за "смислени съвпадения" по дефиниция е акаузална (безпричинна). Науката се занимава с търсенето на причинно-следствени връзки, докато синхроничността описва събития, които са свързани по смисъл, а не по причина, което ги прави напълно извън обсега на научна проверка.

Отговорът ми накратко беше, че не мога да ви посъветвам в какво да вярвате..

Айнщшайн логически извежда че часовниците се забавят само от концепцията за часовника и времето. Явно не му трябва дефиниция за времето, тогава, нали? От тук човек с пълнеж между ушите може да продължи да прави изводи, не напускайки полето на логиката. Което Айнщайн и прави. Ти хем че нямаш смислени аргументи срещу това, хем недоволстваш. Защо?

Тръгнем ли да търсим авторитети, на които да се доверяваме, значи силно сме я загазили... В науката някаква концепция може да бъде анализирана и без авторитети - там има закономерности, които трябва да се следват и могат да се проверяват. Там авторитетът, браво, сетил се е, измислил го е, сваляме му шапка и толкова с доверието. А извън науката - трябва ли да се доверяваме на авторът ма фантастичен разказ или есе, и защо ни е нужно това? Само защото някакви идеи субективно ни допадат? Човекът свири на тоналността на текущата ни мъка? Това е много хлъзгава плоскост... Така мисля за авторитетите.

Не, не става дума за постановките за описание - те са език, там наука няма. Става дума за психоанализата при Фройд и аналитичната психология при Юнг - те не са съвместими с научният метод.

След като имаш някакви претенции, е добре да дадеш и точно определение за време. Да видим, как ще се справиш по-добре от Айнщайн

Това е удобно заместваме, за да можем лесно да работим с тази величина, от която зависи всичко. Наблюдавайки часовника, можем да околичествяваме времето за да участва в уравненията. Можеш да опишеш една величина с нейни характеристики, без точна дефиниция, а часовникът показва основните проявления на времето - да отчита промените равномерно. По-точните дефиниции за време са твърде философски и за това неудобни за физиката.

Ученията и на Фройд, и на Юнг не са наука в съвременното разбиране на това понятие. Това, кратко казано, са философски ненаучни концепции. Въпреки това те имат неоспорима стойност. Създават основа на психотерапията - "лечението чрез говорене". Идеята, че изговарянето и осъзнаването на вътрешните конфликти може да доведе до изцеление, е тяхно наследство и е в основата на почти всяка съвременна форма на психотерапия. Притежават висока евристична стойност - предоставят изключително богати рамки за интерпретация на човешкото поведение, културата, изкуството, митовете и религията. Концепции като "несъзнавано", "его", "подтискане", "комплекс", "интроверт" и "екстроверт" са навлезли дълбоко в ежедневния ни език благодарение на тях. Накратко казано, Те са създали език и система за разбиране на вътрешния свят, които продължават да бъдат изключително влиятелни, макар и да не отговарят на изискванията на научния метод. Доколко може да се доверите на лингвисти (каквито те са в случая) по отношение вашата представа за духовност? И защо изобщо да ги намесваме в дискусията?

Разстоянието не е "пространство", така че тук дори аналогия гонеща "равностойност" няма...

