КГ125

Ама вие пак не сте разбрали - виновните си носят "отговорността" (в българския случай тя е почти никаква) а не живялите в съответния период хора. Има известна разлика. Размивате всъщност въпроса за "отговорността" в обратната този път посока - в посока към цялото общество. Забравяте обаче, че то беше обект, а не субект на тоталитарния строй, или казано най-житейски - никой не го питаше. Е, и той не се бунтуваше, де, зер повечето от историческото си битие е прекарал в азиатски империи, отколкото в европейски стремежи, но ко да праиш - история. Обаче вина?? Може би, само че преди да видим сламката в окото на народа, да видим гредата в окото на тогавашните управляващи, които имаха, при това взета доста грубо, цялата власт. Ако старий Бжежински е написал това, не знам в какъв контекст е.... но всеки остарява и това е неизбежно, като много други неща. За Норвегия и кризата й от 1814.. Ще отбележа само, че индустриализация се случва без концлагери, и то по-често, както и че 1814 не е 1944 г. Колегата ви опонент по-горе основателно ви упреква в свръхнадценяване на процеса на индустриализация извъб конкретния му контекст. Всъщност и този процес, както и други, в света протича по два начина - чрез частна собственост и конкуренция, та в рамките на един живот човек от велосипеден чирак става Хенри Форд, или, в много ограничени, патологични случаи - чрез тотално овладяване на обществения живот от държавата, с широки и мащабни методи на принуда и пропаганда. (Нали не сме забравили, че соцдържавите не са център на света, а по-скоро отклонение) Дали забелязвате каква богата палитра от тези съдържат комунистическите оправдания? - обобщени могат да бъдат в следното: "Без нас и нашите концлагери нямаше да съмне"

Или по-скоро, и в двата случая имаме алегории, че не силата на турците, а слабостта на балканците създава бедата и победата на врага.

Проблемът за мен е общополитически и е свързан с безнаказаността в държавата. Като я няма нея, тези ще си налягат парцалите. Нови ТВУ-та трябва да се построят няколко...

Да, от втората Балканска е. Показват ни битката при Кресна. Където, впрочем, са почти обкръжени и само спирането на военните действия от българското правителство ги е спасило от тотален разгром. Чак пощата на щаба им пленяват българите, а там има едни много интересни писма кой къде е зверствал...

Не са невъзможни някои остатъци (власи, каракачани, други), които са се влели в новата народност, но чак такава определяща идентичност наистина няма как да има. Липсват ясни данни за такъв извод или предположение.

Сори за ОТ, но ми прави впечатление как се преплитат няколкото обсъждани напоследък из нета въпроси от българската история - прабългари, траки, власи, (ще вкарам и каракачаните), готи и връзките, реални или твърдяни, между тях.....

Всяка индустриализация, както и всяка промяна е съпътствана с някакво напрежение или човешки жертви, но не такива! Те са много мащабни и второ, те са в един период, в който никакви жертви не са нужни. Как се индустриализира Норвегия?

Пардон, не бъркай политическите, а вече и исторически, че минаха 20 години зер, обобщения, със вината. Има политическа отговорност и вина, тя е колективна, на организацията, която провежда политиката. Има юридическа вина, която е конкретна и ако и доколкото едно или група лица са извършили престъпление, например заповядали са и са организирали лагери, където хората да отиват без съд, извършвали са, подпомагали, подбуждали убийства и телесни повреди или други престъпления срещу личността там, или като длъжностни лица са бездействали, знаейки за тези практики. Или пък просто са лъжели хората колко добре живеят, когато държавата е биа два пъти пред фалит. Това са различни неща. Може би не усещаш, но чрез смесването им всъщност се апелира да няма критика, да се търсят (пак!!!) някакви конкретни лица, които не са се справили със задачата... Както при Оруел или при Сталин. "Ами не върви! Като има толкова врагове, не върви. Ама нали ги хванахме и още ще хванем, гледайте сега оттук нататък". Показателите по този или онзи индекс са високи в сравнение с Гърция, ама гърците можеха да се изселят където си щат, а нашите не можеха. Хайде сега голямата песен колко добре сме били. Добре бяха бабите, че киселото мляко беше 20 ст., а те взимаха 100 лв. пенсия. ПП Линкът, който си постнал е толкова нагласена глупост, че повече не може да бъде. Вместо да говориш по същество се опитваш да профанизираш тезата на опонента си. (Сега ще ми отговориш, че не виждаш теза и че требе да ти доказвам какво е теза. Ама няма. Нека четящите разсъдят сами )

И неслучайно няма и не работят. Защото цялата тая история е пълна и тотална измислица от първия до последния ред. Например, откъде решиха, че тоя Синедрион взел такова решение? Да не е да му четоха протоколите. Или? Такива нещо просто няма смисъл да се разглеждат.

