КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28605 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
За Бога, човек. Българите СА славяни, не само славяни, ами и създатели на славянската култура. Като това не изключва древният им ирански генезис... От 15 до почти края на 19 век българите са живели в състава на Османската империя. Решаващ принос за премахването на османската администрация има именно Руската империя. Останалото не струва да се коментира. И не тук баш в таз тема, където с обсъжда на човека книгата.
-
"— Позволете обаче да ви попитам — след трескав размисъл отново подхвана чуждестранният гост — какво ще кажете за доказателствата относно битието божие, които, както знаем, са точно пет? — Уви! — със съжаление отвърна Берлиоз. — Нито едно от тях не струва и човечеството отдавна ги е пратило в архива. Защото, съгласете се, че в областта на разума не може да има никакво доказателство за съществуването на бога. — Браво! — извика чужденецът. — Браво! Вие изцяло повторихте мисълта на непримиримия старец Имануил по този повод. Но куриозното е следното: че той изцяло разруши и петте доказателства, след което, сякаш за да се присмее на себе си, изгради свое собствено, шесто доказателство![3] — Доказателството на Кант също не е убедително — с тънка усмивка възрази образованият редактор. — Затова Шилер неслучайно казва, че разсъжденията на Кант по този въпрос могат да задоволят само роби[4], а Щраус направо се е изсмял на това доказателство. Докато говореше, Берлиоз си мислеше: „Но кой ли е той все пак и защо така добре говори руски?“ — Тоя Кант да го хване човек и за доказателствата му да го прати за три години право в Соловки[5]! — ненадейно изтърси Иван Николаевич. — Иване! — смутено прошепна Берлиоз. От предложението Кант да бъде изпратен в Соловки обаче чужденецът не само не се изненада, а дори изпадна във възторг. — Точно така, точно така![6] — извика той и лявото му, обърнато към Берлиоз око, блесна. — Там му е мястото! Казах му аз онзи път, когато закусвахме заедно: „Професоре, ваша воля, но май сте измислили нещо твърде мъгляво! Може да е умно, но е доста объркано. Ще ви се смеят.“ Берлиоз се опули: „Закусвали заедно… С Кант… Какви ги дрънка?“ — помисли си той. — Но — продължи странникът, без да се смущава от неговата почуда, и се обърна към поета — той няма как да бъде изпратен в Соловки по простата причина, че повече от сто години се намира на доста по-отдалечено място и по никакъв начин не може да бъде доведен от там, уверявам ви! — Колко жалко! — обади се заядливият поет. — Жалко наистина! — подкрепи го непознатият с блеснало око и продължи: — Но ето кое ме притеснява: щом няма бог, кой тогава се разпорежда с човешкия живот и изобщо с всичко на земята? — Ами човек си се разпорежда — ядно побърза да отговори Бездомни на този, честно казано, не много ясен въпрос. — Извинете — меко възрази непознатият, — но за да се разпорежда, все пак трябва да има точен план за поне някакъв приличен срок. Позволете ми все пак да ви попитам как може човек да се разпорежда, щом не само няма възможност да си изгради някакъв план дори за смехотворно кратък срок, да речем за някакви си хиляда години, но и да гарантира даже за собствения си утрешен ден? Така де — непознатият се обърна към Берлиоз, — представете си, че вие например започнете да управлявате, да се разпореждате и с другите, и със себе си, изобщо, да речем, ви хареса и не щеш ли, ви открият… кхъ… кхъ… саркома на белия дроб… — Чужденецът се усмихна сладко, сякаш мисълта за саркомата на белия дроб му достави удоволствие. — Да, саркома — присвил очи като котарак, повтори звучната дума той, — и край на вашето управление! Ничия съдба, освен вашата собствена, вече не ви интересува. Близките започват да ви лъжат, вие усещате, че става нещо, и хуквате да търсите именити лекари, после шарлатани, може дори и врачки. Както първото и второто, така и третото е напълно безсмислено, нали разбирате. И всичко свършва трагично: онзи, който доскоро си е мислел, че се разпорежда с нещо, изведнъж е проснат неподвижно в дървения сандък и разбрали, че от него вече няма никаква полза, околните го изгарят в пещта. А се случва и по-лошо: човек тъкмо реши да замине за Кисловодск — чужденецът изведнъж присви очи към Берлиоз, — уж нищо и никаква работа, но ето че не може да го направи, защото не щеш ли, вземе, че се подхлъзне и го блъсне трамваят! Нима ще кажете, че сам се е разпоредил така със себе си? Не е ли по-правилно да си помислим, че с него се е разпоредил някой съвсем друг? — и чужденецът избухна в странен смях."
-
Лев савранин* - Лъв III Исавър, Λέων ο Γ΄ ο Ίσαυρος . Щом е баща на Копроним, той е.
-
Ами просто българите са и мнозинството, и държавотворният народ. Друга легитимност срещу Византия няма. Пък и новата династия са си българи.
-
И "Мария Селесте" не е - но там фактите са малко. Просто корабът е бързо напуснат от екипажа. Това със самолета вече не знам ...
-
Вече не е мистерия. Такава я направи жълтата перестроечна преса в СССР и Русия от 1990-те .... Поучителна е и самата история, и това как беше отразена и какви бяха ефектите й.
-
Избутвам нагоре тая чудесна тема. Не за да се почва отново, а за да си препрочетем спомените
-
А ако само преди година тези постулати бяха изхождали от предното президентсво? Я ги прочетете пак. Да се намали антисемитизма. Намирате в това нещо лошо ли? Или искате да се взима предвид расата при назначения и приеми? Мотивирайте се с нещо повече от "нито един университет няма да приеме нареждания". Приеха ги те, и още как..... Сега се сетиха, че са независими..
-
А дали тогава имаше американофобия?
-
Мъск отправи Америка в ново бъдеще, така, че - радвайте му се.
-
Е, кой би знаел изходът на ПСВ и това, че тя е тъй близо. Никой. Съюзът на Гърция, Сърбия и Румъния срещу България, а ОИ неизбежно ще стане по един или друг начин част от него, е факт още докато сме пред Одрин. Този съюз е смъртоносен за България, защото нито Русия, овладяна тогава от антибългаризма на Николай Втори, нито който и да е, би застанал срещу съюз на всички балкански държави срещу една от тях. Парадоксално, отчаяното нападение през 1913 г. е било превантивен удар, който, ако не беше тоя смотаняк Данев, дори би успял в по-голяма степен, а не само да спаси България. Лондон не е панацея - било е въпрос на време всички да скочат върху България.
-
пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу
КГ125 commented on sobicas's Файл in Картини и изкуствоведство
-
Точно! Четящият иска да се сравни със себеподобните, но в новото време вече четящите са всички и разнообразието на подобните им е неизчерпаемо. Откъдето вече изкуството вече иска да покаже животът като картина на всичко, а не като поредица от примери с герои от високата класа. Реализмът от 19 век май отваря тази врата и тя никога няма да се затвори. Вероятно за добро?
-
Много, много интересно! А не е ли свързано всичко това с процсът на "разширяване на периметъра" на литературата, в хода на историята й от началото на 18 век нататък? И с еволюцията на виждането, на нормата за "ценното". Със впускането към реализма на 19 век. А пък вече като дойде тъмната материя на модерното от 20 век и - вай, ужас - от 21 -вии. Така от третокласните лупата се премести, през психологизма, към девиантни, луди, престъпни и пр. ... Интересен би бил паралел в източното изкуство - дали там има такъв процес?