Тук е добре да се повдигне въпросът - а тази обективност не е ли илюзорна? Не се ли дължи тя на еднаквата конструкция на мозъка у различните хора, свързването на групите невронни мрежи за общата му функционалност, което е еднакво при хората на база генетика? Съвсем грубо казано, убождането предизвиква болка и реакция към болката у всеки, но от това не можем да заключим, че усещането за болка е обективно, извън човека, нали? Преди години един канадски учен проведе много интересни и спорни експерименти. Канадския учен д-р Майкъл Пърсинджър (Dr. Michael Persinger) и неговия екип създава устройство, наречено по-късно "Каската на Бог". Система от магнити в тази каска са концентрирани в околослепоочните дялове на мозъка, където е забелязана активност при епилептични състояния, в които се очертават изявени мистични преживявания. Според ученият мистичните преживявания са продукт на психиката, и като такива могат да бъдат предизвикани чрез стимулиране на определени области. Важна част от експеримента е обстановката: - Участниците са поставени в акустично изолирана и напълно тъмна стая. - Очите им са покрити, за да се постигне сензорна депривация. Пърсинджър съобщава, че около 80% от участниците в неговите експерименти са преживели някакво необичайно усещане. Най-често съобщаваните преживявания включват: - Усещане за присъствие (Sensed Presence): Това е най-характерният резултат. Участниците съобщават, че усещат присъствието на друго същество в стаята – Бог, ангел, извънземно, починал роднина или просто неопределено "друго съзнание". - Промяна във възприятието за тялото: Усещания за лекота, излизане извън тялото или сливане с околното пространство. - Дълбоки емоции: Внезапно чувство на покой, единение с вселената, страхопочитание или дълбока тъга. - Визуални и слухови халюцинации: Виждане на светлини или чуване на звуци. Да, обаче тези експерименти събират много критики. Най-важната е, че няма повторяемост - други екипи са опитали да възпроизведат тези резултати чрез двойно сляп метод (с работеща каска и каска-плацебо, изключена) и не намират разлика между двете групи изследвани. Нещо повече, и двете групи докладвали за мистични преживявания. Едва ли е вероятно Бог да бъде привикан да присъства само защото правим такъв експеримент Затова основният извод е, че тук е важна ролята на внушението: учените стигат до извода, че преживяванията най-вероятно се дължат не на магнитните полета, а на психологически фактори: високата степен на внушаемост на участниците, тяхната предварителна нагласа и обстановката на сензорна депривация. И виждаме следното: при медитативните практики човек се отпуска, а внушаемостта му расте. От друга страна, всички хора в една или друга степен са внушаеми. Тоест не е голям проблем да почувстваме Бог, независимо как отслабваме нервният контрол и повишаваме внушаемостта - с медитация или химикали. "Обектовността" тук се свежда до това, че мозъците на хората работят на един и същи принцип, а не че нещо независимо от тях им идва отвън. Да, няма как да го знаем, но и не трябва да му вярваме безрезервно. На медицина е известно състоянието "краткотрайно психотично разстройство" (Brief Psychotic Disorder). Макар да има някои (инцидентни) прилики с шизофренията, това е друго състояние. Както образно обясняват някои психиатри, това е внезапна, кратка "буря" в мозъка. Представете си го като временно "електрическо късо съединение", което причинява психотични симптоми, за разлика от шизофренията, която е по-скоро хроничен "проблем в окабеляването". Ефектът е сходен: човек изведнъж получава слухови и зрителни халюцинации, като това може да промени животът му. Но за разлика от шизофренията, това е еднократен акт, с не голяма продължителност (до часове). Сходството с разказа от "Деяния на апостолите" е почти пълно. Както обичам да казвам, да спазваме Бръсначънт на Окам - да не въвеждаме излишни фактори за обяснение там, където стандартната схема обяснява нещата.

Да. И сътворил най големите бели в християнството...

Това е недоразумение на база терминологична салата Използват се думи с еднакъв корен, но различен смисъл. Например, човек може да има съзнание, но да не е съзнателен, нали? И това не изключва съзнанието да е страничен ефект. Да, не страничен ефект от падане на чук (или пък лекарства), а от друго. В интервюто Шмидхубер е дал приличен пример. Не знам кой ИИ ползваш, че му е изтекла безплатната версия. И ChatGPT, и Gemini, и на Claude безплатната версия си работи, просто има ограничения на запитванията в рамките на деня, не вярвам да си ги достигнала даже.

Във веществата няма духовен елемент. Духовността е вследствие вътрешната интерпретация на усещанията - които са еднотипни и за медитативните техники, и за веществата. Лично аз мисля, че изключително много се спекулира с този термин "духовност", но това е друг разговор. Съществува така наречената абдуктивна логика: когато нещо изглежда като куче, лае като куче и хапе като куче, най-вероятно това е куче. На база тази логика се създават и проработват хипотези. В случая можем да я приложим за наличната хипотеза и механизма за въздействие върху съзнанието чрез биохимия: и медитацията, и психеделиците променят потоците на невромедиаторите и хормоните, предизвиквайки сходно въздействие върху нервната система, и сходно проявление в изкривяването на съзнанието. Има ли място тук редукционизма? Не мисля, обратното е, защото самото усложняване на системите води до емерджентност, до проява на нови свойства, липсващи в съставните части на системата (диалектическият закон че количеството преминава в качество). Но тази емерджентност не трябва да ни заблуждава, новите качества не идват свише, от нищото, не сочат наличие на висш разум и т.н. - те са продукт на множеството нови връзки, възникнали с увеличаване на подсистемите. Простият пример с изкуственият интелект: един неврон не може да разпознава изображения, но система от сто и петдесет неврона вече може да разпознава ръкописни цифри, от милиард неврона вече може да води смислен разговор - това е проява на емерджентност при усложняване на система. Логично е да наречем някакъв комплекс невронни дейности "съзнание", влагайки смисъла на общата дефиниция. Ние сме конструирали невроните на ИИ по аналогия с биологичните неврони, и вече сме доказали, че множество от тези неврони на практика емулират всички дейности на съзнанието. Тук работи и абдуктивната логика. Да, текущата хипотеза за съзнанието още не може да обясни много неща, но притежава потенциалът да се справи. А и ако ги беше обяснила, нямаше да водим този разговор. В науката винаги остава поле нещо още да се изучава, нормално е. Просто качеството на съответните хипотези трябва да се оценяват по обосноваността си, не по субективната си привлекателност и перспективност. За свободната воля също може много да се спори - доколко е лично действие, или е логично последствие от множеството обстоятелства... Да, това е друг разговор.