Това не са полицейски държави. В известне степен сам някой от тях, може би, евентуално и ако .. Тям наистина не е нужна идеология и еднопартиийност, те само са държави засили функцията си по опазване на реда. За разлика от тях, тоталитарната държава се нуждае от идеология "като слънцето и въздуха за всяко живо същество", защото без тая идеология, или по-точно пропагандните сурогати, с които заместваше истиинската идеология, нейната легитимност рухва, рухва оправданието й защо се меси тотално във живота на хората, защо одобрява какви книги ще четем, какви филми ще гледаме и да, не се смейте - какви жени ще ...м, в началото на 50-тте, когато като те хванат (!!!) с някое момиче и трябва да се жениш! (Не се смейте, и това го е имало, макар не масово, де) .. Затоваи идеологията и идеологизацията на всичко е основна характеристика на този тип държави. Лозунги навсякъде. Вървиш си по улицата и четеш: "Масов спорт - жизнен народ!" "Икономиката - икономична, дело на всеки!" "Да превърнем в дела решенията на 12-тия конгрес!!!" "Гордо, по ленински - към следвашата петилетка!" "Народната милиция - биещото сърце на партията!" (опааа, тука се изложиха :) ); "Дела, дела и само дела!" "Резултати, резултати и само резултати!" "Чрез материално стимулиране - към технически прогрес!" (опа, на капитализъм и ревизионизъм мирише). Цели структури, цели отдели, организирани служжби бдят над идейната чистота на народа. "Brezhnev took Afganistan" изпяха Пинк Флойд и само тези три думи затвориха вратите на "Файнъл кът" към соцлагера (не, че останалите албуми се продаваха, де). Без тия лозунги какво остава на властта, за да отнеме и държи собствеността на хората? Ми едната гола брутална сила на свръхполицейската държава. А това не е приемливо. Хората трябва да мислят, че така е по-добре, а не просто да се страхуват. Вестницик да не отваряш. Добивите на зърно са на първа страница. На последна, с два реда ситен шрифт над програмат аза телевизията: "Партията и правителството изказват съболезнование на близките на пострадалите от трагедията с Белославския канал" (30 души удавени заради обръщането на плаващ мост); "На гара Буново е станал железопътен инцидент. Има пострадали." (това във връзка с турската бомба във влака) ... Идваме до втория белег - тотален контрол над информацията и комуникацията. Пишещите машини - проследяеми всяка една от тях. Почерците - за тях ясно.

Относително по-малко строго. Още в началото на 50-тте властта "се сепва', но това не й пречи да държи лагерите до 1962 г., а през 1968 г., по повод на чехските събития, да създаде 6-ти управление. Да не се засипваме с примери... Когато едно от децата, "прибрани" през 88-ма защото са публично пяли "Give peace a chance" запитало разпитващия го (как звучи само) "Ама какво толкова, нали др.Горбачов я пя тя песен онзи ден на един вестивал", получило следния многозначителен отговор: "Трябваше да изчакате първо той да я пропее". Надявам се, не намеквате, че от края на 50-тте до 1989 г. не беше проблем да се говори свободно? Отличават го доста неща, но същността си остава същата - тоталитарна държава. Тя преживява еволициите си, преди да отиде в небитието, но си остава такава до края, макар да носи в себе си зародиша на нещо, което в България не се състоя въобще, и което наблюдаваме в Китай и Виетнам днес. Отличават се двата периода с това, че ако през първия българия вижда терор, какъвто до момента не познава, то след това нещата се смегчават. Отличава се с модернизиране и успокояване, на степента на това нещо не е достатъчна да туширса случилото се. Отличават се с това, че реториката и символиката остана почти същите и тази дива и твърде агресивна до степен на комичност догматика уби всяка възможност за алтернативно мислене - последното си остана "за в къщи за в кухнята" и "не за по телефон". Държавата си остана полицейска до края, частната собственост - официално забранена, мълчаливо и в за съжаление само в известна степен приемана де факто. Най-големия проблем обаче може да се дефинира като "пропуснатата полза" - в златните години на световното развитое след ВСВ България отиде 100 години назад и 45 години в ляво. И още е там.

Всичко това е много интересно, но "На поле он" ?????!!!!!

Всичко това е много интересно, но "На поле он" ?????!!!!!

Нищо лошо да се използва обобщения от Маркс подход към достигане до дефиниициите, но нали ще разграничим последното имагинерно бъдещо общество от диктата? Въпросът ми към Вас е - кои средства са допустими за налагането на бъдещото постиндустриално, "когнитивно" "комунистическо" (още оттук замирисва на глупост, но както и да е) общество? Има ли граница и къде е тя? Как ще я докараме точно до мечтания свят, в който няма разделение на труда, а всеки от няколкото милиарда жители на земята е демиург и си създава всичко сам? (Досега никой не е обещавал на Човека че ще бъде Бог, но ето че и натам отиваме). Ще има ли срокове и петилетни планове за достигането на тази светла дата? (извинете ме, тук леко се шегувам) Но по-важното - всеки сам ли ще си бъде демиург, или все пак хората нещо ще правят заедно?

Хм, нека все пак да обърнем внимание на това какво струваше свободата на изразяване по тези въпроси до 1989 г. и какво струва днес. Не знам какво помните, Akontin, от онези славни времена, но отговорете дали изобщо този вид комуникация, на който се радваме тук, би бил възможен в общество, в което ксероксите бяха само държавни и регистрирани, а пишещите машини и те до една бяха регистрирани в МВР. Какво би струвал днешния ни разговор, и то не изречен публично, а дори и само между двама или трима човека, през 1950, 1980, 1989 г. и какво струва сега. Сега той струва няколко минути, компютър и интернет. През 1950 г. щеше да завърши с изпращането ни вкупом на един остров посред Дунава, или на едно място за квалификация на каменари-добивачи в Ловеч, през 1980 - със сериозни и дълги беседи, а през 1989 г. - с по-меки беседи. (Спомнете си печално известната Меги, случаят с "Give peace a chance" и др. такива от 1988 г. ) Така че, нека не товарим разглеждането на този исторически период с излишни нравтвени напътствия, а да се концентрираме върху характеристиките му

"............... Съвсем не, но дори се яви пред царя и укроти неговия порив, дишащ убийство, и страшния вид на варварина превърна в благоприлично държание, ... "Военачалникът – турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града – повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по благородство, за да се посъветва за някои общополезни дела. И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят, и всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла"

Хм... Това На поле он може да бъде ключ към много неща. Както и "сам скрит". Веднага обаче ще избързам и ще се помъча да предпазя посоката от тоталното отрицание на всичко, казано от Раковски, породеното от очевидната глупост на първата теза и съмнителността на втората (това, защото, признавам си, не знам етимологията на думата санскрит). Та поне това за "на полето той" е вече очевадна глупост. Което очертава ясно че Раковски се е стремял да нагажда тезите.... Това е или търсене на възрожденския български интелигент на корените на народа му, или опит за историческа легитимация, или просто... историческа пропаганда с цел изпълнение на политическите цели на Раковски, съчетана с известна, очевидна наивност. От друга страна обаче - толкова ли е наивен той като личност? Или като знания? Та не знае ли той кой е Наполеон... И от друга страна - едва ли е измислил всичко в тезите си - остава въпроса - какво ползва, отде го е взел??? ПП Рицар, какво значи последваща латинизация?!

Именно. Ето защо не е приемлива тезата: "всички са еднакви на война' - изобщо или в този конкретен контекст. Не са.

Да, аз имах предвид избиването на 110-тте. Ако разгледаме внимателно - все пак те са отишли поканени, никой не ги е закарал дотам насила, значи известно доверие към завоевателя са имали. А при самото влизане не може да няма насилия. Очевидно е, че картината не е идилична... А пък Евтимий е бил в психологически и словесен сблъсък с победителя, довел до опита за убийство и до заточението. (Показателно е, че първенците просто са избити, докато при Евтимий имаме показност на провалилата се екзекуция.... Защо го е оставил??)

Хайде сега, нерде Ямбол, нерде Стамбул. Русия, татарите, власите.... Проста работа - откъде Раковски ще да ги знае тия неща? Той често говори иносказателно: "имаме в наше разположение едни книги.." и т.н. Може би домът на Богориди, това е много интересна теза. Но какво става после с тия книги??!

Може би малко по-късно. Описва се известен диалог на Евтимий със завоевателя.

Тази цитирана от тебе литература не струва и хартията, на която е написана. Нафталион.... егати измислиците. Сведенията са взети от космоса Ако имаше и такъв конфликт, нима нямаше да има поне няколко реда за него? Про-или анти единия от братята. Пък и да почват война точно в такъв момент... Едно не мога да разбера, хронисти много, имаме цялата търновска книжовна школа. Какви са тия премълчавания? Не са си давали сметка за мащаба на крушението, исихазмът ли им е обвил главите във мъгла... Как може да нямаме сведение за следните прости неща: 1/ Кой командва отбраната на Търново; 2/ Как, дяволите да го вземат най-накрая то пада - какво значи "не със сила, а защото божието предопределение замлъкна"?! Как замлъква предопределение?, как сега да тълкуваме това....

Има логика в това. Но тогава пък защо текстовете го премълчават?? Щяха да го кажат, все някъде...

Е откъде знаем точно последните факти?? Отникъде.

Душевен мир нам носи наблюдението на околния свят . А ко ли смятате мнението ни за мрънкане, то ний не можем направи нищо по въпроса. Каква обаче е разликата между наистина често срещаната критика на предходните правителства в България (па и не само там) и това, за което стана дума? Тя е в две посоки - 1/ Докато в "класическия" случай става дума за смяна на партии и вечната борба межди ляво дясно, криво право, фили фоби и пр., т.е. да кажем за част от политическия процес, в "комунистическия случа" става дума за поредица от идеологически мимикрии, не винаги свързани със смяна на стила, вътре в упражняващата държавния капитализъм партия. А тя мени стиловете си, но не и същината - може да праща в лагери (ранния и средния социализъм) или да не праща (късния такъв), но собствеността върху максимален процент от ресурсите на страната държи и не пуща! 2/ Докато в класическия случай следващите власти се ограничават с разни критики, при КП-тата все става дума за грешни идеологии и се стига до високи теоритични системи, развиващи марксизЪма, който предните все извращават по някакъв си начин, та все великата идея не се сбъдва...