Ами моята теза е, че "духовният" ефект е резултат от интерпретация на усещанията. Тоест, зависи с какви нагласи подхождаш, коя "идеология" те е зарибила. Слагам кавички, за да не ограничавам общността... Психеделиците имат огромен спектър на въздействие, те покриват освен тесният случай, медитативните усещания, още много други области на въздействие, на които мозъкът реагира с изкривяване на осъзнаването. Затова и масовото друсане може да не попадне (много често) в тясната област, маркираща медитативните усещания. Ако ти не си настроен "духовно", просто ще си се друсаш, без да намираш нещо по-различно, защото просто не търсиш. Ако търсиш нещо по начало, в хаоса, шума от усещания винаги ще филтрираш нещо и ще го интерпретираш в светлината на търсеното (според теорията на информацията, от шумов сигнал може да се филтрира сигнал, за който е настроен филтъра, причината за сигнала е филтъра). Просто усещанията в тази област не са от ежедневният спектър, човек няма голям опит с тях, няма понятия за да ги опише точно, от там объркването, и ползва известните му патерици... Духовността е част от този спектър непознати преживявания. Всеки психеделик въздейства на съзнанието, но не всеки психеделик става за духовност. Вземи примера с аяуаската. Тя за това се е използвала от жреците, за облекчаване и поддържане влизането в състояние на транс, в което те намират цялата търсена духовност... И там си трябва подготовка, иначе част от биохимията на организма чупи този ефект, и се подготвят със специални диети, за да попаднат в тесният диапазон покриван от стандартните медитативни практики. Иначе лоши трипове да искаш... Като начало, тази идея, че съзнанието не идва от мозъка, няма научна основа, няма никакви потвърждения. Обратно, идеята че съзнанието е продукт на мозъка много добре обяснява всичко, което наблюдаваме до сега. Ако си припомним бръсначът на Окам, защо да увеличаваме същностите? Защо да въвеждаме нова хипотеза, след като наличната се справя много добре? Освен че ще се почувстваме по-добре , което, разбира се, не е аргумент. Сега, предполагам, ще изместим разговорът на това, какво е съзнанието. Краткият отговор е, че то е субективно преживяване на външни и вътрешни състояния. За невронауката съзнанието е емерджентно свойство на мозъчната дейност. Тоест резултат от сложните взаимодействия между невроните. Доказано е, че медитацията води до промени в нивата на невротрансмитерите и хормоните, и влияе върху кръвообращението в мозъка. Може да повиши допамина, да промени серотонина, да увеличи ГАБА, както и да промени хормоналният баланс, нивата на кортизол, мелатонин и други. Демек пряко въздействие върху невронният комплекс, и всъщност върху съзнанието (което в различни степени правят и психеделиците). Сега, особено с бурното развитие на изкуственият интелект, въпросът какво е съзнанието, могат ли машините да имат съзнание (и как да им го създадем), дали и животните освен хората не притежават макар и по-слаборазвити форми на съзнание, става доста актуален. Има един известен учен, специалист по дълбоко обучение, считан за един от "бащите" на ИИ - Juergen Schmidhuber. Няма да се задълбочавам много, но съвсем накратко, той счита, че съзнанието е страничен продукт от компресирането на данни, на усещанията. Едно интервю с него, където той дава пример в тази насока, и че ИИ вече има (макар и примитивно) съзнание: The non-mystery of consciousness: the theory of Juergen Schmidhuber

Всичко духовно (както и да го дефинираш) в случая се гради на възприятията, тоест на физиологията и биохимията, интерпретация на възприятия чрез някаква, да го наречем най-общо, идеология. Духовното от медитативните практики е точно толкова духовно и от психеделиците. Теологичните аспекти идват чрез интерпретацията. Зависи от много неща, и от химикалът, и от концентрацията, и от състоянието на организма също. Повдигнах въпроса, защото всичките техники действат със сходен резултат на един и същи обект - мозъка, оказвайки натиск върху нормалната му дейност. Да, химикалите имат много по-широк обхват от медитативните техники, затова и обхващат всякакви bad trip, но принципна разлика няма. Защо? Явлението е продукт от въздействие върху мозъка (без значение външно или не), както се вижда от сходните ефекти. С някои разлики, които съм изброил в предният коментар. Накратко, мистичното състояние е краткотрайно, дълбоко и трансформиращо преживяване, при което човек губи усещането си за отделно "аз" и се чувства в състояние на единство или връзка с реалност, много по-голяма от самия него. Четирите общоприети характеристики на мистицичното състояние според дефиницията от психолога Уилям Джеймс са: Неизразимост (Ineffability): Преживяването е толкова различно от обичайното, че не може да бъде адекватно описано с думи. Единственият начин да го разбереш е да го преживееш. Това е качеството "трябваше да си там". Познавателен характер (Noetic Quality): Участниците не просто чувстват нещо, те са убедени, че са получили достъп до дълбоко, обективно познание или истина. Преживяването носи усещане за прозрение или откровение, което променя разбирането им за света. Краткотрайност (Transiency): Тези състояния не продължават дълго – от няколко минути до няколко часа. Въпреки това, споменът за тях и влиянието им върху живота на човека могат да останат завинаги. Пасивност (Passivity): Човек има усещането, че е "обхванат" или "ръководен" от външна, по-висша сила. Волята е на заден план и преживяването се разгръща от само себе си, без съзнателен контрол от страна на индивида. По какво се отличава например ефектът на LSD по отношение на тези характеристики във връзка с духовността? Според моят опит, няма разлика. Ефектът е по-бърз и силен, което за неподготвен човек може да е стресиращо в началото и да го отклони от "духовността" (а и не е за всеки...). Казват, че и с аяуаска е така, но по-мек ефект. Другите психеделици могат да са по-едностранчиви.

Нека и аз да се впиша в тая тема... Попитах ИИ да ми даде повече информация за приликата на преживяванията достигнати чрез психоактивни вещества, и преживяванията на база разнообразни медитативни практики. Отговорът е следният, преразказвам: Да, съвременната наука все повече доказва, че по естествен път може да се постигне състояние на съзнанието, което има много сходства с преживяванията, предизвикани от психоактивни вещества (като псилоцибин, LSD или аяуаска). Разликите обаче са съществени и се крият в начина на достигане, контрола върху преживяването и дългосрочния ефект. Както напредналите медитативни практики, така и психоактивните вещества могат да доведат до т.нар. "пикови преживявания" или "мистични състояния", които се характеризират с: Разтваряне на егото: Усещането, че границите между теб и останалия свят изчезват. Променено възприятие за време и пространство: Минути могат да изглеждат като часове или обратното. Дълбоко чувство за свързаност: Усещане за единство с природата, вселената или човечеството. Дълбоки емоционални преживявания: Често катарзисни, носещи прозрения и усещане за смисъл. Науката открива и поразителни прилики в мозъчната дейност. Ключова роля тук играе т.нар. "Мрежа по подразбиране" (Default Mode Network - DMN). Какво е DMN? Представете си я като "автопилота" или "скрийнсейвъра" на мозъка. Това е мрежата, която е активна, когато не сме фокусирани върху конкретна задача – когато мислим за миналото, тревожим се за бъдещето, мислим за себе си и за мнението на другите. DMN е неврологичният център на нашето его. Общият ефект: Както високите дози псилоцибин, така и дълбоката, продължителна медитация значително намаляват активността на DMN. Когато "автопилотът" на егото се изключи, мозъкът става по-гъвкав. Различни мозъчни региони, които обикновено не комуникират помежду си, започват да създават нови, временни връзки. Именно това се смята за причината за креативните прозрения, новите перспективи и усещането за единство. Ключови разлики: Скоростта на достигане на състоянието. Медитацията е като да изкачиш планина пеша, докато психоактивните вещества са като да вземеш свръхбърз асансьор до върха. Гледката от върха може да е сходна, но преживяването, уменията и рисковете са коренно различни. Контрол. При медитация вие сте "шофьорът". Процесът е постепенен и контролиран. Развивате умения (концентрация, осъзнатост) и можете да прекратите или задълбочите състоянието по свое желание. При психоактивни вещества вие сте "пътник". Процесът е внезапен и неконтролируем. Предавате контрола на веществото, което може да доведе до силно плашещи преживявания. Интеграция. При медитативни практики промяната е постоянна и вградена в ежедневието. Не просто достигате до пиково състояние, а променяте базовото си ниво на осъзнатост, спокойствие и възприятие. При психоактивни вещества промяната е временна. Пиковото състояние трае няколко часа. Ползата идва от интеграцията – осмислянето на преживяването след това. Без интеграция, то остава просто спомен. Безопасност. При медитативните практики рисковете са минимални и основно психологически (сблъсък с трудни емоции). Процесът е бавен и стабилен. При психоактивни вещества рисковете са значително по-високи – психологически (психоза при предразположени индивиди), физически (в зависимост от веществото). Медитацията не е единственият път. Други практики, които могат да доведат до подобни "необичайни състояния на съзнанието", включват: Дихателни практики: Техники като Холотропно дишане или методите на Вим Хоф могат да предизвикат много силни и дълбоки преживявания. Сензорна депривация: Престоят във флотационна капсула (изолирана от звук и светлина) може да доведе до дълбока интроспекция и променени състояния. Интензивни физически натоварвания: Бягане на дълги разстояния ("еуфория на бегача"), екстатични танци, някои видове йога. Сън и осъзнато сънуване (Lucid Dreaming): Осъзнатото сънуване е естествено състояние, в което човек знае, че сънува и може да контролира съня, което често води до невероятни преживявания и прозрения. Изводът е, че мистичните състояния са рядък, но естествен връх в преживяванията на човешкото съзнание, а не отклонение от нормата. Независимо по кой начин са достигнати, бавен или бърз. По същността си не се отличават от действието на наркотиците. Връзките с божественото са резултат само от интерпретация на усещанията.

Пол Кругман: Защо не се веселим като през 1999 г.? (Подзаглавие от професор Игор Липсиц: "Рецесията се отлага във връзка с подготовката за крах") Икономическата реалност обича да ви подхвърля изненадващи събития, които не сте предвидили, когато сте правили прогнози. Например, повечето икономисти, включително и аз, очаквахме, че основното икономическо събитие през 2025 г. ще бъдат митата. Защото само за няколко месеца Тръмп премахна 90 години протърговска политика на САЩ, като повиши средното ниво на тарифите до максимума от 1934 г. Както можеше да се очаква, веригите на доставки са нарушени, цените за потребителите растат, а фермерите не могат да продават реколтата си в чужбина. И все пак икономическите последствия от тази саморазрушителна политика бяха компенсирани, а може би дори и надмогнати от развитие, което не е свързано с решенията на правителството: рязък скок в разходите за „изкуствен интелект“. Именно този скок на инвестициите в ИИ – технологичен бум, какъвто не е имало от 90-те години насам – временно поддържа икономиката, компенсирайки щетите от тарифите на Тръмп. Без бума на центровете за данни икономиката вероятно вече би изпаднала в рецесия. Но стотиците милиарди долари, инвестирани в строителството и оборудването на тези центрове, раздвижиха инвестициите, а бързият ръст на борсовите котировки подкрепи потреблението на богатите слоеве от населението, дори когато търсенето от най-бедните и средната класа отслабва. Настоящият бум на изкуствения интелект до голяма степен прилича на технологичния бум от 90-те години: неудържимият ръст на разходите е съпроводен от гръмки изявления, че „всичко ще се промени“. Тази нажежена риторика е сигурен признак за спекулативен балон. Това се потвърждава и от факта, че големите технологични компании харчат за ИИ повече, отколкото печелят, и сега активно натрупват дългове. Но има и ключова разлика. В края на 90-те години цареше почти всеобщ оптимизъм. Икономическият бум по времето на Клинтън породи усещането, че просперитетът е норма, поради което избирателите лесно преминаха към републиканеца Буш. Днес корпорациите отново инвестират колосални средства в технологии, но на фона на безпрецедентен обществен песимизъм. Възниква въпросът: защо виждаме същата хиперактивност, но не изпитваме същата надежда? Защо не се радваме, както през 1999 г.? Достатъчно е да погледнем индекса на потребителските настроения. В края на 90-те години той беше много висок, а днес съответства приблизително на нивото от времето на глобалната финансова криза. През 1999 г. около 60% от американците бяха доволни от посоката на развитие на страната; сега те са два пъти по-малко. Защо гледаме толкова мрачно в бъдещето, дори когато бизнесът залага на мощна и, вероятно, революционна технология? Има три причини. Първо, икономиката на САЩ при Тръмп се чувства по-зле, отколкото показват формалните показатели. Рецесия няма – главно благодарение на строителството на центрове за данни, което компенсира удара от тарифите. Безработицата също е ниска, приблизително като през 1999 г. Но пазарът на труда е странно „замръзнал“: работодателите не бързат да наемат, а служителите – да напускат. Това се дължи на несигурността, породена от резки и непоследователни решения на администрацията. Според данни на The Conference Board, през април 1999 г. 47,4% от анкетираните са заявили, че търсенето на работа е лесно, а само 12,5% – че е трудно. През август 2025 г. съответно 26,9% и 19,1%. Няма масови съкращения, но страхът да загубиш работата си и да не намериш нова е силен. Второ, в края на 90-те години интернет предизвикваше ентусиазъм, а не тревога. Хората виждаха нови възможности, а не заплахи за работните си места или обществото. Тогава малцина осъзнаваха колко вреда ще нанесат по-късно социалните мрежи. С ИИ ситуацията е обратна: трудно е да се намери човек, който да не се тревожи за бъдещето. Широко разпространени са опасенията, че ИИ ще унищожи цели професии и ще доведе до масово безработица. Първият риск е реален – историята на технологичните промени говори сама за себе си. Масовата безработица се предсказва от 1930-те години, но така и не настъпи. Въпреки това тревогата е налице тук и сега. Трето, политическата обстановка оказва силно влияние върху възприемането на икономиката. Мнозина виждат случващото се като опасен автократичен опит за завземане на властта. При това привържениците на Тръмп едновременно заявяват, че „това е най-добрата икономическа ситуация в историята на страната“ и че градовете се превръщат в зони на анархия. Тези две нарративи не се съчетават добре с оптимизма. Моята прогноза: настоящият технологичен бум ще завърши с болезнен спад, както през 90-те години. Тръмп уверява, че икономиката е „страхотна“, а обкръжението му обещава, че „през следващата година ще стане още по-добре“. Но като се има предвид колко зле хората оценяват положението дори в условия на временен бум, аз не бих заложил на техния оптимизъм.

Линк към какво? Точно такъв термин няма установен. Може би имаш пред вид Managed democracy?

В горният сайт липсва всякаква информираност. Neolurk е продължител на традициите на Lurkmore, където основният стил на статиите е салата основно от сатира и черен (и блатен) хумор (макар че напоследък и това запада).

Така де. Останалите алгоритми вградени в ИИ са филтри, целта е да направят отговорът благозвучащ и политкоректен. Но не и верен. Например много често линковете, с които ИИ си подкрепя текста, са фалшиви (дори Perplexity, която ужким работи върху данни от търсачка, фантазира в тази област). Това, което посочих е не, че не си наясно как работи ИИ, а какво значи "обработка на информация" Аз не се възползвам да генерирам някакъв текст и да го плясвам някъде без да рефлексирам върху него. По съвсем друг начин го ползвам. Затова и възклицавам на резултатите. Отклонихме се от темата.

Очевидно не си наясно какво е обработка на информация. При всички случаи - не създаване на текст, предполагайки най-вероятната следваща дума - както прави сегашният ИИ. Едва когато разбереш, сам ще прецениш кое как е. Мъкаааа... Карай,

В Русия има места, където нищо не се променя за много големи периоди време... Астрахан - двете снимки са с разлика повече от 100 години. В царско време дори е имало и трамвай, и улицата е била павирана...

Не разбирам за какво се обиждаш. Текстове, създадени с генератори на текст (LLM са такива генератори в крайна сметка) са със съмнителна познавателна стойност (а и поради присъщите халюцинации на моделите). Затова е неправилно да се ползват като източници на знание за обучение, както и за заместители на търсене в интернет. Такива модели лесно се настройват към теб и почват да ти представят желаното за действително. И това което ти дават е някаква усреднена информация, без конкретен източник, резултат от алгоритъм. Силата на невронните мрежи каквито тези модели са, е в друго - в обработката на информацията. Затова и е коректно полученият резултат да не го плясваш тук като краен продукт, а да го осмислиш, провериш, и да го дадеш със свои думи на български. Така би имало най-голяма полза за всички, и най-вече за теб.